Любимци в новините: постоянни и променливи величини

- «Работил съм на повече от десет световни първенства, но това никога не се е случвало. Дори през 1978 г. в Аржентина, въпреки че тогава на власт беше хунтата, ситуацията беше много приятна отколкото сега. В ЮАР престъпността е ужасяваща. И най-важното е, че полицията бездейства. В много от журналистите решението на Блатер да даде домаинството [...]

След инцидента в трамвай 20 преди седмица, когато младежи пребиха отиващи на протест пред „Бусманци“, започна полицейско разследване.

На 7 юни 2010 г. към 8:30 сутринта в ж.к. Белите брези е задържан Марио Абдел Гани Ел Макуси, по обвинение в съучастие в този побой. Ето какво разказва роднина на Марио, разказ показващ меко казано полицейски произвол:

От момента, в който научих за ареста,веднага отидохме с приятелката му в Осмо РУ на МВР (около 11:00 часа) Тъй като ми беше отказана каквато и да било информация за задържането (само адвокат можел да получи такава!), аз започнах да търся телефон на адвокат, който да дойде в 8-то РУ. Такъв дойде към 13:00 часа, но под предлог, че го няма разследващия полицай, после казаха, че Марио разговаря с психолози, а накрая, че се извършва регистрация, адвоката не можа да просъства на разпитите. Към 16:00 часа в дома ни бе извършен обиск и бяха иззети компютър и банет (получен преди 5-6 години от картинга в кв. Виница, Варна), който беше описан като качулка! Първоначално му беше наложена мярка за неотклонение 24 часа, впоследствие с мярка за 72 часа, а от 10 юни е с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража. В съда не бяха уважени искането на адвоката за разпит на двама свидетели, които са с него по времето, когато е извършено престъплението. Към синът ме беше приложено правилото за „Презумпция за виновност“ и основанието ми да мисля така са:

1. Полицията не пожела да разпита свидетели, които са с Марио към часа на престъплението.

2. Около посочения час има и записи от охранителна камера в магазин в кв Бели брези, които по наша молба са запазени от собствника на магазина, но полицията не ги е изискала.

3. Синът ми е разпознат от един свидетел по черно бяла снимка при положение, че до гледане на делото в четвъртък той е арестуван и е на разположение на полицията 4 денонощия.

4. Бащата на синът ми е палестинец. Марио и брат му имат документи от Палестинското посолство, че са палестинци и е абсурдно е да участва в сбиване с хора, които отиват да защитават същите такива хора като баща му и други роднини.

Като всички нормални хора, аз и семеството ми искаме истинските извършители да бъдат наказани за стореното престъпление, но синът ми Марио Макуси е невинен!

Задължително трябва да следите този блог, а публикацията е много добра.

Бих искал да задам няколко въпроса на придобилият популярност напоследък "журналист" Иво Инджев: 1. Кой са родителите му, какво са работили и били ли са членове на БКП? 2. Били ли са родителите му или други негови роднини сътрудници, агенти или щатни служители на ДС? 3. С какъв успех е завършил средното си образование и използвани ли са роднински или партийни връзки за да замине да учи в Москва? Какви точно са били критериите по които е избран и … Read More

via Истината такава, каквато можеше да бъде!?

Интересен постинг, който препоръчвам.

     Едва ли са много хората по света, които не са гледали филма на Ридли Скот "Небесно царство". Лентата нащумя не само заради брилиантния талант на режисьора, но и защото се смята за един от малкото представящи мюсюлманите позитивно холивудски филм.      Присъствието на Орландо Блум на екрана за някои е истинска наслада, мен филмът ме плени с ролята на Салладин и по-точно с великолепното изпълнение и визия на актьора, изгирал тази роля. Именно … Read More

via Арабски съпруги и приятелки

Калоян пусна нова версия на WP-TBL плъгина, която поддържа новите варианти на бутоните на topbloglog. Ако ползвате WP-TBL, обновете и ще имате достъп до тях

Унгария не успя да постигне целта да продаде държавни ценни книжа за 214 милиона долара – по думите на Файненшъл таймс "международните инвеститори бойкотираха аукциона" заради притеснения за публичните финанси. Търсенето рязко спадна, а лихвите се качиха.

Забележете, че:

- бюджетният дефицит на Унгария е колкото на България през 2009

- Унгария всъщност няма нужда от пари, защото има 24 милиарда долара споразумение с МВФ и ЕК

- държавният дълг на Унгария е с 40-50% по-нисък отколкото на Гърция

- Унгария е доста по-богата от България и по-интегрирана в ЕС

Въпреки това, приказките за раздуване на дефицита на новото правителство в Унгария успяха да уплашат пазарите и да провалят дори сравнително малка емисия дълг (0.1% от БВП).

Надявам се да си го отбележат тези, които смятат, че можем постоянно да раздуваме бюджетния дефицит и да го финансираме с големи емисии (евтин) дълг. Примерът на Унгария показва, че в сегашната среда въобще не е сигурно, че може да се издава голям дълг, още по-малко евтин (с ниски лихви) – особено ако плашиш пазарите с постоянна ескалация на дефицита. Да не говорим, че издаването на дълг означава повече разходи за лихви, т.е. влошаване на дефицита.

Блогът за икономика 2010

Решенията на съда не се коментират. А нерешителността може ли? Съдът днес решително оправда братята Маргини. Невинни са. Не са подготвяли никакво убийство. Не и лично. Някакви техни приближени имали такива помисли. Но самите братя – не. Сега ще кажете, че се заяждам с един човек, който не им е виждал очите. Но как да не [...]

Мальовица е прекрасно място, с винаги ужасна хижа. Имам ужасни спомени с тази хижа от 7 годишна възраст, затвърждавани почти всяка година. Новото тази година е охранителната камера на пространството пред хижата.

Кухнята е обогатила менюто си до 1 асортимент – Пиринско пиво, което се продава от мълчалив младеж. Не мога да определя дали това е по-добре или по-зле от истеричната откачалка предните години. Докато тя беше там, в хижата имаше храна и безалкохолни.

Едно от нещата, които харесвам на икономическите закони, е, че са като законите на физиката – каквото и да правиш, не можеш да ги нарушиш.

В България, откакто се помня, основно средство за правене на политика е хитруването. Бай Тодор го умееше на своето си ниво, очевидно напълно достатъчно за нивото на страната. Малка вметка – мои роднини са виждали с очите си резолюции на Т.Ж. върху техни доклади със стряскащи правописни грешки. За съжаление, не това беше причината да се срути социализъма.

Българската политика в областта на туризма също е в царството на хитруванията – то не бяха парцели за крайно нуждаещи се на първа линия (вероятно да им даде възможност да заработят нещичко и от риболов), то не бяха еластични граници на защитени територии или пък свободно тълкуване на параметрите на строителните разрешения или пък небрежно разсейване на властите, когато се говори за инфраструктура, чистота и сигурност.

В днешния материал в скопския вестник Дневник се казва:

„Автомобилот е најевтиното превозно средство, барем кога станува збор за семејство, а Грција, Албанија, Црна Гора и Хрватска се најчестите дестинации на нашите граѓани. Србија повеќе се користи само како транзит-зона, а Бугарија е помалку атрактивна поради не толку убавото море, но и поради многуте чести кражби на возила.“ (целият материал)

По-нататък се говори за силно съкратения път по албанското крайбрежие, поради построената магистрала Вльора – Саранда от 130 километра, която съкращава пътя до морето от 7 до 2 часа (познато да звучи?), плюс опциите да се мине транзит за Черна Гора и Хърватско, например. Т.е. албанската инфраструктура се подобрява, а за българската или хубаво или нищо.

Разбира се, ще има читатели, които ще провидят „антибългарска кампания“ или нечия пиар кампания (на Албания?) в този текст. Но да си кажем истината – българският туристически продукт не може вече да заинтригува дори гражданите на Македония, които имат най-ниска културна и езикова бариера, плюс сравнителната близост, плюс скромни финансови възможности, за да се възползват от него.

В момента масовият туристически продукт в България е за непретенциозни и не много богати семейни туристи. Откъде ще се появят обаче, за да се върнат инвестициите, след като изключваме най-логичната дестинация? 

И така - защо го ручахме жабчето?

от статията, която публикувах в новия брой на Капитал – за презентацията на Алберто Алезина пред ЕКОФИН:

• Стандартната кейнсианска историйка ни казва, че затягането на бюджетите води до рецесия. [в нея] вярват много политици (и техните PR отдели). С нея има един голям проблем – почти винаги не е вярна. 

• затягането на бюджета води до по-голяма стабилност и сигурност, което влияе положително на икономиката

• Рязането на бюджетни разходи често се свързва с ускоряване на икономическия растеж, докато вдигането на данъци води до рецесии

• разпускането на бюджета преди избори не е свързано с победа на изборите

• кризите стимулират реформите, но най-вече когато на власт е силно правителство

Блогът за икономика 2010

Гост-изпълнител от марсианския суб-лейбъл на Пайнер Рекърдс

Забавлявам се с реакциите около 20-годишния пайнерски концерт пред Ал. Невски. Преди няколко години Каризма и Вивател бяха там, дрането и разголаването беше същото, но на никой не му се разстрои камертона и не му се попречи на душевния мир.

Аргументите на пайнероубийците са няколко типа, ако мога да ги резюмирам:

- библейски: търговците пред храма. третото пришествие наближава

- партиотически: гроба на незнайния войн и гроба на иван вазов (кючеци върху гробовете)

- морални: преливаща плът около националните светини. не слагай силикон на ближния си - 11-тата божа заповед

- противореволюционни: на същия площад са се състояли първите митинги против комунизма. димитровград обаче е обаче е построен от комунистите = анатема

Само едно не разбирам, ако Господ живее около църквите, би трябвало много добре лично да е чул концерта. Ако нещо не му е харесало, можеше да ги офази с една светкавица и да им напука силиконите, набързо с 1 движение.

А порно каналите богоугодни ли са, че и за там имам някакви съмнения?

Вильо ми сподели за нещо, което го тормози…

Whirlpool са организирали дизайнерски конкурс – похвално.

Тъпото е, че както много подобни конкурси, победителят се определя от броя гласове, вместо от жури. От SEO гледна точка, това е добре за компанията, защото докарва много посещения на сайта.

От гледна точка на качеството на конкурса обаче е пълна скръб…

Този проект например към момента има над 2000 гласа:

Същевременно този проект има под 100 гласа:

Нищо ново под слънцето, ще кажете…

Ясно е, че принципът е тъп, да не говорим, че и софтуерът на сайта е зле написан и позволява гласуване от едно и също IP след изчистване на кеша.

Не ми е проблем да напиша една автоматизация, която за броени минути да докара гласовете до 6-цифрено число… Но не това е начинът!

А и момчето, което е вложило толкова усилия в проекта си (както и много други участници) би искало да победи честно, а не по „втория“ начин… Да, вие може да гласувате за неговия проект или пък за нечий друг, но дори и 1000 души да го направят, те няма да са достатъчни в случая. Та… как да обясним на Whirlpool, а и на другите големи компании, захванали се със „сериозни“ конкурси, че ефектът от подобно оценяване е по-скоро негативен и удря имиджа на компанията?

Броят гласувания (без значение дали със SMS, по Интернет или с вдигнати гласове) е свързан винаги с нечестно оценяване, базирано на изкривени резултати, брой приятели, хакерство и връзкарщина). Проблемът го има на Евровизия, какво остава за конкурса на Whirlpool, за който научих едва днес?

Та… Идеи какво може да се промени при подобни конкурси?

Подобни публикации

• 04.02.2010 — Можете ли да поберете Aston Martin и Ferrari заедно в единичен гараж? (6)
• 20.02.2010 — Отговор до Комисията за защита на потребителите (5)
• 12.01.2010 — Сайт за луксозен апартамент под наем (11)
• 09.01.2010 — Триизмерен портрет от паспортна снимка (3)
• 25.10.2009 — Познай престъпника! (5)
• 18.10.2009 — Facebook странности (5)
• 15.05.2009 — Frédéric Lagrange (2)
• 13.04.2007 — Затвориха и кино "Роял" (2)
• 12.02.2006 — Снимах любовта!!! (0)

Share and Enjoy:

Мая Ценова

Тези дни като че ли и българското общество наравно с т.нар. световна общественост се оказа привлечено от нещо, стоящо определено по-далеч от носа му – „чак” в Близкия изток… И българското виртуално пространство се видя принудено да откликне на този спонтанен интерес. Но и в него – напълно логично и естествено – мигновено се яви и призив за възстановяване на поразклатеното равновесие: „Нека разгледаме и другата страна на монетата, преди да заемем позиция.” Като че ли досегашният явен превес на едната страна се възприема априори за константата равновесие, а отнемането от този превес в резултат на действията на самата тази страна – за нарушаване на тази константа…

И тъй, появи се сносно преведена на приличен български език статията „Пиар-тероризъм” на „името емблема на политически ангажиран журналист” Юлия Латинина (Era Books). Посрещната с подобаващ интерес и събудила съразмерен отзвук. На финалните акорди на опита на международната солидарност да стигне до бедстващите палестинци в Ивицата Газа, блокирана от три години от страна на Израел.

„Развалината „Рейчъл Кори”… Блестящо встъпление на емоционален женски текст. Който като че ли цели да създаде от самото начало негативно подигравателно отношение към обекта на статията. Колко всъщност са хората тук, в България, които са чували за самата Рейчъл Кори? Една 24-годишна руса американка, член на Международното движение за солидарност, загинала на 16 март 2003 под веригите на булдозер на израелската окупационна армия, опитвайки се да спре разрушаването на дом на палестинско семейство в Ивицата Газа. Смазана под веригите на тежката машина. Сляла се с палестинската пръст. И с развалините от разрушени палестински домове. Няма спор – булдозерът, управляван от израелския войник, превърна физически Рейчъл Кори в развалина… Всъщност предстои ми да преведа 80-минутен документален филм за Рейчъл. На палестинския режисьор Яхия Баракат. Ще се радвам да ви поканя и още повече – да дойдете да го видите. За да се убедите, че в палестинската памет Рейчъл Кори не е развалина. И че всички ние по света, които твърдим, че се придържаме към някакви елементарни морални ценности, също трябва да се присъединим към усилията Рейчъл да не бъде забравена – да попречим на истинското й превръщане в развалина.

Тъкмо това се опитаха активистите на международната солидарност, назовавайки на нейно име последния от флотилията кораби, отправили се към Газа. Е, „Флотилията на мира”, битуваща в текста на Латинина, всъщност беше наречена от активистите „Флотилия на свободата” – защото мир в Близкия изток няма как да има, без да бъдат освободени от окупация териториите, на които следва да се създаде палестинската държава – окупираните през 1967 г. Западен бряг на р. Йордан и Ивица Газа. Но това е дребна подробност – толкова дребна, че едва ли може да бъде отчетена от автор, който, призовавайки „да припомним предшестващите събития”, се връща назад само към… 31 май 2010! Защото какво го интересуват него няколко десетилетия въоръжен конфликт, предшестван от други десетилетия на напрежение, сблъсъци, машинации, сделки и много много човешки животи, потънали в статистиките за жертви на конфликта.

Но да прескочим и това. Да си затворим очите и за многократно повтореното от политически ангажираната журналистка, че „това не е ясно, онова не е ясно” – когато на един журналист нещо не му е ясно, той полага усилия да запълни дупката в морето от информация. И научава – в случай, че не е знаел – че палестинските деца изпитват остра нужда от арматурата и цимента, натоварени на борда на корабите, защото вече втора година много от тях – децата на 15 000 семейства – живеят в палатки, защото домовете им са били разрушени напълно вследствие на обстрела, на който бе подложена Газа още по време на агресията в началото на 2009, а Израел продължава да налага и досега абсолютна забрана за внос на всякакви строителни материали с аргумента, че циментът и арматурното желязо се използвали от „Хамас”, за да строи укрепления – т.е. да се готви за бъдеща война срещу  Израел.  Когато хората някъде строят укрепления, не мислите ли, че те се готвят не да нападат, а да се отбраняват? От кого ли? („Що за социален строй цари в ивицата Газа, щом дори не може да уреди производството на цимент” ли? – социален строй на общество, подложено на 62-годишна окупация, от които през последните 3 – и на блокада.)

И освен всичко останало живеем в началото на 21 век и едно семейство би искало да даде на децата си малко повече от парче сух хляб (в Газа дори той невинаги стига). А според Член 25.1 на Всеобщата декларация за правата на човека „Всеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние.” Сравнете съдържанието на този текст със забранителния списък, който израелската окупация прилага спрямо Ивицата Газа вече повече от три години под наслов „блокада, законна от гледна точна на международното право” (Алекс Алексиев в „Панорама” по БНТ на 4 юни 2010). Не се ли убедихте, че държавата окупатор Израел е наложила забрана върху всичко, с което цивилното население в Ивицата Газа би трябвало да разполага в светлината на Всеобщата декларация за правата на човека?

Така че в ивицата Газа не само гладуват, а бедстват милион и половина човешки същества. И е естествено Флотилията на свободата да се опита да отговори на разнообразните първостепенни нужди на населението, подложено на колективно наказание (забранено съгласно Женевските конвенции…). В Газа има например 600 случая на пълна инвалидност вследствие на военните действия на Израел в Ивицата в края на декември 2008-януари 2009. Затова на борда си корабите носят между другото и 500 инвалидни колички. В Израел се боят от инвалидни колички на палестинци – затова стреляха с ракета по шейх Ахмед Ясин в инвалидната му количка. Но това беше отдавна. Пък и той беше духовен баща на „Хамас” – хак му е (според мнозина политически ангажирани журналисти). Не знам дали на корабите е имало кориандър и тоалетна хартия – г-жа Хилари Клинтън по време на едно от първите си посещения в Газа се изненадала от чакащи с дни и недопускани на територията на ивицата камиони и на въпрос защо не ги допускат, получила отговор, че камионите са натоварени със стоки с възможна двойна употреба. За беда тя настояла да види. В камионите имало тоалетна хартия. Тук няма да коментирам възможната двойна употреба. Ако ставаше дума за България, можеше част от нея да отиде за производството на кренвирши. В Газа обаче тя е включена в забранителния списък, защото била лукс – там нямали нужда от нея. Така, де, нали са на диета! Така и така няма какво да ядат.

Е, затова пък разнообразният обхват на забранителния списък дава възможности за използването му в най-неочаквани посоки:

„Израел е готов да приложи британския план за разхлабване на блокадата на Ивицата Газа, ако Западът приеме разследването на инцидента с атаката на хуманитарния конвой миналата седмица, когато бяха убити 9 пропалестински активисти, да бъде проведено повърхностно, писа в. „Дейли телеграф“, като се позова на западни източници. Тел Авив отрича да се води подобен пазарлък, но западен дипломат посочи, че става дума за очевидна сделка.”

„24 часа“, 9 юни 2010 г.

И така, към Газа ще потекат „сода, сокове, мармалад, подправки, крем за бръснене, чипс, бисквити и бонбони”, а Израел ще продължи да твърди, че блокадата е законна. Но отново тъкмо в този забранителен режим е отговорът на  добросърдечното учудване на Латинина защо хуманитарната помощ не била  разтоварена ни в Ашдод, ни в Египет – защото и в Ашдод, и през Египет, където товарите биха стигнали до пункта Рафах, пълният контрол върху всичко, което се допуска в Газа, е в ръцете на Израел, а той отказа да даде гаранции, че помощите ще бъдат доставени на получателите си. Между другото, съществуват информации, че „Мави Мармара” е взет на абордаж, след като е обявил, че се отправя към египетски териториални води. Май командосите и тяхното командване са се побояли да не им се изплъзне, поради което са щурмували в открито море, без да дочакат да навлезе в териториалните води на Газа, където все пак биха могли да използват клишето за „законната блокада”.

Колкото до това, защо толкова хора пътуват, за да съпровождат помощите – ами защото „пробивът на блокадата” е символичен акт на международната общественост, която демонстрира своето отношение към подобни действия на държава окупатор – пълен анахронизъм в 21 век… Някой да си спомня пробивите на блокадата, наложена на Ирак по времето на Саддам? И от оная блокада не страдаха Саддам и приближените му – страдаха обикновените иракчани заедно с децата си. И международната общественост организира няколко полета на самолети до Багдад за символичен пробив на блокадата, а с тях пътуваха помощи и много много хора – активисти на международната солидарност. Е, за техен късмет там блокадата беше наложена от САЩ, не от Израел, и САЩ не си позволиха да стрелят по самолетите. Пътувах с един от тях.

Пропускам не съвсем свързаните приказки за това как точно били облечени, какво точно били говорели и пеели хората на борда на корабите – лично за мен странните израелски клипове остават и досега неубедителни в опитите си да ни накарат да съчувстваме на израелските командоси, които завземат кораб на абордаж в международни води.

Слава Богу, че заявлението на шейх Раад Салах – противно на твърдението на Латинина – изобщо не прилича на операция „Лято олово”. Ако това, което стана на „Мави Мармара”, трябваше да прилича на „Лято олово”, всичките активисти нямаше да стигнат за запълване на вакантните места за жертви. А пък активистите бяха все пак от 40-тина държави…

Да си дойдем на думата обаче – „вербовчици на джихадисти” „пътуват към терористичната организация Хамас.” Пълният набор от експресивни епитети и смели квалификации, търсени и сполучливо намерени от политически ангажираната журналистка („баламурници, полезни идиоти, тъпи гяури, които са годни само за огрев” – поздравления към преводача, аз самата съм професионален преводач…), са предназначени да предизвикат не просто критика, а първосигнална погнуса. От „планираната касапница”. Само че каруцата е поставена елегантно пред коня – планиралите касапницата, които пристигат по въздуха в пълно бойно снаряжение на елитни части, са представени като жертви – нищо ново в израелските пи-ар- и медийни методи – от самото си създаване Държавата Израел се представя в ролята на жертва, на застрашена, и за да се защити, тя трябва не просто да има армия – тя трябва да притежава ядрен арсенал, за който никой не говори, а всички знаят, но се правят, че не знаят за него.

И авторката също – тя предпочита да прави постановки на батални сцени. „Девет на сто се нахвърлят върху войниците.” На всяка цена трябва да се покаже, че „това е армията на Израел.” „Така трябва да е устроена армията.”Ами то е ясно – не й е за пръв път да действа брутално срещу цивилни. Напротив, тъкмо това упражнява тази армия ежедневно на окупираните от нея територии.

Как ви изглежда обаче „спаруженият брой на убитите” – от 19 на 9 (и подхвърлянето, че това било, защото от „Хамас” не били успели да подправят цифрите с „Фотошоп”), в сравнение с безконечното тръбене за пленения войник от израелската окупационна армия Гилад Шалит? Един войник, пленен в танка си, в състава на армия, осъществяваща операция на окупирана от нея чужда територия. Третиран като военнопленник и държан някъде жив. За разлика от спаружилите се трупове на деветте жертви от „Мави Мармара”. И за сравнение с 11 хиляди палестинци, държани към момента в израелските затвори, в това число деца под 14 години, бременни и майки на новородени, за които политически ангажираната журналистка не си прави труда да се информира.

Но тя се вглежда в състава на пътниците на „Мави Мармара”: „един круизен кораб, 100 боеца и 600 баламурника…” За да намери „ключа към замисъла. Какво се е планирало? Касапница.”  Кой я е планирал – „стотина провокатори, скрити сред няколкостотин мишени.” (позволявам си да поправя превода, отдавайки тази и някои други неточности и нелогичности на нуждата от светкавична публикация за възстановяване на равновесието…). И провокацията се „доказвала убедително” от това, че няколко дни по-късно „развалината „Рейчъл Кори” претърпяла „мирен арест”. Т.е. нейните пасажери явно нямали намерение да провокират, та просто се предали. И оттук – фундаменталният извод, че „в Палестина светът си има работа с нов вид тероризъм… Новото поколение терористи се опитва да увеличи броя на жертвите сред своите с надеждата да спечели световното обществено мнение.”

Безспорен факт е, че в Палестина светът си има работа с нов вид тероризъм. Същия, който премина с веригите на булдозера си през тялото на Рейчъл Кори. Разностранния държавен тероризъм на окупатора. Уникално явление в света от началото на 21 век. Потвърждава го – може би неволно – дори статията: „Професионално да се бориш за мир днес е възможно само на страната на Палестина… Израел се бори за мир с помощта на израелската армия.”

При това положение не се ли оказва, че политически ангажираната журналистка Юлия Латинина всъщност е ангажирана с пиар-държавния тероризъм на Израел? (А и как иначе би получила наградата „Голда Меир” (1997)?

Остава отворен обаче още един въпрос: при толкова много „ангажираност” кое продиктува избора на българското виртуално пространство, декларирайки намерение да „даде думата на един автор, който има забележки по методите на палестинската борба”, да избере и да поднесе на публиката си тъкмо тази статия? Която за пореден път се опитва да ни убеди, че командосите са жертвите. И дори постига частичен успех – успява да внуши на отделни коментатори в родните български блогове, че Израел „води нашата война”. Чия война води Израел? Аз не воювам, не желая да воювам и няма защо да воювам срещу палестинците. А вие? За какво воювате/бихте воювали срещу тях?

По сутрешния блок мярнах някакъв хуйчо, който се предполага да е някакъв “известен”/културтрегер/творец, който дискутираше идеята “на правителството” (или на Армутлиева) да се въведе малък данък върху всички празни CD-R/DVD-R дискове, които се внасят и “постъпленията” да отиват в джоба на кой знае кого, вероятно за издръжката на секретарката на някой адвокат, който е в тая далавера.

По стотинка от всеки диск… не е много, даже с удоволствие бих ги плащал, да ми е чиста съвестта, тъй като не сме 98-ма, дискове пиша веднъж на високосна, може би ще съберат от мен 1 лев от днес до края на живота ми. В интерес на истината българска музика и филми не пиратствам, веднъж си изтеглих албумче на Графа, сборнития с баладите, слушах го 2 пъти и го изтрих. Пито-платено.

Цялата тази работа, мислех че сме я надживяли, да се взема от “богатите” и да се дава на “бедните” на калпак, все едно сме още “онова” време. По същата логика трябва да се въведе данък върху белия лист, защото по данни на НСИ, изключително много се ксерокопират романите на Елин Пелин. Най-добре, на всяко листче по стотинка за Съюза (СБП), а те да си построят почивна станция, където да ходят лятото да пият без пари.

via Lazy Bastard’s 

След предишния текст на Николай Неновски за "южното евро", сега има нов вариант с повече детайли как би работила системата (включително важният въпрос за фискалните проблеми – нещо, което липсваше в предишния вариант). Като цяло се запазва основната идея – повече парична конкуренция и по-голяма отвореност на системата.

Целият текст е достъпен тук.

Блогът за икономика 2010

На 21-ви юни от 13:00 в Техническият Университет, блок 3 етаж зала 12 ще се проведе събитие организирано от AIESEC, посветено на свободата в софтуера, правото на избор и на възможността за развитие в тази сфера.

Аз ще направя едночасова лекция, за това какво ние от Mozilla мислим за отворения код, която ще включва и раздаване на лисичи значки на най-активните участници. Ще представя и най-новото, което правим, както и как всеки може да участва в този процес.

Освен мен, доколкото разбрах, лектор ще е и Щеряна от FreeBSD, както и лектор от AIESEC.

Входът в свободен – заповядайте.

Продукти за 4 порции:
500г ванилов сладолед
ягодов сос от сладко
400г пресни ягоди /вишни/
250г филирани бадеми

Приготвяне:
Ягодите се почистват и измиват. Подреждат се на дъното на високи сладоледени купички. Отгоре се покриват със сладолед. Мелбите се поливат с ягодов сос от сладко. Поръсват се с филирани бадеми. Десертът се консумира в момента.

От време на време се налага да правя разни проекти и основната част от тях, трябва да са в завършен вид, ако ме разбирате какво искам да кажа. Не разбирам от CSS, не разбирам и от дизайн, макар, че съм правил такива.

Та, ако дизайна и CSS-a са ви в кръвта и не искате да се занимавате с програмиране, може тази публикация да е началото на ‘бютифул френдшип’ дет се вика в една комедийна драма.

Проектите са малки, поне засега, така, че няма да ви отнеме много време. Ако това неясно предложение представлява интерес, напишете ми коментар и 2-3 реда за вас, ако не сме се срещали, а аз ще поема ангажимента да ви пиша с повече подробности.

Не е спешно, просто събирам хора, с които евентуално мога да работя.

Много е приятно, когато виждам на съседния балкон тези весели кашпи за цветя. Поне мен ме карат да се усмихвам всеки път, когато излизам!  Направени са от крачоли на стари дънки и са укасени с филцови цветя. Идеята е на Ели, a КРОКОТАК и този път беше в ролята на фотограф, докато си почиваше с чаша прясно изцеден сок на терасата:)

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

• Силно се надявам, че българските граждани при необходимост наистина ще застанат твърдо зад правилната позиция на премиера Борисов – руските енергийни проекти вън, европейските – вътре, защото битката тепърва предстои 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Катрин Зита-Джоунс получава Ордена на Британската империя. Време беше – тя отдавна си е красива. Загадките са две – дали трябва вече официално да я наричаме “сър”, нали тази титла си върви с ордена, и как ще се обръща към нея онзи Дъглас, късметлията. Или ще продължи вечер да си се обръща само на другата страна с уговорката, че го боли главата.

И други красавици има, които заслужават да станат “сър”, Джоли-то например ми е първа в списъка. Проблемът е, че нейната хубост куца откъм британски корени, наблегнала е на чероки и нещо далечно африканско. Но империята трябва да се модернизира – ако не знае как, да вземе пример от Перник. Там университетът, още не скръцнал порти, вече присъжда Доктор хонорис кауза на Бойко Борисов. Май и на него заради красотата му, иначе в Перник няма пожарникарски факултет. Пък и цял свят знае, че Борисов има общо с Банкя, не с Перник. Но – присъждат хората, не са задръстени откъм предразсъдъци за произход.

Чудя се обаче как ще се развие този казус, защото ситуацията е малко като в “Параграф 22”. Ако Борисов става за пернишки доктор, би трябвало да откаже званието. Така ще покаже, че е достатъчно умен и следвателно го заслужава. Но пък няма да го получи, защото ще го е отказал. Ако отиде да си го получи обаче, ще стане ясно, че не го заслужава. Но той пък вече ще го е получил. Неясноти има, както се казва в един мръсен виц.

От друга страна, ако аз бях пернишки университет или български президент, без колебание бих присъдил сериозна награда на Бойко Борисов за проявена гражданска доблест. Имам предвид позицията му по повод  руския натиск България да каже ясно ще го бъде ли проекта “Бургас – Александруполис”. Премиерът излезе наистина бързо и каза съвсем ясно – не. Даже покрай темата за петролопровода и тази за АЕЦ “Белене” изпрати в девета глуха. Ето, за това бих го наградил.

Вервайте на очите си, в горния пасаж пише точно каквото прочетохте, не е майтап или ирония. Е, разбирам изненадата. Аз самият бях изненадан от себе си, защото за близо 30 години в журналистиката едва за втори път еднозначно хваля български премиер. Първият път беше когато Иван Костов отказа руски командоси да бъдат транспортирани в Косово през българското въздушно пространство. Спомням си добре какъв смут и скърцане със зъби предизвика това негово решение. В случая с Борисов засега сме само на нивото смут. Скърцането със зъби предстои и със сигурност никак няма да е приятно.

Какво всъщност стана? През миналата седмица се появи изневиделица руският енергиен министър Сергей Шматко и постави ултиматум до есента България да каже дали участва в “Бургас – Александруполис”, иначе руската страна ще замрази проекта. Фактът, че този проект и без това си е замразен, защото никоя от трите страни, евентуални участници, не предвиждат в бюджетите си пари за него, за Шматко няма особено значение. По навик руснаците притоплят тази тема само от време на време, когато трябва да се окаже някакъв натиск.

Дни по-късно, на среща с посланици от ЕС, премиерът Борисов съвсем ясно заяви, че България няма да участва в този проект и изброи няколко причини – няма пари, има екологични опасности, свързани както с територии от “Натура 2000”, така и с петролен разлив в Бургаския залив, населението в региона не е съгласно, защото се застрашава основния поминък, туризма. Нещо повече, Бойко Борисов заяви, че България замразява и строежа на АЕЦ “Белене”, защото струва много пари, а няма разчети кога и дали те ще се изплатят.

И тук настана споменатият вече смут.

Първо енергийният министър Трайчо Трайков изрази толкова много изненада, че едва не ми стана жал за човека. Според мен той направо си ритна министерската трудова книжка с твърдението, че журналистите май са сънували какво е казал премиерът. И съвсем я дорита, като заяви – “това нито съм го решавал, нито съм го казвал”, думи, от които някак излиза, че министърът е началник на премиера, а не обратно.

Пресцентърът на Министерския съвет също предприе неразумни според мен действия, като бързо пусна прессъобщение, в което се опита да поучи медиите как по-двусмислено трябва да се тълкуват думите на премиера и как да се замаже цялата работа.

Тук веднага следват два въпроса. Пред кого да се замаже и защо да се замазва? Очевидният отговор е – да се замаже пред руснаците било защото ни е страх от тяхната реакция, било защото някои смятат, че пред тях нямаме право на принципна позиция, било просто по навик. Може и такива съображения да има, но според мен истинската идея беше да се замаже работата пред самото българско общество, защото може да вземе и масово да подкрепи своя премиер в очертаващата се нелека ситуация. А фактът, че ударът срещу Борисов дойде отвътре, от собствения му министър и от собствения му пресцентър, само показва докъде стигат пипалата на руското влияние и измекярите, които то ползва в България.

Разбира се, не останаха по-назад и разни оловни войничета на руското и българското енергийно лоби. Бившият енергиен министър Овчаров и проф. Атанас Тасев веднага разкритикуваха изявите на Борисов като некомпетентни. Защо ли обаче те и двамата много-много не се спряха на темата за петролопровода, а направо се нахвърлиха срещу лансираната между другото от премиера идея за замразяване на “Белене”, централата, която и без това си е замразена със заровени два милиарда български лева в дупката.

Хареса ми този смут. Той беше толкова голям, че се наложи самият Бойко Борисов в събота да говори отново по темата и да заяви – не съм хвърлил бомба, просто казах истината. И да подчертае още нещо, което е изключително важно – няма да защитаваме интересите на Путин, а българските интереси. Точното описание на ситуацията беше, че той се обърна към една репортерка, която го притискаше с въпрос не се ли плаши от руската реакция, като я попита: – А вие искате да защитаваме интересите на Путин, не на нашите съграждани от Бургаския регион, така ли?

Никак обаче не ми стана ясно как всички български медии, дори малкото онези, които все още се броят демократични и необвързани, успяха да замажат дори това ясно послание. Стана ми ясно защо, но не ми стана ясно как. В някои вестници и сайтове то съвсем липсва, сякаш никога не е казвано. В други е цитирано така, че дори човек с голяма лупа едва ще го схване между редовете. Надявам се, че част от гражданите все пак са го схванали, въпреки медийните и други усилия.

Естествен е обаче и въпросът защо руснаците решиха да форсират темата за петролопровода, а покрай нея и за другите си енергийни интереси в България, точно в този момент. Отговорите са свързани както с външни, така и с вътрешни за България фактори.

Първият, който съществува, но, признавам си, е най-неясен, защото не са известни нещата от кухнята, е свързан с българската позиция за премахване на посредниците в търговията с газ и неразбориите, които през последните дни се случват в България с цените на парното и заплахата парните централи в цялата страна да рухнат изведнъж.

Вторият фактор, в който има пряка българска връзка, е факторът време. По-скоро – липсата му. До президентските избори остава само малко повече от година и ако сега, когато Първанов мощно лобира за руските енергийни проекти тук, те не се случат, представяте ли си какво би станало, щом на неговото място седне някой друг човек, не от първановото котило. За да не си скубе косите тогава, Москва взима мерки сега.

И третият фактор е геостратегически. Свързан е с това, че руснаците доскоро имаха проблеми с Украйна, но чрез Янукович отново си я върнаха като колония и вече могат по-сериозно да насочат взор към енергийната си експанзия в Европейския съюз. А през България е най-познатият, най-удобният и, както те все още смятат – най-лесният път за това.

Е, не е най-лесният. Или поне вече няма да бъде. Силно се надявам този път Бойко Борисов удържи поне на ината си и да не се отметне. Силно се надявам министър Трайков да изхвръкне от кабинета, защото с реакцията си показа, че се грижи недостатъчно за българските интереси. Силно се надявам, че медиите най-после ще подкрепят премиера не в момент, когато върши интересни глупости или просто се прави на пич, а точно когато е заел истинска морално достойна и икономически правилна, макар политически не безопасна позиция. И накрая – силно се надявам, че при необходимост българските граждани наистина ще застанат твърдо зад правилната позиция на премиера Борисов – руските проекти вън, европейските – вътре. Верно, 84-годишният издател на “Плейбой” Хю Хефнър също каза, че силно се надява да умре с мацка върху себе си, но щом и той не е сигурен в екипа си от девойки, какво да очаквам аз от нашенското гражданско общество.

И все пак очаквам, защото битката тепърва предстои. По темата ще се произнесе президентът, той също беше леко изненадан и сега вероятно се подготвя. Ще има и истински руски натиск – медиен, дипломатически, нищо чудно и директно икономически, който никак няма да ни хареса. Та затова има и ще има нужда от подкрепа тази позиция на премиера. Но ако вие не искате, аз ще го подкрепя сам.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Последният брой на Капитал Light (четвърти с новата главна редакторка Ива Рудникова) е на тема деца и е пълен с прекрасни текстове. Препоръчваме ви интервюто с Таня Русева-Бу, текстовете на Веселин Трандов (”народът vs децата”), на Василена Доткова (”Какво да правим, когато детето плаче”) и на Босилена Мелтева (“Handle with care”). Всички тях познавате от текстовете им за Горичка. През юни 2006 година, Весо Трандов написа първата някога статия под името на Горичка в списание Едно. Казва се “Пълен буклук“. От тогава до сега много неща се промениха, но и много са си същите.

Може да прочетете и интервюто със 6-годишния Стефан Бонински “Портрет на литературния критик, като млад“.

Приятно четене.

Сделката за плажа "Корал" Анатомия на една семпла схема за печалба от общински имоти В ролите: предприемчив кмет, разноцветни партийци, услужлива държава