КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 18 - Училището

 

   Откакто голямата ми дъщеря ходи от ...колко?... четири дни на училище, много взе да ми знае устата на тази тема. (Да, да, разпознавам типичния бг синдром 'след дъжд качулка', винаги в последния момент и т.н. И аз все още се уча:) Сега всеки опит за въздействие или промяна ще е труден и отложен поне с година, гадост).

   Покрай началото на поредната учебна година логично се засилиха обсъждания, статии и размисли. Оказа се - ха, каква изненада! - че имам готово, завършено  мнение и по този въпрос. Ще го разберете накрая на този текст.

   Междувременно излезе резултат от анализ на Агенция Ройтерс от София за нивото на образованието в България. Аз го срещнах тук и тук. А Делян Делчев мисли, че нещата  генерално ще се оправят, ако привлечем обратно всички млади българи, образовали се в чужбина. Наистина не се наемам с такива стратегически и дългосрочни прогнози, знам само, че не може дъщеря ми да учи в първи клас в почти същата обстановка, с почти същите преподаватели и по същите методи, както аз преди 30 години. И нямам намерение да си мълча, както описаната приятелка в статията на Любослава Русева за недопустимия първи учебен ден в едно столично училище. 

   Дотук добре, но все пак какво правя аз? Започнах да чета доста по темата. Казах 'Аз!' от първия чин на родителската среща на въпроса на класната на Криси кой ще се включи в родителския актив (е, веднага след това попитах какво значи родителски актив, малко се посмяхме, така). Вече изпълнявам дребни молби на класната, активно пиша на мейла на класа. Много важна първа крачка - изпратих на всички линк от невероятната презентация на Любов Георгиева с тема "Постъпване в училище".  (Бях чела за нея в сп. Осем, за страхотната й работа по отношение на новите, индигови и кристални деца и адаптирането на новия закон за образованието към техните нужди, но открих презентациите, благодарение на Горичка, ама много им благодаря:)) В личен план говоря на детето си, че за мен няма значение дали ще сгреши стихотворението си пред всички на първия учебен ден, пак ще се гордея с нея. Че каквото и който и да я притеснява, да не се колебае да потърси помощ и съвет от класната, че ако й се ходи до тоалетната в час, да не се колебае да помоли за това и т.н. Че не е толкова важно да завърши годината с "Отличен", както повтарят всички(!?), а да е усвоила най-важното, да се е забавлявала, да е завързала искрени приятелства и да е станала екип с всички деца от класа и с учителката си...

   С крайно възмущение и недоумение мернах снощи новината, че м-р Игнатов спирал засега въвеждането на новия закон за образованието, докато не се оправи изцяло висшето и академичното образование и бла, бла.  Казано почти между другото, днес май не намирам някакви особени мнения и коментари по въпроса. Моля? Не може ли процесите да вървят паралелно? Нали всички сме наясно, че кой каквото прави, го прави до рамките на своя мандат и после всичко започва отначало? Имах наистина надежда в този министър, но за съжаление досега нищо обещавано и разисквано, не е въведено. Писах на мейла в сайта на МОН, но очевидно имаме още много, много (съвместна) работа...

   Аз съм спокойна за първите 7 години на моето дете със силна и различна енергия. Сега трябва да направя каквото мога за правилно отношение към нея и останалите и през началното образование. Без скатаване, мързел или смущение, с риск да стана абсолютната досада за останалите родители и класната. Много се надявам да срещна съмишленици в  тяхно лице, засега мисля,че е така. Вие как сте в това отношение, м?

Прочети цялата новина

Свързани новини: