Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Яко бях изпушила последните месеци. Не се оплаквам от работа, ама човек си има някакъв праг на възможностите и ако не спре навреме бушоните му гръмват.А не е време за аварии. В четвъртък вечерта си легнах и извъднъж, като стрела ме ...

По повод „неиздадения издаден албум” на ФСБ, или по-точно казано „полу-издадения неиздаден псевдо-албум” на ФСБ, би било редно да си зададем въпроси не толкова за качествата на “музикалното произведение”, колкото за дереджето на българската култура. Защото едно евентуално мнение с елементи на естетическа критика би съдържало в себе си претенции за универсалност, каквато творчеството на ФСБ не би могло в никакъв случай и под никакъв претекст да притежава.

И веднага обосновавам.

В книгата си “Задушаваща култура” френският творец Жан Дюбюфе обяснява какво души културата и коя култура задушава обществото. Става дума за наложените норми, подчинени на дадена доктрина, които превръщат културата в противоестествен процес, чужд на публиката и противен на ралните духовни потребности. Постепенно изкуството придобива негативен отенък в очите на хората, които поради липса на свободно творчество постепенно биват привличани от пошлото и вулгарното.

В българския случай подобен род асфикция се явява калъпът на комунистическата култура, от който произлизат псевдокултурни продукти, чийто паразитизъм замества и убива свободното изкуство, т.е волната и естествена човешка нужда за творене. След като изкуството загина под размазалия се под собствената си тежест комунистически кашалот, на бял свят се пръкнаха съвсем логично чалгата и славитрифоновщината.

Комунистическият културен калъп носи различни наименования и живее в различни форми – можете да го откриете в мумифицираните “ансамбли за народни песни и танци”, в различните вкаменелости на “творчески съюзи” от сталинистки вид (Съюз на Бг. Художници, на Бг. Писателите, на Бг. Журналистите и т.н.), а най-очевидна е гилдията на “естрадните певци” – Лили Иванова, ФСБ и прочие любимци на малки и големи, преживели през вековете и опасли де-що има в държавното пасбище. Творчеството на всички тези производни на режима творци-номенклатурчици е преходно, поръчково, пресилено и безпредметно, защото без партийната мотивация то неминуемо губи смисъл. (Представете си само как би прозвучала на децата ви някоя песен на Бисер Киров от фестивала на политическата песен “Ален мак” и ще разберете какво имам предвид...)

Перверзното в случая е привидната невинност на “творците” от времето на комунизма, оправдаващи се със “системата”. И въпреки очевидния анахронизъм и тоталната им неадекватност спрямо европейската култура и тенденциите в нея, някогашните комунистически звезди продължават да задушават сцената и да упражняват диктат над културния живот на обществото. Освен това всички тези галеничета не се посвениха да играят хоро върху гробовете на всички онези творци жертви на режима. Нека все пак да не забравяме, че болшевиките не се задоволяваха само да убият цигуларя - те първо му режеха пръстите.

Другото извинение пък е “липсата на ново”... Чудно, къде наистина изчезнаха всички онези млади музиканти от първите години на прехода? Защо ли всички мои приятели музиканти избягаха в чужбина или се пропиха на българска територия? Защо останаха само някои мохикани от фамозния плакат “Времето е наше”, сред които можем да цитираме цяла плеяда от опортюнисти и конформисти, издули шкембетата при Тато и продължили да плюскат след това за сметка на Демокрацията? Толкова ли им беше лесно да си сменят ризата? Очевидно, да. Защото комай не само “времето”, но и всичко останало е тяхно – най-вече шоубизнесът. А за нас остана чалгата и анахроничните издихания на тоталитаризма под формата на „неиздаден” албум на ФСБ или концерт на Лили Иванова в парижката зала Олимпия.

Та, в този толкова мракобесен контекст, окичен с полуразложилите се трупове на героите на соц.реализма, би било уместно да си дадем вече сметка, че българската култура, както впрочем и цялото общество, е в състояние на асфикция, а “творби” от рода на новия албум на ФСБ са същински некролог, предназначен да ни напомня за мъртвородения преход и за разцеплението в българското общество. Не можем да отречем миналото си, не можем да зачеркнем всичко, създадено през този спорен и труден период от собствената си история, както впрочем не можем да зачеркнем и собственото си съществувание и живот, но – ЗА БОГА – нека се избавим веднъж за винаги от фантомите си, за да се занимаем най-после със създаване на бъдеще!

...

На тази снимка дендитата от Формация Студио Балкантон ни гледат с насмешка, презрение и самозадоволство. Защото те са официалната група на единствената звукозаписна къща в НРБ и витрината на българската естрада - като такива ФСБ разполагат с модерна техника и могат да "заимстват" на воля от западните изпълнители. Затова може би си позволяват и този твърде ексцентричен външен вид – дълга коса и кичозно облекло, заради които по онова време всеки обикновен млад човек би си навлякъл солидни проблеми с народната милиция. Но не и музикантите от ФСБ – те бяха „високо-високо” над простосмъртните и продукт на онзи калъп, който за едни представляваше власт и привилегии, а за други беше нещо като фаталната месомелачка от „Стената”.

Лили Иванова, иконата на соц.естрадата... Показателен за нея е фактът, че не само никога не е знаела да чете нотите, но и често ги е пяла на плейбек. За нейно огромно щастие в условията на българската сцена по времето на победилия социализъм човек можеше да компенсира оскъдните музикални качества с добро познание на партийната анатомия. Особено важен момент за кариерата на „българската дива” се оказват сватбите й с различни музиканти, както и с Янчо Таков – синът на видния партиец Пеко Таков (кумуват им Люси Живкова и Батето Славков).

...

Дълго се чудех какво да напиша като коментар към снимките, накрая реших да ги оставя просто така:

Подобни публикации

• 20.04.2010 — Безплатен Интернет в софийското метро (12)
• 19.02.2010 — Въпрос на чест и 50 стотинки! (15)
• 28.01.2010 — Центърът на зимна София – в една снимка (5)
• 12.01.2010 — Сайт за луксозен апартамент под наем (11)
• 05.01.2010 — Накратко за снегопочистването (5)
• 09.05.2010 — Бисквити „Анелия“ (12)
• 14.03.2010 — 100 национални туристически обекта (12)
• 24.02.2010 — Тортичка (0)
• 20.02.2010 — Отговор до Комисията за защита на потребителите (5)
• 18.01.2010 — Понякога… (4)

Share and Enjoy:

                               Кризата има и добри страни.

Може да се каже, че съм фен на твърдата музика, но не може да се каже, че съм фен на AC/DC. Дори аз бих отишъл по-далеч опитвайки се да определя стила на групата като минимализъм в рок музиката.

Всъщност китаристът на групата Angus Young е колоритното изключение, което извежда AC/DC от минималистичния кръг. Изключение, което бих гледал отново и отново.

Сигурно тонове статии са изписани след концерта вчера – факт, един от най-добрите концерти правени в България. За мен беше дори странно, как хора, които буквално живеят по различни фестивали и концерти от години определяха това събитие, като най-грандиозното.

Аз няма да се опитам да преразкажа какво се случи снощи на стадион Васил Левски, просто ще напиша кратък коментар в няколко изречения.

1. Страхотно е да видиш пълен национален стадион, надявам се и футболните национали и ръководството на БФС да са били вчера, за да изпитат какво е усещането. Защото това може да се случи само по концерти вече.

2. Angus Young е страшен шоумен, притежава много добра физика и издръжливост.

3. Евала на организацията – това ми беше най-бързото влизане/излизане на концерт.

4. Замислям се, че шоу-то, което AC/DC прави, кара представленията на групи като Metallica да изглеждат сякаш са просто… на работа. (този лаф не е мой, причут в тълпата).

5. Въпреки голямата доза повтаряемост и монотонност в парчетата на AC/DC Angus Young разчупва за всички останали членове на групата. Соловите му изяви са великолепни.

6. Вокалът, Brian Johnson, също печели по точки и колоритност – неговия уникално дрезгав глас и визия направо са за завиждане, човекът е на 62 години.

7. На края на концерта имаше толкова много заря, че сякаш беше нова година.

Забавно приключение беше.

Концертът вчера беше умопомрачаващ!

Почти винаги се кефя на концертите, на които ходя, но този беше дори по-як . Честно казано, не знам, какво точно да напиша. Не лесно да опишеш подобно усещане. Всъщност, винаги ми е било трудно да опиша усещането от концерт или от, Ооо ДА, виждането на формула на живо (там поне можех да си викам ВИИУУУУ (за AC/DC може би става THUNDER)). Това не е емоция, която може да се изрази с прости, класически думи. Всъщност, май няма емоция, която да може да се изрази с думи. По-скоро има емоции, които са по-често изпитвани и като ги споменеш, човекът отсреща те разбира, базирайки се на собствените си подобни емоции. Бля, Бля!

Та, който знае, какво е, ще ме разбере и само с тези две кратки думи: ЯКО КЕФ! Ама много ЯКО КЕФ, копеле! THUNDER!!!

Както обикновено се получава с хубавите и най-вече с ЯКИТЕ работи, свърши . И то свърши сякаш бързо. Винаги ти се иска още поне малко! Нали?

Може би всички концерти трябва да са като рекорда на Manowar в Каварна. Толкова продължителни, че да ти писнат по някое време. Иначе винаги си оставаш недозадоволен. Винаги искаш поне още малко, копеле! А, да! THUNDER!!! Но свърши! Остава само споменът, който винаги е някак леко мъглив (поне при мен). Дали е от изпития алкохол? По-скоро не. По-скоро от емоционалното опиянение. От адреналиновия шок? Нямам идея, но пък е приятно. Лошото с емоциите е, че и споменът е някак неясен. Спомняш си, че е било ЯКО, че е бил КЕФ, абе ЯКО КЕФ. Спомняш си и че си бил като ударен с THUNDER!!!, но си спомняш само. Е, пак ти подскача кръвното. Пак ти се повдига адреналина, но е спомен! Бегло копие на оригинала.

Който беше там, знае какво беше! Който не беше, да беше!

А пък днес се чувствам леко леко, но и леко Heavy . Със сигурност главата ми е празна .

И дето се вика THUNDER!!!

Поздрави
Ему

„Дъх“ е много добро парче. „Детето и белото море“ е страхотен албум на Мизар.

PS. Иска ми се в обществено-политическия живот там да има и други емоции.

Имах един приятел. Симо. Той щеше да е един от онези AC/DC men, които изпълниха до краен предел националния стадион снощи, за да чуят на живо легендарната група. Не го дочака. Отиде си преди много години. Точно толкова нелепо и не навреме, като и легендарният Бон Скот. Със Симо имам много спомени. От Созопол — Пъци, Парашута, нощен стоп до Златна рибка и, естествено, районното. Не една вечер сме будили съседите с Динамит, Роузи или адски камбанен звън. Аз доживях да го чуя на живо. И заради него. R.I.P., Симчо!

Концертът беше впечатляващ. Трябва да си призная, че това е първото подобно грандиозно шоу, на което присъствам. Не бих искал да го сравнявам с концерта на KISS преди време, но няма и на каква основа да го направя. От звука, през ефектите, култовите за всички AC/DC men, събрали се на стадиона вчера вечерта хитове, до енергията, с която бандата забавляваше, според мен, близо 70-хилядната публика.

А публиката... Диси нямат никакво основание да са недоволни! Последните минути преди началото, Мексиканската вълна не спря поне една дузина пъти да обикаля стадиона...

Концертът започна на време! Шокиращо и впечатляващо до последния миг! Точно в 21:00 светлините угаснаха и видео-стените подгряха публиката за първото парче, с което "Rock and Roll Train" потегли... Всичките ми притеснения, че няма да чуя някой от хитовете, за сметка на по-новите и непознати за мен песни на бандата бяха разсеяни още в първите минути на концерта, когато стадионът бе взривен от "Dirty Deeds". Децибелите караха стадиона да вибрира в ритъм с музикантите до последната минута. Точно два часа! Без миг прекъсване. Не ни спестиха и традиционния стриптийз на Ангъс, разкрил ни AC/DC боксерките на легендарния китарист на групата. Плюс два биса. Равносметката (както аз я запомних); "Dirty Deeds", "Thunderstruck", "The Jack", "Hell's Bells", "High Volgate", "TNT", "Whole Lotta Rosie", "Black Ice", завършвайки с "Hightway to Hell". Всичко приключи с ""For Those About to Rock (We Salute You)". Но не само това беше включено в сетлистата на бандата! Казах ви — два часа нон-стоп! Може ли всичко да се запомни? А не бях на лекция да си водя записки. Успях само да запиша някои от култовите парчета на бандата. Вижте ги, преди WMG или ГДБОП да са ги изтрили от Youtube!.. :-)






Вижте всички записи в моя канал в Ютюб.

***
Има такава грузинска мъдрост:
"Ако искаш да вземеш правилно решение, посъветствай се с жена си и направи точно обратното!"

Да пием за нашите жени, които ни помагат да намираме правилното решение в сложни ситуации!
***
50 годишнина...
Масата подредена тържествено, свещите запалени, старите приятели заели местата си. Рожденничката от единия край на масата, любимия от другия. Идва момента на тоста. Съпругът става и вдига чаша:
- Аз не пия за твоите 50 г., когато си студена като таратор...., не пия и за твоите 40 г. когато беше още силна като добър гръцки коняк...., не пия и за твоите 30 г., когато беше буйна и се пенеше като френско шампанско...., пия за твоите 20 г., когато те взех и беше като хубава сочна праскова!!!
Рожденничката се усмихва мило на мъжа си и вдига чаша:
- Аз не пия за моите 20 г., когато ме взе и вярно, че бях хубава и сочна праскова, но ти ме взе нагризана...., не пия и за моите 30 г., когато бях буйна и искрях като френско шампанско, но ти обираше само пяната...., не пия и за моите 40 г., когато бях силна като гръцки коняк та трябваше да го пиете двама...., пия за моите 50 г., когато съм студена като таратор, който ти би изкусал с огромно удоволствие стига да имаше с какво...., но има добри пиячи, за които студения таратор е най-доброто мезе!

Да пием за добрите пиячи!

***
Като си говорим за култура и почвата и у нас, би следвало да споменем нещо и за културата на пиенето. Според скромното ми мнение сядането на маса е ритуал, който трябва да бъде уважен от някой подходящ тост, отговарящ на следните общи условия:
1. Да е достатъчно дълъг и отегчителен
2. Да има неочакван край
3. Да съдържа някаква поука или дълбока житейска истина

От тази гледна точка бих искал да ви предложа със съкращения един доста любопитен такъв и очаквам дейно участие по запълването на дупките в пиянския фолклор.

В едно китно родопско селце в стопанството на бай Генчо Лозаря се били събрали да си разказват нощните подвизи коча, пръча и шопара. Трябва да се отбележи че те предварително били заплашени с кулинарните умения на стопанката, ако не започнат да си вършат работата по умножаването на челядта си.
Първи шопарът с явно задоволство обяснил “Аз като се прибрах, като опнах мойта свинкя па и раздрусах цицките и срутихме кочината.”
Кочът скромно разказал:
- Аз пък като подхванах тая ми ти овца, отпред, отзад та цела нощ, силици не ми останаха.
Пръчът доволно разклатил рога и не пропуснал да се похвали:
- Връщам се аз в кошарата и почнах да се въртя около козата. Пуснах един два аромата, погладих попската брадичка, мушнах и си легнах с чиста съвест.
Та да пием с мерака на шопара, издържливостта на коча и елегантността на пръча, за да не играе ножа.

***
Когато дошла есента и птиците полетели на Юг, цялото ято се издигнало вкупом. Само една малка, но горда птичка, полетяла нагоре, нагоре, право към слънцето. Тя се издигала все по-високо и по-високо, докато накрая то изгорило перата и и тя паднала на дъното на най-дълбоката пропаст...

Да пием за това - колкото и високо да летим, нека никога да не се отделяме от колектива!

***
Има такава грузинска мъдрост: ако искаш да вземеш правилно решение, посъветствай се с жена си и направи точно обратното.

Да пием за нашите жени, които ни помагат да намираме правилното решение в сложни ситуации!

***
Живял някога богат и силен крал. Циганка обаче му развалила рахатлъка, като му предсказала, че жена му ще роди не от него. Чудил се той и решил: скрил я в най-високата кула в кралството. Но след една година тя все пак родила.

Да пием за Карлсон, който живее на покрива!

***
Един умен човек е казал „ Нищо не съкращава животът повече, от времето което се губи между тостовете”.
Да пием за това да живеем колкото може по-дълго!

***
Докога пият жените математички?
- До безкрайност.
Докога пият жените химички?
- До загуба на реакция.
Докога пият жените медички?
- До загуба на пулс.
Да пием за жените физички, които пият до загуба на съпротивление!

http://asenov2007.wordpress.com/ 

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

/Фили/ По всичко личи, че влизането на България в еврозоната, приоритет, обявен от правителството на ГЕРБ още с идването му на власт се отлага за неопределено време. Обявените в доклад на Европейската комисия прогнози за икономическото развитие сочат, че страната покрива само един от критериите за присъединяване. Следователно идеята за приемане на еврото като национална валута през 2012 г, каквото беше намерението на кабинета Борисов, на практика вече е невъзможно.

Освен това, Европейската комисия започва и наказателна процедура срещу четири държави, сред които и България, защото бюджетният им дефицит надхвърля изисквания в ЕС таван от три процента от Брутния вътрешен продукт. Към страната ще бъдат отправени препоръки и ако те не бъдат изпълнени в срок, може да последват финансови санкции.

В същото време министър Симеон Дянков заяви, че финансите на страната са стабилни. Той каза това в отговор на критики от Синята коалиция, неофициалният десен партньор на управлението, който напоследък все повече се опитва да играе ролята на коректив, без да се превръща изцяло в дясна опозиция. Сините предложиха сключване на заем с Международния валутен фонд, емитиране на еврооблигации, извършване на бързи реформи в редица сфери, както и разсрочване на всички плащания, които не са спешни. Според Симеон Дянков обаче първите две от тези мерки са излишни, а другите вече се прилагат.

На този фон в София се разви и пореден епизод от противопоставянето между президента Първанов и премиера Борисов, който също все повече придобива икономическа окраска. 

- Пламен, толкова ли е фатално голям българският бюджетен дефицит, че Европейската комисия да стартира наказателна процедура срещу страната? 

- Не знам, Фили, как в комисията тълкуват думата “фатално”, но аз предполагам, че и само половин стотна от процента да беше този дефицит, процедура пак щеше да има. В случая, при изискваните максимум три процента, дефицитът на България е 3.9 на сто. Правилата обаче са си правила и всъщност е добре ние да разберем, имам редвид – всички ние, българите, да разберем, че те трябва да се спазват. 

- Доколко обаче проблемът е реален или е въпрос на счетоводство? 

- Може да изглежда малко абсурдно, но доколкото разбирам от тези неща – мисля че и двете едновременно. Реален е, доколкото докладът на ЕК се отнася до първите три месеца на тази година, които, както е известно, икономически бяха наистина много лоши за страната. И това, както виждаме, веднага се отчита. В същото време обаче изглежда е и въпрос на счетоводство, поне на времето за водене на счетоводство. Защото според финансовото министерство точно през април, веднага след отчетния период, българската икономика започна да се съживява, макар и леко. Като показател за това се сочи фактът, че през април приходите в хазната надвишават разходите с около триста милиона лева. И това се случва за първи път от доста време насам. Така наистина може да се окаже, че мерките, които ще ни препоръча ЕК, ние вече да сме ги взели и на следващия счетоводен период това да се отчете, т.е. заплахата, която висне в момента за наказателна процедура, да отпадне бързо. 

- Освен наказателната процедура обаче, може би с още по-голяма сила стои въпросът, че показателите, които има страната, няма да и позволят да стане член на еврозоната през 2012 година, както планираше правителството….. 

- Е, ние си знаем, че сме от онези държави, в които няма как всичко да е наред, нали? Шегата настрани, обаче освен надхвърленият бюджетен дефицит като критерий, проблем е също инфлацията. Изискването за членство в еврозоната е тя да бъде максимум до един процент годишно, а само до март инфлацията е 1.7 на сто. За разлика от дефицита обаче, който се очаква да падне под три процента до края на годината, инфлацията се очаква да расте още. Дългосрочните лихвени проценти също са ни проблем – при изискване да бъдат максимум 6 процента, в момента те са 6.9. Единствено размерът на държавния дълг е под изискванията. В момента той е 17 на сто от БВП, докато критериите за зоната на еврото позволяват да бъде до 60 процента.

Само че едното не компенсира другото. Всъщност в тази процедура компенсаторни механизми няма, трябва да бъдат спазвани всички критерии едновременно, при това в продължение най-малко на две последователни години, за да влезем в европейския валутен механизъм. 

- Всъщност, Пламен, защо влизането в еврозоната се смята за толкова важно? 

- То има редица предимства, Фили. Замяната на лева с еврото носи допълнителна финансова стабилност, опростява редица финансови операции в страната, да не говорим за тези навън, като се има предвид, че над 60 процента от българската търговия е с ЕС. Освен това има и психологически ефекти, които се отразяват пряко в икономиката – членството в еврозоната е нещо като документ за гаранция с подпис и печат за инвеститорите, от които България толкова много се нуждае. 

- Няма ли да ни е тъжно за българския лев? Британците например си държат на паунда и на практика отказват да членуват в еврозоната….. 

- Е, това тяхното не е по сантиментални причини, Фили. Просто Великобритания добре си прави сметката и знае, че докато държи на своята валута, избягва да финансира, пряко или косвено, някои от наистина безумните разходи на Брюксел. Това, което е добро за Великобритания обаче, не винаги е добро и за България. Ние пък сме в точно обратното положение – имаме нужда някой да финансира част от нашите безумни разходи. Както разбираш, това беше опит за шега от моя страна, може би икономически не съвсем коректен, но при всички случаи поне правилно насочен към центъра на проблема.

Така че, не знам, може някои българи все пак да поплачат за лева, но аз лично няма да съм сред тях. 

- Като говорим за финансиране на разходи, доколко имат основания критиките и предложенията на Синята коалиция? 

- Доколкото разбирам, Фили, тези критики се базират на неофициална информация, която Синята коалиция има, че фискалният резерв е силно намалял и страната на практика е на път да остане без финансови буфери по време на криза. Бившият премиер Иван Костов каза по този повод, че България е тръгнала на среща с бързия влак и съвсем скоро наистина ще го срещне, ако не реагира навреме.

Трудно ми е да кажа с положителност дали предложените от него мерки – сключване на споразумение за финансиране от МВФ и емитиране на еврооблигационен заем – са адекватни, защото в същото време се появи информация, че фискалният резерв е над 6 милиарда лева. Ако това е истина, то изглежда, че буфер има и мерките може наистина да са излишни, както твърди финансовият министър Дянков.

Съпредседателят на сините Мартин Димитров пък предложи спешни реформи в редица сфери и забавяне на някои плащания. От една страна това изглежда малко неадекватно, доколкото самото правителство твърди че провежда или има намерение да провежда такива реформи. От друга обаче то е напълно адекватно, доколкото голяма част от реформите – в здравеопазването, в образованието, в социалната сфера и много други – се бавят или поради незнание какво точно трябва да се свърши, или поради силна съпротива в съответните сфери. 

- Пламен, как на този фон звучат задълбочаващите се търкания между президент и премиер? 

- На мен лично ми звучат добре, Фили, макар някои хора да се притесняват или поне да дават вид, че се притесняват от персонални битки между институциите. Аз смятам, че истинската битка срещу Първанов е отдавна закъсняла, но и никога не е излишна – като имам предвид поредицата от беди, които той донесе на страната през последните девет години, да не говорим за преди това. Няма да ги изброявам, защото няма да ни стигне цялото време на предаването.

Съвсем стенографски обаче за последния епизод. В началото на седмицата Бойко Борисов каза, че Първанов е спирал акции на специалните служби. Първанов отговори със специално интервю, в което го нарече лъжец и клеветник. Той добави също, че Борисов прекалено много се занимава с него и ако вместо това се беше  занимавал така усилено с овладяване на икономическата криза, тя отдавна щеше да бъде минало.

Не знам, Фили, с твърдението за лъжец и клеветник как стои въпросът, но съм сигурен, че последното изказване на Първанов е некоректно. Ззащото е всеизвестно, че ако Борисов, а не хората в правителството, които разбират от тези неща, се занимаваше пряко с изхода от кризата, тогава никакъв изход ние, българите, нямаше да видим още дълго време. То не че сега нещо просветва в тунела, но поне надеждата, че ще просветне, още мъждука.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com