Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...
Между 2005 и 2009 година Галъп провежда анкети за човешкото щастие в 155 страни в света. Анкетиращите оценявали всекидневния опит на участниците в допитването и изчислявали процента на „щастливите” и „нещастните”. И тъй като повечето българи безспирно мрънкат и се оплакват резултатите никак не са учудващи. Негативизмът и черногледството за пореден път ни изиграха лоша шега [...]
Продължавам на планинска тематика в рубриката „Събота късен следобед“. Попаднах на любопитен сайт, докато си търсех снимка за илюстрация. Всъщност с тази публикация искам да изкажа своя поклон пред българския алпинизъм. Ако в днешно време предизвикателството е финансово (намиране на средства), то в миналото е имало допълнителни политически пречки. Както е случаят с тримата алпинисти: Иван Вълчев, Методи Савов и Спас [...]
Волен Сидеров протестирал публично, че колегата от БНР Диана Янкулова е била ръководител на пресцентъра на втория вътрешен министър на БСП Михаил Миков. Верно е. Диана работеше в МВР и после се върна в БНР. Димитър Цонев също работеше при Царя и после се върна да прави някакво неразбираемо за мен шоу в БНТ. Сложен въпрос с неизяснен отговор. Но не това е важното.
Бойко Борисов и той протестирал. И после в кулоарите на парламента, според колеги, се случило следното:
“Журналист: - ПР-а на ГЕРБ в парламента също води предаване
Бойко Борисов - Кой ПР?
- Никола Николов води предаване по ББТ
- Той какъв ПР е, аз не го познавам
- Той е в ПР в ПГ на ГЕРБ
- Кой си, бе, Никола? Я да го видя къде е Никола? Ти ли си? Ами махайте го от парламентарната група, щом пречи на журналистите!”
Така се решават проблемите. По-късно агенция “Фокус” разпространи съобщение на ръководителя на пресцентъра на ГЕРБ, от което разбираме, че въпросният Никола е прекратил отношенията си с телевизия BBT.
В случая проблемът не е на ГЕРБ и Бойко Борисов, а на телевизия BBT. Между другото, тя е еднолична собственост на Ирена Кръстева. Дали се разбират или е просто случайност…
Но и това не е важно. Само си представете следния разговор в кулоарите на парламента:
Журналист: ПР-а на ГЕРБ в парламента също иска да стане министър
Бойко Борисов - Кой ПР?
- Никола Николов иска да е министър на финансите
- Той какъв ПР е, аз не го познавам
- Той е в ПР в ПГ на ГЕРБ
- Кой си, бе, Никола? Я да го видя къде е Никола? Ти ли си? Ами махайте го от парламентарната група и да идва министър, щом пречи на журналистите!”
Така се взимат решенията. Бързо и според емоциите на този, който низпослава истината.
Вчера в Ерусалим се проведе поредното хомосексуално сборище. Религиозните евреи посрещнаха на нож мероприятието. Неизвестен мъж с маска влязъл в „Центъра за психологическа поддръжка на подрастващите хомосексуалисти” (Боже мой! И такава институция имало!) и започнал да стреля с пистолет по около 30 клиенти на хомосексуалния център на възраст под 17 години. Двама души били убити и [...]
В последния ден преди парламентарната ваканция в НС се разрази скандал, който със сигурност няма да е последния от този род. Защото мините за подобни избухвания са заложени отдавна. Съзнателно не се спирам на “съдържателната част” от спора, дали журналистката от БНР Диана Янкулова е направила пристрастно интервю с Волен Сидеров, което предизвика неговите заплахи [...]
Българските радиа и телевизии, с редки изключения, нямат какво да ми предложат, за това аз, пък и цялата планета, слушаме подкасти. Това са радио и телевизионни предавания, които съм нагласил автоматично да се свалят на телефона ми (200-левова Nokia) и пълноценно ме забавляват, докато пътувам. Някои от подкастите, които следя:
No Agenda: перфектната доза хумор с елементи на разсъждение, американско сутрешно радио шоу, темите са основно вътрешни новини, но водещите успяват да ги направят интересни. Шоуто е много анти, на ръба на оцеляването са финансово.
Twit и Twig - най-сваляният подкаст в света и отрочето му. Бате Лео води радиопредавания за компютри от едно 30 години и заслужено е на върха. Баше се снимал как тълпата го носи на ръце като рок звезда, а и изкарва завидна сума в края на месеца. Обикновено е той и 3-ма гости през Скайп, снимат го и на видео, но аз предпочитам да го слушам. Говорят предимно за мобилни телефони и нареждат Епъл и Майкрософт.
Rocketboom - видео поредица, забавната страна на нещата. Подраздела Know your meme е задълже
TED Talks - къде без малко мъдрост. видео
Digg Nation - народът на копачите. Добри са, но този русия дебелее и се загрозява прогресивно, което болезнено ми напомня за мен самия.
