Съвсем откровено ви моля – събудете г-н Аню Ангелов! От толкова барут му се е замъглило съзнанието и съвсем скоро ще започне да твърди,че Конго е заплаха за националната сигурност и трябва да изградим ПРО щит край Гоце Делчев срещу атаки по море и въздух от Африка.

За изграждане на ПРО щит се говори от много време, но е неясно срещу кого ще се гради. Франция, САЩ и Аню Ангелов смятат, че трябва да е ясно срещу Иран, Сирия и Сие ли ще е, или срещу друг. В крайна сметка, щом ще градим щит, трябва да знаем срещу кого е. Току виж аятоласите са ни анексирали. Сигурен съм, че доста хора вярват в подобни глупости.

В интервю за „24 часа“, пред Георги Милков министър Николай Младенов твърди, че:

Има и райони, в които трябва да вдигнем нивото на представителството си и да открием посолства.

 

- Къде например?

 

- След повече от едно десетилетие е крайно време в страна като Сирия да вдигнем нивото на посланик.

 

Наистина трябва да се направи нещо по въпроса, особено да се прочисти малко българското посолство в Дамаск, защото прави всичко друго, но не и да помага на българите. Трябва да се знае ПРО щитът колко ще струва, България как ще участва – с разполагане само, или с финансиране също? В какъв срок ще бъде активиран щита, какво мисли Русия- защото тя е важен играч, искаме или не. И още въпроси има.

Възниква още едно питане – ние посланик ли ще пращаме в Сирия или ще строим мощен щит срещу Сирия? Отговорът би бил полезен, имайки предвид, че когато искаш да затоплиш отношения с някой, не го удряш с тиган по главата.

 

“ 11 септември е нещо като отправна точка за всички новинарски емисии” на Би Ти Ви. Чух това да казва от екрана тази вечер Люба Ризова, която е шеф на същите новини (и на огризките от публицистика в телевизията). Тя и друг път е изричала подобни истини ( в случая отново не подозира колко е [...]

След месните предложения, зачестили в последните постове най-вече от любопитството ми към баварската кухня, е време да оставя книгата на Алфонс Шубек и вместо към месарницата да се запътя към местния пазар. Там винаги е пъстро и винаги се вдъхновявам, а в есенния сезон, изобилието ме подтикна най-накрая да напиша за една не маловажна, но често пренебрегвана съставка в повечето вкусни ястия. В периода на постите, зеленчукът е основната храна, независимо дали ще бъде приготвен самостоятелно или като добавка към бобови и житни култури. А сега ще си говорим за зеленчуковия бульон.

Екстракт от зеленчуци – така бих нарекла бульона, а колкото повече и различни са те, толкова по-богат и хранителен е той. В описанията на старите готварски книги, в повечето кулинарни видео клипове, в по-добрите ресторанти – на котлона, в тенджера, къкри течност със зарзават. И когато приготвяш ризото, или искаш да задушиш зеленчуци или месо, гребваш с голям черпак от врелия бульон и освен водата, която ни трябва в случая, добавяме и повече вкус. Ястието вече придобива друг облик – питателно е и е по-ароматно.

В избора на зеленчуци за зеленчуков бульон няма правила. Може да се използва всичко, което ти харесва. Може да се добавят неизползваните части от зеленчуци и зелени подправки като крайчето на моркова, кочанът от зелето или дръжките на магданоза. А за по интензивен вкус, зеленчуците може да се запекат предварително във фурната.

Неписано правило е, че за бульон зеленчуците се заливат със студена вода и се оставят да заврат на бавен огън. Така всички полезни вещества от зеленчуците и билките ще се отделят във водата. Но с развиването на молекулярната гастрономия, това твърдение се опровергава и изведнъж се замислям, колко време съм изгубила в чакане да ми заври ледената вода на слаб огън. Дали наистина е така? Не знам. И затова продължавам да приготвям бульона по стария си начин.

Това, което има по-долу като рецепта е само предложение. Както вече казах, може да се използват всякакви зеленчуци и подправки по твой избор и според сезона.

Зеленчуков бульон

Продукти:

• 1 морков
• 1 пащърнак
• 3 стръка селъри
• 1 стрък праз
• 1 фенел
• 1 парче пресен джинджифил
• 1 малък алабаш
• 1 червена чушка
• 1 глава лук
• 3 скилидки чесън
• 1 чаена лъжица черен пипер на зърна
• 1 дафинов лист
• 3-4 стръка прясна мащерка
• 1/2 чаена лъжица семена кориандър
• морска сол на вкус

Всички зеленчуци се измиват и почистват добре. Нарязват се на едри парчета и се поставят в тенджера с вместимост 3,5-4 литра. Към зеленчуците се добавят всички подправки без солта. Заливат се с толкова вода, че нивото й да бъде 4-5 см. над нивото на зеленчуците.

Тенджерата се похлупва с капак и се слага на умерен огън. Зеленчуците се варят 1 час.

Бульона се прецежда  и се овкусява със сол.

Ако няма да се използва веднага, готовия бульон може да се съхранява 4-5 дни в хладилник или да се замрази.

Как да си направя зеленчуков бульон от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

сутринта на кръстовището около мен имаше няколко едри черни коли, всичките с отворени прозорци откъм шофьора и от там излизащи кълба дим. модерно е шофьорите да са нервни и при по-дълго чакане на светофара да пушат цигари. аз съм ОК с това. не ми пречат. просто беше любопитна гледка. синхрон. днес ...

Планът Ран-Ът

Колкото и да е странно, все някой вероятно е знаел какво ще се случи с България и за това ви представям това видео, като в никакъв случай не вземам страна а кой бил виновен и подобни. Гледайте и сами преценете дали има нещо вярно в него ...

Ако имате проблем с видеото може да го гледате ТУК

Все още си спомням последния път, когато пътувах с влак от Малмьо към Копенхаген. Тогава подготвих един текст, който така и не качих в блога. Това, което ме провокира, бяха хората, които срещнах в рамките на единия час между двете гари.

Срещу мен седеше мъж от Иран. Попита ме колко е часът, а след няколко минути вече ми разправяше с какво се занимава в Швеция, дори ми показа и снимка на съпругата си. На седалката до мен пък беше момиче от Тайланд, дошло в Скандинавия преди две години, за да учи физика. Въпреки че времето не й харесвало, била влюбена в тази част на континента. Заради хората.

От гарата на летището се качиха три жени. Застанаха между двете врати на вагона, подпряха големите си раници и разтвориха картите. Говореха си на немски и се опитваха да открият музея Calrsberg. Датчанинът до тях се включи бързо в разговора. На немски. Докато придържаше колелото си.

Там наистина ми харесваше. Живеех в студентски град, ходех на училище с колело и го паркирах до велосипедите на преподавателите си. Градинките са зелени. В контейнерите за боклук има отделна секция за батерии. Веднъж възрастен човек ми се скара, че карам колелото по тротоара, а не по велоалеята на пътя.

Свикнах много бързо. Започна да ми харесва също толкова бързо. Когато се прибирах в България, настоявах, че изпитвам културен шок. Всъщност, просто ми беше неудобно, че тук не е същото. А ето, вече точно пет месеца съм на родна земя. Живея в града, който избягвах толкова старателно досега. И ми харесва. Наистина. Повечето ми приятели са тук. Всеки ден се запознавам с интересни и интелигентни хора, с които ми е приятно да се срещам отново и отново. Денят е малко по-дълъг. В коридора ми стои не тежкият норвежки двуколесен звяр, а моят си велосипед. Имам бърз интернет и мога да си позволя да пътувам, често и надалеч.

Единственият проблем е, че искам повече. И който разправя, че трябва да се задоволяваш и с малкото, което имаш, е пълен глупак. Винаги трябва да искаш повече. Не повече коли, не повече пари. Повече истински изживявания. Повече истински приятели. По-истински живот.

Сякаш е по-лесно да забиеш лице в плътната възглавница на нещастието. И докато аз си върша работата с усмивка, едни хора са се събрали да защитават идиотската си кауза. Искат да раздробят една историческа ценност на дребни монети и с тях да си купят евтини кебапчета, грозна музика и черни коли.

„Да имах повече власт…“, каза приятел. Властта няма да ни оправи. За щастие, има млади хора с амбицията да променят този свят. И те ще се справят, дори и без власт. Има ги. Познавам доста от тях. Та затова и се събуждам с усмивка и горя от ентусиазъм. Пробвай, много по-приятно е ;-)

Снимката е благородно дело на Ирина Русева

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

те харЯвор Дачков и Виза Недялкова се жалвалив социалистическата Европа, че у нас нямало медийна свобода. Развеселиха ме, че ме избива на истеричен смях...

Явор е собственик на един вестник и зам.главен (може би собственик в сянка - не знам) на друг - и двата враждебни до малоумие срещу Бойко Борисов. До степен, че манипулиратг заглавия, да звучат противоположно на авторовата мисъл - това е специалитет на Явор - някой известен социолог говори и като цяло внушението му е, че подкрепата за Бойко е стабилна и няма изгледи да се промени (ако не стане, разбира се, случило се е ещо суперизвънредно). А Явор вади заглавие - "И това правителство е корумпирано като останалите". Псевдооснованието му е един общомъгляв абзац, че всички, които са ни управлявали, са корумпирани. Явор не се интересува от корупцията при Луканов (когато се крадяха не знам и аз - колко стотици милиони, или може би милиарди?) чрез външнотърговските дружества, чрез прословутите куфарчета - които вървяха по линия на ТНТМ; чрез манипулациите с външния дълг (там е голямата далавера); и съвсем дребното ограбване на Лукановия финал - че не еба да направи нищо за финансова стабилизация - както например направиха полските комунисти непосредствено преди да паднат от власт; че не стартира приватизацията - законово имаше тази взможност, но се уплаши (имам интервю с него точно на тази тема)

Луканов прееба - не се извинявам, защото той точно това направи - прееба истински предприемчивите хора, тези, чиято енергия се отприщи след постановленията за частната собственост и частна стопанска дейност. А бе, мамка им, имаше постановление 954, което даваше реална възможност за приватизация в селското стопанство, но не в тоя дивашко-примитивен вид като у нас. Въпросните унгарци акционираха ТКЗС-тата, давайки възможност на всеки, отказвайки се от дяловете и респ. дивидентите, да вземе съответната земя, която притежава - но НЕ В РЕАЛНИ ГРАНИЦИ (глаевните букви са ясно защо - заради въпиющаята тъпота не експертите на Филип Димитров). Така бившите ТКЗС-та бяха ликвидирани невежо и тъпарски, пътьом давайки възможност на бившите квазикопоративни комунистически ръководители да станат крадци и съответно неизбежно заиграха по неговите правила; комунягите и това бяха изчислили: Лично ми го сподели с конкретни подробности един от тях.

За комуничистеските кражби при след 1991 - по-нататък. А, Яворе, нещо да кажеш, или те води само омразата към Иван Костов? Аз ще продължа да показвам непочтеността ти на публиката. Ти опря до Алексей - което не ти иде на интелекта. Опря до отявлени, познати на обществото. Ти си вярващ, Яворе, чувствам, че ти си изкушен от гордостта и си обърнал гръб на смирението. Махни я политиката - не това е истинският ни живот. Ти не бе нито пич, нито мъж както с К.К., така и с Л.К.

"Зад всяко дете, което нарушава закона, има дълъг списък от възрастни, които не са изпълнили своите задължения да защитават, подкрепят и насочват детето в живота." още как се съдят децата у нас, престъпници ли са всъщност децата, кой е виновен в крайна сметка и кой носи отговорността ... пълният текст - в ...

Лекарите щели да протестират, щото искали да се махне зравната каса. Там имало лобиране за определени болници и региони. Вместо нея отдел в здравното министерсво да се занимавал с това.

бе, доктори, що не си кажете, че искате да се централизира корупцията, която - меко казано - не е чужда на мнозина от вас? Явно в министерството има ангели с крилца, които летят и требят всяка корупция от въздуха. Като Самия Бойко от въздуха ги... абе, духа ги, ама айде, да не дърпам дявола за опашката.

Международният влутен фонд пък искал пенсия да се взима не повече от 10 години. Така го били изчислили според средната продължителност на живота. Абе, тъпанари, който ви е дал дипломи, в ада ще го варят в специален казан - социалистически.

В средната продължителност на живота - както тъпаците от МВФ я мислят, се включва и цялата детска смъртност - която в БГ хич не е малка, плюс смъртността сред хората в предпенсионна, сиреч работна възраст. К'во следва? Ами това, което всеки актюер знае (ми учат го в университета, бе, тъпаци)- продължителността на живота на 65-70-годишните е значимо по-висока от средната.

Ало, знаменитите, звучите много тежко с английските си имена, но ето ви, преведени на български, да ви видим колко струвате.

На 20-ти ноември в гр. София между 10 и 17 часа в Аулата на ректората на Софийски университет „Св. Климент Охридски” ще се проведе събитие организирано от нашите приятели TED Youth@Sofia. То е наречено ИЗБЕРИ СИ БЪДЕЩЕ и в него ще вземат участие вдъхновяващи хора, които показват, че България е място за осъществяване на лични и общи идеи.

tedxyouthsofia.com/

Както често става у нас разследването на скандални престъпления обикновено потъва в някакви пререкания и същественото в случая отпада някак си по пътя, съпроводен джавкането на кучетата. Това ли се очертава да се случи отново – този път със сензацията около ролята на бившия прокурор Никола Филчев в убийството на прокурор и адвокатка. Сензацията си [...]

ПРЕПЕЧАТВАМ СТАТИЯТА ОТ В. “СЕГА” С ИЗРИЧНАТА МОЛБА КЪМ НЯКОИ ЧИТАТЕЛИ ДА ОБЪРНАТ ВНИМАНИЕ: АЗ ( ИВО ИНДЖЕВ), МАКАР ДА СЪМ ИЗПИСАЛ ДОСТА ПО СЪЩАТА ТЕМА, НЕ СЪМ АВТОРЪТ НА ТОЗИ ТЕКСТ. В ТОЗИ СМИСЪЛ “НАМЕКВАМ”, ЧЕ БЕЗОБРАЗИЯТА НА ПЪРВАНОВ И ТЯХНОТО ИЗОБЛИЧАВАНЕ НЕ СА НЯКАКВА “МОЯ” ТЕМА, КАКТО ПОНЯКОГА МИ СЕ ВМЕНЯВА. . Първанов [...]

В българския език има една група думи, които, поради исторически натрупвания и свързаните с тях комплекси, са се превърнали в табу, дори спокойно можем да ги наречем нещо като мръсни думи. Думи означаващи иначе нормални човешки и съвършено позитивни понятия и идеи. Солидарност е една от тях.

Представи си – ноемврийска неделя, един от последните топли и слънчеви дни за годината. Представи си планинска местност в Плана – на около трийсет километра от София. Тревата все още е зелена, въздухът е кристално чист, не се чува нищо. Почти нищо – жизнерадостни мъжки подвиквания, весело женско бърборене, детска глъчка. Голяма група хора се е събрала, за да помогне в стопанството на двама екофермери, избрали именно такова пусто планинско селце за своите занимания – отглеждане на традиционни български породи. Имат около трийсет кучета от породата Българско овчарско куче (БОК), по-известна като каракачанка. Имат и каракачански коне, както и някакъв вид родопски крави. От тези крави идва чудесното мляко, кисело мляко и сирене, които ще опитаме по-късно. Но всичко по реда си.

Идеята Солидарно земеделие е гениална и, както повечето гениални идеи, доста проста. Тя, освен това, съвсем не е нова - ражда се през шейсетте години, по времето когато и у нас се промотира доброволния труд. За разлика от тук обаче (където както знаем трудът не е точно доброволен и съответно – няма и кой знае колко истински труд), в Германия, Швейцария и Япония се появяват групи хора, които си дават сметка за заплахите на все по-мащабното индустриализиране на производството на храна и се организират в нещо като кооперации. Детайлите варират според желанията и възможностите на производителите и потребителите, но в общи линии схемата е следната: от една страна имаме малки семейни ферми, често занимаващи се с био или биодинамично земеделие и животновъдство. От друга – местни хора, най-вече от близкия голям град, които държат на качествената и здравословна храна. Всички участници в кооперацията инвестират по нещо – консуматорите някаква сума, производителите – труд. Срещу тази такса, хората получават някакво количество продукти, а основният принцип е на споделени радости и неволи. Или – понякога има добра реколта на чушки, за сметка на ябълките, друг път има повече зеле, отколкото моркови. Всичко това е част от цялата идея и всеки страда поравно ако падне ранна слана и попари нещо. Точно тук идва и най интересното – няколко пъти в годината в земеделската работа има нужда от ударно количество работна ръка (за да се избегне въпросната слана, например). Именно тогава се организират тези доброволни отряди, които помагат кой с каквото може.

Има нещо ужасно приятно в това да участваш толкова директно в собственото си изхранване. Става въпрос за едно напълно забравено от нас, градските хора, отношение към храната. Нормално - обстоятелствата са такива, че дори и да ти хрумне налудничавата идея да си отглеждаш сам нещо, това просто е невъзможно (въпреки че според австралийския пермакултурен гуру Дейвид Холмгрен не е далеч времето, в което хората ще използват голяма част от зелените площи в градовете, за да си произвеждат храна). Да си толкова близо до храната си, независимо дали ходиш да доброволстваш или просто да подишаш чист въздух и да се порадваш на пейзажа, те прави по-силен, уверен и жизнерадостен.

Та така – това, за което ти говорих в началото, съвсем не е някаква моя болна фантазия, а съвсем реална случка от миналата седмица. Доброволците са около осемдесет души (без да броим децата). Мъжете пренасят слама, коват и разковават. Жените пренасят керемиди и дъски. Две-три момичета са организирали импровизирана детска градина. Децата рисуват, редят мъниста на гривни за подарък, кипи труд и творчество. И когато слънцето решава да се скрие зад отсрещните хълмове всички се събират за обща снимка – изморени и ухилени до уши. Следва най-приятното – обилно хапване и дъра-бъра на поляната пред къщата.

Ако всичко това ти се стори интересно, достатъчно е само да потърсиш чудесните организатори – фондация ЗАЕДНО или направо се включи на сайта на Солидарно земеделие.

текст Веселин Трандов за списание Една седмица в София

фотография Огнян Ковачев

РЕГИСТРИРАЙ СЕ за форум Храна!

В защита на Цецо, това е от резултатите на SeoQuake, които не знам как да превключа към чистия Гугъл

Продукти за 4 порции:
4 филета от пуешки гърди
4 скилидки чесън
2 листа сушена салвия
щипка сол
1ч.л. кафява зьахар
3с.л. олио
1/2ч.ч. бира
1 глава броколи
1 щафетка пушено сирене

Приготвяне:
Пуешките гърди се начукват леко. Шпиковат се с по 1 скилидка чесън. В купичка се слага щипка сол, сушена стрита салвия и 1ч.л. кафява захар. Подправките се объркват с лъжица. С получения микс се поръсва пуешкото от всички страни. Слага се в тавичка. Полива се с 1/2ч.ч. бира и 2с.л. олио. Оставя се за 4- 5 часа в хладилник да се маринова. В йенска тенджера с капак се слагат на дъното пуешките пържоли. Поливат се с 3/4ч.ч. вода и 1с.л. олио. Похлупват се и се слагат да се пекат на умерена фурна. Броколите се накъсват на розички. Те се слагат в гевгир и измиват на течаща вода. След 20 минути печене, йенския съд се изважда. Броколите се подреждат върху пържолите. Пушеното сирене се реже на кръгчета. Подреждат се върху броколите. Отново се похлупва и се връща във фурната. Пече се така, под капак, още 20 минути. Накрая се отхлупва и се оставя да се допече още 15 минути. В порция се сервира марновано филе, гарнирано с броколи и полято със сос от пушено сирене.

Ако ти се струва, че революция е силна дума за нещо толкова битово като храната, може би си пропуснал селекцията ни от лекции на тема храна от преди няколко седмици.

За да няма повече недоразумения и колебания по въпроса, решихме да представим една знакова фигура – Джейми Оливър. Главен готвач, ТВ водещ, но най-вече – активист за правилно хранене в училищата, който се бори срещу прекалената обработка на храната и срещу затлъстяването в САЩ и Англия. Негова е идеята за кампанията Хранителна Революция, а отговорът на въпроса от заглавието, идва след като господин Оливър посещава различни училища, показва на децата най-обикновени заеленчуци, като картоф или домат, и децата не могат да отговорят какво е това.

Ние от Горичка също смятаме, че е абсолютно задължително да преосмислим цялата система на създаване, транспортиране и консумиране на храната. Че е дошло време за промяна, която може да започне с всеки един от нас.

Ето тук можеш да видиш как Джейми Оливър представя забавно  на лист хартия схемата на хранителната революция и нашия личен принос в нея.

А ето тук можеш да прочетеш повече за кампанията Хранителна Революция.

Ще се радваме да стартираме една дискусия на тема Хранителна Революция в полето за коментари отдолу. Сподели твоето мнение или задай въпрос, обещаваме да отговорим.

Поздрави от Горичка!

ps: И не забравяй да се РЕГИСТРИРАШ за Форум Храна!

Днешният пътепис леко ще ни покаже впечатленията на Събина от Лондон и близката провинция в Англия. И понеже става дума за Англия – времето е хубаво в този разказ :) Приятно четене:

Десет дни в Лондон и Англия

Изкарах прекрасни десет дни в Англия. Бях на гости на приятелка, която живее на час от Лондон в малко, приятно, селце. Домакините ми бяха повече от гостоприемни, а британското време много добро към мен - слънчево и топло.

[singlepic id=6962 w=600 h=450 float=center]

Jubilee Bridge в Лондон

[singlepic id=6965 w=600 h=450 float=center]

Swiss Re, Лондон

Спях в Cobham,

което е на 40 минути с влак от гара Виктория в Лондон. Малко, провинциално градче, известно с inn-ът, където Дикенс е отсядал да пише, поради което и се споменава в книгите му. Къщите по тези места струват доста и съответно са населени предимно от хора с пари, които бягат от шума на Лондон. Наблизо са Рочестър, Джилигам и Кентърбъри.

Кентърбъри

(http://en.wikipedia.org/wiki/Canterbury) е изключително приятен, както установих през няколкото часа там, които прекарах в шопинг разходка в центъра. Най-високата сграда в града е небезизвестната катедрала (http://en.wikipedia.org/wiki/Canterbury_Cathedral) и никоя друга сграда не може да е по-висока. Така Кентърбъри се e запазил кокетен и подреден.

[singlepic id=6960 w=600 h=450 float=center]

Пристанището в Дувър

В Дувър

се разходихме приятно във и около замъка. Слязохме и под земята във военните тунели използвани за операция Дънкърк и после през Втората световна война. Именно от там Чърчил и адмирал Рамзи са водели военните действия. Всичко в тунелите е автентично, дори се опитват да докарат миризмата на болница, за което е служело едното ниво. Вероятно най-близката ми среща с Втората световна.

[singlepic id=6959 w=600 h=450 float=center]

Крепостта в Дувър

[singlepic id=6969 w=600 h=540 float=center]

Мостът Тауър

[ge0_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Иначе се мотах основно в Лондон.

Като добър турист, първият ден вървях пеш от Виктория до Tower Bridge, като по пътя прекарах два часа в Tate Modern в изложбата на Гоген. Велик. Беше топло и слънчево и повечето време добро за снимки и не ми се прекарваше много време в музеи. Повечето музеи в Лондон са абсолютно безплатни.

[singlepic id=6968 w=600 h=450 float=center]

Мостът Тауър (детайл)

[singlepic id=6963 w=600 h=450 float=center]

Сохо

Бродех най-вече из

West End, Covent Garden и малко из SOHO - централните, арт части на града.

Там са повечето театри, а малките улици са живописни и пълни с неща за откриване. Пазарът на Covent Garden (http://en.wikipedia.org/wiki/Covent_Garden) е повече от очарователен със сергиите с храна, кръчмата “Punch and Judy” (http://en.wikipedia.org/wiki/Punch_and_Judy) и живите изпълнения на улични артисти на всеки 30 минути на площада. SOHO е упадъчно красив дори през деня, когато спи.

[singlepic id=6964 w=600 h=450 float=center]

Сохо

По-“далечна” дестинация бяха

Greenwich и Canary Wharf.

Грийнуич е спокоен и видимо скъп, зелено-бял с поляните и големите бели сгради на университета и музеите. Там е и Кралската обсерватория, дом на Гринуичкия меридиан, която предлага изложба свързана с астрономия и измерване на времето, както и хубави панорама. Темза е много красива при Грийнуич, прекосих я под земя през пешеходния тунел (http://en.wikipedia.org/wiki/Greenwich_foot_tunnel).

[singlepic id=6961 w=600 h=450 float=center]

Слънчевият часовник в Гринуич

Canary Wharf с бизнес сградите, модерното строителство и каналите също не трябва да се пропуска.

[singlepic id=6970 w=600 h=450 float=center]

Canary Wharf

Различните докове из Лондон, някога важни центрове на търговия, днес основно марини обградени с приятни жилищни сгради около тях, също очарователни за снимки. Limehouse Basin, който е между Tower of London и Canary Wharf, ми стана фаворит, изглеждаше като хубав квартал за живеене.

[singlepic id=6971 w=600 h=450 float=center]

Canary Wharf

Призът за най-скучно място печели Hyde Park

- километри пеш през празни поляни, езерото и патиците не го спасяват. Но пък ако излезете от северната му страна, можете директно да се спуснете по търговската Оксфорд стрийт и да си напазарувате. Ако излезете от югозапад, сте точно пред Роял Албърт Хол и близо до дворецът Кенсигтън. Българското посолство е на 500 метра, не че имате работа там, а на 700 - Природонаучният музея и Музеят на науката (http://en.wikipedia.org/wiki/Science_Museum_%28London%29).

Програмата ми с музеите в Лондон

включваше мумии, хинду статуи и експозиция за Африка, плюс фалшивия кристален череп, “Вълната” и библиотеката на British Museum. Гоген в Tate Modern, “Слънчогледите” на Ван Гог и Венерата на Веласкес, която отдавна исках да видя, в Националната Галерия. Динозаври и възстановка на земетресение в Natural History Museum.

[singlepic id=6966 w=600 h=450 float=center]

Swiss Re

Като цяло,

Лондон наистина беше повече от колкото очаквах.

Винаги съм си мислела, че е мръсно, претъпкано място, пълно със сърдити хора. Описание, което реално погледнато повече приляга на София. Хората в Англия въобще в голямата си част бяха много отзивчиви и изключително добре изглеждащи, независимо дали бяха в скъпи костюми или джинси, риза и шал.

[singlepic id=6967 w=600 h=450 float=center]

Улица

Истината е, че Лондон беше прекрасен, може би защото никога не съм имала свръх очаквания и не съм се пренавивала от желание да го видя. В момента вероятно е най-космополитния град в Европа. Това разбира се го прави пълен с различни хора, с неща и места, които да правиш, видиш и изпиташ. Красотата на големите градове, в крайна сметка. Обаче, стига да не се пренавиети вие. Автор: Събина Панайотова Снимки: авторът Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="423"]– на картата: Кликайте на разказа за подробности от картата [geo_mashup_category_name map_cat="423"] Още снимки от Англия:

Колкото пъти минавам полу-пешеходния булевард Витоша, толкова пъти се убеждавам, че той просто не е най-подходящия за това. Не че не искам да е пешеходен, или още по-малко да искам да няма пешеходни улици. Трябва да има. Но ако ще има, не Витоша трябва да е първата. Причини има и исторически, и транспортни. Витоша става пешеходна улица чак през комунизма и е така проектирана, че играе роля за транспортна артерия, а не за пешеходна улица. Пресича се от много улици, започва и завършва в булеварди с голямо движение. А и може много успешно да се използва за улесняване на движението в центъра. Ако се комбинира с бул. Христо Ботев и двата станат еднопосочни (от бул. П. Славейков до Централна гара в срещуположни посоки), ще се улесни пропускливостта на центъра,а и на пресечните булеварди (заради по-малката нужда различни завои от/към тях).

Но „отварянето“ на Витоша за движение може да се компенсира отлично от обособяването на истинска пешеходна зона в София.

Тя може да започва от карето ЦУМ/Шератон/Президентството, където площада и сега трябва да се превърне в почти пешеходен. Свързан е и с площада пред банята, и Пиротска, а пък ЦУМ (който като търговски център в момента е мъртвороден – малко пешеходен трафик и без паркинг) може и да стане наистина по-полезен като исторически музей. Може и да не харесвам как е придобит той (и половината Пловдивски панаир) от Гергов, но така или иначе е станало. И сега идеята да се замени и остатъка от панаира за ЦУМ и той да стане музей е твърде добра, за да бъде изпусната. Сега музеят в Бояна е направо абсурден. Почти всеки турист в София започва обиколката си от Шератон (и даже и не знае, че най-големият музей е в Бояна).

(...)
прочетете останалата част от Витоша не става за пешеходна улица (805 думи)

---

| | Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

:) Честит Рожден Ден, Иво!
С пожелание да разкриеш всички тайни!

Някога, много, много отдавна, Бог сътворил Човека и му казал:
"Имаш тяло, за да чувстваш;
сърце, за да обичаш;
разум, за да знаеш;
душа, за да вярваш;
ръце, за да работиш;
крака, за да ходиш;
очи, за да виждаш;
уши, за да слушаш;
нос, за да дишаш;
устни, за да целуваш;
език, за да говориш.
Ти си абсолютното съвършенство!
И имаш стопроцентовата възможност да бъдеш Творец на своя живот! Всичко е в твоите
ръце! Живей и бъди щастлив! И не забравяй, ти си Творец!"

И Човекът заживял, има го и до днес. Сътворил живота си, както съумял, доколкото му стигнала фантазията. Но щастлив ли си, Човече?
А може би Човекът нещо не е разбрал в Божиите думи? Или Бог не му е казал всичко? Може би нарочно нещо е скрил?

А вие знаете ли как да творите живота си?

:) Честит Рожден Ден, Иво!
С пожелание да разкриеш всички тайни!

Някога, много, много отдавна, Бог сътворил Човека и му казал:
"Имаш тяло, за да чувстваш;
сърце, за да обичаш;
разум, за да знаеш;
душа, за да вярваш;
ръце, за да работиш;
крака, за да ходиш;
очи, за да виждаш;
уши, за да слушаш;
нос, за да дишаш;
устни, за да целуваш;
език, за да говориш.
Ти си абсолютното съвършенство!
И имаш стопроцентовата възможност да бъдеш Творец на своя живот! Всичко е в твоите
ръце! Живей и бъди щастлив! И не забравяй, ти си Творец!"

И Човекът заживял, има го и до днес. Сътворил живота си, както съумял, доколкото му стигнала фантазията. Но щастлив ли си, Човече?
А може би Човекът нещо не е разбрал в Божиите думи? Или Бог не му е казал всичко? Може би нарочно нещо е скрил?

А вие знаете ли как да творите живота си?

• Макар България да е твърде малка страна, нейното общество сякаш живее в необятната Вселена по отношение времето за научаване на истината за разни неща, които иначе се случват току пред очите му 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Сигурен съм, че мнозина от нас често се зверят към звездното небе. Някои го правят с романтично-образователна цел. Те излизат с невинна девойка, образоват я кое точно е Голямата мечка, кое – Малката, и как практически се реализират възникналите топли чувства помежду им. Което пък девойката възприема за много романтично. Други стават жертва на синдрома на последната бира. Нали ние, българите, често улисани във философски  разговори, забравяме, че като си пил вече ракия и вино, с бирите накрая не бива да се прекалява. Поне не и с онези, предварително нарочени за последни. Трети се зверят в звездите поради старческо безсъние или поради внезапна липса в паметта на прост житейски факт – домашен адрес, моминското име на тъщата. Аз лично, граждани, съм преживял всички подобни процедури, но напоследък гледам небето най-вече с историческа цел – опитвам да докосна миналото на Вселената.

Научно признато е, че ако една звезда е отдалечена на сто милиона светлинни години, то в нейно лице ние виждаме Вселената такава, каквато е била преди въпросните сто милиона. Представяте ли си докъде стига погледът ни – далеч преди динозаврите и разни други гадинки на Земята. Този ефект се дължи на бавната скорост на светлината. Наистина, в нашето човешко измерение тя изглежда бърза. Казват, че ако яхнеш светлинен лъч, ще обиколиш земното кълбо седем пъти за една секунда. За повече яснота на пловдивчани – това означава да отидеш до София и да се върнеш в Пловдив хиляда пъти за една секунда, като имаш и малко време да си свършиш някоя работа. Обаче във Вселената с нейните гигантски мащаби не е така, та научаваме за събитията там много след като те са се случили, тоест, потопени сме отвсякъде в история. Прави впечатление и друг научен факт обаче – макар България да е твърде малка страна, нейното общество сякаш живее в самата необятна Вселена по отношение  времето за научаване на истината за разни неща, които иначе се случват току пред очите му.

Например, не помня вече колко години минаха от убийствата на прокурор Николай Колев и адвокат Надежда Георгиева, поне 7-8 вероятно, но чак сега един вътрешен министър казва, че бившият главен прокурор Никола Филчев “е проверяван за съпричастност” към тяхната смърт. През тези години не само се смениха няколко други вътрешни министри в две правителства, но и хора, които смятат, че имат информация, проглушиха ушите на цялата общественост с твърдения, че Филчев е намесен в убийствата по един или друг начин. Всъщност само по един начин според тях, като поръчител – но органите, които трябваше да проверят твърденията им и да информират обществеността дали е така или не, си правеха оглушки.

Тук възниква вечният и неприятен за мнозина въпрос – защо. Няма да питам защо например самият бивш главен прокурор още в първия момент, когато се чуха тези обвинения, не си подаде оставката и не поиска бързо и пълно разследване, та да изчисти името си. Чувал съм, че в нормалния свят хората така правят. Няма да питам също как самата система на баланси между властите в България се оказа толкова не балансирана, че да няма подходящите механизми да отстрани човека от поста му, да извърши нормално разследване, а после или да го тикне в затвора, или да го върне на бял кон начело на прокуратурата. Тези дълбоки загадки не са за моя прост акъл.

Питам се обаче толкова ли не се намериха хора в съответните служби, които поне заради честта на професията, заради простото професионално предизвикателство да наредиш един пъзел – ако не заради личния си морал или обществения интерес – да си свършат нормално работата по текущото разследване. И отговорът, който вече получихме ние с вас, граждани, е следният – ами, не се намериха. А защо? Ето думите от преди месеци на прокурор Николай Кокинов при възобновяване на делото за убийството на колегата му Колев – “трябва да има кураж, за да има обвинения срещу поръчителите на убийството”. Какъв кураж, бе, майна, нали си разследващ орган, нали имаш в ръцете си цялата власт, дадена ти от закона, обезпечена ресурсно чрез данъците на гражданите и морално чрез тяхното доверие в теб и Системата? Защо имаш кураж да разследваш някой квартален кокошкар, а нямаш кураж за главния прокурор, ако той се окаже квартален кокошкар или нещо още по-лошо.

По-ясен отговор по темата даде онзи ден самият вътрешен министър Цветанов. След като най-после информира публиката, че Филчев е проверяван за съпричастност към двете убийства, той също спомена, че у полицията “съществува усещане за невъзможността да си свършиш работата докрай”. Но поне изясни, че това усещане е “породено от симбиозата между организираната престъпност, корупцията и срастването на Октопода с държавния апарат”. Така и не разбрах обаче дали въпросното усещане се дължи на някакви конкретни примери за оказан натиск към разследващите от страна на описания Октопод. Тогава трябва да се запитаме защо Системата не е реагирала досега на този натиск. Или пък усещането по-скоро се явява нещо като автоцензурата в журналистическите среди – не казваш нещо, защото подозираш, че за някои от шефовете би било неудобно да го кажеш, макар никой пряко да не ти е забранил да казваш каквото и да било.

Какъвто и да е случаят обаче – жална ни майка като общество, щом полицията се вдава дотолкова в психологическите дебри на подобни усещания. Ами какво ще стане, ако въпросната наша полиция неочаквано вземе, та се изправи срещу действията на една истинска терористична организация? Сигурно тогава ще трябва като данъкоплатци да  осигуряваме допълнителни средства за дрехи поради невъзможността да се изперат силно засраните им долни гащи.

Е, защо тогава във възникналата ситуация бившият главен прокурор да не заяви публично – “от нищо не ме е страх” и дори да намекне, че е нещо като репресиран, защото след приключване на мандата си е изпратен за български посланик  в Казахстан, а там пък било “традиционно място за заточение в Азия”. Много гледане към звездите трябва, за да се схване правилно кога и къде в космическия свят е възможно да съществува подобно нагло поведение, да знаете.

Но да не се отклоняваме повече от днешната ни тема, която всъщност си е свързана с националния ни характер, част от който пък е навикът твърде късно да научаваме истините за света, където живеем. В този смисъл аз например останах неприятно изненадан от самия себе си, че толкова късно научих колко велик човек е бил за България Тодор Живков и как всички ние не можем да стъпим и на малкия му пръст, поне по отношение на построеното от него.

Вярно, живях 31 години изцяло потопен в режима на Живков, но явно съм бил нещо заслепен от злонамерената западна пропаганда или от някакво перде, спуснато пред очите ми, та в онова време не съм забелязал колко благодатни за финансово източване са комбинатите в Кремиковци например, в Радомир, Дебелт и другите гиганти на тежкото и лекото ни машиностроене. Не съм усетил как неуморно заливаме гнилия Запад с висококачествени стоки и после по социалистически благоденстваме на базата на мръсните им империалистически пари. Не съм си давал сметка как величествената ни химическа промишленост опазва земите ни от екологична катастрофа, как минната ни индустрия се грижи за здравето и големите пенсии на работещите там, които, само за да правят ингел на комунистите, после нарочно умираха рано, без да се порадват на старините си. Макар като журналист и тогава доста да питах, очевидно не съм разбрал колко продуктивни и обществено полезни са ТКЗС-тата и АПК-тата в земеделието. Вината явно е в мен, `щото тя пропагандната машина още тогава се опитваше да ми обясни изтънко, ама аз, може и поради дебилност, не съм го схванал правилно. Колко блага ни докара също военно-промишленият комплекс, като продаваше оръжия на богати, но слабо развити страни, а получените пари даряваше изцяло за превръщането на нашата бедна Родина в силно развита държава, където социализмът да победи всички ни…..

Двадесет и една години оттогава, граждани, а аз чак сега разбирам светата истина за онова време. И то някак изведнъж прогледнах, убеден само от детинската чистота в думите на вождовете ни Борисов и Сидеров, които най-после открито споделиха вътрешното си убеждение колко голям държавник е Живков. А оттам очевидно – и колко велика система е комунизмът. Така де, защото той всъщност не Живков лично, а с усилията и под мъдрата идеология на цялата партия страната ни бе докарана до този хал, от който още не можем да се измъкнем. В смисъл – още не можем да спрем да приватизираме, въпреки 20-годишните си усилия, според Борисов. А представяте ли си къде щеше да бъде сега България, ако нямаше комунизъм? Ами как къде, направо в батака на кризата – като Гърция, като Португалия и Ирландия, та гащите на всички ни щяха да бъдат силно засрани. `Щото в момента не са…..

Е, ако не са по тази тема, ще са по друга, както се знае. Защото май не точно южният газов поток ще ни спаси от санкции за нарушение на европейските изисквания, свързани с току-що подписания договор с  “Газпром”. Трябва ни поток с обикновена чиста вода, в която да се изперем, макар че някои са свикнали да използват такава вода само за измиване на ръцете си от грях. Имам предвид, че нещо пак разбрахме късно – цели два дни, след като подписахме пред Путин за газа, схванахме, че ЕК иска да се ревизира споразумението в онзи пункт, който дава пълен контрол на руснаците над капацитета на газовата тръба. И министър Трайков, горкият, бе принуден да изкаже две абсолютно противоречиви твърдения в две последователни изречения. Първо той заяви убедено и категорично, че никакво нарушение на европейските принципи няма в подписания договор между “Газпром” и БЕХ. А веднага после – че самият този договор предвижда смесеното дружество да поиска от ЕС “да разреши изключение от абсолютното задължение, фиксирано в третия енергиен либерализационен пакет на ЕС, да се дава достъп на трети лица до тръбата.” Как ще искаш изключение от абсолютно задължение? Или – как няма нарушение, пък ще искаш изключение? А може би като си в нарушение, но гарантираш, че ще искаш изключение, всъщност не си в нарушение….. Забелязал съм, че неведоми са мислите на великите българи.

По този повод се чудя само колко ли още звезди трябва да проучим в нощното небе и след колко ли светлинни години ще разберем отдавна достигналата от тях до нас информация, че ако човек се държи като откровен идиот, няма как всички останали да го третират като нещо различно от откровен идиот. И също – че идиотизмът може да бъде не само индивидуално, но и национално заболяване. Само не знам дали се предава генетично или чрез някакъв особен вирус – като онази бактерия на киселото мляко, която вирее само по нашите земи.

Веднага чувам патриотични гласове, които ме съветват да не обиждам народа си, защото аз самият съм част от него. Ами да, част съм, но, както вече казах, поне си давам сметка за дебилността, загнездена и в мен, а това вече е първа стъпка към правилното лечение. Още повече, както пише в дебелите медицински книги – не е страшно да назовеш името на болестта, страшна е самата болест.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

БойкоБорисов:

"Държава, която има около 33-34 милиарда, когато е започнтала приватизацията... Това, че в касата на държавата от приватизацията е влязъл милиард половин-два-или три, не е виновен той (Тодор Живков - б.а)... Тодор Живков е построил еди-колко си Българии ..."


Хитът на Милена от есента на 1989, даже май баше отпреди 10-ноемврийсксия преврат:

"Не'ам нерви":



Що беше хит, ъм?, даже преди комунистическия им преврат. Ако знаехме всички за двете Българии, що бе?