У дома е там, където има пудинг

Събота сутрин ме посрещна с натюрморт за събуждане. Пердета, облени в слънчева светлина, две почти празни чаши вино и ютия. До прозореца стои дъската за гладене. Домашна идилия. Стана ми топло и уютно. Присвих очи и се протегнах, разпростирайки се на цялата половина от леглото. На другата половина беше ти. Усмивките ни се сблъскаха и избухнаха в многоцветен фойерверк. “Добро утро!”

Стъпалата ми проучват килима по пода. Все още не могат да свикнат – преди имахме само теракота. По необясними причини в главата ми звучи Жоао Жилберто и ми мирише на Коледа. Странна комбинация. Усмихнато ми е и ми се танцува. Предвидима комбинация.

Ловко заобикалям кашони и се пресягам през кутии. Закуската е готова, а чашите за кафе току-що разпукаха пашкулите си от вестник и кацнаха на масата.

Според безпристрастна статистика, за последната година и половина съм имала 4 “вкъщи”-та. Приспособяването не е особено трудно. А новото “вкъщи” се превръща в такова светкавично бързо – с магията на една обикновена закуска. Само едно “Гуш” е достатъчно, за да знаеш, че си у дома. На кого му трябва пудинг?

___
снимка: Sarah Parrott

Няма подобни постове.

Прочети цялата новина

Свързани новини: