Любимци в новините: постоянни и променливи величини

За този Дейл Питерсон от Алабама бих гласувал. Въпреки, че загуби изборите човекът знае как се прави реклама: … и още : Technorati Tags: консерватизъм Share on Facebook

Според проф. Константинов - никой не може да контролира "простащината, която цари в личния интернет". Според депутатите, ако все пак приемат дискутираните тези дни идиотски текстове в новия изборен кодекс, един месец, по време на всяка предизборна кампания, няма да може да се пишат разни лоши неща за политиците... Преди и след това - да, но в този период - ЙОК!

Да разгледаме следната хипотеза: От утре, 25 юни, започва предизборна надпревата. Някак, въпреки съпротивата на здравия разум, в новия изборен закон влезе забрана, според която аз няма да мога да си критикувам на воля от 00:00 на 25 юни до 23:59:59 ч. на 25 юли... Добре...

Какво обаче ще стане, ако аз пиша всеки ден от предизборната кампания по една критична бележка за всеки един депутат, който ми дойде на ум, но... Карам моя блог да публикува всичко със задна дата, 24 юни 23 часа, 30 минути, 31 минути, 32 минути 33 минути и така, до 23 часа и 59 минути на същия този 24 юни?

Публикациите ми ще се показват в блога, но датата ще е ПРЕДИ началото на кампанията!

В своя статия в СЕГА В. Марковски казва, че има решение на Европейския съд, според което да наречеш политиците идиоти не е престъпление.

Е, господа депутати, ако приемете подобни разпоредби, ще добавите още едно основание да твърдя че мнозина от вас са идиоти. 


Ако случайно и на вас ви е необходимо това решение -  ето го...

Снимка: в-к „Капитал“

Една статия на Петьо Цеков във в-к „Сега“:

Разбира се, че управляващите наистина са се захванали да регулират словото в интернет по време на предизборните кампании. Оня ден депутатката от ГЕРБ Искра Фидосова героично отричаше, но вчера експертът по всякакви избори Мишо Константинов потвърди – временната комисия по изработване на изборен кодекс е решила твърдо да въведе ред в мрежата. Борбата ще трае един месец, по време на предизборната кампания. През останалото време ще цари свобода.

Слушайте и помнете! World Wide Web ще бъде разделен на две. Страниците ще бъдат прошнуровани като страници на субекти, регистрирани по Търговския закон, и такива, които се стопанисват от нерегистрирани индивиди. Първите – електронни вестници, сайтове на печатни издания, информационни агенции и телевизии, ще носят отговорност, ако обиждат и клеветят. Вторите – лични блогове, аматьорски сайтове, постове в социални мрежи – няма да да бъдат преследвани от държавата. Защото, както се обоснова Константинов – никой не може да контролира „простащината, която цари в личния интернет“. Накратко – във „Фейсбук“, личния си блог и „Туитър“ може да си пишете каквото искате, а във форума на „Сега“ или на друг вестник – не може. Всъщност, може да пишете каквото си искате навсякъде, но ако го пишете във форума на „Сега“, вестникът ще бъде съден заради вашите думи, а ако го пишете във „Фейсбук“ – никой няма да носи отговорност. Т.е. за едни и същи обиди и клевети на едно място законът ще ви преследва, а на друго – няма. Затова трябва да се внимава -

повече да се внимава къде се пише и по-малко – какво

Прекрасно. Но все пак…

(цялата статия)

„учебната“ година в детската градина приключи. получихме накуп всички творби на Ния през годината събрани в една папка. много мило. ако успея и да ги запазя невредими, ще е страхотно. предполагам в детската сега е голям купон за Ния. по-малко деца, повече игри, няма ги задължителните уроци и прочие. ядат, играят и спят. еееех. такааа. [...]

Вече много се писа за простотията на копирайт ченгето Явор Колев срещу безплатната некомерсиална е-библиотека chitanka.info, но ще добавя и аз с малко линкове.

За "акцията" на ГДБОП:
В блога на Григор Гачев:
451 по Фаренхайт

Информация от човека, създал chitanka.info:
http://identi.ca/chitanka

Видео от "акцията" на бопаджиите:
http://press.mvr.bg/News/news100622_01.htm

В Блога на Шаркан:
"престъпната" Читанка

Ники Русиновски в Webcafe:
България: 451 по Фаренхайт


А цялата Читанка може да свалите от:

Piratebay:
архив на chitanka към 24 май 2010

българския тракер Nanoset:
същия архив

сайта на ГДБОП ;-) - за тези, на които не им се занимава с торенти:
http://chitanka.gdbop.com/


ГДБОП се провали: Читанката не само продължава да е жива, а за нея научиха много повече хора от тези, които я знаеха досега. Културата е свободна, неуважаеми г-н Явор Колев, и никакви ченгета и никакво насилие не могат да я затворят.

Можете да подпишете Гражданската петиция срещу свалянето на законната електронна библиотека chitanka.info

„СВОБОДНИЯТ ПАЗАР И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ: псевдонауката, социализма и инфлацията” 

Автор: Лудвиг фон Мизес 
 

Издател: Институт за радикален капитализъм „Атлас”

Превод: Майя Маркова

Година на издаване: 2010

Брой страници: 112

Цена: 9 лв.

ISBN: 978- 954-92618-1-3 
 

За читателите, които още не са се запознали с  трудовете на един от най-проникновените умове на Австрия Лудвиг фон Мизес, лекциите, събрани в този сборник, са чудесна отправна точка. Те представят в резюме много от темите, на чието разработване Мизес посвещава живота си и които заемат централно място в „Човешкото действие”. 

С жив и достъпен език преподавателят Мизес описва как действа пазарният процес, чрез който икономическата свобода мотивира хората да работят, спестяват и инвестират по свой избор. Обяснява как потребителското търсене на стоки и услуги стимулира предприемачите да организират и насочват производството по начин, който най-добре отговаря на нуждите и желанията на хората. Показва как погрешната парична политика и банков надзор от страна на държавата причинява инфлационни бумове и депресии. Изтъква, че социалистическото централно планиране означава край на икономическата рационалност. 

Прочитайки тези лекции, читателят ще разбере защо Лудвиг фон Мизес беше един от най-влиятелните  застъпници на свободата и свободното предприемачество през ХХ век.  

Блогът за икономика 2010

Тъкмо бях свършил със сутрешното четене на книга, когато реших да прегледам какво дават по телевизията. Грешка. Първо другарят Лечков бръщолевеше глупости, после пък по БНТ настъпи хаос в сутрешния блок, докато кметът на Царево се оправдаваше с това, че всички само него гледали.

За капак на всичко ми се наложи да изслушам и изгледам новата реклама на Инвестбанк.

- Искам да направя… депозит.
- А да ти вдигна лихвата?!

Пари с идеи. Ако това са ви идеите, горките пари. Тази реклама ми напомни за няколкото пошли билборд-реклами по магистрала Тракия, които уж хвалят някакви апартаменти или нещо такова. Добре че са няколко на брой и през 20-30 километра, та ми остава време да се отърся от видяното и да се съсредоточа върху написаното. Пък и то едно послание… Сексът не продава.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

За който не е чел - това е връзката между този и този пост

Изпълняващият длъжността президент на Молдова Михай Гимпу определи 28 юни за Ден на съветската окупация. Той съобщи, че в понеделник, 28 юни, пред сградата на правителството в центъра на Кишинев, ще бъде поставен паметник на „жертвите на съветската окупация и на тоталитарния комунистически режим”, предаде РИА Новости, цитирана от агенция „Фокус“ Освен това Гимпу настоява [...]

Като четеш книги придобиваш нови знания за чуждия опит, гледна точка и култура. Това ти дава възможност да погледнеш нещата под различен ъгъл, да си по-обективен и по-адаптивен, по-подготвен.

Човек, който не слуша и не чете, като се натъкне на проблем, взема решението емоционално и първосигнално. Слага главата в торбата и се надява, вярва и се моли да е прав. Евентуално като сбърка, почва да клинчи, да се оправдава, да се извинява, да отрича, да лъже, да маже, да дрънка глупости. Осъждат го, бият го, замерят го с яйца на площада, дават го за негативен пример, сравняват го с Жан Виденов, Рамбо, Мистър Бийн и други комични образи.

Интелигентният човек чете, пита, взема решения подготвен. Знае, може, бърка рядко и се усеща, преди да е станало късно. Интелигентният човек се заогражда с други интелигентни хора.

Бойко Борисов, Цветан Цветанов и Явор Колев са страни по казуса Читанка. И тримата са огромни по размери, образованието им е “силово”, имат дебели вратове и външния вид на хора, които не четат. Ако ги попиташ, защо не четат, могат да кажат “Работата ми е да гоня бандитите, не да чета”. Работата им, обаче, нямаше да е такава комедия от грешки, ако бяха чели повече.

PS. chitanka.info е библиотека. Ако ще се атакуват от органите на реда библиотеките, да започнат с народната и всички читалища, да покажат колко струват. Не виждам разликата.

Пиромани. Биха сумати касови екшъни с ефектите на концерта и отсрамиха Sonisphere-то за the big 3/4.

Manowar също се справиха добре за 30-40 минути на сцената, но Рамщайн направо ми изтриха спомените за тях от главата.

Има хора, които не вярват, че освен двете си ръце, можем да използваме и пространството между стените на черепната си кутия, за да променяме света.

Тези хора по-добре да спрат с четенето дотук. Никой няма да промени дълбоко вкорененото им убеждение, че „материалната действителност” подлежи на моделиране единствено с чук и длето в ръка.

Ще разочаровам и пламенните, току-що проходили Ню Ейджъри, които ентусиазирано вярват, че е достатъчно да визуализираш и повтаряш желанията си на думи, за да ги видиш как действат на практика.

Джон Кехоу и „Тайната” са добро начало, но те съвсем не ви казват всичко.

Знанията, които излагам в тази статия, са резултат от четене и синтезиране на огромен обем литература, плюс изобилие от проби и грешки в личния ми живот.

Така постепенно открих някои методи, които работят, открих и защо понякога не работят. Ще споделя знанията си с вас и ви моля да направите същото. Бих бил повече от благодарен да науча как вие сбъдвате собствените си желания.

Нека да започнем със „Силата на словото” или „Какво точно искам?”

Изключително важно е да подбирате какви думи ще използвате, за да формулирате желанието си. Разбира се, добре е да сте наясно и какво точно искате преди това. Подсъзнанието е могъща творческа сила, която създава благоприятни условия за реализацията на вашите желания, стига наистина да имате такива, стига да сте готови да участвате лично в тяхното осъществяване и да не се колебаете. Защото подсъзнанието няма въображение, то ще ви даде точно това, което искате и точно така, както сте го поискали. Ако сте поискали с колебание, ще получите колеблив резултат…

Но да се върнем на „Силата на словото”. Много ясно, че не можеш да удариш някого по главата със словото, за да изпиташ неговата сила. Къде тогава се крие „силата на словото”? Крие се в способността на думите да моделират света. Или поне собствения ви свят. Ето защо, много важно е да подбирате внимателно думите, когато формулирате някакво желание. Ако кажете „искам пари”, бъдете сигурни, че точно това ще получите – пари. Но не забравяйте, че 50 стотинки също са пари. Още утре ще ги намерите на тротоара и с това желанието ви ще бъде изпълнено, макар и без вашето знание. Така дълго време ще се чудите защо желанията ви не получават отговор. И накрая сигурно ще решите, че законът за привличането не работи. Не работи, ама друг път!

Ако кажете  „искам много пари”, погрижете се да назовете точната сума, защото е твърде вероятно да решите, че това, което сте получили, е твърде малко и вече не ви удволетворява. Всъщност, винаги става така! Намислете и за какво точно ще похарчите желаната сума или направо изберете това, което искате да купите с нея, за да извървите по-прекия път към реализацията на вашето желание. Защото парите невинаги идват даром – може да ви се наложи да бъхтите за тях месеци наред, може да ви ги дадат назаем с лихва, може да ги наследите или да поемете някакво обещание срещу тях. А може и да ви ги подарят. При всички случаи ще получите желаната сума, но кога и как – това вече не зависи от вас. И, ако целта ви са 10 хиляди лева, примерно, но не знаете какво ще правите с тях, нищо чудно веднага след получаването им да изскочат неотложни разходи за точно толкова и желанието ви да се сбъдне по същия начин, по който сте го поискали – безцелно.

„Силата на словото” или „Как точно искам?”

Тук решаваща роля има буквализмът. Както вече споменах, подсъзнанието няма воля и въображение, то разчита за тези неща на вас. Вие, от своя страна, спокойно можете да му се доверите, че ще създаде нужните обстоятелства, условия и събития, че ще изпрати нужните хора, за да имате възможност сами да реализирате сбъдването на собственото си желание. Но за това ще говорим по-късно. Нека се върнем на буквализма. Как точно искам? Запомнете, че получаваме буквално това, което казваме. Ако кажем „аз искам…” получаваме състояние на искане. Ако кажем „имам нужда от…”, получаваме състояние на нужда. Ако „очакваме” нещо получаваме състояние на очакване. Далеч по-добре е да кажем „Аз съм” или „Аз имам”. Формулата „Аз съм…”, произнасянето на желания в сегашно време, първо лице, ед. ч., сякаш вече са факт, има почти магически ефект.

Сбъдване на желания чрез молитва

Повече сълзи са пролети заради сбъднати молитви, отколкото заради молитви, останали без отговор

(Майка Тереза)

Молитвата е един от най-ефективните начини за сбъдване на желания, но и той крие своите капани. Нека да започнем с това, че няма значение дали сте набожни или не, няма значение коя религия изповядвате, дали ще се молите на „някаква невидима сила”, на любимия си светец, на ангел-хранител, на Бога, на подсъзнанието или на Самия Себе Си. Единственото, което има значение е вярата. Вяра не толкова в „по-висшата инстанция”, колкото във възможността на вашето желание. Защото, може да искате лайфстайла на един плейбой-мултимилионер, примерно, но ако изпитвате дискомфорт в присъствието на красиви жени, ако не смеете дори да ги заговорите на улицата, ако не умеете да поддържате елементарен разговор с тях без да се изчервявате, как мислите, че ще ги получите в леглото на яхтата си?

Молитва, произнесена без вяра е просто колекция от думи. Молете се само за неща, които вярвате, че могат да ви се случат. Започнете с по-малките желания, докато получите увереност в процеса и чак тогава пробвайте с нещо наистина голямо. То ще се сбъдне тогава, когато увереността ви прерастне във вяра.

Факт е, че не знаеш това, което не си и не можеш да бъдеш това, което не знаеш. Единственият изход от тази „задънена улица” е вярата. Трудно ще ви бъде да станете мултимилионер чрез молитва, ако не вярвате, че това е възможно и, ако нямате дори бегла представа какво е да си затрупан с пари. А от вас, на всичкото отгоре, се иска да повярвате, че това вече е факт!  Няма как да се почувствате богат, ако ви тревожи  сметката за парното. Няма как да получите нещо, само защото много силно искате да го притежавате. Искането издава недоимък и липса. Вкопчването в някаква потребност подсказва на Твореца във вас, че вие нямате нищо общо с това, за което настоявате, че сте разделени от всичко и всички, свързани с него. Познайте какво ще ви сътвори Творецът тогава? Молитвата не означава искане. Правилната мотлива е жест на благодарност! Благодарете за това, към което се стремите и приемете, че то вече е факт. Направете го искрено, правете го многократно и се наслаждавайте на резултатите. Най-важното е да си повярвате!

Специално предупреждение за хората, които се стремят към пари: вярата или убеждението, че парите са нещо лошо, че се изкарват мъчно, с цената на много труд и усилия, че трябва да търпите лишения, за да имате пари, че трябва да правите жертви, за да имате пари, убеждението, че сте задължени да правите компромиси, за да имате пари – всичко това, заедно с вярата, че богатите са безскрупулни мошеници, натрупали състоянието си по нечестен път, за сметка на другите, ограбвайки другите, всичко това во век и веков ще държи кинтите надалеч от вас. Трябва просто да промените мнението си за парите, не целия свят! Едва ли е чак толкова трудно! Още по-добре, ако  успеете да подкрепите Вярата с Любов. Трябва да обичате парите, за да ги имате. Трябва да харесвате богатите, за да бъдете като тях. Трябва да вярвате, че заслужавате да сте един от тях. Трябва да обичате парите. Иначе ще си останете само с Надеждата.
И тук не говоря за лукса като самоцел. Не говоря за сребролюбие. Не говоря за алчност. Измислете си оправдание да обичате парите истински. Изберете нещо, което да пасва на вътрешните ви нагласи, на сложната ви душевност. Ако имате пари ще можете да правите много повече за себе си, за другите и за обществото като цяло. Сигурно имате мечти, каузи, концепции, които бихте подкрепили, сигурно имате благородни идеи, които бихте реализирали, само да разполагахте с малко повече пари! Мислете за това! Докато сте в затруднено положение вие не помагате дори на себе си.

Методът на Стив Павлина

Видео лекцията на Стив Павлина Creating Abundance In Your Life съдържа може би най-краткият и достъпен метод за сбъдване на желания. Той се състои само от две, елементарни на пръв поглед, стъпки:

1) Повишете вибрцията си до тази на своето желание

и

2) Бъдете смели!

Нека поясня: Да „повишиш вибрацията си” означава да работиш ежедневно върху желанието, докато не започнеш да действаш, мислиш и говориш така, сякаш то вече е факт. Докато не почувстваш себе си като крайния резултат. Докато не „излъжеш” матрицата. Тук целта отново е да си повярваш в максимална степен. Невинаги е лесно, защото старите убеждения и нагласи, страховете и съмненията проявяват жестока упоритост в борбата си за оцеляване. Няма да ви се дадат просто ей така! Липсата на силна вяра по дефолт, обаче, се компенсира с многократни повторения. Изисква се упоритост. Пробвайте всичко, което сте чели в книгите – всичко, което работи за вас.

Покачването на „вибрацията”, само по себе си, не е гаранция за успех. Веднъж постигната, вибрацията трябва да се задържи достатъчно дълго и да се превърне в навик, за да започне да дава резултати. Или, както казват бабите: „Хубавите неща стават бавно”. Точно тук идва времето на стъпка две: бъди смел!

Резултатите ще се появят под формата на възможности, които трябва да използвате. Ето тук най-често се провалям аз: „Не, това е прекалено хубаво, за да е истина!”, „Не, не мога да повярвам, че това се случва точно на мен, невъзможно е!”, „Тази ситуация е прекалено обещаваща, сигурно има нещо гнило!”, „Тя е прекалено красива / умна / богата, за да излиза с човек като мен!”, „Този игра е за напреднали, аз не съм от висшата лига, без мен!” Ето така се провалям редовно, макар и да имам някои много точни попадения в историята си. Сигурен съм, че така ще се проваляте и вие. Многократно. Но това не значи, че трябва да се отказваме, нали?

Добре е да запомним, че най-голямото оръжие на страха е способността му да се прави на умрял. Тъкмо си приел, че вече го няма, успокоил си топката и хоп, страховете от миналото изскачат в най-неподходящия момент, за да те принудят да кажеш „НЕ” на благоприятната ситуация. Истината е, че не можем да сбъднем желанията си, без да участваме лично в тяхното осъществяване. Изискват се нашите собствени усилия, време, постоянство и ресурси, нашите собствени действия. Изисква се кураж. Откажем ли да сътрудничим, ще си останем само с желанието. Или както казват бабите: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!”

Мисли „какво”, а не „как”!

Още една от грешките, които допускат хората при сбъдването на желания е да не се съсредоточават върху крайния резултат, а върху начините за неговото постигане. Моят съвет е да оставите тези неща на подсъзнанието, което е сляпо като къртица и не притежава собствена воля, но за сметка на това има скрита сила, която чудесно допълва и дори може да влияе върху сложните причинно-следствени връзки – все неща, които са извън вашето (и моето) полезрение.

Общо взето, причината да не получаваме отговор на желанията си в повечето случаи е, че ние буквално пречим на тяхното осъществяване с идеите си как точно трябва да стане това. В резултат от тези наши „гениални” идеи, ние се противопоставяме на възможностите, които ни се разкриват. А може да се окаже, че съществуват много по-добри варианти от тези, които си представяме, че именно те водят до прекия път към целта, макар на пръв поглед това невинаги да изглежда така. Няма как да разберем, ако откажем да последваме „знаците”, само защото имаме по-добра „идея” за реализирането на нашето желание.

Ще дам конкретен пример и той пак ще е свързан с пари, защото повечето от вас се интересуват само и единствено от материалната страна на нещата (в което няма нищо лошо, обаче рано или късно ще разберете колко е глупаво): Да приемем, че желанието ви е 10 000 лева. Грешка номер едно – да поставите срок, в който ви трябват парите. Може да се окаже, че има възможност да ги получите много по-рано, със сроковете само затруднявате нещата, автоматично отхвърляте възможности, за които дори не знаете, че съществуват. Грешка номер две – имате прекалено много „добри идеи” как точно ще получите 10-те бона. Може да ги свързвате с работа, спестявания, с резултати в кариерата, водещи до конкретен бонус, с конкретни инвестиционни или предприемачески намерения, може да откажете предложението за командировка, защото точно сега сте прекалено заети с преследването на резултати в кариерата си тук, които според вас ще доведат до получаването на заветните 10 бона. Може да отпратите глухия старец с билетчетата от лотарията, защото точно сега сте прекалено заети с бизнес преговори, които ще ви донесат въпросните десет бона. Ами, ако точно по време на „неочакваната” командировка срещнете човек, който ще ви предостави възможност да си осигурите 10 бона много по-бързо и безболезнено? Ами, ако точно в билетчето, което ви подава глухият старец се крият същите тези десет бона, за които ще ви се наложи да бъхтите няколко месеца, ако изобщо успеете да подпишете договора? Няма как да знаете това! Затова се концентрирайте върху крайния резултат и не мислете за начините да стигнете до него. Просто следвайте знаците.

Как да следвам знаците?

Много е просто – като използвате интуицията си. Интуицията е онова вътрешно усещане, което ви казва да не цакате с дамата сега, защото следващото раздаване ще ви донесе девятката, с която ще изтеглите попа, за да играете 40. Интуицията се тренира, но дори нетренираната интуиция абсолютно винаги работи. Просто трябва да се вслушате в нея по-внимателно. Как става това? Ами, да предположим, че трябва да кажете „да” или „не” на някакво предложение. Колебаете се и не можете да вземете решение. Нямате достатъчно опит. Липсва ви информация. Тогава просто се доверете на корема си за тая работа. Буквално питайте корема какво мисли по въпроса. Ако ви обзема тягостно усещане, ако „стомахът ви се свива”, откажете предложението, колкото и примамливо да изглежда. Доброто решение винаги се разпознава по радостните, хармонични усещания, които ви обземат, когато мислите за него. По ентусиазма, който усещате да блика у вас без видима причина.  Ползвайте корема си, а не главата, за да следвате знаците.

Трите съзидателни инструмента:

В своите „Разговори с Бога” Нийл Доналд Уолш извежда три основни „иснтрумента” за създаване на реалност. Това са: мислите, думите и делата. Подредени са по съзидателна сила, по степента, в която могат да оказват влияние върху действителността.

Позволявам си да цитирам дословно:

„Обикновено ние сътворяваме нещата първо като помислим за тях. „Аз мисля да отида на това събиране“. След това казваме нещо по повод на събитието, например: „Матилда, аз ще дойда на събирането довечера.“ После правим нещо, появяваме се на срещата: „Ето ме. Точно както обещах. Защото така реших сутринта.“ Това е обикновено начинът, по който пораждаме нещата в нашата реалност.

Фактически всичко в тази стая някога е съществувало като мисъл в нечие съзнание. Няма нищо, което преди време да не е представлявало само мисъл в нечие съзнание. Но ако наистина пожелаете да надхитрите вселената и да сътворите магия от материала на самия живот, обърнете последователността на парадигмата от мисъл, слово и действие. Превърнете я в нейната противоположност и започнете с действието. С други думи, действайте така, сякаш събитието вече е факт. И бъдете благодарни за него, още преди то да е станало факт!

Веднъж бях помолен да направя голямо дарение за важна кауза и аз си записах една много съществена мисъл: „практикувай това, което проповядваш.“

Постигане на желания чрез утвърждения

Визуализациите и утвържденията, така както ги проповядват Кехоу и експерите от ‘Тайната” също вършат работа като инструмент за сбъдване на желания. Но трябва да се има в предвид всичко казано дотук, за да ги накараме да действат. Трябва да се имат в предвид „капаните”. Твърде лесно е да заключим, че Законът на привличането не действа. По-трудно е да си признаем, че не действа точно така, както на нас ни се иска.

От личен опит знам, че мнгократните повторения на желания в първо лице, единствено число, произнесени в сегашно време, от типа „Аз съм…” водят до практически резултати.

Силата на това упражнение нараства, ако го прилагате в писмен вид. Измислете си едно желание, формулирайте го правилно и го запишете на хартия. Сто пъти. Запишете го хиляда пъти, десет хиляди пъти, пишете вечер, преди лягане и сутрин, след ставане. Повтаряйте утвърждението на глас и наум, докато чакате на опашка в магазина, докато разхождате кучето пред блока или скучаете в задрсътване. Нека утвърждението да се превърне във втората ви природа. Пък да видим дали утвържденията не работят! Ще спечелите още повече, ако се опитате да изживеете думите, които пишете, четете или изговаряте на глас. Ако се опитате да ги „почувствате”. Ако изпитате благодарност. Ако повярвате.

Всичко, в крайна сметка, зависи от вярата ви доколко желанието е възможно. Няма други ограничения. Не случайно казват, че „ако имаш силна вяра, ще местиш планини”. Истински напредналите майстори са постигнали абсолютна вяра. За тях е достатъчно да произнесат желанието си само веднъж. За тях не важи предупреждението „внимавай какво си пожелаваш…”. Те винаги знаят какво точно и как да поискат.

Аз не съм от тези майстори, но се надявам скромният ми опит да ви бъде полезен! Ще се радвам да науча и как вие сбъдвате желания…

Подобни статии:

Да постигнем изобилието с даване

Да постигнем изобилието с даване. Капаните

За един поробит долар или теория на просперитета

Съзнанието определя битието

Съзнанието определя битието 2

Тихомир Димитров

Продукти:
1 зелка
150г ориз
200мл доматен сок
1 морков
1ч.л. червен пипер
1ч.л. сол
щипка захар
5 стръка пресен магданоз
50мл олио

Приготвяне:
Оризът се накисва в купичка с вода. Лукът се почиства и реже на дребно. Зелката се почиства от външните листи. Реже се на 4. Всяка четвъртинка се почиства от дебелата част при основата. Зелето се реже на тънки, фини ленти. Слага се в тенджера. Морковът се измива и стърже на ренде. Към зелето се добавят отцеденият ориз, лукът, доматеният сок, настърганият морков и 50мл олио. Съдът се поставя на включен котлон. Манджата се похлупва. Когато заври се разбърква внимателно . Добавя се сол, щипка захар и червен пипер. Долива се 250мл вода. Гозбата се готви на слаб огън. След 50 минути е готова. Отхлупва се и се поръсва със ситно надребнен магданоз.

Приятел в нужда…се възбужда!,

Абе ако ме блъсне СЕЛЯНИН, важи ли ми ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ?!,

Въобще не съм полицай,господин пиян,

мразя копелето, което казва “рафтър дата бг!”,

Спаси дърво! НЕ хвърляй салфетки в чалгаджийниците!,

КОГАТО БЯХ НА ТВОЙТА ВЪЗРАСТ, АЗ ЗАГУБИХ ЗЪБ…А НЕ ДЕВСТВЕНОСТТА СИ!!!, 

Сватба-2-ма луди и 200 гладни!,

Всичко хубаво започва с “Д” .. - Джеймисън,Джак,Джони,Джим,

Едно време всички се снимаха за спомен, сега всички се снимат за ФЕЙСБУК!:D,

Мисуиш ли?, 

Цитати от любими български филми <3,

Панагюрска информационна агенция (PIA-news),

Мразя студа!,

Ако искаш да ми кажеш нещо просто го направи !! Не чета мисли !,

НАЙ-МРАЗИМ СЕЛСКИ ЛАЙНАРИ, ДА НИ СЕ ПРАВЯТ НА ВАРНЕНСКИ ГЪЗАРИ!!!,

АКО СИ СЛОЖИМ ЕЛЕКТРОМЕРИ НА НЕРВИТЕ , БЪЛГАРИЯ ЩЕ СВЕТНЕ !!!

Жени..? Едва ли - JUST PARCALLI !

Боли ме фара кой ми гледа профила във фейса ! ! !

По-добре кучето да ти е приятел,отколкото приятелката ти да е кучка!

Зад всяка една наведена жена, стои един щаслив мъж….. :D.

Какво прави циганин пред компютър? - Рови във Recycle Bin

Понякога пия и си мисля…Понякога само пия …

Забавно е да разбираш неща за себе си последен/на…

Става ми лошо, когато ям, без да съм пил

ВСИЧКИ МОГАТ ДА ДУХАТ, НО САМО ДОБРИТЕ МОГАТ ДА СВИРЯТ !!!

Всички знаят, за какво става дума. Затвориха читанката (цък на линка, има свежи новини). От софийски покрив беше изкорубен компютър, на който не разбрахме има ли твърд диск. (какво значи тук някакъв си диск) Книгите усетиха нападналите ги гдбоп комари и мигрираха в торентите и на сайтове със смешни имена.

Като оставим настрана теорията на конспирацията, която напира в мен във връзка с акциите от последната седмица, базираща се върху овладяването на цялото медийно пространство преди голямата битка между Г. и Б. (или Цецо, кой знае), продължавам да се изумявам от късогледството и неграмотността на сегашната власт, що се отнася до погледа върху информационното общество и бъдещето ни по принцип.

Електронните книги непрекъснато растат като заглавия в развития свят, но в България издателствата публикуват само на хартия, като туземци от ЕС, които още изработват гривните и герданите си на ръка, което ги прави неприлично скъпи.

Тогава?

Странно, но никой не си мисли за пазарно решение, т.е. да се даде на потребителите това, от което имат нужда – хората вече имат хубави телефони, таблети, компютри, нетбуци, където може да се чете. Отдавна беше време да им се предложи адекватен електронен продукт, но издателствата упорстват, а правителството се сеща за тия въпроси само като трябва да се оправдават защо пускат бандитите на свобода.

То не само с електронните книги в България е зле. Зле е и такава услуга като продажбата на домейни .bg . Зле е и с електронните подписи и електронното правителство. По-светнатите потребители си купуват .com, научават английски, ако вече не знаят и почват да си дават парите на хора, които ги уважават, например на amazon.com. А най-светнатите сменят доставчика на административни услуги – т.е. държавата.

Повтарям някои аргументи от това, което писах за музикалния пазар –
Електронната среда, поради това, че е евтина за съхранение, пренос и копиране (сравнявайте го в стотинки на килобайт, в стотинки на куб. см и в стотинки за килобайт на километър) е място, където могат да съществуват безброй книги само в електронен вид, за разлика от ограниченията в броя  хартиени книги, защото както вече сметнахте наум и се усмихнахте, хартията е много по-скъпа като носител на информация. Отпаднал е негласният монопол на хартиеното издание, което има много висока долна цена, под която не може в природата да съществува хартиена книга. А както знаем, като отпадне монополът, цените падат!

Т.е. всеки читател има достъп до много хиляди книги, а свободното време за четене е останало същото, тоест предлагането е скочило драстично, а търсенето остава същото. Какво трябва да стане? Ами същото, което е станало с цените на дрехите (и книгите!) след началото на индустриалната революция – цените са се срутили, а шивачите, работили по стария метод са фалирали.

Но книгите в България не поевтиняват, защото се произвеждат в архаичен производствен антиекологичен процес, разпространяват се по ретрограден картелен режим и по цялата верига от автора до читателя пада голямо извиване на ръце (най-пострадали са авторът/преводачът и читателят, да разсея съмненията) и законодателството е неадекватно. Лично аз издадох книга преди две години и знам какво говоря и какъв процент от коричната цена на тиража в книжарницата е самият интелектуален продукт.  Жокер - минимална е!


Хартиените книги нямат бъдеще в култури с малък брой читатели, като нашата. Интернет разглези и читателите – огромното разнообразие на достъпна литература позволи на всеки читател да си изгражда абсолютно индивидуален вкус и да извървява своя духовен път отделно, което означава че все по-рядко читателите ще са в същата книга на същата страница. В малка и капсулирана култура като нашата, на практика това означава ликвидация на класическия книжен пазар, освен за най-масовите, най-жълтите и най-гениалните произведения.

Читателите също не са балами. Ще четат само във вид, който им е удобен и ще плащат за книга, толкова, колкото смятат, че си струва. Защо да мъкнеш една раница с книги, ако можеш да си вземеш таблетчето или четеца. Засега книжната книжка е окей за плажа или за малки деца, докато устройствата не станат достатъчно надеждни да издържат и тия напасти.

И също така, забелязвам истински магарешки инат да не се допуснат библиотеки в Интернет, въпреки че по сегашния закон на библиотеките се разрешава да предоставят произведения „в печатен вид и по друг начин“, независимо колко некомерсиални. Стигнахме до там, пак да основаваме нелегални читалища и библиотеки и да се надлъгваме с „османлиите“.

И да вметна за сервилните и неграмотни медии, които безкритично папагалски повтарят глупостите на МВР за разбита „книжарница“. Срам не срам, аз научих разликата между библиотека и  книжарница най-късно в първи клас.

Прогноза

Нещата няма да стават по-добре, ще стават по-зле. Аз лично не искам (многократно съм го повтарял) да съм близо до мястото на експлозията (виртуална експлозия, ей, това е метафора, полицаите!), която предстои, неизбежно! Скъпо ще ни излезе!

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/   

• Когато руснаците държат енергийния монопол в уж независими държави, важното в тяхната енергийна политика е политиката, не енергетиката 

Пламен Асенов

“Който е против изграждането на АЕЦ “Белене”, служи на чужди интереси!” – недвусмислено заяви онзи ден социалистическият лидер Сергей Дмитриевич, познат още с партийното име Станишев.

Честно, в този момент изведнъж се усетих на крачка от пълното щастие. Логиката, породила в мен това състояние, ми се стори желязна – знае се, че чуждите интереси обикновено си плащат, когато някой им служи, а тъй като аз отдавна съм против изграждането на “Белене”, значи и бая парички имам да получавам. Ще преборим кризата – рекох на жената, та и тя се зарадва.

Почаках, почаках, но никакви чужди интереси не се появиха да ми платят. И като помислих още по-логично, прозрях истината – няма и да се явят. Защото под  “чужди интереси”, Станишев има предвид не чужди на България, а чужди на Русия интереси. Което включва и българските. Но, както е известно, точно след неговото управление страната се намира в такава икономическа дупка, че Дянков и да иска, не може да плаща на някой си, който безкористно защитава интересите на България, чужди на Русия, в енергийната сфера. Така че веднага си дадох сметка за горчивия факт – не аз, а Станишев е на крачка от пълното щастие, доколкото очевидно живее тук само телом, за едната заплата, а духом се рее в други измерения.

Както науката твърди, пълното щастие е нещо относително, то няма една и съща форма, а при различните хора придобива различна. В случая между моето и на Станишев пълно щастие разликата е като онази между английския и руския джентълмен. Английският преминава през живота избръснат до синьо и леко пиян, а руският – пиян до синьо и леко избръснат.

Да оставим настрани обаче литературните асоциации с “1984” на Оруел, които се съдържат в цитираното изявление на Станишев и да погледнем прагматично към неговите връзки с факти и събития от реалния свят. Как се съотнася то например с новата газова игра на Русия срещу Европа, в която сега се използва за посредник-жертва не Украйна, а Беларус. Защото Украйна, откак властта там взе Янукович, с пълна сила се връща под крилото на Москва и удар срещу нея в момента ще  забави или дори стопира процеса.

То не че Беларус не е под кремълско крило вече толкова години – напротив. Освен на красиви жени, гражданите там неизменно се радват и на своя вечен лидер, другаря Лукашенко. Ако се съди по блаженото му изражение, той също е човек, който живее постоянно на ръба на щастието и а-ха да падне в него. А и народът му явно живее на този ръб, щом постоянно го избира за президент. От своя страна Лукашенко искрено се радва на послушния си народ и вече 20 години бащински го държи в нещо като колхоз – полага топли грижи за него, храни го редовно с копанята, дои го навреме и всичко останало в полза на Русия.

За тези негови заслуги досега Русия му продаваше газ на половин цена да топли колхоза, но изведнъж реши да я вдигне малко – и не защото той е сгафил нещо, а защото Русия започна нова газова игра с Европа и света, но това чрез Украйна, както казахме, в момента не може да стане. Затова руснаците удариха през Лукашенко с благовидното обяснение, което Западът винаги е готов да приеме – че преминават към истински пазарни принципи в междудържавните отношения. На което изненаданият другар Лукашенко веднага и справедливо възрази с възмутено изражение и глас, пълен с разбираема болка. Той каза по телевизора, че целият свят е свидетел как в момента се разиграва на живо някакъв абсурд, защото не може Русия да спира газа през беларуската мрежа с обяснението, че Беларус дължи 190 милиона долара, докато самата Русия за транзитни такси дължи на Беларус 260 милиона.

Може, може, контрираха го обаче опитмистите по света, които вярват не само в културните възможности на необятната руска душа, но и в необятните политически възможности на путинова Русия да прави каквото си ще за сметка на който и падне, без оглед на това какво ще произлезе. Та ето каква е първата връзка, която виждам в изявлението на Станишев, че който не подкрепя строителството на “Белене” е предател – връзката Лукашенко, връзката между това неистово да си предан на Русия и това Русия да ти е предана на теб. Като правило тази връзка е обратна.

Веднага можем да разберем, че съм прав, ако се сетим например, че според Русия, съответно според “Булгаргаз”, оттам и според топлоцентралите в България, а оттам и според ДКЕВР, цената на газа в момента се вдига на световните пазари и затова тук расте цената на парното, тока и какво ли още не. Докато действителността е съвсем обратна – цената на газа се вдига само на онези пазари, над които руснаците държат пълен монопол – България, Словакия, да не говорим за Беларус и Украйна. А иначе Саудитска Арабия и други големи износителки на газ продават на цени около два пъти по-ниски от руските. Само че ние нямаме никакви тръби, по които да купуваме от тях, всички наши тръби минават единствено и изцяло през Кремъл.

Някой веднага ще възрази, че нещата не са същите, защото Станишев говори за ядрена енергетика, докато пачите яйца, които мъти Лукашенко, а в които пък нас ни насади бившия министър Румен Овчаров, са газови. Но в действителност нещата са същите, разликата е само в думите, защото в енергийната политика на Русия важното е политиката, не енергетиката. Щом, образно казано, те хванат за топките с монополните си енергийни клещи, руснаците винаги водят една и съща политика на въздействие върху уж независимите държави, независимо дали въпросните клещи са с газови, нефтени или уранови накрайници. Струва си това да си го сложим отсега като обица на ухото и да го имаме предвид, щом Първанов тръгне да организира обещания референдум по темата “Белене”.

Другата съществена връзка на станишевото изявление за “Белене” и предателите може да се види в посещението тук и топлото посрещане от страна на президента Георги Първанов на руския академик Евгений Примаков, публично представен като шеф на Руската търговско–промишлена камара, иначе – бивш шеф на КГБ, бивш руски външен министър, бивш руски премиер, но винаги човек, който отговаря за България в Азиатския департамент на руското външно министерство. Към този департамент – ако не знаехте, вече знаете – продължава да се числи страната ни. Не сме европейци още според руснаците, азиатци сме.

Та Примаков пристигна в София както неведнъж, а много, даже прекалено много пъти е правил, за да представи новата си книга. Голям съм наивник, признавам си. Като видях нейното заглавие, което гласи “Светът без Русия?”, първоначално не забелязах въпросителната накрая и пак изпитах почти пълно щастие. Помислих, че руснаците най-после са решили да ни оставят на мира поне за известно време и да се оправят с вътрешните си проблеми, преди отново да предявят традиционните си претенции всички ние да ги харесваме.

Но не, обратното – човекът е написал цяла книга с от научни по-научни аргументи защо трябва да ги харесваме още повече дори в окаяното състояние, в което се намират, защо светът изобщо не може без тях и какво би правил, горкият, ако те случайно изчезнат. В Сибир, да речем. Българският президент много пък харесал книгата като литературно четиво, та награди академика с личния си почетен знак. Е, не е орден, но почти.

То орден малко не върви да му се дава на Примаков, защото не само в Брюксел и Вашингтон, но и мнозина в София знаят за какво отговаря той, в какви моменти посещава България и какво обикновено се случва до месец-два след посещенията му. Нищо не казвам, любопитните могат сами да се върнат назад в последните 20 години и сами да си направят изводите.

Така или иначе, още щом академикът цъфна на прага, Станишев реши да се докара пред голямото началство и директно повдигна енергийната тема. Знае той каква е руската болка, не се поколеба за АЕЦ-а да заговори смело и противниците на централата да нарече служители на чужди интереси. Първанов нека обяснява на наивниците, че Примаков е дошъл заради някаква си книга. И нека да твърди на въпрос от приятелска медия, че посещението на Примаков е планирано отдавна, та няма нищо общо с руските притеснения заради възможното българско отдръпване от енергийните проекти. Станишев не е наивник. Ако забелязахте, той даже и зъб не обели за каквато и да било книга, само за енергетика.

А защо Станишев се докарва пред Примаков? Ами на тръни е човекът. Само преди дни получи градивна критика от прекия си началник Първанов, че докато беше на власт малко изпусна работата от ръце. И прав е Първанов според мен, мота се нещо Сергей с тези руски енергийни договори, така и не ги подписа навреме, та да постави сегашното правителство и народа си пред свършен факт и да облече руските претенции срещу България в международно приемлива законна форма. А сега неговото мотане може да излезе скъпо на руснаците, защото ще трябва да ни оказват натиск от позицията на двусмислено правно състояние.

Представяте ли си, ако и големият началник Примаков споделя тези критики. Още повече – стенограма от дългите му разговори с Първанов няма да бъде публикувана, та лидерът на БСП не знае каква шапка двамата са му скроили. Е, за всеки случай не е излишно да се докара. Може пък там горе да му простят и той отново да продължи да броди сред нас с отнесен поглед и блажена усмивка на лицето. Така де, това не е нашата представа за пълно щастие, но в демокрация живеем – всеки с представата си.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com