Любимци в новините: постоянни и променливи величини
Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...
10 смешни тайни
Мостът на Дрина (на Иво Андрич)Както каза Нервната акула „Из блогосферата е плъзнала поредната малоумна игра, в която можеш да научиш срамните тайни на поне дузина комплексари, като например как някакъв льохман се сбил с момиче и бил набит (и в която не бих се включила), ...“
Но пък след като тя се престраши да сподели срамната си тайна, а и Ан Фам си призна, че се е влюбвала още в първи клас, а Комитата ме бъзна да го направя и аз, то, срам не срам, ще си признавам:
Работил съм в Българската национална телевизия. Не че е срамно, напротив :). Срамното е, че се чувствах (а и сега се чувствам) горд, че излизаше надпис с името ми в края на програмата на Ефир 2 (алоу, битивиту, нали не мислите, че светът започва с вас?) . Работата в телевизия е една от най-интересните за които се сещам. Недостатъкът е, че инженер в телевизия е нещо като хлебарка в златарски магазин – пак яде само трохите от закуската, но пък поне веднъж съм пускал в ефир надписа СТАЧКА :) (по времето на другаря Жан :D
По душа съм темерут и мизантроп – честно. А като ученик бях и срамежлив. То и сега съм срамежлив, но не ми личи. Срамежливостта ми стигна до там, че в десети!!! клас не можех да говоря нормално с момиче и изпитвах ужас да говоря пред аудитория (например да ме изпитват на дъската). Последното за щастие не беше голям проблем в нашата гимназия, защото при нас се изпитваше от място, даже ставането прав се случваше рядко.
Работил съм в Орбита и Балкантурист :) и то срамежливостта ми е една от причините да го направя. След като реших, че не може да не мога да говоря с момичета (десети клас, копеле, ще си остана девствен!) реших да взема мерки и когато видях обява в Орбита, че организират курсове за екскурзоводи и, че ако после те вземат на работа, ще те освободят от бригади (Орбита беше собственост на ДКМС – комсомола, пояснявам за тези, дето искат да протестират в Гърция и да регулират икономиката), реших да опитам. Та се записах, минах курса, взех си изпита и ме взеха на работа. Срамежливостта ми изчезна на петата минута след първото хващане на микрофона в автобуса :) Оттогава обожавам да водя обучения, лекции и изобщо да говоря пред голяма аудитория :) (е, пак съм срамежлив, но вече не ми личи много :) В Балкантурист работех вече след казармата, точно когато Мултигруп купуваше фирмата (работех и в държавния и в мултигрупския период ). Екскузоводството е едновременно интересно и доходоносно. Недостатъкът е, че някак не върви да надминаваш 27-28 години – после трябва да се занимаваш с нещо друго. Коя жена ще те търпи да се хойкаш по цели месеци?
Имам четвърти автомонтьорски разряд и съм карал тролейбуси 2 и 3 в София :) Работата в градския транспорт е много тежка. Оттогава се старая да бъда търпелив към шофьорите от градския транспорт, а на всички, които мечтаят за социализъм и регулиране на икономиката, най-добронамерено им пожелавам да ходят в УПК. Даже не те самите да ходят в УПК, нека децата им ходят в УПК! За децата – най-доброто!
Ангел Грънчаров ме изпровокира (в коментарите), та вероятно не се брои вече за тайна, но 9 години ходех интензивно на пиано. Може би едно от уменията, които най-много са ме обогатили, без да ми донесат нито лев.
В казармата искаха да ме вербуват за доносник. Всъщност май съм ви разказвал за това. Отскубнах се – направих се на идиот ;)
Срам ме е да ви кажа кога за пръв път бях с момиче. Нали ви казах, че съм темерут?
Обичам жена си. Обичам, когато щерка ми каза „Тате, нали ти си най-силният?“ (след някакъв спор в градината).
Истината е, че съм всичко друго, но не и спортен тип. Обичам да оставям въглероден отпечатък, горейки бензин в двигателя на колата.
Говоря пет езика без да броим българския. Английският ми е пети по реда на овладяването. Много мразя текстовете на английски в българската блогосфера и интернет. Считам го за неграмотност.
Кого да нахендрим на веригата? Пипилотке, Сандо, Зока – вие сте :)
Вие, Господа, сте "абсолютни престъпници"!
За около месец и половина ВСС успя да измъдри, че прокурор Роман Василев е нарушил етичния кодекс и го смъмри. Другарски и публично! Няма да може да бъде повишен цяла една година! Този еталон на арестите няма да може да бъде назначаван даже в специализирания съд, който предстои да видим скоро. Така де! Нулева толерантност!
В същото време ВСС отчете, че прокурорът е работил под напрежение, силно натоварен. Под стрес, сиреч! Тоест, има смекчаващи обстоятелства! Освен това, според някои медии, Роман се бил подразнил от чута само от него реплика на арестанта Цонев. В самото видео обаче тази толкова стресираща и дразнеща реплика я няма...
Василев приема наказанието с "чест" и няма да го обжалва!
Равносметката?
Гавра и очевидно превишаване на права и употреба на сила при арест на заподозрян. Повтарям, заподозрян, който очевАдно не оказва съпротива, която би оправдала насилие над него. Наказанието - смехотворно!
Какво още се случва у нас?
Премиерът Борисов и компания държат под напрежение целия народ. Дедесето се вдига-сваля. Кризата идва и си отива... Борисов ще спира течове на парични потоци към гръцки банки, ако бъдат установени. Меверето все по-отчетливо става основна сила в държавата, придобивайки все по-голяма власт и влияние над свободата и правата на гражданите. Презумпцията за невинност вече пасти да яде на кино "Петър Берон". ЕС ни критикува за несъгласуваните промени в НПК, обаче ГЕРБ опипва почвата за промени в НК, с които да завиши наказанията на по-леките престъпления, "повишавайки" ги до тежки. Това пък от своя страна ще развърже ръцете на полицията още повече... Междувременно пиарките на Външно обясняват, че мониторингът до сега се възприемал като плашеща тояга... Трябвало да бъде като "огледало" да се огледаме. Вероятно, колко сме хубави?..
През цялото време Борисов ни забавлява от големия, малкия и средния екран, от печатните медии и от радио ефира с всевъзможни примитивни и битови коментари. Кара ни се, че сме спали, докато лошите ограбвали държавата, а дялът на СИБанк в съхранението на държавните пари се оказва никак не малък. Вярно, най-големият дял е другаде, но това не е важно. Винетките се продават добре, а в средата на годината няма 6 месечни такива, а таксата за превод е 3.50. Ял, не ял, 3.50, както се казва! :-) А Борисов отново се кара на всички поред и плаши с избори и тройни коалиции. Никой обаче не го пита за натякващата се и очевидна връзка между КТБ, Ню медиа груп, ДПС и комфорта им и на Борисов в голямата част от медиите... Депутат и финансов зам.-министър нямало проблем да се срещат в периода, докато финансово се чудеше как да отговори на запитването за държавните пари...
Това са само част от нещата, които вълнуват всеки нормален човек. Освен, че го вълнуват, той също работи под напрежение и в огромно напрежение. Под стрес, сиреч!
През това време обаче Дянков не смята за нужно да се размърда и да иде до срещата на ECOFIN и изпраща заместници. А там се предлага проекто-бюджетите на страните-членки на ЕС да се изпращат в началото на всяка година за преглед. България няма позиция. Дори и протоколно "Подкрепяме" не чухме. През това време Дянков спортува. "Спортът за един по-нисък бюджетен дефицит!"
Да се върнем на темата: Роман Василев работи под напрежение. Гаври се с арестант и го нарича "Абсолютен престъпник". За това той получава порицание, ограничение да бъде повишаван за една година. Василев няма да обжалва.
И аз работя под напрежение. И аз съм в стрес! Освен това, не искам повишение. А Вие Борисов, най-безсрамно обяснявате как като Ви канели другите премиери, гледали да има интересен мач. За да Ви угодят на хобито... Освен това, Вие напълнихте Парламента с недоразумения, които единствено на Вашия популизъм дължат политическата си кариера. Без Вас те биха си останали абсолютно непознати, освен за най-близките си роднини. Напълнихте го с гласуващи палци, които бъркат Ирландия с Исландия и извиняват простащината или лобистките си интереси с вулкана, отменяйки закон, който е напълно нормален и естествен за една европейска, модерна държава, свеждайки го до пълната порнография собствениците на заведения, по-малки от 50% кв. м., сами да решат дали да са за пушачи или не. Отдавам това на факта, че вероятно никога не сте влизали в 50 кв. м. помещение и нямате никаква представа какво е да натъпчеш няколко маси, бар и сервизна техника в една гарсониера и на всички маси да пушат по 2-3 души, а само една, някъде в ъгъла, да е за непушачи...
Заради всичко това, а и не само, уважаеми дами и господа Борисов и компания, мисля, че имам моралното и емоционално право да ви кажа, че вие сте "абсолютни престъпници". За правното основание да мислят други. След мандата. Сега сте с имунитети. А аз - чакам си порицанието! И не искам повишение през идната година.
П.П. Търсих, но не намерих снимка, на която всички, които визирам, да са в кадър...
Кой плаща за кризата?
Инвестиционните банки (каквито за щастие нямаше в България) правеха ОГРОМНИ пари от спекулиране и търгуване на сложни финансови инструменти. През цялото време собственици, управители и служители на тези банки, заедно с една камара "икономисти", специалисти и финансисти се надпреварваше да ни обяснява как държавата не бива да ги регулира, как те сами знаят кое е най-добро, как няма да допуснат системата да изгори, защото това означава и те да изгорят. Когато кризата започна обаче същите тези банки, сега застрашени от фалит, първи изтичаха на червеното килимче, за да бъдат спасени от същата тази държава. Нека не правим грешка обаче – през годините на бума, горният ешелон от банкери не пропуснаха дори един път да се възползва от огромните бонуси, които смятаха за свое "заработено". Държавата се видя принудена да "извади" банките от кашата – алтернативата беше тотален крах на финансовата система и икономическа криза, подобна на тази от средата на 30-те години (впрочем също предизвикана от липса на регулация и прекалена алчност – и впоследствие превъзмогната с държавна намеса) – как ви звучи свиване на икономиката от порядъка на ¼ например? Популярен е и аргументът "Трябваше да ги оставят всичките да фалират, за да им дойде акълът", но ситуацията, която се разви след фалита само на "Лемън брадърс" е показателен какъв хаос щеше да настане, ако бяха оставени всички да фалират (което най-вероятно щеше да стане точно така, тъй като множеството "олекнали" банки щяха да повлекат и сравнително стабилните след себе си). Правителството (първо на Обединеното кралство, последвано от САЩ, Германия, Франция и т.н.) спаси банките, но на голяма цена – огромни бюджетни дефицити, които години наред ще спъват развитието на тези страни. Всъщност тези, които бяха най-виновни за кризата – собствениците и управителите на големите финансови институции пострадаха най-малко – дори в разгара на кризата някои от тях си раздаваха бонуси за МИЛИОНИ. Сега горещата тема е КОЙ трябва да плати сметката? Как да бъдат намалени огромните дефицити – чрез орязване на социалните програми и намаляване на разходите (тоест – голямото мнозинство от хората ли трябва да платят?) или чрез повишаване на данъците на тези групи от населението, които са с най-високи доходи. Ясно е, че няма как това влизане в рамки да се случи без орязване на държавните разходи. Но сега, след като се почувстваха малко по-сигурни, уолстрийтските банкери отново демонстрират наглостта и арогантността, които бяха емблематични през годините на "възхода" (или на балона по-скоро). Не казвам, че всеки, който работи на Уолстрийт е зъл и арогантен дебил (намиг, намиг, приятелю), но жестоката опозиция срещу всеки опит финансовата индустрия да бъде регулирана говори за намеренията на финансовия център на света. За щастие срещу тях вече не седят Джордж Буш и Алън Грийнспан, а Барак Обама, който направи реформата на регулативната рамка свой най-голям приоритет. За нас в България остава само едно – да спрем да се уповаваме на безумните догми на "новия марксизъм-ленинизъм" неолиберализма (за огромните сходства между тези течения ще пиша отделно друг път), а да търсим разумни начини за регулиране на икономиката. 
Глобалната финансова и икономическа криза явно още доста време ще е топ-тема за обсъждане и в сериозни кръгове, а и на маса. Въпреки че в никакъв случай не мога да бъда смятан за ляв радикал (а и не искам), самият аз през последните няколко дни си направих следната сметка:
Кой плаща за кризата?
Инвестиционните банки (каквито за щастие нямаше в България) правеха ОГРОМНИ пари от спекулиране и търгуване на сложни финансови инструменти. През цялото време собственици, управители и служители на тези банки, заедно с една камара "икономисти", специалисти и финансисти се надпреварваше да ни обяснява как държавата не бива да ги регулира, как те сами знаят кое е най-добро, как няма да допуснат системата да изгори, защото това означава и те да изгорят. Когато кризата започна обаче същите тези банки, сега застрашени от фалит, първи изтичаха на червеното килимче, за да бъдат спасени от същата тази държава. Нека не правим грешка обаче – през годините на бума, горният ешелон от банкери не пропуснаха дори един път да се възползва от огромните бонуси, които смятаха за свое "заработено". Държавата се видя принудена да "извади" банките от кашата – алтернативата беше тотален крах на финансовата система и икономическа криза, подобна на тази от средата на 30-те години (впрочем също предизвикана от липса на регулация и прекалена алчност – и впоследствие превъзмогната с държавна намеса) – как ви звучи свиване на икономиката от порядъка на ¼ например? Популярен е и аргументът "Трябваше да ги оставят всичките да фалират, за да им дойде акълът", но ситуацията, която се разви след фалита само на "Лемън брадърс" е показателен какъв хаос щеше да настане, ако бяха оставени всички да фалират (което най-вероятно щеше да стане точно така, тъй като множеството "олекнали" банки щяха да повлекат и сравнително стабилните след себе си). Правителството (първо на Обединеното кралство, последвано от САЩ, Германия, Франция и т.н.) спаси банките, но на голяма цена – огромни бюджетни дефицити, които години наред ще спъват развитието на тези страни. Всъщност тези, които бяха най-виновни за кризата – собствениците и управителите на големите финансови институции пострадаха най-малко – дори в разгара на кризата някои от тях си раздаваха бонуси за МИЛИОНИ. Сега горещата тема е КОЙ трябва да плати сметката? Как да бъдат намалени огромните дефицити – чрез орязване на социалните програми и намаляване на разходите (тоест – голямото мнозинство от хората ли трябва да платят?) или чрез повишаване на данъците на тези групи от населението, които са с най-високи доходи. Ясно е, че няма как това влизане в рамки да се случи без орязване на държавните разходи. Но сега, след като се почувстваха малко по-сигурни, уолстрийтските банкери отново демонстрират наглостта и арогантността, които бяха емблематични през годините на "възхода" (или на балона по-скоро). Не казвам, че всеки, който работи на Уолстрийт е зъл и арогантен дебил (намиг, намиг, приятелю), но жестоката опозиция срещу всеки опит финансовата индустрия да бъде регулирана говори за намеренията на финансовия център на света. За щастие срещу тях вече не седят Джордж Буш и Алън Грийнспан, а Барак Обама, който направи реформата на регулативната рамка свой най-голям приоритет. За нас в България остава само едно – да спрем да се уповаваме на безумните догми на "новия марксизъм-ленинизъм" неолиберализма (за огромните сходства между тези течения ще пиша отделно друг път), а да търсим разумни начини за регулиране на икономиката.
Глобалната финансова и икономическа криза явно още доста време ще е топ-тема за обсъждане и в сериозни кръгове, а и на маса. Въпреки че в никакъв случай не мога да бъда смятан за ляв радикал (а и не искам), самият аз през последните няколко дни си направих следната сметка:
Другари интелектуалци, заклеймете предателя Котев!
По едно и също време двама души обявиха, че ще търсят чуваемост на своя протест чрез гладна стачка. Единият е бившият руски петролен магнат Михаил Ходорковски, който дръзна да подкрепи опозицията срещу Путин и от най-богатия човек в стра...
“Свободни улици”: проект за недели без коли
Днес ни се случи нещо много хубаво и бързаме да си кажем.
Пратихме към Столична община предложение за затваряне на част от центъра всяка неделя оттук до края на септември от 9.00 до 16.00 ч. (виж отсечките оцветени в червено на картата)
Такива летни недели без коли се случват на много места в света ( в Богота, Колумбия, например, всяка неделя се затварят над 70 мили в центъра на града от 1970 година насам; в Париж улиците покрай Сена през лятото се затварят за коли и се превръщат в “Парижки плажове”). За няколко часа в свободния ден на всички, когато трафикът в столицата е най-слаб, да можем да караме колело, кънки, скейт и да си пешеходим на воля из центъра.
Идеята ни включва и много събития като вело училище, бира фест, състезания, концерти, пазари за всякакви интересни неща, почистване на Перловска река.
Така изглежда подобен ден в Мексико Сити:
С други думи, ако стане, има шанс моловете да не са най-посещаваното място през уикенда. А София да стане много свежо място за прекарване.
"Pacific" e попадение!
За „Pacific” – най-новия мини сериал на HBO, не може да се каже същото. Филмът поразява с качествената си продукция и напълно оправдава огромните разходи за реклама, благодарение на които гледаме билбордовете със стилизирания образ на омазания морски пехотинец Юджийн на всеки ъгъл.
Едва ли причината за създаването му е запълването на някакъв вакуум във филмирането на исторически момент. Участието на Америка на тихоокеанските бойни сцени е отразено в редица ленти. Само си припомнете „Пърл Харбър” и „Знамето на бащите ни”. В „Pacific” обаче акцентът не е върху конкретен момент, конкретна битка или знаменита бомбардировка. И на Иво Джима, и на Палулу, и на Гуадалканал ударението пада върху човешката драма и безсмислието на войната като цяло.
Изненадващо за мен режисьорът не е спестил някои тежки моменти от воденето на война, за които често се премълчава, но които са били обичайно явление – да застреляш погрешка свой, да станеш причина за смъртта на другар, да причиниш загуби на частта си защото си метнал съдран дъждобран върху сандъците със снаряди и те са се намокрили… Няма и нагласени сцени на измислен хуманизъм – примерно някой командир великодушно да пусне пленен японец да ходи при семейството си. Напротив, войниците са показани в доста суров и неподправен вид: гадни крещящи копелета, когато адреналинът от битката изпълни вените и скимтящи от ужас хлапета, когато смъртта идва сред оглушителни гърмежи и фонтани от пръст и вътрешности. Показано е и тоталното дехуманизиране на враждуващите страни – за американските войници японците са просто едни хлебарки, които трябва да се изтребват методично. Наистина се радвам, че не съм японски зрител на този филм, унижението е потресаващо, но войната е такава…потресаваща, независимо дали гориш японец с огнехвъргачка или мяташ камъчета в разполовената му от снаряд глава…
Първоначално сметнах последната серия – завръщането у дома, за напълно безсмислена. 50 минути никакви битки, радост от мира, иху-аху. Но смисълът от нея прави чест на създателите, защото показва душевното опустошение, настъпило у момчетата след края на войната. Довчерашните унищожители на хора са свалили униформите, вече са обикновени млади хора, но не момчета, а вече мъже. Мъже, които не знаят по кой път да поемат, какво могат да правят, освен да лежат в калта и да стрелят по живо месо. Невидимите белези от преживения ужас остават неизличими и войната продължава в душите на участниците.
“Pacific”ме впечатли много. И нямаше как отново да не се замисля за нашата родна киноиндустрия. Филмите, които сме направили за войната и за нашето участие в нея се броят на пръстите на едната ръка. А най-популярният от тях – „Тримата от запаса”, е откровено хумористичен. След падането на комунизма пък вече никой не се и връща на темата. Нима в Америка спряха да правят филми за войната, въпреки че имат вече стотици? Нима в Русия рухването на Съветския съюз спря кинаджиите да разказват за войната на езика на киното? А може би нямаме какво да разкажем, а? Споделял съм мислите си за тази моя болка. Нямаме филм за легендарния Списаревски и георите-летци, нямаме филм за сраженията из Югославия и Македония, в които загиват хиляди българи, изтласквайки германците от Балканите… Нямаме и намерения да създадем такива, било то от комплекс, от незнание или просто от незаинтересованост. При положение, че има „Перла” и „Листопад”, купени от комшиите наготово, за какво са ни филми за войната… Аз обаче продължавам да тая надежда, че някой ден моите деца ще видят Списаревски и неговия „Месершмит” в кината, вместо поредния „Терминатор”. Кой знае…
Лобизмът е вреден за вашето здраве.
Да, вече ако отидем някъде да хапнем с детето, сме престъпници. Тия депутати засега се доказват като пълни олигофрени. Разбирам че прокарват откровени бизнес интереси, но очевидно са прекалени малоумни даже да го направят елегантно и без много шум. Вместо това се препъват по няколко пъти и генерират такива очевидни недоразумения, че се налага спешно да ги прегласуват.
Ясно е че в София поне (с правилно планиране) мога да избегна задимените заведения, даже и когато съм с дете. Но явно ако отидем някъде извън града, ще сме на суха храна – иначе – или гладни, или престъпници…
Пълна гаргара, представете си хотелите и ресторантите им долу, чуждите туристи се давят в дима на пушачите по време на вечерята, а носят горе по стаите храна в салфетки на децата си. Или сватбарско тържество, кумът пуши като комин, а шаферчетата подсмърчат изгонени пред вратата на ресторанта. (коментар от Дневник).
Между другото, не става ясно кой ще наказват контролиращите, ако в заведението за пушачи влезе дете? Детето, собственика, пушачите?
А междувременно бях услужливо насочен към коментара на горкичкият Борисов, който намалил цигарите, защото в цивилизованите страни, местата за пушене били "прекалено малко". Добре че тук няма такъв проблем… Тук само акъла е прекалено малко.
|
|
Все още няма коментари, така че можете да сте първи!
|
| Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email
Баба Ванче
Бургас / 2010-05
Понякога Калина ми прилича на нея, в лице.
Валенсия
Впрочем, туристи има, но не са така много, а и имам усещането, че всички, които видяхме, бяха холандци. Сигурно си има причина.
Едно от нещата, които трябва да се имат предвид винаги в Испания, е сиестата. Първоначално работното време на различните места изглежда объркващо, но после всичко си идва на местата - работи се до 2 следобед, когато отварят ресторантите, ресторантите затварят към 4 и нещо, когато отново може да се насочиш към магазините и музеите, за да отворят отново за вечеря към 8 или 9 часа. Централният пазар (красива сграда, облицована с шарени плочки), който се намира точно срещу Лонха, е странна гледка минути преди 2 часа - зеленчуци, хамони, риби, октоподи и скариди се прибират бързо от сергиите, които хлопват кепенци малко след това - все пак е време за почивка. Градът никога не е еднакъв - магазини и заведения спускат и вдигат щори по различно време, така че може лесно да се объркаш, дали преди си минавал по дадена уличка, особено ако е било в друга част от деня. Добре, че повечето тапас барове работят постоянно и всеки ден, че да имаш какво да хапнеш извън установеното време. Много от тях изглеждат, хм, да кажем, непринудено и захабено, но пък и отново след Барселона никъде не попаднах на момента с мятането на салфетките и остатъците от храната по земята, както разправят, че било характерно за Испания.
Малко за храната. Двете култури, с които районът около Валенсия е световноизвестен, са портокалите и оризът, и двете донесени от изток от арабите. Затова и Валенсия се слави като родно място на паеята. Най-популярни са две разновидности на ястието - със заешко, пилешко и няколко вида боб (има и вариант с охлюви) и морската - със скариди, миди, лангусти и сепия. Традиционно паея се приготвя на обяд (защото изисква мого време) в порции за няколко човека. Ресторантите са свели порициите до една паея за двама човека, а времето за чакане - до половин час. Рискът да попаднеш на паея-полуфабрикат или пък предварително сготвена е сравнително малък, все пак трябва имидж на родно място да се пази, но е хубаво да провериш, кои ресторанти са автентични. За една паея се очаква да платиш между 20 и 30 евро, но си струва.
Стадна цел на месеца
В един мой любим форум – menstennisforums.com – всеки месец има една допълваща се тема. В нея се обявява "Bandwagon Player of the Month", някой за който всички пишат и е поредната "голяма работа", след което обикновено е забравен. (Даже Григор Димитров беше победител един месец)
(Започвам от декември, защото по-назад спомените ми са бледи. Ще допълваме по месеци)
2009:
Декември – Аватар – Много "Уау!" и "Мау!", но уточнения че става само защото е 3D. Само да натискам "J" на клавиатурата (next article в Google Reader) ми отне повече време, отколкото ако бях го гледал…
2010:
Декември / Януари – Ще следят, няма да следят – Подслушването в интернет, пълно единодушие по темата…
Февруари - Отмяната за забраната за пушене в затворени обществени пространства, още преди да са я приели. Куп мастило за и против, аргументи и сравнения
Март/Април – Някой осакати кучето Мима, всички са на протест, законите се променят и ще се лежи в затвор, повече, отколкото ако сгазиш двама пиян на пътя или твоето куче нападне някой… Някой пък не са съгласни…
Април/Май – Аревик – освен Светла (май оригинала) и Лидия, много шум и писане нямаше, но изразът "Ако Аревик беше планина или куче…" потръгна добре… А много писане нямаше, защото все пак Аревик не е нито планина, нито куче…
За май все още нямам открояващо се, но има още време…
|
|
Все още няма коментари, така че можете да сте първи!
|
| Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email
Монолог на вещицата
Вечерта въобще не беше синя.
Нямаше цветя и пеперуди.
Аз замествах спящата царкиня
до деня, във който се събуди.
Принцът беше жаден да обича,
а пък тя — безпаметно заспала.
Тъй че се престорих на момиче.
Лесно е — с една магия бяла.
Черните магии ги забравих,
във мига, когато ме погледна.
Знаех — сто години ми остават.
Знаех, че ще бъда предпоследна.
Изведнъж ще ме разлюби, знаех.
И не бих могла да го опазя.
Можех да го удуша накрая,
но ми свърши всичката омраза.
Укротих се. Е, така да бъде!
Да отива и да я целува.
А сега принцесата ме съди,
че мъжът й нощем ме сънувал…
Камелия Кондова
Търсене
Архив
RSS Абонамент
"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.
Ново: Публикуване
- Информацията от RSS канала на pressbulgaria.com се публикува автоматично и в gramophon.com.
2004 - 2018 Gramophon.com