Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Кой е Ото Скорцени? Австриец роден във Виена говорещ перфектно френски и английски,  Оберщурмбанфюрер от Вафен СС, Командир на група от специалните сили на националсоциалистическа Германия през Втората световна война, прославил се с операциите си в СССР, Италия и Югославия. След войната попада в плен на съюзниците.  Обвиден е във военно престъпление за използване [...]

Няколко дни след нашия пост за бисквитите Анелия ни се обадиха от „Победа“ АД. И само час по-късно получихме кашонче, пълно с лакомства…

Самата пратка беше доставена лично на Биляна от едно много мило момиче – Мирена Тодорова, PR-ката на „Победа“ АД за гр. София.

И докато ние казваме „сбогом“ на диетите за известно време, вие може да прочетете придружаващото писмо:

Това е вторият път, когато споделяме положителни впечатления за продукт и след това се свързват с нас от съответната компания… Първият път се случи така с „Орбител“ в блога на Петър Събев преди четири години.

И ако първият ни пост за бисквитите „Анелия“ си беше чисто положително впечатление, то изобщо не се свеним да наречем този реклама. Напълно заслужена реклама за „Победа“ АД както за чудесните продукти, така и за факта, че си направиха труда да ни почерпят по повод поста. Браво на маркетинговия им отдел и специални поздрави както на софийския офис, така и на Меги и веселата компания на „Победа“ в Бургас, които заедно направиха изненадата толкова  неповторима! И голямо „БЛАГОДАРЯ!“.

Сега е време за нощни бисквитки с мляко… Мням-ням-ням…

А ние май ще почнем да пишем повече положителни продуктови ревюта

Подобни публикации

• 09.05.2010 — Бисквити „Анелия“ (12)
• 24.02.2010 — Тортичка (0)
• 21.10.2009 — Още два любими шоколада „Милка“ (3)
• 01.03.2009 — Да обичаш шоколад! (4)
• 18.12.2008 — Милка с диня, млечен пълнеж и пукаща захар (16)
• 28.01.2008 — Puddis (12)

Share and Enjoy:

Обзета съм, може би обсебена, от изборите, които предопределиха и продължават да предопределят съдбата ни. Тя е нереална, измислена - и всеобхватна. Като мъгла, погълнала всички ни, в която няма не само път или посока, даже ние не се виждаме ясно един друг. Срещаме се и се разминаваме с неясни мъгливи сенки, които по някаква конвенция (която не помним кой и кога ни я е наложил - а може би сами сме си я измислили) смятаме за хора, събития, същности... За нас мъглата е реалноста.

Много е лесно - и присъщо на народопсихологията ни - да обясняваме мъглореалността с нечия външна, зла воля: комунистите, Държавна сигурност, олигарсите, Иван Костов, лицемерния Запад, Ялта, Малта и даже турското робство. Сгодно ни е така, защото на фона на всеобщата злина, насочена срещу нас, ние се оказваме целите в бяло. Незаслужени и несправедливи жертви, но прекрасни, велики, талантливи, непорочни, героични, смели, несравними с когото и с каквото и да било. И ровичкаме дребнаво за псевдодоказателства, потвърждаващи величието ни.

Ренесанса сме го били започнали ние през 13-14 век със средновековните трафаретни изображения в Боянската църква. Бърдоква-Ивайло бил повел първото антифеодално въстание в света. Разрушителната за държавността и християнската идентичност на балканските славяни примитивна богомилска ерес била дала началото на албигойците и прочие софистицирани европейски ереси; а фактически нашите богунемили имат съществена роля за конверсията на значителни православни маси в исляма (виж напр. босненските мюсюлмани). Няма да ми стигнат страници за разсъбличането на онези ранни митове, затова ще се огранича с два романични паметника в темелите на националната ни митология - Раковски и Берон.

Направете си труда да прочетете четиритомника събрани съчинения на Раковски и след първия сподавен смях, ще ви обземе безпросветна тъга - той убедено доказва, че българите били първият народ на света, който дал началото на цивилизацията. Дребни комични детайли - "Африка" има старобългарски произход - понеже било много горещо, българите викали " а в реката, а в реката" и така станала "Африка". "Америка" пък произлизала от учудването ни "Ама река" (вероятно за Амазонка, или Мисисипи).

А за Берон "Рибният буквар" е бил някаква халтура, дребна занимавка, драсната между сериозния труд на живота му - седемтомната "Панепистемия" (писана 1861-67), на български "Всенаука". Писана е на френски, тъй като примитивният тогавашен български му е бил съвършено непригоден. И тази огромна натурфилософска система, обясняваща всичко съществуващо е била заслужено игнорирана в Европа (за която е писана неслучайно на френски и до ден-днешен не преведена български). Откъде да знае той, че енциклопедизмът и натурфилософията са останали далеч в 18-ти век, че всеобхватните спекулативни системи са анахронизъм, а в съвременния му 19-ти век на тяхна място се разгръщат отделните позитивистични науки.

Но ние сме избрали да издигнем на Раковски и Берон паметници неръкотворни, които и до днес набиваме в главите на невръстните деца.

Ами Левски? Ние сме избрали да не направим и опит да освободим през дългия път от Ловеч до София, съпровождан от едно-две заптиета. Ние сме избрали да не го погребем достойно и даже да забравим гроба му. Забравили сме майка му да умре в мизерия след Освобождението. Забравили сме и него - неслучайно Вазов нарича цикъла си "Епопея на забравените" . Да оставим настрана, че той е бил осъден в надлежен процес (при реформите в Османската империя е била въведена общо взето съвременна наказателно-правна система) заради обира на държавната хазна в Арабаконак и заради убийството на заптие.

Тези забрави - избори, направени от нас, парадоксално преобърнати, ги полагаме в основите на самохвално-романтичната ни национална ни митология, чийто ненадминат връх е един имперски, и то предварителен, т.е. неокончателен мирен договор между две изостанали империи, които пет пари не дават за населението, което разпредделят според геополитическите си интереси. И този чужд нам акт го имаме за национален празник.

Но стига с далечното минало. Мъглата, в която се лутаме днес, е още по-всеобхватна. Може би заради това, че ние съзнателно я избираме, смятайки, че творим съдбата си. Да, творим я, с всеки свой избор. Само че тя няма нищо общо с реалността. Която ни е страх да погледнем. Това неизбежно ми извиква любима сцена от любим филм:



Морфиъс приветства шокирания Нео с "Добре дошъл в пустошта на реалността" Срува ми, че това е адкватният превод на "Welcome to the desert of the real". Морфиъс, своего рода Вергилий в света на новородения (етимологията на Нео носи и конотацията на новак, а и той, чрез символичното спускане през родовия канал напуска утробата на Матрицата, сиреч ражда се в реалността) му показва Ада, от който връщане няма.

Но Нео, съвършено неочакващ това, което го посреща след символичното му раждане, не е невинна жертва на обстоятелства, по-силни и независещи от него. Пустошта на реалността е неговата съдба, която той е предопределил с избора си:

Seal our fate with the choices we make

Пътят му към реалния свят започна с избора, която Морфиъс честно му предложи:

Red pill or blue pill

В последните 20-тина години ние, шепата (в мащаба на света) човешки същества, обитаващи от двете страни Балкана, с необяснимо постоянство всеки път избираме синьото хапче. Не искам да вярвам, че е поради неизтребима глупост. Мисля, че е от страх. Вкоренен в паметта на поколения преди нас. Страх да напуснем утробата на мизерното си оцеляване. Убого, но сигурно пред неизвестността на истинската и плашеща реалност.

Ей за такива неща си мислех, докато ме нямаше в този уютен виртуален свят. И смятам да не съобразявам вече с уютността му, тоест с вече утвърждаващите се и тук мъглести стереотипи и клишета. Не искам мъглата.

До пети клас в училище имах един приятел – Петьо. С него играехме футбол, четяхме книги, ходехме си на гости и решавахме загадки. Веднъж даже отидохме и на състезание, спомням си. Даже май и спечелихме, ама не съм напълно сигурен. Както и да е. Той винаги беше с едни гърди пред мен, ама и аз не отстъпвах много-много. След това се преместихме в Бургас. В училище се размяткваха порно списания, а на мен ми растеше и мустак. С две думи – време за такива работи нямаше. Пък и не само време, а и смелост! Та позагубих форма.

Преди няколко седмици Марина набута някакъв адрес в лентата, оф, в address bar-a на Chrome и ми връчи лаптопа си. Тадам! Загадката на Айнщайн, дето всъщност уж не била негова, ала-бала… Избърсах аз избилата неочаквано по челото ми пот, запретнах ръкави и настървено зачетох няколкото реда. Първо се зачудих дали ми трябват указанията, за да я разнищя. Те са, помислих си, за по-глупавите. Че и някакви риби… Реших да не се излагам, та измислих някакво извинение, за да не се захващам изобщо.

И така до днес. Както си четях Perspectives on Learning – книжка, която приятел ми препоръча като интересна – се сетих за загадката. Приготвих лист хартия и почнах. След пет минути съумях да преценя, че така няма да стане. Включих Numbers.app – Mac-овския поосакатен еквивалент на Excel – разделих си колонките на няколко подколонки, набутах всички възможни решения и по пътя на логиката заизтривах несполучлите предположения. Веднъж открил този невероятно лесен подход, намерих решението бързо. Ама да кажем, че ми бяха необходими едни 30 минути от прочитането на условието до удобното излягане на стола, захапал единия край на химикала.

Та, или съм от ония скромни 2%, дето успяват да намерят решението, или пък от останалите 98%, дето си мислят, че решението е точно това, лесното и очевидното. Германецът си гледка рибки. Ако Айнщайн се беше придържал към условията на задачите и не беше гледал над, под и зад тях, нямаше да е Айнщайн. Що, тогава, задачата му е толкова лесна? Дет’ вика Марина, може пък да е нужно просто да се усъмниш, че на тая улица изобщо има рибки, за да се причислиш към двата процента. Прас, след секунда-две вече можеш да се считаш за достатъчно умен. Е, има и трети вариант – да си от ония, дето нито се съмняват, нито могат да решават.

Ключът към истината е в съмнението. Уж.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Всички са много доволни, че лошият чиновник, облажил се, изнасяйки темата за матурите, е заловен! "Браво!" — възкликнаха мнозина, примирайки пред силата и мощта, с която здравата ръка на Закона (разбирай Цецо Цветанов и Бойко Борисов - лидерите по рейтинг в държавата) се стовари върху злосторниците! Браво! Законът за електронните съобщения най-сетне работи!

Никой обаче не се замисля, че действията на полицията са в крещящо нарушение на Конституцията и самия Закон за електронните съобщения, регламентиращи достъп до лични данни при тежки престъпления. Закододателят услужливо добави в ЗЕС и превъзнасяните компютърни престъпления, които, според НК, глава 9А, са си просто хакерските такива.

Така, носени на вълните на възторга, че "справедливостта" тържествува, никой не се запитва на какво основание, аджеба, ченгетата достъпват до лични трафични данни, издирват и разпитват учениците, писали по форумите...

Важното е, че лошите са заловени! Сигурността тържествува!

Скоро, ако почнат да ловят и лошите по форумите, писали срещу Бойко, Цецо, Цецка и "вся остальная...", да не кажете, че не сте били предупредени!

Преводна статия относно истината за кръстоносните походи. Пропагандата срещу кръстоносните походи Злоупотребата със свещените войни на християнството от Томас Ф. Мадън; публикувана на английски език на 2 ноември 2001 г. на адрес: http://article.nationalreview.com/313252/crusade-propaganda/thomas-f-madden адрес на българския превод: http://mihailmateev.com/?p=657 Права върху превода: Михаил Матеев От 11 септември насам кръстоносните походи са новина. Когато президентът Буш използва термина „кръстоносен поход”, както обикновено се използва, [...]

ЧЕСТИТ И ПРОСЛАВЕН ДА Е ДЕНЯТ НА БЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ И КУЛТУРА!  ДЪЛБОК, СМИРЕН И БЛАГОДАРСТВЕН ПОКЛОН ПРЕД СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ!

Още откакто Нокия обявиха че ще пускат навигацията и пътеводителите в Nokia … ехм, Ovi Maps без пари (като отговор на камъка с безплатаната навигация за Android хвърлен от Google) ми беше мерак да ги пробвам. Преди време (когато имах Nokia N80) Nokia Maps не беше най-доброто GPS  приложение а и картите на NATEQ за България [...]

Имитацията на проверка на АЕЦ “Козлодуй”, от страна на държавната агенция за сигурност на ядрената мафия (ДАСЯМ=ДАНС) няма край. Тъкмо си рекохме, че полуто е отговорило на всички въпроси и точки, а се оказва, че това не било...

Вчера в новините се появи поредната апокалиптична картина под заглавие „НАСА прогнозира най-горещото европейско лято в историята”, в която се казва:

„Предстоящото лято в Европа ще бъде най-горещото за цялата съвременна история на метеорологичните наблюдения. Прогнозата е на експерти от американската космическа агенция НАСА”

Този път ще си направя труда да запомня тази прогноза и вече съм си отбелязал в органайзера датата 10 октомври, на която ще проверя сбъднала ли се е тя или не. Защото такива прогнози разчитат именно на това – никой да не провери дали са се сбъднали или не. Те разчитат на ефекта, който ще проведат само в периода, когато са прогнози в бъдеще време. Когато настъпи моментът да се провери дали са познали или не, вече никой не говори за тях. Типични представители на този вид прогнози са прокобите за края на света. През моя живот е имало няколко, като първият край на света беше насрочен за 1987 година (той по принцип бил за 2000, но хората били станали толкова грешни и порочни, че Бог решил да го изтегли 13 години по-рано). После, разбира се дойде ред на самия милениум, а сега чакаме 2012. Светът все не свършва, но докато чакаме края му, будалите харчат луди пари да се подготвят за него, от което тарикатите стават приказно богати. Особено телевизионните пастори в Съединените щати, страната от която напоследък тръгват най-големите медийни идиотщини, психози и манипулации. Далеч не толкова безобидни колкото слуховете за края на света са манипулациите за влиянието на индустрията върху парниковия ефект. Отдавна се доказа, че това влияние далеч не е толкова катастрофално, колкото го изкарват, но това не пречи на всички държави да са наложени квоти за емисии и тези квоти вече да се търгуват като ценни книжа, предимно на американските борси.

Тази година пролетта е много студена. По планините продължава да вали сняг и през май. Но на въпроса „Що за глобално затопляне е това?” неговите апологети дават следния гениален в безочието си отговор: „Студената пролет е абсолютно закономерен резултат от глобалното затопляне, защото вследствие от него ледените шапки се топят, огромни буци лед се откъртват от тях и започват да странстват по всички морета на света, като с това свое странстване охлаждат климата. Ако нямаше затопляне, те нямаше да се откъртят, а ако не бяха се откъртили, нямаше да има захлаждане”. Ако това обяснява хладната пролет по света, то аз имам обяснение за лошото време в София напоследък: миналата седмица чистачката в офиса ми реши да размрази хладилниците и да ги почисти. За целта ги изключи и ги държа 24 часа отворени, за да се стопи ледът в камерите им. Така те охладиха климата в София и причиниха влошаването на времето. Мога да свържа с глобалното затопляне и исландския вулкан. Тъй както джезвето на котлона се затопля и кипи, така и глобусът се затопля от глобалното затопляне и кипи през дупките си, които ние наричаме вулканични кратери. Толкова е просто и ясно!

Сега гениите от NASA вещаят катастрофални жеги в Европа. Правят го в момент, когато американските финансови институции саботират еврото с всички сили. Не знам дали има връзка между двете явления, но ако има: лошо, мистър Седларов, лошо… Затова ще наблюдаваме следващите четири месеца и ако се окаже, че през тях не се е случило най-горещото за цялата съвременна история на метеорологичните наблюдения лято в Европа, ще ни се наложи публично да обвиним „експертите” от NASA или в некадърност, или в злонамереност. Ако пък познаят, както е казал дядо Вазов: „Аферим, бабо, машаллах!”.

[видео]


[край на видеото]

Eдна от първите истински реклами, с които бе шокиран/фасциниран постоталитарният българин. 1991 г. бе. Нямаше друга тв освен БНТ. Рeкламвата бе за "Пепси". Съвършено ирелевантно към реалността. Тоталитарният българин не правеше продуктова разлика - и пепси и кока бяха него кола. Но рекламата въпреки това завладяваше. Ритъмът преобразяваше строгата учителка в непредолима страст, която неудържимо повличаше и примерния колежанин (то и колежанинът бе екзотика за нас), който скачаше да танцува с Глория Естефан. Финалът поучително завършваше/затваряше/приземяваше емоцията в прагматичното рекламно послание:

Образът на кена "Pepsi" в ръцете на възторжения ученик, предварително подгрят от повтарящия се рефрен на Глория Естафан "the choises we make".

За рекламно изкушените имаше и още екстри (отделен е въпросът доколко - ако изобщо - имаше изкушени в девствeната откъм реклами убога постоталитарност):

1. Тогавашното лого на "Пепси" бе "The Choise of New Generation".

2. И още по-изтънчено внушение (достъпно за малцина, ако изобщо за някого): текстът на песента на Глория Естефан:

Seal Our Fate

They say it's never too late and
Though that might be the case sometimes
The sad truth of it is opportunity won't knock twice
You can put off until tomorrow
But tomorrow might never come
Gotta think about the future
'cause today soon will be long gone

Where will you be a few years down the line,
Will it be everything you've dreamed of
It's always harder to do what is right
Sometimes one bad decision can mess up your life

We seal our fate with the choices we make
But don't give a second thought
To the chances we take
Could come up anytime
Better we be wide awake 'cause we
Seal our fate with the choices we make
Seal our fate, seal our fate, seal our fate,
Seal our fate with the choices we make

Surely, you say, it's not as bad as
You make it sound
If we make a mistake
You can alsways turn it back around
Get back on the straight and narrow
When I'm through having all my fun
After all it's m,y decision,
I'm not reeally hurting anyone

Before you know it's gotten way out of hand
In ways that you had never dreamed of
Never worth the price you pay in the end
Instead of being ahead you're starting over again

We seal our fate with the choices we make
But don't give a second thought
To the chances we take
Could come up anytime
Better we be wide awake 'cause we
Seal our fate with the choices we make
Seal our fate, seal our fate, seal our fate,
Seal our fate with the choices we make

Най- общо казано:

С изборите, които правиш, предопределяш съдбата си. Казват, че никога не е твърде късно и понякога е така. Но тъжната истана е, че възможнастта не идва два пъти. Можеш да отлажиш за утре, но утре може никога да не дойде....
Ние предопределяме съдбата си с изборите, които правим.
Но никога не се поддавай на вторичната мисъл
че шанса, който сме уловили,
може да се повтори винаги
По-добре е да сме открити/да осъзнаваме изборите, които правим
Предопределяме съдбта си, Предопределяме съдбта си, Предопределяме съдбта си
Предпоределяме съдбата си с изборите, които правим

А сега в друга плоскост. Никаква нужда нямаше от тази реклама. Както споменах, изборът между Пепси и Кока кола изобщо не че не беше приоритет на бг консуматора, той беше ирелевантен, безсмислен, ненужен. Ключът го разкри случайно Зоя Димитрова в книгата си за Любен Гоцев. В нея тя споменава, че Андрей Луканов е бил много близък с боса на "Пепси". И следва логичният въпрос - той ли е помолил да се изсипят пари в една безсмислена реклама, и второ - къде са отишли тия пари? Щото се сещам за "Агрима" - франчайзерът и бутилировач на "Пепси", който захлеби тогава. Днес "Агрима" е част от империята на Валентин Златев (шеф на "Лукойл България" и отколешен приятел на бат'Бойко), плюс чужд инвеститор с не съвсем ясна собственост. Но преди да се стигне дотам бизнесът на франчайзера не бе безоблачен - "По всичко личи обаче, че да продаваш "оцветена газирана вода" далеч не е лесно - след 15-ина години пръскане на маркетингови бюджети (откъде парите? - б.моя) "Агрима" - представителят на "Пепси" за България, държи само 4% пазарен дял… Ниските продажби може да имат най-различни обяснения - слаб маркетинг (все пак) или лоша дистрибуция, липса на силно желание на собственика да развива компанията или пък разминаване с вкуса на клиентите. Може би българите просто не харесват вкуса на "Пепси". Но да грешиш не е срамно, така че, когато не продаваш продукта, най-добре да продадеш бизнеса. Така направиха и българските собственици." [Капитал, 21 сеп 2007]

Проблемите обаче са още преди това: "През 1993-1994 г. Жаров (топ мениджър от "Мултигруп - б.авт.) е управител на частната компания “Агрима”, която работи за “Пепси-Кола”. Според източник, близък до “Агрима”, само след една година управление той е отстранен от фирмата. Неогласените причини за уволнението му са две: несъгласие на акционерите с подходите на Жаров в бизнеса и съмнителната ефективност на направените инвестиции, припомнят от “Агрима”. Според тях това е станало причина за конфронтацията между фирмата на “Пепси” и Мултигруп". [Капитал, 9 май, 1998 ]

И още нещо в сферата на любопитния протополитически маркетинг - в началото на 1990 г. се проведе първият конгрес на БДМ (Българска демократична младеж) - наследникът на Комсомола (абе, кво стана с огромните имоти на Комсомола - тайна великая ест) и значката за този форум представляваше вдигнат показалец и среден пръст в знака виктория (победа) на син фон с лого "ново поколение - нова демокрация". Сходството със знака и цвета на СДС и с логото на "Пепси" - "Изборът на новото поколение", бе случайно - да, бе ;-)

Ей това ми изглежда само една дребна илюстрация за генезиса на номенклатурно-клиентелисткия капитализъм с безочливо-непукисткото съдействие на т.нар. Запад. Не толкова куфарчета с пари, а връзки и контакти, облагодетелстващи "наши другари".

P.S. А рекламата бе завладяваща за нас, невежите.

Борката знаеше, че няма какво да губи и изригна трескаво, почти на един дъх:

„Не празнуваме ли Новата година именно защото няма нищо ново. Не празнуваме ли Ден на труда именно защото ненавиждаме работата. Не празнуваме ли ден на печата, защото няма никакъв печат? Не празнуваме ли Ден на конституцията, именно защото няма никаква конституция. Защо тогава ние умиращите да не празнуваме Ден на здравето? Защо лудите да не празнуват Деня на ума?“

И лекарят и аз се направихме, че не сме чули. Борката си отиде, но през всичките тези години неведнъж чувах високия му, почти писклив глас:

„НАЛИ НИЕ ПРАЗНУВАМЕ ТОВА, КОЕТО ГО НЯМАМЕ?“

Много пъти през тези години бях уверяван по най-категоричен начин, че не само се празнуваше това, което го нямаше, т. е. не само празниците бяха изпразнени от съдържанието, съответствуващо на техните имена, но и маса понятия, маса думи имаха точно обратното съдържание. Колко пъти съм се смайвал от пълната несъвместимост на думи и съдържание в официалния речник на режима. Понякога ми се струваше, че затъвам в непроходимо тресавище между истинското съдържание на думите и неговото пълно отрицание, че преставам да разбирам какъв смисъл е вложен в произнесения звук, в написаното слово.

– Георги Марков, Задочни репортажи за България

http://asenov2007.wordpress.com/  

• Един изморен Батман, който не може да повярва в каква каша се е забъркал 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Живеем в държава, където средна ръка проститутка на сеанс получава повече пари, отколкото елитен журналист за публикуван сериозен текст. Значи живеем в държава, където не журналистът може да си купи проститутка ако му се наложи, а проститутката може да си купи журналист. Ако и се прииска.

Горе-долу това имам да добавя по отношение проведената наскоро във Виена среща на български медии от цял свят. Там премиерът Борисов мина да се похвали, че сегашното управление в България по никакъв начин не притиска журналистите, какъвто навик са имали някои предишни управляващи.

И правилно, то журналистите повече няма накъде да бъдат притискани. Голямата част и без това са си притиснати от собствения си непрофесионализъм, от финансовата криза, от произвола на шефовете и интереса на собствениците си, от тъщата и жената в къщи…..Ако ги притиснеш още малко, ще кажат “пльок” и ситуацията може да стане хлъзгава.

А това веднага ме подсеща как, когато в един аристократичен салон разговорът стигна до темата музика, поручик Ржевский активно се включи. Наскоро – каза той – благоволих да го направя с дъщерята на прочута фамилия върху рояла и смея да отбележа, че роялът е един много хлъзгав инструмент.

Толкоз по темата медии и Бойко Борисов. Но по темата за присъствието на Бойко Борисов в медиите има още какво да се каже.

Онзи ден в интервю за “Труд” премиерът съобщава, че “здравата” навил бурмите на митниците и МВР, та да не се карат повече. Разпрата между тях наистина заплаши да се превърне в пропаст между вицепремиерите Цветанов и Дянков, а Борисов е взел мерки да спре конфликта навреме, докато все още е във фазата “здравословен”. Ако беше се прескочила тази граница и взаимните обвинения бяха станали нездравословни, трябваше да се намеси Здравната каса. Или поне Анна-Мария пак да се усмихне публично. Премиерът добре знае, че и двете не са препоръчителни за никого в държавата.

Освен това обаче в интервюто става дума и за нещо наистина важно – България да започне да усвоява бързо пари по европейските програми. Целта е в края на мандата на това правителство да бъдат усвоени 50-60 процента от средствата. Като се има предвид, че до момента са усвоени под 5 на сто, намерението изглежда доста амбициозно.

Така и не разбрах обаче това лична цел на премиера ли е или той го поставя като цел пред цялото общество. Защото ако е лична цел, не виждам как ще стане – все пак Борисов има и други ангажименти, освен да пише проекти. Например да строи магистрали и да се бори срещу престъпността. Ако пък е обществена, то питам се колко от тези пари ще се откраднат, докато се сметне, че са усвоени нужните 50-60 процента. Така де, въпреки че напоследък някои по веригата ги хващат малко, не можем да предположим, че пари изобщо няма да се откраднат, нали? Въпросът е – колко. И още по-тревожният – защо аз не съм поканен да участвам в схемата?

Трябва да им се признае на колегите от “Труд” обаче, че съвсем професионално са успели да докарат премиера Борисов до границата на дипломатичността. Той самият прави уговорката, че по въпроса за скандалите в съдебната система ще се изрази съвсем дипломатично, за да не го заподозрат в натиск върху независимата трета власт. И наистина така се изразява: “Съдиите не бива повече да правят хората на будали за това как някои от тях /съдиите – б.а./ са си взели имоти”.

Остава ни да си дадем сметка само какъв би бил пък неговият недипломатичен отговор по тази тема. Предполагам, че късно нощем и досега за същото си дава сметка целокупният дипломатически корпус у нас, както и целокупният съдийски състав. Предлагам на министър Дянков да се организират всенародни залагания по въпроса и така да се подпомогне запълването на зейналата бюджетна дупка.

Забелязвам обаче, че премиерът се изразява доста дипломатично не само по отношение на съдебната система, но и по отношение на най-отявлените си политически противници – президента Георги Първанов и лидера на ДПС Ахмед Доган.

За Първанов казва, че няма лошо той да има свой политически проект и добавя: “Той е опитен човек, млад, има знания, добре дошъл е. Но да го обяви и да каже – “Докато съм президент, ще се опитам да не атакувам правителството”.

Това последното изречение ми прилича на проява на политическа наивност от бойкова страна. Първанов няма как да не критикува правителството, освен ако то тръгне да играе изцяло по неговата свирка. А това, че го критикува, показва, че не е тръгнало да играе изцяло по неговата свирка. Което е добра новина.

Освен това не виждам как президентът ще реши предварително да обяви своя политически проект, защото ако го обяви предварително, той ще умре още преди да се роди.

Пък не виждам също и защо Борисов се притеснява от тези критики. Нали напоследък всеки път, щом отвори уста, президентът се хлъзга все по-надолу по наклонената плоскост, та публиката добива впечатлението, че и той като поручик Ржевский е ползвал роял по някакъв повод. Или може би неговите съветници да са ползвали, не знам.

Още две забележки към това изказване на премиера обаче. Първата – като нарича президента “млад”, Борисов изпада в явно противоречие със собствения си финансов министър, който преди време отрече категорично той да е млад. Даже на два или три пъти го отрече, та президентът се разсърди и привика Дянков на разпит. Дали Борисов не се е изплашил от това?

Втората забележка е, че казва на президента – “добре дошъл”. Абе, г-н Борисов, те такива като Първанов и в Брюксел като отидат, хората там, колкото и да са иначе куртоазни, не им викат welcome, ти го каниш…..някъде си. И къде по-точно – не става ясно. Дано не е в българската политика, че вече аман.

“Аман” викат мнозина в българската политика и от лидера на ДПС Ахмед Доган, който вече 20 години прави общо взето каквото си иска, а онзи ден в Джебел даде заявка, че ще продължи да го прави, като заяви: “Ние винаги сме с отворени обятия. Убеден съм, че без нас България трудно може да се управлява, защото сме в самия темел на сигурността”.

По този повод премиерът Бойко Борисов каза пък обратното – “видя се, че без ДПС страната се управлява по-добре, че не се крадат пари, че не се правят заменки, че не се правят лоши проекти по екологията”. Разбира се, вероятно в интерес на спора, тук Борисов малко е преувеличил добрите новини – поне по отношение на краденето съм сигурен, че думите му не са верни. И без ДПС в страната се краде, та пушек се вдига.

Истинският проблем обаче не е в съществуването на ДПС като партия, още по-малко – в съществуването на турците като етническа общност от български граждани. Истинският проблем е, че толкова години вече никой политик в тази страна не разбра как може и че задължително трябва да се справи с отровните пипала, които създадоха и сега продължават да ръководят партията, пипала, които са просмукали и тормозят до голяма степен както турците като етнос, така и цялата българска политическа система.

Това само с благи приказки, че без ДПС нещата тук се движат по-добре, няма как да стане. Защото партията в сегашната обща политическа конфигурация си има своите твърди 300-400 хиляди гласа и не само на следващите президентски избори, независимо от каквито и да било промени в Избирателния закон, ще играе ключова роля, но и в следващия парламент пак ще има втора или трета по големина парламентарна група. Без значение какво ние смятаме за по-добро или за по-зло.

В този смисъл Бойко Борисов не трябва да се прави на пръднал в трамвая, ако си позволя и аз да се изразя дипломатично, като сочи Първанов и твърди, че те вече имали договорка с Доган. Не, казаното от Доган в Джебел си беше чиста политическа оферта към самия него, Борисов. Защото думите на Доган са прицелени пряко във властта, а Първанов, да ме извинят всички негови почитатели, но със или без нов политически проект, скоро власт няма да види. Така че премиерът да запали една пура и да помисли какво да прави с офертата на Доган.

Забелязал съм, че пурата, особено добра пура като “Кохиба” /чакам малко парички за тази реклама!/, каквато пуши премиерът, наистина много подпомага мисленето. Така дълбоко замислен го е видяла и колежката от американското списание “Тайм”, спретнала пространно интервю с българския премиер. Той връхлетял в кабинета си с час закъснение за срещата и запалил наполовина изпушената си пура. А после я информирал най-дипломатично, че не го е грижа кого засяга, стига само да успее да се пребори с корупцията и другите злини, нападнали страната ни.

“Най-голямото ми предимство е, че нямам приятели, не съм на този пост, за да се харесвам на хората” – заявява Борисов пред “Тайм”. Говоря ви за същия Борисов, който преди време пред българска медия пък се оплака, че заради властта няма приятели и гледа мачове сам като куче в Банкя. Но правилно, не бива да се излагаме пред чужденците, а проявата на слабост е излагация. Особено ако си Бойко Борисов – трябва да си герой през целия ден, за да може сутрин да се огледаш в медийното огледало пак като герой. Иначе току-виж си се видял като един изморен Батман, който не може да повярва в каква каша се е забъркал.

Иначе аз съм съгласен по-скоро с онова мнение, което казва, че не проституцията, а по-скоро журналистиката е най-древната професия. Де и да плащаха като за най-древната…..

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com