Аз съм стринка на ...

... свекървата!

... на бабата

Свекървата

На бабата

Свекървата на момичето. На свекървата да.

Моо мъж и нейният баща са брат и сестра.

Това ми е етърва.

Ние сме едно големо и щастливо семейство.

Това сме ние от страна на свекървата.

А това натам ми е тъщата.

Т: Това ми е племенничка, на брат ми дъщеря.

Аз съм бабата на майката със бебето.

Това е етървата...

Етървата, беееее...

... на свекървата... стринката...

Божеее...

... стринката на таткото

... на таткото.

ЯСНО, ЯСНО!!

ЯСНО, ЯСНО!!

децата обичат да четат. ние сме тези, които не им го даваме. не може да искаме детето ни да чете книги ако у дома не е влизала нова книга в последната година. не може да искаме детето ни да чете книги ако не ни е видяло нито веднъж с книга ...

Днес си порязах лошо ръката. Две дълбоки разкъсвания с две парчета тъкан полуотделени, много силно кръвотечение, имаше вероятност в раните да има парченца стъкло. Прецених, че всякакви домашни аптечки и подобни не са подходящи, а си трябва зашиване след ревизия на раните (т.е., първо да се провери както трябва за евентуални стъкълца).

От тази гледна точка съм доволна, защото хирургът в "Пирогов" ми каза, че преценката ми е правилна и ако съм се опитвала да се оправям сама, може би съм щяла да направя беля. Имаше стъкълце, извади го, почисти и сложи общо 5 шева. Дотук добре. От кабинета по травматология, и по-точно т.нар. малка хирургия в "Пирогов" съм изключително доволна. Включително от отношението на лекаря, сестрите и изобщо целия персонал. Направо е чудно, че в безобразните условия, при които работят (заплащане, натоварване - особено стрес) тези хора си вършат прекрасно работата.

От какво не съм доволна? От болницата, в която отидох преди "Пирогов". Елитна столична болница. Беше ми много по-близо, а вярвам на нормативните документи, според които подобни болници трябва да имат кабинет за спешна и неотложна помощ, в който освен специалист вътрешни болести, трябва да има и хирург. По случайност знам, че през 2005 г. в тази болница бе точно така, защото мой приятел със сериозна травма го заведох там, а не в "Пирогов" - едно, защото бе по-близо; второ - че знаех, че там трябва да оказват такава помощ. И му оказаха хората необходимата помощ.

Обаче 5 години по-късно се оказа, че нещата са... - абе направо щях да си да умра от смях. Само ако не ме болеше толкова и не продължаваше да шурти кръвта, и най-важното - ако не се безпокоях, че при неадекватно лечение, ще влача дълго последиците. Инак в един момент с дежурния по спешност и неотложност го ударихме на смях, защото установихме, че сме на едно мнение по следните факти:

- той не бе хирург, а ортопед, ама няма кой друг да обслужва спешен и неотложен кабинет
- има 0 (нула) броя сестри, защото наличните четири подали предизвестие за напускане
- няма налична местна упойка
- по принцип не му е специалност да шие (което е съвършено вярно); а да шие без хирургична сестра пък хептен (и за това е прав)
- нямаше в кабинета бинт, но той се сети, че сестра некоя си от некое отделеание му дължи услуга и отиде и изкрънка от нея бинт. Поне марля имаше в кабинета - ПО ИМЕ СПЕШЕН - та ми направи професионална превръзка.

След което ме прати в "Пирогов", каза, че само там ще ме оправят. Където - както се убедих - все още има персонал и консумативи за спешни и неотложни случаи.

Не казвам в коя точно от известните сред столичани 1-ва, 2-ра та до 5-та градска болница преживях тези изненади - бинт да се намира с връзки, да няма хирург, камо ли хирургична сестра и местна упойка и....

Мда. Не очаквах, че за последните 5 години системата е деградирала дотолкова. Моята травма, макар и лоша, не бе проблемна. А ако бе срязан нерв например? При дотук описания сюжет това щеше да го установи чак хирургът в "Пирогов". Което, меко казано, говори свински за системата за спешна и неотложна помощ. Т.е., че тя е свинска. Без извинения.

Сещам се и за друга свинщина, на която станах свидетел в "Пирогов". По понятни причини ще я опиша максимално общо - NB! Свинщината няма нищо общо с "Пирогов", там, ей Богу, все още работят лекари като слънце (да им се чуди човек защо?) През двата часа, прекарани пред кабинета, в малката операционна и след нея пак пред кабинета, срещнах още четирима "колеги", сиреч хора като мен със сериозни порезни травми, нуждаещи се от хирург. Трима от тях бяха получили травмите по време на работа. По смисъла на нормативните документи - трудова злополука. И нито един не поиска оформяне на документация за такава. Защото законът ще им... такова майката на работодателите, а работникът няма интерес от това. Което значи, че за таковане са законите - чиято буква "защитава" работника, но духът му е ебал майката на цялата идея за справедливост. Цинизмът на оценката ми е адекватен, след като видях как и пострадали, и лекари намират за нормално да се укрива фактическа трудова злополука, защото резултатът ще е негативен за всички - и за пострадалия, и за работодателя му.

Има нещо генерално сбъркано в закона, щом така го възприемат. Какво точно - не мога да преценя. Но със сигурност знам, че уредбата на трудовата злополука е от тези правни измислици, нагласени да изглеждат, че защитават права - но толкова недомислено направени, че и защитаваните гледат да не прибягват до тях.

Казват, че сега с новия министър ГЕРБ щели да задвижат здравната реформа като слънце. Бих се радвала, ако успеят да я докарат поне за 5 хирургични шева да не е единственото място "Пирогов", където могат да ги сложат, а също така в елитните болници да има ако не 24-часов хирург, то поне бинт и местна упойка.

Като “тъпак”, “икономически неграмотник” и “идиот, що се отнася до капитализма” беше определен американският президент Барак Обама от най-влиятелния радиоводещ в Щатите Ръш Лимбау, предаде Ей Би Си. Лимбау подписа през 2008 г. договор, който му гарантира за 8 г. доходи по 50 млн. долара. Гневната реакция на заклетия републиканец, роден на 12 януари 1951 [...]

Представяме ви Бунт.бг – бунтовникът в интернет

Преди няколко дни стартира една нова уеб медия Бунт.бг, която представя новините и статиите си по един бунтарски начин. Свободното им мислене, което не се съобразява с никого и грабващи анализи ни представят едни различни новини и интригуващи статии от почти всякакво естество.

Още докато посетиш за първи път сайта ти прави впечатление добрата подредба на категории и статии всяка придружена със снимка касаеща съдържанието. Навигацията е лесна и интуитивна, което го прави лесен за употреба от всички потребители. Светски хроники, България, спорт, интервюта, интересно и най са категориите, в които може да четете всичко, което ви интересува. Всекидневно се пишат нови статии, за да задоволят и най-любопитните. Статии от рода на „10-те най-скъпи хотелски стаи в света“, „Довечера 22:00 мача на истината!“ или „НЛО затвори летище в Китай“ще помогнат за вашето добро настроение, както и ще ви накара на следващия ден пак да се върнете на сайта. Независимо какви са вашите интереси вярваме, че ще намерите нещо интересно и за себе си. Ако ви хареса сайта не забравяйте да го споделите с приятел.

През май месец Американската космическа агенция излезе с предупреждението, че на Европа й предстои изпепеляващо лято с незапомнени в историята на метеорологията жеги. Тогава аз си позволих да се усъмня в това пророчество и в една своя статия обещах, че ще си направя труда да проследя лято 2010 статистически и да видя, аджеба, познават ли от NASA и ако не познават, защо – защото са слаби прогностици, или защото искат да всяват паника чрез слухове. Впрочем и двете хипотези не са особено ласкателни за Агенцията.

И понеже съм човек, който обикновено си спазва обещанията, готов съм с отговора за рекордните температури през изминалото лято. Обработих малко над 800 дневни температурни максимума. Взех ги от 13 европейски столици, подбрани така, че да са представителни за всички климатични типове на континента. Столиците са: Лондон, Париж, Берлин, Виена, Москва, Прага, Брюксел, Стокхолм, Хелзинки, Рим, Мадрид, Атина и София. Защо точно 13? За да е фатално. А защо и София? Глупав въпрос!… Ограничих се върху месеците юли и август, защото, ако ще търсим летни температурни рекорди, трябва да ги търсим само там. Ден по ден извадих рекордите за периода 1993 – 2010. Използвах базата данни на Weather Underground от Англия. Това, което ме интересуваше, не бяха температурите, а колко пъти е имало температурни рекорди на конкретната дата във всяка една от годините, които изследвах. Тоест за мен беше важно да видя, че, примерно, 10 от температурните рекорди за юли в Прага са през 2006, без да ме интересуват конкретните стойности (макар че в таблицата, която прилагам, ги има и тях). Така най-обективно се определя коя година е по-топла от друга, а не по еднократните стойности и номинала на отделните рекорди. Иначе би значело да направим заключението, че ако най-дебелият човек е мексиканец, то мексиканците са най-дебелите хора на света. Което очевидно не е така. Мисля, че методиката ми е добра и съм сигурен, че ако някой си направи труда да вкара в моята база данни всички регистрирани в Европа температури през това лято и ги съотнесе към температурните рекорди за предишните 15 години, ще получи същата картина.

И така, резултатът от изследването е, че NASA не позна. 2010 година се нарежда на трето място, ако отчитаме аномалиите в Москва, и на четвърто, ако не ги отчитаме. И в двата случая отминалото лято си е лято като лято, с нищо не забележимо и с нищо не шокиращо. То е било рекордно топло само през юли в Хелзинки и, разбира се, през юли и август в Москва. Някой любител на темата за световната конспирация би могъл да каже: „Ето, тези жеги и пожари около Москва тази година бяха толкова необичайни и локални, че руснаците с право твърдят, че някой е използвал срещу тях климатично оръжие. Но кой може да е този някой? Едва ли Непал или Бряг на слоновата кост. Очевидно американците. Тогава пророчествата на NASA от май месец не добиват ли ново измерение? Не можем ли да ги тълкуваме хем като предупреждение за това, което се готви да се направи, хем като застраховане – един вид, ние предупредихме, че климатът ще се държи странно, така че обвинявайте планетата, а не Пентагона”. И наистина, от таблицата и диаграмите може да се види, че през това лято Москва е температурно явление, което не се връзва с нищо друго. Жалко, че не съм привърженик на конспиративната теория – иначе щях да напиша съвсем друга статия.

Иначе много ясно може да се види, че най-гореща напоследък е била 2003 година. Тя е шампион по рекорди за месец август, докато за юли шампион е 2006 година. За София пък и през двата месеца най-гореща е била 2007. През ХХІ век има два пъти повече шампиони отколкото през ХХ, но това, разбира се, не означава, че сегашният век е два пъти по-горещ от предишния. Напротив, температурите варират съвсем равномерно и предсказуемо и катаклизъм на хоризонта все още не се наблюдава. Впрочем много интересна е следната констатация. 2010 безспорно е сред топлите години, но през 2009 няма нито един рекорд. 2009 е първата от 13 години насам, през която не е отбелязан температурен рекорд. Пак 13 и пак намек за климатично оръжие! Ех, NASA, NASA… Не трябваше да допускаш литератор да прави статистически анализи!…

Така. Да видим какво ни чака оттук нататък. След най-жаркото и изпепеляващо лято, независимо дали се е състояло в тези апокалиптични мащаби или не, ни очаква – какво? Разбира се най-лютата зима от 10 века насам! „Идващата зима ще бъде най-суровата за Европа през последното хилядолетие, а огромни ледници могат в недалечно бъдеще да покрият континента”, предупреждават руски учени. Ха, така! Империята отвръща на удара. Огнената Америка и ледената Русия! Дали пък руснаците не са изобретили някакво климатично оръжие, което, за разлика от американското, кара на замръзване? И ако да, то защо пак на горката Европа ще го прилагат? Не знам. Но знам, че през следващия месец май пак ще пиша за отминалата зима, както сега пиша за отминалото лято. И няма край, и няма край…

Сигурно последен научавам, че бъдещи журналистки от путинския комсомол „Наши“ са се снимали за еротичен календар, посветен на премиера Путин.

В блога на тарторката Кристина Потупчик има още снимки, както и връзка към блог на инициативата.

Всеки лист от календара е придружен с посвещение на модела към любимия министър-председател.

Очевидно е, че са съвсем наясно с ролята на свободната (от дрехи) преса при „суверенната демокрация“.

Обръщенията са от пошли към цинични.

Не сме чак толкова далеч от тях.

Българската журналистика също не е имунизирана:

Представете си, че всички депутати са блондини с дълги мигли, а всички представители на съдебната власт са от Хасково. Всички от третата, изпълнителна власт пък задължително притежават светлозелен "Опел Вектра". Съмнително, нали? Би могло да бъде и случайно съвпадение - но все пак поражда справедливи подозрения.
От петнадесет години четвъртата власт в България се състои предимно от момиченца. Българските медии са наводнени от този типов персонаж: бърза, агресивна, за предпочитане дългокрака студентка, която ходи на лекции рядко до никак. Но пък ходи из София - на "ти" е с парламент и правителство, "отразява" необходимото в Съдебната палата, посреща (целият текст)

Да не забранят хубавите журналистки, само се плаша. Че аз много харесвам хубави и зли.

Благодаря на Беломоре за подсещането.

разговор с Георги Ангелов, Емил Хърсев, Николай Ненков

07 октомври 2010

Нова ТВ – Здравей, България

видео – след час 1:17  (осма точка)

http://play.novatv.bg/play/234410/?autostart=true

Блогът за икономика 2010

“ВОЙНА!”, посреща ме заглавието на първа страница от вестника, който ми подаде младо момиче в The Mall. Някак странно ми изглежда и затова обръщам внимание. Държа вестник “Военен прегледъ” от 4 август 1914 година. Не, не сънувам – това е една хитроумна реклама за нов исторически роман от Кен Фолет.

Заглавната страница изглежда страхотно – типографията е типична, шрифответе и оформлението лъхат на минало. Трите заглавия са свързани с нападението на Германия над Белгия, влизането на Великобритания във войната и ролята на Русия. Наистина, двете водещи събития са се случили именно на 4 август 1914. На вътрешното фолио се разпростира откъс от първа глава, а на последна страница е и рекламата на самата книга: “Крахът на титаните“. Романът на Кен Фолет се развива именно в периода на Първата Световна война и затова подходът в директната реклама е повече от уместен. На първо място, имаш привличащ погледа канал – старият вестник определено е нещо интересно и надали очакваш да го получиш през уикенд (от 21-ви век!) в мола. “Подаряването” на откъс от книгата е начин да зарибиш потребителя, още преди книгата да е излязла, а последната страница раздвижва мъглата на неяснотата и дава ясна информация какво всъщност са ти подали усмихнатите девойки.

Поздравления за идеята и изпълнението! Ако съдим по информацията на “вестника”, те са дело на Студио Арт Лайн – които, явно, се занимават не само с комикси.

Още по темата:

1. Реклама право в сърцето
2. Реклама, която усмихва
3. Реклама за здраве

Картата, изработена от The Brookings Institution показва основни статистически данни, свързани с икономиката, демографията и статусът на младежка заетост. За да видите данните, кликнете върху картата.

Близкият изток е в своята демографска повратна точка. Много страни от района са достигнали своя пик в растежа на младото население, като част от цялото общество. Това означава, че скоро делът на младото население в тези страни ще тръгне надолу. В същото време младите хора в региона продължават да заемат голям дял от обществото, като пред тях предизвикателствата са свързани с висока безработица.

Според изчисления на ООН и Лигата на арабските държави, регионалните икономики ще трябва да създадат около 51 000 000 работни места до 2020 г., за да се отговори на нуждата за работа сред младите, които съставляват над 60 % от населението в Близкия изток. Това означава, че в този процент повечето хора са под 30 години.

С помощта на наличните данни, са събрани основните статистически данни, свързани с общите икономически и демографски условия на всяка страна в региона, както и статистически данни за образование и трудов статус на младите хора. Въпреки това, за някои държави има пропуски по отношение на данните, а за други страни тя е остаряла. Допълнителни проучвания и събиране на данни, могат да се набавят от правителствени агенции и изследователски институти.

Икономика. Основните статистически данни, свързани с общата икономика на всяка страна включват общия БВП (брутен вътрешен продукт), БВП на темповете на растеж на БВП на глава от населението и за основните сектори на икономиката. Тези данни предоставят общ икономически контекст за всяка страна. Той също така подчертава разнообразието на региона на Близкия изток, който включва богатите на петрол страни със сравнително малко население и страните с по-голяма популация, но с по-ниски доходи. Тези различни контексти в дадена страна засягат младите хора и техния преход към зрелостта по определен начин. Младежта в региона е изправена пред подобни проблеми и предизвикателства по отношение на тяхното училище, работа и брак.

Демография. Информацията включва цялото население и прогнози за населението за 2010 г. и 2020 г., които дават представа за размера на младежта  във всяка страна.

Образование. Това са статистически данни за записващи се в начално училище, средно и висше, свързани с нивата на достъп до образование и образователно равнище на населението. Докато достъпът до образование е относително лесно да се измери чрез използване на налични данни, то е по-трудно да се измери качеството на образованието. Включени са и данните за обществените разходи за образование и отношението ученик-учител.

Заетост. Данните са за безработицата и процента на участие на пазара на труда. Тези данни са извлечени от  доклади на Световната банка за развитие, Международната организация за труда, Арабската организация на труда, както и от EAPEP. За някои страни данните за безработицата и процентът на заетост са съставени директно от източника-т.е. съответната държава. В други случаи, тези проценти са изчислени чрез използване на данни от Laborsta и EAPEP. Информацията е за младежи на възраст 15-24 и 15-29. Като цяло, нивата на безработица са по-високи за възрастовата група 15-24 години, отколкото 15-29 групата.

 

Много страни в региона са достигнали върха на младежкия пик, като част от населението. Младежите (на възраст 15-29) като дял от общото население варира от 25% в Кувейт и ОАЕ до 34 процента в Иран и Катар. За повечето страни младата част от населението ще започне да намалява като процент през следващите десет години. Около 29 на сто от населението на Египет е на възраст между 15 и 29 днес, но до 2020 г., то ще падне до 25 процента. В Йордания младото население е 30 процента, но след десет години ще бъде само 27 процента. В Мароко този дял ще падне от 29% (2010 г.) до 24% (2020 г.), докато в Иран младежкият дял на населението ще намалее от 34% днес до 22 на сто през 2020 година. Въпреки това, все още има страни в региона, в които младежкият дял от населението ще остане на същото ниво или ще продължи да расте: Ирак (28% през 2010 г. до 29% през 2020 г.) и Западния бряг и Газа (27% през 2010 г. до 29% през 2020 г.). Освен това, като цяло населението между 15 – до 29-годишна възраст ще продължи да нараства. (1)

Повечето страни в региона са постигнали почти едно ниво по отношение на образованието на начално ниво. Процентът на записаните за средно и висше ниво е по-разнообразен в различните страни, но той показва високо ниво на постижения в образователната система в много от страните в региона. Това увеличение на броя учащи е в резултат на държавни инвестиции за по-голям достъп до образование, както и на по-отворения в сравнение с миналото, пазар. Докато броят на студентите се е увеличил, много от бедните ученици напускат училище без знания и умения, необходими за успеха на пазара на труда. Лошото качество на образованието е следствие на голям минус в образователните системи – приемът в университети. Той насърчава ученето наизуст и запаметяване, а не развитие на критическо мислене и решаване на проблеми чрез лични умения.(2)

Като цяло, нивото на безработица в региона остава високо, като  варира от 20-30 процента в повечето страни, до 45,6% в Алжир и 45,4% в Ирак. След завършване на образованието си, много младежи предпочитат да изчакат, за възможностите за заетост в публичния сектор и не приемат неквалифицирана работа . В някои страни от региона, младежи започват да коригират своите очаквания към реалностите на пазара на труда. Ново проучване показва, че равнището на безработица сред младежта в някои държави е започнало да  намалява.

Има различия и между половете по отношение на образованието.  Всъщност, жените записали се в университети са по-голям процент от мъжете в много страни, като Бахрейн, Кувейт, Ливан, Катар, Саудитска Арабия, Тунис, ОАЕ, и на Западния бряг и ивицата Газа. Като цяло, нивото на безработица сред младите жени е много по-високо от този при младите мъже.

Бележки:

1. Данните на United Nations Population Prospects (UNPP)  от 2008 показват, че се очаква младото население (15-29) да се увеличи с 12 000 000 между 2010 г. и 2035 г.

2. Джавед Салехи-Исфахани и Навтеж Дилон, “Stalled Youth Transitions in the Middle East: A Framework for Policy Reform,” Middle East Youth Initiative Working Paper 8 (Wolfensohn Center for Development at the Brookings Institution and the Dubai School of Government, 2008).

 

Из рекламиран масово сайт за кредити:

Моите пари не може да повярва, че такива кредити съществуват:

Аз също се чудя, за това събирам мнения. На пръв поглед всички потенциални хипстъри псуват хипстърите.

Хипстърите са като вампирите, трябва да ги избием, преди да са заразили всички. Ето някои сигурни признаци за хип-позитивност:

1. Очилата с дебелите рамки

2. iPod

3. Кецове Конвърс и неадекватен фотоапарат

Що е то хипстър и има ли той почва у нас>>>

Ето и някои от знаците по които може да разберете, че сте хипстър:

» Платили сте повече от 150 лв за обувки втора ръка.

» На 28 сте и все още се срамувате ако ви видят на вечеря с вашите родители.

» Спрели сте да слушате вашата любима група тъй като вашият братовчед ви е казал, че харесва последният им сингъл.

» Казвали сте че никога не гледате телевизия, но знаете точно колко пъти и по какви причини Рейчъл и Рос са се разделили и след това отново са се събрали.

» Рамахвате метълския жест когато ви снимат, дори и на сватби….особено на сватби.

» Направили сте си група миналата седмица, всъщност три групи. Две са се разпаднали, защото не сте стигнали до консенсус с другите членове за името, а третата се е разпуснала тъй като не сте намерили кой да участва в нея и поради липсата на консенсус относно името.

» Мятате се от сцената по време на кареоке. Така или иначе сте мразили песента.

» Говорите против града, когато сте в провинцията и против провинцията, когато сте в града.

»Давате дънките си на химическо чистене или пък въощбе не ги перете.

» Знак по който да разберете, че не сте Хипстър: Не разбирате защо някой би направил което и да е от горепосочените.

И каква стана тя? (Не) всички (не) обичат Бойко! Този, който най-много го обича, го заплаши, че ще го сваля. Свалячът, разбира се, е влюбеният (досега?) Волен Сидеров. Заради Турция щял да го сваля. Дали да вярваме? Ами че Сидеров дори не дръзна да спомене името Бойково, а говореше по принцип за “който и да [...]

Установявам голямо неразбиране за това какво всъщност искат синдикатите. А те са си го казали съвсем ясно:

Категорично преустановяване намаленията на осигурителнитe вноски и провеждане на плавно и постепенно възстановяване на размерите им до ликвидиране на чистия дефицит на фонд „Пенсии” в ДОО… Като първа стъпка, още в 2011 година, да се възстанови 2-процентното намаление, въведено през 2010 г. като 1% е за фонд безработица.

Вдигането на осигуровките през 2011 година е първа стъпка от вдигането на осигуровките. Знаем и какви ще са следващите стъпки.

Националният осигурителен институт има изчисления какво вдигане на осигуровките е необходимо, за да се постигне ликвидиране на дефицита в НОИ, по фондове:

Източник: НОИ, ГД „АПП”, 05 Август 2010 г., отговор на запитване от в. Капитал

За фонд пенсии НОИ изчислява, че осигурителната вноска трябва да се вдигне от 16% на 37% – т.е. увеличение с 21 процентни пункта. Общо за всички фондове – увеличение с 23.2 процентни пункта. А понеже синдикалисти предлагат отдавна идеи и за вдигане на здравните вноски, сме включили и такъв сценарий в графиката по-долу. 60-70% данъчно-осигурително бреме (още по-зле става ако включим и исканата от синдикатите отмяна на плоския данък)

Осигуровки + данък върху доходите

И накрая, ще отбележа, че тези изчисления са статични – т.е. допускат, че рязкото вдигане на данъчното бреме няма да увеличи сивата икономика, няма да повлияе негативно на пазара на труда, заетостта, заплатите, икономиката. Понеже то ще повлияе, всъщност е необходимо дори по-високо данъчно-осигурително бреме, за да се постигне целта на синдикатите. Ако тя въобще може да се постигне по този начин. С други думи, синдикатите искат постоянно вдигане на осигуровките докато се стигне до изключително висока осигурителна тежест. Ако правителството отстъпи и приеме първата стъпка от плана им, как ще може да спре следващите?

Блогът за икономика 2010

Бойко Борисов каза: 

Това не е увеличение [на осигуровките], а възстановяване на предишните нива.

Това ми напомня на култовата фраза на г-жа Масларова, че "осигурителната тежест не е тежест". Напомня и за т.нар. "новоговор" в "1984" на Оруел.

За сведение на Бойко Борисов, през 1997 година осигуровките бяха 45%, данъците върху доходите и печалбите бяха също над 40%, а ДДС беше 22%. Това означава ли, че премиерът може да вдигне четирикратно данъците и да твърди, че това не е увеличение?!?

Блогът за икономика 2010

Продукти:
150г кафяв боб
150г булгур
150г кафяв ориз
1 глава лук
1 шарена чушка
1 морков
1 средна глава целина
2 домата
1 тиквичка
1 зеленчуков бульон
50мл олио
щипка сол
щипка червен пипер
щипка захар
3- 4 клонки пресен магданоз

Приготвяне:
Бобът, булгурът и оризът се накисват от предния ден в 3 отделни купички с вода. Целта е зърната да набъбнат достатъчно добре, за да може на другия ден ястието да се сготви бързо. Лукът се бели, измива и надребнява. Тиквичката и целината се измиват, белят  и режат на кубчета. Доматите се белят и стържат на ренде. Чушката и морковът се измиват, почистват и режат на колелца. В тенджера се налива 50мл мазнина. Поръсва се сол и съдът се поставя на включен котлон. Добавя се лукът. Запържва се за 2 минутки. После се слагат отцедените боб, булгур и ориз. Бърка се с дървена лъжица, за да не загорят продуктите.  Бульончето се разтваря в 500мл вода. Поливат се продуктите. Намаля се степента на котлона. Гозбата става вкусна като се готви на по- слаб огън и под капак. Добавят се всички зеленчуци и доматитеният сос. Разбърква се добре. Похлупва се и се вари така 40 минути. След това се отхлупва, поръсва се със ситно нарязан магданоз, червен пипер и захар. Обърква се, похлупва се и се оставя на изключен котлон.

видеото във vimeo

…

Книгите на Виктор Самуилов (онлайн магазин)

• Вицът на Станишев, че ГЕРБ избира гинеколог, защото България е с вирнати крака, е опит да се замъгли обществената представа за това кой всъщност запретна полите на горката България, качи я върху магарето и я разчекна неприлично 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Ако Бойко Борисов днес получи втори шанс да сътвори света, той ще го направи много по-добро място за живеене.

Така смятат мнозина, но грешат. И грешат, защото цялата работа опира не толкова до липсата на добро желание, възможности и концепция, а до липсата на добър мат`рял за градеж. А от първото сътворение насам, граждани, качеството на мат`ряла не се е подобрило ни на йота, напротив, влошило се е с няколко йоти.

Да вземем за пример червения лидер Сергей Станишев. Още преди да започне дебата в сряда по внесения от БСП и ДПС вот на недоверие за политиката на правителството в здравната сфера, Станишев каза, че вотът сам по себе си е вече успех, дори още преди да бъде дебатиран и гласуван. С което за пореден път доказа две неща.

Първо – че сегашната БСП смело поддържа традицията на истинска политическа приемственост с комунистическата си баба БКП. Защото все още мнозина в тази страна помнят маниера на комунистите да представят всяко свое желание за успех като вече състоял се успех, а после да замитат под килима на мълчанието всичките си провали. Тоест, исках да кажа – провалите си във всичко.

Вторият факт, който прозира зад това изявление, е колко слаба опозиция в момента е БСП – толкова слаба, че дори внасянето на един обикновен вот тя разглежда като форма на героизъм от своя страна. За гражданите, които са забравили, в предишния Парламент опозицията също беше много слаба, но внесе ей така, от ръка, цели седем вота срещу Тройната коалиция. И нито веднъж не се изтъкна заради това като сам юнак на коня. Предварително изразяваше единствено разбираемото съжаление, че лошият управляващ мат`рял пак няма да се вслуша в гласа на разума.

Но всъщност какво да очакваме от Станишев и нему подобните? Реализъм? Развитие? Разум? Е, да, де – толкова десетилетия вече наивно ги очакваме, ама те не се проявяват, обратно, ситуацията се влошава. Да вземем за пример дори само регреса, на който сме свидетели сред червения лидер. От автор на политическия бестселър “Защото сме социалисти”, издаден с фарфаронски фанфари докато още беше на власт, в опозиция той деградира до обикновен фолклорен творец на вицове.

Не че е лошо хрумването му, че ГЕРБ избира гинеколог начело на здравеопазването, защото България е с вирнати крака. Но като повод за гордост то повече подхожда на анонимен фолклорен субект, отколкото на модерен политик, теоретик и практик на лявата идея. Но пък може би не, защото имам чувството, че, освен да развесели публиката теоретично, въпросният виц има и чисто практическа цел – да замъгли допълнително обществената представа за това кой всъщност запретна полите на горката България, качи я върху магарето и я разчекна неприлично.

Подозирам обаче, че в една евентуална анкета по този въпрос огромното мнозинство българи все пак биха се подписали под отговор А: социалистите, защото са социалисти. Най-малкото защото отговор Б гласи – марсианците, защото са палавници и воайори, а отговор С – китайците, защото искат да ни завладеят.

Като споменах китайците, сетих се за онзи виц от комунистическо време как поляците организирали всенароден молебен с искане китайците да завземат Полша, а на изумения въпрос “защо”, отвърнали – ами те нас ще завладеят веднъж, но през Русия ще минат и на отиване, и на връщане.  

А който смята, че въпросният виц няма връзка с темата за българското здравеопазване, да помисли още веднъж. Защото според мен например от последните обяснения на премиера Борисов пред лекарите стана ясно, че докато даждията за здравната и пенсионната система си ги плащаме като типични българи – от малко хора по много пари, то държавата ни ги харчи така, сякаш сме великият китайски народ по времето на председателя Мао – по малко пари за много хора, останалите – за нашите хора. И като резултат всички сме равни в мизерията.

Тук, граждани, дори няма да обсъждаме вариантите дали е добре или зле здравната вноска да падне или да се вдигне с процент-два, дали това да стане за сметка или без оглед на случващото се с размера на пенсионната вноска и прочие. Няма смисъл това да се обсъжда, преди да се разбере, че здравето на здравната, на пенсионната и изобщо на социалната система в България, е въпрос не толкова на размер на вноските, тоест, не толкова на принципа, по който се дават парите, а на принципа, по който се харчат.

В момента ние просто наливаме парички в един общ кюп, който е сериозно пробит и бързо се празни отдолу, отстрани и отвсякъде. Дали живеем с илюзията, подхранвана от собствената ни глупост или от спекулациите на политиците, че ще достигнем етап, когато ще налеем в кюпа толкова много, та дупките ще се запушат от самосебе си, не е ясно. Ако е така – жална ни майка.

Обаче съм забелязал, че наистина който политик дойде на власт, хваща ни за канарчета и ни обяснява как ей сега ще направи реформата, като промени принципа на даването – това ще увеличим, онова ще намалим и работата, дето се вика, ще заспи. Да, ама не, граждани, защото те дупките докато си седят, нали се сещате…..Затова заявих по горе, че реформа в системата означава главно, че трябва да се реформира не толкова принципа на даването на парите от наша страна, а принципа на потреблението им, най-общо казано.

Това означава няколко неща. Първо, държавата, както правилно отбеляза Бойко Борисов онзи ден, да спре изобщо да има каквото и да било отношение към харченето на парите от Здравната каса. Второ, и здравната, и пенсионната реформа да опрат най-после до принципа за създаване на лични сметки, индивидуални партиди или както там искате ги наричайте. Само така, ако всеки от нас във всеки един момент може персонално да проследи с какви натрупани средства разполага в системата и да ги управлява, поне донякъде, според нуждите си, ще се запушат наистина пробойните в нея, пробойни, през които сега не само се разхищава, но и откровено ни крадат.

Трето – да има яснота като плащаш дадена сума, срещу нея какво получаваш. Едва тук всъщност намираме връзка с първата част от упражнението. При плащане на вноските трябва да има задължителен минимум, съобразен с възможностите на социално слабите граждани, срещу съответния задължителен минимум в качеството на получаваната здравна услуга. Но не трябва да има таван на вноските, както е в момента. Станишев ще каже, че подобен подход ще облагодетелства богатите и мнозина ще се съгласят с него, без да си дават сметка, че единият процент богаташи в тая страна и сега нямат проблеми нито с плащането, нито с получаването на качествена здравна услуга. Напротив, даже им ляга евтино, защото в момента те, дори и да плащат максималната вноска по здравна каса, за тях тя е минимална. А когато им се наложи – с минимално допълнително заплащане пък получават максимално добрата услуга в частни болници, защото нали са абонирани за касата…..Не, подходът без таван на вноските всъщност ще спомогне за развитието на цялата система, защото от него ще се възползват най-вече хората от средната класа – те реално могат да плащат повече, а по статистика се разболяват по-малко, така че парите им ще се въртят в системата и ще бъдат от полза за всички.

Но никой не иска да направи дори тези прости реформи, да не говорим за закриване на излишните болници, за преминаване към истинска приватизация в системата и т.н. А става така, защото…..ами нали се сещате, граждани, че ако всичко в тази страна не е с краката нагоре, няма как да им бъде удобно на управляващите. Не само на сегашните, на кои да е управляващи.

Даже от НДСВ онзи ден настояха тревожно, че без въвеждане на индивидуалните партиди здравната система няма да се оправи. И докато сме на гинекологична вълна, чудя се дали не е подходящия момент да им припомня онази народна приказка – сети се Мара да си я бара. Може малко неприлично да ви звучи този фолклор, обаче пък си е съвсем на място. Защото имам подозрението, че от НДСВ се осмеляват да говорят подобни работи чак сега, когато са в дълбока опозиция и знаят, че там ще си останат. Пък като бяха на власт, те също не въведоха личните партиди за здравните вноски, въпреки че имаха тази прекрасна възможност.

Докато слушах в сряда идеите за реформа на новоизбрания здравен министър Стефан Константинов, останах с впечатление, че кашата, която ни предстои, е по-голяма от кашата, в която сме затънали до момента. Като започнем да бъркаме болниците с доплащане и болниците без доплащане, като започнем да се лутаме между кабинета на личния лекар и онези специални центрове, които ще ни обслужват когато личният ни лекар реши да не работи или получи махмурлук, като започнат едни проблеми със “Сименс” или някой друг около системата за електронната здравна карта…..

Дано да греша, но си мисля – добре, че Синята коалиция се въздържа от подкрепа за Константинов при гласуването. Поне тях след време никой няма да има основание ехидно да ги пита не защо се уволнява здравният министър, а защо изобщо беше назначен. Макар че с основание всички можем да продължим да ги питаме защо те пък заложиха изобщо такъв половинчат модел на реформа в здравеопазването в края на 90-те години. Не че полза велика ще произлезе за народа от подобни питания, но какво друго ни остава.

Та ето защо, както казах в началото, при наличието на такъв постоянно влошаващ се мат`рял в родната ни страна, едва ли можем да очакваме чудеса по сътворението на един по-добър свят дори от самия Бойко Борисов. При това днес се докоснахме до ситуацията само в една сфера. Ама за другите да мислят китайците като дойдат…..

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Продължаваме с разходката на Юрий из Рим. Започнахме пътуването си фонтана ди Треви и „мола“ на Траян, бяхме в крепостта Сан Анджело и Ватиканските музеи. а за последно минахме от площад Навона към Испанските стъпала Днес продължаваме към Колизеума Приятно четене:

Рим – пътуване из древността

част шеста:

Към Колизеума

На сутринта, къде заради наченките на махмурлук, къде заради очакваната от сума ти време среща с най-желаното, обичайните боклуци из улиците на Рим не ми направиха никакво впечатление. [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Боклуците на Рим"][/caption] След няколко спирки с метрото се озовахме пред може би най-известната забележителност в Рим – Амфитеатърът на Флавиите или по простонародному наречен

Колизеум

Мястото, което никой турист не изпуска, та дори и аз :) [caption id="" align="aligncenter" width="512" caption="Колизеумът"][/caption]

Тук някъде, в мое дясно, се е издигала огромната статуя (колос) на Нерон, откъдето идва и туй наименование: Colosseum. Отделен въпрос е, че тогава Нерон се е докарвал на Богът–Слънце -готин и неотразим. По-късно, естествено, че са я бастисали тая статуя...[geo_mashup_map] [caption id="" align="aligncenter" width="512" caption="Пред Колизеума"][/caption]

Грандиозността на съоръжението Колизеум някак ми убягна и след задължителното размотаване наоколо набързо се отправихме към входа. Благодарение на туристическите карти Рома Пас, с които се бяхме снабдили още преди два дни, предредихме висящата на дълга опашка за билети вавилонска гмеж и безпроблемно влязохме вътре. Едва тогава сетивата ми се докоснаха до величието на този забележителен строеж построен преди две хилядолетия от император Веспасиан и сина му Тит. Ако обаче ви липсва малко фантазия и повече познания, едва ли можете да си дадете сметката за мащабността на този „стадион” построен преди две хилядолетия. Всичко, което бях изчел за Рим през юношеските си години се преплиташе в един неповторим калейдоскоп между фантазия и действителност. Гледах едно, но виждах друго... Една юношеска мечта се осъществи... В дъждовно или прекалено слънчево време, „стадионът” посредством множество невероятни за времето си механизми се е покривал със система от платна, които осигурявали защита от капризите на времето. Днес, в България можем само да мечтаем за онова, което са създали онези римляни преди 2000 години. Освен гладиаторски битки тук, се провеждали и морски, като арената бивала заливана с вода и по нея плавали кораби. Чудя се водата не е ли пропускала и не е ли наводнявала помещенията отдолу.

През Средните векове Колизеумът е ползван главно за източник на строителни материали.

По едно време на трибуните построяват църква в памет на загиналите на арената осъдени християни, хвърляни на лъвовете от на няколко упорити императори. В днешни времена тя е махната, защото разваля интериора на древното място. Но стига съм се правил на туристически справочник... [caption id="" align="aligncenter" width="512" caption="Арената"][/caption] Тук (за мое тайно щастие) се разделих с останалите от компанията и всеки от нас пое нанякъде следвайки собствените си интереси. Един по магазини, друг по магазини, а трети пък... по магазини. Аз, вече сам, се повъртях още малко наоколо, за да мога да вдъхна, необезпокояван от никого, древния дух на това забележително съоръжение. Бавно и сякаш безцелно, както множеството американски туристи, съставляващи поне 50% от гмежта. Сега вече аз бях на ход и щях да си ходя, където мен ме влече :) [caption id="" align="aligncenter" width="512" caption="От арената"][/caption]

От тук римските граждани са влизали, за да се настанят по трибуните в определеният им сектор, очаквайки с трепет поредното кърваво зрелище. Гладиаторските игри са били за древните римляни това, което е футболът за техните днешни темпераментни наследници. [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Колизеум – вход към трибуните"][/caption]

А съвременният наследник на лъвовете и тигрите спокойно се разхождаше из арената –там където неговите кръвожадни роднини са участвали в кървави битки с хората, че и помежду си :) [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="„Вместо лъв“ на арената на Колизеума :)"][/caption]

Скоро излязох от Колизея покрай гмежта от хора и се отправих към по спокойна зона. Палатин –мястото, където, според легендата Ромул основава Рим. Хълмът, който по време на Империята се превръща в една римска Бояна за знатните римляни :) Пътьом, обаче, не можех да пропусна забележителната

арка на Константин,

защото и да не искаш просто се сблъскваш с нея. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Арката на Константин"][/caption]

Да, тогавашните римляни са строели, сякаш завинаги. Макар да отразява упадъкът на Римската империя, поради множеството използвани фрагменти от по ранни времена, арката на Константин стоеше пред мен –стабилна и непоклатима, 17 века след нейното построяване! За дълговечността на римските творения помня писанията на един византийски автор от 6 век, който описваше, как тогавашната юстинианова войска вървяла по „Виа Апия” и пътят изглеждал сякаш е току що е построен. И това повече от половин хилядолетие след като е създадена тая артерия! Всичко опира до мащаби май. Имперски мащаби! И до отношение! И качество, което нашите пътни строители никога няма да достигнат :) Всички знаем защо. Сетете се само за вълничките на „Цариградско шосе”, които могат да ви докарат да вибриращ екстаз. Дръпнах една цигара по варварски и продължих. Входът за

хълма Палатин

е естествено платен, но туристическата карта, която имах, ми даде достъп и до там. Дори и да не сте си купили Рома Пас, шом сте взели билет за Колизеумът, знайте, че той ви дава право да влезете и в Палатин, а после и във Форумът. Както и обратното. Да не се минете ми е мисълта, защото си познавам сънародниците... Признавам си, тук очаквах да видя главно археологически обекти разхвърляни сред гола височина, но освен тях открих един невероятен парк, който съчетаваше в себе великото минало със красивата природа на сякаш извънградска зеленина. Нищо, че е в центъра на сегашния, пък и на древния Рим. [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Хълмът Палатин "][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Хълмът Палатин"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="На хълма Палатин"][/caption]

Но щом влязох след входа, първо поседнах на един древен камък и се заех да прегледам археологическата карта. Доста забележителности ме очакваха, но всички те бяха разхвърляни в хаотичен безпорядък, който само историята е способна да сътвори... Очаквайте продължението Автор: Юрий Александров Снимки: авторът Още снимки от Рим: [nggallery id=27]

Човек загубил запетайката и започнал да се бои от сложни предположения. Започнал да търси по-прости фрази. След несложните фрази дошли несложни мисли.
След това загубил удивителния знак и започнал да говори тихо, с една интонация. Вече нищо не го радвало и нищо не го възмущавало, към всичко се отнасял без емоции.
След това загубил въпросителния знак и престанал да задава всякакви въпроси. Нищо не предизвиквало любопитството му, където и да се случвало - в космоса, на земята или в собствения му дом.
След няколко години загубил и двоеточието и престанал да обяснява постъпките си на хората.
В края на живота му останали само кавичките. Не изказвал нито една собствена идея, през цялото време някого цитирал. Така съвсем се отучил да мисли и стигнал до точка.
Пазете препинателните знаци!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!