Stephen Fry’s PODGRAMS - английски есеист, който не е толкова ударен, но си чете нещата с разказвателна интонация и британски акцент. Открехва вратата към едно езиково пространство, където още не съм навлязъл - аудио книгите.
Малко, но от сърце. Следя още много, но на тези имам абсолютно доверие.
Май, трябва да напиша един пост с адресите на фийдовете и упътване как точно се ползват тези неща
А вие бичите ли подкасти?
„Можем ли да се отървем от това чудовище?“,
пита колумнистът на „Заман“, Орхан Ченгиз
Три бели полумесеца на червен фон. Този знак виждах по целия път от Аксарай чак до границата на Сирия. Бе изрисуван на трафопостове, сгради, коли. В него няма нищо религиозно, дори напротив. Този знак е символ на крайно десните националисти на турската партия ПНД. В контекстът на засилващите се турско-арабски отношения, присъствието на трите полумесеца на турските националисти е обезпокоително. ПНД (Партия на националното движение,на турски Milliyetçi Hareket Partisi) е националистическа партия с далеч повече възможности от която и да е подобна партия на Балканите, Средна Азия или Близкия изток. Когато науми нещо, тя пуска в действие своите оръжия. Най-често това са „Сивите вълци“.
Те отново показват дейност и това е тревожно. Преди дни, когато бях в Сирия, два турски града пламнаха заради безредици. Инегьол и Дьортьол са малки градове, но с разнообразно население. Те се намират на двата края на Турция- Инегьол в провинция Бурса, а Дьортьол в Хатай, но случващото има прилики. Размириците в град Дьортьол започват след убийството на четирима полицаи от активисти на Кюрдската работническа партия. Това бе искрата, която разбуни духовете в града и бе повод активистите на ПНД да започнат палежи, да издигат лозунги за линч на кюрдски жители, както и да се сбият с полицията. Размирице пък в Инегьол са следствие на спречкване между кюрд и турци. И в двата случая беше ясно, че положението ще излезе извън контрол. Бе ясно също така, че тези размирици са подготвяни предварително.
Както през 1915 при избиването на арменци, така и през 1934, когато са избивани евреи, анти-гръцките погроми от 1955, избиването на алиани през 1978 и клането в Сивас от 1993, винаги е съществувал ясен план за действие и обикновено започва така, както в тези два града. А напрежение има и то осезаемо, особено след няколкото атаки на PKK. Реакцията доведе до над 20 ранени полицая и опожарени коли от активисти на ПНД. Виждаме неподчинение и липса на респект към властта от турци, което не е честа гледка.
Кметът на Инегьол е член на управляващата Партия на справедливостта и развитието, а този на Дьортьол на опозиционната ПНД, което не е чудно, тъй като вторият град се намира в провинция Хатай, където населението е смесено, близо е до арабска страна и националистите са по-силни. Общото между градовете е, че и двата са с преобладаващо кюрдско население – повечето месари, хлебари. По време на размириците именно кюрдски магазини са били опожарени.
Това трябва да се разглежда под лупа от управляващите, защото са признак за напрежение, което се усеща вече силно. В Югоизточна Турция тепърва се очаква отмъщение заради размириците. Един локален конфликт спокойно може да прехвърли границите, а „Сивите вълци“ са известни с омразата си към всички съседи на Турция. Сега въпрос, който мнозина турци си задават е, дали Реджеп Ердоган и опозиционера Девлет Бахчали ще снижат тона на лозунгите си или напрежението ще продължи да расте?
Прочетете:
Единия от проектите, които правя в момента трябваше да даде възможноста на всеки, който посещава блог на клиента ми, да може да се върже към сметката си във Фейсбук, да коментира, като коментара да излиза и в блога и в страницата на вързния вече акаунт във фейсбук, както и в страницата на клиента ми пак в същата мрежа.
За основа използвах ето този плъгин, който за ‘стандартен блог’ би се справил чудесно, не но и за изградена от нулата тема, която освен всичко е натрупана и с още много неща, базирани на описанието на клиента.
В общи линии, няма много модификации да се правят, за да заработи както трябва, наложи ми се да промена малко js файла, който пренаписва бутона за ’submit’ на коментара, да махна функционалността за ‘Like’ на дадена статия, защото е страшно тъп, като функционалност, и да променя съвсем малко по FBML, за да може да заработи първата част.
Сега ми остана да направя и hook за последната част – да може приложението да публикува и на фирмената страница на клиента ми.
Обичам GPL, защото ми дава свободата да използвам готови алгоритми и да споделям кода след това.
Преди време предложихме да се премахне административната възраст за пенсиониране и всеки човек сам да си решава кога да се пенсионира – и съответно да решава какви пенсионни осигуровки да плаща и каква пенсия да получава.
Тогава синдикатите твърдяха, че това били глупости и че хората не могат да вземат подобно решение. Трябвало правителството да го реши. Типична синдикална реакция на предложенията за повече личен избор.
Сега, обаче, синдикатите предложили друго – да се направи референдум и да се питат хората дали предпочитат по-високи осигуровки или по-висока пенсионна възраст. Гледай ти – уж хората не можеха да вземат решения, а сега синдикатите искат да ги питат.
Има, обаче, един голям проблем с предложението на синдикатите. Той се корени в това, че по-голяма част от гласоподавателите не работят и не плащат осигуровки – или са пенсионери, или са безработни, или са извън пазара на труда, или са в сивата икономика, или са студенти, или са полицаи, военни и държавни служители и т.н. Т.е. при референдум няма да разберем мнението на работещите дали искат да плащат по-високи осигуровки, а ще разберем мнението за осигуровките на хората, които не плащат осигуровки.
Затова продължавам да си мисля, че най-добре е да се стигне до край и да се даде право на всеки човек сам да решава кога да се пенсионира, какви осигуровки да плаща и каква пенсия да получава. Тогава ще разберем истинските предпочитания на хората – когато всеки решава за себе си.
- И запомни, дъще, ако си избереш мъж като татко ти, който може сам да ремонтира всичко - и колата, и печката, и телевизора, и водопровода ...
Момичето слушало внимателно и кимало утвърдително с глава.
- ... ти никога, ама никога, няма да имаш нищо ново!
Дори и в най-тъмните времена на финансовата, икономическата и ебемтикаквоне криза, винаги може да намерим Надежда* в шофьора на камион, който извозва пръст от строежа на 8-мото чудо на света – софийското метро.
- – -
Ю ми подшушна, че *Надежда е дъщерята на собственика на фирмата, който пък бил известен с това, че си пипа дупето с Ковачки.
Продукти:
100г масло
100г кристална захар
4 яйца
настъргана на ситно кора на 1/2 лимон
200г брашно
1ч.л. бакпулвер
5с.л. хладко мляко
30г смлени орехи
100г пудра захар
200г сини сливи
Приготвяне:
Сините сливи се измиват, разделят се на 2, като се махат костилките. Отделят се белтъци от жълтъци. В купа се слага 100г размекнато краве масло. Добавя се 100г кристална захар и 4 жълтъкза. Разбива се с миксер до побеляване. Добавя се настърганата кора от лимон, 1ч.л. бакпулвер и 200г брашно. Бърка се непрекъснато с дървена лъжица, за да се получи гладко тесто. Белтъците се разбиват на сняг. Добавят се към бърканата смес. Наново се обърква до получаване на гладко тесто. Накрая се добавят орехите. В зема се тавичка. Намазава се тънко с краве масло. Тестото се разпределя равномерно в тавичката. Отгоре се подреждат половинките сини сливи. Сладкишът се пече на умерена фурна 30- 40 минути. Първоначално да се надигне се включва само на долно печене. После се превключва само на горно печене. Готовият пай със сливи се поръсва обилно с пудра захар. Консумира се изстинал.
Пламен Асенов
“ДА СБЪРКАШ АДРЕСА НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ” ВЕЧЕ Е НАТРАПЧИВ КОШМАР ЗА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИЦИЯ. ОСВЕН В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО, ЗА ДА НЕ СБЪРКА СЛУЧАЙНО АДРЕСА, ТЯ ИЗОБЩО НЕ ГО НАМИРА.
А АКО СЛЕД СТАНАЛОТО В КЪРДЖАЛИ НЯКОЙ СЛУЧАЕН ГРАЖДАНИН РЕШИ ДА ПОПИТА МВР КАКВИ ПОЛИЦЕЙСКИ СИЛИ СА НЕОБХОДИМИ, ЗА ДА СЕ РЕСПЕКТИРА ЕДИН СУТЕНЬОР, ЗНАЧИ Е СБЪРКАЛ АДРЕСА.
/Констатация на случаен гражданин със сбъркан адрес./
Бележка на автора: Появата на тази рубрика се стимулира от красотата и дълбокия смисъл на заобикалящия ни свят. В същото време тя е посветена специално на хората, които подпомагат, включително финансово, съществуването и развитието на блога ми.
България ще има нова енергийна стратегия. Авторите на стратегията вярват в масовата газификация, подминават технологии, като термопомпи или пък енергия от биомаса и определено не са убедени в потенциала на подобряването на енергийната ефективност. Необяснимо е и това, че стратегията предвижда подкрепа за използването на въглища.
Ако стратегията беше преминала през реално обществено обсъждане, щяха да излязат наяве два основни недостатъка: в нея нито устойчивото развитие, нито икономически просперитет са ясни приоритети. А кое е по-важно в една такава стратегия?
Събрахме няколко интересни коментара, които доста добре описват недостатъците на стратегията.
“Старите черти на новата енергийна стратегия” от Боян Рашев от denkstatt България,
“(Не)ефективност и интереси в енергетиката” от Красен Станчев и Красимир Лаков,
“А не можем ли без газ” от Юлиан Попов,
“Енергийната стратегия: много приоритети, но без разчети” от Института за пазарна икономика.
Какво е твоето мнение?
2004 - 2018 Gramophon.com