Баща ми бояджията (от Програмата на форум Родителство)

За главните действащи лица в нашата лична драма.

Какви са и какви би трябвало да бъдат ролите на родителите в семейството? Ето един въпрос, който отдавна мъчи теорията и практиката на родителството. И този въпрос представлява уникален случай на често брутално разминаване между теория и практика. Повечето съвременни хора са съгласни, че мъжът трябва да има много по-важна роля от традиционната, която е на нещо средно между генерален спонсор и надзорен състав на проекта „Семейство”. Както и, че жената не е машина с детеродна и детегледна функция, чието поле на действие рядко се разпростира отвъд границите на домакинството (когато пазарува, да кажем). Всичко това е минало и повечето семейства са съгласни, че бащата и майката са две отделни равнозначни човешки същества и, че техните деца имат еднаква нужда от двамата. Или поне така казват.

По законите на всеобщата гадост добрите намерения и теории често биват разкъсани на парчета от дявола на детайла. Ежедневието, главоболието, липсата на пари, многото пари, тъпият шеф, тъпите подчинени и още ред други дяволи правят така, че ролите на бащата и майката се оказват малко по-трудни от очакваното, че тези, които ги играят са забравили половината реплики и колкото повече се стараят, толкова повече се заплитат. Постепенно бащата започва просто да изхранва семейството, а майката - просто да изхранва семейството и да прави всичко останало.

Споделеното родителство е едно от най-хубавите неща, които се случват (защото то наистина се случва) на днешните деца на хората. Точен отговор на въпроса от началото на текста няма и не може да има. Могат да се споделят съвети и опит, да се чете литература, но единствената универсална рецепта ще остане тази - да забравим за „ролите” на родителите и да бъдем просто родители. Децата имат нужда от нас такива, каквито сме и познават много лесно всеки опит да играем роля.

МАЙКАТА

Няма как да минем без нея. Тя ще си остане единствената абсолютна необходимост за детето - както за да го има изобщо, така и за да остане то в що годе приличен вид след първите - хайде да речем - седем години. Основният проблем пред кърмещата майка е как да преодолее рязко появяващото се желание да пъхне бебето в кошница и да го пусне по някоя река, за да си търси късмета. По-късно ще стане ясно, че това, което й се е струвало трудно, всъщност е било лек ордьовър преди тежкото жилаво и недопечено основно. Ако продължа с тази куца кулинарна метафора - знаем от народната мъдрост, че всеки си сърба попарата, която сам си надроби. Ето защо майката е изправена и пред друга важна дилема - дали да послуша гласът народен и да направи живота си и този на детето си ад, но да си гарантира добре надробена попара, или да се вслуша в майчиния си инстинкт, с риск после да сърба нещо неопределено. Майката често има проблем и с това, че бащата й помага.

БАЩАТА

Съвременният баща много иска да помага. И докато това е така, мир няма да има. Защото да помагаш означава да свършиш част от нечия друга работа. Докато бащите се опитват да „помагат”, майките ще се дразнят на неуместно самодоволното изражение, което се изписва на лицето на бащата всеки път щом смени пелената на бебето (още

повече, че след това му е обул панталона наопаки, примерно). Докато не спрат да „помагат” и не станат половината от това, което наричаме „родители”, бащите от своя страна ще продължат често да се чувстват като нещо, което котката е домъкнала от улицата.

ДЕЦАТА

Всъщност най-глупавото в цялата работа е, че обсебени от въпроса, кое е най-добре за децата, често забравяме самите деца. Те се превръщат в обект на експерименти, на идеологически спорове, начинът по който се грижим за тях става двигател на модни тенденции и признак за принадлежност към едни или други принципи. Противно на разпространеното мнение за „безгрижното детство” децата също имат своите проблеми и никой няма право да ги подценява. На нас, възрастните, ни се струва по-важно „загубих си портфейла” от „загубих си топчето”, което обаче не означава, че това е така за всички. Не е лошо да се опитваме да уважаваме повече проблемите, радостите и желанията на децата - така те ще уважават проблемите, радостите и желанията на хората около себе си. А и след като в техния свят (който, всички сме съгласни, е по-добър) „топче” е поне толкова важно, колкото и „портфейл”, може би си заслужава да помислим за преоценяване на собствените си ценности.

—-

Текстът е от Програмата на Форум Родителство 2010.

Прочети цялата новина

Свързани новини: