Съдбата на една българска църква

Днес градът Сент Ендре в Унгария (на унгарски Szentendre) е туристическа атракция, известна с бароковите си постройки, а районът около му е национален парк, посещаван от много туристи всяка година. Днес българите може би дори не са чували за това място. В Уикипедия няма статия за града. В сайта на града почти няма и следа, че там има българско културно наследство. Няма и информация за българската църква там, крепила българската традиция в региона от 1690 г. почти до началото на 20 век.

Това пише в статията в Уикипедия, посветена на българите в Унгария:

The northern Hungarian town of Szentendre and the surrounding villages were inhabited by Bulgarians since theMiddle Ages. In the 18th century, Szentendre had a Bulgarian neighbourhood of settlers from Chiprovtsi and a „Chiprovtsi church“, indicating refugees from the time of the Chiprovtsi Uprising. A village near Visegrád was called Bolgár falu („Bulgarian village“) in the 16th century; Bulgarian refugees fleeing the Ottoman rule are first mentioned as inhabitants of this area on 30 December 1428. Gradually, however, these Bulgarians were assimilated into the Magyar population

За Чипровската църква става дума. Населението е асимилирано, но българският паметник на културата си остава. Днес не е известна с това си име, може би е свързвана със сръбската православна църква. Малко история.

След Чипровското въстание през 1688 г., православните християни от града (тъй като тогава там е живеело католическо население) се изселват в Северна Унгария. Техен нов дом става град Сент Ендре, което тогава е малко селище. Красиво място, на брега на р. Дунав. Избягалото от османците население- сърби, хървати, гърци и руси, а и българи, бива настанено най-вече в Унгария. Всяка една общност създава свой квартал и църква- Кипровска, Белградска, Далматинска и т.н. През 1708 г. църква строят и избягалите чипровчани, посветена на св. Никола. Първоначално църквата е дървена, а през 1801 г. е завършена и масивната сграда, наследила предшественицата й. Външната част на църквата е напълно запазена от 1801 г., като е един от паметниците на културата в Сент Ендре. След това започва историческата й драма.

Олтарът на църквата е пренесен в гр. Призрен през 1920 г. Иконостасът се намира в Печ, а стените й, които в миналото са се славели със своята орнаментика, са измазани с дебел слой кафява боя. В началото на 19 век от България е изпратена щампа на Рилския манастир с изображението на св. Иван Рилски. Днес много от даровете на чипровската църква са представени за сръбски и се намират в музея на сръбската православна църква. През 1857 г. българската църква се наименува вече „Св. Петър и Павел“. В началото църквата била заградена, а в двора й се погребвали видни чипровчани. По-късно надгробните плочи са разграбени и служат за настилка в двора на сръбската църква.

През 1940 г. българската църква е предадена във владение на католическата община, като е направен пълен ремонт-инсталиран е орган, нов олтар и т.н. Въпреки това все още е известна като „Кипровачка“ и си остава български паметник на културата, но извън интересите на българските институции в Унгария. Не са маркирани дори гробовете на видни чипровчани, разнесли споменът за България сред това избягало население, като Георги Пеячевич и Франц Ксавиер де Пеячевич, видни учени на своето време и най-вече в Унгария.

Това е накратко историята на една български църква, оставена ей така, без българска подкрепа. Дори не успях да намеря снимка на църквата, тъй като днес вероятно е с друго име. Надявам се, че ще се намери някой, който да ми каже повече и, че днес положението е различно от гореизложеното.

Прочети цялата новина

Свързани новини: