Любимци в новините: постоянни и променливи величини
Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...
Уикилийкс от български източник за „Българската Коледа“ в Кербала
След като публикувах припомнянето за кървавата “Българска Коледа” в Кербала, потулена само 7 години след трагедията с българските военни в Ирак, получих коментар от “Санитар”. Той допълва, развива и обяснява събитията от очевидната позиция на вътрешен човек – като свидетел и познавач. Като домакин на блога и журналист, стоящ с името и лицето си зад [...]
Twitter Updates for 2010-12-27
- Мълчанието е злато…ако си овца. #
- Tunisia: The battle of Sidi Bouzid http://bit.ly/i9nqC5 #
- Al Jazeera Top 10 Of The Year – Al Jazeera English: http://bit.ly/f4TWlV #
- The biggest Photoshop fails of 2010 http://huff.to/ePy4ZE via @huffingtonpost #
- The Intidar Daily is out! http://bit.ly/g8zAEA ? Top stories today by @justjerusalem @oshaokhtmeligi @invisibldigitl @bbcme #
- Read: Политически ходове на близкоизточната шахматна дъска през 2010 г. http://goo.gl/fb/wBRMl #arabs #comments #
- Read: 2 години от офанзивата в Газа #Gaza2 http://goo.gl/fb/jpTev #arabs #bulgaria #comments #middleeast #worldnews #
- We will make #Gaza2 trending topic. #
- Или…"отивам да почивка в Накуру" … #
- Като отида да живея там и звънна на някой приятел: -Здрасти!!! Обаждам се от Накуру! (как звучи само!) #
- Е това е ГРАДЪТ с главни букви- Nakuru – http://en.wikipedia.org/wiki/Nakuru #
- За мнозина клането в Газа не се е случило.Други пък смятат,че са загинали някакви терористи.Реално загинаха 1400 души,много от тях младежи. #
- Имената на всички 1400 загинали при атаката над Газа през 2008 г.,чиято дата отбелязваме днес http://bit.ly/eNEMTD #
- 2 Години след клането в Газа: http://bit.ly/fS1vdW #
- Just joined a twibe. Visit http://twibes.com/Gaza2-Campaigners to join #
- Read: Twitter Updates for 2010-12-26 http://goo.gl/fb/iRa2e #microblog #
Random Posts
Калина…
…която става на 3 години 
За обещанията и книгите
Случи се на девети декември по време на Панаира на книгата. Обикалях за кой ли път етажите на НДК и поглъщах жадно книжните щандове. Бях си наумила да си купя няколко романа, само дето не знаех на кои издателства са, та затова изкачвах за пореден път стъпалата и се взирах напрегнато в книгите пред себе си. И тогава го видях. Беше седнал на някакво нескопосано ниско столче в самия край на една от залите. Стори ми се, че спи, но когато приближих до него, той се сепна и вдигна глава. Последва поток от думи, сред които разпознах единствено “дарение”, а после ръката му посочи вдясно към едно мръсно парче картон, изписано със ситен мъжки почерк. Помислих, че събира книги (или пари???) за някаква кауза и го помолих да повтори.
Кървавата „Българска Коледа“ в Кербала под егидата на президента
На днешния ден се навършват 7 години от атентата срещу българската военна база в Ирак, при който загинаха 5 български военни и бяха ранени 27 наши сънародници в униформа. На 27 декември 2003 година камион-бомба се вряза в база „Индия” в Кербала и практически унищожи уж укрепената българска твърдина– факт, който се потвърди от принудителното [...]
Една тъжна коледна приказка
Понеже става въпрос за приказка, макар и тъжна, ще я започнем с „имало едно време“…
Имало едно време една елха. Някога, много отдавна, някъде около 1894 г. тя била най-обикновена шишарка в с. Забърдо, изникнала само на няколко километра от чудните скални мостове. Близо до реката и защитено от силните ветрове, дървото растяло право нагоре, с равномерно сплетени кичести клони. Покрай дървото минавал път, така че елхата векове наред пазила сянка и на селяните, и на пътниците, пък и на добитъка. Преживяло Балканската война, Първата световна война, Втората световна война, преврати и размирици… С годините черният път до дървото се превърнал в кълдъръмен, а кълдъръменият – в асфалтов. Дървото ставало все по-високо, все по-голямо, все по-силно и преминало през XIX, XX и XXI век… Достигнало височина 28 метра (колкото 12-етажна сграда) и възраст от 116 години!
В XXI век кметът на селото (Валентин Черпоков) много обичал да прави подаръци на пловдивския кмет, който пък от своя страна му отвръщал с други подаръци, най-вече парични. Един ден кметът на Забърдо решил, че вековното дърво му пречи, защото клоните му слизали прекалено ниско. И наредил – да се отсече из основи и да се изпрати като дар на пловдивския кмет… Събрали се кметовете, стиснали си ръцете и изпратили огромни машини да убият дървото.
Дървото, милото, нямало как да се защити от дървосекачите… Огромната му снага била повалена и понеже било толкова голямо, че нямало как да се събере дори на най-големия камион, отрязали десет метра от стъблото му. Остатъкът от трупа му натоварили в камиона и го завлекли към Пловдив…
Снимка: Facebook-група
Много пари, средства и усилия хвърлили пловдивските общинари и работници, за да закрепят здраво убитото дърво пред общината. Набили тялото на огромна кръстачка, завързали го с метални въжета за околните сгради и го накачулили със всевъзможни светлини и гирлянди, за да изглежда по-красиво…
След това общинарите цял месец с гордост се хвалели наляво и надясно, че Пловдив тази година имал най-голямото коледно дърво, че било цели 28 метра (макар и само 18 да достигнали до площада) и на цели 116 години…
И медиите тръбяли…
И сякаш никой, ама никой, освен няколко блогъри и хората от една група във Facebook не виждал нещо нередно. А когато някой все пак се доберял до някой общинар, от там мъдро се оправдавали ту с неясни икономии в бюджета, ту с реплики като: „Засаждането на такова голямо дърво на главната е невъзможно заради голямата му коренова система и плитката ни главна защото под главната ако не е бетон, е стар римски анфитеатър или кабели и колектори и това дърво реално няма за къде да се хване.“
Някои им вярвали. Други се чудели защо просто не сложат изкуствена елха. Трети решили, че не главната, а главите им са плитки и недоумявали за какво говорят, още повече, че само на няколко метра встрани, от другата страна на общината, имало не по-малък смърч, естествено посаден и хванал се в градинката до фонтаните:
И така, огромното дърво, издъхвало бавно ден след ден пред погледните на хилядите пловдивчани и гости, решили да се разхождат по главната. И на връх Коледа, дървото все още изглеждало величествено отдалеч, но погледнато отблизо, красивото му доскоро тяло бавно започвало да се разлага… Листенцата му окапвали, клоните му клюмнали и… не знаем дали на някого Коледата е станала по-весела, но нас тази гледка ни натъжи:
116 години!!!
116 години и в крайна сметка дървото е убито от един селски кмет, за да зарадва един градски… Убито, за да краси един сив площад няколко дни, след което да бъде премахнато, насечено и изгорено в нечия камина.
Нас това определено не ни прави щастливи.
Нас ни е срам.
И ако за някой това все още е просто „едно дърво“, ще продължим със следното: В България има 253 града. Ако във всеки от тях отсичат по едно такова дърво всяка година, това означава 2530 отсечени огромни дървета, куп разходи и много нещастни хора като нас… А това, че все още стотици хиляди, дори милиони хора си взимат отсечена елха вкъщи и след това я изхвърлят, дори не знаем дали да коментираме. Но не бива да позволяваме това да се случи. А то се случва всяка година… И тази, и миналата, и по-миналата, а може би и следващата година…
Какво може да се направи?
За първата си Коледа в новото жилище си купихме изкуствено дръвче. Доста наподобява истинското, но бодлите му не бодат и не окапват, лесно може да се сгъне в по-компактен вид, по-леко е, струва по-малко и може да се използва всяка година… Вики му се радваше много, особено на лъскавите играчки и мигащите лампички. Но най-хубавото е, че ако всички си вземат такива дръвчета за Коледа (или пък естествени, които после могат да се вкоренят), дърветата няма да умират, а ще са там, където им е мястото – в планината.
Фондация „Екообщност“ започна инициатива „Елха с корен“ против отсичането на дървета за коледна украса в градовете. Можете да отпечатате специално приготвена от тях картичка и да я изпратите.
А за случая, който ви разказахме има група във Facebook… А ако догодина по това време пред Община Пловдив (както и пред останалите общини, разбира се) няма отсечено коледно дърво, ще сме много по-щастливи!!! Един добър пример за алтернатива е елхата пред Община Русе - да, не е истинска, дори не е елха в точния смисъл на думата, но пък също е много по-красива и много по-щадяща природата. Ето снимка от далечната 2007-ма.
Весели празници!
Сподели тази публикация:
Подобни публикации
Кой натопи Асанж
В средата на миналата година, САЩ започнаха крайна фаза на техния щит за кибер-атаки, който има за цел да противодейства на евентуални действия в голям мащаб, различни от минималните, които се случват всеки ден.
Операцията
Тъй като не могат да се симулират такива действия или поне не всичките им аспекти, се при да се започне операция „уикилийкс“.
„Уикилийкс“ още от средата на миналата година отчаяно търси пари, за да може да се закрепи на повърхността. Ако сте ходили често на сайта преди да стане „известен“ от медиите, несъмнено щяхте да видите апела за дарения (който аз лично препратих на много хора), които бяха доста крайни – дарете или спираме да действаме – дори за известно време сайтът беше спрян с мотива, че няма пари за подръжката и не само.
Сайтът е много известен сред обществото занимаващо се със защита на цифрови права, което е неоспорим факт, а именно тези организации поддържат контактите с „Анонимните хакери“ и с други групи, които тестват организират един или друг вид атаки с цел от тестване на системите за сигурност, до доказване, че нищо защитено няма в този свят, с което аз съм склонен да се съглася, но е и именно цел на новия щит на САЩ и част от НАТО.
„Няма война с Албания“
Една сутрин част от подбрани грами, задължително обхващащи информация за почти всички страни (защото ни трябва глобална атака) се появяват при редник „X“, който умело ги предава на Уикилийкс. Грамите са така подбрани, че все пак да привлекат интерес, но не и да издадат най-големите тайни, които дори и не са цифровизирани. Грамите обхващат неща, които се знаят от обществата, но не са били „доказани“ все още по някакъв начин.
Разбира се, идва време и на Асанж, който е умела фигура – волно или не волно, в ръцете на тези, който провеждат опрерацията. Всичко върви по план, и вече си имаме атаката към САЩ и техните бизнес системи. Мониторингът е в действие.
За по-силно начало на атаките се налага Асанж да бъде арестуван, но така, че да може да бъде пуснат в последствие. Тук идва на ралопожение, както винаги в подобни случаи, сексуалното престъпление и играта започва да прилича на истинска …
Предстои да влезе във фаза 2
Кой натопи Асанж
В средата на миналата година, САЩ започнаха крайна фаза на техния щит за кибер-атаки, който има за цел да противодейства на евентуални действия в голям мащаб, различни от минималните, които се случват всеки ден.
Операцията
Тъй като не могат да се симулират такива действия или поне не всичките им аспекти, се при да се започне операция „уикилийкс“.
„Уикилийкс“ още от средата на миналата година отчаяно търси пари, за да може да се закрепи на повърхността. Ако сте ходили често на сайта преди да стане „известен“ от медиите, несъмнено щяхте да видите апела за дарения (който аз лично препратих на много хора), които бяха доста крайни – дарете или спираме да действаме – дори за известно време сайтът беше спрян с мотива, че няма пари за подръжката и не само.
Сайтът е много известен сред обществото занимаващо се със защита на цифрови права, което е неоспорим факт, а именно тези организации поддържат контактите с „Анонимните хакери“ и с други групи, които тестват организират един или друг вид атаки с цел от тестване на системите за сигурност, до доказване, че нищо защитено няма в този свят, с което аз съм склонен да се съглася, но е и именно цел на новия щит на САЩ и част от НАТО.
„Няма война с Албания“
Една сутрин част от подбрани грами, задължително обхващащи информация за почти всички страни (защото ни трябва глобална атака) се появяват при редник „X“, който умело ги предава на Уикилийкс. Грамите са така подбрани, че все пак да привлекат интерес, но не и да издадат най-големите тайни, които дори и не са цифровизирани. Грамите обхващат неща, които се знаят от обществата, но не са били „доказани“ все още по някакъв начин.
Разбира се, идва време и на Асанж, който е умела фигура – волно или не волно, в ръцете на тези, който провеждат опрерацията. Всичко върви по план, и вече си имаме атаката към САЩ и техните бизнес системи. Мониторингът е в действие.
За по-силно начало на атаките се налага Асанж да бъде арестуван, но така, че да може да бъде пуснат в последствие. Тук идва на ралопожение, както винаги в подобни случаи, сексуалното престъпление и играта започва да прилича на истинска …
Предстои да влезе във фаза 2
No related posts.
Понеделник, 27 Декември 2010
Преди време бях чувал за The Expendables като за екшъна на екшъните, в който ще участват всички екшън герои от близкото минало. Вчера гледах филма и не останах разочарован. Силвестър Сталоун, Джет Ли, Джейсън Стейтам, Долф Лундгрен, появяване на Брус Уилис и батко Арни, че даже и Ерик Робъртс като лошия с помощник не друг, а Stone Cold Стив Остин. Изстреляха се хиляди патрони, бяха избити стотици, взривовете бяха на ниво и изобщо филмът е забавление от началото до края. Задължително "четиво".
Трон Легаси е очаквано тъп. Дори и някой да ви предложи да ви черпи едно кино, откажете да ходите, защото не си заслужава дори чужди пари да се похарчат за него. Ако все пак ви се иска да видите Оливия Уайлд на голям екран, пак не се лъжете защото филмът е на омразните Дисни и не очаквайте нещо по-така. Оценка - пълна повърня и то не тази, от която ти олеква след препиване, а от тази, след която следва цял ден лежане и тичане до тоалетната, за да връщаш отпред и отзад, понякога и едновременно. Ей това е Трон Легаси.
Политически ходове на близкоизточната шахматна дъска през 2010 г.
Регионалната политика държа сирийските политици постоянно в напрежение тази година. Събитията през 2010 г., в които Сирия играе важна роля, са многобройни, но и разнообразни. Основните сред тях са тласъкът в саудитско-сирийските връзки, подобряването на отношенията между Дамаск, Ливан и Ирак, появата на различни сирийски интереси в Ирак и нарастващото икономическо и регионално влияние на Турция.
Две плюс две не винаги е четири
Отношенията между Сирия и Ливан се подобряват през последните месеци на 2010 г. Те бяха пострадали много, след като няколко ливански политически фракции обвиниха Дамаск за убийството на бившия ливански министър-председател Рафик Харири, нещо, което Сирия отрича всячески.
Убийството на Харири промени завинаги регионалната политика, в това не се съмняват редица местни политически анализатори. Инцидентът доведе до известна международно изолация на Сирия, както и покачване на напрежението между С. Арабия и Сирия. Това пък съвпадна с увеличение на турското и иранско влияние в Близкия изток.
Въпреки това, още в началото на 2010 г., синът на Харири и настоящ премиер на Ливан Саад Харири, започна да се ангажира с отношенията със Сирия. Сближаването започна с първото пътуване на Харири като премиер до сирийската столица през декември 2009 г. Кулминацията на помиряването бе през септември 2010 г., когато Харири публично описа обвиненията, които той и останалите са отправили към Дамаск, като политизирани. Тези думи дойдоха седем месеца, след като ливанският политически лидер и дългогодишен враг на Дамаск се извини за същите обвинения, които бе отправил към Сирия.
Приятелство по арабски
Дамаск и Рияд (столицата на С. Арабия) протегнаха ръце един към друг през 2010 г. в опит за създаване на арабски консенсус, който да стабилизира влиянието на двете страни в Ливан и Ирак. През юли т.г., сирийският президент Башал ал-Асад и саудитският крал Абдула бин Абдул Азиз направиха съвместно посещение в Бейрут, където подчертаха, че арабското единство ще помогне за намаляването на напрежението в Ливан след поредните разпри между Харири и Насрала.
През ноември напрежението отново изби в неблагоприятна посока, след като специалният трибунал по убийството на Рафик Харири обвини Хизбула за инцидента. Като съюзник на Хизбула, Сирия едва ли би си затворила очите в този спор.
Мъглите на Ирак
Сирия е в доста сложна позиция по отношение на Ирак. През ноември, след месеци на безизходица, иракските лидери формираха кабинет, оглавяван от досегашния министър-председател Нури ал Малики. Успехът дойде веднага след приключването на неговата обиколка в Близкия изток, с която целеше да засили подкрепата за себе си във “висшата лига”.
Като част от това пътуване, Малики посети Сирия за първи път, откакто обвини Дамаск, че укрива атентатори, извършили серия атаки в Багдад през август 2009 г. След това Малики посети Иран, където президентът Махмуд Ахмадинеджад официално подкрепи Малики за поста министър-председател на Ирак.
Малики има нужда от Иран и Сирия едновременно. Защото въпреки, че неговата партия има успех в Ирак, съюзници като Сирия, С. Арабия и Иран едновременно биха му гарантирали дълго царуване. Още повече, че Сирия и саудитците имат свои интереси в Ирак и имат пръст в изграждането на новото правителство.
Кръстопът с Иран
Въпреки, че Сирия и Иран имат силни връзки помежду си, техните коренно различни позиции по отношение на бъдещето на Ирак, подчертаха разделението, което се наблюдава през последната година. Сирия би подкрепила, както и повечето страни в района, едно мултиетническо правителство в Багдад, докато Иран застана твърдо зад шиитската общност, водена от партията на Малики.
Въпреки, че Иран и Сирия твърдят, че искат единен и стабилен Ирак, Иран прави всичко възможно, за да подкрепя и развива шиитската част от населението и определено застава зад идеята за федеративно разделение на Ирак. Което означава, че при подобен план, Багдад никога няма да може да обедини отново и без това различните области на страната. Подобен сценарии е повече от притеснителен, защото вълната от разкъсването на Ирак по религиозен и етнически признак, ще залее и съседните страни, без Иран. Ако Техеран продължава да работи за един подобен изход от иракската политически криза, това може да се окаже червената линия в отношенията между Сирия и Иран. От своя страна Дамаск се страхува от кюрдски отцепнически групи, както и напрежение от иракската граница.
Въпреки, че иранското влияние расте, Саудитска Арабия работи по увеличаване на арабското влияние в Близкия изток. Wikileaks показа част от тези стремежи, като пусна документи на американското посолство в Рияд, че С. Арабия би подкрепила удар по Иран с ядрено оръжие. Това разкритие разкри истинската враждебност между двете страни, които си оспорват и религиозно влияние. Действията на Рияд свидетелстват за желание за създаване на стабилен арабски, опозиционен на Иран, политически блок.
Турски преход
Турция има силите да влияе върху Иран и точно това прави през цялата 2010 г. Турция влезе в остър дипломатически конфликт с Израел, като поиска компенсации, след като турски активисти бяха убити от израелски командоси близо до Ивицата Газа през май т.г. Това, което направи Турция, превърна страната и Ердоган в герои в целия арабски свят. От друга страна, Турция има много силни икономически отношения със Запада и това позволява на Анкара да действа както намери за добре. Нито САЩ, нито която и да е западна държава, не реагира осъдително към Турция, когато Ердоган заплаши, че ще скъса отношения с Тел Авив.
Random Posts
Торта “Захер” с шоколад
Продукти:
150г шоколад
150г краве масло
3/4ч.ч. захар
6 яйца
3/4ч.ч. бяло брашно
3/4ч.ч. кайсиев мармалад
За глазура:
1с.л. краве масло
1с.л. какао
1ч.ч. пудра захар
3с.л. вода
1ч.ч. смлени орехи
Приготвяне:
Жълтъците се отделят от белтъците в две, отделни пластмасови купи. Жълтъците се разбиват до побеляване с половината от захарта. Шоколадът се разтопява. Добавя се на тънка струйка към разбитите жълтъци. Белтъците се разбиват на сняг с останалата захар. Смесват се заедно с жълтъците. Бърка се непрекъснато с дървена шпатула до получаване на еднородна смес. Накрая постепенно се поръсва брашното. Трябва да се получи гладко бъркано тесто. Взема се фоирма за печене на блатове. Маже се дъното и околния ръб с масло. В нея се слага тестото. Пече се на умерена фурна. Най- напред на долно печене, докато се надигне, след това само на горно печене. Когато блатът е готов се слага в тортена чиния. Маже се плътно с кайсиев мармалад. Приготвя се глазурата от 1с.л. краве масло, 1с.л. какао, 1ч.ч. пудра захар и 3с.л. вода. С топлия глазурен сос се полива тортата. Оставя се да изстине и да стегне, в хладилник. Поръсва се щедро със смлени орехи. Консумира се на следващия ден.
Най-доброто от 2010: 10+3 за маркетинг
Следващите няколко дни ще са посветени на Best of класации за блога. Ако сте редовни читатели, може и да ви е малко скучно, но пък може и да видите нещо, което сте забравили. Започвам с основната тема на блога – маркетинга, като тук се фокусирам върху по-традиционни форми, а утре ще си говорим за нови медии и иновативни комуникационни технологии. В другите постове после ще си говорим за по-лежерни неща, както подобава на това мързеливо зимно време.
И така, започваме. Топ 10 са определени според броя посещения, а трите бонуса са постове, които аз мисля за важни:
- Реклама право в сърцето: кампанията на UNICEF и Publicis определено си заслужи вниманието и аплодисментите. Браво!
- Драма-реклама: забавният мишок е събрал погледите. Тук е важно да се отбележи колко работещ е хуморът при привличане на внимание – доказано дори от поста на блога.
- Общуване с клиенти: “Обърни ми внимание!”: Подходът на СуперХостинг.БГ при комуникация с потребителие е не просто ефективен, но и изгоден от маркетингова гледна точка – в случая доволният клиент разказа на много повече от 5 свои приятели.
- Правописни грешки – отново: Или колко е важно да преглеждаш всички точки на комуникация с публиката, за да не ставаш за смях.
- Guerilla marketing: 73 000 долара ви е сметката: Една наистина интересна и ефективна кампания за добра кауза. Май това е почти сходно с определението за перфектна комуникация.
- Футболно величие: за ролята на Фройд и Nike: Марка с голяма репутация и също толкова големи очаквания от страна на публиката за пореден път показа, че може да ги надскочи.
- Не похабявайте спермата си!: Как трябва да се говори за сериозни теми? С усмивка!
- Лошите реклами осакатяват феи: Още едно предупреждение срещу посредственост в рекламата.
- Обичайте клиентите! Да си спомним, че все пак сме консултанти, защото имаме определени знания, които другите не притежават.
- Човешка външна реклама: Адски готино като идея и доказващо теорията, че междуличностната комуникация още работи!
Моите три бонуса включват обобщения на няколко важни събития:
- Marketing Innovation Forum: Дейвид Дрога, Пату Нойтеманс и Жан-Клод Лареш казаха важни неща.
- Social Media Masterclass: Майкъл Лийндер Нилсен с интересна информация за специалисти и неспециалисти.
- Digital Marketing Seminar: Херман Сакристан, обобщен в три поста. Информация с приложение далеч отвъд дигиталния маркетинг.
Утре ще е още по-интересно, като говорим за нови медии.
___
снимка: steeljam
Още по темата:
Декоративно дърво за Коледна и Новогодишна украса (от природни материали)
Вижте Коледното дърво на Мария Митева-Христоу в нейният (не само) кулинарен блог: My Cooking Book Blog. Нас поне – много ни впечатли 
.
ЗАЩО БЪЛГАРИТЕ СЕ ЗАПИСВАТ ЕСТОНЦИ
- В името на националното си добруване и европейско развитие естонците бутнаха руските паметници, а ние класираме сред най-важните за страната си събития раждането на новата, проруска и напълно незаконна, президентска политическа формация
Пламен Асенов
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!
Ако сте срещали наскоро писателя Йордан Велчев по Главната в Пловдив и сте се заговаряли с него, значи почти със сигурност знаете, че от известно време насам той е естонец. В смисъл - не че е получил естонско гражданство, а така…..някак духовно и отвътре се е въздигнал до естонец. Главните основания за този му душевен преход са няколко и напълно резонни. Да оставим настрани въпроса за красотата, която цари сред женския пол в Естония, без да е затрита от стандартите на чалга поведението, както за съжаление се случва пред очите ни с голяма част от красотата на нашия женски пол в България. Не, просто естонците като европейски народ са свършили някои особено важни работи за собственото си въздигане като европейски народ: премахнали са всички руски паметници на суверенната си територия, имат езиков ценз за гласуване на избори, справят се прекрасно с предизвикателствата на икономическата криза и развиват усилено културната сфера, включително правят внос и износ на култура, макар за чужденците естонският да е по-малко разбираем дори от българския.
В интерес на истината, според бай ви Йордан за трансформацията му в естонец важна роля е изиграл и фактът, че преди време отборът на Естония победи на футбол отбора на Сърбия. Като човек, който в името на собственото си здраве предпочита да си остане неспортувал, дори пред телевизора, аз това не го възприемам за нещо важно, но го казвам тук поради вкоренената ми любов към обективността и за да може всеки да прецени според собствените си разбирания дълбочината и силата на този аргумент. В края на краищата, нали точно това му е един от основните чалъми на демократичното общество.
Сетих се за тази история в деня след Коледа по аналогия, защото тогава на мен пък изведнъж ми се прииска да се трансформирам в белгиец. Веднага си признавам – основанията ми за това съвсем не са толкова духовни като на бай Йордан, говорим за напълно материални неща, поне на пръв поглед. Защото аз дори не искам да се трансформирам в някакъв най-общ, абстрактен белгиец, а в един конкретен – онзи, който от коледната лотария спечели 19 милиона евро. Представяте ли си, граждани, какъв живот ще настане след това? Е, не за вас, де, за мен – но все пак си го представете от хуманизъм и човешка солидарност.
Въпреки че говоря за чисто материални пари обаче, желанието ми да притежавам сумата 19 милиона евро – макар да бих се съгласил и на някаква друга, близка до нея сума – съдържа и съвсем духовни измерения. Защото най-радостната перспектива, която съзирам в тази опция, в моето съзнание все пак е свързана не толкова с яденето на черен хайвер с голяма лъжица, пиенето на подбрани питиета, пушенето на кубински пури и развлеченията с красиви тайландки. Или естонки, все едно. Не че тези неща ще ги пропусна напълно, но все пак колко лъжици хайвер може да изяде човек, преди да му втръсне. Или колко питиета може да погълне…..
Добре де, българи нали сме, значи – много. Но колко? За 19 милиона евро? Някои казват, че не всичко може да се купи с пари и в този смисъл парите не носят щастие. Други настояват на обратното, макар да признават, че отделни неща наистина не могат да се купят, дори с всичките пари на света. Аз лично се люшкам някъде по средата между двете мнения, защото съм забелязал, че парите наистина не са ми особено важни, когато ги имам в достатъчно количество, но когато ги нямам, нещо започва да ме тормози – например жената, заради неспособността да и купя нови обувки през новия сезон, докато виж на колежките мъжете как купуват…..
Но не, дори жена ми не може да ми похарчи 19 милиона евро за обувки, така че в тази ситуация определено има нещо, което ме блазни повече от материалното – и то е възможността да не се занимавам повече с българска политика и българска журналистика, възможността да се оттегля кротко на някой тих остров, Баунти например, и да наблюдавам чудесния български живот само отдалеч и отстрани, като се радвам на кипящите в него абсурди, но без да се чувствам принуден да живея в тях.
Като жива класика на абсурда много ме впечатли например класацията за събитие на 2010-та и човек на годината, която направи “Дарик” радио. Според нея се оказа, че главното събитие в България е била кризата в системата на здравеопазването и бързата смяна на цели трима здравни министри. Не знам, граждани, не знам. Ако такава ни е всеобщата национална представа за събитието като феномен, то веднага трябва всеки индивидуално да си даде сметка докъде сме я закъсали в този си живот и да се покае коледно. Имам предвид, че кризата в здравната ни система сама по себе си не е дори новина, толкова е изтъркана от употреба през годините. А смяната на здравни министри може би, съвсем евентуално, би могла да прерасне в истинско събитие, ако някой от тях все пак бе предложил реалистична визия за решаване на проблема и бе предприел първите стъпки за излизане от въпросната криза, които да оценим като положителни. Иначе за нас като публика смяната на министри беше интересна само до Анна-Мария включително – вероятно донякъде и заради особеностите на самата Анна-Мария, но нищо повече.
На второ място сред събитията в тази класация се поставя героичната битка на полицията с организираната престъпност, настанала напоследък. Вярно, видяхме поредица от акции в тази сфера и чухме много приказки за наличието на политическа воля в управляващите да се справят с проблема. Вярвам, че те наистина имат воля за това – или поне силно желание – защото организираната престъпност им пречи най-малко по две основни линии. Едната е вътрешна и е свързана с неспособността да се управлява реално страна, в която около и над една трета от икономическата власт е в мръсни мафиотски ръце – това неизбежно подкопава самата политическа система и управлението увисва между битието и нищото. Втората линия е външна – както ясно се видя, въпросът с българската организирана престъпност е не само въпрос български, но и общоевропейски, доколкото от Европа се принудиха да не ни пуснат в Шенген заради него, пък ГЕРБ искаха този Шенген да си го имат закачен на ревера преди изборите догодина.
Така че наличието на воля им го признаваме отвсякъде, в случая говорим обаче за наличието на способности. Защото в резултат на волята истинско събитие можеше и да настъпи, ако прокуратурата и полицията бяха събрали достатъчно добри, годни за пред съда доказателства, та да има и осъдени за тежката си престъпна дейност, а не само арестувани и пуснати на свобода под различни благовидни форми. За някои обвинени в различни прегрешения или направо далавери бивши политици пък дори и показен арест не настъпи, какво остава за пускане на свобода. Те затова и продължават да се чувстват толкова несвободни, горките, та стегнато дрънкат глупости от високите си партийни трибуни по адрес на управлението. Ето защо оценката за наблюдаваната в България борба с престъпността като цяло е, че засега тя всъщност е анти събитие. Дали “анти”-то ще отпадне занапред, предстои да видим.
Ще препусна на бърза ръка, граждани, през другите две велики дела в класацията, определени като събитие – изборът на Кристалина Георгиева за еврокомисар и настъпилата динамика при строежа на магистрали в България. Само ще ви припомня, ако сте забравили, че според правилата на ЕС еврокомисар – българин трябваше така или иначе да бъде избран. Просто е предвидено броят на комисарите да бъде колкото броят на страните-членки. Това не означава обаче, както сме свикнали да казваме за нашенските партии, че и магаре да кандидатираме, магаре ще ни назначат. Видяхме на живо, че не става така. Но че името на нашия комисар все пак е точно Кристалина, заслугата си е лично нейна, не на българския народ като цяло, та да се пъчим чак толкова. Задъханото строителство на магистралите пък ни изглежда като истинско коледно чудо, извършено от Борисов, само защото всички други правителства досега се потриваха и не свършиха нищо по въпроса, освен да откраднат някакви реални пари чрез виртуалните си действия по темата.
Не мога обаче да не се спра по-подробно на последното “събитие” в класацията на “Дарик”, граждани – създаването на новата президентска формация АБВ. За нея се знаят твърде малко неща със сигурност, но едно от тях е, че ще бъде официалната “пета колона” на Русия в България. Друг е въпросът дали случайно или нарочно, но пръкването на АБВ сякаш съвсем символично е поставено точно на пето място в класацията. Така е то, с тази наша склонност към иносказания, няма как да не обичаме хора като Пената, който и онзи ден ни припомни с характерната си мъдрост, че “дъно винаги е имало и ще има”. Пък това показва, че може и да е прав Данчо Велчев, според когото съвременната представа за нация напоследък неразривно се свързва най-вече с футболните успехи. Извън футбола обаче, като си спомним казаното по-горе за естонците, които в името на националното си добруване и европейско бъдеще бутнаха руските паметници, пък в същото време си дадем сметка, че ние класираме сред най-важните за страната си събития раждането на новата, проруска, при това напълно незаконна, президентска политическа формация, веднага можем да разберем защо се очаква занапред и мнозина други българи да се запишат естонци.
От патриотизъм ще го направят, ето защо. Жалко само, че по този начин се саботират героичните усилия на Божодимитров, който чрез безкористно раздаване на паспорти досега от много редови украинци и молдовци въздигна сума български патриоти, та да ни попълнят бройката на нацията до седем милиона. Така де, кой иначе ще им гласува за АБВ-то, освен вечните лично благодарни. Или вечните финансово, властово и кадрово обвързани. Защото другата опция е да им гласуват пак само вечните нещо недоразбрали. Но тяхното количество в България напоследък: 1/ по отношение на АБВ силно намалява и 2/ – гласовете им трябва да се делят между АБВ и БСП, което прави работата още по-несигурна.
Но и от много други гледни точки определянето на АБВ като събитие в българския живот е напълно погрешно – защото на практика все още е нероден Петко, защото заявката да се прави нов бардак със стари чаршафи е нереалистична, защото за никое общество не може да е важно онзи, който го е лъгал нагло през последните десет години, да продължи да го лъже и през следващите десет.
Е, знаем, че поне за нас, естонците, това със сигурност не може да е важно и значимо събитие – би казал Йордан Велчев, ако случайно го срещнеш на Главната в Пловдив и го попиташ.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com
Чудото на Рождество
Всяка година празникът за Рождеството на Нашия Спасител Господ Иисус Христос, наричан от нас с думата с неясен произход Коледа, се съпровожда с клишето, че на Коледа стават чудеса.
Това всеки тълкува за себе си както намери за добре. Всеки влага смисълът, който му е удобен. Един иска рожба, друг изцеление, трети къща, кола и пари. Някой пък иска булка или друго – каквото се сетиш. А като го и получи – свързва Коледата с чудо.
Има хора, за които чудото e, че развързват кесиите си да даряват – тъкмо по Коледа. И тъкмо тогава по социалните домове, за които през годината рядко се сещаме, се изсипва рога на изобилието.
От много, много години духовници, богослови, философи, мъдреци и всякакви умни люде тълкуват и се упражняват по темата за Чудото на раждането на Христос. И ако Възкресението е онази изконна и неподлежаща на съмнение истина, върху която се крепи вярата ни и не подлежи на съмнение, то рождеството на е обяснявано и обяснявано като се набляга на това, че Бог ни е пратил Своя Син, за ди ни спаси от греха като погине заради нас – човеците.
А ние като сме човеци няма ак да не сме грешни във всеки ден и всеки миг, защото това ни е заложено изначално в човешката ни същност.
Всяка година и аз виждам и разбирам в Чудото на Рождеството по някоя от многото истини, които преди мене са прозрели други хора, а сега е дошъл и моя ред да ги проумея през собствения ми опит и практиката на вярата, през моя си поглед и тегобата на греховете, които съм натрупала и трупам и които съм осъзнала, признала и изповядала или не съм осъзнала и затова не съм и признала.
Да – Господ ни е пратил Своя Син с ясната мисия да спаси човеците.
Да - Той е живял и е деятелствал с ясното съзнание за своята мисия да пролее кръвта си за и да напусне тленното си тяло, което ние с такова старани отглеждаме и което много повече се грижим, отколкото за душата си.
Да - Той е знаел, че отива на гибел, за да избави от греха всичките човеци – и праведните и грешните.
Този е примерът, завещан ни от Христос. И това е чудото на Рождеството – да се родиш и да живееш за другите, отказвайки се от себе си. Примерът да се научим и да можем да се жертваме за другите, отричайки се от себе си. Примерът да обичаме враговете си и да не мразим онези, които са ни сторили зло. А когато имаме подтик да им отмъстим – да съумеем да сторим добро. За мнозина това е необяснимо, но то не е никак трудно.
Ако съумееш да простиш и да приемеш с разбиране и любов всеки, който от алчност или от глупост или от самонадеяна гордост, или от криворазбрана себевлюбеност или пък поради своята примитивна бездуховност ти е сторил зло, и ти самият ще се почувстваш по-добре. В тебе се ражда онзи човек, изпълнен с любов, търпение и смирение, с които се роди Богомладенеца. Гордостта, суетата, тщеславието, алчността са пагубни.
Ако всеки път в себе си раждаш любов към човеците – ближни и враждебни и в душата си не таиш злоба, желание за мъст и гняв – значи част от Чудото на Рождеството Христово е и в тебе.
То не е само в това да обичаш ближния или майка си и баща си, но и враговете си. То не е в готовността да дариш от многото, което имаш, но да дадеш и когато нямаш.
Коледа
Идват празници и всичко живо държи да честити Коледа, да пожелава хубава Нова Година, да праща картички, да пазарува да откат и току да прави разнообразни пожелания.
Най-хубавото, което получих, отвъд личните, идващи от семейството и от близките приятели, беше малко странно.
Поздравиха ме с публичното изявление на Майкъл Мур относно Джулиан Асанж.
За незапознатите, Джулиан Асанж е част от WikiLeaks, които често публикувам докумнети засягащи действия на правителства и организации.
По този повод от Америка са му вдигнали мерника, а той беше обвинен в изнасилване от две шведки.
Темата бързо ескалира и стана безкрайно грозна, защото огромен процент от хората отхвърлиха тотално възможността обвиненията да са истински, за съжаление твърде редовен подход, когато публична личност е обвинена в изнасилване. (Каква е идеята, че публичните личности, понеже са известни са неспособни да извършат нещо лошо? Нещо, което много пъти сме виждали, че не е вярно, но подходът се запазва, за съжаление).
Следих темата отблизо, както в българските блогове, форуми и дискусии, така и навън и се начетох на доста притеснителни неща.
Имаше разнообразие от доводи какво точно се случва, но конкретните подходи, с които Асанж беше защитаван бяха най-малкото странни.
Най-често срещаната беше как от Интерпол не преследват изнасилвачи (Роман Полански е свеж пример) и това някак си е странно доказателство, че всъщност това е просто претекст. Защото… голяма работа, изнасилване, не е като да е „истинско“ престъпление, нали… Нищо, че се случва на 1 от 4 жени и не е точно изолирано явление…
За мен лайното удари вентилатора, когато адвокатът на Асанж направи публично изказване, в което твърдеше, че престъпление не е имало, че всъщност в Швеция е престъпление да правиш секс без презерватив (което не е вярно, няма такъв закон), чиято глоба е няколкостотин долара (също както законът, за който си съчинява адвокатът, глобата също е несъществуваща). Скоростта, с която тези твърдения беше оборена беше почти мигновена, но все още чувам/чета хора, които използват тези думи като аргументи и като доказателство за горкичкият, невинен, набеден идеалист Асанж.
Трудно ми е да съчувствам на Асанж, защото дори да бъде депортиран в Америка, към него няма повдигнати обвинения (до този момент) и всъщност той не е нарушил закона. Вярвам, че със сигурност е размътил водата, но честно казано, въпреки постоянните си обещания, до този момент не съм прочела нищо толкова скандално или противоречащо си с официалната политика на държавата.
Може би най-грозният момент от цялата история беше когато Майкъл Мур (авторът на „Пич, къде ми е страната“) обяви публично как никога, никога не трябва да се вярва на официалната версия и на официалните власти, нарече обвиненията в изнасилване hoohaah, т.е. в смисъл на глупости и като цяло изглеждаше изключително самодоволен.
Последвалата бурна реакция беше значителна. Едно е да спориш за права на свободното слово, друго е да заявиш публично в ефир „никога, никога не вярвайте на жертви на изнасилване“, което при положение, че идва от богат, бял, известен мъж, звучеше дори още по-чудовищно. Всъщност, който и да го каже, звучи ужасно, но може би идеята, че точно човек, който уж се бори за демокрация, да омаловажава престъпление, е толкова плашеща.
Моя любима блогърка, Сади Дойл проследи темата, беше начело на публична туитър дискусия, в която много точно се посочва какъв точно е проблемът и защо темата вече не е просто до това дали Асанж е невинна жертва или не.
Явно дискусията е свършила работа, защото М.Мур е проверил данните и информацията, която до преди този момент бе приемал без замисляне, а именно какви точно са обвиненията и зае по-различна позиция.
Цитирам:
Every woman who claims to have been sexually assaulted or raped has to be, must be, taken seriously. Those charges have to be investigated to the fullest extent possible. For too long, and too many women have been abused in our society, because they were not listened to, and they just got shoved aside… The older people here remember how it used to be. It’s not that much better now, it got a little better, because of the women’s movement made that happen.
Всъщност Майкъл Мур, поне за мен, каза голяма глупост.
Защото не просто не е прекарал десет минути, за да се поинтересува по-сериозно от проблема, да се поинтересува поне в собствената си държава как стоят нещата, ако не в глобално ниво, но аз не мога да забравя Роман Полански и публичната реакция, която беше прекалено подобна, думите на Упи Голдбърг, как това не е било „изнасилване“ изнасилване (очевидно 30+ годишен човек да напие и насили момиче, което още няма 14, магически се превръща в нещо нормално, ако извършителят е известен бял мъж, режисьор на филми) и прочие подобни аргументи.
И все пак… стъпка в правилната посока. Когато някой публично каже подобна въпюеща, опасна глупост, то той/тя бива коментирана и не остава без реакция.
Така че… ето, наистина нещо хубаво. И ми дава някаква надежда за Новата Година, че толерантността към престъпленията от подобен род няма да бъдат смитани под килима и че евентуално процентът необявени престъпления ще падне, а обвините и осъдени престъпници и рецидивисти ще се повиши.
Но да видим.
Колкото до Асанж, той още не е осъден и още не е депортиран, така че може би първо трябва да се изчака да се види какво точно ще се случи и какво ще е решението на Швеция, преди да започнат да се леят сълзи колко е жален и горък Асанж и как е жертва на конспирация.
Не ме разбирайте погрешно, смятам, че организациите и правителствата имат нужда от строг контрол и от пълна прозрачност пред обществото, но това не означава, че хората занимаващи се с това нямат права и отговорности и спират да бъдат отговорни за действията и постъпките си.
Весела Коледа, хубави празници…
Filed under: абсурдно, бръмчащи мисли, политическaта отговорност Tagged: Америка, Джулиан Асанж, Майкъл Мур, Швеция, демокрация, закони, изнасилване, обвинения, престъпления, wikileaks
2 години от офанзивата в Газа #Gaza2
На 27 декември се отбелязва втората годишнина от офанзивата в Газа, извършена от израелската армия. По време на 22-та дни в края на 2008 г. и началото на 2009 г., повече от 1400 палестинци бяха убити, от тях 1/3-та бяха жени и деца.
Много инициативи бяха проведени, целящи разкъсване на обсадата, наложена от Израел над Ивицата, откакто Хамас взе властта през 2006 г. През май 2010, международна флотилия (Freedom Flotilla) с продоволствия за Газа направи опит да навлезе в Ивицата Газа, като в резултат на това бяха убити 9 активисти в международни води, когато израелски ВМС удрят кораба “Мави Мармара”.
(мненията “да” и “не” за флотилията, прочете тук -част 1 и част 2)
Оттогава насам международните сили искат отслабване на натиска на блокадата – напразно, защото в Газа все още няма лекарства, основни хранителни продукти и електричество, а всекидневно бива бомбардирана от израелски F16.
Ето защо ние, всички активисти, обвързани с палестинския проблем, решихме да дадем старт на онлайн кампания, чието начало е 27 декември 2010, като целта ще е отбелязване на втората годишнина от клането в Газа и повишаване на информираността за положението в Палестина.
Какво може да направите?
- В Twitter, поствайте/репоствайте всички tweet-ове, свързани с Газа/Gaza, отбелязани с тага #Gaza2. Това могат да бъдат линкове, новини, факти, лични изявления. @VEPalestine ще поства много материали.
#Gaza2 Live updates:
- Във Facebook принципът е следният. Поствайте и/или репоствайте всички линкове с материали, които можете да намерите за Газа. Целта отново е да се повиши осведомеността.
Посетете за повече информация блога “Никога повече Операция Cast Lead”.
Сложете тази картинка на профила си:
http://siegebreak.files.wordpress.com/2010/12/gaza21.jpg
Най-коментирано:
Търсене
Архив
RSS Абонамент
"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.
Ново: Публикуване
- Информацията от RSS канала на pressbulgaria.com се публикува автоматично и в gramophon.com.
2004 - 2018 Gramophon.com