Уважаеми другарю Борисов,

350 части от милион е безопасна горна граница за концентрация на CO2 в атмосферата 350 ще бъде изписано по различни начини от много много хора на много различни места по света в неделя, 10-ти октомври в София в 10 ч на 10.10.2010 пред НДК велосипедисти ще изпишат 350 нещо още по-яко и май ...

Полицаи, военни и всякаква друга въоръжена и опасна гмеж трябва да се пенсионират наравно с всички останали хора в България, при навършване на 63 г, с достигнат осигурителен стаж.

Опасността в работата на един старшина не се доближава и на светлинна година до опасността в работата на един миньор. Това, което аз видях в армията, прави труда на военния точно толкова опасен, колкото е моята вечеря. Има риск от злоупотреба с алкохол, но за това пенсия не се полага. Изключвам от сметките единствено периодите на участие в мисии и военни учения.

Има полицаи, загинали при изпълнение на служебния си дълг, мир на праха им (голяма част при ПТП и пожари). Количеството граждани, пребити от полицаи обаче, уви, е драстично по-голямо, като жертвите включват и непълнолетни момиченца. Това значи ли, че цялата нация трябва да се пенсионира на 47, само защото ежедневно се разминава по улицата с въоръжени и опасни служители на МВР и МО?

Не са нужни оправдания, за да бъдат приравнени силовите групировки на България към общите правила за пенсиониране. Сегашното състояние е несправедливо.

Zombie stories are peculiarly American, as the creature was born in the New World and functions as a reminder of the atrocities of colonialism and slavery. The voodoo-based zombie films of the 1930s and '40s reveal deep-seated racist attitudes and imperialist paranoia, but the contagious, cannibalistic zombie horde invasion narrative established by George A. Romero has even greater singularity. This book provides a cultural and critical analysis of the cinematic zombie tradition, starting with its origins in Haitian folklore and tracking the development of the subgenre into the twenty-first century. Closely examining such influential works as Victor Halperin's White Zombie, Jacques Tourneur's I Walked with a Zombie, Lucio Fulci's Zombi 2, Dan O'Bannon's The Return of the Living Dead, Danny Boyle's 28 Days Later, and, of course, Romero's entire "Dead" series, it establishes the place of zombies in the Gothic tradition.

Десетте най-грозни хотела в света

Може и да сте виждали по-грозни сгради, но тези са просто уникални... виж ТУК

Продължих по развитието на гадното си нараняване и не бях изненадана, че продължих да срещам нелепици - на здравната система. Лекарят в "Пирогов", който ревизира раните ми и ги заши, ми обясни, че оттук нататък аз ставам грижа на джипито си. То трябва да ми смени превръзката след два дена и след това на всеки три дни, да ми издаде болничен лист, а на 12-тия ден да извади конците.

С накърненото си (след вчерашните перипетии) самочувствие на познавач на здравните норми и медицината плахо запитах дали обикновеното джипи трябва да има хирургична квалификация - щото мисля, че дори специалността "Обща медицина", която уж те трябва да имат (доста по-малко от половината са я придобили), не предполага такава. Пироговският доктор отвърна, че съм права, но по норматив аз съм вече грижа на джипито. С видимостта на си на уж разбирач поне го убедих да ми напише документ - какво ми е било, какво е направил и какво е необходимо да се направи оттук нататък. Щото неговата теза беше "той като разреже превръзката да я смени, сам ще види", което за мен не бе трудно да оборя като глупост. Но човекът пък бе пич и развеселен каза нещо от типа "явно доста разбирате от медицина и здравни каши" и ми написа въпросния документ (който НЕ Е направление, а просто нещо като бележка)

При личният ми лекар лъснаха яко нелепостите на здравната система. Той е от малцината джипита, които придобиха в изисквания от закона срок специалност "Обща медицина", но тя не изисква от него да сменя превръзки и сваля конци. Отделно, но много важно: че ако моят доктор е някой хахо (дето вярва на писаните закони като мене) и реши все пак да ме поеме, няма кой да му плати консумативите - марли, бинтове, препарати за дезинкфекция; отделно, че няма хирургични инструменти, например трябват си специални ножици за рязане на конци.

Поради всичкото дотук, докторът тегли една майна, че трябва да си изразходва последното направление за месеца (а датата е 8-ми, да напомня) и ми написа направление за хирург, който да свърши всичко това, без да плаща от джоба си консумативите. Водихме и с него разговор, който завърши весело - както разговорите ми с ортопеда от елитната градска болница, който играеше ролята на хирург, и с хирурга от "Пирогов". "Весело" да се разбира в смисъл съвместно в единен дух подробно упоменаване на родата по майчина линия на здравния министър, здравното министерството и цялата власт. И Неговата рода, на самия Него - да ме прости - бе упомената и в трите разговора. Но която мома не ще да я щипят, да не се хваща на хорото. Нещо такова е и с министър-председателите.

Да обясня накратко идиотщината: в здравната система пациентът е някакво досадно недоразумение, навлек, който всяко звено гледа да прехвърли на друго от гледна точка на плащане. И понеже някога някой идиот е решил, че контролът върху плащанията се прави най-добре с направленията - се е получило тъй, че всички звена стоварват върху личния лекар задължението да издава направление (в конкретния мой случай - лекарят в "Пирогов", който ме заши, не ми даде направление за хирург, защото това трябвало да го направи личният лекар).

От другата страна на тази Сцила дебне Харибда - Здравната каса, която намалява непрекъснато броя направления, с които личният лекар разполага. Като го ограничават включително с явно мръсни номера, например:

Психично болните, макар че са хронично болни, не се диспансеризират по общия ред (има отделна глупотевина, която сега уж щели да я оправят), поради което за разлика от един хронично сърдечно болен, който е диспансеризиран, и възоснова на това може да ходи при кардиолога си без направление - психичноболният трябва да взима на минимум три месеца направление от джипито си, за да отиде при психиатъра си. Щото ако не му донесе направление - касата няма да плати на психиатъра. Обаче тези направления - за психичноболните, се включват в общия лимит на едно джипи. С диабетноболните има подобен проблем. И джипито като си знае лимита за тримесечието - вади от него броя задължителни направления за действително сериозно хронично болните, които държавата е решила ловко да пробута в общия лимит направления за болести. От което съответно намаляват наличните направления за хора, които просто са се разболели, не от нещо толкова сериозно - но все пак се нуждаят от направление за специалист.

Да, тази гадост с направленията е перверзия - и всички в системата го знаят. Знаят, че те свършват преди средата на месеца, включително и затова, че при изчисляването на бройката им изкуствено са набутани категории хронично болни, които не могат да бъдат оставени без направление.

С ограничаването на направленията е свързана една друга огромна перверзия на системата - свръххоспитализацията (изключително високият процент в сравнение с Европа приемани в болница) . За връзката между двете перверзии всички здравни министри знаят, но явно я имат за нещо като трипер - не е прилично и редно да се говори за това.

Обяснявам го със пример, този път без притеснения - защото стана с предишното ми джипи, което, слава на Бога, вече работи в чужбина и както не му пука за тукашините простотии, така и междудругото сподели по нета, че сега чак разбрал какво е да си лекар, а не хроничен невротик.

Моят пример, който ще споделя, е симптоматичен - това е масовият тип причина за свръххоспитализации. Имах някакви неопределени стомашни оплаквания и общи неразположения. Хипотезата ми бе за хронична жлъчна инфекция и/или хроничен хепатит. Личният ми лекар каза, че и той така мисли, но ако пусне всички необходими изследвания, ще изчерпа лимита си за направления за месеца (щото верно много изследвания си трябват, ако не си тръгнал да умираш, за да се разбере какво е) - в случая освен ПКК (пълна кръвна картина) и урина, трябваше пълна биохимия, ехография на коремни органи, гастроскопия, специфичен тест за хепатит А и В. И моят лекар каза, че е по-добре да вляза в Първа градска болница (където има свой човек), за да ми направят всички тези изследвания и да разберат какво ми е, респективно да го лекуват. Оказа се прав, т.е. и аз се оказах права - махнаха ми жлъчката; общи размисли за жлъчката като като такава и нейните болести и моята в частност.

Да обобщя: личните лекари имат крайно недостатъчен брой направления, за да направят необходимите изследвания (на шибания медико-управленски здравен жаргон - МДД и ВСД - медико-диагностични дейности и високоспециализирани дейности) и консултации със специалисти, за да диагностицират и съответно излекуват даден болен. Освен ако той не е взел-дал, т.е. ясен е и без изследвания. Оттук неизбежно следва, че те са лишени от възможността да бъдат лекари, а системата ги е сложила да са нещо като диспечери в гара-разпределителна.

И въпреки че всичко това се знае от всеки, дето що-годе се е допирал професионално до здравната система (дори и Лъчо Мозъка го знае), всяко поредно здравно дрънкало от властта продължава цинично да лъже, че джипитата не си вършели работата - да лекуват; и че болниците правели свръххоспитализации.

Майната ви! На вас от властта, на тези, които ни управлявате, майната ви! Дори само затова, че знаете два от много сериозните проблема в здравната система, а лъжете като цигани за тях!

"Майната" да се разбира в смисъл: всички управляващи ни след Иван Костов, т.е. след 2001 г. - защото лъжите за направленията и свръххоспитализациите и използването на тези лъжи за далавери ги започнаха царедворците, продължиха ги тройната мафия воглаве с камуняките и ги продължава Бойко.

Докато не чуя на глас истината по тези два въпроса от министър или достатъчно високопоставено политическо лице - ще продължавам да смятам, че и днешните управници са като предишните. И пациентът им е само некФа досадна пречка за далаверата.

„От няколко дена с министър Симеон Дянков работим по темата как до понеделник и имам уверенията, че ние ще направим така, че да не се вдигне с 3% вноската, но аз искам гаранция точно с колко пенсионната вноска може да се вдигне. Трябва да имаме пълните гаранции от финансистите, че ако вноската се вдигне с [...]

Някой знае ли кой е авторът на този “паметник”?  Балсамираното трабанче заявява нещо, за разлика от Чапкъновци, Рашидовци и прочие доайени на художествената бюрокрация.

Преди месец се чудехме дали приходите от ДДС през юли са се възстановили до предкризисните нива устойчиво или по изключение (т.е. заради еднократни фактори).

Според данните за август, хипотезата за наличие на тенденция към подобрение изглежда не се потвърждава. Разбира се, отново трябва да се направи уточнението, че данните за ДДС са изключително волатилни.

Месечни приходи от ДДС, промяна спрямо 2008 година, %

Блогът за икономика 2010

Прочетете подписката на синдикатите срещу пенсионната реформа. Ще забележите, че почти цялата подписка се занимава със запазване на привилегии на различни групи. Вижте например това:

КНСБ ви призовава да защитим правата си като кажем заедно „НЕ” на… увеличаването с 3 години на осигурителния стаж на заетите в отбраната, сигурността и специалните ведомства.

Синдикатите защитават привилегията на полицаи, военни и ДАНС да се пенсионират с 25 години стаж. А вчера на протеста синдикалисти носят лозунги "Не искаме доживотен труд за ниски пенсии". 25 години изискване за трудов стаж ли е доживотен труд?!?

И въобще, може ли някой да е толкова глупав, че да включи в един и същи лозунг "доживотен труд" и "ниски пенсии" – неща, които се взаимоизключват.

Между другото, синдикатите казват, че 200 хиляди души са подписали подписката им. Според самите синдикати, синдикалните членове в България са 420 хиляди. С други думи, дори мнозинството от синдикалните членове не е подкрепило подписката на синдикатите! (а може би броят на синдикалните членове е манипулиран и неверен?)

Блогът за икономика 2010

За в-к „Пари”, 08 октомври 2010

Юсеф Дакак ми се обади в понеделник и ми каза, че във вторник ще участва в телевизионен дебат за паметника на съветската армия. Казах „добре” и се замислих.

Относно премахването на паметника могат да се изтъкнат както банални, така и ексцентрични аргументи. Банален аргумент е например: всичко в София ли оправихме, та опряхме до това. Приемането на такъв аргумент означава да се примирим, че в София няма да се направи нищо, докато не определим най-важното и не направим първо него. Ексцентричен аргумент пък е версията на соц-общинаря Росен Малинов, според която Сатаната Иван Костов си е наумил чрез лукави козни да забие нож в широкия и нищо неподозиращ гръб на Бойко Борисов. През 1992 Филип Димитров подписал договор за приятелство между България и Русия, в който имало и клауза, според която всяка от страните ще пази паметниците на другата. Ето защо, ако бутнем съветския паметник, Русия ще протестира и това ще разклати кабинета. Има хора, които се пропиляват в общинските съвети, вместо да пишат сценарии за сериали. Ако бутането на паметника можеше да разклати правителството, то БСП трябва да скача от радост. Нали те искат вот на недоверие! Значи всъщност социалистите са тези, който искат да се бутне паметникът на съветската армия…

Както се вижда, аргументите издишат. Тогава нека ги разделим на три: технически, естетически и идеологически. От техническа гледна точка се разбра, че пропуканият фундамент ще се допропука от вибрациите на метрото и паметникът сам ще се срути върху главите на невинните и абсолютно аполитични минувачи. Излиза, че да се премести паметникът, значи да се съхрани и е по-скоро изпълнение на договора, а не нарушение. Естетическата аргументация. Красив ли е паметникът и заслужава ли да съществува като произведение на изкуството? Аз имам непоколебимо мнение по въпроса. Социалистическото изкуство е хиперреалистично, но няма душа, както няма душа и комунизмът. Произведенията на социалистическото изкуство нямат никаква естетическа стойност. По този въпрос нещата са ясни: паметникът е кич. Идеологически паметникът е най-спорен. Или най-безспорен. Нагъл триумф на окупатор в победена страна. На когото му харесва – да си го гледа, на когото не – не.

Време е да се попитаме: какво всъщност значи „паметник”. Паметникът е памет – нещо, което напомня за друго нещо. Мисля си, че все повече стават хората, на които паметникът на съветската армия не напомня нищо, както не им напомнят Руски паметник, Докторският паметник, Паметникът на свободата в Русе, както и Паметникът на Бдинци във Видин. За тях това са елементи от пейзажа. Така че, докато има хора, на които паметникът на съветската армия напомня нещо, давайте да го махаме! Да ги закараме двамата с пловдивския Альоша на остров Болшевик и там да си правят компания.

________________________________________________________________________________________

Паметници на светската армия в България

Бургас

Паметникът „Альоша”

Вандалските набези сякаш не спират и за ден. След като вчера паметникът на площад Тройката бе почистен от вандалските надписи и свастики, днес отново той осъмна нашарен със спрей. Пречупен кръст и недовършен надпис “Смърт за…”, надраскани с бял спрей “красят” релефната композиция на фронталната стена на паметника Альошата.

Плевен

„В рамките на куриоза, ще отбележа, че дори и Румен Петков в качеството си на кмет на Плевен е „подстригал” един паметник и е отстранил от него статуите на съветските войници, за да бъде пригоден монументът към „новите условия”.

Теодор Дечев

Пловдив

Паметникът Альоша

Паметникът на Съветската армия, известен с името „Альоша” е издигнат на самия връх на хълма Бунарджик. Построен е през 1954 г. и официално открит 3 години по-късно. Автори са българските скулптури Радославов, Коцев, Топалов и Занков. Представлява внушителна статуя от гранит с размери 10.5 м. Изобразеният воин е прототип на руския войник Алексей Скурлатов. Около фундамента на паметника има площадка, от която се открива панорамна гледка към Пловдив и Родопи.

Русе

Паметник на Съветската Армия

Построен е в 1947 г. след национален конкурс. Дело е на авторски колектив с ръководител Йордан Кръчмаров. Върху гранитен пиедестал с форма на куб е стъпила бронзова фигура на млад войн във войнишка униформа, стиснал в лявата ръка бойно войнско знаме.

Сливен

Паметник на Съветската армия

Скулптор е Васил Радославов (той май е специалист по темата), материали – камък и тухла, – размери: Височина: около 10 м. Релеф 3,20 м.

София

Паметници на Съветската армия

Така нареченият паметник на съветската армия, носещ надпис “От признателния български народ”, е построен в годините на просъветското (комунистическо) управление в България. На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България. В този момент България е излязла от Тристранния пакт и е в положение на неутралитет. По-късно България се включва в състава на съветската армия и дава повече от 30000 жертви. През 1947 г. на Парижката конференция България е записана в победените държави, а в последвалия половин век е най-верният сателит на СССР. Високо издигнатото над столицата на Република България оръжие на съветски войник е символ на верноподаничеството на българските комунистически правителства.

от Wikimapia

Стара Загора

„ДУМА“: Отново оскверниха паметник в Стара Загора

За пореден път вандали оскверниха Паметника на съветските воини в Стара Загора, алармираха възмутени граждани. Почистеният наскоро от активисти на БСП и БАС монумент, поставен в памет на починалите от раните си в Града на липите воини от Червената армия през 1944-45 г., е бил “украсен” със свастики и ругателни надписи през нощта срещу вторник. Вандализмът в Стара Загора директно кореспондира с развихрилата се напоследък в социалната мрежа фейс-бук истерия с искане да бъде демонтиран Паметникът на Съветската армия в София.

29 септември 2010 | в. „Дума“, Христо ДИМИТРОВ | брой 223, стр. 4

Помагало:

ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН

______________________________________________________________________

По подразбиране, представителната демокрация идва с пакет отговорности, които упълномощените да вземат автономни управленски решения, носят пред суверена — избирателите.

В този смисъл, смяната на министър в известна степен представлява предоговаряне на отговорностите. Ако смяната на един и същ министър е втора за няколко месеца, тогава предоговарянето на отговорностите, поради промяната в първоначалната уговорка са повече от очевидни.

Ако сферата, в която се извършва предоговарянето, е здравопазване, тогава, заради своята значимост за обществото, проблемът с прилагането на обичайни и логични процедури, както и формалното поемане на отговорност пред упълномощителите (избирателите) е повече от необходимо. Все пак, не става дума за смяна на чиновник на някоя синекура длъжност, нейде из дебрите на администрацията, а говорим за смяна на здравния министър.

Какво обаче се случи у нас? Демонстрира ли премиерът това, че смяната на министъра на здравеопазването е и негова отговорност? Дойде ли в Парламента, да представи лично новата номинация?

Не.

Нещата се развиха различно от логиката, която процедурата на представителната демокрация предполага. Борисов демонстративно изпрати своето вице, който, според мнозина също е „пътник“, да представи нов министър на здравеопазването, който, както самият Константинов отбелязва, заема пост с голямо текучество напоследък...

Естествено, провокирана от демонстративния премиерски непукизъм, опозицията използва случая да предприеме действия, които, въпреки, че изглеждат забавно и несериозно, всъщност доста умело илюстрират абсурдността на ситуацията: докато представители на управляващото мнозинство говореха в Парламента, те размахваха плакати с лика на първия държавен ръководител.

Резултатът? Очевидно разгневен, Борисов цъфна в Парламента, за да потупа новия министър по рамото и да нарече работодателите си безделници, обиждайки по този начин и тези, които са ги овластили с механизмите на представителната демокрация — избирателите. „Безделниците“ поискаха всички в Парламента да се разграничат от думите на Първия, което провокира поредния абсурд: Уж демократично действащите граждани за европейско развитие на България не пожелаха да се разграничат от лидера си, обявявайки идеята за почти еретична... Това пък, от своя страна, отчитайки генезиса на опозицията и самоопределянето на ГЕРБ, като демократична и открита партия, практически, за пореден път демонстрира силно субординираната на крайната воля на Лидера структура на ГЕРБ. Както не веднъж съм казвал, БСП трябва ръка да му целуват на Борисов за това, че умело и систематично реанимира своя основен враг от тройната коалиция — БСП на Станишев...

Сякаш, да илюстрира безрезервната вярност към Лидера, председателят на Парламента, г-жа Цачева пускаше и спираше камери и микрофони, като един истински диждей или тон-режисьор, демонстрирайки неодобрение към изказвания „извън дневния ред“, но допусна граничещото с лудост поведение и значително надхвърлило позволеното време, изказване на Волен Сидеров, позволявайки по този начин деструктивен език на омраза — неприемлив, според всички демократични стандарти.

Всичко обаче е наред! Министърът е сменен, медиите са показали Лидера, той се е скарал на депутатите с думи, така приятни на електората, който отдавна завижда на „безделниците“ за евтините кюфтета...

Ннай-хубавото тепърва предстои, скъпи сънародници!

След като започваме ударно с нови сингли от Ray Lugo и Record Kicks, си говоря по телефона със Skill. Той представя уникалния албум на Ceco & Skill Българи, а аз оставам без дъх.

Последният албум на The Dynamites feat. Charles Walker Burn It Down също не е за изхвърляне, а веднага след като ставаме свидетели на по-доброто от него, отново грабвам телефонната слушалка - този път за да се чуя с Петя Загорчева. Тя ми разказва за 11-ото издание на Jam On It, а аз за пореден път съжалявам, че не можах да присъствам. По дяволите.

В края на това издание слушаме саундтрака на blaxploitation филма Coffy, който е дело на големия вибрафонист Roy Ayers.


45 оборота в минута #75 - плейлист:

Prince – Get On The Boat / Universal
Brass Construction – Music Makes You Feel Like Dancing / United Artists
Ray Lugo’s L.E.S. Express feat. Roxie Ray – Love Me Good / Record Kicks
Ray Lugo’s L.E.S. Express feat. Roxie Ray – If It Ain’t True / Record Kicks
Raphael Saadiq – It’s A Shame / Columbia
Omar & Common – Gimme Sum / Ether
Ceco & Skill – Ти, който днес живееш на земята ни / Ceco & Skill

разговор по телефона със Skill

Ceco & Skill – Към брата си / Ceco & Skill
Ceco & Skill – Вяра / Ceco & Skill

разговор по телефона със Skill

Ceco & Skill – За саможертвата / Ceco & Skill

The Dynamites feat. Charles Walker – “Burn It Down” (2009, Outta Sight):
The Dynamites feat. Charles Walker – Burn It Down
The Dynamites feat. Charles Walker – If I Had Known
The Dynamites feat. Charles Walker – Somebody’s Got It Better
The Dynamites feat. Charles Walker – Can’t Have Enough
The Dynamites feat. Charles Walker – Somebody Stop Me
The Dynamites feat. Charles Walker – (It’s a) Sunny Day
The Dynamites feat. Charles Walker – The Third Degree
The Dynamites feat. Charles Walker – If You Don’t Mean It

разговор по телефона с Петя Загорчева

The Jimmy Castor Bunch – It’s Just Begun / RCA

разговор по телефона с Петя Загорчева

Herman Kelly & Life – Dance To The Drummer’s Beat / Alston

Roy Ayers – “Coffy” OST (1973, Polydor):
Roy Ayers – Coffy Is The Color
Roy Ayers – Pricilla’s Theme
Roy Ayers – King George
Roy Ayers – Aragon
Roy Ayers – Coffy Sauna
Roy Ayers – King’s Last Ride
Roy Ayers – Coffy Baby
Roy Ayers – Brawling Broads
Roy Ayers – Escape
Roy Ayers – Shining Symbol


1 час:

2 час:


3 час:

Веднъж император Ю си загубил главата. Той претърсил целия дворец, разпитал всички слуги, но главата никъде я нямало. Тогава изпратил глашатаи по цялата империя, предлагайки награда, но и това не помогнало. Скоро получил съобщение от свой отколешен враг, който му съобщавал, че главата е при него и иска половината империя в замяна. Император Ю вече се канел да се съгласи с всички условия, но не щеш ли точно в този момент от своето пътуване по крайбрежието се завърнала кралица Ре. И понеже силно се била затъжила за своя любим, хвърлила се насреща му и притиснала устни в неговите. Тогава император Ю разбрал къде му е главата.

Юрий Криницин "Параприказки за император Ю и кралица Ре"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Време е и аз да се похваля с участието си в WordCamp и да изкажа малко впечатления. Макар че видях малко от събитието, дори това ми беше достатъчно, за да съжалявам, че не мога да остана до края на програмата. За сметка на това и малкото време ми стигна, за да се запозная с интересни нови хора.

WordCamp всъщност беше моят дебют в публичното презентиране. Самото усещане е интересно и се надявам на публиката да й е било толкова интересно, колкото и на мен. Презентацията на тема “Как блогът да ви намери работа?” Всъщност беше просто интересна формулировка на темата за персоналния брандинг. Блогът може да е много ефективен канал, чрез който да печелиш признание в професионалната си среда и да извличаш имиджови позитиви от него – а с това в един момент идват предложения за работа, външни проекти, нови ценни контакти и какво ли още не. В презентацията си събрах само някои основни точки за това, което работи при мен – как пиша и защо мисля, че това е правилният начин. Голяма част от съветите са известни, но често се забравят.

Ето и какво имам предвид с презентацията. Накратко, личната ми история включва вече 3,5 години блогване, но всичко започна с много малки и неуверени стъпки (както често се случва) Тогава разни хора ми казваха, че само си губя времето, но успях да покажа (всъщност всички блогъри заедно успяхме да покажем), че от блога има смисъл и той наистина може да ти помогне. Понастоящем в един или друг смисъл всичките ми доходи са дошли като предложение през блога.

За мен формулата може да се синтезира в 4 основни точки, като първите 2 касаят характера, който представяш в блога, а останалите – поведението, което имаш.

Разбира се, на първо място трябва да покажеш, че си професионалист, за да те приемат хората като такъв. Задължително е да пишеш редовно (поне 2 пъти седмично), за да наложиш блога като познаваемо име. За да си намериш теми, може да се “образоваш” от всякакви специализирани блогове, сайтове и издания, а и да намираш паралели и вдъхновение във всички други сфери (можеш да направиш пълен анализ за позиционирането на база продажбата на зеленчуци на Женския пазар). За да покажеш, че си в течение с новостите, а и да се наложиш като доверен източник, трябва да споделяш редовно нови и интересни идеи. А в твой интерес е да предоставиш лесни начини на читателите да споделят твоето съдържание (бутони за Facebook и Twitter са едно добро начало) – така репутацията ти ще се разпространява много по-бързо и ефективно. Добър начин за разширяване на познаваемостта е да гостуваш в други блогове – както по професионални теми (здравей, eTimes!), така и по лични интереси (здравей, AzCheta!). И последно тук, професионалистът не трябва да се страхува да изрази мнение, дори когато това може да доведе до спорове. Стига да имаш добра аргументация, смелостта може да ти донесе само позитиви.

Естествено, ако се концентрираш само върху изтъкване на професионализъм, нещата стават много скучни много бързо. Затова е добре да покажеш и човешката си страна. Без проблем сериозните постове може да се разнообразят с теми за хобитата – така се генерира допълнителен трафик от нови посещения и идващата с него познаваемост. Човешкото се изразява и в това понякога да си признаеш, че не разбираш от нещо – все пак специалистите обикновено си имат съответна сфера. Това няма да навреди на имиджа ти и е много по-добър вариант отколкото да се правиш на всезнайко.

Стигаме до поведението и по-точно до отношението към аудиторията ти. Отговорите трябва да са навременни и в синхрон с тона на коментиращия/питащия. Често първият коментар, който някой остави на блога е и първото му впечатление за теб – затова трябва да се постараеш то да е положително. С отговор на чужд коментар ти като автор приветстваш четящия и му показваш, че го чуваш – а това е ключов елемент за мотивацията му той да се върне отново. Редовното и навременно отговаряне важи не само за блога – активността в социалните мрежи също е начин да си създадеш имидж на професионалист, например като отговориш на общо питане във Facebook или на въпрос в LinkedIn.

И определено не на последно място, създаването на диалог е адски важно. Надали мога да обясня колко е важно всъщност. Диалогът е белег само на наистина интересните блогове – никой никога няма да отдели време да коментира нещо, което не е привлякло вниманието му. Полагането на усилия този разговор да процъфтява създава истинска връзка между автор и аудитория, показва, че си no-bullshit-guy и ти помага да намериш лоялна аудитория.

Забележка: тук използвам думата “четящи” и “аудитория” много условно. Всъщност трябва да мислиш за аудиторията като съавтор на блога – all these “Comment” buttons are there for a reason!!!

Ако не съм ви отегчила до смърт (или точно заради това), вижте презентацията на Стефан Кънев – никога досега не съм била по-впечатлена от БГ-лектор. Дзвер също е казал интересни неща.

Още по темата:

1. Блогът: кому е нужно!?!
2. Подкастите – университет на път за работа
3. Маркетинг – работа за завиждане!

Лято, жега. От задната седалка се чува:

– Тате, пусни вече тоя охладиатор!

Есенно задръстване рано сутрин. Тежка въздишка от задната седалка:

– Днес всички са тръгнали на детска градина...

Подобна ситуация:

–Защо има светофари? Само спират хората сутрин, трябва да ги пускат по обяд!

(Аз пък се замислих за нуждата от държавно регулиране при ограничени природни ресурси ;)

Прибираме се от градината:

– Тате, нали ти си най-силния?

(Щастлив съм, че на света има човек, който поне за малко е бил убеден в това :)

Вече в трети в клас. Виждаме дъга пред нас.

Аз:

– Знаеш ли, че ако минем под дъгата аз ще ти стана мама, мама ще ти стане татко, а ти ще станеш момче :)

– Хайде да опитаме, давай да я стигнем... Интересно какво е да си момче

Караме напред. След две минути размисъл:

– Не, недей да караш към дъгата

– Защо, нали ти беше интересно?
– Ти добре ли си?!? Нали в класа момчетата ще станат повече и ще победят!

Тя дъгата междувременно изчезна

(Напомня ми на вица за левскаря, негъра и цесекаря ;)

Извод: трябва да си записвам, защото почвам да забравям

Снимка: Pennsylvannia State Climatologist

Продукти:
2 опаковки бисквити Еверест с орех
125г краве масло
3 ванилии
1ч.ч. захар
1с.л. коняк, бренди
1с.л. лимонов сок
300г сини сливи
400г  сирене крема /може и извара/
150г смлени орехи
3с.л. кафява захар
1ч.л. канела
50г шоколад

Приготвяне:
Бисквитките се счукват на прах. Към тях се прибавят 125г разтопенено краве масло и 2 ванилии. Омесва се бисквитено тесто. Разстила се в кръгла, тортена форма за печене, като част от него се качва по ръба ѝ. Крема сиренето се слага в купа. Добавя 3/4ч.ч. захар. Разбива се с миксер до получаване на гладък крем. Разпределя се равномерно върху бисквитения блат. Пече се на умерена фурна докато хване светлокафавя коричка отгоре. Сините сливи се измиват. Почистват се костилките им. Слагат се в метална касерола. Поливат се с 1с.л. коняк и 2- 3с.л. вода. Поръсва се останалата 1/4ч.ч. захар. Съдът се поставя на включен котлон. Когато плодовете пуснат сока си, се бърка непрекъснато за да не загорят. Варят се в продължение на 30- 40 минути, на тих огън. Накрая се поливат с 1с.л. прясно изцеден, лимонов сок. Върху изпеченият чийзкейк се подреждат сладките сливи. Смлените орехи се смесват с кафявата захар, настъргания шоколад и канелата. С получената смес се поръсва десертът. Консумира се изстинал.

“Сцената на мечтите” е всъщност сцена на трагедията. Сираци, инвалиди и онкоболни се борят помежду си за зрителския вот, а победителят получава не изцеление, а пари за допълнително лечение. Има нещо дълбоко нехуманно в това шоу, което те кара да избереш между няколко тежки трагедии. Чудиш се чия мъка е по-голяма, на инвалидите или на танцуващо-пеещите “звезди”, които им “помагат”.

Гласувай, с твоите стотинки ще оправим всички проблеми в държавата, Нова телевизия ще пребоядиса всички училища и ще прекопа всички градинки. Гласувай и не питай как ДАНС хвана шефа си миналата година и още се чуди как да го обвини, а тази година със 100 милиона бюджет хвана само един ходжа. Международен терорист от Долно Бърдуково, дано да не прави черни магии, че ще ви ебе майката на всичките.

За капак народът си мисли, че ГЕРБ не трябва да прави нищо, защото бюджетът е издънен (загубеното е повече от заграбеното) и схваща Държавата като партията-майка, която трябва да раздаде по една близалка на всяко дете.  Дори Бойко не е наясно с принципите на капитализма, че Държавата трябва да бъде рефер, а не основен и единствен играч на терена и живее в някаква паралелна реалност на партийни ръководители с кирки в ръце. Като няма пари за крадене – използвайте си времето да гласувате по-добри закони, които да отвръзват ръцете на дръзналите да останат.

На 10 октомври София ще бъде един от хилядите градове, които ще се включат в инициативата Световен ден за ремонт на климата и ще алармират за числото 350.

Какво е 350?

Според климатолози 350 части на милион (броят на молекули въглероден двуокис сред общо един милион молекули във въздуха) е безопасна горна граница за концентрация на CO2 в атмосферата. 350 е числото, до което трябва да се придържаме, за да избегнем климатичните промени.

Организации в 180 държави са измислили най-различни вдъхновени начини да изпишат 350, общо планираните акции са над 6300. В София точно в 10:10 ч. на 10. 10. 2010, десетки велосипедисти ще изпишат числото 350 с колелата си пред Националния дворец на културата.

Ето и останалите планирани акции и събития:

● След 11.30 ч. на 10.10.2010 г., екипът на Списание 8, заедно с доброволци и ентусиасти, ще информира минувачите на Орлов мост в София за промените в климата и възможните мерки за справяне с тях. В знак на протест срещу замърсяването на въздуха в София, участниците в акцията ще носят транспарант с надпис 350 и ще бъдат с противогази.

● ЗАМРЪЗНАЛА ИЗЛОЖБА ще бъде под формата на флашмоб (EcoFlashmob) и ще се проведе между 18 и 18.30 ч. в София на същия ден. Участниците във флашмоба ще останат „замръзнали” за 350 секунди, показвайки различни послания, чиято цел ще бъде да накарат хората да се замислят за възможните решения на проблема с промените в климата. Информация за точното място, на което ще се съберат участниците във флашмоба, ще бъде обявена в интернет преди акцията.

● Гражданска група “Да Спасим Иракли” организира почистване на плажната ивица на Иракли през целия ден на 10.10.2010.

Продължение?

На 14 октомври от 18:30 в сградата на Британски съвет на ул. Кракра 7 в София ще започне дискусия за промените в климата. Участниците в акциите посветени на 350 ще покажат снимки и видео и ще изложат своята гледна точка по проблемите. По-късно, от 19:30 ще започне и прожекция на един от най-емблематичните филми, свързани с промените в климата - “Ерата на глупостта” (The Age of stupid).

Внимание: местата за дискусията и прожекцията са ограничени, желаещите да присъстват могат да се регистрират предварително в Британски съвет по имейл или телефон (booking@britishcouncil.bg или тел.: 0887 424 344).

Хладничко ли ви е, а? А да ви вали гнусен есенен дъждец и никой не ви пуска парното в офиса? Хайде сега, като малко морално утешение Ико ще ни води на моренце – топличко, с пясък, вълни, чайки и разходки :) Приятно четене:

Опознай Черно море, за да обикнеш Кара Дере

Созопол – Смокиня – Маслен нос – Бегликташ – Лозенец и Корал – Варвара – р.Велека – Силистар – Резово – с. Българи – с. Бръшлян

След една чудесна седмица на Кара Дере повечето от хората от лагера трябваше да се тръгват. Останалите имахме още една седмица на разположение и решихме да си направим приключение на юг. Нямахме ясна визия къде ще ходим, освен да е някъде по южното черноморие плюс Странджа и да спим всяка вечер на палатки където ни свари вечерта. Тръгнахме в понеделник. Не много рано … някъде след обяд. Първата ни цел беше

Созопол,

където трябваше да ни чакат Вили и Сашо. Те бяха дошли с нощния влак и ни чакаха от сутринта. В Созопол в първия момент изпитах истински стрес от многото хора. Наистина след Кара Дере, като видях плажа в Созопол, ми дойде като шок. Докато другите седнаха в едно заведение, аз се разходих из малките улички на Стария град, където имаше по-малко хора. Разходих се, поснимах и се успокоих. Понеже нямахме план къде да стигнем до вечерта решихме да пробваме идеята на Вили за

къмпинг Смокиня.

След малко объркване на пътя в крайна сметка отидохме там, но обстановката въобще не ни хареса – дори и Вили каза, че въобще не е това което е било преди няколко години. Сега беше едно оградено място наблъскано с каравани. Отношението на човека в кабинката на входа беше арогантно и в крайна сметка всички се отказахме дори да влезем. Таня реши да остане с Вили и Сашо на квартира в Созопол, а останалите продължихме на юг. На картата видяхме

един нос леко на север от Приморско, наречен Маслен нос,

и решихме да се опитаме да стигнем до там. Тъкмо и пътя минаваше през Приморско и напазарувахме ядене за вечерта от там. Пътя към Маслен нос минава покрай плажа и продължавате с коли напред. Ние доста се полутахме докато решим накъде да отидем. Дори стигнахме близо до Беглик Таш, но решихме да го оставим за сутринта, защото времето доста напредваше. Принципно искахме да избягваме черни пътища, но нямаше как – местата на които ни харесва да ходим все с такива. Пътят криволичеше покрай морето и първите няколко хубави места бяха заети с къмпигуващи, което само ни обнадежди. В крайна сметка се спряхме на първото свободно място, въпреки, че не беше нещо особено … дори беше доста прашно. С Дарко и Ники направихме една разходка наоколо да потърсим други места и стигнахме до едни невероятно красиви скали, но беше много голо наоколо и решихме да си останем на избраното вече място. Направихме си лагер, огън и си сготвихме. Междувременно с Дарко направихме и едно нощно къпане :) Вечерта се получи много добре – някои се понапиха, други повече и се получи весело. [caption id="" align="aligncenter" width="510" caption="Скалите на Маслен нос"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="510" caption="Фиорд на Маслен нос"][/caption]

На сутринта събрахме лагера и решихме всички да си направим разходка из носа. Първо отидохме до готините скали с невероятната гледка, която всички я харесаха. След това решихме да отидем до самия нос или поне докъдето може да стигнем, защото от далече се виждаше, че има някакви военни сгради. Избрахме “краткия” път направо, но се оказа, че пътеката свърши, завряхме се в едни храсти, едни треви … май и някакви прасета бяха ровили … въобще пълна мизерия и дори някои искаха да се връщаме, но аз отново настоях, че щом сме толкова близо трябва да стигнем до носа. Успяхме да се измъкнем от гората и излязохме на някакво параклисче, пред което се спряхме да си починем. Видяхме че този път (за разлика от Емине) няма може да преминем военните заграждения и да стигнем до носа. Все пак видяхме една пътечка, която видимо водеше към морето и решихме да слезем поне там. И там какво да видим –

един ПРЕКРАСЕН малък плаж

с не много хора, две-три яхти и дори бар ! Направо не можахме да повярваме как изникна всичко това изведнъж ! Изпихме по една студена бира на бара, който беше направен много добре – със сламен покрив, корабни въжета … въобще както си трябва. [caption id="" align="aligncenter" width="510" caption="Плажът на Маслен нос"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="510" caption="Барът на плажа"][/caption]

Целия плаж беше покрит с натрошени миди, но въобще не бодеше. В морето беше същата работа. Докато бяхме на бара чух че температурата на водата била 30-31 градуса и въобще не ми се мислеше колко е била на въздуха. Ние се топнахме само с показани глави над морето и въобще не ни се излизаше. Беше много красиво плажче. Имаше само словаци, които явни ги караха с корабче от Приморско. Човекът от бара (с който се разприказвах и дори си заредих батерията на фотоапарата там) каза, че въобще не искат да има хубав път до там. Така си им е идеално. След няколко часа престой там си тръгнахме с нежелание и с обещание, че пак ще дойдем. Взехме колите от лагера и се отправихме към

Бегликташ – древното тракийско светилище

С колите се стига до едно място по асфалт, след което е забранено, защото се влиза в защитена зона и има ~2km пеша. Има и вход 2 лева (1 за студенти) и с пичовете на входа може да се пазариш :) Иначе мястото е наистина интересно – едни огромни издялани камъни. Всичко е номерирано и ти дават един лист с номерата – кое какво е. Всичко го бяха написали доста художествено – то не бяха преходи към отвъдното, изпитания на Орфей, света на смъртта и т.н. :) Все пак се забавлявахме де. Само където беше голяма жега на тези камъни и имаше доста мушички по пътя. [caption id="" align="aligncenter" width="510" caption="Тракийското светилище Бегликташ"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="452" caption="Бегликташ"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="452" caption="Процеп към Долната земя"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="510" caption="Бегликташ – поглед отгоре"][/caption]

След Бегликташ отидохме да ядем в

Приморско

Намерихме си едно хубаво ресторантче в началото на главната и близо до изхода на града. Хапнахме вкусно и започнахме да се замисляме къде да отидем за идващата вече нощ. Дидо се беше присъединил към нас и ни даде идея да отидем близо до Лозенец. Речено-сторено. Междувременно докато бяхме на ресторанта с Ники отнесохме по една глоба от 30 лева за неправилно паркиране :P Настанихме се на

плаж Корал до Лозенец

Там ни беше къмпингуването най-близо до цивилизацията. На самия плаж имаше дори бар. И то какъв ! [caption id="" align="aligncenter" width="595" caption="Барът на Корал до Лозенец"][/caption]

Малко след като си опънахме палатките и си направихме лагер Ники и Вени си заключиха ключа-карта за Реното вътре и нямаше как да си отворят колата. Опитахме какво ли не, но не успяхме и решихме да оставим за сутринта. Отдадохме се на вечерта, която беше изпълнена от китарата на Дидо. Дойде много приятно, само където аз тази вечер реших да си легна рано и да се наспя. Част от групата дори са продължили с посреднощни бири на бара и спане на плажа. [caption id="" align="aligncenter" width="508" caption="Нощ на плажа "][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="510" caption="Кеф"][/caption]

Сутринта започна с кафе на бара на плажа (защото за пореден ден бяхме забравили да купим) и мисли как да отключим колата. Беше ни ясно че оставаме тук, докато не решим този проблем. Оказа се че в Лозенец няма ключар и трябваше да ходим до Царево. Дарко беше останал за една вечер в Приморско, та и той провери как стоят там ключарите. В крайна сметка с моята кола отидохме до Царево, намерихме ключаряТ (да, май е един монополист за окръга). Той се нави да дойде, дори взе буса си и изглеждаше доста самоуверен. Всъщност беше голям образ – после доста го обсъждахме :) Беше си истински автоджамбазин – отвори колата за 15 минути. Ние си представихме какви ли не hi-tech неща че ще използва като по филмите, а той с една тел ! Вече знам как се отварят тези модерни коли :) Ключарят взе 80 лева и си тръгна. А ние отново имахме две коли и можеше да продължим пътешествието си. Разбира се не и преди един плаж на Лозенец. След Лозенец отидохме във

Варвара

Там вече лудницата от хора беше значително по-малка и беше доста по-спокойно. Намерихме една доста голяма кръчма точно зад църквата, където беше доста вкусно, а дори имаше и тенис на маса. Доста постояхме там, след което се отправихме към “плажа” т.е. към скалите. Аз си представях как ще си намерим място за пренощуване там и един ден ще се настаним навреме, но когато стигнахме, за мое разочарование, на никой друг не му хареса мястото. [caption id="" align="aligncenter" width="521" caption="Скалите край с.Варвара"][/caption]

Аз все пак си поплувах между скалите, но другите дори не влезнаха в морето. Решихме да изчакаме Дарко и за пореден път да си търсим място на смрачаване. Продължихме на юг. Навряхме се в едни гори до Ахтопол, но въобще не ни хареса. Стигнахме дори до Синеморец, но нищо … тогава Дарко предложи да се върнем до река Велека. Нямахме много време за мислене и слезнахме

под моста на Велека

Там по принцип пишеше че е забранено за палатки, но попитахме един дядо, който се оказа че се грижи за мястото, и той ни каза, че може да останем. Решихме дори да останем на беседката, която се водеше като “място за палене на огън”, а после просто да отидем някъде покрай реката да спим. Така тази вечер за първи път от доста време ядохме на маса :) Дядото се оказа бай Любен Фърчилката, който е на 83 години, но с изключително млад дух. Забавляваше ни цяла вечер със своите невероятни истории. И продължава да живее на пълни обороти – разхожда по цял ден туристи с лодка по Велека, скача с бънджи, обикаля където си иска с един стар опел (който всъщност му е и къща). На сутринта дори си купихме един екземпляр от последната му книга с разкази от пътя. [caption id="" align="aligncenter" width="546" caption="Край Велека"][/caption]

Събудихме се край реката, събрахме на бързо палатките, преди да да дошли рибари и туристи. Поговорихме си отново с Любо Фърчилката и потеглихме отново на път. Следващата цел беше

Синеморец

Там първата ни задача беше да намерим банички :) Оказа се че са доста популярни и дори се наложи да чакаме на опашка. А жегата от рано започна да ни мори. Наложи се дори да се разходим до другия край на Синеморец за банкомат, който дори се оказа, че не работи. Въобще на юг от Приморско не тръгвай без пари в брой – банкомати няма. И да ги има не се знае в какво състояние са. Същото важи и за бензиностанциите. След тази градска разходка под слънцето на никой не му се ходеше по плажа, за да стигнем до мястото където Велека се влива в морето и решихме да го пропуснем (на мен ми беше все едно – вече съм ходил там). Следващия плаж който си бяхме набелязали беше

Силистар

Това се очакваше да ни бъде въобще последния плаж за пътешествието – след това потегляхме към Странджа. На Силистар вече се плаща за паркинг – 4 лева ! Плащат се и чадъри, подслони, водни колела … въобще е на път да се превърне в един от най-комерсиалните плажове. Наоколо все още е красиво, но многото хора малко развалят гледката. Ние се настанихме под един навес, на който нямаше покрив (и затова беше безплатно) и опънахме покривалото от нашата тента. Поне малко да се пазим от слънцето. Беше наистина много горещ ден. Не можахме да издържим твърде много и по някое време си тръгнахме. [caption id="" align="aligncenter" width="510" caption="Силистар"][/caption]

Последната цел на юг логично беше [geo_mashup_map]

Резово

Видяхме най-южното българско плажче, а насреща беше огромния пуст пясъчен турски плаж. Разходихме се по алея Европа покрай сама граница на Европейския съюз. [caption id="" align="aligncenter" width="510" caption="Плажът на Резово и границата с Турция"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="510" caption="Ръбчето на Европейския съюз"][/caption]

Кръчмата с гледка към Турция ни се видя прекалено скъпа и решихме да се върнем във Варвара на познатата ни от предишния ден кръчма. След това си измихме чиниите и чашите, напълнихме вода от чешмата пред църквата и се подготвихме да напуснем черноморието ни. За вечерта бях планувал да спим на поляната до

село Българи

и се отправихме натам. Тесните пътчета из Странджа се взимат по-бавно от колкото очакваш и отново стигнахме по свечеряване. Там поне имах представа къде отиваме и не се лутахме да търсим място. На поляната ме изненада, че са направили супер голяма беседка и така за втора поредна вечер бяхме на маса :) А късно вечерта се спусна много гъста мъгла, от която на сутринта всичко изглеждаше като след дъжд. Въпреки това не мога да кажа, че беше кой знае колко хладно. На сутринта всички задружно (а Жоро още от вечерта) усетихме че нещо не е наред – беше ни отпаднало, ходехме до тоалетна, а някои и повръщахме. Така и не разбрахме дали бяхме слънчасали, или някой вирус, или сме яли нещо, или от водата от Синеморец, когато си напълнихме от един чичо, който като го попитахме дали се пие, каза “Да-а ! Директно от язовира е” :) Важното е че резултата беше че на никой нищо не му се правеше. Ники каза, че колата му показвала, че в 11 сутринта е било вече 38 градуса и това допълнително ни караше сама да полягваме където сварим. Все пак с някакви сили успяхме да разгледаме една къща в Българи, която я бяха направили като музей. Общо взето имаше същите неща, които имаме и в Мандрица, но ги бяха подредили. [caption id="" align="aligncenter" width="555" caption="Край с.Българи в Странджа"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="552" caption="Къща"][/caption]

Продължихме по пътя из Странджа. Спряхме за малко в Граматиково, но не толкова да разгледаме, колкото да си починем малко. Следващата голяма цел беше

Малко Търново

За съжаление толкова ни беше зле, че не успяхме нищо да видим от града. Само си намерихме по една пейка и заспахме. По едно време си мислех да останем тук докато се оправим и никъде не мърдам. Поспахме 2-3 часа, просветна ни малко и решихме да тръгваме. Успях да видя само малко от центъра на Малко Търново, така че трябва пак да отидем там. А хич не е лесно място за стигане :) По едно време имаше идея да спим в Елхово при бабата на Жоро, но този план пропадна и решихме да пробваме да се приберем до Пловдив през Странджа и Ямбол (където трябваше да оставим Софи и Жоро). По пътя единствено много настоях да се отбием за малко до

село Бръшлян

Въпреки че наистина бързах да видя за какво става дума ми хареса селото. Направих само няколко снимки, разгледахме какви хубави къщички се дават под наем, и реших да не измъчвам другите, а да тръгваме. [caption id="" align="alignnone" width="595" caption="Къща – с. Бръшлян в Странджа"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="510" caption="Къща под наем"][/caption]

Минахме по разбитите пусти странджански пътища, но според мен едно странджанско пътешествие не може без това изживяване ! :D От завоите и на който не му беше лошо му стана, така че спирах често за “спешни случаи” :D Направо не мога да си представя каква гледка сме били отстрани. За първи път минах и през

Ямбол

Останахме само за еднно кафе време и останалите трима герои (Дарко, Ники и аз) се отправихме към Пловдив. Като се замисля по едно време на Карадере бяхме 20 човека. Въпреки, че се прибрах малко по-рано от колкото очаквах, всъщност минахме през всичките набелязани от мен места, плюс доста нови :) Няма да забравя Маслен Нос, както и Любо Фърчилката под моста Велека. Чудесно приключение се получи ! Автор: Христо Илиев Снимки: авторът Още снимки от българското Черно море: [nggallery id=43]

Или така ми е тръгнало тая седмица?
Откровено си признавам, толкова неприятен сюрприз не съм очаквала - в рамките на три дни в Свежо изскачат два мои превода на притчи, публикувани в други блогове в Blogger, без да е упоменат нито автора на оригиналния текст, нито източника, откъдето е копиран текста на български. Няма да се впускам в конкретики. Единственото, което ще кажа, че докато в първия нещата опираха до липса на опит в блогосферата, във втория въобще не беше така, а напротив - нарушителят е утвърден и достатъчно популярен вече блогър, който много добре трябва да е наясно какво е прието за редно и какво не.
И в двата случая авторите на блоговете мигновено внесоха корекции след острата ми реакция, но тенденцията тия случаи да зачестяват и в Blogger никак не ме радва.
При мен до скоро най-силният трафик беше от Свежо и въпреки че той намаля значително, от блога се правят не по-малко от 50 копия на ден, а преди бяха между 100 и 200. Смятате ли, че съм в състояние да тичам след всеки от вас? Искам да пиша, а не да си играя на стражари и апаши. И за следващия, който се появи да ми скача трупешки по нервите в Свежо или в Top Blog Log , директно ще се обърна с молба към администраторите публикацията му да бъде изтрита.
А за нарушителите от Нетлог, Сибир, блог.бг и тем подобни явно пак ще трябва да окачвам таблото, защото само покрай първия от двата случая, споменати в началото, излязоха три страници резултати в Гугъл, измежду които едно-единствено коректно копие.

... И докато ми издържат нервите! През лятото беше излязла една мода, да се трият блогове и ако някой ден взема та я последвам и изтрия тоя блог, то ще е не защото не обичам това, което правя в него, а защото категорично не желая да участвам в подобни отношения.

Лек ден на всички!

Това е дъщерята на Маргарита Иванова от гр. Ст. Загора- Дариа на 3 год., която  много се радва, когато помага в кухнята. Мама й е приготвила подходящи продукти, за да си “направи” сама следобедната закуска. Вижте и другите рецепти, които Маргарита ни изпрати. Поне аз всяка събота и неделя се чудя какво да приготвя за закуска:)

Бишкоти с мармалад -  необходими материали: 1 пакет бишкоти /меки/, 1 бурканче шипков мармалад, какаов сироп /по желание/. Бишкотите се намазват с мармалада и се слепват по две. Може да се полеят с какаов сироп.

МЕДЕНКИТЕ КОТЕНЦА – необходими са: 2 яйца, 1 ч.ч захар – може по-малко, 1 к.ч. олио, 1 ч.л. сода, 2 с.л. мед, брашно, мармалад за слепване, най-добре шипков. Замесва се тесто, оставя се да си почине около 10 мин. Разточва се на дебелина около 5-7 мм., реже се с чаша на полумесеци, пече се и се слепват по две с мармалад. Изписват се очички и мустачки с разтопен шоколад или гъст какаов сироп.

ПОНИЧКИ С ТЕЧЕН ШОКОЛАД – необходими са: 150 мл. прясно мляко, 20 гр. мая, 2 яйца, 3 с.л. захар, щипка сол, брашно, олио за пържене, течен шоколад. Замесва се тесто, втасва, разточва се на дебелина около 7-8 мм, реже се на кръгове с чаша. На половината от тях се слага шоколад, а другата половина от кръгчетата се слагат отгоре и се притискат с дръжката на вилица, за да не изтече пълнежа при пържене. Отново втасват и се пържат. Изваждат се върху хартия, посипват се с пудра захар. Могат да се изрежат вътрешни, по-малки кръгчета, да станат като гевречета и да се изпържат без пълнеж, а после да се гарнират пожелание. Много деца ги обичат, а тези са по-добрият вариант, от купените, тъй като са по-малко мазни и са с подбрани продукти. Може детето да помага при изрязването и слагането на пълнежа /сирене, сладко или бял шоколад/. Също могат да се направят без да се гарнират, а да се посипят с пудра захар след като са готови.

Картофено суфле с кашкавал - необходими са: 4-5 картофа, 2 яйца ,100 гр. кисело мляко ,100 гр. кашкавал , 2 с.л. брашно , 4 с.л. олио. Картофите се сваряват и намачкват. Към тях се настъргва кашкавала. Брашното се запържва и към него се слага смесени жълтъците с киселото мляко и 100-150 мл. вода. Като заври бешамеловия сос се маха от котлона и се изсипва при картофите. Разбиват се белтъците на сняг и също се добавят. Слага се в купички/формички и се пече в загрята фурна.

Омлет- човече – необходими са: 1 яйце, бучка сирене , парче филе , 1 с.л. доматено пюре или обелен и нарязан домат. Всичко се разбърква и се изпържва. Окрасява се със салата моркови и лимон. Подходящо е за по-големи деца-около 3 годишни.

Вижте още: