Гърците знаят как 2

Преди 3 години написах кратък текст възхитен от мащаба на стачните действия, които нашата южна съседка Гърция изнесе тогава.

Ще си позволя да цитирам една част:

Цял ден няма новини по телевизията и радиото. Утре няма да излезе нито един вестник. Общественият транспорт не работи – същото е положението с въздушния и морския. Затворени са всички банки и по-големи предприятия. Гърците знаят как! Това се случва при тях не за първи път, но определено те не работят “на парче”. Гърците, които са доста отдавна част от Европа, направо ми скриха топката, като вкараха гол от ъглов удар (б.а простете за сравнението).

Три години по-късно международната обстановка, както бе модерно да се казва, се смени рязко.

Самата Гърция вече не е същата държава, след като лъжливата маска падна и отдолу лъсна истината, а тя е грозна, ама много грозна.

Три години по-късно гърците показаха, че са готови да преминат всякакви граници. Полицай уби тинейджър. Горяха банкомати, банки, магазини. В един от пожарите загинаха хора.

Три години по-късно Гърция отново щяла да осъмне без вестници, пишат вестниците днес.

Гърците показаха на целия свят, че много добре осъзнават какво значи демокрация, нали все пак термина произлиза от старогръцки и означава власт на народа.

Не искам обаче да пиша за това. Има други блогове много по-добри и профилирани в тези теми.

Гърците показаха, че много добре знаят как да цакат демокрацията, да я заобикалят, да мамят, да лъжат.

Три години по-късно Гърция е черната овца на Европа. Като се замисля, това е супер удобно.

Супер удобно е да има черни овце. И тук не искам да се впускам в обстоен коментар. Откакто свят светува човечеството е доказало себе си, че е номер едно. Номер едно в очернянето.

Спомнете си какво пише Молиер в Тартюф – а злото става зло, когато нашуми.

Ама за да нашуми, ние хората, много обичаме да му помагаме. Ей така, за идеята.

Тролове съществуват много преди интернет. Те съществуват още от времето на скандинавските поверия. Но и този път не искам да се отклонявам лирически.

Харесва ми едно нещо в поведението на тези наши причудливи съседи. Дали прави или не – те винаги са в състояние да не дават и част от това, което вече са спечелили.

Поведението им прилича на виновно дете, което осъзнава че е сгрешило, но не му дреме особено. То просто си иска своето. И плаче и ридае, когато не го получава.

Затова Алексис Зорбас е любим литературен герой на много хора.

Други въпроси, над който си заслужава да се помисли.

Колко зле, означава зле и колко добре означава добре?

Може ли да си по-добре, когато на практика би трябвало да си по-зле?

С идването на последното правителство, нещо промени ли се у нас към по-добре?

Може ли да си по-добре от съседа си, когато си трошиш колата по дупките, а той е по-зле, но кара по асфалтирани пътища?

Може ли някой, който дължи повече от теб, да е по-добре от теб?

Прочети цялата новина

Свързани новини: