Рим – пътуване из древността (6): Към Колизеума

Продължаваме с разходката на Юрий из Рим. Започнахме пътуването си фонтана ди Треви и „мола“ на Траян, бяхме в крепостта Сан Анджело и Ватиканските музеи. а за последно минахме от площад Навона към Испанските стъпала Днес продължаваме към Колизеума Приятно четене:

Рим – пътуване из древността

част шеста:

Към Колизеума

На сутринта, къде заради наченките на махмурлук, къде заради очакваната от сума ти време среща с най-желаното, обичайните боклуци из улиците на Рим не ми направиха никакво впечатление. [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Боклуците на Рим"][/caption] След няколко спирки с метрото се озовахме пред може би най-известната забележителност в Рим – Амфитеатърът на Флавиите или по простонародному наречен

Колизеум

Мястото, което никой турист не изпуска, та дори и аз :) [caption id="" align="aligncenter" width="512" caption="Колизеумът"][/caption]

Тук някъде, в мое дясно, се е издигала огромната статуя (колос) на Нерон, откъдето идва и туй наименование: Colosseum. Отделен въпрос е, че тогава Нерон се е докарвал на Богът–Слънце -готин и неотразим. По-късно, естествено, че са я бастисали тая статуя...[geo_mashup_map] [caption id="" align="aligncenter" width="512" caption="Пред Колизеума"][/caption]

Грандиозността на съоръжението Колизеум някак ми убягна и след задължителното размотаване наоколо набързо се отправихме към входа. Благодарение на туристическите карти Рома Пас, с които се бяхме снабдили още преди два дни, предредихме висящата на дълга опашка за билети вавилонска гмеж и безпроблемно влязохме вътре. Едва тогава сетивата ми се докоснаха до величието на този забележителен строеж построен преди две хилядолетия от император Веспасиан и сина му Тит. Ако обаче ви липсва малко фантазия и повече познания, едва ли можете да си дадете сметката за мащабността на този „стадион” построен преди две хилядолетия. Всичко, което бях изчел за Рим през юношеските си години се преплиташе в един неповторим калейдоскоп между фантазия и действителност. Гледах едно, но виждах друго... Една юношеска мечта се осъществи... В дъждовно или прекалено слънчево време, „стадионът” посредством множество невероятни за времето си механизми се е покривал със система от платна, които осигурявали защита от капризите на времето. Днес, в България можем само да мечтаем за онова, което са създали онези римляни преди 2000 години. Освен гладиаторски битки тук, се провеждали и морски, като арената бивала заливана с вода и по нея плавали кораби. Чудя се водата не е ли пропускала и не е ли наводнявала помещенията отдолу.

През Средните векове Колизеумът е ползван главно за източник на строителни материали.

По едно време на трибуните построяват църква в памет на загиналите на арената осъдени християни, хвърляни на лъвовете от на няколко упорити императори. В днешни времена тя е махната, защото разваля интериора на древното място. Но стига съм се правил на туристически справочник... [caption id="" align="aligncenter" width="512" caption="Арената"][/caption] Тук (за мое тайно щастие) се разделих с останалите от компанията и всеки от нас пое нанякъде следвайки собствените си интереси. Един по магазини, друг по магазини, а трети пък... по магазини. Аз, вече сам, се повъртях още малко наоколо, за да мога да вдъхна, необезпокояван от никого, древния дух на това забележително съоръжение. Бавно и сякаш безцелно, както множеството американски туристи, съставляващи поне 50% от гмежта. Сега вече аз бях на ход и щях да си ходя, където мен ме влече :) [caption id="" align="aligncenter" width="512" caption="От арената"][/caption]

От тук римските граждани са влизали, за да се настанят по трибуните в определеният им сектор, очаквайки с трепет поредното кърваво зрелище. Гладиаторските игри са били за древните римляни това, което е футболът за техните днешни темпераментни наследници. [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Колизеум – вход към трибуните"][/caption]

А съвременният наследник на лъвовете и тигрите спокойно се разхождаше из арената –там където неговите кръвожадни роднини са участвали в кървави битки с хората, че и помежду си :) [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="„Вместо лъв“ на арената на Колизеума :)"][/caption]

Скоро излязох от Колизея покрай гмежта от хора и се отправих към по спокойна зона. Палатин –мястото, където, според легендата Ромул основава Рим. Хълмът, който по време на Империята се превръща в една римска Бояна за знатните римляни :) Пътьом, обаче, не можех да пропусна забележителната

арка на Константин,

защото и да не искаш просто се сблъскваш с нея. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Арката на Константин"][/caption]

Да, тогавашните римляни са строели, сякаш завинаги. Макар да отразява упадъкът на Римската империя, поради множеството използвани фрагменти от по ранни времена, арката на Константин стоеше пред мен –стабилна и непоклатима, 17 века след нейното построяване! За дълговечността на римските творения помня писанията на един византийски автор от 6 век, който описваше, как тогавашната юстинианова войска вървяла по „Виа Апия” и пътят изглеждал сякаш е току що е построен. И това повече от половин хилядолетие след като е създадена тая артерия! Всичко опира до мащаби май. Имперски мащаби! И до отношение! И качество, което нашите пътни строители никога няма да достигнат :) Всички знаем защо. Сетете се само за вълничките на „Цариградско шосе”, които могат да ви докарат да вибриращ екстаз. Дръпнах една цигара по варварски и продължих. Входът за

хълма Палатин

е естествено платен, но туристическата карта, която имах, ми даде достъп и до там. Дори и да не сте си купили Рома Пас, шом сте взели билет за Колизеумът, знайте, че той ви дава право да влезете и в Палатин, а после и във Форумът. Както и обратното. Да не се минете ми е мисълта, защото си познавам сънародниците... Признавам си, тук очаквах да видя главно археологически обекти разхвърляни сред гола височина, но освен тях открих един невероятен парк, който съчетаваше в себе великото минало със красивата природа на сякаш извънградска зеленина. Нищо, че е в центъра на сегашния, пък и на древния Рим. [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Хълмът Палатин "][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Хълмът Палатин"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="На хълма Палатин"][/caption]

Но щом влязох след входа, първо поседнах на един древен камък и се заех да прегледам археологическата карта. Доста забележителности ме очакваха, но всички те бяха разхвърляни в хаотичен безпорядък, който само историята е способна да сътвори... Очаквайте продължението Автор: Юрий Александров Снимки: авторът Още снимки от Рим: [nggallery id=27]

Прочети цялата новина

Свързани новини: