Кратка хронология на бунта в Тунис и защо се случва той

12/29/10 17:18
(http://ruslantrad.com/)

Кратка хронология на бунта в Тунис и защо се случва той

Правителствата още си мълчат, но най-накрая медиите се размърдаха. След като властите в Тунис обвиниха Al Jazeera, че настройва населението срещу властта със своите репортажи, сега Guardian се включи с коментар от журналиста Брайън Уайтейкър. В коментара си той сравнява падането на режима на Чаушеску през 1989 г. в Румъния със събитията, случващи се в Тунис днес и режима на Бен Али. Ако си припомним, режимът на Чаушеску изведнъж се срива след 22 години управление. За западните медии е дори малко неочаквано последвалото кърваво решение. В един момент народното недоволство се изсипва по улиците на Букурещ и за сравнително малко време режимът пада, като с това си отива цяла една епоха в историята на Румъния. За добро или лошо.

"За правото на журналистите да работят без натиск",гласи надпис в протест на Съюза на тунизийските журналисти.

В момента бунтовете и демонстрациите в Тунис показват, че режимът на Бен Али може да сподели подобна съдба с тази на Чаушеску, с някои разлики. Тунизийската власт има силната подкрепа на западните правителства и медийното мълчание е само един аспект на това приятелство между Бен Али и западните лидери. От началото на бунта в Сиди Бузид, през сблъсъците с полицията, та до опитите за самоубиство на няколко души, притиснати от бедността на тунизийската провинция, в Twitter текат гневни статуси, свързани с мълчанието на медиите. И активистите имат право, ако погледнем как бе отразено напрежението в Техеран миналата година при студентските бунтове, и как се показва положението в Тунис днес. Липса на въпроси, липса на покритие на събитията, а всичко това е спомогнато и от цензурата. Но в Иран също имаше цензура и въпреки това бяха отразени дори туитовете на студентите от Исфахан и Техеран.

Да припомним защо се случват тези неща в Тунис (първи и втори постинг за началото на бунтовете). Демонстрантите бързо превърнаха социалната криза в политическа за страната, показвайки пластовете от нередности на режима на Бен Али. Началото на протестите бе дадено след като 26-годишният Мохамед Буазизи, живеещ в Сиди Бузид, се опитва да се самоубие поради липса на работа. Той е образован, има университетска диплома, но е принуден да продава зеленчуци на пазара, за да изхрани семейството си. Той няма лиценз за тази дейност и когато властите идват и изземат производството, той толкова се отчайва от живота си, че се опитва да се подпали. Миналата сряда друг човек се самоуби с ток и с викове “не на безработицата”. Това доведе до запечатване на града от властите и последваха протести.

(Вляво е карта на бунтовете в Тунис, натиснете картинката за голям размер)

В петък (24 декември) бунтовници в Менцел Бузайен подпалиха полицейски коли, локомотив, полицейското управление и централата на управляващата партия. След като бяха нападнати с коктейли “Молотов”, полицаи отвръщат с огън и убиват младеж, който се намира сред протестиращите. До събота (25 декември) протестите вече обхващат и столицата, където на 27 декември се проведе втора демонстрация.

Отразяването на тези събития е меко казано слабо. В Тунис пресата, разбира се, е строго контролирана, а международните медии проявяват слаб интерес. В контекста на Тунис, обаче, тези събития са много важни. Това е най-полицейската държава сред всички в Северна Африка и Близкия изток. Никога не са се случвали протести, а още по-малко из цялата страна.

Същевременно активистите от Сиди Бузид продължават да качват колкото се може повече материали, свързани с бунтовете. Преди 14 часа във Facebook пуснаха видео, на което се виждат протестиращи, влезли в сблъсък с полицията.

Според новините, които идват от Тунис, изводът е, че този режим не е успял да направи така, че системата да работи добре и властта губи контрол, защото само при първите дни в сблъсъците с полицията участваха над 1000 души.

И да кажем отново за безработицата. Официално тя е около 13%, но в действителност може да е по-висока, особено сред хората с висше образование. Според скорошно проучване, 25% от мъжете с висше образование и 44% от жените са безработни, особено в Сиди Бузид. Това очевидно е доста странно, на фона на цялото тръбене колко развит е Тунис, колко голям туристически поток има и как той осигурява добър живот за тунизийците. Разбира се, че повечето от средствата отиват в джоба на управляващите.

Засега президентът Бен Али избягва грешката на Чаушеску да се скрие дълбоко в правителствената сграда. Напротив, той още се изтъква по медиите в страната. Но получи студен душ от собствената си партия, когато произнесе слово в Сиди Бузид миналата седмица, с което трябваше да се успокоят протестиращите. Повече от 1/3 от партийците не дойдоха. А фактът, че властта сега се опитва да намери 15 милиона долара за Сиди Бузид, говори, че протестиращите имат право.

Режимът на Бен Али се опитва да се задържи засега. Той идва на власт през 1987 г., когато обявява президента Бургиба за “негоден”. Може би е въпрос на време това определение да получи и Бен Али.

Последни ъпдейти с таг #sidibouzid в Twitter: