Мостът на Дрина (на Иво Андрич)

Но пък след като тя се престраши да сподели срамната си тайна, а и Ан Фам си призна, че се е влюбвала още в първи клас, а Комитата ме бъзна да го направя и аз, то, срам не срам, ще си признавам:

1. Работил съм в Българската национална телевизия. Не че е срамно, напротив :). Срамното е, че се чувствах (а и сега се чувствам) горд, че излизаше надпис с името ми в края на програмата на Ефир 2 (алоу, битивиту, нали не мислите, че светът започва с вас?) . Работата в телевизия е една от най-интересните за които се сещам. Недостатъкът е, че инженер в телевизия е нещо като хлебарка в златарски магазин – пак яде само трохите от закуската, но пък поне веднъж съм пускал в ефир надписа СТАЧКА :) (по времето на другаря Жан :D
   

2. По душа съм темерут и мизантроп – честно. А като ученик бях и срамежлив. То и сега съм срамежлив, но не ми личи. Срамежливостта ми стигна до там, че в десети!!! клас не можех да говоря нормално с момиче и изпитвах ужас да говоря пред аудитория (например да ме изпитват на дъската). Последното за щастие не беше голям проблем в нашата гимназия, защото при нас се изпитваше от място, даже ставането прав се случваше рядко.

3. Работил съм в Орбита и Балкантурист :) и то срамежливостта ми е една от причините да го направя. След като реших, че не може да не мога да говоря с момичета (десети клас, копеле, ще си остана девствен!) реших да взема мерки и когато видях обява в Орбита, че организират курсове за екскурзоводи и, че ако после те вземат на работа, ще те освободят от бригади (Орбита беше собственост на ДКМС – комсомола, пояснявам за тези, дето искат да протестират в Гърция и да регулират икономиката), реших да опитам. Та се записах, минах курса, взех си изпита и ме взеха на работа. Срамежливостта ми изчезна на петата минута след първото хващане на микрофона в автобуса :) Оттогава обожавам да водя обучения, лекции и изобщо да говоря пред голяма аудитория :) (е, пак съм срамежлив, но вече не ми личи много :) В Балкантурист работех вече след казармата, точно когато Мултигруп купуваше фирмата (работех и в държавния и в мултигрупския период ). Екскузоводството е едновременно интересно и доходоносно. Недостатъкът е, че някак не върви да надминаваш 27-28 години – после трябва да се занимаваш с нещо друго. Коя жена ще те търпи да се хойкаш по цели месеци?

4. Имам четвърти автомонтьорски разряд и съм карал тролейбуси 2 и 3 в София :) Работата в градския транспорт е много тежка. Оттогава се старая да бъда търпелив към шофьорите от градския транспорт, а на всички, които мечтаят за социализъм и регулиране на икономиката, най-добронамерено им пожелавам да ходят в УПК. Даже не те самите да ходят в УПК, нека децата им ходят в УПК! За децата – най-доброто!

5. Ангел Грънчаров ме изпровокира (в коментарите), та вероятно не се брои вече за тайна, но 9 години ходех интензивно на пиано. Може би едно от уменията, които най-много са ме обогатили, без да ми донесат нито лев.

6. В казармата искаха да ме вербуват за доносник. Всъщност май съм ви разказвал за това. Отскубнах се – направих се на идиот ;)

7. Срам ме е да ви кажа кога за пръв път бях с момиче. Нали ви казах, че съм темерут?

8. Обичам жена си. Обичам, когато щерка ми каза „Тате, нали ти си най-силният?“ (след някакъв спор в градината).

9. Истината е, че съм всичко друго, но не и спортен тип. Обичам да оставям въглероден отпечатък, горейки бензин в двигателя на колата.

10. Говоря пет езика без да броим българския. Английският ми е пети по реда на овладяването. Много мразя текстовете на английски в българската блогосфера и интернет. Считам го за неграмотност.
    

Кого да нахендрим на веригата? Пипилотке, Сандо, Зока – вие сте :)