Въведе се БДС стандарт за месни и млечни продукти с цел да може чрез етикет да се различават продуктите направени "от месо" и "мляко". Министъра прокламира големите усилия направени по въпроса. Част от рекламата е, че ще бъдем зарадвани с удвоена цена на продуктите носещи БДС стандарт и съответните марки.
Това действие бе направено очевидно под натиск и заплаха от производителите на хранителни продукти за стачки. Надеждата бе, че така ще се повишат изкупните цени.
И аз не съм против идеята. Но е безспорно, че тя няма да проработи.
Вкусовите разлики между БДС продукт и не БДС продукт ще бъдат минимални и в голяма степен неосезаеми за масовият потребител. Неупотребата на компоненти с по-висока трайност (консервантите), може да намалят рискът от рак на стомаха, но същевременно ще намалят трайността на продуктите значително и ще увеличат рискът от инфекциозни заболявания. Същевременно разходът на търговците ще се повиши тъй като едни по-скъпи продукти ще имат по малка трайност и ще се купуват по-малко (поради цената и разпределението на съотношението цена/среден доход). Ясно е, че кайма от 8лв за 200 грама би означавала 160-200 лв месечен разход при нормално разпределение (съгласно предположението заложено в потребителската кошница на НСИ) и е ясно, че според разпределението на доходите на глава от население, потребителски групи като малцинства, пенсионери, самотни родители и въобще всички групи с по-ниски доходи ще останат извън потребителите на тези продукти. Дори тези, които могат да си го позволят ще закупят по-евтините продукти, след като установят че няма толкова голяма вкусова разлика, че да си заслужава удвоената цена.
В резултат цялото това усилие вероятно ще покачи леко качеството на нормалните продукти (заради потенциалната конкуренция на БДС стандарта), но надали ще повиши изкупната цена или да създаде реално обемен пазар за БДС продукти.
Единственото нещо, което има отношение към количеството продадени продукти е съотношението между покупателна способност и цена. Вдигането на цената не подобрява съотношението, влошава го. Другите продукти не могат да бъдат забранени, поне докато и България е член на ЕС (което пък е условие за да могат земеделците да получават помощи, така че не може хем това в онова, хем душата в рая). И потребителят е свободен в избора си, който той го прави единствено и само в свой интерес (а не интереса на търговците и производителите). Нещо повече, дори държавни учереждения не могат да купуват продукти произведени само по БДС стандарта, тъй като ще подлежат на съд.
Единственото решаване на ребуса, което по подобрило оборотите на производителите е при запазване нивото на разходите им (да не кажем намаляването им), да се повиши покупателната способност на населението.
Така че вместо да стачкуват да по-високи изкупни цени или да стачкуват за БДС стандарти, производителите трябва да стачкуват за мерки, които ще повишат растежа на икономиката - например премахване на бюджетният дефицит, здравна реформа, намаляване на лицензиите и лицензионните режими, реализиране на изцяло електронно взаимодействие на държавата с гражданите, обслужване на едно гише, намаляване на преразпределянето на БВП от държавата и подобни.