Имало едно време, в което млякото било къде къде по- по-... Един човек се изнерви, че сега млякото е различно и вените по челото му заиграха на ластик. Дълги колони от нерви се образуваха и плъзнаха по цялото му тяло, стигайки до леглото на един заспал зъб. Зъбът се събуди, вирна лениво своята шия и си постави коронка. Междувременно човекът отдавна беше забравил за млякото. Новопоявилият се цар Зъб му беше обявил война. Войски от болка искаха да смажат главата му (и успяваха, де). Той, човекът, хукна към плажа (най- логичното решение). Усещаше как вятърът се пързаля в гърлягата му. Тогава чудото в тази тъпа приказка се случи и музика проехтя от неговата уста. Вятърът пееше най- чудната песен на тоя свят, в който млякото не е това, което беше, и трийсет и два царя Зъби придаваха на мелодията едно по- така костно звучене. Човекът освен, че беше забравил отдавна за млякото, забрави и за зъба. Скочи в морето и легна по гръб. Само очите, носът и устата стърчаха над водата. Тялото му потъна в глух вакуум, а хилядите колони от нерви и болка се лееха от него в морето като петрол в Мексикански залив. Една тъпа русалка ги помисли за падащи звезди и запляска с опашка към тях. Тогава видя апетитния задник на човека, забрави за звездите и го гризна. На мига! той се превърна в русал.

Продължението е ясно... и три дена яли, пили и се_били.