Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Няма да се уморя да публикувам грамотни и стойностни анализи за ситуацията, в която живеем ние - българите и Светът, след нахлуването на невижданата по размери финансово-икономическа криза.  За проф. Димитър Иванов от Лондон знаете,...

  По- лесно е да се почива два делнични дни, отколкото да се работи в един почивен ден. В събота улиците бяха пусти, офисите също. Направих опит да се свържа с дузина колеги в бранша, само на две три места вдигнаха стационарния телефон.  От фирмите за сортиране на боклука следят състоянието на кофите! Свързах се с [...]

За първи път медия се престрашава да покаже някои истини, които не са тайна за хората близки до транспорта. Браво! Доста смело! В предаването bTV Репортерите тази неделя беше показана малка част от големия заговор срещу БДЖ. Предаването беше доста добро начало на борбата с тази мафия, която няма да е никак лесна. Дано този [...]

Покрусена съм от новината за внезапната смърт на Хени Берлер! Изключителен професионалист!

Днес представихме антикризисния пакет мерки на ДСБ в трудовата политика.

Какво всъщност предложихме?

1) На първо място - намаляване до разумни граници на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Днес много от самонаетите плащат осигуровки върху доход, по-висок от реално получения. По този начин облагането става непосилно за тях и ги изхвърля в сивата икономика. Това се отнася най-вече за започващите нов бизнес или стартиращите в нова свободна професия.

2) Именно затова второто ни предложение е премахване на минималните осигурителни прагове/минимален осигурителен доход през първите шест месеца от дейността на малките и средни предприятия. Така смелите и инициативните ще имат глътка въздух да започнат бизнеса и преценят шансовете си, без да натрупат огромни задължения към НАП.

3) Предлагаме и въвеждане на понятието „семеен бзинес“ в закона и съответно – възможност за семейна здравна и социална осигуровка в семейните предприятия. По този начин вместо един член на семейството да се осигурява (често на нереално висок доход), а другите да работят на черно в семейния хотел например, ще могат да се осигуряват заедно на разумни нива, отговорящи на общия им семеен доход.

3) Друго предложение е съобразяване на нивата на патентния данък с намалената покупателна способност (и съответно – ниски обороти) по време на криза.

От голямо значение най-вече за малкия бизнес са и предложенията ни в сферата на трудовото право, като уреждане на гъвкавото работно време и почасово заплащане, съответстващо на реалния работен процес.

Едно от най-важните ни предложения е ускореното приемане на наредбата за директните продажби в земеделието. Тя ще даде най-накрая възможност на семейните производители и малки семейни ферми да продават на свободния пазар, вместо да стават жертва на прекупвачи.

Още по-важно е, че по този начин им се дава възможност да имат собствена клиентела, да утвърждават и налагат продукта си, да поддържат трайно високо качество, чрез което да се преборят с конкуренцията на големите търговски вериги, които винаги ще продават по-евтино. Директните продажби на земделски стоки ще върнат и смисъла от малки магазини, в които тези стоки да се продават на постоянна клиентела, при постоянно качество и гаранция за здравословен производствен процес.

Подобно на правителството и ние отделяме изключително място на антикризисните мерки, само че в по-голяма конкретика.  Една от най-важните теми е как тези мерки ще се отразят на общините и какво трябва да бъде направено. Искаме още отсега да отправим няколко препоръки в тази насока. До мен са Димитър Сотиров кмет на Земен, една малка [...]

Изпуснах си iPhone-а на асфалта до гребната база (където обикновенно свършва маршрута ми за бягане сутрин) : понечих да го извадя от калъфа за колан за да спра Nike+ приложението и понеже ръцете ми бяха влажни от потта апарата цопна „по лице“ на асфалта. Като резултат кристалното стъкло на предния панел се спука подобно на [...]

В сайта на Народното събрание можете да видите подробна инфографика, озаглавена “Как законопроектът става закон.” От нея обаче няма да разберете как в някой закон една дума се заменя с друга. В края на миналата седмица премиерът Бойко Борисов обяви, че ще изтегли проекта за промяна в Закона за автомобилните превози, който беше определен от депутати като “гнусен лобизъм”.

Поправката намалява изискванията към автобусите, които извършват превоз на организирани групи деца. Очевидно такава поправка е в интерес на фирми, които разполагат с по-стари автобуси. Опити за подобни поправки бяха правени и в предишния парламент. Транспортната комисия прие на първо четене тази поправка с гласовете на ГЕРБ и “Атака”. Проектът е изготвен в Министерството на транспорта, след което е одобрен от Министерския съвет, внесен е в Народното събрание и чак при първото четене в комисията червената лампичка светва.

“Това е един типичен пример как ниските нива долу се поддават на лобистки интереси”, определи ситуацията Бойко Борисов и се закани да изтегли законопроекта.

Кой, как и кога има право да изтегля законопроекти - това е съвсем отделен въпрос. Важният въпрос в този случай е как една лобистка поправка изминава необезпокоявана почти целия път до превръщането си в закон. “Не сме обърнали внимание”, така премиерът обяснява факта, че Министерският съвет все пак е одобрил тази поправка на свое заседание. Дали са знаели или не са знаели какво точно пише в приемания от тях текст, също е отделен въпрос. Важният въпрос е, че поправката все пак е била приета.

Този случай не е прецедент. Също през миналата седмица Народното събрание създаде анкетна комисия, която да проучи мистериозната поява в Държавен вестник на текст от Закона за наркотичните вещества и прекурсорите, който не е бил приеман от парламента и не е бил подписан от президента. Тези два случая повдигат изключително сериозни въпроси:

- Кой дописва законите в България?

- Чете ли някой внасяните законопроекти предварително?

- Кои звена от веригата се оказват уязвими за лобистки натиск?

- Кой носи отговорност, когато лобистка поправка все пак си пробие път?

И не на последно място: Докога ще бъде така?

коментар от днешния брой на в-к “Пари”

снимка: Народно събрание

Сподели във Facebook

Велик ден в човешката история! След точно две седмици ще докажем колко лесно можем да се организираме около една кауза. А тая кауза е наистина голяма – ще защитаваме правото си на privacy!*

Хвърли едно око на това видео на Конан О’Брайън по случай рождения ден на YouTube. Интернет е навсякъде, даже и в джоба ти, докато се разхождаш из парка. Вместо да се възползваме от него, ние следваме американците. Цъкаме с мишоците почти толкова безцелно, колкото американците зяпат телевизия, пардон, видео клипове в YouTube. Следват асоциации с тоалетни, Индия и Китай… Сложна работа.

Наскоро достоверни източници установиха, че Facebook изместил Google по посещения. Това би могло да означава две неща, ама нека да не разваляме веселбата веднага. Какво толкова, хората вероятно най-накрая са осъзнали, че Facebook е много по-забавен от Google. Има игрички, анкетки, бутончета… точно като „Like“, който определя поведението на едни 425 милиона човешки създания по света. Не може да е чак толкова зле. Даже повече се присъединявали. Ми да, нали трябва да се ходи по купони! Ъм… Вторият извод май ми се изплъзна, докато си проверявах пощенската кутия в сладникавия социален сайт, съжалявам…

Както и да е. Борим се за пълноправие и мир, а светът отново е разделен на три лагера. Едни са твърдо против Facebook, те или нямат профил там, или смятат да си го изтрият при първа възможност. Другите са твърдо за Facebook, дори разчитат на това, че той ще продължи да се развива, въпреки простотиите, дето Марк забърка напоследък. Сещам се поне за един такъв, виж го в Mashable. Третите мигат тъпо и се чудят – „К’о?“.

Преди време се запознах с един канадец, интернет запалянко с доста багаж над раменете. В един момент дори ми омръзна да слушам анализите му, а аз съм 1) търпелив и 2) обичам да си тъпча главата със знания. Той мразел Facebook, щото мразел и Марк Зукър-Цукър-бърг, който бил един самодоволен и арогантен тип. Като нищо, точно така и изглежда.

Преди малко повече време, през заветния август, лето 2008-мо, и аз се присъединих към голямото Facebook семейство. Ми да, нали не познавам създателя лично… Спомням си, че единственото, което правех там като хората, беше да храня едно куче, което кръстих Роджър. То в последствие умря и завлече социалната ми наивност в спомената от Конан тоалетна. Даже пусна и водата.

Та, събуждам се аз днес, сънувал какво ще дописвам в последната глава от дипломната работа, отварям да чета новините и пак само глупости. Човечеството ли изтъпява, или простотията вече е публична и лесно достъпна? И двете? Дам…

Те, хората, сигурно затова и недоволстват срещу невъзможно сложната система, която трябва да разчовъркаш, за да се криеш във Facebook. Първо, не ангажира кой знае колко мозъчни клетки в повече, отколкото, да речем, натискането на „Accept“ на идиотско приложение, от което изобщо нямаш нужда. Второ, Facebook не е най-доброто място, където можеш да се скриеш, както и Foursquare, да речем. Трето, трето няма.

И не, аз не съм от защитниците на Марк и Facebook. Аз съм от ония, на които хич не им пука. Сега, като го направят и платен, и една сълза няма да пророня. Най-много да загубя едни 30-35% от посещенията на блоговете си… Ама Google си ме познава и без това, така че няма страшно.

*От доминиращата Facebook-ска гледна точка

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

http://asenov2007.wordpress.com/ 

• Дали добрите и лошите идеи в управлението идват от едно и също място? 

Пламен Асенов, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Преди време си мислех, че съм малко нещо хахо, защото ми се струваше, че всички идеи, добри или лоши, ми падат някак от Космоса, забиват се в главата ми, където ръчкат, ръчкат и ме принуждават да ги реализирам под някаква форма.

Успокоих се поне наполовина за душевното си здраве, когато прочетох в книгите на Тери Пратчет от поредицата “Светът на Диска” същото твърдение – че добрите идеи на моменти направо валят от Космоса. Вероятно с лошите се случва същото, просто колегата Тери е пропуснал да го спомене – помислих си тогава и почувствах гореспоменатото си здраве възстановено.

Не напълно обаче, защото в България нали трябва да си малко луд, за да им оцелееш – не само да работиш при тях!

Но едно научно откритие, чието цифрово изражение разбрах едва напоследък, постави под сериозно съмнение дори малкото ми лудост, запазена в резерв. Оказа се, че всяка секунда, да, всяка секунда, през нашето скромно тяло, а това означава, че и през вашето скромно тяло, читателю, преминават около 60 милиарда неутрино.

Неутриното е квантова частица, чиято маса е толкова малка, та на практика не съществува. Енергията му обаче е огромна, затова може да премине откъдето си иска – заключените врати и човешките мозъци за него изобщо не са проблем. Ако специалните служби и банковите обирджии имаха някое и друго неутрино под ръка…..Но нямат. Учените също от години се опитват да уловят някое, дори най-скромното неутрино, но не могат, защото то минава между ситните частици в атома, без да ги докосва. Ако докосне която и да било, ще настане сблъсък и танци сред учените, но не докосва, пущината.

Всъщност вероятно си докосва. Подозирам, че точно от това докосване у нас, хората, се раждат новите идеи. Само че става толкова случайно, та учените никога  не са на подходящото място в подходящия момент. Малко ги съжалявам, горките.

За разлика от учените, президентът Георги Първанов тези дни видимо го перна  неутрино и, пълен с идеи, които не оценявам като добри или лоши, без да ги разгледам подробно, веднага излезе на малкия екран да ги представи.

Струва ми се, че неговото противопоставяне на идеята на военния министър Аню Ангелов за сливане на военното и цивилното разузнаване страда от липсата на аргументи. Ето какво каза по този повод Първанов: “Мисля, че не би трябвало да се експериментира в момент, в който и “Военна информация” и НРС са в кондиция, вършат си добре работата. Тук едно механично обединение би могло да създаде допълнително напрежение и да демотивира част от служителите”.

Да започнем отзад напред. Президентът говори за “допълнително напрежение”, което означава, че в тези служби вече има някакво напрежение. И тук вероятно е прав. Няма как сред доблестните български разузнавачи, независимо дали цивилни или военни, да не възникне вътрешно напрежение поради факта, че цели 20 години след промените те съществуват и работят ако не изцяло, то поне с единия крак отвъд закона. Всъщност закон като такъв, закон, който да регламентира дейността на тези служби, да въведе правила за обществен контрол върху тях и някаква форма на отчетност за похарчените обществени пари, няма. Проектозакони дал Бог, но закон – не! И това е напрягащо, напълно ги разбирам хората. По-напрягащо е дори от твърденията на мнозина хлевоусти журналисти, че те всъщност са крайно доволни от това положение и даже ползват механизмите си на влияние, за да протакат и отлагат приемането на такъв закон.

С идеята за сливането им се отваря възможност най-после той да бъде приет и подозирам, че оттук също идва допълнително напрежение. Ама, граждани, да ги оставим разузнавачите да правят каквото си искат, или поне каквото могат, за да не вземат да се стреснат – това всъщност ни казва президентът и смятам, че не е прав.

Но в първато изречение от цитата, Първанов се опитва също да ни внуши, че НРС и “Военна информация” си вършат добре работата – нещо, което няма как ние с вас, ако не пряко, то поне чрез избрани наши представители, да проверим. В случая сме призвани да се доверим на авторитета на президента.

А какво да правят онези, които отдавна вече не се доверяваме на този авторитет, обратно, смятаме, че когато Първанов спомене хубавото време, трябва да стягаме чадърите? При това такивата в държавата сме болшинство  - ако ползваме неговия език. Лично аз повече се доверявам например на впечатлението си, че въпросът за изграждането на руска военна база в Сърбия, току до българската граница, беше неглижиран още щом възникна, не получи широкия обществен отглас, който заслужаваше. Което значи, че някой се потруди да стане така. И кой е този някой, освен онзи, който има достатъчно информация по темата, но също достатъчно интерес и подръчни механизми да я потули? И после да вика, че момчетата си вършели добре работата, та да не ги пипаме дори с кадифената ръкавица на закона.

Второто нещо, на което се доверявам, е твърдението на самия военен министър Ангелов, че нищожно малка е възможността за локален конфликт, че България е заобиколена от съюзнически страни и е крайно време това да бъде отчетено от нашанта военна и цивилна експертиза. Той каза това по друг повод, когато говореше, че страната ще поиска да бъде включена в американската ПРО още на 20 май, при очакваното посещение на шефа на НАТО Расмунсен в София.

Ето, заради такива позиции все повече го харесвам този наш военен министър и мисля, че идеите му не идват пряко от Космоса. Поне не и тези, за които говори публично досега. За разлика от онези на президента.

Другото, срещу което президентът се изтъпани в същото си изявление, бяха идеите на Георги Лозанов за намаляване чрез промяна в закона на числения състав на СЕМ и сливане под обща шапка на обществените медии БНТ и БНР. На всички е ясно, че някои от идеите и папийонките на Гого изглеждат екстравагантни, но тези специално не само не изглеждат, но и не са.

СЕМ е нужен по принцип, но лош в този си вид орган и има нужда от сериозен ремонт. За БНТ и БНР съм леко раздвоен, защото е доказано практически, че досега каквото и да се прави с тях, то винаги е за по-лошо. Но пък напъните не трябва да спират. Надежда, че сливането поне има шанс да промени нещо, ми дава личният опит на човек, работил за британската ВВС и работещ за австралийската SBS. Това са две корпорации, които по мащаб са далеч по-огромни, но по статут са същите като нашите обществени медии и в тях телевизията и радиото са под една шапка. Там системата работи перфектно, защо не и тук?

Така де, но президентът се противопоставя. За първото го разбирам. Ако се промени съставът на СЕМ, могат да отпаднат точно назначените от неговата квота хора, чрез които той досега осъществява влиянието си в българското медийно пространство. Разбирам го, но не му съчувствам, защото българското медийно пространство се нуждае от свобода, а не от зависимости.

Не разбирам обаче защо се противопоставя на сливането между БНТ и БНР. Пък и той не казва ясно. Мнението му, че това би могло да създаде “проблеми във функционирането на обществените медии” е голословно. Защото може и да не създаде. Или пък означава, че те сега нямат нито една треска за дялане, та се плашим от бъдещите им проблеми. Просто не е сериозно.

Президентът се противопостави също на идеята на правителството общинските бюджети да бъдат орязани с 20 процента. Според него административна реформа трябва да има, но тя “не трябва да става на калпак, а на базата на внимателен анализ на капацитета на всяко едно от звената и да се орязват и съкращават структури, които са дублиращи се”.

С това президентът отново демонстрира етатичната си лява природа, защото от изказването му излиза, че правителството трябва да се хване да направи въпросния анализ и да предприеме съкращения в общините. Е, ако правителството тръгне да го прави, той ще е първият, който ще се застъпи за самостоятелността на общините, но това е друга тема.

В случая се вижда, че правителството постъпва по правилния начин. То казва на кметовете – даваме ви 20 процента по-малко пари, оправяйте се вие с анализа, орязването и съкращаването, но това в никакъв случай не трябва да става за сметка на гражданите. Така де, дано да е казано и това, последното, защото иначе нали се сещате как ще се орежат 20 процента от възможността да получим общинска услуга, а бройката на чиновниците ще се запази. Може даже да се увиличи малко, като се отърве кметството от “излишни” функции.

Ето защо смятам, че като цяло последният сблъсък на неутриното с президента не се оказа успешен за празидента. Той просто е попаднал в потока на лошите  идеи. Не че това е новина, де, но все пак да го кажа като заключение.

Що се отнася до парите на общините и изобщо до липсващите пари в държавата, нека и аз се пробвам с една идея. Тя ми щракна по аналогия, заради факта, че тази година БВП на България също е около 60 милиарда лева, колкото е бройката на неутриното, преминаващо всяка секунда през нас. И както масово успяваме, въпреки трудностите, да уловим по някое левче от тази обща сума, предлагам масово ние, българите, да се заемем по-серозно и с ловенето на неутрино. Ако хванем поне едно, световната научна общност ще ни позлати, вервайте ми.

Както казах, тая работа е доста трудна, защото е изчислено, че дори да поставиш оловна плоча с дебелина една светлинна година, неутриното пак минава през нея като топъл нож в масло. Но пък ние нали сме си гинии, все нещо може да измислим с помощта на тел, лепенки и други подръчни материали. А може и с чука и майката, ако по друг начин не става. Важното е да стане, та и президентът да е доволен.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com