както наскоро един симпатичен човек на един семинар каза - "какво му трябва на българина? уеб ... и зрелища". днес в Интерпред се състоя формално-неформална среща с представители на различните подразделения на уеб (не хлебната, онлайн) индустрията. бяха представени всички (повечето) основни играчи - онлайн медии, дигитални агенции, метрики, медиа шопове, ...

По различни причини връзките между Бойко Борисов и един неформален кръг, който немалко допринесе (преди всичко интелектуално) - наричат ги обикновено "Глобална България", но това е твърде ограничаващо, защото кръгът е (или бе) неформален. Той именно спомогна Бойко да сформира политическите си възгледи. Щото грубата истина е, че докъм 2003-2004 той нямаше такива. Изобщо.

По различни причини Бойко вече не се вслушва в Иван Кръстев, Светльо Божилов, Сашо Божков, Кристалина Георгиева, Цветелина Бориславова, Иво Прокопиев и някои други - което досега само му помагаше. Меко казано.

Защо и как е мълчаливата разлъка - има разни версии, имам и разна информация... Но , че това никакво значение няма. Защото е факт и защото:

Бойко Борисов е голям природен интелект, но нешлифован. Ще го река по-просто - липсват му познания и умения.

За съотношението между двата компонента: Познания и умения се придобиват - трудно и бавно, но се придобиват. Но пък липсата им или непридобиването им лъсва като въшка на чело. Голям политически интелект - или имаш, или нямаш. Сиреч - не се придобива.

Незабележимата за мнозина тиха разлъка на Бойко с интелектуалния кръг, който го зарази преди време и безнадеждно с политическия вирус, засега цвъкна само няколко въшки, бързо забърсани от Великото чело.

Проблемът обаче са гнидите - които вече са в изобилие. Сиреч въшките на чело само ша са множат, гуспужа - кво и беше толкоз лошо на Румито Желева, че я отцепиха, а сега вицепремиерът ви Цветанов ги дрънка като сущи Натаняху. Не само и не основно с подобни изцепки към момента Бойко осра почти всичките си стратегически превъзходства.

Но той все още владее тактическата и стратегеическата инициатива, което може в определени ситуации да го изведе и на оперативен простор за стратегически действия. Но за това му трябва - да ме простят бойкофилите - и някой да мисли. А в множеството, в смисъл математическо множество "Бойко и околни" мислещи не са наблюдавани досега.

Тия, които споделяха мислите си с него - така да го нарека - вече не го правят. Той ли ги нарита, те ли го разбраха - грубиянски звучат двете крайни интерпретеции, истината вероятно е срединна.

В сегашната до голяма степен субективно обусловена ситуация, последнияат сериозен експертен ресурс на Бойко е кръгът около Костов. Не казвам ДСБ, защото не става дума за партията (на която аз, признавам винаги, симпатизирам). А за кръг хора, не всички ангажирани твърдо с ДСБ като партийна обвързаност, а ангажирани лично с Костов.

Знам, че за бате Бойко е унижение всеки път, като установи, че Костов е прав, хеле пък и ако политически трябва да реализира това унижение. Щото у политиката секо нещо се плаща. И за това плащане именно Той нема как да не е осведомен - да повторя, става дума за политическо плащане.

Големият проблем е, че при фактическия разпад/изчезване на мозъчния тръст зад Бойко, мозък в близките политически околности няма, освен при в Костовите - а нашия човек по суетни съображения се пудри като госпойца. Хем вдява понякога, че общо взето Костовите хора са прави; хем и в тези вдяващи моменти му е чоглаво да го приеме.

Да оставим настрана невдяващите от Него моменти и теми, че.. там върви на бало-си-мамата..., ама айде да изчакаме данните за деветмесечието.

Продължавам да смятам, че кабинетът на Бойко е най-доброто както в този момент, така и в обозримото бъдеще. Но все повече се тревожа, че смислово-динамично "най-доброто" все повече се доближава до "най-малко лошото от лошите".

Ако някой четящ тук, има пряк контакт със самия Него, моля да му съобщи, че тия, дето го будалкат, че Кристалина е зад гърба му, не са съвсем честни. Тя толко ясно вижда как се дъни стратегически - че да се заложи в ключов момент за издънена кауза едва ли. Мисля аз. Може и да бъркам. Ако се анализилрат публичните й коментари - нещата говорят в полза на вмоята теза..

Anyway...

На бате Бойко му трябва спешно капацитет (така в Европа викат на мозъка).

клишетата. дори образовани и силно себекритични и саморефлектиращи хора им се поддават. всеки ден. ето някои от тях. има шанс някои модерни, млади и готини хора да ги избягват. клише 1. училището е мъка, досада, тъпо, учителите са тъпи, да се ходи на училище е гадно и т.н. затънали до уши ...

  “Тъжно е, когато хората не пеят. Лошо е, когато хората немеят. Страшно е,

Защо няма да стане стане здравната реформа
(научно-популярен клип с еротични елементи)

[видео]

[край на видеото]

Роли и сценично действие:

Активният:
лекарският съюз, лекарските синдикати, съвкупният лекар, т.е. лекарят като такъв

Пасивният:
здравният министър (често се включвая и шефът на здравната каса)

Воайорите:
останалите 6-7 милиона

Финал: Лекарите и властта се смеят дружно на веселбата. За воайорите - супата *.

---------------------------------
* На европейското първенство през 1996 г. в Англия в мача срещу Франция от предварителните групи Пенев вкарва автогол. При завръщането на българския национален отбор от първенството на Летище София по повод последвалите критики за автогола, Пенев казва „Който ме уважава, ме уважава. Който не ме уважава да духа супата“. Тези думи са приети като обида към българския народ и Пенев е отстранен от националния отбор за неопределено време. В края на световните квалификации за първенството през 1998 във Франция, Пенев получава амнистия и се завръща в представителния тим на България.

Снимка:"Труд"

Пари за култура няма. И за образование няма. Стига се дотам министри да просят за пари, за да не продължава закриването на културни институции и уволнението на кадри. Глас в пустиня. Не само това, но дни след обявяването на скандалния Бюджет 2011, кабинета отдели още пари за…оръжие. Три вертолета и се договорят още един самолет, бойна техника, съобщава „Труд“.

Аню Ангелов, министърът на отбраната е много тъжен. Но не защото парите отиват в грешни пера, а защото не му стигат, за да си купи още играчки за войни, които не ни засягат.

Министърът обясни, че бюджетът на военното ведомство за 2010 г. в сравнение с предходната е бил намален с 40%. За 2011 г. спрямо същия период предвидените средства за отбраната са с 30% по-малко.

“За много неща няма да има пари, обясни Ананиев. Той и екипът му правели всичко възможно да се изпълнят задълженията за модернизацията на армията. “Вече платихме за два хеликоптера “Кугър”, които бяха в България, но нямаше как да летим на тях, тъй като бяха френска собственост”, допълни министърът. Предстои да бъде заплатен и последният 12-и хеликоптер.

Горките. Вероятно вчера са плакали на откриването на паметник на загиналите американски войници, които са удряли София по време на Втората световна война. След като можем да открием паметник на армията, убивала цивилни граждани на столицата ни, защо да не харчим за безполезно желязо?

Честит ден на учителя! :)

Старцът седял край пътя и се взирал в него. Гледа, върви човек, а след него ситни малко момченце. Човекът спрял и наредил на детето да даде вода и комат хляб от запасите им.
-Какво правиш тук, старче?
-Чакам те. Поверили са ти това дете за възпитание, нали?
-Вярно е! - удивил се човекът.
-Вземи тогава със себе си мъдрост:
Ако искаш да посадиш за човек дърво, посади плодно дърво.
Ако искаш да подариш на човек кон, подари му бегач.
Ако са ти поверили за възпитание дете, върни го с крила.
-Как да направя това, старче, като сам не мога да летя? - учудил се човекът.
-Тогава не взимай да възпитаваш деца! - казал старецът и вдигнал взор към небесата.
Минали години.
Старецът седял на същото място и гледал в небето.
Вижда, лети момче, а след него учителят му.
Те се спуснали пред стареца и му се поклонили.
-Старче, помниш ли, ти ми нареди да върна момчето крилато? Намерих начин. Виж какви крила му пораснаха! - казал учителят гордо и ласкаво обгърнал крилата на своя възпитаник.
Но старецът докоснал крилата на учителя, погалил ги и прошепнал:
-Мен повече ме радват твоите перца ...

Ш.А.Амонашвили "Вяра и любов"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Очевидно Бойко Борисов изпълнява политиката на синдикатите едно към едно (като се започне от раздуването на дефицита, през спирането на всички реформи и се стигне до вдигането на осигуровките). Обаче в такъв случай възниква въпросът защо въобще ни е премиер?

Нека синдикатите официално да обявят диктатура на синдикализма, да назначат върховен синдикален лидер и да управляват. Тъкмо ще понесат и отговорност за съсипването на икономиката и ще ги изгонят с камъни след няколко месеца.

Блогът за икономика 2010

Скайп за Андроид. Но не и за Samsung Galaxy S

Iron Man 2 като изключим името направо става. Взривове има, гонки с коли има, готини пички има (без гуйнет полтрол или както и там името), майтапи има, претенции няма. Из сайтовете за забавления качеството е добро, дърпайте и гледайте.

Новата функция е запазване на паркомясто. На пръв поглед изглеждаше сякаш колчето е зазидало мерцедеса завинаги.

Внимателен поглед разкри дребния тунинг на колчетата – 2 катинара.

Мястото е ъгъла на ул. Ангел Кънчев и ул. Неофит Рилски, струва ми се.

Да приемем, че можете да зададете чрез мен въпроси на Бойко Борисов, какво бихте го попитали? Ще се радвам на интересни въпроси, защото … знае ли човек.

Още по темата:

1. Студенти пишат писмо до Бат’ Бойко
2. Цветанов: „Търсим най-достойния“ … За какво?
3. До журито на BG Сайт 2009

Има неща, които не трябва да се забравят. Едно от тях е че държавата следи комуникацията ни в Интернет и пази данни за нея в продължение на една година с неясни цели.

От 10 май тази година влезе в сила поредната промяна на Закона за електронни съобщения, чиято сага започна доста отдавна с един протест наречен „един свободен обяд“, след това разговори, сезиране на още институции, няколко парламентарни сесии, заседания на комисии, драми и какво ли още не, което можете да прочетете навсякъде, ако потърсите за Наредба 40, ЗЕС и „Електронна граница“.

Данни
Целта на този материал е да напомни какво всъщност се съхранява и от кого:

От Мобилния оператор:

• – Какви телефонни номера се водят на кого (човек, ЕГН, адрес)
• – Какви разговори са провели всички в мрежата на дадения оператор за една година назад;
• – Информация за всеки разговор: Продължителност, кореспонденти (кой е говорил) и местоположение на тези лица с точност до 1 метър;

От доставчика ви на Интернет (общи изисквания):

• – Кой зад кой IP адрес се намира в дадено време;
• – Собственика на този адрес какви лични данни има (по договор с доставчика);
• – Какви активни услуги се използват в Интернет;
• – Кой на кого какво съобщение е изпратил и кога (e-mail кореспонденция)

Стейтуоч е създадена през 1991 г., с цел наблюдението на европейските политики, засягащи гражданските свободи. Вчера те публикуваха нашия доклад и информация на техния сайт.

В доклада се даваше информация за последните мерки, които предприехме по повод наредба 40, която дава право на МВР да събира и съхранява чувствителна и лична информация за всеки потребител на Интернет, както и един преглед на всичките събития до тук, публикувани в Global Voices.

Изисквания:
- Операторите ще трябва да предоставят на МВР трафичните данните във възможно най-кратък срок, но не повече от 72 часа от постъпването на разпореждането за достъп.
- За направените искания спецслужбите ще водят специален регистър, който не е публичен. Операторите също ще водят регистър за постъпилите до тях заявления (като няма изискване да не е публичен)
- Комисията за защита на личните данни е наблюдаващ орган относно сигурността на данните (Комисията все още няма такива практики)
Народното събрание чрез комисия осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.
- Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Държавна агенция „Национална сигурност“, Националната разузнавателна служба и главният прокурор всяка година до 31 март трябва да изготвят обобщена статистическа информация за направените искания, издадените съдебни разпореждания, получените и унищожените справки, която предоставят на комисията в парламента.

Всичко изглежда привидно спокойно и гражданите на републиката не се притесняват, нали …. Браво

Още по темата:

1. Пиратството – заплаха номер 1 за сигурността на държавата
2. Ти си терорист !
3. 747 заявления за трафични данни

Как постъпи Обединена Германия с архитектурно-историческото наследство на Източна Германия?

Да видим някои примери (специално подбирани от мен, да напомнят сгради в България). Клик на картинките за по-голям размер.

Оказва се, че който го иска, го може. И едва ли някой може да се оплаче от липса на пари за строителство в България.

И може би подсказва истинската причина България да изостава от Германия. От векове за векове.

Цялата галерия е тук. Линкът ми беше подсказан от Тодор Обрешков (в коментар тук). Между другото, фотографът не е доволен от свършената работа по реставрацията, смята я за недостатъчно автентична. Ами той да види „реставрацията“ на столичната библиотека в София и тогава да мрънка ;-)

Не мога да открия къде бях публикувал галерия със снимки на съвременни гордости на българската архитектура + „реставрация“, за да направим сравнение. Но със сигурност „Хеопсовата пирамида“ пред Интерпред беше един от експонатите.

От деца ни учат, че на всеки един въпрос има един точен отговор. Кога сме били велики? Какво довежда до „златен век“? Какво причинява национална катастрофа? В училището, в семейството и в живота мисленето ни е ограничавано да дава прости отговори на сложни въпроси от живота. Често срещаме зрели и достатъчно образовани хора, които на дълбок въпрос като „защо тези хора страдат от бедност, насилие, ретроградност“, са готови да дадат плитки отговори като „такава им е културата, религията, расата“ и дори „такава им е съдбата“. Напрегнатият живот прави хората студени към страданието на другите, а без другите за какъв добър живот може да става дума? Хванати в този порочен кръг на самоунищожителния егоизъм, ние се научаваме да даваме най-плиткото обяснение на човешките проблеми – „такива са хората“.

Най-голямото неравенство в света е това между бедните и богатите – хора, общества, цели народи, дори цели континенти имат коренно различен жизнен стандарт едни от други. Някой зловещо е нарекъл това разделение “първи, втори и трети свят”, сякаш стоки, наредени по качество. Виждаме проблема, но когато се опитаме да го обясним, започваме да се объркваме. По интуиция първо се питаме: “по какво са различни „те“ от „нас“?”. Най-първичното наблюдение е “цвят на кожата, раса, генетика” – за съжаление много хора спират още тук, задоволени с най-простото извинение – “съдба”. След второ, малко по-дълбоко наблюдение “другите” имат различна култура, език, география, религия. Може ли в това да се крие причината за бедност, война, изостаналост? Чували сме псевдонаучни тези като “циганите, китайците имат несъвършен език, традиции”, хаитяните, арабите, езичниците почитат варварска религия. Според тази елементарна логика, един ясен набор от приучени държания обрича номадите да бъдат номади завинаги, държи бедните в бедност и кара воюващите да воюват. Ако само можехме да ги научим да бъдат като нас… Но нима нещата се променят към по-добро когато англичаните научават индийците да уважават кралицата, французите даряват Алжир с езика на любовта, или мисионери разпространяват “правата вяра” в крива Уганда? Явно това е било по-важно от споделяне на технологията, науката и опита.

Африка е най-ясният пример за провала на това насилствено преобучение и за това как войната, бедността и изостаналостта се настаняват навсякъде без значение от етнос, вяра, език и география. Сякаш зловещ световен експеримент, Африка е почти идеално разделена на християнска и мюсюлманска половина, всяка с множество местни и световни езици и култури. Едно нещо обаче обединява Африка –  непоносимата бедност, кървавите войни, разделения, политическата нестабилност. Има и още едно нещо – общата история на колониализъм, външна намеса, експлоатация, покрили равномерно целия континент. Симптоми на същата болест има и в Близкия изток, Югоизточна Азия, Източна Европа, Южна и Централна Америка (бедните части на света).

Не е трудно да се направи заключението, че африканците като цяло се държат по-нецивилизовано от например европейците и американците – все пак в Европа и Америка имат много по-високо ниво на граждански права, докато животът в бедния свят е по-патриархален и закостенял. Хомосексуализмът например е криминализиран почти из цяла Африка. В мюсюлманска Северна Африка (Алжир, Тунис, Мароко, Либия, Египет) наказанието е до 10 години затвор, а в Судан и Мавритания има смъртно наказание. В южната християнска част нещата не стоят по-различно. Наказания до 10 години или до живот има в Зимбабве, Ботсуана, Малави, Замбия, Кения и др., а смъртното наказание е близо до приемане в християнска Уганда. А правата на жените? На север се практикуват женски обрязвания, а на юг изнасилванията са част от ежедневието. И на север, и на юг има широки негодувания срещу протокола Мапуто за права на жените. Деца-войници са използвани както от християнски страни (Бурунди, Руанда, ЦАР, ДР Конго, Уганда, Зимбабве), така и от мюсюлмански (ЧАД, Сиера Леоне, Сомалия, Судан). Диктатурите пък, според изследване на списание The Economist от 2006 г., са равномерно разпределени в мюсюлманския север и християнския юг. Ако религията има някакъв принос към проблема, няма особено значение коя от двете най-разпространени религии е тя. Едва ли някоя от другите религии би се справила по-добре. При сходни исторически, политически и социални обстоятелства, страните са сходни и по развитие. Какви тогава са тези социални, политически и исторически фактори, или поне по-значителните от тях?

Най-очевидният е бедността. Едва ли е спорна тезата, че при беден, тежък и напрегнат живот, хората имат по-малко време и желание да мислят за наука, технология, развитие, сътрудничество, граждански права. Бедността мъкне със себе си образованието и общата информираност на хората. Но какво да кажем за историческия фактор?

След като получава независимост, Африка претърпява редица жестоки етнически конфликти. На север бруталният геноцид в Дарфур е най-жестокото клане в „независима“ Северна Африка между мюсюлмани от арабски и африкански етнос. Жертвите са между 200 000 и 400 000, а зверствата са неописуеми. Конфликтът се разпространи и извън територията на Судан. Това зловещо напомни на един друг конфликт – етническите прочиствания в християнска Руанда и Бурунди, отнели повече от милион живота. Жертвите на кланетата между Тутси и Хуту в Бурунди са около 200 000, а клането в Руанда през 1994 г. взе около 1 000 000 жертви.

И конфликтът между араби и етнически африканци в Дарфур, и този между Тутси и Хуту в Руанда и Бурунди, имат дълбоки корени в недобросъвестната намеса отвън – колониалните експерименти на европейските сили. През 1916 г. Великобритания решава да включи Дарфур в територията на Судан, за да подсили подчинен Хартум и оставя провинциите да тънат в бедност. След независимостта на Судан, Дарфур изпада в невиждан глад и 80 000 отчаяни етнически африканци се отправят пеша до Хартум за помощ, където са отпратени като „бежанци от Чад“. Бедствието взима 95 000 жертви и подготвя почвата за кървав конфликт за независимост. Около конфликта в Руанда и Бурунди пък витае призрака на Германия и Белгия, които за да „подсилят“ подчинените си държави, поставят на власт Тутсите като владелци над останалите етноси. Римокатолическата църква праща т.нар. „Бели отци“ в Руанда – християнски мисионери, които за да подсилят ролята на Тутсите, ги уверяват, че расово превъзхождат Хуту, защото произлизали от Хамитите – преки наследници на Ной. Подобно на британския експеримент в Ирак, след независимостта малцинството Тутси започва да управлява с военна сила и чувство за превъзходство над мнозинството Хуту. Конфликтът между Хуту и Тутси е и в основата на най-кръвопролитния конфликт в модерната история на Африка – „Великата африканска война“ в и около Конго, довела до над 5 милиона жертви.

Историята на “свободна Африка” изглежда ужасяваща, но тя дори не може да се сравнява с периода на покровителство от европейските сили. Най-големите кръвопролития в Африка стават именно под „закрилата“ на колониалните империи в Европа и Америка, период наречен „Маафа“ или африкански Холокост. Белгийският крал Леополд например решава да превърне Конго в своя собствена корпорация за каучук и слонова кост и кара цялото население на страната да работи като негови лични роби. Селата, които не успяват да съберат достатъчно каучук изплащали останалата част от квотата с отрязаните ръце на свои деца. Умират 10 милиона африканци, което е половината от тогавашното население на Конго. Френските войски в Алжир пък вземат живота на милион и половина души по време на войната за алжирска независимост. Търговията на роби за Америка и Европа пък причинява смъртта на 16 милиона души и страданието на незнаен брой, отвлечени от домовете си и използвани на свободния пазар като човешка стока. Много от тези знайни и незнайни насилия са забравени или потиснати в съзнанието на хората. Други травми вероятно ще бродят като призраци из африканския континент със столетия. И днес световните енергийни, земеделски, фармацевтични и химически гиганти правят огромни печалби в африканския хаос, в Южна и Централна Америка, Близкия Изток, Източна Европа и Азия, без да помагат на слабите да станат силни, информирани, изобретателни. При такова тъмно минало и смутно настояще, простите обяснения – „етнос“, „раса“, „религия“, „култура“, са наивни. Защо тогава да не разглеждаме проблемите на Африка като общочовешки технически проблеми с много елементи и научно решение? Защо това решение да не помогне на самите нас?

Обществото губи от пропуснатия потенциал на бедните да създават, изобретяват и мислят заедно с останалите. Така и светът губи от пропуснатия потенциал на Африка и другите безсилни хора по света. За да помогнем на този потенциал да се осъществи, трябва първо да разберем защо той не се е осъществил и да отстраним проблемите. Първата стъпка е разбирането.

Теория на игрите

Действие 1:

- Вие сте в някакъв сектор, пишете анализи, правите обсъждания, готвите доклади – с които аргументирате нужда от бюджетно финансиране на реформи. Правителството ви отрязва безцеремонно без дори да прочете вашите писания.

- Някой друг, в друг сектор, не пише анализи, не прави обсъждания, не готви доклади – просто заплашва с протест или стачка и печели 5 минути в праймтайма на медиите. Веднага му дават още пари.

Действие 2:

- Вие или сте глупак (в бюджетен смисъл), или също ще протестирате за още пари (или поне ще заплашите с протест).

- Всички останали също ще го направят.

Който възнаграждава протести, получава повече протести. Който възнаграждава аналитична дейност и реформи, получава повече от тях. Въпрос на избор.

Блогът за икономика 2010

Какво се крие зад факта, че Ахмед Доган се крие от Ердоган – да именно се скри от него, а не обратното? Отговорът на този въпрос не е в онова, в което публиката беше оставена да повярва – че Ердоган е откликнал на искане от българска страна да няма такава среща, за да не се [...]

Това не е законодателна победа на родното МВР. А хипстърско движение в Щатите. Редица лошо облечени млади хора решават да живеят без интернет, защото така им е по-добре и е по-кул.

От една страна ги разбирам, това е доста добра форма на протест срещу обществото и “аналоговият свят” се превръща във филтър за цифровия – във вестника ще прочетеш само най-смислените неща от блоговете, по телевизията ще видиш най-смешните клипчета, по радиото ще чуеш най-пробивните групи. Също запазваш и комуникационните си умения: можеш да водиш нормален емпатичен разговор, да се обадиш по телефона на братовчед си, да напишеш едно изречение на ръка. Анджелина Джоли не пипа компютър, но направи светована кариера от “Хакери”.

От друга страна, ако не си тотален интроверт, би ти било скучно. Ще виждаш хиляди хора, които тичат нанякъде безпричинно по улиците, старата медия ще те третира като бройлер – ще ти слага антибиотик в храната и без да си болен, само и само да наддадеш добре и да си готов за момента, в който трябва да бъдеш заколен. Ще бъдеш принуден да общуваш в тесен кръг, да живееш на малка територия, ще се маргинализираш, понеже всички останали са “в Матрицата”. Ще те мъжат и съдират финансово на всеки ъгъл, защото няма да имаш представа за истинската цена и стойност на нещата. Малко или много ще станеш като циганите -  неграмотни, прости, бедни и неадекватни, хранещи се с остатъците или на безплатен пансион по затворите.

В крайна сметка, ако не можеш да наемеш хора, които да влизат вместо теб,  “изключването на кабела” може да бъде само тинейджърски бунт, но не и устойчиво във времето поведение. Защото което не ни убива, ни прави по-силни.

Приготвяне:
2кг дренки
1.5кг захар
2ч.л. винена киселина /лимонтозу/
2 ванилии

Приготвяне:
Дренките се почистват от костилките. Хубаво е все пак да са добре узрели, за да може да се отделят по- лесно костилките. Плодовете се измиват на течаща вода. Слагат се в тенджера. Налива се 2лт вода. Съдът се пставя на включен котлон. След като кипне водата, се оставя да ври 30- 40 минути. После сокът се порецежда през много ситна цедка. Връща се отново в тенджерата. Добавя се 1.5кг захар. Вари се на тих огън до сгъстяване. Накрая се добавя винената киселина и ванилията. Топло се пълни в сухи, стъклени бурканчета. Използват се капаци на винт. Капаците се затварят плътно. Бурканчетата се обръщат с гърлото надолу. Оставят се да изстинат. След това се подреждат на рафтове в килер или мазе.

Веднъж, преди великият празник на Живота, император Ю и кралица Ре решили да си разменят подаръци според обичая. Императорът се отправил към океана и там цяла седмица се гмуркал в дълбините, кипящи от кръвожадни акули, за да събере най-прекрасните перли. Кралицата останала в двореца. Когато настъпил празникът, той и подарил прекрасна огърлица, а тя му дарила най-сладката си целувка. И двамата били щастливи. Защото най-важното в подаръка е не колко труд е вложен в него, а колко радост носи.

Юрий Криницин "Параприказки за император Ю и кралица Ре"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Това са есенните вази на учениците от 2 “в” клас на 79 СОУ “Индира Ганди”-София. Материалите необходими за изработването им са: стъклено бурканче, моделин в топли цветове и природни материали, напомнящи за есента.

Красивите слънчогледи  са ни изпратени от  Ваня Христова.

Снимките на Г-ца М.Комова – ОДЗ”Великденче”с. Склаве,

Виолета Колева и децата от група на ОДЗ”Пролет” гр. Севлиево.

видеото във vimeo.