Геноцид срещу българските деца - какъв е резултатът след три месеца и половина...

 

Липсващите лекарства за онкоболните деца

Три месеца и половина, изумително. Сага, сериал, досада, безумие, ...геноцид. Абсолютно демотивиращо ми действа да ходя всеки ден на работа и въобще да изпълнявам своята част от сделката. Може и да съм ви го казвала това вече, а? ;)

Така. Сега мога да продължа малко по-ведро с хубав материал за онкоболните деца в бр. 5 на сп. "Жената днес". Само вижте колко яка е корицата с Белослава!:)

Държавата срещу децата с левкемия - точно и ясно. Силният текст от Елица Матеева  можете да свалите от тук. Тя посвещава един ден от своята седмица на онкоболните деца в болницата във Варна отдавна, дълго преди да започнем тази кампания. Браво  и поклон, Ели! Докато има хора като теб тук, съм спокойна за бъдещето на децата си...

Какво се случва във Фейсбук групата? Взаимствах добрия пример от групата в защита на Аревик и актуализирах секцията Последни новини, както и отделих в Дискусии нова тема - ТВ медийно отразяване, където събрах всички ТВ предавания, свързани с казуса. Стана по-лесно достъпно и по-прегледно, трябваше да се направи отдавна.

Също - оставката на противоречивата личност на Мила Власковска бе тема на доста коментари, но лично у мен не остави чувство на удовлетворение или тържество. Напротив!  Не е редно да се явяваш в повече ТВ ефир от някои говорители, да обещаваш, да спориш, да участваш в дебати, в предавания по различни общественозначими теми, да водиш усилена кореспонденция, да каниш представители от групи на разговор и в един прекрасен понеделник просто да си ...подадеш оставката и да изчезнеш! Пълна амнистия, така ли? Това не знам, но пълно забравяне е малко вероятно. Нашата група се слави със здрава захапка и доказано търпение. Ще следим като кучета бъдещите кариери и обществени споменавания и появявания както на Власковска, така и на Нанев. Признавам, че изпитвам почти нездрав воайорски интерес!:)

Междувременно, изтичат последните дни за реакция от МЗ, дадени в Позицията по темата на Омбудсмана, г-н Гиньо Ганев. Без да дочакаме края на срока (3ти май), с чувство за изтичане на времето в големия пясъчен часовник на детските съдби, на 28.04.2010 подадохме писмо до новият здравен министър, проф. Анна Мария Борисова. Така ми се иска да й се доверя, ех...!

Накрая ще споделя - подписвайки предложената от страницата на инициативата "Спаси, дари на..." петиция  за запазване на Детския санаториум за деца с церебрална парализа, други неврологични заболявания и сърдечни проблеми  в гр. Банкя, ми направиха впечатление подателите на Отвореното им писмо. Цели 11 /единадесет/ сдружения, родителски колективи, организации и инициативи. Много добре, чудесно, успех, но... къде са тези в защита на онкоболните деца? Защо на една група хора, обединени в социална мрежа по дадена кауза, се вменява непосилната тежест да борави с правни, здравни и институционални материи, в неравна битка с чиновническите вятърни мелници? От друга страна, нещата щяха ли да са по-различни, ако имахме подкрепата на адвокати, експерти и неправителствени организации, а ние бяхме просто масата, придаваща тежест? 

Може би никога няма да разберем. А може би, дълбоко в себе си, знаем истината. А тя е, че - колкото и време и сили да ни отнеме - повече нямаме право да търпим, нито да мълчим, нито да бездействаме, това е.

 

 

 

 

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: