Любимци в новините: постоянни и променливи величини

София неусетно се е превърнала в рай за любителите на водни спортове. Едва ли има друга столица, която да предлага подобни условия за сърф, подводно гмуркане и кану-каяк в рамките на самия град.

Ето я и нашата селекция от софийски водни шампиони:

1. КАЯК ПО ОКОЛОВРЪСТНОТО

2. ПОДВОДНО ГМУРКАНЕ ВЪВ ФОНТАНИТЕ НА НДК

3. СЪРФ ПО УЛИЦИТЕ НА СОФИЯ

Дано това да не е обичайна гледка в бъдеще и дано преговорите в Канкун тази седмица да завършат с успех.

Колко див е дивият ориз, не знам. Но поглеждайки го плахо на рафта в магазина в продължение на месеци и обръщайки му гръб, с надежда, че все някога, някъде ще го опитам без да се налага да си го купувам и аз взех да издивявам от собствената си наивност. И къде бих могла да го опитам? Накрая се абстрахирах от високата му цена и доволна се прибрах у дома с пакет див ориз, който с голямо любопитство започнах да изследвам.

Дивият ориз има дълги, тънки, тъмно кафяви зърна и богат ядков вкус. Не ме учудва, че той е далечен родственик на обикновения ориз, но няма нищо общо с древните видове ориз, от които произлизат сегашните видове. Никъде не намирам информация обаче, дали дивият ориз, във вида в който се продава, не е полиран (като кафeвия ориз) или е претърпял обработка (като белия ориз). Но също като тях, той не съдържа глутен. В Северна Америка, където основно се отглежда за храна, се използват зърната, докато в Китай, където също има плантации, се използват предимно стеблата като зеленчук. Времето му за варене е малко повече от на останалите видове ориз, а приложението му в повечето случаи ми се струва декоративно.

В крайна сметка съм се заела да изследвам храните и да обогатявам знанията си и не съжалявам за покупката. Защото не се знае дали ще отида в Канада или Китай, където разбира се, ще видя и вкуся много повече от сварен див ориз, но засега пакет от този ориз ми струва по-рационалния вариант да разбера повече за него.

И така, приготвих си салата от два вида ориз и зеленчуци. От зеленчуците отново избрах да присъства селъри. И за да бъда коректна и убедителна към всички, които ще ме контрират с въпроса: „Защо просто не кажеш целина?“, взех че снимах селъри в пълната му красота. И ще добавя, че селъри е предпочитан от мен заради ненатрапчивия си вкус, реално бих могла да го използвам навсякъде. Докато корен от целина използвам предимно за бульони и супи. Но хайде, да не се повтарям. Виж сега какво си забърках.

Салата от див и кафяв ориз с цитрусов дресинг

По идея от книгата The Essential Vegetarian Cookbook

Продукти:

• 100 гр. див ориз
• 200 гр. кафяв ориз
• 1 глава червен лук
• 1 червена чушка
• 2 стръка селъри
• 1/2 връзка магданоз, нарязан на ситно
• 50 гр. сурови смлени бадеми

За дресинга:

• 50 мл. зехтин
• прясно изцеден сок от 1/2 портокал
• прясно изцеден сок от 1/2 лимон
• 1 чаена лъжица настъргана портокалова кора
• 1 чаена лъжица настъргана лимонова кора
• сол и черен пипер

Двата вида ориз се сваряват поотделно в голямо количество вода. За дивия ориз са необходими 35-40 минути, за кафeвия ориз – 25-30 минути. Отцеждат се добре от водата и се оставят да се охладят.

Лукът и чушката се нарязват на малки кубчета. Селърито се нарязва на тънки парчета. Смесват се в купа, заедно с бадемите, магданоза, дивия и кафевия ориз.

За дресинга всички съставки се смесват и се разбиват добре. Салатата се залива с дресинга и се разбърква.

Салата от див и кaфяв ориз с цитрусов дресинг от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Блогът „Частици от моя свят“ на 3 години! Изминаха над 1090 дни от моята първа публикация. След като бях прекарал месеци на легло със счупен глезен, в мен се породи желание да опиша поуките и размислите си някъде. Бях чел някои блогове, но конкретно имах наблюдения върху блога на мой близък приятел и наставник – Людмил Ятански (виж тук). И [...]

Призовах към критика на властта в статията си „ Южен потоп под полите на Витоша“. Казах, че големият Шеф не е обул ботушите, за да нагази в срама да обяснява пред телевизионните камери наводняването на чисто новата южна част от околовръстното шосе край София. И ето какво написа един коментатор: Кой разчиства след тройната коалиция? [...]

Неделя е. Всъщност вече е почти понеделник и съм сигурен, че тайничко си правите планове за предстоящата седмица. В това няма нищо лошо, но защо все пак не оставите плановете за утре? Както традицията повелява, неделя е ден за почивка и за фънки музика. Днес, все още с отзвук в ушите от последното издание на Funky Bites, ви предлагам заедно да се върнем в 1970 година, когато лично аз не съм бил роден, но предполагам, че музиката е била музика и хората са били хора. Ще го направим с песента Get Me Back On Time, Engine No. 9 на Wilson Pickett.

Wilson Pickett е роден на 18.03.1941 в Пратвил, Алабама. Той е най-малкото от единайсетте деца в семейството и детството му е, меко казано, трудно. Нарича майка си “най-лошата жена в моята книга” заради непрекъснатия физически тормоз, който тя упражнява върху него като малък, и който логично води до бягството му от къщи. На 14-годишна възраст малкият Wilson заживява с баща си в Детройт.

Преди да се установи на сцената като солов артист, Pickett пее с формацията The Falcons. С нея през 1962 влиза в Топ 10 на R&B класацията с песента I Found a Love. If You Need Me (по който по-късно Rolling Stones направиха кавър) и It’s Too Late са двата самостоятелни сингъла на певеца, след излизането на които той подписва с Atlantic, a това го отвежда и до Stax Records през 1965 (по това време съществува връзка между двата лейбъла, скрепена от договор 3 години по-късно). Сред първите парчета, които Wilson Pickett записва за Stax, е In The Midnight Hour – едно от изпълненията, които според специалистите са допринесли за прекрачването на популярната музика от R&B в soul ерата. В следващите няколко години на бял свят се появяват редица соул сингли на певеца като 634-5789, Mustang Sally, Funky Broadway, както и най-големият му хит – Land of 1000 Dances.

Wilson Pickett не се ограничава само в рамките на Stax. Скоро записва кавърверсии на няколко ранни парчета на Bobby Womack, както и Hey Jude на Beatles, в Muscle Shoals Studios. Отскача и до Филаделфия, където в началото на 70-те работи с легендарното продуцентско дуо Gamble-Huff. През този период списъкът с хитовете на Pickett се допълва от Don’t Knock My Love и Get Me Back On Time, Engine No. 9. последния успешен сингъл на певеца е Fire and Water от 1972.

През следващите години продължава концертната си дейност с променлив успех, но в края на 2004 се оттегля от сцената заради влошеното си здраве. Wilson Pickett умира на 19.01.2006 от сърдечен удар.

Get Me Back On Time, Engine No. 9 е парче, илюстриращо много добре тембъра на Wilson Pickett, който е една от причините Америка да обърне очи и уши към него. Начинът му на пеене е уникален и определено допринася за излизането на певеца от сянката на артисти като Otis Redding и Aretha Franklin. Песента, дело на култовия продуцентски дует Gamble-Huff, е тежка и много силна. От Б-страната ще откриете International Playboy, която преди два дни пуснах на последното издание на Funky Bites. Всъщност Wilson Pickett присъства в почти всеки мой сет. Enjoy.

Peace & Funk

По време на служба през 1946г. германският пастор Мартин Ниймьолер е казал следното:

Als die Nazis die Kommunisten holten,
habe ich geschwiegen;
ich war ja kein Kommunist.

Als sie die Sozialdemokraten einsperrten,
habe ich geschwiegen;
ich war ja kein Sozialdemokrat.

Als sie die Gewerkschafter holten,
habe ich nicht protestiert;
ich war ja kein Gewerkschafter.

Als sie die Juden holten,
habe ich geschwiegen;
ich war ja kein Jude.

Als sie mich holten,
gab es keinen mehr, der protestierte.

Може и да звучи парадоксално, но светът научава за тези думи, чак когато са преведени на английски:

They came first for the Communists,
and I didn’t speak up because I wasn’t a Communist.

Then they came for the trade unionists,
and I didn’t speak up because I wasn’t a trade unionist.

Then they came for the Jews,
and I didn’t speak up because I wasn’t a Jew.

Then they came for me
and by that time no one was left to speak up.

Разбира се, преводите са няколко варианта, но разликите са дребни и чисто стилистични. Смисълът е ясен. Един от популярните преводи на български звучи така:

Когато нацистите дойдоха за комунистите,

не се обадих,

защото не бях комунист.

Когато заключиха социалдемократите,

не се обадих,

защото не бях социалдемократ.

Когато дойдоха за синдикалистите,

не протестирах,

защото не бях синдикалист.

Когато дойдоха за евреите,

не се обадих,

защото не бях евреин.

Когато дойдоха за мен,

вече не беше останал никой,

който да протестира.

Сигурно сте го чели стотици пъти. Някак ми се стори актуално. А не съм лекар.

Сподели във Facebook

Пет мита за АЕЦ "Белене"

Георги Ганев - Интересно откъм производителността

Charles Wyplosz – EU should ban bailouts and let markets discipline governments

Barry Eichengreen – Ireland’s rescue package is a disaster

Has the Fed Been a Failure?

The Economist – Farewell to eastern Europe

David Friedman - Concerning WikiLeaks

Опасно: полицията разследва заявители по ЗДОИ

Държавата е зло, обяви великият писател Толстой малко преди да умре – оттогава държавниците не го смятат за толкова велик

[video] Hans Rosling's 200 Countries, 200 Years, 4 Minutes – The Joy of Stats – BBC Four

Блогът за икономика 2010

Чуждите обувки носят гибел На всеки 20 години трябва отново да се борим за свободата си. Клариса Пинкола Естес Ще разкажа накратко приказката „Червените обувки”, която Клариса Пинкола Естес използва в своята книга „Бягащата с вълци” за илюстрация какви беди и капани дебнат жената, която се оставя да бъде в плен на чужди на нейната [...]

И като заваля, та цяла събота… Образува поток по южната дъга на околовръстното в София, който помете не само камъни и дърве, но и пропагандните усилия на строителите на съвременна България като опълченци, предвождани лично от Генерала. Марш, марш, генерале наш! Нещо такова се получава по знаменитата южна дъга на околовръстното в София. Южен потоп! [...]

Докато бях в Швеция, с колегите често разговаряхме за лоялността. Лоялността има фази, има степени. Лоялността се измерва в продажби, склонност да предпочиташ съответен продукт и бранд пред другите, активно препоръчване на продукта или услугата… Лоялността е единият от факторите, които имат голямо значение в отношенията между компаниите и техните клиенти. Понякога лоялността е единственото нещо, което може да те задържи. В други случаи лоялността и привързаността пък могат да те превърнат в най-опасния враг за една корпорация.

Стане ли въпрос за лоялност, обикновено единият от примерите, разпалващи дискусията, е SAAB. Досега SAAB са карали почти 5 милиона хора по света. Не са много, нали? Това не им попречи да се събират в различни точки на света в подкрепа на шведския производител на автомобили и да настояват GM да продадат SAAB, вместо да ги обявят в несъстоятелност.

От няколко месеца новият 9-5 краси търговски центрове по света. Автомобилът е божествен. През август 2011 започват продажбите и на новия 9-4X. Говореше се и за 9-2X… Една компания е нищо без своите верни клиенти.

Друг удачен пример са Apple. Интересното при тях е, че от underdog компания се насочиха към масовия потребител. Това може и да им изиграе лоша шега в близките години, но е факт, че Mac-потребителите се надушват отдалеч. Както каза и един колега в разговор снощи, сякаш заедно с лъскавата си играчка са получили и още по-лъскаво ръководство как да убеждават всички свои приятели и познати в предимствата на ябълковия продукт.

Лоялност. Фанатична лоялност.

Когато един ден седна да пиша своята дисертация, сигурно и аз ще се впусна да изследвам мерните единици на лоялността. И все пак, теоретичните въпроси настрана. Истинската красота на лоялността се крие в нейната практическа светлина.

Ето, аз съм клиент на M-Tel вече 9 години. Благодарение на тях сега мога да ползвам своя iPhone 4 в най-добрата мрежа в страната! Ама няма. Щото не искам iPhone и щото няма да подпиша друг договор с тях. Да, M-Tel лесно могат да получат титлата лидер на българския телекомуникационен пазар. Те, обаче, са компания без комуникационна политика, както стана ясно от #фактурагейт. Те са нещо повече – закостеняла компания иноватор. Те присъстват и в социалните мрежи. И ги използват като поредния канал за разпространение на реклама. В Twitter броят на следваните потребители е показателен за желанието да слушаш, между другото.

Пуснаха новия BlackBerry Torch сравнително скоро след неговото официално представяне. В същото време продължиха да искат 15 лв. на месец за 10 mb интернет трафик. Само допреди няколко дни срещу 20 лв. месечна такса, съответно, даваха 30. За 30 лв. ограничението скачаше на 1 gb. А планът за 40 лв. гарантираше неограничен мейлинг и 1 gb трафик за сърфиране в интернет. Хубавото на мейлинга през BlackBerry е, че можеш да получаваш хиляди мейли месечно, както е в моя случай, и пак да не надскачаш отпуснатите ти 10 mb. Да, обаче голяма част от ежедневната ми комуникация минава и през социалните мрежи, а едно пускане на приложенията на Facebook и Twitter с лека ръка ограбва оставащите ми до края на месеца мегабайти. Да не говорим за foursquare и vivo…

Нямам проблем с това, че M-Тel се възползват от позицията си на пазара и от вродената инертност на своите клиенти. Между другото, днес по радиото чух, че България е на пето място в света по критерия брой мобилни апарати на глава от населението. Бедният българин…

Проблемът ми е, че M-Tel дават отличен пример за това как не трябва да се общува с клиентите. Как не трябва да се градят отношения с клиентите. Финансовите резултати, пазарния дял и клиентската база няма да обсъждаме. Те само могат да говорят за това колко инертно лоялни сме. Да, пазарът в България рядко ражда качествени конкуренти, затова и е трудно да се говори за избор. Български компании рядко биха провокирали и висока степен на лоялност у своите клиенти. Причините за това можем да търсим както в психологията на българина, така и в нежеланието на компаниите да надскочат себе си.

И ако лоялността е, например, твоята всеотдайна привързаност към удобния начин за плащане на задълженията ти, инертната лоялност е неутралното ти отношение. Ти пак си лоялен, защото си плащаш сметките, обаче никога не би препоръчал M-Tel на своите приятели. Лоялност е и поради простата причина, че не би скъсал отношенията си с компанията. Дали поради липса на избор, или пак поради инертност, значение голямо към настоящия момент няма.

Точно това е проблемът, M-Tel. Имате още много уроци да научите. И въпреки че проявихте желание да чуете моето мнение какво трябва да се промени, ви отне 30 минути, за да ми кажете, че не мога да се възползвам от новите условия по плановете на BlackBerry. Момичето, което ми продаде моя Bold, ме уверяваше, че по всяко време мога да подновя договора си. Сега в телефонен разговор ми казвате друго. Моят 1 mb е 0.60 лв. или 0.10 лв. при новата тарифа. Същият този 1 mb на мобилния телефон на сестра ми е 0.01 лв. Сестра ми е студент, а аз се издържам сам. Това ще да е основната идея, която стои зад тези цени.

И аз ще продължа да бъда инертно лоялен още 18 месеца, докато изтече настоящият ни договор. Няма да го подновя. Няма и да подпиша друг. Шведската ми предплатена карта продължава да стои в единия от джобовете на раницата ми. Изпращането на съобщение през нея в роуминг към чуждестранен номер продължава да бъде по-евтино от съобщенията, които изпращам с българския си телефон на българските си приятели. Жалко, а можех вас да използвам за пример…

Но пък все още имате шанс. Единият от симптомите за наличие на някаква лоялност е губенето на време и нерви в писане на блог публикация.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

В древността хората са вярвали, че животът, както и останалата материя във Вселената, е съставен от четири основни елемента - вода, въздух, земя и огън. Науката отдавна е оборила това архаично схващане - било е установено с абсолютна точност, че животът е съставен от шест елемента : въглерод, водород, кислород, азот, фосфор и сяра, като за функциите му са нужни съща така калций и желязо. Комбинацията е толкова повсеместно разпространена, че учените дори са кръстили на нея въображаем кофишоп, посещаван от биохимици - SPONCH CaFe.  Идеята, че клетките на жив организъм могат да бъдат конструирани от други елементи съществува само в научната фантастика и в главите на шепа биолози… до миналия четвъртък.

В комюнике до медиите разпространено на 2 декември НАСА съобщи, че лабораторни експерименти за пръв път са потвърдили съществуването на микроби, които могат да изграждат клетъчния си материал (включително собственото си ДНК) от токсичния металоид арсен.  Бактериите GFAJ-1, които се срещат в соленото езеро Моно, в Калифорния, вграждат в себе си отровния елемент вместо фосфор, когато не могат да си набавят необходимото количество фосфор в хранителните вещества. Макар, че тестовете са проведени в лаборатория, теорията на учените е, че микробите са еволюирали този талант в естествената си среда - езерото Моно е силно алкално и с много високи концентрации на арсен. Впрочем водата на езерото е толкова токсична отчасти поради отклоняването на основните реки, подхранващи езерото със свежа вода, при изграждането на язовири за снабдяването на Лод Анджелес в началото на ХХ век.

Какво означава това откритие на учените за биологията на Земята и във Вселената? Със сигурност не и че пресушаването на езерни екосистеми е добро решение за ускоряване на еволюцията. Следствията са по-скоро умозрителни и водят към разгръщането на собствената ни представа за това какво е и какво може да представлява живия свят. Преди с лека ръка да предприемем действия, които могат да го разрушат или променят фундаментално, е необходимо да осмислим две истини за живота, които направеното откритие потвърждава.

Първо - животът е твърде комплексен и многоаспектен феномен, и откриването на съставките или разкодирането на генома далеч не са достатъчни за пълното му разбиране.

Второ - животът винаги намира начин, независимо дали това ни харесва, и без значение дали самите ние ще бъдем включени в уравнението или не.

ВЪГЛЕРОДЕН ШОВИНИЗЪМ

Хипотетичните (досега) алтернативни биохимични платформи включват толкова разнообразни и любопитни кандидати, че направо е странно колко малко хора извън тесните научни кръгове, които се занимават с този проблем си дават сметка за потенциалното им съществуване.  Арсен вместо фосфор е само част от „трансферния прозорец” на изказаните хипотези, които включват още възможната замяна на кислорода с хлор и водата с течен амоняк или метан.  Дори дългите въглеводородни молекули, които очертават фундаменталната парадигма на живота, такъв какъвто го познаваме, имат алтернатива  - функционално подобни на тях съединения на силикона, азота и сярата, които могат да се формират при различни условия. Извънземният (а защо не и Земният) живот наистина могат да бъдат много, много по-различни от всичко, което досега сме си представяли. Антропоцентричните ни възгледи, които толкова ни пречат да осмислим и оценим биоразнообразието около нас може би са част от по-обща погрешна представа, уместно наречена от Карл Саган „въглероден шовинизъм“.

ТЕКСТ: АПОСТОЛ ДЯНКОВ

До Коледа остават дни и вече официално започна обратното броене. По време на обратното броене човек трябва да е ведър, толерантен, с розови бузки и златни къдрички. Да си мисли само за звънчета и чорапи, увиснали в очакване пред камината. Единствената му грижа трябва да бъде изборът на подарък за близки и любими хора.

Понеже догодина ще забраняват пушенето, много актуален коледен подарък са електронните цигари. Както гласят рекламите, електронните цигари задоволяват нуждата от никотин и необходимостта пушачът да държи нещо в ръка. Нямат вреден катран и могат да се употребяват на места, където другите цигари са вече забранени, а електронните – все още не. Сигурен съм, че ще ги забранят и тях, защото ТЕ забраняват не вредните, а приятните неща, за да има постоянен тормоз.

Безспорно електронната цигара е много интересен коледен подарък, но е донякъде дискриминационен, защото не може да бъде подарен примерно на мен. Аз не пуша. За мен трябва да изобретят някаква електронна плоска бутилка, от която пиеш на места, където е забранено да се пие, например зад волана. Дори може да бъде със сменяеми пълнители, както са електронните цигари – кеф ти Гленморанджи, кеф ти Лагавулин, кеф ти Лафрейг.

Представям си тихата рождественска нощ. Изкуствена елха с електрически свещи (китайски), под елхата подаръчен комплект – електронна цигара, електронна бутилка и надуваема жена. На трапезата – кренвирши (спокойно, постни са, защото не са от месо), безалкохолна бира и диетична кока-кола. По телевизора мома с изкуствени устни рони изкуствени сълзи в благотворително „шоо” (също изкуствено, разбира се). Главата на семейството (който е фалшива глава, защото всъщност е мъж под чехъл) разчупва погачата и гледа монетата да се падне на действителната глава на семейството. Монетата също е фалшива и на нея с червени букви пише Merry Christmas!

По телевизора сега се появява надуваем държавен глава, който изнася компютърно синтезирана реч. В тази реч пожелава на надуваемата нация електронна любов и виртуално благополучие. Когато електронният часовник отмери края на синтезираната реч, цифровите камери угасват и надуваемият държавен глава въздъхва с облекчение. Попива потта по челото си с микрофибърна кърпичка и пали електронната цигара. Издухва кръгче пара, досущ като кръгче тютюнев дим, и през това кръгче ние виждаме неподправеното отегчение в стъкленото му око.

Tweet

    Така, сега кой сме - шести декември (честит имен ден на брат ми и на всичките му адаши:). Разбира се, замотах се. Но вярвам, че още има време за бърза поръчка онлайн и сериозна надежда за навременна доставка офлайн, нали?

   Добре, хайде на работа:) Представям ви любимия си еко-био-RRR магазин Мататама.  Сега виждам, че имат дори еко детски купички, много яко:) От там съм поръчвала много неща и съм доволна от всичко, сещате се - качество, доставка, отношение... Същото важи и за другия магазин от рола ми, но за детски и бебешки дрешки и аксесоари - Kidi.bg, които дори наскоро спечелиха първо място за електронен магазин в БГ Сайт 2010, поздравления! Има за какво:) Отиваме към супер як варненски онлайн магазин за красоти и удоволствия - Decorbox, особено ме кефят стикерите за стена (не само детските, нали?) и  чантите за многократна употреба, толкова са готини, лудница...   Мъжете могат да обърнат специално внимание на гифт сертификата, нищо лично, но го предпочитаме;) 

   И накрая наблягам на най-новия, но може би най-любим онлайн магазин за подаръци, красоти, занимавки и вдъхновение за малки и големи - магическия КРОКОТАК! Още не съм ползвала тези им услуги, но не се съмнявам в качеството и успеха на новата крокотаческа издънка:) 

    Е, и разбира се, вечният ми бестпрезънт - книги. Вие вече си знаете откъде и как, аз препоръчвам "Ангелология" на Даниел Трусони (2010, Сиела). Това е втората й книга, и в същото време е втори световен бестселър (след "Историкът" на Елизабет Костова) с голямо  и реално присъствие на България, чак да се възгордее човек:) "Ангелология" е стабилен подарък за някой, който си пада по такива епоси. А и корицата си я бива, а?

 

     Има и много други варианти, знам, но съм сигурна, че ако се възползвате от тези предложения, всички ще са/сме доволни;) Весели - и моля ви, не толкова заслепено-консуматорски, а повече RRR - празници!

 

поръчаха ми торта с Пепеляшка за 4-ия рожден ден на Симона, голямата дъщеричка на Иринка. избрах лесния вариант, дори си спестих правенето на човешка фигура, най-вече заради оскъдното свободно време. но като цяло съм доволна от резултата, макар отново да имах разни идеи, които така и не осъществих. Продукти какови платки – 4бр. баварски крем [...]

Задавъм въпрос към видните езиковеди, които се навъртат тук.

Тук или тука
Тези или тия
сабахлям или утре?

Ясно е, че в “живия” език преобладават диалектните форми, но дали това не е прекалено дразнещо за употреба в писмена реч? Доколкото този блог е поток на съзнанието, той е по-скоро устна реч, струва ли си да ходя да ги редактирам?

Тодор Димитров, снимка: Monitor.bg

Преди време в-к 24 часа извади заглавие: "Ню Йорк с 10 общинари, в София - 61. Смешно е!" Това е интервю с проф. М. Константинов, който, услужливо обосновава идеите на ГЕРБ, тиражирайки неверни тези. Едната от тях е за гласуването с машини, че било за малограмотни и бедни държави. Другата му невярна теза, в услуга на ГЕРБ, е тази, за броя на общинските съветници, който трябвало да бъде намален, а районните кметове не трябвало да се избират.

Това, че районните кметове щели да прокарват различни от кметовете на големите общини политики, е тема, която ще разгледаме друг път, ако продължи да бъде тиражирана със същото фанатично усърдие.

Защитавайки неоснователната необходимост от намаляване на броя на общински съветници, цитиран от вестника, М. Константинов препраща към нюйоркската община, където, според мего, съветниците били... десет.

В своя текст тук съм показал, че това е абсолютно невярно твърдение. Ню Йорк има 51 мажоритарно избрани съветници. Пак в този пост съм публикувал и видео, което показва високо технологичното машинно гласуване в САЩ, даващо избор на гражданите да слушат на аудио, да ползват брайлово писмо или просто тъч-скрийн, за да дадат вота си. Ако, все пак, предпочетат хартиена бюлетина, тя се сканира, а вотът се обработва електронно. Това е новият начин на гласуване в "неграмотния и беден" Ню Йорк...

Подобни тези, услужливо тиражирани от свободните и безпристрастни тези, бе повторена лековерно днес от депутата и заместник председател на Парламентарната група на ГЕРБ, Тодор Димитров, в предаването на ТВ7, Уикенд с ТВ7, с водещ Емил Кошлуков.

Въпреки, че се свързах с журналиста от 24 часа, г-жа Мила Гешакова, тя не пожела да доразвие темата и да представи обективната действителност, с което позволи общественото мнение да бъде по-нататък манипулирано от политиците от ГЕРБ, които са на път да наложат Изборен кодекс, който сериозно се отклонява от постигнатите до сега демократични механизми в изборите, колкото и малко да са те...

Понеже главният прокурор на Република България Борис Велчев веднъж нареди вече проверка на МВР по медиен сигнал за опит за покушение срещу живота ми, искам този път да го улесня. От доста време насам има конкретен човек , който заплашва не само мен, но и децата ми, като особено перверзно набляга на най-малките ми дъщери [...]

Само ден преди края на гласуването в класацията на Българския хелзинкски комитет ( БХК) за “Човек на годината”, в която имам честта да бъда номиниран, реших да наруша мълчанието, което си наложих. Но не за да агитирам за себе си, а за да обърна внимание колко важно е да се спазват правилата. Няма да коментирам [...]

В лявата колона съм пуснал анкета за това, как се зарежда новият дизайн на блога. Кажете бързо, за да знам дали да го сменям.

We elect Governments, not to dictate our freedoms, but to support our liberty. They serve us, we do not serve them!

We elect Governments, not to dictate our freedoms, but to support our liberty. They serve us, we do not serve them!

Още по темата:

1. Нов форум за поддръжка на продукти на Mozilla

Зачудил се Бог, как да създаде първата маймуна. Пробвал така, пробвал иначе, все не му се получава както трябва. Ту излязат плешиви, ту носати, ту правостоящи - не щат да се катерят по дърветата.
И той решил да не рискува, а да създаде направо човека. "Ще ги изгоня, - помислил си - те ще деградират и ще се получат маймуни."
Какво е станало, един Бог знае.

Максим Приходко

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!