Какво напомнят паметниците

За в-к „Пари”, 08 октомври 2010

Юсеф Дакак ми се обади в понеделник и ми каза, че във вторник ще участва в телевизионен дебат за паметника на съветската армия. Казах „добре” и се замислих.

Относно премахването на паметника могат да се изтъкнат както банални, така и ексцентрични аргументи. Банален аргумент е например: всичко в София ли оправихме, та опряхме до това. Приемането на такъв аргумент означава да се примирим, че в София няма да се направи нищо, докато не определим най-важното и не направим първо него. Ексцентричен аргумент пък е версията на соц-общинаря Росен Малинов, според която Сатаната Иван Костов си е наумил чрез лукави козни да забие нож в широкия и нищо неподозиращ гръб на Бойко Борисов. През 1992 Филип Димитров подписал договор за приятелство между България и Русия, в който имало и клауза, според която всяка от страните ще пази паметниците на другата. Ето защо, ако бутнем съветския паметник, Русия ще протестира и това ще разклати кабинета. Има хора, които се пропиляват в общинските съвети, вместо да пишат сценарии за сериали. Ако бутането на паметника можеше да разклати правителството, то БСП трябва да скача от радост. Нали те искат вот на недоверие! Значи всъщност социалистите са тези, който искат да се бутне паметникът на съветската армия…

Както се вижда, аргументите издишат. Тогава нека ги разделим на три: технически, естетически и идеологически. От техническа гледна точка се разбра, че пропуканият фундамент ще се допропука от вибрациите на метрото и паметникът сам ще се срути върху главите на невинните и абсолютно аполитични минувачи. Излиза, че да се премести паметникът, значи да се съхрани и е по-скоро изпълнение на договора, а не нарушение. Естетическата аргументация. Красив ли е паметникът и заслужава ли да съществува като произведение на изкуството? Аз имам непоколебимо мнение по въпроса. Социалистическото изкуство е хиперреалистично, но няма душа, както няма душа и комунизмът. Произведенията на социалистическото изкуство нямат никаква естетическа стойност. По този въпрос нещата са ясни: паметникът е кич. Идеологически паметникът е най-спорен. Или най-безспорен. Нагъл триумф на окупатор в победена страна. На когото му харесва – да си го гледа, на когото не – не.

Време е да се попитаме: какво всъщност значи „паметник”. Паметникът е памет – нещо, което напомня за друго нещо. Мисля си, че все повече стават хората, на които паметникът на съветската армия не напомня нищо, както не им напомнят Руски паметник, Докторският паметник, Паметникът на свободата в Русе, както и Паметникът на Бдинци във Видин. За тях това са елементи от пейзажа. Така че, докато има хора, на които паметникът на съветската армия напомня нещо, давайте да го махаме! Да ги закараме двамата с пловдивския Альоша на остров Болшевик и там да си правят компания.

________________________________________________________________________________________

Паметници на светската армия в България

Бургас

Паметникът „Альоша”

Вандалските набези сякаш не спират и за ден. След като вчера паметникът на площад Тройката бе почистен от вандалските надписи и свастики, днес отново той осъмна нашарен със спрей. Пречупен кръст и недовършен надпис “Смърт за…”, надраскани с бял спрей “красят” релефната композиция на фронталната стена на паметника Альошата.

Плевен

„В рамките на куриоза, ще отбележа, че дори и Румен Петков в качеството си на кмет на Плевен е „подстригал” един паметник и е отстранил от него статуите на съветските войници, за да бъде пригоден монументът към „новите условия”.

Теодор Дечев

Пловдив

Паметникът Альоша

Паметникът на Съветската армия, известен с името „Альоша” е издигнат на самия връх на хълма Бунарджик. Построен е през 1954 г. и официално открит 3 години по-късно. Автори са българските скулптури Радославов, Коцев, Топалов и Занков. Представлява внушителна статуя от гранит с размери 10.5 м. Изобразеният воин е прототип на руския войник Алексей Скурлатов. Около фундамента на паметника има площадка, от която се открива панорамна гледка към Пловдив и Родопи.

Русе

Паметник на Съветската Армия

Построен е в 1947 г. след национален конкурс. Дело е на авторски колектив с ръководител Йордан Кръчмаров. Върху гранитен пиедестал с форма на куб е стъпила бронзова фигура на млад войн във войнишка униформа, стиснал в лявата ръка бойно войнско знаме.

Сливен

Паметник на Съветската армия

Скулптор е Васил Радославов (той май е специалист по темата), материали – камък и тухла, – размери: Височина: около 10 м. Релеф 3,20 м.

София

Паметници на Съветската армия

Така нареченият паметник на съветската армия, носещ надпис “От признателния български народ”, е построен в годините на просъветското (комунистическо) управление в България. На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България. В този момент България е излязла от Тристранния пакт и е в положение на неутралитет. По-късно България се включва в състава на съветската армия и дава повече от 30000 жертви. През 1947 г. на Парижката конференция България е записана в победените държави, а в последвалия половин век е най-верният сателит на СССР. Високо издигнатото над столицата на Република България оръжие на съветски войник е символ на верноподаничеството на българските комунистически правителства.

от Wikimapia

Стара Загора

„ДУМА“: Отново оскверниха паметник в Стара Загора

За пореден път вандали оскверниха Паметника на съветските воини в Стара Загора, алармираха възмутени граждани. Почистеният наскоро от активисти на БСП и БАС монумент, поставен в памет на починалите от раните си в Града на липите воини от Червената армия през 1944-45 г., е бил “украсен” със свастики и ругателни надписи през нощта срещу вторник. Вандализмът в Стара Загора директно кореспондира с развихрилата се напоследък в социалната мрежа фейс-бук истерия с искане да бъде демонтиран Паметникът на Съветската армия в София.

29 септември 2010 | в. „Дума“, Христо ДИМИТРОВ | брой 223, стр. 4

Помагало:

ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН

______________________________________________________________________

Прочети цялата новина

Свързани новини: