Technorati Tags: афганистан,война Share on Facebook

Месец май по правило е наситен до дупка със събития, но имаше едно, на което държах да присъствам – Дните на свободното слово в Софийския университет. Миналата година бях лектор и останах със страхотни впечатления от събитието и тази година просто нямаше как да пропусна.

Успях да се вредя последния ден, когато гост на събитието беше Миролюба Бенатова от телевизия „ь" (bTV).

Курдисах се на първия ред, който студентите по стар навик оставят свободен (за читанки като мен, благодаря ви) и зачаках представянето.

Странно, познатите лица от миналата година бяха много малко ;-)

Трябваше да гледаме журналистическото разследване на Миролюба за отвличането на Киро Киров, но както обикновено (трета година поред!) проблеми с техниката пречат да изгледаме един филм от край до край. Как не се научиха организаторите да тестват преди прожекция...

Проблемите със звука бяха невъзможни за разрешаване и Миролюба предложи да започнем направо с въпросите. Аз имах два специално приготвени. Ето как протече разговорът с нея, след като захапах микрофона:

Аз: "Аз имам два въпроса, много конкретни. Значи, първият въпрос, интересува ме следното – във Битиви специално. В смисъл, общите приказки са много хубави, но аз искам да се обърнем към по-конкретни примери."

Миролюба: "Това критика ли е?"

"Ами това са въпроси, които вие ще решите дали са критика. Да. Значи, първия въпрос е, в Битиви специално ме интересува дали има забрана срещу критикуването на президента Георги Първанов..."

Миролюба (прекъсва ме): „Не.“

"... и по-специално ме интересува, защото не съм виждал още хубав разследващ филм или репортаж, да речем по повод на това, което той прави по време на пожара във влака или този случай с убития там елен или козел...“

"Няма как да отидеме там, където се твърди че той убива елена. Само ще ви припомня, че това беше една държава, една от бившите съветски републики, иначе да, звучи..."

"Узбекистан"

"...Това много добре звучи като идея за разследване, но за съжаление не можем да идем на място..."

"Добре, добре, приемаме..."

"...да проверим това ловно поле, което е под специален режим, да питаме местните от УБО дали нашият президент е ловувал при тях... "

"В дисидентски издания в Русия излязоха подробности за този лов, включително и в някакво издание, което се занимава с бракониерството по принцип, но в случая, нека задам и втория въпрос, той е свързан с подписаното наскоро споразумение, между министър Цветанов и една госпожа, която се .. заместник председател на международната федерация на звукозаписната индустрия, нещо такова беше заглавието, Франсиз Мур се казва, която вие лично се занимавахте с репортажа, стана дума за сключване на едно споразумение с два анекса, на вашия въпрос, мисля че, господин Цветанов се зачуди, къде ли са тия два анекса, нали, за които го питате, и също така, някакъв служител на МВР ви е дал да погледнете с едното око, нали крайчето на неговия..."

"Не, аз го прочетох целия документ, не ми е дал да погледна само крайчето..."

"Добре, интересува ме, в този конкретен случай. Тази новина ще има ли продължение, защо спряхте, защо спира репортажът на най-интересното място?"

"Въобще фактът, че заговорихме за този меморандум с два анекса, всъщност породи последвалата дискусия, продължила седмици наред, около това какво ще се случва всъщност, дали ще бъдат спирани Арена, Замунда и т.н., всъщност, тази голяма дискусия, която най-вероятно ще доведе до това, да не се случат лоши неща с българското интернет пространство е плод на повдигнатия въпрос, за този меморандум, по този начин, по който въпросът беше повдигнат. Факт е, още не сме взели анексите, доколкото аз разбрах, в тях още нищо не пише по същество, те трябва тепърва да бъдат написани допълнително, и според мен дискусията, която се случи след това, имаше своя положителен ефект за всички нас, и да, може би аз в моя репортаж съм казала каквото съм казала, и на вас ви се е сторило, че спираме на най-интересното, но, все пак, нека гледаме нещата в някаква система, и наистина последва огромна дискусия, с невероятен отпор, от организациите, от които все пак нещо зависи и гласът им се чува, нищо че са неправителствени... И имаше значение. Другия вариант беше, изобщо да не се чуе за този меморандум, каквато беше по-голямата възможност."

"Но тук има и други скандали, да речем, криенето на информация от правителството, в смисъл съществуването въобще на документ, който се дава за малко на журналистите и след това се скрива, самия факт на такова отношение към пресата е... скандално."

"Има такова отношение, защото сме го разказали, иначе нямаше как да го знаете..."

"Да, да.. мисълта ми е, самото отношение към журналистите по този начин, разбирате ли ме за какво говоря?"

"Аз ви разбирам, отношението към журналистите е такова, каквото е, моето отношение като журналист към този проблем е, е да поискам този документ, да разкажа, че той не е раздаден, и да разкажа това, до което съм успяла да стигна, въпреки че не са искали да ми го дадат, това е моята роля като журналист. С която аз показвам, че това не ми харесва да не ми дават документи, за които се говори, и не, не ми харесва да пише за някакви анекси, ако не ги виждам, и правя достояние на публиката тези свои забележки към, в случая, вътрешния министър, за да си говорим сега със вас за това значи,... иначе не твърдя, че с... Да, факт е, няма разследване за президента – нито за неговия лов в Узбекистан, нито за неговите евентуални апартаменти. Факт – няма. Дали президентът има апартаменти или не – аз не знам, не съм проверявала. Не знам дали е ловувал. Факт е, не съм се занимавала с елена на президента."

"Да. Липсва любопитство в медията, аз затова се учудвам."

"Не, не. Не мисля. Понякога нещата са много по-прости. Узбекистан е далече."

Размяната на реплики може би изглежда доста остра, но всъщност разговорът, особено към края, беше приятелски. (Аз не се заяждам, само удоволетворявам любопитството си)

По нататък зададох още един въпрос - за човешките и журналистическите уроци, които е научила в Либия. Тя отговори:

„О, те са неизброими. Това са осем години, в които човек толкова неща може да научи за себе си и за света и за.. Аз да ви кажа, тези чести пътувания до Либия и на моменти нищо неслучване там, ме научиха на търпение, ако това изобщо може да се научи... там наистина се научих да чакам. Да, на търпение, търпението е нещо много важно, звучи като даденост, но не е така...“

"А общуването с либийските власти сигурно е имало интересни неща?"

"Ние с либийските власти не сме общували кой знае колко, в интерес на истината. Ние отидохме там да отразяваме един съдебен процес и не сме имали достъп свободен до всички институции да правим някакви неща извън сценария на това за което сме изпратени там и което ни е позволено да вършим там. Но, тези осем години в Либия ме научиха и на друго, че ... либийското правосъдие не се различава много от българското, нито по начина, по който се събират доказателства, нито по начина по който тези доказателства се опитват да се докажат, че са доказателства, нито по начина по който се представят в съда, нито по срокове на правораздаване, нито по срокове... и аз даже тогава бях писала една статия за вестник Сега... направих един паралел между либийския процес и делото за убийството на Андрей Луканов. Вярвайте ми, има наистина много фактически съвпадения в подходи. Това също беше, беше полезно за мен да видя и тази гледна точка. Да видя Либия такава, като България."

Другите въпроси също бяха интересни – за отношението на премиера Бойко Борисов към журналистите и навика му да им говори на „ти“, за дефицита на критика в българските медии, за отношението между доброто и злото (въпросът го зададе философ), за присъствието на добри новини в медиите, за присъствието на скрити интереси в медиите (например за агентите на ДС като главни редактори и собственици), за това, трябва ли ти диплома, за да бъдеш добър журналист, за опитите да се влияе върху журналисти, и тя отговаряше храбро, но нямам сили да ви разказвам всичко а и искам да ви подтикна догодина да дойдете лично да чуете отговорите и освен това звуковият файл ми е с отвратително качество.

Винаги се получава така – най-съвестните сърбат попарата на най-безотговорните и МБ трябваше да отговаря за всичко – за „дипломатичното“ лавиране на „ь“ измежду политическите шамари и за откровеното слагачество на вестничета като „Стандарт“. Но тя се държа мъжки, гледаше да не изпуска нито за момент аудиторията да и се качи на главата, беше коректна към колегите си, а и успя да си каже мнението.

След официалната част имаше почерпка (последен ден, закриване ;-)) и тогава можах да и задам няколко въпроса лично. Е, извиних се първо, разбира се, за това че бях твърде остър.

За уроците от Либия Миролюба ми препоръча да прочета книгата, която е написала заедно с Кристияна Вълчева (извинявам се, ако нещо не съм доразбрал за авторството.). Купил съм си я преди две години и половина, но още не мога да намеря време да я прочета.

Аз пък си припомних първия път, когато ми направи впечатление – в една статия в блаженопочившия „Егоист“, в която беше представена като надъханата млада надежда на българската журналистика, а аз си бях помислил, че тази ако те срещне, ще те изяде с парцалите и щом помня материала до ден днешен, считайте.

Идвайте бе, хора, на такива събития. Супер интересно е.

Вчера се навършиха 21 години от най-масовите протести срещу комунистическия режим, станали на територията на България. През май 1989 г. хиляди български турци и помаци, подпомогнати главно от Независимото дружество за защита правата на човека, както и „Подкрепа“ и Демократичната лига за защита правата на човека, организират така наречените „майски събития", при които открито протестират срещу „възродителния процес“ наложен от БКП. С помощта на кръга около Петър Бояджиев, западните радиостанции разпространяват новината за протестите, както и за бруталното им потушаване от властта.

“Определено мога да твърдя, че майските събития и последвалата след тях “голяма екскурзия“ предопредилиха падането на тоталитарния режим в България,“ казва Зейнеп Ибрахимова, по това време член на НДЗПЧ и негов представител (преди да бъде експулсирана) точно в района, в който започват протестите.

С насилията срещу мюсюлманите режимът остава напълно изолиран, дори от съюзниците си от източния блок. Хората в самата БКП разбират, че е дошло време за промяна, която ще се случи малко по-късно – на 10 ноември.

Използваме повода да публикуваме спомени на Аляйдин Мехмедов, заместник на Зейнеп Ибрахимова в НДЗПЧ и един от главните организатори на протестите в Пристое, Климент и Каолиново, от които започват „майските събития“. Спомените на г-н Мехмедов излизат за пръв път:

Аз, Аляйдин Садъков Мехмедов започнах да са съпротивлявам срещу живковия режим в началото 80-те години.За това явно съм привлякъл вниманието на ДС и преди да започне кампанията за смяна на имената, ни събраха под формата на запас във военните поделения,за да ни контролират или да ни унищожат. Знам, че последната дума, която написах е много силна, но това е самата истина, защото аз и много от запасняците видяхме ямата, която беше изкопана край Сливница.

Ако ме питате кога съм се включил в редовете на НДЗПЧ, това беше към края на 1988 г., по-точно месец януари. До тогава слушах радио „Дойче веле“, радио „Свободна Европа“ Би Би Си. От тия западни родиопредавания научих за НДЗПЧ и за това, че областният пълномощник е моя съселенка. Веднага реших да стана член на дружеството. Посетих пълномощничката Зейнеп Ибрахимова, която тогава беше заедно с брат си и братовчедите си. Дълго поговорихме, запознаха ме с основните правила и принципи на организацията. Първата ми дейност беше тридневната гладна стачка в подкрепа на Петър Манолов, беше по средата или в края на месец януари.По време на обиск в къщата му, му бяха иззели целия архив и ние членовете на Дружеството се обявихме в в протест срещу това беззаконие, което живковистите не за пръв път употребяваха срещу опозицията.

На 1 Февруари госпожица Зейнеп ми каза, че най много до два дена ще ги интернират зад граница. На 2 вечерта аз бях в тях и те тогава ме упълномощиха за областен представител на дружеството.

Като редови член на дружеството се чувствах много добре, но когато ми връчиха тежката отговорност на областен представител на НДЗПЧ, наистина много се уплаших дали ще мога да поема такава тежка отговорност. Първата ми задача беше да учредя един съвет от членовете на дружеството от около 15 души. Учредихме съвета от най активните членове – за заместник избрахме Сабри Галибов, за координатор и говорител на областа Зикри Фикриев. В същото време идваха много хора да се запищат за членове на дружеството, много от тях се записваха за членове главно с цел съпротива срещу живковия режим. Но на нас ни трябваха хора, които да не се страхуват от ДС. В избора на членовете бяхме много успешни. По-късно много от тях бяха викани от органите на ДС за разпит или заплашвани с арест и интерниране, но нито един от тях не се огъна от заплахите и нито един член не се отказа или изтегли членството си. Много хора идваха от Разградска област за да се включат в редовете на НДЗПЧ. Първите от тях приехме за членове. Впоследствие имаше нужда да повдигнем и пълномщник от разградска област. За тая работа ходихме до Пловдив, посъветвахме се с секретаря на дружеството господин Манолов и упълномощихме Февзи за представител, а Наим Наимов за заместник в Разградска област.Два пъти сме ходили до Пловдив като при едно от пътуванията посетихме господин Илия Минев. Той беше в гладна стачка, на легло. ‘Видяхме се, поговорихме. Посещението ни трая около 15 минути, съпругата на господин Минев ни почерпи по едно ръжено или леблебийа. Не си спомням но пихме кафе, той настоя, нищо, че беше в гладна стачка и самият не близваше.

Март и април бяхме най-активни и тогава органите на ДС упражниха най-голям натиск срещу ръководителите и активистите на дружеството. Лично мен много пъти ме викаха в Шумен на разпити, за увещания и заплахи, пробваха всичко за да ни накарат да се откажем от съпротивата. Но управниците не знаеха едно нещо – че ние нямахме повече какво да губим и за това борбата срещу тошизма за нас беше последното пристанище, където да пуснем котва. Бяхме загубили всичко и за това не ни оставаше нищо освен да са борим.

По средата на месец април умувахме как да включим хората масово да протестират и ни дойде идеята за гладните стачки. Направихме едно раширено събрание с активистите от двете области и дълго спорихме за времетраенето и датата на започването на кампанията с гладните стачки.Основно имаше две предложения, първото за дългосрочна стачка (до смърт) и второто за краткотрайна стачка(от 3 до 5 дни) Много спорихме. Силистренската група (Разградска област) настояваше за първия вариант -до смърт. Аз и Шуменската група (Варненска област) настоявахме за краткотрайния вариант. Особенно аз настоявах за краткотрайна щафетна гладна стачка. Накрая ние дадохме ултиматум на Силистренската група – ако не поставят срок на гладната стачка, ние няма да подкрепим тяхната дейност. Тогава те ни обещаха да направят гладната стачка до края на месец май. Второто разногласие между Силистренската група и нас беше за началото на започването на гладната стачка – те настояваха за начало да бъде 6 май, първият ден от Байряма, а ние настоявахме да е след 8 май. В крайна сметка ние се съгласихме, че ще се включим в кампанията за гладната стачка от 8 май, но ще действуваме програмно и всеки ден ще се включат хора от различни села . Тъй и направихме.Те започнаха на 6 май, ние започнахме на 8 май от Пристое, на 9 май Тодор Икономово, на 10 май Климент и вече не можехме да контролираме хората, народът масово се присъедини към нас.

По средата на месец април дойдохме до такава точка, че някои от активните членове искаха да се присъединят към ТЛЗПЧ – групата на Сабри Искендер. Аз излязох против тази идея на някои от нашата група. Впоследствие разбрах, че петима от нашите са посетили Сабри Искендер. Аз смятах, че ако ние изцяло или част от нас се присъединим към турската лига, ДС веднага ще ни разтури и ще прекрати нашата дейност. Доста по-късно аз научих, че посещението на нашата група при Сабри Искендер е станало по инициатива на един агент от ДС, който беше проникнал между нас.

Стигаме до най-важното: откъде и кой назначи датата 20.05.1989 за първата голяма мирна демонстрация срещу властта.През март месец много често ме викаха в Шумен на разпити. Много пъти ме предупреждаваха да не подстрекавам хората към размирици и демонстации. Тогава разбрах, че власта много се страхува от нещо подобно и почнах да мисля по какъв начин и как да окуражим народа. Първо ние подготвихме плана с гладните стачки – моя план беше по щафетен начин, както и стана.Вторият план дойде случайно в краката ни – беше месец април и една група от 5 биши учители (репресирани от власта и изгонени от работа) решили да образуват една малка група под името Шуменска турска лига за защита правата на човека. Ние предложихме да се присъединят към нас, но те отказаха и ние не настоявахме повече. Само ни помолиха да прочетем една къса декларация по „Свободна Европа“. Ние се съгласихме да прочетем тази декларация при условие, че добавим една точка в декларацията – „на 20 май ще се проведе пролетен празник“. Горе-долу това беше текстът, който добавихме към тяхната декларация и един от нашите момчета прочете декларацията по телефона на „Свободна Европа“. После беше най-лесното. След започването на гладните стачки постепенно пуснахме слуха за демонстрацията и посочихме мястото – кръстопътят в село Пристое.

Наистина това беше истински кръстопът за свободата и първата копка на гроба на тошизма.

В България твърде много хора не си падат по евреите. За това има безброй примери.

Не се сещам организацията на евреите в България "Шалом" да е протестирала примерно за това, че през март софийското училище „Димчо Дебелянов” с изучаване на иврит беше изрисувано със свастики и еврейски звезди, между които бе поставен знакът на равенство. Имаше и надписи „Палестина свободна от окупация” и ”Израел – фашисти”. "Шалом" обаче се сети да напише цяла декларация за това, че паметникът на съветската армия в Лозенец беше надраскан с графити миналата седмица.

"За съжаление това е поредният вандалски акт, който е доказателство за засилващите се ксенофобски и антисемитски прояви в България от 2009 година до днес," пише в декларацията.


Не съм се разхождал отдавна до паметника, но от картинките по медиите не видях нищо антисемитско. А специално надписът "Окупатори от далечни страни" стои доста на място, според мен.

За това не мога да разбера "Шалом" интересите на евреите в България ли защитава или някакви други, доста по-теснопартийни?

Да припомним, че Емил Кало от "Шалом" беше кандидат за евродепутат от БСП. По време на управлението на Сергей Станишев Висшият съдебен съвет една сутрин осъмна с информацията, че правителството е предоставило помещенията му на "Шалом". "Шалом" също лобираха на кметските избори в София за Георги Кадиев и се възрадваха на избирането на Ирина Бокова за председател на ЮНЕСКО. От организацията също така в доста джаста-праста стил отричат цар Борис да е имал каквото и да било участие в спасяването на българските евреи, което си е доста сложен исторически въпрос, който вместо това в България традиционно се боядисва партийно.

В крайна сметка предлагам "Шалом" да обявят Тодор Живков за свой патрон и така веднъж завинаги да станат по-прозрачни за обществото. Напомням, че по времето на комунизма се твърди, че именно партията и главно Живков са отговорни за спасяването на българските евреи. Има и идеи Живков да бъде предложен за Нобелова награда по тази причина. Работата нещо не става, защо ли?

 Последното участието на отец Иван от Нови Хан в Сутрешния блок на bTV взриви България! http://www.btv.bg/shows/tazi-sutrin/razgovori-gosti/story/467884479-130_dushi_ot_priyut_v_Novi_Han_ostavat_na_ulitsata.html 

Делничен ден в София. Бързам, защото преди да заведа сина си на училище, трябва да свършим друга работа. Притичвам към едно такси, но тъй като съм опитна в общуването си с такситата предвидливо оглеждам фирмата, тарифата на стъклото и шофьора. На пръв поглед нищо нередно. Все пак подхождам предпазливо и преди да отворя вратата питам ще ме закара ли еди къде си. Да, казва той, срещу 5 лева. Ама как, питам, нали имате апарат и тарифа, защо срещу 5 лева. Днес карам на 2.50 (обявената тарифа е 0.59 лв за км), а до там са два километра, отговаря шофьора. С риск да си изпрося ако не бой, поне скандал му обяснявам, че е длъжен да кара на тарифата, която е обявена, а това, което прави е незаконно. Оставям го да ме ругае и отивам при следващото такси, което на пръв поглед изглежда редовно, не ми поисква определена сума на ръка и се качвам. Обаче забелязвам, че независимо от обявената първоначална такса от 60 стотинки, на апарата пише 1.20 лв. Защо, питам, при което получавам дълго и несвързано обяснение, че това е останало от предишната сметка, че е забравил да занули апарата, но нямало проблем, като стигнем щял да ми ги приспадне от сметката. Съгласявам се като вметвам, че неведнъж съм се оплаквала в неговата фирма и знам къде да се обадя. Това очевидно помага, защото в края на краищата плащам само собствената си сметка. След инфарктно обикаляне по софийските улици, но все пак свършена работа, се оказвам на пазара. Колкото й да се дразня от надутите цени на ягодите и черешите, се налага да купя заради тортата за рождения ден на сина ми. Опитвам се да се ориентирам в цените, написани по най-странен начин-например цена за половин килограм, вместо за цял, като количеството е с много дребни букви. Или 5-ца, написана да изглежда като тройка в цената. И какви ли още не селски номера. В края на краищата избирам ягодите и докато продавачът ми слага, непредпазливо вадя четири лева, при цена от 3.50 за килограма. Естествено той няма да ми развали и любезно закръглява ягодите до 4 лева. С черешите положението е още по-лошо, защото аз наивно казвам, че ми трябват две шепи. Преценявам, че това може да е относително понятие и уточнявам-около 200-300 грама. Продавачът, без изобщо да ми обръща внимание, гребе щедро с двете си ръце два пъти и ги докарва килограм. Казвам, че това е много, на което той опонира, че са две шепи. Следва спор колко са две шепи, който аз приключвам с обяснението, че ще платя толкова, колкото ми трябват, а останалите ако иска да ми ги подари. Ама вече съм ги сложил, сега да ги върна ли, те се мачкат, ама как не ми било неудобно. Търговецът дори не предполага, че ми е четвъртия „тарикат” за деня и няма начин да ме омилостиви, така че в крайна сметка се принуждава да отстъпи.

Разказвам тази история не за да мрънкам и да се оплаквам, а защото смятам, че националния спорт „минаване” е сериозен проблем за всички нас. Защото тук не става дума за държавата или за законноста, а за очевидно непреходната потребност да „минеш” някого, дори да е на дребно. Това не се лекува с по-силен контрол, с глоби или наказания. То зависи от самите нас, от усещането ни за себе си и за околния свят, от уважението към себе си и към другите, от ценностите и потребностите ни. Може и да съм идеалист, но много искам да живея без да съм непресттанно на щрек дали някой не се опитва да ме „мине”. Да очаквам от другите това, което знам, че те могат да очакват от мен. Да не се налага да уча децата си да изпитват недоверие към хората и да очакват неизменно да бъдат измамени, ако подхождат честно и открито.

Животът ни би бил доста по-лесен, по-спокоен и по-приятен. Стига повече хора да мислеха така и да рискуваха да са честни, дори и да се опитат да ги „минат”.

През почивните дни в Испания се проведе заседание на изпълнителното бюро на ЕКОСИ (млад. орг. на ПЕС). Аз не можах да присъствам, тъй като в момента се занимавам с едни други хубави работи (за които ще разказвам по-нататък, ако всичко се развие позитивно), така че вчера получих "височайше" обаждане с новини как е преминало бюрото.

Не крия, че повод за радост ми даде следната новина – Изпълнитеното бюро на ЕКОСИ напълно единодушно е отказало членство (дори като наблюдаващ член) на Младежкото "обединение" в БСП (обединение на няколко все още останали върли кариеристи в БСП). Решението е съвсем логично и закономерно. Все пак за няколкото си месеца съществуване, МО успя да се прояви най-вече с веене на байряци с лика на "Любимия Вожд" Сергей Станишев и една почистваща акция, когато отидоха да мият паметника на съветския войн с веро.

И докато подобни "политики" са любима форма на младежка активност за ръководния апарат на Двайсе'летницата (да не са посмяли повече да ми се сравняват с Дядото), то те могат да предизвикат само смях на запад от Драгоман. Всъщност излъгах – не само смях, а и малко страх. Защото сравнението между това, което ни се представяше за "гнило статукво" и това, което сега е "ново начало" се вижда и с просто око и предизвиква странни реакции.

Така че, днес ЕКОСИ, а утре може и ПЕС, кой знае? Особено след като г-н Станишев и кръжецът от мухи-лай*арки около него направиха всичко по силите си да блокират провеждането на най-голямото ежегодно социалистическо събитие в Европа в България – Летният лагер на ЕКОСИ. Защо мислите го направиха? Защото домакинството беше поверено на БСМ. Не на Сергей Станишев, не на БСП – а на БСМ.

През почивните дни в Испания се проведе заседание на изпълнителното бюро на ЕКОСИ (млад. орг. на ПЕС). Аз не можах да присъствам, тъй като в момента се занимавам с едни други хубави работи (за които ще разказвам по-нататък, ако всичко се развие позитивно), така че вчера получих "височайше" обаждане с новини как е преминало бюрото.

Не крия, че повод за радост ми даде следната новина – Изпълнитеното бюро на ЕКОСИ напълно единодушно е отказало членство (дори като наблюдаващ член) на Младежкото "обединение" в БСП (обединение на няколко все още останали върли кариеристи в БСП). Решението е съвсем логично и закономерно. Все пак за няколкото си месеца съществуване, МО успя да се прояви най-вече с веене на байряци с лика на "Любимия Вожд" Сергей Станишев и една почистваща акция, когато отидоха да мият паметника на съветския войн с веро.

И докато подобни "политики" са любима форма на младежка активност за ръководния апарат на Двайсе'летницата (да не са посмяли повече да ми се сравняват с Дядото), то те могат да предизвикат само смях на запад от Драгоман. Всъщност излъгах – не само смях, а и малко страх. Защото сравнението между това, което ни се представяше за "гнило статукво" и това, което сега е "ново начало" се вижда и с просто око и предизвиква странни реакции.

Така че, днес ЕКОСИ, а утре може и ПЕС, кой знае? Особено след като г-н Станишев и кръжецът от мухи-лай*арки около него направиха всичко по силите си да блокират провеждането на най-голямото ежегодно социалистическо събитие в Европа в България – Летният лагер на ЕКОСИ. Защо мислите го направиха? Защото домакинството беше поверено на БСМ. Не на Сергей Станишев, не на БСП – а на БСМ.

Днес по телевизията, в сутрешния блок, на гости на вътрешния министър Цветан Цветанов бяха водещите Виктор Николаев и Ани Цолова. Министърът ги прие радушно, предразположи ги да се чувстват като у дома си и им разказа изключително интересни неща из своето трудово ежедневие като например има ли заплахи по адрес на бирник №1, как е бил арестуван бившият министър Николай Цонев и дали прокурорът Роман Василев съжалява за това. После отиде да посреща журналисти по другите сутрешни блокове, за да ги запознае с най-новите избрани съчинения на своя пресцентър. След като министърът си тръгна, се появи някакъв господин от Национална компания „Железопътна инфраструктура”, за да обясни защо два влака са стояли цяла нощ между Ихтиман и Костенец, без да могат да продължат по пътя си – единият товарен, а другият пътнически с премръзнали пътници в него. Причините се изяснявали и в момента, каза господинът, но се разбра, че хипотезите са две: или цигани са откраднали кабела на влака, или цигани са задигнали направо релсите. Те, циганите, били такива – дразнели се от влакове и затова когато пътнически влакове преминавали през дворовете на незаконно построените им къщи, те ги замеряли с камъни и дървье. Или пък вадели релсите пред товарните влакове със скрап, влаковете спирали, а циганите най-спокойно ги разтоварвали, докато машинистите треперели в кабините на локомотивите и се молели да не ги вземат за парчета желязо, мед или, не дай, Боже, алуминий.

Съществува рискът, като чете горните редове, някой слаб и неорганизиран ум да се запита: не са ли това въпроси, на които трябва да отговаря вътрешният министър, а не някакъв човечец от железниците? Нали само допреди минути беше в студиото? Отговорът е не, това очевидно не е работа на министъра на вътрешните работи и респективно на полицията. Тук не става дума за криминални деяния а за декада на ромското включване и по-специално на включването на ромите в националната железопътна инфраструктура и, обратно, включването на инфраструктурата в поминъка на ромите. Пък и ромите са електорален фактор, който формира рейтинга на управлението, след като го е докарал на власт с гласовете си. Много по-симпатично е едно управление, което те оставя да крадеш релси, от едно управление, което ти пречи да го правиш. Първото управление ти го харесваш и обичаш, а второто – не. Кое е по-важно за едно управление: мнението на „перачите” и „ДДС-арите” или мнението на половин милион цигански гласоподаватели? От друга страна циганите и пролетариатът много се радват, когато накараш бивш министър да коленичи пред камерите на телевизиите, докато го закопчаваш с белезници и го наричаш престъпник, преди да се е произнесъл съдът относно вината му. Така че ето това са истинските теми, върху които трябва да беседва вътрешният министър, а не някакви си кражби на релси и жици и ограбвания на товарни влакове.

Други теми, с които не бива да бъде обременявано съзнанието и пиляно времето на г-н Цветанов, са теми като тези как наркомани се друсат в дворовете на къщите в центъра на София и как обират паркираните в тях автомобили, как организирани банди разбиват апартаменти и офиси и изнасят каквото намерят, как хора ежедневно биват преджобвани в градския транспорт и как измамници върлуват из цялата страна и крадат самоличността на гражданите (че и на селяните) с фалшиви документи. Министърът трябва да бъде занимаван с по-големи въпроси. Е, не чак толкова големи като това чии са банките, в които се държат на депозит държавните пари. Трябва да бъде занимаван със средно големи въпроси, които да изглеждат добре по телевизията и да предизвикват любовта и възхищението на чалга феновете.

Например може да организира една следваща акция под кодовото име „Блогърите”. Тя ще има за цел да разобличи такива като мен, които словоблудстват из Интернет. Словоблудството в Интернет със сигурност е вид електронно блудствено действие, което е редно да попадне под ударите на закона. Единственото лошо на тази идея е, че не е ясно дали ще се приеме достатъчно радушно от публиката на г-н Цветанов, защото ме мъчи грозното подозрение, че съществена част от тази публика среща трудности с дефинирането на понятията Интернет и блог. Но пък винаги може да й се каже, че блогърите са един вид висшисти с компютри, по които трябва да се удари с твърд юмрук, и публиката ще заръкопляска, въздъхнала с облекчение, че най-сетне всичко й е ясно.

Не мисля да крада от трафика на Свилен. От друга страна, не мисля да ви спестя нещо, на което тотално се разцепих от поста му за ранните години на Деян Ангелов (а.к.а. „Икебаната“), правейки английски кавъри на „Диана Експрес“.

Ето за какво става въпрос:

http://nname.org/2010/04/22/video/

Подобни публикации

• 06.03.2010 — Записки по българската чалга през отминалия век (28)
• 30.10.2009 — Bulgarian Sushi (6)
• 06.01.2009 — Ajabez – Never Walk Alone (2)
• 06.04.2010 — Twin or double bedroom (4)
• 27.03.2010 — One Tree Hill и Ajabez – два свята, [ποне] два фена (8)
• 14.03.2010 — 100 национални туристически обекта (12)
• 10.03.2010 — Графа… когато беше просто Владко Ампов (4)
• 08.01.2010 — Нови поговорки и пословици (2)
• 02.12.2009 — Камери, които засичат номера (5)
• 12.11.2009 — „Без оцветители и консерванти“ (4)

Прост и евтин метод за подигравка със световната цивилизация:

1. Купувате Кока Кола (компанията, не 1 шише);
2. Увеличавате двойно съдържанието на сол и глюкозо-фруктозен сироп;
3. Увеличавате пластмасовите шишета от 500 ml на 750 ml (1 литър за Северна Америка);

Готово След 25 години ще покара най-тлъстото и нежизнеспособно поколение от мамутите насам.

Цена на реализацията – под 100 милиарда долара.

  Цяла нощ не спах. Аларма на автомобил не даде покой не само на мен, но и на съпругата ми, както и на стотиците съседи от околните блокове. Ето какво се случи…  Първо като съвестни граждани, Илияна и аз проверихме автомобилът да не е под наша грижа. Оказа се тъмно син Fiat Uno непознат до момента. След [...]

Вчера пътувах до Русе и обратно. Гражданският форум за развитие на Русе беше организирал представяне на моята книга “Да бъдеш свободен”, която “Сиела” издаде преди няколко месеца. По пътя обърнах повече внимание на нещо, което и преди ми е правело впечатление. В отсечката от Ябланица до Русе почти всички ограничения на скоростта до 60 и 40 км/ч извън населените места са неадекватни. Те, като правило, са поставени около отдавна изоставени наблюдателни пунктове на КАТ. Пътят е прав, с отлична видимост и ограниченията са ненужни, направо глупави. Не и за катаджийте, които вероятно без проблеми изпълняват плана за глобите.

Сигурно вече си мислите, че са ме хванали в нарушение. Не можаха Просто глупавите знаци ми заприличаха на пречките и ограниченията пред бизнеса у нас. Тези дни мениджъра на “Пайплайф” за България описа покъртителна картина в интервю за “Дневник”. Чувал съм подобни истории десетки пъти. Защо БЕШЕ така ми е ясно и съм го написал в моята книга. Въпросът е ЗАЩО ПРОДЪЛЖАВА ДА БЪДЕ ТАКА?

Бях един от поканените гости на учредителния конгрес на ГЕРБ. В приветствието от името на “Социалдемократи” (които бяхме изключени от “Коалиция за България” заради критиките си съм правителството на Станишев) им пожелах да бъдат алтернатива не само на тройната коалиция, а на целия преход. Все повече се съмнявам, че ще успеят, ако изобщо се стремят към това.

Да приемем, че се стремят. На какво разчитат? На благоприятна международна конюктура? На добро наследство от предишните управляващи? На добросъвестни политици? На работеща администрация? На по-малко пенсионери и болни? На патриотизма на младите? На чудо?… ЕДИНСТВЕНОТО, на което могат да разчитат, е на деловите хора – тези, които на собствен риск и за своя сметка искат да работят в своя полза и неизбежно в полза на другите. НИЩО друго не може да ни измъкне от сегашната критична ситуация.

На мястото на правителството бих счупил всички политически чадъри и премахнал всички глупави ограничения пред бизнеса. НАВСЯКЪДЕ по света, където са го направили, са успели. Ако ГЕРБ е това, за което се представя, той няма по-добър съюзник от бизнеса. Не близкия до партията бизнес, а изобщо. Това наистина би било различно от всички предишни управляващи. От “чорбаджиите-изедници” на Виденов до “обръчите от фирми” на Доган. ВСЕКИ българин или чужденец, който иска да работи по правилата, трябва да почувства реално държавната грижа. Това, според мен, е печелившата политика.

Да, и да не забравите за пътните знаци!

Вчера пътувах до Русе и обратно. Гражданският форум за развитие на Русе беше организирал представяне на моята книга “Да бъдеш свободен”, която “Сиела” издаде преди няколко месеца. По пътя обърнах повече внимание на нещо, което и преди ми е правело впечатление. В отсечката от Ябланица до Русе почти всички ограничения на скоростта до 60 и 40 км/ч извън населените места са неадекватни. Те, като правило, са поставени около отдавна изоставени наблюдателни пунктове на КАТ. Пътят е прав, с отлична видимост и ограниченията са ненужни, направо глупави. Не и за катаджийте, които вероятно без проблеми изпълняват плана за глобите.

Сигурно вече си мислите, че са ме хванали в нарушение. Не можаха Просто глупавите знаци ми заприличаха на пречките и ограниченията пред бизнеса у нас. Тези дни мениджъра на “Пайплайф” за България описа покъртителна картина в интервю за “Дневник”. Чувал съм подобни истории десетки пъти. Защо БЕШЕ така ми е ясно и съм го написал в моята книга. Въпросът е ЗАЩО ПРОДЪЛЖАВА ДА БЪДЕ ТАКА?

Бях един от поканените гости на учредителния конгрес на ГЕРБ. В приветствието от името на “Социалдемократи” (които бяхме изключени от “Коалиция за България” заради критиките си съм правителството на Станишев) им пожелах да бъдат алтернатива не само на тройната коалиция, а на целия преход. Все повече се съмнявам, че ще успеят, ако изобщо се стремят към това.

Да приемем, че се стремят. На какво разчитат? На благоприятна международна конюктура? На добро наследство от предишните управляващи? На добросъвестни политици? На работеща администрация? На по-малко пенсионери и болни? На патриотизма на младите? На чудо?… ЕДИНСТВЕНОТО, на което могат да разчитат, е на деловите хора – тези, които на собствен риск и за своя сметка искат да работят в своя полза и неизбежно в полза на другите. НИЩО друго не може да ни измъкне от сегашната критична ситуация.

На мястото на правителството бих счупил всички политически чадъри и премахнал всички глупави ограничения пред бизнеса. НАВСЯКЪДЕ по света, където са го направили, са успели. Ако ГЕРБ е това, за което се представя, той няма по-добър съюзник от бизнеса. Не близкия до партията бизнес, а изобщо. Това наистина би било различно от всички предишни управляващи. От “чорбаджиите-изедници” на Виденов до “обръчите от фирми” на Доган. ВСЕКИ българин или чужденец, който иска да работи по правилата, трябва да почувства реално държавната грижа. Това, според мен, е печелившата политика.

Да, и да не забравите за пътните знаци!

Цената на 1 км магистрала падна до 1.57 млн. EUR. Такава е цената, на която най-вероятно ще бъде построен участъкът от магистрала “Тракия” от Нова Загора до Ямбол. Цената е впечатляващо по-ниска в сравнение с договорите за предишните участъци. Трасето от Чирпан до Стара Загора струваше 2.6 млн. EUR, а следващият участък до Нова Загора - 2.2 млн. EUR.

Очевидно сезонът на евтините магистрали е настъпил. Новата организация по провеждането на търговете и притисналата фирмите криза логично доведоха до тези по-ниски цени. Сега е времето за строителство на магистрали. Пари обаче няма. Това вече го знаят и децата. И все пак правителството успя да съкрати разходите на администрацията с 426 млн. лв. миналата седмица. Преди два дни успя да съкрати още 214 млн. лв. Вчера “затягането на колана” донесе още 115 млн. лв. За по-малко от седмица правителството намери начин как да икономиса 755 млн. лв. от предвиденото в бюджета. Това са приблизително 245 км магистрала.

Разбира се, че ситуацията в момента е извънредна. Решенията са болезнени. След време може да се окаже, че някои от тях са били прибързани. Важното обаче е, че правителството показа как може да действа в кратки срокове. В момента основният приоритет за управлението е да не увеличава дефицита. Вчера той не беше основен. Дано да не бъде и утре.

С действията си от последните седмици правителството само опроверга често използваното от негови представители обяснение “няма пари”. Парите никога не са достатъчни, особено ако се харчат неразумно. Затова въпросът с имането и нямането на пари не е нищо друго освен въпрос на приоритети. Днес ни трябват пари за тютюнопроизводители, утре ще ни потрябват за хеликоптери. Отговорност на правителството е да прецени дали си струва да похарчи парите точно за това. Отговорност на правителството е и да реши откъде да съкрати разходи. Отсега нататък фразата “няма пари” вече няма да бъде достатъчно обяснение.

А сега да се върнем при магистралите. Повече живи хора, по-малко разходи за бизнеса. По-малко време за пътуване, повече приходи за туризма. Това е ползата от новите магистрали. Докато разходите за тютюнопроизводители и хеликоптери предизвикват различни оценки и сериозни съмнения за необходимостта им, даването на всеки лев за магистрали е широко одобрявано.

Ангажиментът на това правителство да завърши три магистрали до края на мандата си е сериозен на фона на свършеното преди. Попитайте хората наоколо си обаче и ще чуете, че строителството на магистрали е ужасно малко и ужасно бавно. Вчера правителството реши да не съкрати бюджета на МВР. Отказа да реформира този сектор и така лиши българските граждани от още няколко километра магистрала. Въпрос на приоритети.

коментар от днешния брой на в-к “Пари”

снимка: macgamesandmore.com

Сподели във Facebook

http://asenov2007.wordpress.com/  

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

• Май някой се опитва да затвори фабриката с илюзиите и ако не вземем мерки, има опасност да затънем до гуша в изхвърлените от нея илюзии 

Напоследък добрите новини станаха толкова много, че направо могат да се конкурират с лошите.

Как беше онази песен – ако до всяка добра новина се потрудим за още една…..Е, не беше точно така, но нейсе. Честно, имам чувството, че по средните и горните етажи на властта сега в държавата кипи труд, какъвто, доброволно или по принуда, не е кипял от бригадирското движение насам. Само че тогава трудът всъщност кипеше сред широките народни маси, тесните почиваха, докато в момента кипи сред тесните маси, пък широките до голяма степен си почиват. Дано само накрая не се окаже, че и сегашният труд кипи безсмислен, както онзи преди 60 години…..

Все пак, погледнато в исторически план, такова редуване на труд и почивка в обществото всъщност е справедливо. И макар да се смята, че като цяло Вселената не е справедливо място, процесът може да възстанови някои отдавна променени обществени баланси в България. Имам предвид най-вече онези, при които властта да започне да си заработва паричките, които ние късаме от собствените си мизерни парички и им плащаме, за да вършат определени дела на ползу роду. Не непременно героични дела, даже доста обикновени.

Не ме разбирайте погрешно, не казвам, че това вече е станало или е на път със сигурност да стане. Просто смятам, че има такава възможност, като гледам как са се засилили.

Да вземем за пример правораздавателната система. След доста месеци на упорит труд, вече е повдигнато първото обвинение срещу знакова фигура като Красьо Черния. То е за лъжесвидетелстване и може да му донесе до пет години затвор, ако се докаже да е излъгал при разпита в прокуратурата, че не познава никакви магистрати, а всъщност познава, както се доказва от прочутото му телефонно тефтерче. И от последвали признания на магистрати. Наесен се очаква да бъдем ощастливени и с резултат от второ разследване срещу него – за търговия с влияние.

От гледна точка на прокуратурата цялата работа може и да изглежда наистина хероическа – кой знае с какви демони вътре в себе си е била принудена да се пребори тази каста от нашето иначе безкастово общество. От гледна точка на самото общество обаче хероизмът им ще изглежда ялов, ако всичко приключи с обвинения само срещу Красьо. Защото и на децата в тази страна е ясно, че горкият Красьо играе просто ролята на пощенска кутия, през която преминават едни пари, за да сменят притежателите си във времето, когато системата работи. И на бушон, който да прекъсне веригата, когато стане фал. Защото всеизвестно е, че в подобни схеми фал няма как да не стане, та хората се подготвят.

И ако не научим имената не само на онези, които са давали парите, за да получат постове или каквото и да било там, но и на другите, онези, на които въпросният мъж с ланците от своя страна е предавал тези пари, за да се свърши съответната  работа, аз лично ще броя цялата прокурорска акция за неуспешна. Не че на прокурорската акция ще и пука особено поради това, но като гражданин все пак е по-добре да имам позиция, отколкото да нямам. Или греша?

Научаваме се също, че “до броени дни” ще бъде приключено разследването срещу бившия премиер Сергей Станишев. Както си спомняте, то е заради един документ на спецслужбите, който се мотаеше по тротоарите на държавата като жълта метла на служител по чистотата.

Тъй като другарят Станишев ми се прави на колега, щом твърди в биографията си, че преди да стане министър-председател се броял журналист на свободна практика, а после пък написа книга, та се преброи и сред писателите, бих му признал съвсем искрено, че от журналистическа и литературна гледна точка е бил напълно прав да захвърли въпросния доклад в кошчето. Четох го – не става за четене. За да подпомогна прокуратурата пък ще кажа, че вероятно точно от кошчето го е свил и онзи неизвестен и досега служител по чистотата, който го е разпространил по тротоарите. Ето как докладът стига до бдителния гражданин Алексей Петров, който пък чинно го разпространява сред самия Бойко Борисов. Така де, премиерът не митка по улиците и няма възможност да го намери случайно.

В момента не бих се обзаложил как точно ще приключи сагата със Станишев. Може би някои колеги прибързано го заразпитваха дали вечер спи с приготвен  багаж. А може и да не е било прибързано – ще видим “след броени дни”. Лично на мен ми се щеше да му се намери нещо по-сериозно, свързано я с българо-руските договорки за “Белене”, я с други, по-мащабни далавери при управлението на Тройната коалиция. Но като не са му намерили за това, може да си плати за онова, за което са му намерили, пък междувременно ще видим. А може и да не си плати – нали Борисов вече го ожали, че разни други хора го използват като параван ли беше, като пачавра ли, забравих.

Като споменах Борисов – прокуратурата и по неговия въпрос се труди упорито, води сериозно дело за над сто случая на откраднати общински имоти в София с фалшифициране на подписа на бившия кмет, сега премиер. Ако се зарови човек, нищо чудно да се окаже, че Бойко Борисов и проф. Бернанке, сегашният шеф на Федералния резерв на Щатите, в момента са сред хората в света с най-често фалшифицираните подписи. Да видим обаче и кой ги е фалшифицирал, в това е смисълът. Иначе защо ги е фалшифицирал е ясно.

Колегите на прокуратурата от другата страна на съдебната процедура – съдиите, също не остават по-назад в производството на добри новини. Най-интересната дойде от председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев, който освободи от ръководните им постове трима шефове на отделения в подопечното му ведомство – Панайот Генков, Андрей Икономов и Николай Урумов.

Техни роднини, както вече се писа по-рано, се оказали крайно нуждаещи се за терени на морския бряг в община Приморско. Ама наистина крайно нуждаещи се ви казвам, дотам, че си приготвили парите за строежите още преди да им бъдат отпуснати самите терени. И дотолкова нетърпимо крайно било положението, че, за да не ги остави в нужда, общината им отпуснала терените съвсем на бърза ръка – нещо, което Пенчев нарече “безобразие”. Евалла на човека, вероятно знае по-силни и точни думи по този повод, но правилно се сдържа в публичното си говорене.

Изобщо напоследък Константин Пенчев все повече ми прави впечатление на  свестен човек, попаднал в една система, в която свестните счита за луди. И мога да се закълна, че той губи и ще губи от това. Даже имаме първото доказателство. Както самият Пенчев споделя, кметът на Приморско направил пътека в опит да се добере до кабинета му. “Сигурно да ми даде и на мен едно парцелче” – шегува се той. Ами, будала, взимай парцелчето и бягай, за к`во ти е да седиш и да се биеш с призраци. Хората пари направиха, братче, пък ние дрънкаме празни приказки –  както преди двайсетина години ми каза една вечер Асен Мичковски. Това беше  след седмата водка и на границата той наистина да зареже празните приказки, пък аз да си остана при тях.

Като говорим за кипящия наоколо ни труд от страна на властта напоследък, да не вземем да пропуснем и МВР. Не само защото се знае, че каквото и да правим, МВР няма да ни пропусне, а и защото наистина има за какво да бъдат похвалени хората.

Топла-топла дойде новината за операция “Акцизите”, при която се проверяват трите най-големи завода за алкохол – тези в Карнобат, Търговище и Пещера. Според вътрешният министър Цветан Цветанов целта на операцията е да бъдат “дисциплинирани” производителите и дистрибуторите на алкохол. То не съм сигурен, че пиян човек, пиян било от алкохол, било от пари, било от усещане за безконтролност и ненаказуемост, може да се дисциплинира по начина, по който му се иска на Цветанов, ама да видим. Само да не стане и с алкохола като с цигарите – колкото повече контрабандисти ловим, толкова повече те да се размножават.

Добре поне че напоследък не пия, та не само не им плащам акциз за ичкията, ами и няма да се измъчвам душевно, ако случайно безбандеролната свърши в резултат на полицейски операции. Не че има такава опасност, де. Той Ваньо Танов дори за горивата каза, че в сектора няма никой “чисто бял”, а навсякъде – фиктивни износи и всевъзможни гимнастики. Пък ние сега за ичкията ще се притесняваме…..

В цялата тази лавина от добри новини обаче се промъкна и една, която хич не ми хареса. Тъкмо щях да похваля и министър Сергей Игнатов за усилията му да се справи с феодалния замък на БАН, пък той се изпусна, че новият закон за академията се подготвя от…..академик Благовест Сендов. И даже проектът бил станал “прекрасен”.

Абе, г-н Игнатов, някъде да сте виждали куче само да си сковава колиба? Не сте, защото най-многото, което кучето може, е да премести едни дъски оттук – там. Или обратно. При това месеци наред първо трябва да го обучаваш да мести дъски. Та и с академик Сендов сега…..

Ами оставете го човека най-после на мира, време му е. Той сам още преди 20 години от парламентарната трибуна честно каза, като визираше себе си и своята комунистическа партия, че заради своите дела “всички вкупом непотребни станахме”. И беше прав. Не го карайте след още 20 години пак да стига до подобна констатация, че два пъти да се прозре такава истина няма да е добре за душевното му здраве, ще вземе нещо да се повреди. Да не говорим, че и за здравето на модерното българско общество това не е никак добре.

Но докато напиша тези редове и погледна новините, ето че още добра информация се струпала, та си помислих – време е наистина да отваряме чадърите. Май някой се опитва да затвори фабриката с илюзиите и ако не вземем мерки, има опасност да затънем до гуша в изхвърлените от нея илюзии.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

| | Вече има 3 коментара, но има място и за вашия!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email