Черен понеделник за Сирия край Варна

https://ruslantrad.wordpress.com/2010/11/30/6632/

Около 17,40 ч в понеделник на 10 мили югоизточно от нос Емине 130-метровият танкер “Алесандро ДП” и 94-метровият “Карам I” се сблъскаха при разминаване.

Натовареният с 2600 т. скрап “Карам I”, пътуващ под флага на Сиера Леоне, потъна много бързо. На борда му е имало 10-членен екипаж – сирийци и египтянин.

Тази вечер около 19 ч операцията бе прекратена. От потъналия кораб са спасени 5-има. Оцелелите разказали, че вероятно двама моряци са загинали на място веднага при удара. Те са били в каютите си, не са подозирали нищо и са били директно връхлетени от носа на танкера. Притесненията на морските експерти са, че сирийците на борда са били млади момчета – 18-24-годишни.

Нека намерят покой всички момчета, загинали при корабния сблъсък край Варна. Сирия и всички ние, които чакахме някоя добра новина да ни съобщи,че има още спасени,благодарим на българските власти и всички доброволци,които се включиха в търсенето на оцелели от кораба „Карам I“.



Плуват ли балъци в гьола на дружбата?

http://ivo.bg/2010/12/01/%d0%bf%d0%bb%d1%83%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%bb%d0%b8-%d0%b1%d0%b0%d0%bb%d1%8a%d1%86%d0%b8-%d0%b2-%d0%b3%d1%8c%d0%be%d0%bb%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d1%80%d1%83%d0%b6%d0%b1%d0%b0%d1%82%d0%b0/

Извинявайте, обаче този номер с руско-българския кеч, имитация на бой с щастлив равен резултат, вече ни го прилагаха. Не беше толкова отдавна, когато българското джудже и руският гигант се бяха наговорили джудето да се пъчи на тепиха като голям смелчага и равнопоставен борец, а гигантът да се прави, че отстъпва – с надежда да заблудят [...]

какво хапват децата ни в училище

http://smiling.webreality.org/blog/?p=3433

като говорим за #hrana замислям се и доста внимавам какво ще дам за ядене на децата си струва ми се добре децата да отидат закусили на училище. закуската задължително включва чаша мляко. чувам, че много родители не успяват да сколасат със закуска сутрин и изпращат децата си гладни, с пари за нещо ...

Нагли, по-нагли, ГЕРБ...

http://www.asengenov.com/2010/11/blog-post_30.html

"Щом пищят срещу ГЕРБ, значи нещата вървят добре!" — Подобен коментар често може да се прочете във форумите и под публикациите в електронните медии...

Това обаче е доста примитивна логика, защото, изписвайки вежди, преодолявайки безспорно негативното наследство от управлението на тройната коалиция, двойната, която ни упрвалява в момента — ГЕРБ и АТАКА, вади очи, ограничавайки демокрацията, демотивирайки гражданите да гласуват и, в крайна сметка, намалявайки представителността в българската политика.

Днес бе първата среща на Правната комисия, в която се разглеждат предложенията за промени на Изборния кодекс между първо и второ четене в пленарна зала.

Очевидно и безспорно е, че ГЕРБ и АТАКА няма да приемат НИТО ЕДНО от направените предложения, без да го пречупят през конкретния си меркантилно-конюнктурен интерес.

Още с първия член стана ясно, че ГЕРБ са твърдо решени да предрешат идните избори. Или поне да си дадат достатъчно служебно предимство.

Няколко неща могат да бъдат казани за работата на Правната комисия. Ако приемем, че в нея би следвало да са най-компетентните народни представители, очевидно нивото на този парламент е недопустимо нисък. Стилът на работа на тази комисия показва липса на компетенция, експертиза и законодателна дейност, подчинена на тясно партийни интереси. Решенията по важни въпроси се взимат прибързано, под натиск и без нужния сериозен дебат.

За невъоръжено око е очевидно, че нивото, демонстрирано от депутатите на Синята коалиция, БСП, дори и ДПС е с пъти по-високо от това, на "избраниците" на ГЕРБ, които очевидно се нуждаят от серия образователни семинари.

Няма как да е иначе, защото напълно нелогично е магарешкото упорство, с което ГЕРБ, без да се интересува от абсолютно категоричното и единодушно изразено обществено мнение в подкрепа на това, че изборът на районни кметове трябва да остане, подсказва единствено желание за централизация на властта в партийната централа. ГЕРБ лиши един милион и седемстотин хиляди избиратели в София, Варна и Пловдив от правото им да изберат пряко своя районен кмет

Никакви аргументи — рационални или емоционални, не спряха ГЕРБ и не промениха нещата. Никакви аргументи не бяха достатъчни за ГЕРБ, нито тези на НПО сектора, нито тези на Асоциацията на българските градове и региони, нито тези на Националната асоциация на общинските съветници... Нищо не успя да накара ГЕРБ да се замислят, че вместо да премахват един от основните инструменти на децентрализацията и на местното самоуправление, под предлог, че районните кметове нямали правомощия, далеч по-добре е да променят Закона за местното самоуправление и местната администрация и да разширят правата им.

За да обобщя, работата в комисията бе на бегом, на коляно, само и само да се приеме кодексът такъв, какъвто са го написали сътрудниците и депутатите на ГЕРБ. Никакви аргументи не са в състояние да накарат ГЕРБ да приеме нещо, различно от собствените им тясно партийни интереси.

Това, че съществува очевиден обществен консенсус — кой ти гледа! "Важно е да пищят срещу ГЕРБ! Така всичко е наред!" Друго няма какво да се коментира!

А, спорният текст е:

Чл. 1. (1) Този кодекс определя организацията и реда за произвеждане на избори за народни представители, президент и вицепрезидент на републиката, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници, кметове на общини и кметства, както и условията за избиране на народни представители, президент и вицепрезидент на републиката, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници, кметове на общини и кметства.
Отхвърлените предложения, най-общо, бяха свързани с това, да няма изброяване на видовете кметове (кметове на общини и кметства), избирани с този кодекс. Така, още с чл. 1 от предлагания Изборен кодекс, под предлог, че на София са ѝ много 24 района, както споменах по-горе, ГЕРБ лиши един милион и седемстотин хиляди избиратели от правото им да изберат своя кмет.

Предстои да отпадне и изборът на кметове в населени места под 500 жители (около 1600 в цяла България). 

И това не е проблем! Нали пищят срещу ГЕРБ? Значи сме на прав път! "Най-хубавото тепърва предстои!.."

Черен понеделник за Сирия край Варна

http://ruslantrad.wordpress.com/2010/11/30/6632/

Около 17,40 ч в понеделник на 10 мили югоизточно от нос Емине 130-метровият танкер “Алесандро ДП” и 94-метровият “Карам I” се сблъскаха при разминаване.

Натовареният с 2600 т. скрап “Карам I”, пътуващ под флага на Сиера Леоне, потъна много бързо. На борда му е имало 10-членен екипаж – сирийци и египтянин.

Тази вечер около 19 ч операцията бе прекратена. От потъналия кораб са спасени 5-има. Оцелелите разказали, че вероятно двама моряци са загинали на място веднага при удара. Те са били в каютите си, не са подозирали нищо и са били директно връхлетени от носа на танкера. Притесненията на морските експерти са, че сирийците на борда са били млади момчета – 18-24-годишни.

Нека намерят покой всички момчета, загинали при корабния сблъсък край Варна. Сирия и всички ние, които чакахме някоя добра новина да ни съобщи,че има още спасени,благодарим на българските власти и всички доброволци,които се включиха в търсенето на оцелели от кораба „Карам I“.



Черен понеделник за Сирия край Варна

http://ruslantrad.wordpress.com/2010/11/30/6632/

Около 17,40 ч в понеделник на 10 мили югоизточно от нос Емине 130-метровият танкер “Алесандро ДП” и 94-метровият “Карам I” се сблъскаха при разминаване.

Натовареният с 2600 т. скрап “Карам I”, пътуващ под флага на Сиера Леоне, потъна много бързо. На борда му е имало 10-членен екипаж – сирийци и египтянин.

Тази вечер около 19 ч операцията бе прекратена. От потъналия кораб са спасени 5-има. Оцелелите разказали, че вероятно двама моряци са загинали на място веднага при удара. Те са били в каютите си, не са подозирали нищо и са били директно връхлетени от носа на танкера. Притесненията на морските експерти са, че сирийците на борда са били млади момчета – 18-24-годишни.

Нека намерят покой всички момчета, загинали при корабния сблъсък край Варна. Сирия и всички ние, които чакахме някоя добра новина да ни съобщи,че има още спасени,благодарим на българските власти и всички доброволци,които се включиха в търсенето на оцелели от кораба „Карам I“.



Кумчо Вълчо и Баба Яга (тема с продължение)

http://semkiibonbonki.blogspot.com/2010/11/blog-post_5287.html

Разговор с четиригодишно дете на приятелка:

- Защо големите не ги е страх от Кумчо Вълчо и Баба Яга?
- Ами защото знаят как да се оправят с тях, да не им правят лошо.
- Ъммм.... /размисъл/ А ако вече съм голям, може ли да стана по-голям от Кумчо Вълчо?
- Ми може... Ма не е лесно, щото всички искат.
Запитах се защо дететето, на около 5 години - се идентифицира положително с Мъжкия образ, носещ насилие и смърт, и същевременно социален просперитет и изобщо възможности за постигане на кариерен, финансов, социален успех, водещ до съответното статусно придвижване нагоре.

Което напришмер в специфичното британско общество има вид едва ли не на иниация. В строго етноантрополитичния смисъл на думата - горните класи на британското общество - системата на клубовете, особено на закритите такива (т.е. не можеш да им станеш член, ако не те препоръча друг или определено количество други) - определят живота на неизброим хора, неподозиращи за тях.

А за пренебрегнатата Баба Яга май трябва отделно да мисля, щото там случаят е май по-сложен. Абе, с жените винаги е така ;-)

ТА-ТА-ТА

http://prit4ite.blogspot.com/2010/11/blog-post_30.html

(приказка за родители)
В тридесетото царство се разнесла вестта, че на Василиса Прекрасна и Иван Царевич им се родила дъщеря. Всички наоколо смятали малката за щастливка, доколкото по тяхно мнение тя трябвало да наследи красотата на майка си, ума на баща си и богатството на двамата си родители. Но уви ...
Момиченцето нарекли със странното име Грета. Може би затова, а може и по някаква друга причина, в лице била копие на бабата на баща си, която се отличавала със странна за царски род непривлекателност, а по ум не достигала даже майка си, Василиса Прекрасна.
Много ли, малко ли минало и настанало време Грета да тръгне на училище. От първите дни си проличало, че отличничка момиченцето няма да стане. Това много разстроило родителите и, особено баща и. Иван Царевич редовно посещавал всички родителски срещи. Сядал на последния чин и гледал учителката в устата, с надеждата да чуе някоя похвала по адрес на своята дъщеря, но отново уви ...
Хвалели Емелиновия син за изключителните математически способности. Възторгвали се от калиграфическия почерк на внучката на Кашчей Безсмъртни. Съобщавали призовите места, които заемали на училищните спартакиади близнаците на семейство Горянич. Даже дъщерята на Маря-изкусителката неведнъж отличавали за особени успехи в рисуването. Само за Грета нищо хубаво никога не казвали. Тя четяла по-лошо от всички в класа, пишела като с кокоша лапа, а да смята съвсем не я бивало.
Всеки път, връщайки се от родителска среща, Иван Царевич се заемал с възпитанието на дъщеря си. Той не я биел, даже не и крещял, а просто с методичността на добре заточена пила и говорел нещо от рода:
-На твоите години аз не просто умеех някак си да чета, а знаех наизуст стихове и разкази на нашите класици. Майка ти, макар Бог да не и е дал кой знае какъв ум, таблицата за умножение още в първи клас научи. А ти! ... Всички условия имаш: и отделна стая, и книги, и компютър - от нищо не се нуждаеш! Само учи! Ето съседчето Игнатчо няма компютър, а първо място на олимпиадата по биология зае. Или ако искаш, вземи Варвара. Мащехата и я тормози, затрупва я с черна работа, а тя до училище на бегом и се връща с бележник пълен с шестици. А ти ... Какво мълчиш? Само това знаеш, да мълчиш! Поне да ни беше пожалила с майка ти. Срам ни е да погледнем хората в очите. Какво нещо - дъщеря двойкаджийка ...
Грета послушно седяла и слушала бащините забележки. Разбира се, Игнатчо и Варвара са умни до невъзможност, къде ще ги настигнеш! Варвара освен това е и много красива. Колкото и да се старае Грета, няма начин да стане такава. Затова тя покорно слушала баща си. Слушала, но не го чувала. Просто гледала през прозореца носещите се един зад друг облаци и в главата и се раждала музика, звуците на която било невъзможно да се преразкажат. Е, ако в къщи имаха роял, тогава може би ... Но татко няма да се съгласи, толкова пари похарчи ... И Грета няма да моли, просто тихичко ще си припява:
Та-та-та та-та-та та-та-ти-та
Та-та-ти-та та-ти-та та-та ...
Ще си припява, докато има сила. Докато окончателно свикне с мисълта, че е по-лоша от всички, че на нищо не е способна.
А после ... После Грета също ще се омъжи и ще заставя децата си да учат, разказвайки им как отлично е рецитирал наизуст знаменитият им дядо. А за себе си ще поизвърти, старателна ученичка е била, какво толкова ...

Надежда Иволга

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Нередовното ми присъствие в последните дни се дължи на работата по новия ми блог. Ако се чувствате лишени от приказки, можете да четете такива и там:






:) Обич и целувки!

ТА-ТА-ТА

http://feedproxy.google.com/~r/blogspot/JTvzU/~3/ca_WEwf3jVc/blog-post_30.html

(приказка за родители)
В тридесетото царство се разнесла вестта, че на Василиса Прекрасна и Иван Царевич им се родила дъщеря. Всички наоколо смятали малката за щастливка, доколкото по тяхно мнение тя трябвало да наследи красотата на майка си, ума на баща си и богатството на двамата си родители. Но уви ...
Момиченцето нарекли със странното име Грета. Може би затова, а може и по някаква друга причина, в лице била копие на бабата на баща си, която се отличавала със странна за царски род непривлекателност, а по ум не достигала даже майка си, Василиса Прекрасна.
Много ли, малко ли минало и настанало време Грета да тръгне на училище. От първите дни си проличало, че отличничка момиченцето няма да стане. Това много разстроило родителите и, особено баща и. Иван Царевич редовно посещавал всички родителски срещи. Сядал на последния чин и гледал учителката в устата, с надеждата да чуе някоя похвала по адрес на своята дъщеря, но отново уви ...
Хвалели Емелиновия син за изключителните математически способности. Възторгвали се от калиграфическия почерк на внучката на Кашчей Безсмъртни. Съобщавали призовите места, които заемали на училищните спартакиади близнаците на семейство Горянич. Даже дъщерята на Маря-изкусителката неведнъж отличавали за особени успехи в рисуването. Само за Грета нищо хубаво никога не казвали. Тя четяла по-лошо от всички в класа, пишела като с кокоша лапа, а да смята съвсем не я бивало.
Всеки път, връщайки се от родителска среща, Иван Царевич се заемал с възпитанието на дъщеря си. Той не я биел, даже не и крещял, а просто с методичността на добре заточена пила и говорел нещо от рода:
-На твоите години аз не просто умеех някак си да чета, а знаех наизуст стихове и разкази на нашите класици. Майка ти, макар Бог да не и е дал кой знае какъв ум, таблицата за умножение още в първи клас научи. А ти! ... Всички условия имаш: и отделна стая, и книги, и компютър - от нищо не се нуждаеш! Само учи! Ето съседчето Игнатчо няма компютър, а първо място на олимпиадата по биология зае. Или ако искаш, вземи Варвара. Мащехата и я тормози, затрупва я с черна работа, а тя до училище на бегом и се връща с бележник пълен с шестици. А ти ... Какво мълчиш? Само това знаеш, да мълчиш! Поне да ни беше пожалила с майка ти. Срам ни е да погледнем хората в очите. Какво нещо - дъщеря двойкаджийка ...
Грета послушно седяла и слушала бащините забележки. Разбира се, Игнатчо и Варвара са умни до невъзможност, къде ще ги настигнеш! Варвара освен това е и много красива. Колкото и да се старае Грета, няма начин да стане такава. Затова тя покорно слушала баща си. Слушала, но не го чувала. Просто гледала през прозореца носещите се един зад друг облаци и в главата и се раждала музика, звуците на която било невъзможно да се преразкажат. Е, ако в къщи имаха роял, тогава може би ... Но татко няма да се съгласи, толкова пари похарчи ... И Грета няма да моли, просто тихичко ще си припява:
Та-та-та та-та-та та-та-ти-та
Та-та-ти-та та-ти-та та-та ...
Ще си припява, докато има сила. Докато окончателно свикне с мисълта, че е по-лоша от всички, че на нищо не е способна.
А после ... После Грета също ще се омъжи и ще заставя децата си да учат, разказвайки им как отлично е рецитирал наизуст знаменитият им дядо. А за себе си ще поизвърти, старателна ученичка е била, какво толкова ...

Надежда Иволга

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Нередовното ми присъствие в последните дни се дължи на работата по новия ми блог. Ако се чувствате лишени от приказки, можете да четете такива и там:






:) Обич и целувки!


Проф. Добрин Добрев: България не се отдалечава кой знае колко от една средноевропейска държава

http://petyr.blogspot.com/2010/11/blog-post_30.html

Мое интервю с проф. дфн Добрин Добрев, литаратуровед, семиотик и културолог, областен координатор на партия ГЕРБ, Шумен. Интервюто е част от изследването на СУ "Митовете на прехода", за което писах.

Проф. Добрев е на 61 години, през 1974 г. завършва специалност Българска филология в Софийския университет. Бил е преподавател в Института за чуждестранни студенти – филиал Сливен, както и експерт по литература в отдел “Просвета” – Шумен. През 1980 г. постъпва на работа в Шуменския университет. През периода 1997 – 2000 г. е гост-лектор по български език, литература и култура във Виенския университет. През 2002 г. е избран за Ректор на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. В момента е областен координатор на ГЕРБ в Шумен и председател на парламентарната група на партията в Общинския съвет на града.

Проф. Добрев, кои са за вас лично най-важните събития през последните 20-тина години?

Първо промяната, която е задължително да бъде отбелязана. Тя беше много важна, защото аз съм човек с десни убеждения. В личен план професионалната ми кариера – работата ми във Виенския университет в продължение на няколко години, професурата ми, вторият ми докторат. Що се отнася до ангажиментите ми, в един момент реших, че трябва да се реализирам и като общественик и за това започнах да се занимавам с политика. Но това е временно. Създавам, че това е само докато разбера, че всичко е наред и политиците си вършат работата. Тогава за нас обикновените хора няма да има нужда да се месим и да ги контролираме. Така разбирам участието си в политиката. Тия 20 години показаха за сетен път, че левите партии не са полезни за обществото. Аз съм наблюдавал подобни събития и в Австрия и в Германия и винаги когато лява партия е на власт има корупция. Левите идеали са много красиви, но те са унищожени от човешкото безобразно поведение. Най-богатата партия в Австрия е комунистическата и това е всеизвестно. В Германия, ако не се бяха обединили двете държави, огромните средства на източногерманската партия щяха да се прелеят по същия начин, както с австрийската. Между другото, докато бях в Австрия, усилено се говореше, че част от от парите на местната компартия също са дошли от Източна Германия. Сега и около себе си виждам много хора, които станаха много бързо богати и голямата част от тях са бивши служители на ДС или комсомолски функционери. Това за мен е любопитно наблюдение и го казвам като факт. Много разчитам на младите хора, мисля че те са по-чистата част от нашето общество. Жените също мисля, че са по-почтени от нас мъжете.

[+/-] ...виж целия текст

Споменахте промяната, къде ви завари тя, с какво се занимавахте?

Бях университетски преподавател тук в Шуменския университет. Този период беше много неприятен, нямаше по магазините много неща, стресово беше, имаше едно политическо озлобление. Плакатът с черепите се появи, СДС го пусна. Имаше усещането за сблъсък, имаше призиви да бъдат бесени, да бъдат разстрелвани комунистите. Трябваше да се говори за лагерите, но не по такъв драстичен начин. При нас идеологическата диктатура не е била толкова директна, тя е била перфидна. Аз лично не познавам истински репресиран човек. И аз имах проблеми, не ме допускаха до конкурси заради баща ми. Но намерих начин, направих свободна аспирантура и системата беше принудена да ме допусне. В края на краищата се примириха. 88 г. колегите комунисти даже бяха решили, че трябва да вляза в партията. Честно им казах, че просто няма как да стана, дори и да искам – заради баща ми. Това беше любопитен щрих. Тези от комунистическата партия оценяваха успелите хора и искаха да ги привлекат в редиците си – това беше една умна политика. Подобна политика, между другото, водеше Първанов през първия си мандат. Търсеше да привлече интелектуалци. Това е известна технология и понякога дава успех. И аз два пъти съм канен от делегацията на Първанов за чужбина. Той търсеше и десни хора, но много малко останаха. Повечето избягаха – като съветника му по сигурността Слатински. Първанов не успя да увери хората, че е държавник, а не ляв политик. Аз бих работил с държавник, дори който никога не е бил политик, а само полицай или пожарникар, както говорят за Бойко Борисов, но у който усещам желание държавата да бъде подобрена и оправена.

Преди никога не съм се занимавал с политика, никога не съм бил дисидент преди това. Това, което се случи беше ново за мен. Аз бях един обикновен университетски преподавател, бях вече доцент по това време. Занимавам се с една наука, семиотика, която беше недолюбвана от марксистката философия. Аз съм единственият в България професор по семиотика, макар да има и други колеги, които се занимават с някои нейни области. Веднага след промените преподавах в почти всички големи български университети. Дотогава Софийски университет не гледаше с добро око на подобни науки, защото Ленин навремето беше писал критични редове срещу науки, които се занимават със знаците. Имах си неприятности около защитата на първата ми дисертация. Един от рецензентите ми трябваше да подчертава, че в никой случай дисертацията ми не е антимарксистка, до там се беше стигнало. В общи линии до 93 г. постоянно пътувах, защото преподавах в СУ, в Нов български, във Варненския свободен, във Велико Търново.

Как се променяше живота около вас в тези години? Това са динамични години в политическо отношение.

Така е, мисля, че към по-добро. Неприятно беше времето между 91 и 97 г. с тия мутренски истории, рекета, кражбите на коли. Лошо усещане имаше у мен, у хората около мен, у приятелите ми, за това, което се случва. Но постепенно нещата започнаха да придобиват нормален европейски вид. В момента България не се отдалечава кой знае колко от една средноевропейска държава. Може би само заплатите ни са по-ниски. Мисля, че университетите са добри, за разлика от всеобщото мнение, че образованието ни не е качествено. Работил съм в големи западни университети и знам, че това качество, за което се говори там, просто е мит. Всичко зависи от студентите. Тези български студенти, които отиват в чужбина са най-амбициозните, най-трудолюбивите, за това те успяват. Тук остават студенти с по-малки амбиции. За това всички казват – в чужбина получават по-добро образование. Не, просто тези деца се трудят много. Ако другите в България се трудят толкова мисля, че също ще постигат резултати. Единственият плюс е, че научават езика в естествената му среда, а това на нас българите мисля, че ни липсва – ползването на езици, които да осъществят добър контакт.

А как се позиционирахте спрямо властващата до 89 г. идеология?

Никак. Научните ми занимания бяха извън властващата идеология. Не съм членувал в партии. Общо взето, опитвах се да бъда деиделогизиран, доколкото е възможно. Сигурно съм правил компромиси, но никога не съм писал статии или изследвания, посветени на езика на Тодор Живков или нещо такова. Но, как да кажа, сигурно съм бил донякъде внимателен, какво ще кажа, в каква посока ще се развие изследването. Не е изключено да е имало автоцензура, аз не я изключвам.

А какви са вашите спомени от моментите на голяма политическа конфронтация: 84-89 г.?

Лоши. Бях объркан. На нас ни внушиха, че турците искат да правят автономия, това беше партийната политика. Смяната на имената за мен беше шок. Аз не разбирах това нещо, нямаше никаква логика защо се прави. Освен това моите убеждения са либерални, аз мисля, че един човек вярващ не можеш да го лишиш от името, с което трябва да се представи пред Бога. Лишаването от арабското име го лишава и от безсмъртие. Което е ужасно за един вярващ мюсюлманин. Тогава видях много подлост. Видях мои колеги, които се демаскираха като доносници и активно участваха в тези мероприятия. Беше крайно неприятно.

В общ план по подобен на тях начин ли реагира вашата академична среда?

Всички се снишаваха. Имаше страх. Между другото, след 82 г. аз бях в едни среди, които някои сега наричат дисидентски. Ние правехме едни летни школи, в които участваха хора от философския факултет на СУ, от културологията. Там бяха хора като Едвин Сугарев, Александър Кьосев, Михаил Неделчев, Цочо Бояджиев, Богдан Богданов, няма да изброявам всички. Това бяха едни кръгове, в които либерално се говореше за наука. Събирахме се в Шумен, на Приморско, на Гьолечица. Дискутирахме проблеми на модерната философия, на постмодерното общество. Бягахме от политически проблеми, защото те не бяха безопасни, но по косвен начин ги разглеждахме.

Тези дискусии все пак не бяха ли в рамките на марксизма?

Не, ние никога не сме използвали в този кръг терминологията на марксизма. Не се използваха клишетата за класа, класова борба, нация. Ние използваха термините, които марксистите наричат нео-либерализъм и ревизионизъм във философията – от типа на социални страти, конвергенция. Онова, което Роже Гароди във Франция в рамките на комунистическата партия започна като ревизионистично движение. Без да говорим, че не сме марксисти, ние с езика си говорехме на езика на класическата философия, а не на диалектическия и историческия материализъм. Аз не си спомням някой някога да е цитирал без нужда някой от марксистите. Цитирали сме ги, за да ги критикуваме. Аз съм сравнявал Фройд с Маркс, за да покажа защо марксистите мразят фройдизма. Спомням си, че тогава точно имаше една реплика: „ми да ставаме всички фройдисти“. Шумен тогава беше някакси разглеждан като място за дисидентски разговори. Един професор от СУ, Никола Георгиев, по теория на литературата, бе нарекъл Шумен „Тарту на Ориента“. Тарту беше град в СССР, където се развиваше алтернативна наука.

Как реагирахте, когато малко по-късно много от споменатите ваши познати заеха ключови политически позиции?

Хора като Едвин Сугарев, какъвто и да е бил, се запазаиха като човеци. Хора като Михаил Неделчев също. Той си е все същият и сега. Тия, които са си били агенти на ДС и са били внедрени при нас, те си показаха рогата. Да кажем проф. Елка Константинова, тя от време на време се появяваше при нас, но винаги е била маргинален присъстващ. После се оказа, че е била агент. Нищо не се промени. Не видях нито един провален политик от моя кръг. Иначе от кръщажите около нашия кръг, мога да посоча Александър Йорданов, при него може би има нещо не съвсем наред. А някои изобщо не станаха политици – като Александър Кьосев, Ивайло Дичев. Имаше една група „Синтез“ в Софийски университет, която се занимаваше с постмодерна филоосфия – Димитър Денков беше там, други. Основната ос на дисидентстващите беше Шумен – София. Търново беше мястото за ортодоксалната марксистка идеология, Пловдивския университет не се отличаваше с нищо в хуманитарната сфера. За това ние тук в Шумен се криехме и софиянци идваха при нас или ходехме по скрити места като Приморски или Гьолечица, за да правим алтернативна дискусия.

Тези дискусии ли ви накарахте да минете от режим на аполитичност във вече по-засилено политическо пристрастие след 89 г.?

Не, аз по принцип винаги съм бил формиран от нещо, което казваше дядо ми, стар социалист, но след 9 септември му бяха взели всичко. Тогава той казва, а след това го повтаряше: „тия са хайдути“. Няма как да не ми е влияло това като малко детенце. Така и наследствените социалисти са повлияни от своите дядовци и бащи. Но щом човек, който навремето е правел политиката с Янко Сакъзов и Благоев, е стигнал до тоя извод след 9 септември, значи явно се е случило нещо много грозно и е станал свидетел на отвратителни неща. Но и след 10 ноември аз не съм се занимавал с политика реално. С политика се занимавам от три години, защото ми дойде до гуша. Гласувах за Костов и след това за царя. Но тогава гласувах и за разни сателити, които крадат и правят нещо в против моите разбирания. За това реших, че повече не бива да правя компромиси. Честно мога да кажа, че никога не бих гласувал за социалистическата партия, просто защото там лицемерието е много голямо. Просто за мен това е партия, която има много качествени хора вътре в себе си, но тя е машина за власт. Аз на политиката не гледам така.

Част от подобна борба за власт ли беше едно събитие от 89 г., към което искам да ви върна – изселването на турците?

Не мога да преценя. Аз нямам достатъчно данни дали е истина това, което се казва, че те са били подплашени да напуснат или са били изгонени от нашите власти. Различни източници на информация имам, самите турци говорят различни неща. И как мога да преценя, че турският елит е бил в ДС, те самите са така прогнили, че...

А тогава какво мислехте за случващото се изселване?

Ужасно беше. Аз съм ръководил дисертация посветена на мита „Добруджа“. Моята докторантка там беше разгледала и преселванията на българи от Северна Добруджа в Южна. Там бях свидетел на спомени на преселници, които са покъртителни. Когато тръгна турското преселение, аз бях шокиран, защото виждах това, което беше направила моята докторантка като подлед назад в нашата история. Най-ужасното беше, че имаше хора, които забогатяха тогава. Както е имало хора забогатели веднага след Освобождението, мръсният елит. Така и след 89 г. имаше хора, които изкупиха апартаменти, земи и т.н. Дори от самите турци имаше такива, които не се преселиха и ограбиха своите етнически братя.

А какво най-ярко ви изскача в спомена, вече след падането на Живков?

Рицарският жест на Филип Димитров да поиска вот на доверие и просташкия начин, по който го оплюха и изхвърлиха. Просто беше крайно неадекватно неговото действие в тази балканска атмосфета на политика. Той реши да постъпи като класически европейски политик, а му отвърнаха по балкански начин. Това ми направи силно впечатление, а другото е фигурата на Илия Павлов. Аз няколко пъти съм попадал в среда, където е бил и той. В момента виждам няколко подобни фигури в България елит, шест-седем човека типични олигарси. В България има олигархия и ако някой го отрича, това просто не е верно. Познавам някои от олигарсите, по нищо не се различават от Илия Павлов. Но аз в крайна сметка не съм пряк участник в събитията, не съм бизнесмен, аз съм университетски човек. В университета общо взето политиката винаги е била ограничена.

Въпреки негативни явления като олигархията, какво бихте казали за едно сравнение между политическия режим преди и сега?

Безспорно България спечели от това, което се случи. Всички ние. В мен няма никаква носталгия по другото време. Единствено бих искал да има малко повече ред в обществото. Но преди това също нямаше ред. Формалният ред прикриваше връзките, толерирането на червената аристокрация, тъй че нищо ново не се е случило.

Левите среди обикновено казват, че според тях драстично се е понижил жизнения стандарт, че индустрията се е съсипала.

Жизненият стандарт се съсъпа на пенсионерите. Според мен сега пенсионерите в никой случай не живеят по-добре от преди 89 г. Но всички работещи живеят по-добре и това е безспорно. Едва ли някой нормален човек би отрекъл това. Социални аутсайдери като големи ромски общности, хора с увреждания също може би са в по-лошо положение. Може би обществото чрез стимулиране на работещия, интелигентния, предприемчивия отделя по-малко внимание на тези групи. Но като цяло нещата са много по-добре. В никой случай не може да се каже, че по-голямата част от активното население е живяло по-добре преди. Просто е абсурдно. Само като си спомня какви коли карахме...Аз като излизах служебно какви бяха възможностите ми да се чувствам нормално с разрешениете 25 долара? За какво говорим изобщо?

Приказките за тая индустрия са абсурдни. Това беше една енергоемка индустрия и всеки икономист би казала, че това което България е имала като индустрия е била крайно неефективно. По-добре да не работи един завод, вместо чрез неефективно използване на енергия да отнема от обществените средства. Между другото, страни като Русия и Украйна в момента изпитват същия проблем. Това са така наречените екстензивни икономики, при които никакво внимание не е отделяно на разхода на енергия, на разхода на човешки труд, на коефициента на полезно действие и естествено принадената стойност е по-малка. За това аз ни най-малко не съжалявам за тези неефективни заводи и големи селски стопанства, които в световната практика са се доказали като такива. Съжалявам само,че не бяха запазени кооперативите по един испански модел. Тогава селското стопанство щеше да е по-добро и нямаше земята да бъде изкупена от външни инвеститори. Това е голям риск в момента, много руски и турски инвеститори изкупуват българска земя и мисля, че ще си имаме проблеми с това.

Това ваше притеснение свързано ли е с факта, че Шумен е една етнически смесена област?

Не, мисля, че всеки българин има притеснения за това, макар че собствеността върху земята не дава обществено влияние. Но има няколко примера в световната история, когато подобни аргументи са били използвани.

Сравнявайки университетската среда преди и след промените, какви са заключенията ви?

Подобри се, защото вече нямаме партийни секретари в университетите. Даниел Вълчев направи много, в смисъл, че въведе ред във финансирането на образованието чрез принципа, че парите идват със студента и ученика. Това обаче донякъде влоши качеството на студентите. В момента ние работим с много по-лоши студенти, отколкото преди 20 години. Качеството пада всяка следваща година. Същото е и при вас в СУ. Има отделни специалности, които си запазват качеството, там положението е трагично и те много приличат на масовите специалноти в големите европейски университети, където се записват всякакви хора и някои следват с десетилетия. Водят се студенти, а реално нищо не правят.

Периодът, за който си говорим, често е наричан „преход“. Валидно ли е това понятие за вас?

Не мога да преценя, не съм политолог. Сигурно има нещо такова – трансформация на собственост, промяна на политическа система. Най-вероятно има такъв преходен период.

А дали е завършил?

Според мен да, защото от момента, в който сме в НАТО и ЕС ние сме загубили голяма част от своята независимост – вече сме част от една империя и това е така наречената „хлабава“ империя, не от типа на Римската или Османската. При нас единственият контрол е по отношение на нормативите и правилата, без да се налагат някакви твърди изисквания. Мисля, че това е за добро. Ако не бяхме влезли в НАТО и ЕС, сигурно този мутренски преход щеше още да продължи.

А все още оптимист ли сте за сегашното управление?

Все още вярвам на Бойко Борисов. Той не е типичен десен политик. Но предпочитам неговата политика пред тази на Костов, който беше много ригиден, нямаше никаква гъвкавост. За това той за един мандат изчерпа всичко. В политиката трябва да можеш да отстъпваш и да правиш популистки леви ходове. Както в момента правителството прави ход, който според мен е неизбежен – по-добре да забавиш малко развитието на икономиката, но да нямаш стачки, отколкото да кажеш „не, аз няма да увеличавам осигурителната вноска“, както правеше Станишев. Бях свидетел при Станишев на няколко тежки ситуации, защото бях ректор. Станишев решаваше, че не трябва да отстъпва за нещо и не отстъпваше. В това отношение много си прилича с Костов. Но аз предпочитам по-гъвкавото мислене. Струва ми се, че ако не направят някоя голяма грешка в управлението на страната, този мандат ще е полезен. Това ми е усещането. Дори само заради това, че има усещане за връщане на справедливостта. Част от тези, които бяха нагли, дори Доган...как можеш да вземеш 2 милиона, това си е чист рушвет, и да искаш да си безнаказан. Само да го осъдят да върне тези два милиона, голям успех ще е. Това са хора, които не само първия си милион са натрупали по нечестен начин, но и всеки следващ. Първият милион ще го преглътнем. Познавам хора, които хайде, станали са богати, но после са си плащали данъците, ДДС-то, всичко, техният бизнес е изчистен напълно в продължение на 10-15 години. Тези хора са полезни за обществото. Но да продължаваш да крадеш, да ме извинят. Преходните пари мога да ги преглътна, както и куфарчетата с пари. Но след това да продължаваш да си неморален, това е вече много.

Залезът на Русия

http://desnite.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=285:2010-11-30-14-20-42&catid=60:2009-03-30-09-50-19&Itemid=58

Докато новото диктаторче на Северна Корея се прави на мъж като се опитва да провокира война с Южна Корея (и следов ателно, със САЩ, много е глупав този младеж...), стария доктатор на Русия Владимир Путин се пробва да размахва юмрук под носа на европейците.

Отива човекът оня ден на среща с ЕС, чийто дневен ред е – преговори за по-тясно сътрудничество между Кремъл и Брюксел. И ги почва: как смеете да искате да се откачате от Газпром, за какви се мислите, след като не ни искате газа и не ни искате мирния атом, как ще се отоплявате бре, маскари? И на дърва да минете, нали пак в Сибир ще трябва да ги сечете?

Без майтап – точно това казва Путин на европейските лидери. И предлага: вие не се опитвайте да се откачите от Газпром, а ние ще си направим с вас зона за свободна търговия.

Ние сме Балканския Американски полюс !

http://semkiibonbonki.blogspot.com/2010/11/blog-post_30.html

Да се благодарим на ББ, да се свети името му ;-) , но в изнесените секретни и служебни (сиреч фактически секретни) документи от Wikileaks няма отделен документ за никой от съседите ни, с изключение на Турция - което е разбираемо, тъй като тя все повече се оформя като регионална суперсила. Обаче т'ва Македония, Сърбия, Румъния, Гърция - нема такива за хамериканските секретни интереси ;-) Да ни ядат опинците, да ни ..., айде да спра с народните интерпретации на факта, че пет пари не чинят спрямо нас.

В секретните документи Гърция е спомената в един обзорен кюп заедно с Босна, Косово и Сърбия, Македония, Хърватска, Турция, Русия, Грузия и... абе, ясно е - само ние от Югоизточна Европа сме специален интерес. Чудя се не дали да се смея, а колко и как ;-)

Например ако бях Голям Шеф на Голяма Медия, щях да изнеса огромно заглавие на първа страница под главата на вестника - "Само България има значение за САЩ". Ако бях Мечо Пух, щях да забуча табела в центъра на България с надпис "Американски Балкански Полюс". Имам само един проблем - кой е центърът? С оглед на:

1. Безумната миграция към София, която никоя общинска и държавна власт не отчита, за да решава проблемите, които тя поражда (а в столицата по неофициални данни постоянно пребивават над 2 млн. души)

2. Историята на българската топография и геодезия: Не зная защо, но за някаква си нулева отправна точка първите български топографи и геодезисти си избрали една куличка, която и днес може да видите в градинката зад Военния клуб - доколкото знам, когато разрушиха всички околни постройки, я оставиха само нея именно защото е била първата изходна точка за създаването на картите на нова България, сиреч на новата държава. Защото може ли да се изгражда модерна държава без картография и геодезия?

Съжалявам, че ми се скапа сапунерката и смятам да си купувам приличен фотоапарат, но още натрупвам ресурс за това ;-) - а с удоволствие бих я снимала, струва си да се види като един от малкото запазени архитектурни факти от миналото. Щото ние, особено по комунистическо време, бяхме безжалостни към тях. Само трите мамута в стил сталински барок, издигнати в сърцето на града (партийният дом, Министерският съвет барабар с бившия ЦУМ и днешното президенство барабар с хотел "Шератон"), говорят за душата и същността на новия строй повече от купчина изписани теории.

Градът има душа. И тази душа системно я разрушаваха камуняките, трябваха им монументални пространства и сгради, а по-късно - технологични постижения от типа на Кубадиновата кула (така е известна сред старите столичани нелепата и абсолютно безлична висока сграда на министерството на съобщенията и всякаквите му производни и до ден днешен). Кубадиновата кула съсипва не само визуално, тя духовно осакатява цялото пространство около Народния театър.

За съжаление същото продължи и при демократите - с разликата, че не бе системно и нямаше идеология - имаше само далавера.

Например "дреболия" като Прошековата фабрика - емблематична сграда от края на 19 век, първата бирена фабрика в София, направена от чешките братя Прошек - разрушиха я, за да изградят огромен мол, но поради неочакваната за родните алчни предприемачи криза, кредитите секнаха и трета година на мястото на Прошековата фабрика и на още пет пъти повече пространство около нея зее огромна дупка. Вярно, дупка, изградена с бетон и оградена с ограда, която е заключена и се пази от пазачи. Мисля си, че така направената дупка може да си живее вечно. Или всъщност ние си живеем в нея, но не го знаем.

А за старата Градска библиотека и днес сърцето ме боли - прекрасна сграда в типичния софийски сецесион от началото на века бе разрушена, за да се издигне суперпрестижният "Грандхотел София". Искали били и направили били да било запазено съграденото ценно преди тях - част от фалшименто аргументите на разрушителите пред фалшименто общинарите от времето на Софиянски. Съхраниха кво? Подобие на един ъгъл на два етажа от старата сграда. Което никой софиянец отпреди демокрацията (изключвам новопридошлите, защото те нямат и спомен, и чувство за града) няма да признае, че имат нещо общо със стара сграда на библиотеката в стил сецесион.

С хотел "Кристал плаза" е същата история - уж запазваме фасадата, а всъщност я осираме отгоре и отстрани и отвсякъде с метално-стъклени лайна (сградата на ъгъла на "Кракра" и "Шипка", която бе паметник на културата).

Друга сграда - паметник на културата, на "Московска", до резиденцията на Васил Божков - Черепа, разрушовъзстановиха по същия начин - два етажа псевдоавтентична фасада и купища метал и стъкло въз тях. Ей тук е мястото да кажа "благодаря" на Васил Божков - защото неговата сграда на "Московска" той я възстанови брилянтно, запазвайки вида й, духа й - абе даде нов живот на една зарязана и забравена достолепна сграда.

Но аз като сущи Мечо Пух се отклоних от темата, а тя беше как ставаме третия световен полюс, защото щом Новият ни Голям Брат най-много се интересува от нас, значи най-много ни обича и значи можем да забием табела до кулата зад Военния клуб "Американски Балкански полюс". Ей за туй почнах цялата приказка за архитектура, градостростроителство и прочие - табелата трябва да я забием.

Който се нуждае от конкретни указания за процеса на откриването на Американския Балкански полюс, да препрочете "Мечо Пух" (ако някой си направи неправилни изводи за ББ - да се свети името му ;-) или за Големия Брат, или изобщо за каквото не трябва - аз нямам отговорност):

"Прасчо се беше изтегнал по гръб и кротичко хъркаше. Ру си миеше лицето и лапичките в Потока, докато Кенга гордо обясняваше на всички, че за първи път той сам си мие лицето.
Бухала разказваше на Кенга Интересен Анекдот, пълен с дълги думи, като Енциклопедия и Рододендрон, който Кенга не слушаше.
— Не съм съгласен с цялото това миене — роптаеше Ийори, — особено с тези безсмислени модерни глупости: Миене Зад ушите! Какво мислиш ти, Пух?
— Хм — каза Пух, — мисля, че…
Но ние никога няма да узнаем какво е мислил Пух, защото неочаквано се чу писъкът на Ру, изпляскване и силният тревожен вик на Кенга.
— Ето ти миене — каза Ийори.
— Ру падна във водата! — извика Зайо и заедно с Кристофър Робин се затичаха на помощ.
— Гледайте ме как плувам! — пискаше Ру от средата на потока, понесен от бързея към следващия вир.
— Добре ли си, Ру, миличък! — викаше Кенга тревожно.
— Да — писна Ру, — гледайте ме как плув… — и следващият бързей го отнесе към по-долното вирче.
Всеки се стараеше да помогне.
Прасчо — внезапно събуден — подскачаше на брега и квичеше: „О! О! Аз казвах…“
Бухала обясняваше, че при Случайно и Продължително Потапяне Важното е да си държиш Главата Над Водата…
Кенга подскачаше по брега и питаше: „Сигурен ли си, че се чувстваш добре, Ру, миличък?“
Ру отговаряше, в който и вир да се намираше в момента: „Гледайте ме как плувам!“
Ийори беше се обърнал и бе потопил опашката си в първия вир, в който беше паднал Ру, и тихичко си мърмореше с гръб към Инцидента: „Ето ти тебе миене! Но хвани се за опашката ми, мъничък Ру, и всичко ще бъде наред!“
И Кристофър Робин, и Зайо дотичаха бързо, подминаха Ийори и викаха на другите пред тях…
— Не бой се, Ру! Идвам! — извика Кристофър Робин.
— Препречете с нещо потока по-долу, хей, някой от вас! — крещеше Зайо.
Пух вече беше взел нещо. Две вирчета по-долу от Ру той стоеше с един дълъг прът в лапите, Кенга дотича, взе другия край на пръта и го препречиха през потока. Ру, който продължаваше да вика гордо: „Гледайте ме как плувам!“, беше довлечен до пръта и се покатери на него.
— Видяхте ли как плувах? — пискаше Ру възбуден, докато Кенга му се караше и го бършеше. — Пух, видя ли ме как плувах? Това се казва плуване! Като моето! Зайо, видя ли какво правех? Плувах! Кристофър Робин, видя ли…
Но Кристофър Робин не слушаше. Той гледаше Пух.
— Пух — каза той, — къде намери този кол?
Пух погледна кола в лапите си:
— Просто го намерих — каза той. — Помислих, че може да бъде полезен, и го взех.
— Мечо Пух — Каза Кристофър Робин тържествено. — Експедицията завърши! Ти намери Северния Полюс!!!
— О! — каза Пух.
Ийори още седеше с потопена опашка, когато всички дойдоха при него.
— Някой да каже на Ру да побърза! — каза той. — Опашката ми започна да замръзва! Не бих искал да го споменавам, но го споменах. Не се оплаквам, но така е: опашката ми замръзва!
— Ето ме! — изписка Ру.
— О, ето те значи!
— Видя ли ме как плувах?
Ийори си извади опашката от водата и започна да я тръска.
— Както и предполагах! — каза той. — Съвсем безчувствена е! Вкочанясала е! Това е то: Вкочанясала! Но щом никой не се тревожи, смятам — всичко е наред!
— Бедният стар Ийори! Аз ще ти я изсуша! — каза Кристофър Робин и като извади носната си кърпичка, започна да я разтрива.
— Благодаря ти, Кристофър Робин! Ти си, изглежда, единственият, който разбира от опашки. Те не мислят! Това е, което се случва с някои от тези, другите. Нямат въображение. За тях опашката не е опашка, а просто едно Парче Повече отзад!
— Не обръщай внимание, Ийори — каза Кристофър Робин, като разтриваше усилено опашката, — така по-добре ли е?
— Взех да я чувствам пак като опашка. Става пак моя, ако разбираш какво искам да кажа.
— Хей, Ийори… — каза Пух, като дойде при тях с Полюса в лапите си.
— Благодаря ти, Пух, за вниманието, но едва ли ще може да ми послужи преди ден-два.
— Какво да ти послужи?
— Това, за което говорим.
— Аз не приказвам за нищо — каза Пух объркан.
— Пак моя грешка! Мислех, че каза колко съжаляваш, че опашката ми е вкочанясала, и можеш ли да направиш нещо, за да помогнеш.
— Не — каза Пух. — Не съм го казал! — И след като помисли малко, съчувствено добави: — Може би някой друг го е казал!
— Тогава благодари му от мое име, щом го видиш!
Пух погледна смутен Кристофър Робин.
Пух откри Северния Полюс — каза Кристофър Робин. — Не е ли чудесно това?
Пух скромно погледна надолу.
— Това ли е то? — попита Ийори.
— Да — каза Кристофър Робин.
— Това ли искахме да открием?
— Да! — каза Пух.
— О! — каза Ийори. — Да… Все пак не валя!
Те забиха кола в земята и Кристофър Робин привърза към него дъсчица с надпис:

СевЕРЕн ПОЛюс

ОТКРит ОТ

ПУХ

ПуХ го наМЕри


Та нещо ей такова се мислех, като прочетох служебния документ за хамериканските интереси у нас - имаме пълно право, да не река задължение, да забием табелка на некой кол зад Военния клуб:

хАМериКански

БалКАНски ПОЛюс


ОТКРит ОТ


БОЙКО БОРИСОВ


ББ го наМЕри

Как се храниш?

http://feedproxy.google.com/~r/TheMobileBlog/~3/v8DfoNBnLSc/blog-post_30.html

Вкъщи пия кафе, на път за работа си взимам второ и кроасан или сандвич. Работя на място, където няма нормални възможности за обяд, затова пропускам. Не ям и какъвто и да е джънк - разните му солети и чипсове са бъкани с отрови, пък и смятам консумацията им в офис с други хора за неприемлива - възпитание, какво да правиш. Най-много по 1 вафла, но не ме кефи като знам какво има вътре.

Гледаме да вечеряме по-рано - за да е заедно с Ема, пък и ми оставя време от 3-4 часа преди лягане. Готвя всяка вечер, когато не ядем навън, което пък е ограничено от броя на заведенията, в които не се пуши. Обикновено има месо, като се старая съотношението между месото и зеленчуците да е поне 2 към 1 за зеленчуците. Най-често ядем пилешко, но само Дюк - не е идеално, но поне си спестяваме богатството от химически добавки, което се съдържа в другите видове. Честно казано, ако Дюк изчезне от пазара, най-вероятно ще спрем да ядем пилешко месо. Почти сме изключили свинското от семейното меню, за сметка на телешкото. Кофтито на телешкото, което се предлага в България е, че животните не са гледани и хранени, така както трябва да се гледат и хранят за месо. Така се получава, че дори месото на млади животни е доста жилаво. Когато има възможност, готвя агнешко по един мой си чуден начин - мариновам го кратко в кисело мляко, после го овалвам в риган, магданоз и джоджен и го минавам през тигана, после отива върху марокански кус-кус със зеленчуци.

Риба ядем все по-често - най-много ципура или пъстърва в плик на фурна, но и сьомга и морски дарове, предимно скариди. За сьомгата (съвсем за кратичко на тиган, че да е свежа и сочна) си имам специален сметанов сос с много лимон, чесън и горчица. Скаридите с малко чесънче са идеални, лошото е, че почти всички на пазара са от тайландски ферми, където кой знае как ги гледат. Въртя продуктите и кухните - средиземноморска, азиатска, централноевропейска, по-рядко нашенска - всяка вечер, не обичам да ям едно и също. Пикантно стър-фрай месо със зеленчуци чудесно се допълва с малко кокосово мляко. Обикновено не спазвам сезонността на зеленчуците. Предимно пържа, мазнината е изключително зехтин, за сосове използвам и масло (едно време му казваха чисто масло). Хляб вечер ядем рядко, понякога изпичам замразен. Но като цяло полуфабрикатите липсват от кухнята, бланшираните картофи са изключение, но и те са на път да изчезнат. Впрочем, ям много картофи под различна форма. Сирена ям всякакви, с изключение на българско саламурено - няма нищо по-хубаво от бучка пармезан, малко хамон серано, маслини каламата и артишок с чаша червено вино.

Вечер пия по няколко бири или вино, отучих се от твърдия алкохол, газирано безалкохолно пия рядко - ако няма друго. Вода пия рядко, но общо взето поемам достатъчно течности и не мисля, че е недостатък.

За балансирано хранене трябва да ям повече варива и плодове. Варивата, честно казано, не ми липсват, но плодовете са друго - предпочитам ги като сок, но него трябва или да си го направиш, или да го купиш - много ми се ще смутитата да са по-достъпни тук.

За Форум Храна

http://feedproxy.google.com/~r/kulinarno-joana/feed/~3/Yr9CtS3Ssq4/

Миналата събота се проведе Форум Храна с 11 лектора, които изложиха своите възгледи за храната. Всички имаме пряка връзка с нея, но нека сега да ти покажа каква точно е тя, в преразказ на техните лекции.

Започвам с Виргиния Захариева, чиято книга „9 зайци“ прочетох това лято. Препоръчвам я. Темата на Виргиния беше какво още е храната, освен за хранене и проблемите, които могат да настъпят между нас и храната. „Храната е форма на заземяване“ – когато сме сити, ние сме спокойни. „Храната е заместител на действието“ – с приемане на храна ние смиламе емоции, преживявания и получаваме утеха. Оказва се, че ние самите сме проблема. За да не се тъпчем, утешавайки негатвните емоции, по-добре би било да се раздвижим. След фитнес или просто разходка в парка, това което първо изниква в съзнанието ни е сочен плод. Дотук, добре. Прибираме се спокойни и сготвяме вкусна вечеря.

Но колко да ядем? „Половината на това, което иска окото.“ – казва Виргиния, а на екрана се изписа: Less is more. Храната е форма на внимание към себе си, но ни е по-приятно и когато я споделяме с любим човек (или повече хора). За финал, Виргиния призовава да бъдем оптимисти и позитивни личности.

Д-р Георги Гайдурков е лекар, психолог и последовател на Лидия Ковачева. Но вместо лекар, може би по-добре би било да го нарека лечител. Прочела съм както книгата на Лидия Ковачева, така и една негова книга. Практиката му показва, че здравето може да се поддържа лесно чрез природата. „Здравето е много просто нещо“ – казва д-р Гайдурков. Единственото нещо, което трябва да направим е да бъдем в хармония с екосистемата, в хармония със себе си. Тогава дисбалансът в организма ни изчезва, а клетките, енергията и мислите ни се захранват от храната, която приемаме. Разбира се основната храна, която трябва да приемаме са плодове, зеленчуци, ядки и зърнени култури.

Д-р Гайдурков говори много увлекателно и се надявам някой ден да имам честа да го познавам лично.

Яна Петкова казва, че хубавата храна е благословия от природата, дълг и култура. Факт е, че доста хора приемат храната като средство за засищане. Повечето хора нямат култура на хранене и това може да се види от 10 минутно наблюдение в някой ресторант. Би трябвало да имаме уважение към храната и към този, който я е приготвил. Когато станем от масата да кажем: „Благодаря, нахраних се.“ Според Яна, занаятите са на изчезване и това включва и готварството. Темата е изключително дълга, защото аз също имам мнение по въпроса, но мисля, че с всяка статия в блога го изказвам.

„Любопитни, скромни и работливи“ – такива трябва да бъдем, казва Яна Петкова.

Патрисия Кутюр-Гюрковска се надсмя над всички диети, заляли книжния пазар. Храната вече се е превърнала в маркетинг и мода, под агитация за здравословно хранене. Всички казват: „Аз знам“. “Важно е да ядем локална храна (в радиус 100 км.), да ни е вкусно, приятно и да пием малко вино“. На въпросът „Колко малко вино?“, Патриция не отговори точно, а просто малко. Дано и аз се включвам в това малко. :)

Димитър Стоянов или чичо Митко, както всички го наричаха се занимава с биодинамично земеделие и е единственият в България, който го практикува. На 3 декара земя отглежда зеленчуци, овошки и грозде. Според чичо Митко, човекът все още не е намерил своето място в природата. Мислим се за велики и отгоре на нещата. Природата е тази, която ни храни и ние трябва да я уважаваме. За да бъдем в хармония със себе си и с нея, трябва да се храним с локални продукти. Потресаващото и ново за мен, е че българската захар не е сертифицирана. За производството ѝ се използва много химия, а компотите на чичо Митко, приготвени с неговите плодове и българска захар не могат да се сертифицират. Той е принуден да купува захар от чужбина.

Ивелина Иванова е шеф готвач на списание „Меню“, но ти вече знаеш това, защото аз не веднъж съм се възхищавала от нейната работа. Не мога да не бъда пристрастна. Може да видиш нейни прояви във висшата кулинария, но същевременно е стъпила здраво на земята. За Ивелина, храната е нещо специално, а готвенето е изкуство.

Ивелина ни представи две статистики, които ме озадачиха. В едната, на въпроса към българите каква храна ядат, на първо място те посочват плодове, зеленчуци и млечни продукти. Другата извадка идва от няколко български семейства, дали предложения на менюто, с което най-често се хранят. Менюто им показва, че месо няма само в десерта. От салатата до основното ястие всичко е с месо, колбаси, майонеза и пържено. Всички си правим извода – много добре знаем с какво трябва да се храним и какво е полезно за нас и здравето ни, но просто не го правим. „210 грама месо на седмица са достатъчни за да се чувстваме добре“.

Ивелина засегна и темата за маргарина. Знаеш, че е вреден, няма да те убеждавам в това. Но това, че не си го купуваме, не означава, че не го ядем. С маргарин са пълни всички сладкарски изделия от масовата индустрия, бутер тестото, полуфабрикатите.

Друга тема, която също много обичам е за пърженето. Ако аз направя статистика за себе си, мога гордо да кажа, че приготвям храна, чрез пържене два-три пъти годишно. И все пак, ако ни харесва пържена храна, то нека тя да се пържи на 170 – 180°C. При по-висока температура олиото започва да пуши и е по-добре да го изхвърлим, съветва Ивелина. При по-ниска температура, храната ще поеме много мазнина. Така, че златната среда е 180°C. A за тези, които нямат термометър за готвене, Ивелина сподели, че кубче хляб, потъмнява на 180°C точно за 10 секунди. Ей, много е добра!

Използвайте фъстъчено и сусамово олио за пържене и в никакъв случай рапично и царевично.

Като заключение - приготвяйте храната си у дома, хранете се балансирано и слушайте организма си. Ако някоя храна не ви понася просто я спрете.

Антони Георгиев ни напомни абсурдите в българските ресторанти и изобщо заведенията за хранене. Отново тема, по която имам мнение, но ще се опитам да бъда кратка. Всъщност, в България нищо не е както трябва. От влизането в заведението, до излизането от него. Като цяло няма добро обслужване. Връзката клиент-сервитьор-готвач се свежда в повечето случаи до псувня (това го казвам аз), а НЕвръщането на ресто е нещо обичайно. Тази тема има много общо с думите на Яна Петкова, че занаятите са на изчезване. А един пример, който г-н Георгиев даде за типичен отговор на сервитьор/барман от българско заведение – „С безалкохолното не даваме лед“.

Положението, когато отидем на гости също не е розово. За да уважим домакина, трябва да ядем колкото се може повече. И на нищо да не отказваме. Аз съм жив пример за това, как обиждам разни хора като не си взимам от предложената от тях храна или напитка. Ами не ми се яде/пие това сега. Защо не уважавате моето желание? От опит знам, че в Гърция е същото. Само че там се сърдят още повече, дори те намразват. От немай къде, взимаш нещото, което ти дават и буквално го тъпчиш в устата си пред тях. Това го правих първите два пъти (от уважение), после и аз им теглих по една.

В дискусията се засегна и въпроса за менюто-книга. Толкова дълго меню, че ти се отяжда докато го прочетеш. Като заключение ще ти кажа два основни момента, по които да прецениш един ресторант. Менюто – колкото по-кратко е то, толкова по-добре. Предполага се, че готвачът е изготвил менюто сезонно и приготвя храна именно със сезонни продукти. И второто – овкусена салата. Това изключва нуждата от олио, оцет и сол на масата. Разбира се има още критерии, но това са двете неща, на които първо обръщам внимание. И хайде, забравете ги тези балкантурист изпълнения и си намерете готвач, който да ви приготви вкусна салата.

Марина Бракалова говори за хранителните банки – тема, с която не съм запозната. Но като цяло разбрах, че по пътя от производителя, до крайния потребител се изхвърля много храна. Марина изнесе потресаващи факти и се опитва хранителните банки да станат възможни и в България. Какво се случва? Храна, която залежава в склад и не стига до потребителя, умишлено се оставя да се развали, за да може да се бракува и изхвърли. Тази храна (докато е годна) не отива за благотворителност или дарение, защото върху нея трябва да се плати данък. Излиза, че е по-угодно да се изхвърли. В същото време дядо Георги получава стотина лева пенсия, която дели между храна и лекарства. Марина, успех!

Джун Йошида изложи тезата си за фаст фууд. Живеещ в България, но с японско потекло, Джун има различно виждане за бързата храна. Е, да никой не приема McDonald’s за здравословна храна, но виж сушито също е фаст фууд, но е добра храна, приготвена на момента с пресни продукти.

Джун също е на мнение, че културата на хранене в България е ниска и не се замисляме какво ядем. Пълнени чушки за 3.50 лв. или домашен сандвич? Не си падам по сандвичите, но в случая бих избрала него. Защото аз ще си приготвя хляба и ще сложа в сандвича продукти, които знам че ще бъдат добри за мен.

„Хем хубаво – хем евтино. Да ама не!“ - тези думи на Джун са в моето съзнание, откакто започнах да водя този блог. Да, точно така. Няма как да стане. „Хубавите продукти струват пари.“

Юрий Ковачев представи храната чрез Аюрведа. А Аюрведа определи като набор от знания, всичко онова, което касае живота – как се храним, ходим, спим и т.н. Всичко, което касае живота се пречупва през храненето. „Храненето е неизбежно“, но от това как и с какво се храним, зависи нашата вътрешна хармония. Отвсякъде ни заливат с информация как да се храним здравословно и всяка представена теория звучи логично. Но би трябвало да се замислим, кое е добро за нас. Според Юрий Ковачев чистите храни са тези, които са пресни, неконсервирани и приготвени непосредствено преди да се ядат. „Храненето не е проста работа.“ Не е само снабдяване с белтъчини, въглехидрати и мазнини. Храната, която ядем трябва да е вкусна. Ако ядем безвкусна храна, колкото и да приемаме от нея, ние оставаме неудовлетворени. Чрез храната, подходяща за нас ние се зареждаме с положителна енергия, развиваме качествата си, развиваме себе си. „Храненето е психология“. От това, кои храни предпочитаме и обичаме, може да определим характера си и обратното.

Според Аюрведа консервираните храни са вредни. Както strawbana туитна: „Сбогом на туршиите. Българино, не страдай, за твое добро е!“

Обикновено аз слушам организма си и се храня с това, което искам в момента и тогава, когато почуствам нужда. Но Юрий апелира да не се предоверяваме на вътрешния си глас. Може би това се отнася не само до храненето. Като финал: „Бъдете разумни!“

Сава Чанков е млад симпатяга, който се е ориентирал към пермакултурата. Той ни обясни какво означава това – как може да отглеждаме плодове и зеленчуци като копираме природата и работим с нея. В съвременното земеделие се използват много препарати, които правят храната некачествена. Използват се машини, които черпят от ресурсите на Земята. Пермакултурата ни представя нов начин да отглеждаме храната си и то без да е нужно да копаем и плевим.

И може би трябва да се замислим над думите: ’Храната не се произвежда, тя си расте сама.“

За финал Сава цитира..  (не знам кого цитира), но ми хареса: „Земеделието не култивира растения, а усъвършенства човека.“

Слушах всички лектори с голям интерес, научих много нови за мен неща и започнах да си задавам още повече въпроси. Би било добре да се замислим откъде са зеленчуците и плодовете, които купуваме, колко често се храним навън с храна, за която нищо не знаем (дори от кого е приготвена), с какво изпращаме децата си на училище?

Нямам намерение да те убеждавам да не си купуваш банани, защото не са расли в радиус от 100 км. от дома ти, да престанеш да излизаш с приятели на по бира с пържени картофи или да се върнеш на село за да копаеш в градината, вместо да градиш кариера и да обиколиш света. Но може да се интересуваме (без да ставаме фанатици) и да се опитаме да се храним с добра за нас храна, която да приготвим сами. Дали да не изпратим детето си на училище с домашен сандвич и ябълка, вместо с 2 лв. за баничка? Това, всъщност се отнася и за нас.

Колкото повече научавам, толкова по-объркана ставам. Колкото и да се опитваме да променим нещата, в съвременния, консуматорски свят вече ми се струва почти невъзможно да живеем здравословно. Радвам се, че има загрижени хора, но както една птица не прави пролет, така и един форум няма да промени света (в частност България). Защото проблема с културата на хранене е закоренен в самите нас и би трябвало първо да започнем от себе си.





Кулинарно - в кухнята с Йоана За Форум Храна от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Нерде Рушди, нерде Вежди

http://ivo.bg/2010/11/30/%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%b4%d0%b5-%d1%80%d1%83%d1%88%d0%b4%d0%b8-%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%b4%d0%b5-%d0%b2%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d0%b8/

Позволявам си да предположа защо Би Ти ви така се възмути от случая със скандала в Италия по българска “съребрена” линия, довел до атака срещу италианския министър на културата. Мисля, че не беше прав днес шефът на Националния филмов център Александър Донев да заподозре водещите на сутрешния блок на телевизията, че нападали наградения във Венеция [...]

Ар-ту Ди-ту Блу-ту

http://feedproxy.google.com/~r/nname/~3/SoN5tbX62sA/

Брат’чед, готов ли е мерцедеса, шти дрънна по блу ту.

Живописна табела по иначе централния, иначе столичен, иначе булевард – “България”.

Весели истории за тайни пътувания

http://feedproxy.google.com/~r/http/feedburnercom/ivanbedrov/~3/sl_NtfjkSpI/

jumbo-plane-stress-ballsДомашен арестант № 1 Алексей Петров съобщи, че е пътувал веднъж с президента на република България Георги Първанов. До Швеция. Преди това седмици наред в медиите се появяваха информации за общи техни пътувания. Например в Китай. Утре може и Първанов да се обади и да съобщи, че всъщност не са пътували, а са летували заедно. И не в Китай или в Швеция, а в Шкорпиловци. Може и да не се обади. А можем и да им повярваме.

Народен представител № 1 Цецка Цачева обясни, че държавата е плащала частните самолети, с които е летяла до Швеция, Белгия, Хърватия и Турция, само “когато се е налагало”. Дали се е налагало обаче не знаем. Знаем само, че е платено. Около 30 хил. лева от вашите и моите пари. При положение че правителството си има собствен авиоотряд. Утре може Цачева да обясни, че е свръхналожително България да бъде представена на откриването на фестивала по търкаляне по нанадолнище на пити от сирене в Англия. И ние отново можем и да повярваме.

Като стана дума за фестивали, далеч по-известен от онзи със сиренето е Венецианският филмов фестивал. Тази година България е била представена. 40 души делегация начело с министъра на културата Вежди Рашидов. Добрата новина за всички данъкоплатци е, че този път пари от бюджета не са харчени. Поне така ни казват. Разноските били поети от италианското министерство на културата. То обаче (италианското министерство) подскочи - и италианските данъкоплатци не били платили нито едно евро. Едни хора са били транспортирани от точка А до точка Б, били настанени в хотел и никой не е платил за това. Това знаехме до онзи ден. Преди да започнем да съжаляваме пострадалите авиокомпания и хотел, дойде трета новина по случая - разходите са поети от фирмата на т.нар. актриса Мишел Бонев. Която пък нещо с Берлускони, а пък италианската опозиция някаква оставка поискала, а пък една награда била нагласена, но пък актрисата и с шефа на телевизията…

Започна да ви става досадно, нали? Всички тези истории си приличат и на всички нас ни е ужасно досадно - а понякога и трудно - да ги следим. Въпреки това тези истории отнемат вниманието и на журналистите, и на публиката. Полагат се усилия, хаби се енергия. И накрая разбираш, че това са глупости.

Изходът от тези глупости е много лесен - публичен регистър на всички пътувания, срещи и разходи на хората от властта. Кой с какво е летял, кой е платил, работни обеди, работни закуски… всичко! Не е трудно и в някои нормални страни отдавна е практика.

снимка: stressballstore.com

коментар от в.Пари

Сицилия – в леговището на мафията*

http://patepis.com/?p=19248

Шубе, а? Видяхте „мафия“ в заглавието и веднага тръгнахте да звъните на полцията, нали ;-) Споко, разказът е за Сицилия, където живеят 5 милиона (!!!) човека. Това последното така ме потресе, че вчера цял ден не можах да кача разказа – затова го качвам днес :) Наш водач из леговището на мафията ще бъде Детелина. Приятно четене:

Сицилия - в леговището на мафията*

Тази година ми върви по вода. Валя ме по време на летните отпуски, валя ме и сега през ноември, когато съумях да отделя пет дни и да отида за втори път до Сицилия с надеждата, да поразгледам повече. Излетяхме от Верона за Катания в 7 часа сутринта. Полетът ми се стори ужасно дълъг, макар че всъщност е само около час и половина (колкото от Милано до София). Като че ли летяхме цяла вечност. Проблемът ми с ранните сутрешни полети е, че обикновено по това време си пия кафето, придружено с някоя и друга цигара, а в самолета няма как, а и поднасят, по традиция, отвратително кафе. Добре поне, че компанията, с която летях (Меридиана) го сервира безплатно – нищо че полетът по принцип е от ниско тарифните. Но, хайде да не се оплаквам. Пушенето и кофеинът и без друго са вредни.

Вулканът Етна, СицилияВулканът Етна, Сицилия

Едно от нещата, които най-много ми се искаше да видя в Сицилия беше

Етна.

Както вече споменах обаче, при пристигането ни в Катания валеше ситен, отвратителен дъждец, което обстоятелство, плюс факта, че нямахме време да обикаляме в търсене на подходящо място, от където най-високият действащ вулкан в Европа (3343 метра), би ми позирал за снимка, задоволих с тези, които успях да направя от самолета. Ето ги тук:

Вулканът Етна, Сицилия

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Вулканът Етна, Сицилия

Да,

Сицилия е красиво местенце

и това се вижда и от въздуха. Един от големите и проблеми обаче е липсата на добре уредена инфраструктура и пътища. Това, разбира се е сравнение със северната част на континентална Италия, където пътищата и магистралите, смело мога да твърдя, са едни от най-добрите в Европа. В Сицилия положението е малко по-различно, и то не само с пътищата, но това е друга тема.

Сицилия

Сицилия е автономен регион в Италия със специален статут.

Трудно е и за самите сицилианци да ми обяснят какво означава точно този специален статут. Фактът е, че островът има нещо като собствено мини правителство. Населението е малко повече от пет милиона жители. Сицилия има две основни летища – едното е в Катания, където кацнах и другото в Палермо, от където щях да излетя след пет дни. От там, придвижването с обществен транспорт, особено към вътрешността на острова си е цяло приключение. Съветвам ви, ако пътувате по тези места, да имате това в предвид и да се информирате предварително и добре, относно разписанията на влаковете и автобусите. Освен това си предвиждайте и поне един час в повече, най-вече ако ще гоните връзки и прекачвания.

Сицилия

Този ден, аз и моята спътничка-приятелка имахме късмет, защото трябваше да се придвижим с автобус само до Калтанисета, където щяха да ни чакат приятели с кола за да ни откарат до крайната цел нашето пътуване.

Удобството на летището в Катания е, че в непосредствена близост до него се намира и автогарата.

Дори и да попаднете там за първи път ще се ориентирате много лесно, защото и будката за билети и спирките са същите както в България. Гледката на блъскащи се хора, помъкнали по няколко куфара и по още толкова чанти, които упорито си проправят път към гишето, ще ви се стори учудващо позната, освен това няма начин да не разберете кой за къде ще пътува – почти всеки вика, колкото му глас държи… Който си спомня какво беше в началото на деветдесетте години на централната автогара в София, а и не само там, разбира за какво става дума. Така че аз си бях съвсем спокойна и даже се чувствах приятно замаяна от цялата какафония, която далечно - носталгично ме връщаше назад в годините и ми напомняше Родината.

Марианополи, Сицилия

Обаче моята приятелка италианка – Мануела (за по-кратко Ману), чистокръвна тосканка, започна видимо да се изнервя, докато накрая се развика и тя, в стремежа си да не я изтикат от опашката. Аз, от опит си знаех, че е безсмислено и хич и не се учудих, че никой не ни обърна внимание. Само един чичко с типичен сицилиански каскет на главата изломоти нещо и после ни обърна гръб. От това, което каза човекът, схванах само последната дума – „синьоре”, демек „госпожи” за другото ми се наложи да питам Ману за превод. Тук му е мястото да обясня нещо за

диалектите в Италия:

на практика всяко населено място си има собствен диалект, който казано най-общо, представлява специфично и особено произношение на думите, понякога по-близко, но в повечето случай нямащо нищо общо със съвременния книжовен език. Нещо като трънския диалект в България.

Сицилия

В Сицилия положението е още по-сложно, защото местния диалект е признат от Юнеско като самостоятелен език. Имайте това в предвид, ако затръгвате за този остров, снабдени с дебел разговорник или с някоя и друга дума италиански, запаметена от кратък аудио курс. Може и да не ви бъдат достатъчни. Сицилия е Италия, но не съвсем. Не се отчайвайте обаче. Ако на север в страната, хората са по-студени и затворени, то колкото по на юг отивате, толкова по-малко важи това правило. Южнаците в Италия са сърдечни, топли и гостоприемни хора, които с удоволствие ще ви помогнат във всяка една ситуация. Но да не се отклонявам повече.

Сицилия

Сицилия

Взехме си билети, качихме се на автобуса и потеглихме. Билетът струваше 9,50 евро за разстояние от около 120 км. Пристигнахме в Калтанисета след около час и половина, прекосявайки по местната магистрала, която е безплатна, вътрешността на острова. И тук, както и в останалата част на Италия не можах да видя дори една педя земя, която да не се обработва. Маслинови и портокалови горички, лимони, мандарини и вълнообразни разорани поля. Казват, че гледката е още по внушителна през лятото, особено в периода след жътва, когато силното слънце изгаря всичко и пейзажът изглеждал черно бял.

Самият град Калтанисета

не ме впечатли кой знае колко. Единствената забележителност, на която моите приятели, италианци, ми обърнаха внимание беше сградата на местния съд. За съжаление не успях да я снимам, защото минахме от там на път с колата, но така или иначе това място е известно не с някаква забележителна архитектура, а с факта че, тук се провеждат голяма част от съдебните дела, свързани с мафията.

Марианополи, Сицилия

Когато се говори за Сицилия първата асоциация на всички е именно мафията.

Ако обаче очаквате да видите по улиците сцени като от някой филм, ще останете разочаровани. На директният ми въпрос към местните хора, дали такива неща се случват, отговорът бе: „ Ма, еее… ако не си търсиш белята и си гледаш твоята си работа, проблеми няма”. Според мен това твърдение може да се отнесе за всяко едно място по земята. Всъщност в буквален, груб превод коза ностра (cosa nostra) означава нещо като „наша си работа”.

Марианополи, Сицилия

Марианополи, Сицилия

След още около час по лъкатушещите и пълни с дупки пътища към вътрешността на Сицилия, стигнахме до

селцето Марианополи,

което се намира почти в центъра на острова. Ето такива места обичам аз. Със сигурност селцето едва ли някога ще влезе в някой туристически справочник, но пък за мен, истинския живот и атмосфера в дадена страна се усещат именно на такива места. Марианополи, Сицилия

Марианополи, Сицилия

Надявам се, скоро да ми остане време да напиша нещо и за Агридженто и Долината на храмовете, до където се разходихме в следващите дни. Автор: Детелина Стоянова Снимки: авторът * Мафия – абе, наша си работа ;-) Но както видяхте няма нищо общо с разказа :) – бел.Ст.

Ябълково- картофено ястие

http://www.babapena.com/?p=1284

Продукти:
700г сладки картофи /батати/
2- 3 ябълки
1/2ч.л. сол
3с.л. кафява захар
100г смлени орехи
щипка индийско орехче
50г краве масло

Приготвяне:
Картофите се белят, измиват и слагат в тенджера. Налива се вода, колкото да ги покрие. Поръсва се 1/2ч.л. сол. Съдът се похлупва и поставя на загрят котлон. Варят се 60 минути на кротък огън. Отцеждат се от водата. Взема се тавичка за печене. Маже се дъното и околния ръб с краве масло. Картофите се режат на ладии. Подреждат се на дъното на тавата. Ябълките се измиват, почистват и режат на ладии. Подреждат се върху картофите. Смлените орехи, кафявата захар и щипката индийско орехче се смесват много добре. С получената подправка се поръсват картофите и ябълките. Най- отгоре тук- там се слагат малки парченца краве масло. Пече се на умерена фурна 30 минути. Консумира се като десерт. Който харесва, може да го поднесе като гарнитура към меса или като предястие.

Таргетирай нелогичната група!

http://feedproxy.google.com/~r/vasvalch/feed/~3/-iqCtQ58SFk/

mammoth logoMammoth Supply е производител на млечни продукти: кисело мляко, сладоледи и т.н. Все неща, които бихте свързали по-скоро с женска филмова вечер вкъщи отколкото с яки мъжаги. Но новозеландците Mammoth Supply са решили да се фокусират върху един нелогичен таргет и да се превърнат в отличителна, макар и нишова марка.

Цялата комуникационна кампания е насочена към „истинските мъже”, които са достатъчно уверени в собствената си мъжественост, за да признаят, че обичат да похапват сладоледчета и засукани плодови млека. Телевизионната реклама е адски забавна, като ясно задава правилата за поведение на мъжкарите:

Дизайнът е изчистен от финтифлюшки и курсивни текстове, а посланието е праволинейно и ясно: това са продукти за мъже. Принт кампанията и опаковките са съобразени с общата стилистика и също показват правилата за поведение на истинския мъж:

mammoth packaging

Опаковка

mammoth press

Принт-реклама

Семплинг-акциите се случват по същия ултра-мъжествен начин – с джип:

mammoth sampling

Страницата във Facebook обещава, че няма да разсейва феновете с глупави тестове и игри, а просто ще е място, където „мъжете да си говорят за нещата, за които мъжете обичат да си говорят.” Въпреки че това обобщение е доста абстрактно и може би му е необходима малко конкретика, тя ще попречи на универсалното звучене. Все пак с развитието на страницата ще можете да видите достатъчно примери за дълбините на мъжката душевност.

Mammoth Supply правят нещо, за което много малко производители на бързооборотни стоки имат сили – фокусират се върху малка група потребители, която обаче може да им донесе търсените продажби, стига да бъде мотивирана да остане лоялна. Разбира се, на пазар с големи и силни лидери (Danone и пр.) нямаш реалистичен шанс за лъвския пай, освен ако не направиш много силна маркетингова кампания – която обаче трябва да е подкрепена от съответния маркетингов бюджет и от инвестиция в производствени мощности, които да ти позволят задоволяване на масовото търсене. Няма нужда да казвам, че това е невъзможно за по-малка компания. Но тя може да си осигури две сериозни предимства: гъвкава комуникационна стратегия и смелост за навлизане в непозната пазарна ниша. Естествено, времето ще покаже дали стратегията е достатъчно успешна, за да накара колегите в офиса да си споделят кой е любимият им плодов вкус Mammoth Youghurt. Но примерът показва, че дори на традиционните пазари има групи от потребители, на които не се обръща достатъчно внимание – само трябва да намериш своята. А и е един прекрасен урок за интегриран маркетинг.



Още по темата:

  1. Ти не си фокус-група, ти си геврек…

Разузнавателните интереси на САЩ в България - оригиналът от Wikileaks

http://semkiibonbonki.blogspot.com/2010/11/wikileaks.html

Понеже в бг медиите срещам преразкази с различно поставени акценти, мисля, че е добре да пусна оригинала на секретния документ на САЩ, публикуван от Wikileaks. На хората, които сериозно се интересуват от проблема, не им е нужен непрофесионален превод (аз не превеждам качествено)


INFO LOG-00 EEB-00 VIN-00 AID-00 AMAD-00 COME-00 CTME-00
INL-00 DODE-00 DOTE-00 DS-00 DHSE-00 EUR-00 OIGO-00
FAAE-00 FBIE-00 VCI-00 FRB-00 H-00 TEDE-00 IO-00
JUSE-00 LAB-01 L-00 CAC-00 MOFM-00 MOF-00 CDC-00
VCIE-00 DCP-00 NSAE-00 ISN-00 OIC-00 OMB-00 NIMA-00
GIWI-00 PPT-00 ISNE-00 DOHS-00 FMPC-00 IRM-00 DPM-00
NCTC-00 CBP-00 BBG-00 R-00 EPAE-00 DSCC-00 DRL-00
G-00 CARC-00 SAS-00 FA-00 SRAP-00 /001R


R 162139Z JUN 09
FM SECSTATE WASHDC
TO AMEMBASSY SOFIA
INFO DIA WASHINGTON DC//DHI-1B/CLM//DP//
CIA WASHINGTON DC//NHTC// 0000

S E C R E T STATE 062392


NOFORN

E.O. 12958: DECL: 06/16/2034
TAGS: PINR KSPR ECON BU
SUBJECT: (S) REPORTING AND COLLECTION NEEDS: BULGARIA

REF: STATE 18756


Classified By: SUZANNE MCCORMICK, DIRECTOR, INR/OPS. REASON: 1.4(C).

¶1. (S/NF) This cable provides the full text of the new
National HUMINT Collection Directive (NHCD) on Bulgaria
(paragraph 3-end) as well as a request for continued DOS
reporting of biographic information relating to Bulgaria
(paragraph 2).

¶A. (S/NF) The NHCD below supercedes the NHCD contained in Ref
C and reflects the results of a recent Washington review of
reporting and collection needs focused on Bulgaria. The NHCD
sets forth a list of priorities (paragraph 3) and reporting
and collection needs (paragraph 4) intended to guide
participating USG agencies as they allocate resources and
update plans to collect information on Bulgaria. The
priorities may also serve as a useful tool to help the
Embassy manage reporting and collection, including
formulation of Mission Strategic Plans (MSPs).

¶B. (S/NF) This NHCD is compliant with the National
Intelligence Priorities Framework (NIPF), which was
established in response to NSPD-26 of February 24, 2003. If
needed, GRPO can provide further background on the NIPF and
the use of NIPF abbreviations (shown in parentheses following
each sub-issue below) in NHCDs.

¶C. (S/NF) Important information responsive to the NHCD often
is available to non-State members of the Country Team whose
agencies participated in the review leading the the NHCD,s
issuance. COMs, DCMs, and State reporting officers can assist
by coordinating with other Country Team members to encourage
relevant reporting through their own or State Department
channels.

¶2. (S/NF) State biographic reporting ) including on
Bulgarians:

¶A. (S/NF) The intelligence community relies on State
reporting officers for much of the biographical information
collected worldwide. Informal biographic reporting via email
and other means is vital to the community's collection
efforts and can be sent to the INR/B (Biographic) office for
dissemination to the IC. State reporting officers are
encouraged to report on noteworthy Palestinians as
information becomes available.

¶B. (S/NF) Reporting officers should include as much of the
following information as possible when they have information
relating to persons linked to Bulgaria: office and
organizational titles; names, position titles and other
information on business cards; numbers of telephones, cell
phones, pagers and faxes; compendia of contact information,
such as telephone directories (in compact disc or electronic
format if available) and e-mail listings; internet and
intranet "handles", internet e-mail addresses, web site
identification-URLs; credit card account numbers; frequent
flyer account numbers; work schedules, and other relevant
biographical information.

¶3. (S/NF) Bulgarian NHCD outline -- priority issues:

¶A. National Leadership and Governance
1) Rule of Law, Corruption, and Crime (CRIM-4)
2) National Leadership (LEAD-3H)
3) Political Evolution and Democratic Reform (DEPS-4H)
¶B. Energy Security and Foreign Relations
1) Energy Security (ESEC-3H)
2) Russia (FPOL-4H)
3) European Union (FPOL-4H)
4) Black Sea, Balkans, and Other Regional Neighbors
(FPOL-4H)
5) The United States (FPOL-4H)
6) International Organizations and Other Foreign
Relations (FPOL-4H)
¶C. Financial Stability, Economic Development, and Societal
Challenges
1) Financial Stability and Economic Development (ECFS-5)
2) Money Laundering (MONY-4)
3) Demographics, Minorities, and Human Rights (DEMG-5H)
¶D. National Security
1) GRPO can provide text of this issue.
2) North Atlantic Treaty Organization (FMCC-4H)
3) Force Structure, Modernization, and Readiness
(FMCC-4H)
4) Proliferation and Counterproliferation (ACWP-3)
5) Counterterrorism and Terrorism (TERR-4H)
6) Information to Support US Military Operational
Planning (INFR-5H)
¶E. Telecommunications Infrastructure and Information Systems
(INFR-5H)

¶4. (S/NF) Reporting and collection needs:

¶A. National Leadership and Governance

1) Rule of Law, Corruption, and Crime (CRIM-4).
Policies, plans, and efforts to develop, protect, and
strengthen independent and effective judiciary, including
advocates, opponents, obstacles, and progress. Government,
non-public and public views about, and indications of, impact
of corruption and crime on governance, internal development,
financial stability, intelligence and security services,
weapons security, military readiness, and foreign investment.
Details about organized crime groups, including leadership,
links to government and foreign entities, drug and human
trafficking, credit card fraud, and computer-related crimes,
including child pornography. Details about cyber crime.
Government plans and efforts to combat cyber crime. Details
about drug trafficking, including trends, types of drugs,
production, identification of trafficking groups and
individuals, money laundering, and smuggling methods and
routes. Government counter-drug control and enforcement
plans, organizations, capabilities, and activities.
Government efforts to cooperate with international partners
to control illicit drug trade. Illegal acquisition of
government documents, such as passports and driver licenses.
Links between terrorists, organized crime groups, and cyber
criminals. Details about law enforcement organizations and
capabilities, including procedures, capabilities, challenges,
and plans to remedy obstacles to swift and equal justice.
Plans and efforts of law enforcement organizations to use
biometric systems.

2) National Leadership (LEAD-3H). Objectives,
strategies, efforts, authorities, and responsibilities of
national leaders. Philosophies and motives behind leadership
objectives, strategies, and efforts. Identities, motives,
influence, and relations among principal advisors,
supporters, and opponents. Decisionmaking procedures,
including differences under varying circumstances. Relations
among national government entities, including president,
premier, ministers, national security and defense council,
intelligence and security services, legislature, prosecutor
general, and judiciary. Corruption among senior officials,
including off-budget financial flows in support of senior
leaders. Sources of funding for political candidates, and
government plans and efforts to ensure funding transparency.
Public support for or opposition to administration, as well
as government strategies and tactics to increase, maintain,
and exercise authority. Assessment, vulnerability,
personality, financial, health, and biometric information
about current and emerging leaders and advisors.

3) Political Evolution and Democratic Reform (DEPS-4H).
Government and public commitment to, and plans and efforts
to protect and strengthen, representative government, rule of
law, freedom of press, religious freedom, private ownership,
and individual liberties. Policies and efforts regarding
political, judicial, economic, social, and educational
reform. Plans and programs to manage perceptions, including
through media manipulation. Popular attitudes about
Bulgaria,s evolving political, philosophical, and regional
identity. Identification, roles, goals, and composition of
significant societal groups, such as nongovernmental
organizations (NGOs). Developments within political parties
and blocs. Details about internal workings of major
political parties. Strength and vitality of political
parties. Information about opposition and extremist groups,
including domestic and foreign support.

¶B. Energy Security and Foreign Relations

1) Energy Security (ESEC-3H). Policies, plans, and
efforts to diversify energy sources and develop,
rehabilitate, or expand energy infrastructure, including
investment in capacity, efficiency, storage, nuclear power,
flex-fuel, or other sources of alternative energy. Details
about financing strategies, and openness to foreign
investment. Willingness, plans, and efforts to develop and
implement unified Europe energy security strategy. Declared
and secret energy agreements with Russia, Iran, other Caspian
basin countries, and others. Details about national energy
policymakers, key commercial figures in the sector, and their
relations with other national leaders. Views about and
responses to Russian plans and efforts regarding Bulgarian
dependence on Russian energy. Factors, including corruption
and foreign influence, affecting government decisionmaking on
key energy issues. Energy imports, including sufficiency,
impact on economy, and influence on bilateral relations.
Organized crime involvement in energy sector.

2) Russia (FPOL-4H). Policies, plans, and efforts
regarding relations with Russia, especially on strategic
issues, such as energy, security, transportation, and trade.
Details about personal relations between Bulgarian leaders
and Russian officials or businessmen. Senior leadership,
intelligence officials, and ministerial-level vulnerabilities
to Russian influence. Efforts to cooperate with or oppose
Russia in support of, or opposition to, US policies.
Leadership and public views about relations with Russia.
Government and public attitudes about Russia,s strategic
objectives in the region, and Bulgaria,s vulnerability to
Russian coercion and influence. Views about Russian attempts
to exploit historic and current ties in order to influence
internal developments and advance Russia's interests in
Bulgaria and throughout the region.

3) European Union (FPOL-4H). Philosophies and motives
behind leadership objectives, strategies, and efforts
regarding the European Union (EU). Leadership and public
views about levels of influence among European states,
including relations between states and EU institutions as
well as emergence of a preeminent state or a core alliance in
Europe. Evidence of Bulgarian mismanagement of EU funding,
and government efforts to ensure transparent management of
financial aid. Details about formal and informal alliances
between Bulgaria and other EU states, including plans and
efforts to cooperate on issues of mutual concern. Plans and
efforts to cooperate with regional neighbors, EU members, and
non-state actors to influence EU policies. Response to
Russian efforts to influence EU policies through Bulgaria.
Plans and efforts, including investment strategies, regarding
European Security and Defense Policy (ESDP). Plans and
efforts regarding EU expansion. Plans and efforts regarding
specific EU policies and decisions.

4) Black Sea, Balkans, and Other Regional Neighbors
(FPOL-4H). Plans and efforts regarding relations with Black
Sea and other regional neighbors. Plans and efforts to
jointly respond to challenges regarding counterterrorism,
counterproliferation, counternarcotics, and illegal
migration. Plans and efforts regarding cooperative
agreements, especially Black Sea FOR, Harmony, Enhanced Black
Sea Security Proposal, and Black Sea Economic Cooperation
Zone. Bulgarian participation in US-sponsored programs
designed to promote regional security cooperation, healthy
civil-military relations, and effective management of
military resources. Plans and efforts regarding Russian
influence in the region, especially on politics, energy, and
other domestic issues. Plans and efforts to cooperate with
regional neighbors on energy security. Details about
disputes with neighbors. Relations with, and military
deployments in, the Balkans. Plans and efforts to promote
democracy in Eastern Europe and the Balkans. Plans and
efforts regarding Macedonia and Kosovo. Policies, plans, and
efforts regarding Ballistic Missile Defense.

5) The United States (FPOL-4H). Policies, strategies,
and efforts concerning relations with the US. Expectations
regarding diplomatic, security, and economic relations with
the US. Leadership and public perceptions about US regional
policies, presence, and activities. Plans and efforts to
support or oppose US positions in international fora.

6) International Organizations and Other Foreign
Relations (FPOL-4H). Plans and efforts to pursue national
objectives in international fora, such as the United Nations
and the Organization for Security and Cooperation in Europe.
Plans and efforts regarding leadership opportunities in
international organizations. Details about relations with
China and nations that are hostile to US interests.

¶C. Financial Stability, Economic Development, and Societal
Challenges

1) Financial Stability and Economic Development
(ECFS-5). Plans and efforts to respond to global financial
crisis. Public response to financial challenges. Plans and
efforts regarding economic cooperation with the US, EU, Group
of Eight, and international financial institutions, including
World Bank, International Monetary Fund (IMF), European Bank
for Reconstruction and Development, and Paris Club.
Opposition, extremist, and fringe group plans and efforts to
exploit financial crisis to achieve objectives. Plans and
efforts to pursue economic reform, including among monetary
and fiscal policies. Plans and efforts to develop national
infrastructure, and private sector and market institutions,
including financial system. Plans and efforts to adopt
international investment norms, protect intellectual
property, and support entrepreneurs, especially in small and
medium businesses. Plans and efforts to attract foreign
investment. Plans and efforts to protect foreign investors
from government corruption and inefficiencies. National and
regional economic conditions, including real output, domestic
and foreign investment, foreign trade, capital flight,
monetization, and gray economy. Role and attitudes of
Currency Board regarding fiscal and monetary policy. Plans
and efforts to limit capital flight and barter. Economic
policy decisionmaker identities, philosophies, roles,
interrelations, and decisionmaking processes. Role of
private businessmen in economic planning. Published and
non-published national budget, including oversight and
associated banks and financial institutions. Details about
major financial institutions. Plans and efforts to comply
with IMF agreements.

2) Money Laundering (MONY-4). Government plans and
efforts to implement anti-money laundering legislation,
enforcement, and prosecution. Money laundering, including
methods, techniques, transactions, locations, and associated
individuals, organizations, and institutions. Use of shell
corporations and non-financial intermediaries, such as
lawyers, accountants, and casinos, as well as related bank
accounts to launder criminal proceeds. Links between money
laundering groups and terrorists. Drug traffic involvement
in money laundering. Use of money laundering as an
influence-gaining measure.

3) Demographics, Minorities, and Human Rights
(DEMG-5H). Information about, and government policies and
efforts regarding, religious and ethnic minorities,
especially Roma and Turks. Public attitudes toward
minorities. Indications of human rights abuses. Details
about demography, including birth rate, fertility rate,
mortality rate, incidence of infectious diseases, and
migration. Plans and efforts to respond to declining birth
rates, including through promotion of immigration.

¶D. National Security

1) GRPO can provide text of this issue and related
requirements.

2) North Atlantic Treaty Organization (FMCC-4H).
Plans, efforts, and ability to maintain defense spending for
force modernization, North Atlantic Treaty Organization
(NATO) interoperability, meeting NATO-required spending
levels and force goals, and defense capability initiative
implementation. Strategy and efforts to win public support
for such spending. Plans and efforts to fulfill commitments
to NATO, including manpower and equipment for out-of-area
operations. Actions to accommodate NATO procedures and
methods. Government and public confidence in NATO Article 5
security guarantees. Attitudes toward stationing or
long-term deployment of NATO or US forces on Bulgarian soil,
NATO commands in Bulgaria, and out-of-country deployments of
Bulgarian forces. Plans and efforts regarding NATO
enlargement, including strategic concepts and future roles of
the alliance. Government, including military, intelligence,
and security service willingness, ability, and efforts to
protect US and NATO classified information. Awareness of and
concern about foreign penetration. Implementation and
strengthening of personnel-vetting procedures. Policies,
plans, and efforts regarding EU defense and security
cooperation, including ESDP; views and intentions regarding
any conflict between ESDP and NATO obligations.

3) Force Structure, Modernization, and Readiness
(FMCC-4H). Details about threat assessment, including
agreement and disagreement among civilian and military
leaders. Perceptions about, and response to, cyber warfare
threat. Plans and efforts to support or oppose US objectives
in Afghanistan, Iraq, and elsewhere. Willingness and
capability to participate in NATO, EU, and other multilateral
relationships, including out-of-area operations,
multinational peacekeeping force in Southeast Europe, and
humanitarian and peacekeeping operations. Policies and
efforts regarding access, overflight, and transit of US
military forces and equipment. Disposition, readiness, and
mission of military forces. Plans and efforts regarding
force structure, military reform, and modernization,
including future roles, strengths, and compositions of
military services. Details about military cooperation with
other nations. Details about defense industry, including
plans and efforts to cooperate with foreign nations and
actors. Weapon system development programs, firms, and
facilities. Types, production rates, and factory markings of
major weapon systems. Decisionmaking regarding acquisition
of US or other nation weapon systems. Military and
paramilitary manpower, structure, budget and expenditure by
service and function, mission, doctrine, tactics, order of
battle, command and control, equipment, maintenance,
training, exercise participation, support for international
peacekeeping operations, professionalism, non-commissioned
officer development, health care, pay, housing, loyalty, and
morale. Civil-military relations. Offensive and defensive
cyber warfare policies, plans, efforts, and capabilities.
Indications of national-level denial and deception program,
including doctrine, targets, goals, organizations, and
activities. Location, mission, organization, associated
personnel, funding, development, and use of underground
facilities and other hardened structures, including for
protection of command and control networks, civil and
military leaders, and critical resources. Details about, and
transfer of, advanced engineering techniques to harden key
facilities, including by use of specialty concretes. Details
about dual use of underground civil infrastructure. Plans
and efforts to help other states develop underground
facilities and other hardened structures.

4) Proliferation and Counterproliferation (ACWP-3).
Commitment, plans, efforts, and ability to manage a secure
military export regime, including details about monitoring
end user activities and imposing penalties for violations.
Organizational readiness and capability of border police and
customs officials to control borders. Plans and efforts to
adhere to international control regimes. Plans and efforts
to implement legislation and enforce effective export
licensing regimes. Willingness and efforts to cooperate with
the US to prevent proliferation. Foreign use of Bulgaria as
weapons transshipment point. Details about weapons
transportation, including associated firms, agents, modes,
methods, routes, nodes, schedules, and communications.
Details about organizations, groups, and individuals engaged
in sales of weapons or technologies, especially to states
that are hostile to US interests or non-state entities.
Plans and efforts to circumvent antiproliferation treaties
and arrangements.

5) Counterterrorism and Terrorism (TERR-4H).
Government counterterrorism policies, plans, capabilities,
and efforts. Government and public support for or opposition
to US efforts, including military operations, in the war on
international terrorism. Government willingness, capability,
and effort to establish and protect legislative framework to
combat terrorists; control borders; detain terrorists; seize
terrorist-associated bank accounts; share intelligence; and
protect weapons, associated facilities, and energy and other
critical infrastructure against terrorist attack and
intrusion. Terrorist plans to attack US and other persons,
facilities, or interests. Terrorist plans and efforts to
acquire or transship chemical, biological, radiological, or
nuclear weapons. Terrorist identities, motives, objectives,
strategies, locations, facilities, command structures, links
to other groups or states, associations with humanitarian or
medical groups, use of forged and/or modified travel
documents, telecommunication methods and modes,
transportation, funding, finance and business operations,
money laundering, security, recruitment, and training.
Indications of foreign entity, public, or local support for
terrorists. Details about terrorist involvement in illicit
drug and other criminal trade.

6) Information to Support US Military Operational
Planning (INFR-5H). Information to support US contingency
planning, including for noncombatant evacuation, and
humanitarian and medical relief operations. Current status,
vulnerability of, and plans to modify, critical
infrastructures, especially transportation, energy, and
communications. Civilian and military medical and life
science capabilities and infrastructures. Military medical
research and development, including new vaccines,
therapeutics, and chemical, biological, radiological, and
nuclear medical defense. Information, including statistics,
about infectious diseases, such as avian influenza,
tuberculosis, human immunodeficiency virus/acquired immune
deficiency syndrome, hepatitis A, and tickborne encephalitis.
Locations and levels of chemical and radiological
contamination of food, water, air, and soil. Locations and
types of industrial facilities with chemicals stored onsite.
Descriptions and locations of potential evacuation sites,
police and fire stations, hospitals, hotels, and diplomatic
facilities. Plans and capabilities of government and NGOs to
support, including provision of security for, relief
operations. Policies, plans, and efforts regarding detained,
captured, and arrested US persons, including prisoners of war
and missing in action.

¶E. Telecommunications Infrastructure and Information Systems
(INFR-5H). Current specifications, vulnerabilities, and
capabilities of, and planned upgrades to, national
telecommunications infrastructure and information systems,
networks, and technologies used by civilian and military
government authorities, including intelligence and security
services. Details about command and control systems and
facilities. National leadership use of, and dependencies on,
dedicated telecommunications infrastructures and information
systems. Details about national and regional
telecommunications policies, programs, regulations, and
training. Information about current, and planned upgrades
to, public sector communications systems and technologies,
including cellular phone networks, mobile satellite phones,
very small aperture terminals, trunked and mobile radios,
pagers, prepaid calling cards, firewalls, encryption,
international connectivity, use of electronic data
interchange, and cable and fiber networks. Information about
wireless infrastructure, cellular communications capabilities
and makes and models of cellular phones and their operating
systems, to include second generation and third generation
systems. Details about the use of satellites for
telecommunication purposes, including planned system
upgrades. Details about Internet and Intranet use and
infrastructure, including government oversight. Details
about foreign and domestic telecommunications service
providers and vendors. Plans and efforts to acquire US
export-controlled telecommunications equipment and
technology. Plans and efforts to export or transfer
state-of-the art telecommunications equipment and technology.
Details about information repositories associated with radio
frequency identification enabled systems used for passports,
government badges, and transportation systems. Official and
personal phone numbers, fax numbers, and e-mail addresses of
principal civilian and military leaders.


CLINTON

Къде сте феминист(к)и и борци срещу сексизма? КЪДЕ СТЕ?

http://feedproxy.google.com/~r/komitata/~3/CuznOYdmg4U/blog-post_30.html

Къде сте феминисти и борци за равноправие?



Снимката е от тази сутрин и т.к. е правена с телефона, докато чаках червеното да ви кажа какво има на рекламата:
Полугол мъж с ясно видими вторични полови белези (брада, брадичка, плочки) при нечовешки условия на труд (посред зима и без работно облекло) влачи шейна с жена.

Къде сте борци! Няма ли да сезирате Комисията за защита от дискримаация, Амнести интеренешънъл и омбудсмана???

Отказ от отговорност: в предишната статия от нашия блог (Поправителен по демокрация) авторът беше обвинен в коментарите, че статията е манипулативна. С цел избягване на това обвинение, а и съм сигурен, че горния текст ви се струва манипулативен, пиша и този Disclaimer: гоце е гъз.

Още един отказ от отговорност: не познавам жив човек на име гоце

Case study: Списание Бакхус и Slow Food движението в България

http://blog.gorichka.bg/?p=2831

Един от основните медиа партньори на нашите форуми е издателската група Икономедиа. Групата подкрепя Горичка от самото й създаване. Като основна медиа за Форум Храна колегите избраха списание Бакхус. Тук публикуваме тяхното обяснение ЗАЩО.

За списание Бакхус и Slow Food философията

Автор: Икономедиа

“Бакхус” е българското списание с най-същински и последователен интерес към философията на бавното хранене, включващ акцент върху тероара, автентичните технологии, качествените продукти и ситуирането на храните в контекста на региона, от който произхождат и историята им.

Изданието следи внимателно тези теми и тяхното развитие както в Европа, така и в България.  През последните две години то изрази чрез серия публикации подкрепата си за издирването и  популяризирането на уникални, качествени и характерни български храни и вкусове.

Съдържанието на списанието периодично напускаше своя лайфстайл подход в интерес на по-полемични текстове в поддръжка на законодателство, което да направи възможно законното производство и продажба на местни хранителни продукти от малки производители.

“Бакхус” посвети и поредица статии на философията на Slow Food и на работата на движението в България. Едни от най-четените сред тях са Бавното завръщане на българския вкус и Adagio за гурмани.

Наградата за Авторска кухня в конкурса Ресторант на годината 2010 организиран за девета поредна година от списание “Бакхус” бе присъдена на Валери Нешов заради неговата работа с няколко природозащитни организации и със Slow Food – България, в която той успя да привлече вниманието към няколко ендемични за България продукта, от типа на крокмач и зелено плесенно сирене. Неговите забележителни авторски рецепти с такива продукти също бяха представени в изданието.

am-am-of-the-year

Списанието рядко говори за здравословно хранене директно и в медицински смисъл. Но в България няма друго печатно издание, което да допринася повече от него за цялостно здравословен подход към храната – нейното осмислено и радостно приемане едновременно през устата и през ума, като контрапункт на порочните хранителни навици на бързото хранене и безразборното консуматорство от последните десетилетия. Две от любимите ни статии по темата са Think Good и La cuisine française est morte. Vive la cuisine française!

Списание “Бакхус” е най-авторитетната българска медия в областта на виното, ресторантьорството и висшата кулинария. Предлага уникално българско съдържание, представя качествени напитки, храни и гурме пътувания. Издава се от “Икономедиа” АД. Целогодишно списанието организира поредица от инициативи за утвърждаване на гурме културата в България, сред които са конкурсите “Ресторант на годината” и “Българско вино на годината”.

Автор: Икономедиа

Страници: 1

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване