Малко се каза по родните медии за протестите, обхванали Италия през последните седмици. Да, седмици наред и да, имаше протести, от които на 14 декември се включиха над 100 000 души, а над 100 са ранените. Единият тип съобщения за това събитие бяха от този тип, а други в стила на bTV, които не за първи път повтарят колко нормално било да се случва това в Италия и Гърция. За Великобритания нямаше как да не отразят напрежението, защото просто това е важна страна, а още повече е известна със спокойствието си, а не с протестиращи студенти. Допълнително отвори очите на разни медии ударът по централата на управляващата партия, както и нападението над колата на принц Чарлз.
В торнадото на тези действия, когато аристократи се възмущаваха на студентските действия, срамни за консервативна Англия, експерти обсъждаха, че все пак младежите имат право. И все повече се появяваха гласове, че е разбираемо, дори задължително протестното действие, когато студентската ти такса бива вдигната до невъзможно ниво-във Великобритания това достигна 9 000 лири. При подобно държавническо отношение няма как общността да седи със скръстени ръце и да чака ограбването си.
Това, което заболя младежкото движение най-много е, че във времена на криза англичани, италианци, испанци и гърци видяха своите правителства в светлината, в която не им се искаше да се показват – обявяване на намаление на държавните субсидии за образование и увеличение на военния бюджет. Това беше капката, която направи така, че чашата на народното недоволство да прелее. До гуша дойде и на студентите, които досега гледаха отстрани, явно надявайки се на последен шанс правителството в Лондон да не пипа образованието и науката. Уви, това не се случи, а това разби бентът, удържащ вълната на недоволството.
За протестите във Великобритания обществеността не бе подготвена. На 29 октомври в-к “Капитал” публикува статията “Кой не скача”, посветена на разликата между положението във Франция и Великобритания по отношение на протестите и изразяването на мнение. Тогава авторът на публикацията Марина Станева запита под заглавната снимка, която показваше протестиращи, легнали пред полицията: “познайте къде е това? а) Франция б) Великобритания”. Днес не бихме се запитали подобен въпрос, виждайки огорчението и омразата в очите на протестиращите британски студенти, подкрепени не само от преподаватели, но и от всички, които ще платят цената на кризата вместо онези, които направиха фаталните грешки. Трудно би било и на Пол Чешайър да си представи, че седмици след даденото пред “Капитал” интервю, страната му ще обърне гръб на тази остарели виждания и обществото ще стовари мнението си по улиците на всички големи британски градове.
В същото време Италия започна да се надига изпод ботуша на премиера Берлускони, вярвайки, че реформата, която правителството прокарва е чашата с отрова, която гражданите, в частност студентите, изпивайки ще подпишат смъртната си присъда. На симпатизантите на премиера им е подействало доста отрезвяващо превзимането на градините около Вила Боргезе, боевете с полицията между улица “Корсо” и Площада на народа в Рим, сблъсъците в района на Министерски съвет и резиденцията на Берлускони. Отрезвяващо са подействали навярно и протестите в Милано, Палермо, Катаня, Бари, Каляри, Генуа, Неапол и Торино (три, от които града, са крепости на управляващата партия и крайнодясната Северна лига).
Реформата, която взриви общественото недоволство в Италия, предвижда някои абсурдни неща, като: един учител да преподава по всички предмети в началното училище, учебната седмица да бъде намалена на 24 часа, децата на имигранти да учат и отделно часове…Този взрив, който никой не би си помислил, че ще се случи до преди няколко месеца, показва, че краят на Берлускони е близо, макар и не точно ясно колко. Фактът, че хора, като Джанфранко Фини напуснаха премиера, говори много на обществото. Може би това също дава стимул на студентите да протестират срещу правителството на Берлускони. Той все още е на власт, но не се знае дали при следващата обсада пред парламента в Рим, ще може да си отдъхне след поредния вот на недоверие.
Дотогава, обаче, военните отново побеждават с обстоятелството, че единствено техният бюджет се увеличава въпреки кризата, въпреки бунтовете, въпреки обществената нагласа. Проблем явно има в цяла Европа-не само в Гърция, Италия или Великобритания. Студентското движение не би съществувало, ако положението не бе отчайващо за доста младежи, които няма да могат да учат, ако нямат възможност да си плащат таксите.
Резултатът би изглеждал по-реално, ако го изкажем така: студенти 0- военни 100.
Омръзнало ми е да ни вменяват русофобия само защото се опитваме да опонираме от чисто човешка гледна точка като свободни хора на лъжите и манипулациите, свързани с историята ни. Поне веднъж може да се запознаете с българофобията като руски начин на мислене. Публикувам изблика на българофобия с всичките му атрибути, за да няма съмнение в [...]
Заповядайте на кръглата маса “Да запазим Търговския регистър публичен” на 20 декември (понеделник) от 10 часа в зала София на Гранд хотел София. Организатор е вестник “Пари“.
Идеята е следната: парламентът приема промени в регулацията на Търговския регистър, които може да ограничат и затруднят достъпа до него. Нашата позиция е, че публичността е достижение, от което не трябва да се отказваме. В същото време с помощта на данни от регистъра продължава извършването на измами и държавата продължава да е безсилна срещу тях.
Позицията на управляващите ще научим от представители на Министерството на правосъдието, на Агенцията по вписванията, на Парламентарната комисия по правни въпроси. Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Програма Достъп до информация също ще представят своите позиции. Очакваме изтъкнати журналисти и икономисти. Ако ти е интересно, заповядай и ти.
Гост-блогър: Биляна Kарадалиева
Сигурно сте чували, че всяко число има свое значение. Често хората казват, че имат „щастливо число” или са родени на „щастлива дата”. Какво е значението на тройката обаче?
Според нумерологията тя се свързва с устойчивост и се символизира чрез триъгълник. Той представлява миналото, настоящето и бъдещето.
Според Петър Дънов, учителя, признат от гения Алберт Айнщайн: „Числото 3 е изкупление. Човек е страдал и чрез смирение е заплатил всичко. То е третото лице на Божественото”.
Числото три съдържа в себе си трите велики добродетели – Любовта, Мъдростта и Истината, знанието, живота, свободата. То съединява надеждата, вярата и любовта, за да работят заедно.
Тройката е производителна сила в природата. Означава завършен процес.
Неслучайно третата книга на писателя Тихомир Димитров се появява на белия свят точно сега. Оказва се, че 2010 е годината на тройката. „33 любовни истории” ще ви разкрие разкази, посветени на любовта във всички нейни форми – обичта към ближния, към партньора, към природата, към Бог и дори към смъртта.
След като имаме предвид силата, която крие числото 3, можем само да си представим колко приятни изненади ни чакат в книга, чието заглавие носи две тройки. Още повече, че гръбначният стълб на всеки от нас е съставен от 33 прешлена.
Можете да намерите разказите на Тихомир Димитров на страницата му, но само след като прочетете личното му интервю за fortisimo.eu.
* * *
Биляна Карадалиева: Защо точно 33 истории? Какво значи за теб числото 3?
Тихомир Димитров: Тяло, дух и душа; съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание; думи, мисли и дела; Отец, Син и Връзката между тях; агрегатните състояния на водата; числото, което винаги стои на входната ми врата, където и да отида да живея; броят на пирамидите в Гиза; хардуер, софтуер и електричество… Мога да продължавам вечно, но триединството е всичко в този свят. То е Живот.
Такива ми ти неща…
Продължавам да откривам билбордове от инициативата Потърси България. Този път снимката е от Чудните Мостове.
София на 17 Декември 2010 г. от 13.00 часа, в зала "Средец" на хотел "Шератон", се проведе кръгла маса на тема: "Присъединяването на България към Шенгенското Пространство в Контекста на Унгарското Председателство на ЕС".
Малцина обърнаха внимание на една реплика на президента Георги Първанов в речта му при представянето на “АБВ”, който предлагам да наричаме Абвер, защото е класическа завера на авери, абевето на заверите. Някак между останалите нахални претенции, сред които самохвалните оценки за собствената си последователност(!), Първанов пробута фразата, че бил готов да се бори на полето [...]
Защо в България се преподава Литература по такъв безобразен начин?
Защото нашата “система” е копие на Съветската система, която е направена с умишлената цел да накърни от рано мозъка на ученика и да го направи невъзприемчив към нови идеи от текстове. Комунизмът е искал да се защити от пропаганда и ереси и до голяма степен успява.
Няма логика защо децата трябва да “анализират” текстове на живия български език и да ги “обясняват” с кухи заучени фрази, често лишени от конкретика и смисъл. Създава се един навик, целящ да прекърши правилното възприятие на чисто човешките емоции и това превръща човека в лесно управляема трудова единица.
Когато някой ти каже “Искам да еба Пенка”, ти не отроваряш с “копулацията на идивида е пряк израз на стремежа му към вътрешно търсене за свобода, равенство и братство”. Цялата работа доста изкуствена и намирисва на ранно противоракетно обучение. Уж трябва да мислиш, а те карат да повтаряш като папагал. Чак в Средното му намерихме цаката – четеш анализите и не четеш самото произведение, така запомняш каквото трябва да кажеш, а не това, което си си помислил в следствие от текста. И винаги подчертаваш майсторството на автора.
Наскоро излезе от печат и беше представен вторият том от поредицата „Изследвания по история на социализма в България”, резултат от съвместните усилия на Центъра за исторически и политологически изследвания към БСП и фондация „Фридрих Еберт” – бюро България.
Първият сборник от поредицата е посветен на развитието на българския социализъм като идеология и организации и обхваща периода до Втората световна война. Вторият обаче проследява най-голямото изпитание за всяка идеология – справянето й с проблемите на реалната власт и проследява историята на държавния социализъм в периода 1944 – 1989 г.
Наскоро излезе от печат и беше представен вторият том от поредицата „Изследвания по история на социализма в България”, резултат от съвместните усилия на Центъра за исторически и политологически изследвания към БСП и фондация „Фридрих Еберт” – бюро България.
Първият сборник от поредицата е посветен на развитието на българския социализъм като идеология и организации и обхваща периода до Втората световна война. Вторият обаче проследява най-голямото изпитание за всяка идеология – справянето й с проблемите на реалната власт и проследява историята на държавния социализъм в периода 1944 – 1989 г.
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!
/Фили/ Предстоящата дълга коледна ваканция на българските политици беше силно вгорчена от огромен скандал, когато Комисията по досиетата разкри имената на сътрудниците на бившата комунистическа Държавна сигурност в дипломатическите служби на България по света. В списъка се оказаха 190 души от проверените общо 462 посланици, консули и ръководители на дипломатически мисии в чужбина. Отделно имената на още 26 души, за които са установени данни за принадлежност към структурите на бившата ДС, не бяха обявени, тъй като са починали. Това означава, че присъствието на ДС в българските дипломатически служби след промените е между 40 и 50 процента – най-високото съотношение в сравнение с процентите във всички други разкрити досега сфери, които обикновено се движат между 10 и 15. Управляващите от ГЕРБ, включително външният министър Николай Младенов и премиерът Бойко Борисов, реагираха като ужилени на новината и дадоха да се разбере, че започват активни действия за промяна на тази ситуация. В интерес на истината обаче, очаква се евентуалното отзоваване на българските дипломатически служители, които са в списъка, да бъде много трудно по различни причини. Една от тях е липсата на лустрационни текстове в самия Закон за досиетата. Друга – заявената вече позиция на президента Първанов, с чието съгласие отзоваването е обвързано по Конституция, че според него огласените агенти на ДС всъщност са работили през цялото време съвестно за националните интереси на страната. Третата причина се свързва с вече известните нагласи на Конституционния съд, който неколкократно досега отменя текстове в различни закони, свързани с възможност за лустрация. Всичко това означава, че може да се очаква решението на този въпрос да се проточи, от което през следващата година не само да произтекат редица неблагоприятни за България развития във външно-политически план, но и той да се превърне в един от основните нагнетяващи напрежение акценти на предстоящата президентска предизборна кампания.
- Пламен, има ли в списъка от сътрудници на бившата ДС някой, който е бил на водеща дипломатическа служба в Австралия?
- Не, Фили, най-близката до Австралия точка, към която бившите комунистически специални служби са проявили пряк интерес, е Джакарта, Индонезия. Не знам защо е така. Но ми се струва, че българите в Австралия трябва да са доволни. Имам предвид, че хората в други държави се оплакват – най-вече от чиновническо бездушие и незаинтересованост на дипломатите ни. А сега става ясно и защо – просто посланиците и консулите си вършат основната, ченгеджийската работа, и не им е до защита на нечии човешки права или до развиване на активна дейност в полза на общността. Разбира се, можете да се почувствате и засегнати от пренебрежителното отношение. В края на краищата – не сме ли достойни за вниманието на ДС, толкова ли няма далавера между Австралия и България, нещо да се прекара нелегално през митниците, подкупи да се дават или взимат в полза на високо патриотични цели. Но на засегнатите ще препоръчам все пак да се радват, не да се засягат, защото където се присегне ръката на българската Държавна сигурност, трева там трудно никне.
- А изненада ли е високия процент агенти точно в дипломатическия корпус?
- Когато се прибереш в къщи и видиш, че тоалетната ти е точно там, където си я оставила на излизане, ти изненадваш ли се, Фили? Така и с момчетата от българската ченгеджийница – имам впечатлението, че почти никой в страната не се изненада колко много от тях са работили и работят на ползу роду, заели кротка дипломатическа служба. Двама от бившите външни министри – Соломон Паси от НДСВ и Ивайло Калфин от БСП също казаха, че изобщо не са изненадани. Друга тема е дали докато са били министри, те са имали точна информация за истинското положение на нещата и тогава възниква въпросът защо са позволили, поне в столиците на нашите съюзнически държави от ЕС и НАТО, да се подвизават “специалисти” от комунистическите тайни служби. Другата възможност е, че не са изненадани, просто защото правилно са предполагали, както и повечето хора в България. В края на краищата, като си знаеш, че живееш в държавата на Държавна сигурност, какво друго можеш да очакваш, освен липса на изненади в това отношение.
- И все пак, ако съдим по реакцията им, не в тази категория се оказаха премиерът Бойко Борисов и външният министър Николай Младенов. Те бяха остри в реакцията си, сякаш стреснати от обхвата на феномена?
- Не знам доколко истински и доколко разиграни бяха тези техни реакции, Фили. Не ми се струва много нормално от гледна точка дори на най-обикновения човешки разум, че някой жив българин не предполага мащабите на бедствието, наречено ДС. “Половината от посланиците ни щом излиза, че са агенти, представяте ли си вътре в страната какво е?” – попита премиерът Борисов, но въпросът му явно бе отправен директно към ланския сняг. Точно по повод на подобни реакции зевзеците веднага биха казали – Борисов току-що откри топлата вода. В думите на премиера обаче мен ме изненада не толкова самата изненада, демонстрирана от него. Чуй, Фили, продължението на това изказване: “Тази яростна съпротива срещу ГЕРБ на всички нива, всички институции и проекти показва, че ние действително сме подценили тежките поражения, които бившата Държавна сигурност е нанесла на държавата.” Не знам политическа слепота ли да го нарека, опортюнизъм от най-лошия вид ли, просто не ми стигат думи за тази негова реакция. Борисов очевидно никога през последните 20 години не си е дал сметка за пораженията, които октоподът ДС нанесе върху българския преход, върху цялото българско общество. Никога не е чувал, че именно бившите комунистически служби стоят в основата на свалянето на демократични правителства и довеждането на власт на други, псевдодемократични най-малкото, ако не и откровено антидемократични. Дори с крайчеца на окото си не е зървал многобройните писания на анализаторите за това, че именно ДС създаде организираната българска престъпност и я свърза здраво с високите нива на управлението, като по този начин превърна цялата държава в раково мафиотско образувание. А как, Фили, да определя бликащото от това изказване на премиера подсъзнателно внушение, че нещата в България започват и завършват с ГЕРБ, че ако нещо е добро за ГЕРБ, то е добро за страната и обратно. Излиза, че ако хората от бившата ДС по някакъв начин не пречеха, а помагаха на ГЕРБ, той с чиста съвест щеше да се възползва от тяхната помощ. Впрочем, подобно усещане лъха и от едни други думи на Бойко Борисов, казани по повод скандала: “Няма логика в една държава да изпратиш човек, за който хората там да знаят, че е от Държавна сигурност.” От което излиза, че ако в съответната страна не знаят, че е от Държавна сигурност, няма да има проблем. Няма проблем примерно в Брюксел, Лондон, Ню Йорк и в останалите ни съюзнически държави да изпратиш ченге, обучавано от КГБ, стига те да не разберат. За какво говорим?
- Въпреки изненадата си обаче, а може би все пак именно поради нея, и премиерът Борисов и външният министър Младенов заявиха твърдо, че ще вземат всички необходими мерки дипламатите от ченгеджийския списък да бъдат отзовани…..
- Може и така да стане, Фили. “В мен се заражда гняв и решителността ми става непоклатима!” – писа в блога си по този повод Николай Младенов, а после направи и официални изявления в същата посока. Може и да стане, но силно се съмнявам. Най-малкото, защото правителството в момента разполага с твърде ограничен набор от инструменти, за да превърне тези намерения в реалност. Имам предвид, че лустрационни текстове спрямо бившите ченгета има само в един единствен закон, но той не върши работа, защото се отнася до националното радио и националната телевизия, към дипломатите от Външно няма как да се приложи. Освен това правителството по Конституция има пълната власт само върху висшите дипломати, изпратени на временна задгранична командировка. Всички останали, които имат текущ мандат, могат да бъдат отзовани само със съгласието на президента, а постигането на това съгласие, както вече стана ясно, е кауза пердута. Георги Първанов, който сам е известен като агент на българското външно разузнаване, вече заяви ясно позицията си, че няма да отзовава посланици, защото те са вършили и вършат полезна за страната работа. Същото каза в своя декларация и ръководството на най-голямата опозиционна партия БСП, а това автоматично превръща идеята за прокарване на необходимите конституционни промени през парламента в напълно невъзможна за реализация.
- И министър Младенов и представители на Синята коалиция обаче заявиха, че още тези дни ще подготвят и внесат сериозни промени в съществуващия Закон за дипломатическата служба, който да реши проблема. Какви са шансовете това да се случи?
- Законът може и да бъде променен, Фили, при условие, че хората от бившата ДС не задействат влиянието, което имат в Парламента, включително вътре в депутатската група на ГЕРБ, и така не стопират тези промени. Но дори да приемем, че те минат, задължително после ще бъдат протестирани пред Конституционния съд, а неговата досегашна практика показва, че конституционните съдии категорично отхвърлят подобни лустрационни текстове. Някои отдават това на факта, че част от самите конституционни съдии са били сътрудници на ДС, други – на факта, че за назначението си на топлите местенца са лично задължени на президента Първанов или партийно задължени на БСП, трети казват, че всички тези фактори действат смесено. Какъвто и да е случаят обаче, ясно е, че шансове няма.
- Тогава какъв е вариантът? Защото ако дипломатите не бъдат отзовани, това може да породи проблеми във външната политика на страната и да и навреди пряко. Както стана ясно, още в първите часове след публикуването на списъка с ченгетата.дипломати, представител на една, неназована засега, но съюзническа на България страна е попитал директно министър Младенов дали ще си отзове посланика от неговата столица…..
- За съжаление, Фили, дори и това да стане, няма да стане бързо. Най-реалистично ми се вижда, че решението може да дойде след изборите догодина, ако десните сили, сред които иска да се числи и ГЕРБ, ги спечелят. Тогава те ще назначат свой президент, с когото въпросът лесно да се съгласува, а вероятно ще могат да променят съотношението на силите и в Конституционния съд, за да наложат крайно необходимите промени за изчистване на хората на ДС от всички важни за развитието на страната постове и структури. Друг е въпросът дали след броени дни самият Борисов ще продължи да има политическа воля за това или ще се отметне отново от думите си, както прави обикновено.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com
Преди няколко години известни социолози, след като успяха да разменят членските си книжки в БКП за голф-игрища, напористо ни убеждаваха, че българският преход е завършил. Оказа се, че всъщност той не е започвал. Поредно доказателство са скандалите, които в момента тресат обществото и държавата. Агонията на комунистическа България продължава още…
2011-та може да бъде 22-та година на агония. Но има и друга възможност. Изобщо не става дума за политика – докато най-неграмотните у нас са най-активните избиратели, политиката все ще изглежда така.
Става дума за ТЕБ.
Даже и наивно да си повярвал(а) на “промяната”, дали през тези 21 години не си се ограничил(а) в очакване някой да я направи? Именно в това масово чакане е отговора защо сме на това дередже. Някои успяха честно и истински да променят живота си, но те са толкова малко, че успехът им буди подозрение вместо възхищение.
Ти опита ли НОВОТО? Лично ТИ? Направи ли поне един опит да промениш живота си, вместо други непрекъснато да го “променят”? Срещна ли човек, който да ти каже, прочете ли книга, която да ти отвори очите за НАЙ-ВАЖНОТО? За това, че “както досега” не е валидно за нито една област от живота ни. За това, че старите решения не работят. Че сигурното е най-рисково. Че промяната не е “едно от нещата”, а същността, начин на мислене и действие. Че ПРОМЯНАТА е толкова всеобхватна, че нищо вече няма да е същото. И това е страхотно!
Аз имах този късмет! Пожелавам го и на теб през Новата 2011 година!
Преди няколко години известни социолози, след като успяха да разменят членските си книжки в БКП за голф-игрища, напористо ни убеждаваха, че българският преход е завършил. Оказа се, че всъщност той не е започвал. Поредно доказателство са скандалите, които в момента тресат обществото и държавата. Агонията на комунистическа България продължава още…
2011-та може да бъде 22-та година на агония. Но има и друга възможност. И тук изобщо не става дума за политика – докато най-неграмотните у нас са най-активните избиратели, политиката все ще изглежда така.
Става дума за ТЕБ.
Даже и наивно да си повярвал(а) на “промяната”, дали през тези 21 години не си се ограничил(а) в очакване някой да я направи? Именно в това масово чакане е отговора защо сме на това дередже. Някои успяха честно и истински да променят живота си, но те са толкова малко, че успехът им буди подозрение вместо възхищение.
Ти опита ли НОВОТО? Лично ТИ? Направи ли поне един опит да промениш живота си, вместо други непрекъснато да го “променят”? Срещна ли човек, който да ти каже, прочете ли книга, която да ти отвори очите за НАЙ-ВАЖНОТО? За това, че “както досега” не е валидно за нито една област от живота ни. За това, че старите решения не работят. Че сигурното е най-рисково. Че промяната не е “едно от нещата”, а същността, начин на мислене и действие. Че ПРОМЯНАТА е толкова всеобхватна, че нищо вече няма да е същото. И това е страхотно!
Аз имах този късмет! Пожелавам го и на теб през Новата 2011 година!
[issuu layout=http%3A%2F%2Fskin.issuu.com%2Fv%2Flight%2Flayout.xml showflipbtn=true documentid=101217222639-af781baa44334fc8a3ff2191f64eb939 docname=internet_strategy username=AzCheta width=630 height=446 unit=px]
2004 - 2018 Gramophon.com