Винаги най-талантливите щурци пеят и свирят в нощ като тази изпъчени, горди, напети, пред оранжева луна като тази! Всемирен среднощен концерт зад едно дърво, високо, на средна възраст с безупречна кора, обитавано от не едно, ми две заспали гнезда врабчета и една глухо декламираща сова. Закачено отдавна за един клон, резбовано огледало отразява луна и безброй звезди. Напъхана в рокля с телесен цвят, под дървото, права хъркаше една дама. С восъчна кожа и с полепнала черна коса, пълзяща по раменете й. Светулките полудели, немирни- през устата й влизат, през ушите излизат. А пък тя защо спи там- убий ме, не знам! Нарекох я Бамби, набрах букет мащерка и затъпках тревата по пясъка към брега.

Оранжевата луна, заслушана в концерта на щурците, бавно почервеня, уголеми се и се сля с морето. То я люшна в една ширнала се вълна и целуна брега. А там, там сме ти и аз, целите в пясък, мокри до кости, със солени усти и щракащи зъби- Целунахме луната!