Тъжно,но факт.Образование-Военни 0:1

12/18/10 23:36
(http://ruslantrad.com/)

Тъжно,но факт.Образование-Военни 0:1

Италия:Студентите срещу полицейщината? Снимка: в-к"Капитал"

Малко се каза по родните медии за протестите, обхванали Италия през последните седмици. Да, седмици наред и да, имаше протести, от които на 14 декември се включиха над 100 000 души, а над 100 са ранените. Единият тип съобщения за това събитие бяха от този тип, а други в стила на bTV, които не за първи път повтарят колко нормално било да се случва това в Италия и Гърция. За Великобритания нямаше как да не отразят напрежението, защото просто това е важна страна, а още повече е известна със спокойствието си, а не с протестиращи студенти. Допълнително отвори очите на разни медии ударът по централата на управляващата партия, както и нападението над колата на принц Чарлз.

В торнадото на тези действия, когато аристократи се възмущаваха на студентските действия, срамни за консервативна Англия, експерти обсъждаха, че все пак младежите имат право. И все повече се появяваха гласове, че е разбираемо, дори задължително протестното действие, когато студентската ти такса бива вдигната до невъзможно ниво-във Великобритания това достигна 9 000 лири. При подобно държавническо отношение няма как общността да седи със скръстени ръце и да чака ограбването си.

Това, което заболя младежкото движение най-много е, че във времена на криза англичани, италианци, испанци и гърци видяха своите правителства в светлината, в която не им се искаше да се показват – обявяване на намаление на държавните субсидии за образование и увеличение на военния бюджет. Това беше капката, която направи така, че чашата на народното недоволство да прелее. До гуша дойде и на студентите, които досега гледаха отстрани, явно надявайки се на последен шанс правителството в Лондон да не пипа образованието и науката. Уви, това не се случи, а това разби бентът, удържащ вълната на недоволството.

За протестите във Великобритания обществеността не бе подготвена. На 29 октомври в-к “Капитал” публикува статията “Кой не скача”, посветена на разликата между положението във Франция и Великобритания по отношение на протестите и изразяването на мнение. Тогава авторът на публикацията Марина Станева запита под заглавната снимка, която показваше протестиращи, легнали пред полицията: “познайте къде е това? а) Франция б) Великобритания”. Днес не бихме се запитали подобен въпрос, виждайки огорчението и омразата в очите на протестиращите британски студенти, подкрепени не само от преподаватели, но и от всички, които ще платят цената на кризата вместо онези, които направиха фаталните грешки. Трудно би било и на Пол Чешайър да си представи, че седмици след даденото пред “Капитал” интервю, страната му ще обърне гръб на тази остарели виждания и обществото ще стовари мнението си по улиците на всички големи британски градове.

В същото време Италия започна да се надига изпод ботуша на премиера Берлускони, вярвайки, че реформата, която правителството прокарва е чашата с отрова, която гражданите, в частност студентите, изпивайки ще подпишат смъртната си присъда. На симпатизантите на премиера им е подействало доста отрезвяващо превзимането на градините около Вила Боргезе, боевете с полицията между улица “Корсо” и Площада на народа в Рим, сблъсъците в района на Министерски съвет и резиденцията на Берлускони. Отрезвяващо са подействали навярно и протестите в Милано, Палермо, Катаня, Бари, Каляри, Генуа, Неапол и Торино (три, от които града, са крепости на управляващата партия и крайнодясната Северна лига).

Реформата, която взриви общественото недоволство в Италия, предвижда някои абсурдни неща, като: един учител да преподава по всички предмети в началното училище, учебната седмица да бъде намалена на 24 часа, децата на имигранти да учат и отделно часове…Този взрив, който никой не би си помислил, че ще се случи до преди няколко месеца, показва, че краят на Берлускони е близо, макар и не точно ясно колко. Фактът, че хора, като Джанфранко Фини напуснаха премиера, говори много на обществото. Може би това също дава стимул на студентите да протестират срещу правителството на Берлускони. Той все още е на власт, но не се знае дали при следващата обсада пред парламента в Рим, ще може да си отдъхне след поредния вот на недоверие.

Дотогава, обаче, военните отново побеждават с обстоятелството, че единствено техният бюджет се увеличава въпреки кризата, въпреки бунтовете, въпреки обществената нагласа. Проблем явно има в цяла Европа-не само в Гърция, Италия или Великобритания. Студентското движение не би съществувало, ако положението не бе отчайващо за доста младежи, които няма да могат да учат, ако нямат възможност да си плащат таксите.

Резултатът би изглеждал по-реално, ако го изкажем така: студенти 0- военни 100.