1. Какво е постигнал Тодор Живков?

2. Едно заседание на правителството

3. Тотю и Бойко – за Нобелова

4. Корпоративна банка

5. Срив на еврото?

6. Нова книга: Кой е виновен за кризата?

7. Антикризисна бюджетна политика

8. Много лоши новини

9. Ако се провалим, няма проблем – вие ще платите!

10. Бедни сме – но защо?

Блогът за икономика 2010

1. Имаме си и национализация

2. Образованието има значение

3. Той не знае…

4. Ненужен стадион и скъп затвор

5. Есенна прогноза на ЕК

Блогът за икономика 2010

Диктаторското управление на Зин ал Абидин бен Али е в сериозна опасност, след като протестите и днес не спряха. Да се надяваме, че няма да спрат скоро, за да покажат на света, че Тунис не е един плаж с хубави сини прозорци и бели къщи, а страна, в която младите, образовани хора са в голям процент безработни (гледайте видеото по-долу, за да научите повече).

В статията си “Защо не вярвам в свободата в Интернет”, Джилиън Йорк показва някои данни за интернет достъпа в Тунис. Положение е много по-зле от която и да е друга арабска страна-така например, Сирия се е смъкнала на 5-то място от трето, за сметка на Тунис, който е на 4-то място в топ 10 страни с интернет цензура.

(може да видите данни в сайта Heredict, който показва недостъпните сайтове в отделни страни)

В същото време, образът на Тунис е добра обработен – представяна като стабилна икономика, развита държава, може би единствената в района на Северна Африка и др. За страната и режимът не се говори нищо лошо, както става това за Сирия, Египет, Либия, С. Арабия и др. По световните медии, дори у нас, единственото, с което свързваме северноафриканската страна са туристическите дестинации, хотели и плаж.

Тунис е на път да “зарази” целия арабски свят или най-малкото страните около себе си с бунтовен дух. Всичко това много вдъхновява младите, твърди в своята статия “Вдъхновяващото въстание в Тунис”, авторът от Guardian Несрин Малик.

Видео, което показва добре нивото на безработица в Тунис и проблемите там.

Прочетете също:

• January 3, 2011 -- Почина тунизиецът,започнал бунта в Тунис.Кибератаки удариха правителствени сайтове
• January 2, 2011 -- Нова вълна протести в Тунис #sidibouzid
• December 29, 2010 -- Кратка хронология на бунта в Тунис и защо се случва той
• September 7, 2010 -- От идеи към действие:Успешният пример като средство за трудова активност
• June 5, 2010 -- Интернет глупостта след атаките над флотилията

Министърът на отбраната Аню Ангелов каза днес пред БНТ, че главнокомандващият е “гол”. Или ако щете, че е “гола вода”, защото се обажда по въпроси, от които не разбира. Ангелов посочи очевидното: Първанов не е военен експерт и не той трябва да прави реформата в армията. Онова, което Ангелов не уточни, но е ясно за [...]

След като само преди месец изпратихме старата година и в сайта направихме една субективна, но пък разнообразна равносметка на книжния живот у нас с помощта на писатели и журналисти в Моята книжна 2010, сега е време да се „върнем” към бъдещето. През изминалите 2 седмици попитахме издателите у нас, с какво планират да ни изненадат през 2011 година - кои ще са книгите, върху които ще фокусират своето внимание и кои са авторите, които ще завладяват съзнанието ни със своите истории и не на последно място, книгите за които ще четете в "Аз чета" и ще можете да си купите от... и до това ще стигнем.

Бербатов прилича на Шелдън!

Разликата е само в косичката

Избрах да започна новата година с едни от последните снимки на старата. Хубаво е да има приемственост, а и това е още един начин да си припомниш колко близко всъщност е уж толкова далечното минало. А тези две синьо-бели споменчета са от хижа/езеро/връх Безбог на 31 декември.

Много е приятно да изкачваш върхове в края на годината. Предполага, че през следващата може да стигнеш и още по-високо. Само че да ви разкрия една тайна: тази година нищо няма да се промени. Няма да си спазим новогодишните обещания, ще продължим да допускаме същите или в най-добрия случай леко модифицирани грешки. Ще си носим старите дрехи, някои няма да откажат цигарите, други няма да отслабнат. Аз няма да спра да ям пици, нито пък ще прочета всички книги, които съм планирала. Но понякога така е по-интересно Всъщност най-ценното е да поглеждаш към вчера като към адски далечно минало (защото все пак е минало) и всяка сутрин да започваш деня с ентусиазма на едно ново начало. Именно тогава той ще ти донесе изненадващи възможности за покоряване на някой непознат красив връх. Ако е клиширано, защо толкова рядко се сещаме да го правим?

Обещавам това да е последният безсмислено-позитивен пост за… някакво време. Но днес, за първи път от доста отдавна, ми е празнично.

Още по темата:

1. София следобед
2. Водно
3. Запечатани мигове от едно пътуване

Мохамед Буазизи, безработният мъж, който се самозапали в Тунис през миналия месец и предизвика вълна от антиправителствени протести в цялата страна, е починал от раните си през нощта, съобщава сайтът nawaat.

Неговите действия на 17 срещу 18 декември, бяха разглеждани като олицетворение на тежкото положение на безработните в Тунис -особено младите – и протестите се насочиха главно към президента Бен Али, които продължават досега. Национална стачка ще има и днес.

Междувременно група, известна като Anonymous твърди, че са започнали успешни кибератаки срещу различни сайтове, свързани с властта в Тунис, с което изразяват съпричастие към бунта. Сайтът Tech Herald съобщава, че:

В този момент няколко тунизийски правителствени сайта са премахнати напълно или са силно ограничени заради DDoS атаки. Включени в списъка с цели са pm.gov.tn, rcd.tn, benali.tn, carthage.tn, bvmt.com.tn и ministeres.tn. Освен, че е ударен, домейнът на министър-председателят е оставен онлайн с послание от анонимната хакерска група.

Повечето от участниците в Anonymous казват, че са от Тунис. Повечето ударени сайтове изглеждаха така, така и така.

Прочетете също:

• January 2, 2011 -- Нова вълна протести в Тунис #sidibouzid
• January 2, 2011 -- Стотици скандираха по улиците на Тел Авив в знак на протест срещу убийството на Джауахер Абу Рахма
• December 29, 2010 -- Кратка хронология на бунта в Тунис и защо се случва той
• April 15, 2010 -- Медийното затъмнение на кризата в Египет
• April 14, 2010 -- Задава се политическа буря в Египет

[Здравен министър]: ...са много хубави и с много добра цена пътеките [клиничните - уточнение на автора]

[Въпрос] ..Показахме преди време и с участието на шефа на бърза помощ ситуация, в която пациент чака няколко часа за линейка. Обяснението на бърза помощ, на Спешна помощ беше, че имат много малко екипи, много малко линейки, с предимство обслужват малките деца и така, и работят в много непривлекателни условия, ниско заплащане, затова спешната помощ понякога я чакаш 4-5 часа.

[Същият министър]: ...за да има повече линейки, ето точно това, което казахме, и на д-р Гелев сме го предложили, и трябва да стане от следващата година.

Упссс! Бате здравен министър, бате Константинов, тези, които преебавате с липсата на адекватен транспорт - а повечето от тях са основно от малки градове и села и повечето са бедни, а там, където живеят, няма апарати за хемодиализа - преебавате ги с идиотската ви система от министерството за хемодиализата, а сега още повече я затягаш - за тях какво какво ще кажеш?

Източник: Интервю на здравния министър Стефан Константинов пред "Дарик радио"

Няма да сквернословя, само въпрос:

Абе, бат`Бойков министре - защо продължаваш делото на двата предходни кабинета? Даже ги затягаш още (лимитът на направления и прегледи)

Пояснявам, че у нас няма клинична пътека за лечение и рехабилитация след инсулт - и близките шарят яко пари - ако имат - обаче в повечето случаи си струва, защото при добро медикаментозно лечение, съпроводено с добра рехабилитация, немалък брой се възстановяват до степен на възстановен интелект, да говорят, да ходят, да се самообслужват, даже някои - Йоско Сърчаджиев и един мой далечен роднина в някаква степен опитват да вършат професионалната си работа - не с предишното качество и интензивност, разбира се.

Също няма клинична пътека за деменциите. Близо 60% процента от хората над 65-70 години страдат от деменция и при много е в начален стадий. Не знаете, че при навременна диагностика и адекватно лечение при значим брой от тях процесът се забавя до степен да не са 24-часово зависими от близките си.

Съпоставка: в Австрия се отделят около 30-35 млн. евро за страдащите от деменция. А тук ако близките имат - яко пачки на докторите.

За децата с детска церебрална парализа (ДЦП) родната държава също не дава лев. А при тях е особено важно - защото при подходящо лечение голям брой се възстановят дотам, че (почти) не се различават от здравите. Не знаете и че голям от децата с ДЦП имат съвършено нормален интелект, само тялото им е увредено и то - обратимо.

Не знаете, че страдащите от хидроцефалия трябва да бъдат оперирани, за да се имплантира в мозъка шънт (нещо като клапа), който отвежда излишната цереброспинална течност от мозъка в стомаха, така че натискът й върху мозъка да спре и те да се развият като здрави деица. Без шънт се развиват (разговорно казано) слабоумни. Да, държавата поема операцията, но не и цената на шънта, която е 1000 евро.

Знам във всички детайли проблема с хидроцефалият не само заради мамама, а защото наскоро я установиха, (и эпонеже съм медицински маниак изучих повече от психиатъра й и от невролога й. Знам по-малко от неврохирурга (щото той слага шънтовете и е наясно с практиката - за разлика от мен). Неврологът, при който я прати джипито й, каза каквото и да е, освен, че има начална деменция. Психиатърът, който аз намерих установи начална мозъчно-съдова деменция (просто казано - артериите, които снабдяват мозъка с кислород, са стеснени от холестерол и мозъкът страда). Почнах да плащам (тестът при психолог за установяване степента на увреждане на мозъка = 40 лв.) установи, че деменцията е в съвсем начален стадий. Той не поиска нищо, щото е верен приятел. Праща я на на скенер, от който се установява не деменция от мозъчно-съдова болест, а хидроцефалия със съпътстващите я нарушения (тежка депресия, проблеми в паметта, в ходенето - бавно ходене с малки стъпки, влачейки краката по пода, стигащи до често падане, проблеми със задръжката на тазовите резервоари (т.е., понякога изпускане по малка и голяма нужда). Шънтът ще реши почти всичко - за около 7-8 години (после трябва нов шънт, но голямата част не преживяват тези години, поради други старчески заболявания). Майка е на 77. Кръвното й е овладяно с подходящи медикаменти, исхемичната болест на сърцето - също. Защо да не получи още 7-8?

Немалко възрастни (над 10% от близо 60%-те, диагностицирани като съдова деменция всъщност имат хидроцефалия.. Причината не е както при децата с ДЦП /сериозни усложнения при раждането/, а, общо казано, възрастови изменения). И при тях в около 80% шънтът помага.

Но!!!! Касата покрива стойността на операцията, не и цената на шънта - 1000 евро. Същото е положението със замяната на абсолютно износена тазобедрена става (която прави болния инвалид) - операцията се плаща, новата става- не. И там цената е от сходен порядък. Сигурна съм, че има немалко подобни случаи при други сериозни заболявания.

Да коментирам? Да изразя чувствата си - което не мога без сквернословия? Няма смисъл. Тези, които правят тези неща, не четат блога ми. И да го четат - пука им.

А другите, непричастните към жестокостта и неизбежната присъда на болните - сърцето и умът им коментират. Със сквернословия - мисля.

Честита Нова Година на всички, които бяха с нас и ни подкрепяха през изминалата година. Пожелаваме Ви една сбъдната мечта, нови идеи и много, много поводи за детски усмивки.

От  семейството на  КРОКОТАК, към което, дни преди Нова година се присъедини и малкият Андрей:)

Дни, месеци, години – нещо толкова абстрактно за децата. Със сигурност им е трудно да разберат как месеците правят година и седмиците се превръщат в месеци. Затова и подготвихме този календар за оцветяване, в който сме се опитали картинките на всеки месец да са тематични.

Използвайте скролера на прозореца, за да видите всички документи. Когато кликнете върху дадена картинка, тя ще се увеличи и ще може да я разпечатате на принтер.

Вижте още:

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Три пролога в Заека

1. Заекът прилича на красива и леко тъпа манекенка – всички я преследват, като се точат за пиршество на плътта, но после бързо бягат, защото започва да им липсва духът на пиршеството. Някои бягат и преди това, както стана веднъж с мен.

Преди години на един прием срещнах три оскъдно облечени девойки. Всъщност, не толкова аз ги срещнах, колкото те ме наобиколиха – тогава още не бях започнал да оплешивявам и хващах око. Момите неспирно бъбреха нещо несвързано, но се смееха по такъв прелестен начин, че главата ми се врътна. Опитах нежно да обгърна трите едновременно и да ги подкарам към по-уединено място. Няма да повярвате, но успях, толкова кръшни кръстчетата им бяха. Обаче нали си падам интелектуалец, реших първо да се поразговорим малко, та попитах: – Какви сте вие, приказни красавици? Пък те през смях отвърнаха: – Ами хостеси сме! И тогава аз пак: – Какви, какви? А те настояват на своето: – Хостеси, хостеси!

И досега се чудя кой ме би по главата да питам, особено втория път – нали още след първия можех да се направя на недочул, да забравя и да му мисля след пиршеството. Но пустото заешко бързане към духовното познание преди всичко…..Тогава установих, че като чуя някой доброволно да се нарича хостеса или адреналинка, или както там още се наричат помежду си съществата такива, адреналинът ми веднага изчезва, независимо от добрите перспективи за рекордна в моите очи четворка.

2. Съществува поверие, че човек трябва да носи в джоба си заешко краче за късмет. На пръв поглед в това има логика, ако се приеме, че в нашата Вселена късметът е разпределен равномерно между всички твари и заешкото краче всъщност добавя късмета на заека, от който е взето, към твоя собствен. От друга страна обаче – не ще да е бил особено голям късметлия онзи заек, чиито краче носиш, затова този план за човешки просперитет ми изглежда малко неправилно скроен.

3. Специално за Годината на Заека има много предсказания, които изглеждат абсолютно погрешни, но най-погрешното май е направила ясновидката Катя, горката. Тя казва: “2011 ще е една наистина спокойна година. През нея ще цари спокойствие и увереност. Дипломацията ще се засили, политическите сили ще се споразумеят по много важни въпроси и ще се сключат множество контракти и споразумения. Вярната преценка и разумните постъпки ще властват през 2011 година.”

Кате, Кате-е-е-е, дано поне си достатъчно красива, защото виждам, че ако разчиташ на ума и гадателския си талант, гладна ще си умреш, душо! Добре, думата “контракти” си чула отнякъде, но на бас, че не можеш да обясниш откъде точно спокойствие и разум ще дойдат в тази предизборна година, дето ни се задава. 

Бим

Има един пич, съдружник с други двама, дето ми дължат пари – малко по техните критерии, много по моите. Не само аз съм им кредитор обаче. Дължат пари и на цял екип, нает да им работи. И в един момент, когато дълговете им към тях са се натрупали за близо година време, главният съдружник си купува нов “Мерцедес”. Онези от екипа са възмутени, излъчват делегация, която ходи да го пита “Как така?”. А той им обяснява всичко добронамерено и картинно. “Криза е – казва човекът с поучителен тон – затова и вие, и аз, всички ние трябва да стягаме коланите. Вярно, купих си “Мерцедес”, но пък не съм си назначил шофьор и сам си го карам”. При което делегацията зяпва от изумление и се връща кротко на работа.

Ами напълно ги разбирам – какво да кажат хората? То подобна наглост не можеш дори да си я представиш, камо ли да я видиш реализирана на живо спрямо теб и да реагираш адекватно. При това трябва да имате предвид, че историята си е истинска, а не някакъв метафоричен камък в градината на финансовия министър Симеон Дянков. Не, въпросното съдружническо трио от не особено естетични в кръста и в морала хостеси наистина съществува, бизнесът им е чист, целият на светло и видимо в Пловдив. А представяте ли си, граждани, какво тогава се случва в сивия сектор на българската икономика, да не говорим за черния.

Аз лично не мога да си представя точно. Затова пък съм се зарекъл специално тия три мъжки хостеси този път да не ги пропускам, да ги изправя пред зеленото сукно и да не разреша да ми свърши адреналина, докато не си получат заслуженото. В смисъл – докато аз не си получа заслуженото, а те да си платят с лихвите и отгоре.

Блазня се от мисълта, че така донякъде ще дам и необходимия личен пример за проява на гражданско съзнание в тази страна. Защото съм сигурен, че всеки път, когато оставяме някой да ни разиграва като маймуни, наливаме вода в мелницата на анти-еволюцията. Нали дори да приемем, че теорията на Дарвин не е чиста сатира спрямо човешкия род, на каквато ми прилича всъщност, а е наука, все пак изводът от нея е, че трябва поне да се стремим от маймуни да се превърнем в хора, а не от хора – в маймуни. С други думи, разумът да надделее над характерната ни плътска страст – да оцеляваме без достойнство. 

Бам

Решил съм, въпреки изразеното по-горе колебание по темата, през тази година да нося и аз заешко краче за късмет в джоба. Има няколко въпроса, по които късметът ще бъде страшно необходим, не само на мен, но и на всички нас, така че не е ясно откъде взорът помощ може да види.

Например какво ще кажете, граждани, за възможността сега, след като завладяхме и управляваме цяла Бразилия чрез Дилма Русеф, най-после да въздигнем и българския футбол до нивото на бразилския. Или поне някой и друг шампион във Формула 1 да ни се пръкне, след като и съответната писта ще си прокараме. Карнавалът им няма да го пренасяме тук, защото нашият карнавал, поне политическият, и без това е доста по-разголен и разгулен от бразилския. Докато се чудех обаче защо светът не го знае това и туристите ходят в Рио, а не идват в София на тълпи да се наслаждават, изведнъж ми просветна, че може би малко просташко им идва представлението. Ама за нас си е достатъчно добро, де. Или поне достатъчно сме му свикнали.

Ще имаме нужда от късмет също по отношение на руските енергийни проекти. Не искам да ме разбирате погрешно – не късмета да се направят в България, а късмета да не се направят. За целта съм скроил план. Трябва само като народ да бием една телеграма на “Уикилийкс” с молба освен от американските, да бръкнат и да разпространят малко информация и от руските дипломатически архиви. Така ще видим с какво точно Путин държи Борисов за топките и колко силно го стиска, след което, ако все още е възможно, ще помогнем на собствения си премиер да се откъсне от тази зависимост. Ако не е възможно пък, ще трябва да го хванем за същите топки с нещо още по-болезнено, за да му напомним, че за България българските интереси са по-важни от руските. Или поне – че българите могат да стискат по-силно от руснаците.

Третата сфера на обществен интерес, заради която ще нося заешко краче, е решението на въпроса с бившите ченгета от бившата комунистическа и бившата бивша Държавна сигурност. Не знам дали има нужда нещо повече да се казва по тази тема, все си мисля, че за умните хора е достатъчно само да се спомене, за да се съгласят. Но не би.

Давам си сметка, че вече цели десет години на връх новогодишния празник ченгето Гоце реди мъдри мисли от телевизора и ни поучава как по-добре да преживеем следващата година, без дори умните хора да му възразяват особено – най-многото да пропсуват и да махнат вяло с ръка към екрана. `Ми това време е половината ни преход, бе, граждани, давате ли си сметка…..Направо ми идва да се стисна здраво сам за гушата и да се гътна от срам по този болезнено невъзможен начин.

И на всичкото отгоре догодина Гоце ще си тръгне от президентството, но не защото сме го изгонили с дюдюкане и сме му вързали газено тенеке да трещи отзад, докато той бяга, а просто защото му е свършил мандата. Ами останалите ченгета, дето ни управляват живота? На тях кога им свършва мандата?

Бум  

Изборите отсега се очертават като истински бум на обществената вяра по българските земи. Например ГЕРБ може да спечели всичко, но не ми се вярва. БСП може да загуби всичко, но също не ми се вярва. ДПС вече подкараха задкулисен политически пазарлък и могат да направят добри предизборни сделки, което ми се вярва, макар да не ми се ще да го вярвам. Ако видя пък, че Синята коалиция направи добра сделка с избирателите, направо няма да го повярвам. И прочие.

Струва ми се, че като отделни електорални единици най-добре е да подходим към тези избори чрез здрава тенекия, пъхната в гащите, та да защитим някои от по-деликатните си части. Освен ако не решим, че няма нужда от това, защото после така или иначе ще трябва да наложим на лицето си маската на срама заради маскарите, на които пак сме се доверили.

Като гледам, всички продължават да се чудят кои ще бъдат основните кандидати за президентския пост. Доскоро и аз се чудех, но вече смятам, че най-добре ще бъде да постигнем консенсус и да издигнем на “Дондуков” ясновидката Катя. Така после няма да се питаме откъде ни е дошло на главата онова, което предстои да ни дойде, а ще знаем предварително, че ни го е докарала собствената ни апатия в Годината на Заека. В китайския календар на това му викат спокойствие, вярна преценка и разумна постъпка.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

За много години! С днешния разказ започваме Новата 2011 година, за която ви желая всичко най-хубаво и лек път! Владимир днес ще ни води към Корфу. Приятно четене:

Корфу- една вълшебна приказка...

Да се събудиш неусетно след дълъг път на Игуменица. Да закусваш на ферибота на път за остров Корфу докато се носиш по вълните. Да четеш Балзак и да гледаш хоризонта. Да те огрее Слънцето от изток. И за фон на всичко това – музика от Гърция. Топло. Слънцето току-що изгрява, морето е тихо и спокойно, ферибота е пълен с хора от различни националности и всички те пътуват към една световна забележителност, наречена КОРФУ. И така – да започнем отначало: Е, върнах се от

Корфу

Обиколих го половината – гледайте на картата да видите: [ge0_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Първо по новата магистрала се стига само за 6, 30 часа от границата. По магистралата има 55 тунела с обща дължина около 20 км. Та според мен си заслужаваше чакането да се направи тази магистрала, макар, че аз се бях навил да мина по старите пътища през планината. Та си мисля ( аз съм от Габрово) – да ги питаме тез гърци кой им изкопа тунелите, че да ни ги пратят да изкопаят тунела под Шипка, дето ние го проектираме вече 30 години)... Толкова по темата. Да се върнем на Корфу: Бяхме в селото Беницес. Беше 11:30ч на обед. Настаняват ме първи и минути след това вече бях на входа с малка раничка на гърба, готов да изучавам острова: Реших да хвана в същата посока след Беницес. Тръгнах пеша нагоре по пътя. На края на хотелите и къщите отляво се спрях пред един магазин за сувенири, пред който имаше голяма карта на острова на едно табло. И още преди да попитам дали имат карта на острова, вече човека ми я даде в ръцете – безплатно... имам и карта. Първо реших да повърва малко, а после да гледам накъде по картата. И тръгнах – по плажа, като свърши – по пътя. И така по пътя; по плажа, през заведенията и от време на време поглеждах на картата: минах Tsaki; – Agios Ioannis; – Peristeron; – MORAITIKA и стигнах до Messonghi. Едни прекрасни хотели, чисто море, палми, топло слънце, зеленина, плаж с едри камъчета. На Месонги излязох на пътя ( точно там, където магистралата завива към вътрешността на острова за Kavos. И там гледам една автобусна спирка и над нея светещо табло, че автобус за Беницес има след 49 минути... Продължих по другият ( по-малък и тесен път) край морето. Минах през Psaras,   Boukaris ( там питах едни баби пред едно заведение да ми покажат на картата къде се намирам)... И накрая стигнах чак до Petriti. Часът беше 17:15 ч и реших да се връщам. Засилих ход и се върнах пак до тази спирка на Месонги. И там пак имаше надпис на таблото – след 47 минути – автобуса... Седнах да пия бира на заведението до спирката и гледам кога ще мине буса... Обаче не след дълго видях зеленият автобус – (GREEN BUS) – който ходи до далечните дестинации – да се задава откъм кръстовището и да спира преди тази спирка, дето аз гледах... Тъкмо си бях изпил бирата, грабнах раницата, пресякох набързо, помахах на шофьора... а той отвори вратата докато завива и като зави – спря... буса беше от Кавос за Корфу... Качвам се аз, плащам си и му казвам да ми спре на Беницес пред хотел Потамаки... 1, 30 Евро ( ако се не лъжа беше билета). Слизам пред хотела в 19:29ч... а вечерята ни започва в 19:30ч... – оставям си раницата в стаята, измивам си ръцете и на вечеря... А после – веднага в леглото – уморен от разходката и преял на шведската маса. За да се събудя на другият ден и отново да закуся. Вторият ден на острова все още крие своите изненади. Предстои ни разглеждане на Двореца Ахилион, след него и Шел музеум ( е, пропуснах го Шел музеум – много малък ми се видя а и не ми се гледаше по това време). Затова пък двореца Ахилон го видяхме първи. Пред нас имаше само един автобус. Намира се в селцето Гастури по едни стръмни и тесни пътища. ( За него няма да разказвам – в интернет има достатъчно за него). Тълпите туристи още не бяха придошли, ние бяхме първи и го разгледахме на спокойствие, а само след 15-20 минути след като влязохме наоколо беше гъмжило от туристи – французи и още една – две групи. Казват, че този дворец трябва да се посещава сутрин рано. Защото само малко по-късно ако иде човек, ще може да гледа по-скоро хора и туристи, отколкото самият музей. И всеки се надвиква на своя език, бута се, снима... и пречи на другият след него. А през лятото малко преди обед – по пътя надолу ( който е еднопосочен – от едно място се влиза, а от друго се излиза) – вече може да се наброят стотина автобуса... с туристи. Автобусите пречат на пътя, а туристите – на другите туристи. Обиколихме го набързо, снимахме се – красота и зеленина. Долу на входа има магазин за сувенири. И може би само от там ( на друго място трудно се намира) – можете да си купите една книга, в която има описано всичко за остров Корфу – при това на български – само за 10 Евро. Купих си я разбира се – заслужава си – цветни снимки, история на острова, легенди и т. н. И там също има машинка за монета – сувенир ( пускаш 5 цента+ 1 Евро; въртиш една ръчка и отдолу ти пада монетата от 5 цента – в елепсовидна форма и на нея изрисуван остров Корфу – има две възможности за сувенир – другата е самият дворец Ахелион – на монетата – избира се – която мостра от сувенира е отгоре на машинката – тя излиза на сувенир – ако искате другата мостра да ви излезе , просто превъртате на празен оборот и тогава пускате монетите). Разходката ни продължава към пристанището. Отправяме се към корабчето „Калипсо стар” – за едно едночасово вълнуващо приключение по море. Корабчето „Калипсо стар” е малко корабче – по-скоро с прозрачни стени на долната палуба – потопени във водата. Човек се качва на борда, слиза надолу по едни стъпала под нивото на водата, сяда на едни пейки, разположени по дължината на кораба. Туристите сядат плътно един до друг с лице към прозорчетата. Отгоре на прозорчето има едни черни капаци – като ги вдигне човек и вижда морето над повърхостта, а като ги спусне – вижда морето под повърхността. Корабчето тръгва навътре към морето, отива от другата страна на островчето, което е срещу пристанището му. На самото островче също имаше хора, дошли до там с лодки. Та от другата страна на островчето започва същинското представление. От борда на корабчето се пускат двама водолази, които показват едни морски същества, като се долепват плътно към прозорчетата от където гледат туристите . Единият държи в ръката си парче риба ( за стръв) и около него започва да гъмжи от риби – на цели пасажи – по-малки, по – големи риби, които като облак го следват. Отгоре пускат музика – теметично свързана с това, което показват водолазите. Супер готино и красиво е. После корабчето отива при едно заградено с мрежи място, където туристите излизат от дъното на горната палуба и приключението продължава на горната палуба. Спуска котвата и от корабчето слизат двамата водолази на една платформа, където под водата са тюлените... И започва едно шоу с дресираните тюлени ( също като в делфинариума на Варна – само че тук е с тюлени) – тюлена го пошляпва с плавника си, минава през едни обръчи, раздава целувки, прави смешки... И всичко това – цялото пътуване продължава около час. Корабчето се прибира на пристанището си и всички слизаме. Разходката ни продължава в центъра на Корфу – минаваме покрай старата крепост – нямахме тогава време за разглеждане – 3 Евро е входа. Но все пак накрая имахме един цял ден свободен за пазаруване и доразглеждане, ама в тоз ден аз обикалях острова по-далеч. Спираме до крепостта и се отправяме по улица ЛИСТОН, построена по подобие на френската улица Рю де Риволи – сгради с колони, цяла алея с масички и плетени столове на заведения с вкусни лакомства. Около час и половина свободно време – по един Гирус, по една бира, разглеждане по магазините по тесните улички. Много гълъби имаше – само да си оставиш храната без наблюдение и гълъбите вече са се качили на масата и започват да кълват:). И вечерта към 18ч – обратно на Беницес в Хотела – за поредната вечеря на шведска маса – определено има какво да се опита и похапне там – няколко вида салати, пилешки хапки, разни сосове – определено ми харесва. А още след втората вечер започнахме да се разбираме със сервитьорката само с поглед – минава на вечеря през всяка маса, за да събира поръчките за пиене ( което се заплаща допълнително) – и първите две вечери пиех по една малка бира Амстел – за 2, 50 Евро. И на третата вечер само си кимаме и се разбираме:). Ние бяхме в хотел Потамаки ( http://potamakibeachhotel.com/ ). Точно до хотела беше прилепена една таверна, в която по цял ден пускаха гръцка музика ( ама само музика – известни и популярни гръцки песни и сиртакита – без текстовете – само бозукито... ). Просто те хваща с музиката и те вкарва вътре... Много добре подредена, бели покривки, запалени свещи, палмите пред нея, зеленината осветена с ефектни лампички... Последната вечер реших да поседна малко да послушам музиката – изядох една баклава – дебела и сиропирана ( гарнирана с три топки пяна), една кока-кола ( 0, 250) и една минерална вода (0, 500)= 7 Евро... Супер гъзарски – 4 евро само баклавата; едно евро водата и две евро кока-колата:). В хотела имаше билярд ( за по 2 евро на игра) и интернет ( 3 евро за половин час... ама връзката е супер скапана – забива). Иначе ако ползвате свой си лаптоп – за интернет плащате само 5 евро на ден( мисля, че така беше). А само през едно заведение от хотела има интернет клуб – кафе и бар – за по 3 Евро на час интернета и супер добра връзка:). След вечеря излизах на плажа, лягах на шезлонгите и наблюдавах кацащите и излитащи самолети от Корфу. Нали знаете, че летището на Корфу започва буквално от водата и може идеално да се наблюдават самолетите от Мишия остров( Pontikonisi) или от заведението горе на хълма над църквата до Мишият остров. А от Беницес се вижда само захода на самолета за кацане – така отблизо – много е красиво – на фона на пълнолунието. Ден трети ========= Веднага след закуска се събираме в автобуса, за да отпътуваме за Палеокастрица и Сидари. Приключенията за деня започват след час – два. За Палеокастрица тръгнахме първо към главният град Корфу, после продължихме в посока към Dassia, а малко след Kontokali завихме наляво през едни села ( Giatri и Gardelades) и от там нататък по едни тесни пътища, на места със сфетофари, които задържат насрещното движение, по едни завои не след дълго бяхме на Палеокастрица. Наистина красиво място ( тук няма да ви разказвам неща, за които вече можете да прочетете в интернет или в пътеводителите за Корфу). Разгледахме набързо манастира на хълма и се насочихме към корабчетата долу, за да разгледаме залива наоколо и скалистите брегове със пещерите наоколо. В подножието на хълма имаше един негър, който продаваше разни сувенири от Африка ( едни черни фигурки от дърворезба , гривни, дрънкулки и тарамбуки). И като разбра, че сме българи ( незнам как) и като почна да вика: „Айде – Айде булгариа, булгари – айде-айде...“, ама много смешен беше. И от време на време потупва по тарамбуките. Аз например му вземах едната тарамбука и го накарах да ми направи снимка с нея. Вече сме на кея и се качваме на корабчето ( ама не помня колко пари беше – или 3 или 7 Евро някъде разходката около час и половина). Корабчето минава близо до брега, после към съседните каменни и скалисти брегове, влиза в едни пещери с тюркоазено зелено море, на фона на лазурно синьото море и зеленината наоколо. След като приключи тази разходка имахме около час свободно време за плаж, храна и сувенири. Аз тръгнах по брега и накрая на плажа реших да поседна на заведението над плажа и да си похапна нещо вкусно и да снимам с камерата малко от тази красота. И реших да похапне нещо, което не го знаех какво е и незнаех дори как да попитам какво е – САГАНАКИ. Едно саганаки и една бира викам аз и зачаках да видя какво ще ми донесат. Е то бирата е ясно, ама саганакито като ми дойде – наистина изглеждаше доста апетитно – правоъгълна жълта плочка от нещо плътно топло, солено и вкусно. Ми така и не разбрах какво е , ама много ми хареса. И след като си го похапнах, реших да се потопя и малко в морето и тръгнах да си ходя, защото наближи времето за тръгване. От Палеокастрица за Сидари има един път през планината насреща, ама той бил много тесен и не ставало за автобуси, макар че в далечината по склона на баира видях един автобус колкото нашият да се спуска надолу, ама било по-лесно с кола или със скутер да се мине, отколкото с нещо по-голямо. Затова ние се върнахме по същият път до Giatri , после хванахме нагоре към селата по баира – Skripero, Troumpeta, Chorepiskopi, Messaria, Agrafi, после завихме наляво през Velonades, Tsoukalio и отидохме на

Сидари

Там също беше приказно красиво – скалисти брегове, подкопани отдолу от морето ( тук ни посъветваха да стоим поне на метър от ръба на скалите, защото те са подкопани отдолу и често се ронят по ръба горе и да не стане така, че някой да политне надолу заедно със отломящата се скала. И там имахме около половин час да се разходим и да си правим снимки. Самият курорт е един от най-скъпите там, но определено си заслужава един по-дълъг престой там. Тръгваме си от там по същият път, а малко преди керкира се отбиваме до хипермаркет LIDL, за покупки, Прибираме се в хотела към 18 часа и след малко сме на вечеря. А след вечерята сме на гръцка вечер в една таверна недалеч от града. С гръцка програма от 21 – до 00:30 ч след полунощ. Събираме се след вечеря в 20:20 ч в автобуса и заминаваме. Пътят до там е около половин час. Тръгва се към Керкира, завива се по пътя за двореца Ахилион ( от главният път ). Само че после не се завива наляво по малките пътища, а продължаваме по главният път. И на около 500-600 метра след отбивката за Ахилион – вдясно е нашата таверна. И точно както беше според моите очаквания – тя беше един огормен хамбар да го наречем със още 100-150 други посетители от непознати страни . На входа ни посрещат с по едно Узо в малки чашки, после пред входа ни снимат един по един между две от танцьорките, застанали от двете страни на вратата и сме вътре. После тез снимки ги раздават след около час, ама искат по 5 Евро за снимка – да-да – не ми хареса снимката, защото аз бях помъкнал един сак с една камера и докато се усетя и те ме снимаха вече... И затова не си я взех. А вътре наистина беше огромно хале с 5-6 колони дълги маси за по 20-30 души. Имаше гости от Канада, Нова Зеландия, Австралия, Америка и други там далечни и близки страни. Програмата беше много хубава – невероятни танци и демонстрации – танца на войника, танца на картофа ( вземат един картов; събират се по двойки ( от гостите и посетителите на таверната се играе) – или две момичета или момче и момиче или две момчета, слагат картова на челото си, притискат си челата, така, че да задържат картова между челата си и пускат музиката – сиртакито или някаква друга такава гръцка музика. Двойките танцуват, като се стремят да задържат картофа между челата си. И която двойка последна остане с картофа межу челата след най-дългият танц – печели бутилка шампанско. И започна едно танцуване, едно лазене, едно пълзене, ама картофа все не пада... Много интересно наистина. После беше танц, при който един от танцьорите захапва една масивна четирикрака маса с покривка със зъби, вдига я във въздуха, като я държи само със зъбите си и се върти бързо заедно с масата, а покривката и се развява като воал. После шумно я пуска и удря в земята, за да се види, че е масивна маса, а не някоя олекотена или студопорена... Как го прави – остана тайна. И така до към час след полунощ – бурни танци, щур купон – ОПА-ОПА – сагапо... – към цената която платихме за тази вечер – 16 евро ни влизаше по избор бира , вино или безалкохолно и малко диня с пъпеш и купичка фъстъци ( нещо леко все пак от шведска маса сме станали преди да тръгнем на там). И към 1:30 ч се прибираме в хотела, за да поспим малко и да сме готови за приключението на другият ден – островите Паксос и Антипаксос. Ден четвърти: =========== След закуска потегляме пеша към пристанището на Беницес, което е само на 5-6 минути от хотела. Качваме се на корабчето, което ще ни отведе на целодневен круиз към островите Паксос и Антипаксос. Корабчето събира около 200 души и тръгва точно в 9:00ч сутринта и се прибира вечер към 18 – 18:30ч. Предстои ни един цял ден по море – влизане в пещери с корабчето заедно, гмуркане в сини лагуни, посещение на главният град на Паксос – Гиус, време за плаж на корабчето и на острова. Пътуваме около два часа и половина и все още сме на острова. Спираме на пристанището в Левкими ( другото пристанище на Корфу е там), от там вземаме още два автобуса с туристи и продължаваме. Още около час и пред нас започват да се редят скалисти брегове, залени островчета, сини лагуни, пещери. Вижте тук този клип, който най-добре би ви описал това. Клипа си го намерих в нета, но е същото както го видях и аз, само корабчето е различно – тук: http://www.youtube.com/watch?v=DEZSvSnWJaw Всичките клипове от пътуването ми можете да видите на : www.youtube.com като в полето за ключова дума напишете : vladimir1974m2 И натиснете Enter Малко след това– на 100-на метра от бреговете на по-малкият остров Антипаксос, корабчето спря, пусна котва, пуснаха по две стълби от двете страни и ни дадоха около 40 минути за гмуркане, плуване, цапане из водата. Всеки се разсъблече и скачаше от борда на корабчето във водата. Тук водата е много солена и човек почти не може да потъне. След това ни откараха на Паксос и там ни дадоха два часа време – за разходки, плаж и кой каквото иска. Аз хванах към другият край на градчето след последните къщи – не към посоката, дето са лодките и яхтите, а в обратната посока. След около 1200 метра, стигнах в нещо като вилна зона и там имаше един хотел, и една пътечка с плочки и зеленина. Хванах по нея и стигнах до супер готин плаж със басейн, шезлонги и бар – ресторант – таверна. Вземах си една бира от бара за 2, 50 Е, слязох долу на брега, разпънах си кърпата и в следващият половин час си се препичах на слънце – супер много ми хареса. Морето – чисто, бистро и прозрачно, водата топла, небето синьо , времето – слънчево и горещо. После се върнах към корабчето, похапнах си един сладолед и тръгнахме за на обратно към нашето селце на Корфу. На връщане си вземах един хот – дог от корабчето ( Britania cruisis – се казваше то) – та хот – дог за 3, 50 евро... да – питка с кремвирш, катчуп и майонеза – 3, 50. На връщане обаче ни оставиха на пристанището в Левкими и от там с автобус ( гръцки) ни откараха към хотела ни в Беницес. Направиха го така, за да спестим поне час и половина време ( времето, през което бихме доплували с кораба), тъй като с автобус е само половин час, а и за да можем да разгледаме и южната част на острова. Което супер много ми хареса. Прибираме се в хотела в разумно време, за да се приготвим за вечеря. И така измина още един фантастичен ден от нашата почивка на острова. Ден пети: ======= Този ден ни беше последен и като такъв ни беше напълно свободен – който накъдето си иска натам да ходи. Аз се подготвих за целодневна разходка накъдето ми видят очите. След закуска си приготвих багажа в една раничка. Сложих си хавлия за плаж, плажно масло, книга за четене, вода, лист и химикал, картата на острова, малко пари, видеокамера и фотоапарат, малко храна за из път и тръгнах. Реших да поема в посока на Kontokali, Dassia, Ipsos i Barbati. Докато в един момент се оказа, че съм видял още и Gouvia, Kastello, Pirgi, Glifa, Nissaki – тези селища и плажове отблизо, а после от панорамният път отвисоко видях още и Kaminaki, Kendroma, Agni, Kalami, Kouloura, Plagia, Kerasia, Kassiopi и малкото селце в планината Loutses. А сега да ви разкажа подробно как успях: От Беницес си купих билет до Корфу ( от магазина за сувенири до хотела – 1, 30 Евро за сините автобуси, които ходят по късите дестинации от Керкира. Стигам до последната му спирка( малко след края на пистата на летището и в началото на центъра. Слизам, вървя по главната улица в същата посока 50 – 60 метра и виждам стоянката на другите сини автобуси, които ходят в другата посока. Купувам си пак билет за 1, 30 Евро ( перфорират се в едно устройство в автобуса, като му се слага дата и час, а качването става само от предната врата). И се качвам на син автобус с номер 7, което ще ме откара към Dassia. След половин час возене вече съм на Дасия на последната спирка на автобуса. Тръгвам по една алея към плажа, излизам на плажа, вървя до края му, минавам покрай няколко заведения и палмови дръвчета и плажа свършва. Връщам с еобратно до към средата на курорта и решавам да излезя на главният път, за да ида до другото селце на плажа. Но решавам да заобиколя един по – голям хотел, като мина през задният му двор, покрай басейните му, покрай алеите със зеленина и да излезя на пътя. Да, ама не – от там не може да се мине, а пътечката ме отведе до задният вход на хотела откъм басейна. Че какво от това... Влизам през задният вход в хотела, оглеждам се от къде мога да мина, влизам в един асансьор, гледам къде на бутоните пише – рецепция – оказа се че това е на горният етаж... Качвам се с асансьора един етаж по-нагоре, излизам, минавам покрай рецепцията и излизам от другият главен вход и съм на пътя. Та така успях да огледам и хотела – голям, просторен, чист, имаше си и собственна фитнес зала. Продължавам по пътя. Този път е панорамен, главен и по него може да се стигне чак до Касиопи, Acharavi, Рода и Сидари. Стръмен, тесен и захваща нагоре по склона на планината. През 100-200 метра по него има пътечки надясно към морето, пред които има табелки, указващи, че това са пътечки, водещи към плажа, към частни вили, даващи стаи под наем или към някоя скрита в маслиновите горички таверни. И по всяка пътечка минавам, слизам по стъпала, минавам покрай палми, маслинови дървета и все излизам на някой малък плаж. После пак обратно към главният път и продължавам напред. И така стигнах до Barbati. беше почти обед, доста се уморих и реших този път да си полегна малко на плажа – така и направих – избрах си място, разположих се, попекох се около 15 – 20 минутки, плациках се във морето, после си купих от бара на плажа една минерална вода и сладолед и пак на пътя – нагоре и докъдето стигна. От двете страни на пътя се виждат супер готини таверни, частни вили, с много палми, зеленина и красота. Така стигнах до Nissaki. Над Нисаки е една висока планина – с високи, голи и стръмни баири и пропасти. Оказа се, че точно то Нисаки, човек може да се качи на най-високият връх на острова Пантократор – ама доста има да лази по баирите, а и змии може да има – страшничко ми се видя. Та часът беше 14:45 ч, и се замислих за връщане вече, защото си нямах на представа как ще се връщам. Предполагах, че от тук минава автобус. Наистина правилно предполагах. И не след дълго на пътя видях една автобусна спирка и една баба да чака на нея – заговорихме се – бабата казва, че след малко ще мине автобус... И аз и повярвах. Поседнах малко починах си, ама автобуса го няма – реших да погледна дали няма разписание на спирката – имаше да – погледнах го – за почивен ден ( беше събота) – има автобус чак в 16:45ч... т. е. след два часа... оставих бабата и продължих по пътя. След два завоя реших д апопитам колко път има до другото село – Kaminaki. Попитах един човек, а той ми каза, че са само два километра. А в същото време от завоя се зададе автобус, човека ми го посочи и му махна да спре. Спря автобуса, качих се аз, без да знам закъде е... Ми така е – аз си решавам в последният момент закъде съм. Качвам се на буса – ЗЕЛЕН беше – значи ходи до по – далеч. Казвам на шофьора, че искам до Kaminaki и той ми казва, добре – да се качвам... Качвам се аз, ама устата ми не млъкват. Питам кондуктора закъде е автобуса. Той ми казва някакво селище – Loutses, ама не го виждам на картата. И си му обяснявам на кондуктора по начин, по който не можете да си представите, че съм тръгнал да разглеждам острова, брега и плажа и че искам да се возя до последната му спирка, а после да се върна до вечерта на Керкира – главният град, за да се прибера до Беницес. И той ме разбира – представете си. Дава ми билет до последната спирка – това село – за 1, 70 евро. И аз сядам откъм брега и морето, возя се и гледам морето , пътя, табелите по пътя и картата, за да видя накъде отиваме. И така стигаме до Касиопи, което си е на 20 км, от Нисаки. Определено супер много ми хареса брега и морето нагоре, а Касиопи си е супер готино място, на което определено бих отишъл догодина – по-красиво ми се видя дори от Сидари. И от там като зави тоз автобус наляво, и като хвана един тесен път, по едни завои, пропасти – лошо ми стана. Гледам го на картата пътя – се вие като змия на зиг – заг – на места завоите са супер на обратно, така, че автобуса ги взема на маневри – до половината завива, връща назад и пак напред и пак назад и пак напред – и тогава чак завива... И преди всеки завой бибитка – ако има някоя кола зад завоя да внимава... И не му млъкна устата на тоз шофьор – с кондуктора си говори. И на един завой – леле, като се издаде предницата му доста извън пътя... Отдолу пропаст дълбока стотици метри. И спря, за да върне малко назад... леле – изтръпнах – викам си ей сега ако го изпусне малко само напред, докато захапе да дръпне назад... Е, все пак предните гуми са поне на метър назад, от габаритите му, ама все пак – а пътя там няма бордюр, който евентуално да го спре... Пропаст директно надолу – няма мантинела, няма вираж, няма бордюр... нещо повече – пътя е изкуственно издаден малко с помощта на наредени един върху друг камъни, пакетирани на правоъгълно блокче с мрежа... – и като завива – предният десен ъгъл на автобуса се надвесва над пропастта, а ти като се возиш не му виждаш къде му са гумите... на косъм минав апо ръба на пътя преди пропастта – как го сгъна този автобус – не знам – абсолютен професионалист. И на върха на баира на зъберите го обърна – там няма обръщало – просто две улички и надолу пропаст – малко напред, малко назад, пак напред, пак назад – напред и го обръща... Много страшно наистина. Та този автобус нагоре върви по линията Нисаки – Loutses, а надолу върви от Loutses до Керкира... И е същият, който мислех да чакам на Нисаки в 16:45ч. Само че той мина от там в 17:15ч. . А онази бабка, дето заговорих на отиване – още седеше там и го чакаше... Та от там – вече по познат път – надолу през всичките курорти дето минах и ме закара на Корфу – спира точно там, където спират всички зелени автобуси ( GREEN BUS). От там тръгват бусовете за далечните дестинации – за Кавос например. Та от там минах покрай пристанището, по тесните улички със магазини и таверни, следвах посоката за центъра покрай старата крепост и така случайно стигнах там, откъдето тръгват буса номер 6 за Беницес. Часът беше 19:00ч, хващам тоз бус и след 15 минути слизам на Мишият Остров. Минавам по дългият каменен мост, качвам се на заведението над църквата – отивам горе на терасата, която гледа към пистата на летището и очаквам да видя и да заснема с камерата поне един кацащ и един излитащ самолет от близък план – Успявам, макар и в последният момент и бързам обратно към спирката, за да хване следващият автобус за Беницес, в 20:00ч, за да мога в разумно време да се прибера и да се класирам за вечерята... . От хотела директно в стаята, оставям си багажа, измивам се, обличам си друга риза и веднага на вечеря... Последната. След това реших да ида до таверната – долепена до хотела, да си похапна нещо като за последно – баклава, минерална вода и кока кола – за 7 Евро, на фона на супер готината гръцка музика там и пълната луна над морето. И на следващата сутрин след закуска си тръгваме да се прибираме. Последно утро – студено и дъждовно – точно тогава се развали времето. Хващаме ферибота в 9:00 сутринта. на Игуменица сме в 11:00. Тръгваме веднага и към 19ч, вече сме на границата. И така завърши тази вълнуваща и незабравима приказка. АКО НЯКОЙ ИСКА ДА ПИТА НЕЩО, НЕКА ПИТА:). Надявам се да ви е харесала. Автор: Владимир Георгиев

С един човек се случила беда, попаднал в блато и заплакал от безизходица. Дошли "добри" хора, да го подкрепят и да му изкажат своите съболезнования и съчувствие. Те седнали наоколо и започнали да ридаят заедно със страдалеца. "Какви добри хора, как се измъчват заради мен" - помислил си той и продължил да плаче. А блатото през това време от неговите сълзи и от сълзите на останалите станало още по-дълбоко и мъжът започнал да потъва все по-бързо и по-бързо.
Узнал за случилото се и друг човек. Той не приличал на предишните. Виждайки плачевното положение на пострадалия, решително казал:
-Престани да ревеш или искаш да потънеш? По-добре хвани въжето, което ти хвърлям, дръж се здраво за него и започни да се набираш с ръце - ако даде Бог, ще се измъкнеш от блатото.
Не проумял такава загриженост за живота си потъващият, не счел подобно поведение за проява на състрадание и възмутен прогонил помощника, обвинявайки го в равнодушие, безсърдечие и жестокост. Той си тръгнал, но преди това завързал въжето за най-близкото дърво.
Минало време. Сълзите на страдалеца и неговите "приятели" продължавали да текат като ручеи и естествено, от това блатото не ставало по-малко, а точно обратното - растяло. Когато водата стигнала до гърлото му, желанието да живее надмогнало чувството за самосъжаление. Наложило се да се хване за въжето и да се опита да се измъкне. Много усилия хвърлил в това и когато накрая стъпил на твърда земя, "добрите" хора го наобиколили и започнали със сълзи на очи да се радват, че го е застигнал такъв "късмет". Но той, само като видял сълзите им, побягнал, боейки се, че от тях под краката му ще се образува ново блато. И хукнал след спасителя си, а когато го настигнал, му благодарил, защото много неща проумял, измъквайки се от блатото.
Разбрал, какво е това истинско състрадание, че "състраданието" и сълзите на оплаквачите с нищо не му помогнали, а напротив - влошили са положението му, че ако бил приел по-рано предложената помощ, докато блатото било по-малко, по-лесно щял да се измъкне.

Сергей Шепел

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Съгласно предното ми писание описвам идеята за създаване на дистрибутирана архитектура за реализацията на Wikileaks сайт без необходимост от наличието на хостинг провайдери и хардуерни сървъри.

Идеята е проста – всеки участник да си изтегли и стартира малка програмка, която да се прави на web сървър и да сървира файловете и информацията на сайта. По този начин всеки, който желае да участва и да помага на wikileaks е достатъчно да инсталира на компютъра си малък софтуер, който не би отнел много ресурси. Ресурсите не са проблем, тъй като Wikileaks тип сайтове заемат малко място. Не е проблем и скоростта за достъп до Интернет тъй като ще става въпрос за достатъчно много потребители, които сборно ще осигурят огромен капацитет, докато поединично (на една сесия, за участък от сайта) не е необходима висока скорост за достъп до малки web файлове, а големите файлове за данни ще се транспортират дистрибутирано чрез peer to peer техника от типа на bittorrent, рекомбинираща скоростите на много участници.

(Wikileaks сайта се състои от 2 типа файлове – web страниците, които са много малки – 2-4kb, и самите документни файлове, които се теглят като архиви и ще бъдат торент файлове)

Създаването на дистрибутирана архитектура, която да създаде инфраструктура за услуги от тип на Wikileaks е техническо предизвикателство.

Системата трябва да бъде:

• Максимално опростена – не трябва да се изискват специални познания за да се използва или инсталира от участниците

• Да бъде напълно автоматизирана, с цел да минимизира умишленото участие от страна на потребителите при каквато и да е операция

• Трябва да бъде open source за да се пресекат евентуални злонамерени слухове за потенциална злоупотреба от създателите на софтуера за цели извън прокламираните и подкрепени от самите потребители

• Трябва да позволява да се превърне в web server всяко PC дори и намиращо се на домашен компютър и в домашна или публична мрежа

• Трябва да позволява лесно насочване на потребителите към най-лесния и близък сървър

• Трябва да може успешно да се скалира до около 1 милион хоста

• Трябва да бъде максимално защитена

• Някой операции изпълнявани там (например качване на информация) трябва да бъдат изпълнени максимално анонимно, така че да не могат лесно да бъдат проследявани инициаторите им

• Информацията, която е публикувана на web сървъра трябва да е проверена и достоверна, с цел невъзможност за злоупотреба (някой да сложи информация, която не трябва да е там)

• Трябва да използва някаква публична инфраструктура, с цел по трудно стопиране на услугата и по лесно размножаване на информацията

Особено проблематична е комбинацията от изисквания – публична инфраструктура, open source и анонимност.

Няма много стабилни и децентрализирани публични инфраструктури.

От своя страна Wikileaks използва доста добре bittorrent инфраструктурата. Всичките и файлове се намират там. Bittorrent (в случаите когато се използва DHT и PER) може да бъде децентрализирана.

Но е лошо проектирана:

• Не е отказоустойчива, при отпадане на Node може да мине доста време преди DHT дървото да се възстанови отново

• Bittorrent (и въобще Kademila) DHT е структурирана децентрализация. Тя създава дърво, на което обаче root node (router, boot strap node) трябва да е предварително известен (статичен), иначе не може да се структурира/създаде, и при отпадане на node да се възстанови. Така например ако router.bittorrent.com изчезне, ще изчезне цялата DHT мрежа. Приемам че този риск е минимален.

• Не позволява (стандартно) търсене по имена или част от име.

• Не позволява (стандартно) търсене в, и добавяне на допълнителна информация към файловете

• Не позволява пренасянето на съобщения в мрежата (всякакви)

• Тотално не анонимна структура е. Лесно се открива кой кой е. Лесно се открива кой е първоизточник на даден файл. Това е голям проблем по отношение на скриването на източниците.

• Голям плюс е възможността да намериш файл по HASH чрез магнет линк. Няма нужда от торент файлове и от тракери. Недостатък – няма децентрализиран механизъм за обмяната на магнет линковете и съпътстващата ги информация, нещо, което да замести напълно нуждата от съществуването на web сървър.

• Въпреки, че peer-to-peer комуникацията може да бъде криптирана между двама обменящи си файл, самата DHT система не е защитена, не е криптирана. Отделно структурата се поддава на Man In the Middle атаки. Отделно е изключително неустойчива на спуфинг – всеки който вкара хешове подобни на файловете, които иска да спре, може да блокира трансфера на всеки файл. Отделно самата структура на DHT-то може да бъде разрушена от един единствен компютър (анонсиращ се като на колкото се може по-близък до root node и отговарящ на всички търсения с фалшиви нодове, уж директно закачени за него). Добре разработена от гледна точка на сигурност е maidsafe-dht (имам забележки, пак може да се разруши с атака над руут нода, липсва им и white-noise прикритие), но тя не се поддържа от bittorrent клиентите и се загубва идеята на публичната инфраструктура.

Въпреки всичките си недостатъци, аз реших да заложа на Bittorrent с DHT инфраструктура. Причината е много проста – всеки, който има битторент клиент, дори да не бъде web сървър инсталирал специалният софтуер, може да бъде и да подсигурява инфраструктурата на сайта, а това значи лесна размножимост до милиони. Технически дори някой да иска да спре бит торента, той ще е „пост фактум“, след като информацията се е размножила и ще бъде притежание на хиляди. Отделно бит торент DHT протокола е лесен за възстановяване при умишлен краш (макар и с ръчно усилие), всеки път при падане на руут нод, може да се направи нов, или може да се направи нов bootstrap на DHT-то, ако трябва може да се направи нов тракер и всичко да започва отначало. Технологията е точно толкова устойчива, колкото са нейните поддръжници. Повече поддръжници значи невъзможност за спиране. А това дали ще има такива или не, не е въпрос на закони, а е въпрос на морал. Ако хората вярват, че нещо е справедливо и редно да се случва, то ще се случва.

Та така, следните задачи/проблеми е редно да бъдат решени:

• Най на първо място – как да обменям съобщения по DHT. Съобщения ми трябват, защото торент протокола не поддържа механизъм за автоматично обновяване на файловете от даден торент, ако работи през DHT (въпреки че такава техника, макар и частна за някой клиенти, съществува при наличието на тракер). Следователно аз трябва да намеря механизъм да известявам клиентите реализиращи web server-и, че има нова версия на пакета за уеб сайта, или някой от системните файлове. Също така при ъплоад на нов файл от „анонимен източник“ е добре останалите да могат да бъдат нотифицирани да го получат.

• Как да запазя анонимността на източника на съобщение. Това е принципен проблем при торент DHT. Дори при използване на анонимни проксита като TOR има механизъм как да се накара нода да си (по)каже реалното IP. Трябва сериозна модификация на библиотеките и протокола, но аз исках да ползвам популярната библиотека libtorrent rastebar без никакви модификации (опростяване на кода, и по лесни ъпгрейди), с цел по добро наследство.

• Как да подсигуря вершънинг – механизъм да знам дали има по-нова версия на съобщението, торент, компонент, заобикаляйки недостатъците на стандартната DHT мрежа, не позволяваща търсене по име или част от име, а само то точен HASH стринг.

Как да наименовам компонентите?

В DHT има само един елемент служещ като вектор към информацията – това е хаша на файла.

И аз използвам трик - създавам торент HASH код с предназначението на файла (който ми служи като системно име) – той се състои от 160 бита (20 байта), от които „WIKILEAKS“ префикс, един байт версия на протокола „00“, след което следват два байта тип на кода/файла (от 0001 – 000F са сертификати, 1000 – основният Web сайт, 1111 – съобщения, 1010 – неоторизирани допълнителни файлове за качване, 8080 – оторизирани файлове, на които се вярва), следват 4 байта за идентификатор за различен файл (тези които не са различни са винаги 00000001) и последните 4 байта са версия на файла.

Най-важният файл – файла с уеб сайта се проверява в DHT-то за теглене с предварително закодираният в клиента hash. Ако е вече изтеглен се проверява неговата достоверност чрез RSA сертификат (публични и частни ключове), публичният ключ на който е предварително записан в клиента. Така само притежателят на частният ключ може да публикува. След като се изтегли и верифицира успешно, започва да се опитва да се изтегли по-новата версия (частта за версията увеличена с единица). Ако RSA оторизацията не мине, изтегленото се игнорира. Няма как някой да сложи фалшив файл, или да модифицира версиите, без да притежава частният ключ за публикуване.

Методът за web съдържанието се използва реално за теглене на всеки файл с изключение на неоторизираните файлове с префикс 1010.

Възможно е обаче някой да публикува в DHT файл, чиито хаш да съвпада с хашовете, които аз използвам. Има два начина да се случи това – случаен и нарочен. Случайно, е невероятно рядко да се случи заради начина, по който се генерира торент хаша. Дори да стане, не е проблем тъй като част от клиентите ще получат правилни пииъри, и макар част да получат грешни, на последвалата верификация ще се изхвърлят грешните от добрите.

Възможно е някой обаче нарочно да зашумява с фалшиви добрите пиъри с цел да попречи на разпространението на информацията. Тогава е необходимо – той да може да бъде открит (верификацията на изтегленият файл срещу node id-то на DHT node-то анонсирало проблемните пиъри е механизъм за това) и да може да бъде блокиран.

Тоест DHT клиентите да не закачват блокирани нодове и да не взимат информация от блокирани нодове. Това е един от големите недостатъци на днешният торент DHT – няма механизъм за изолация. И аз си създадох мой – един от специалните файлове (оторизиран с RSA ключ) носи информация с лошите пиъри. Достатъчно е да има (поне) един клиент в мрежата, който да знае частният ключ за публикуването на този списък, и да прилага следният алгоритъм – ако верификацията на някой от файловете не мине, вредният нод посочил грешни пиъри се проверява и се вкарва в списъка (процесът може да е автоматичен). Останалите след като обновят списъка просто изолират този нод от мрежата (изолацията може да е и умна, като за целта един нод може да го изпълнява с по-интелигентен клиент и да лъже лошите нодове, че са регистрирани за него, но същевременно търсене никога да не стига до него).

С цел да се опитвам да държа анонсите само в нодове, които са в дърво поддържащо моят алгоритъм, аз използвам хашове за нодовете (създадени и добавени в мрежата от моят софтуер) използвайки същият алгоритъм като за хаша на файловете – WIKILEAKS000000000000 + уникален идентификатор (създаден от случаен алгоритъм). Така DHT XOR алгоритъма за определяне на дистанция ще преферира винаги при анонсиране и търсене моите нодове.

Всеки различен тип файл е криптиран с различен RSA ключ. Всеки публичен RSA ключ е файл и може да се изтегли през DHT мрежата. Всяка следваща версия е криптирана частният ключ на предната. Стартовите клиенти ще имат 3 или повече версии на публичният ключ предварително заредени. Така при добра техника (липса на държане на частните ключове на едно и също място в едни и същи лица) на безопасност се намалява риска от компрометиране на частните ключове, тъй като те могат да бъдат подменени в движение на всички клиенти, без да се налага преинсталация. Това значително ще затрудни опитите за публикуване на неоторизирана информация в оторизираният списък.

Така притежаващите частните ключове могат да публикуват майн-стриим оторизираните файлове. Те обаче са фиксирано ограничено число, и техните хаш префикси се знаят от клиентите предварително. Единствената информация, която е динамично променима е евентуално магнет линк към файлове публикуващи информация (от Wikilekas). Но тези линкове ще бъдат в някоя Web страничка на web частта.

Всяка различна оторизирана публикация (web, rsa ключове, обновяване на сървърският софтуер, и т.н.) използва различна двойка RSA ключове. Обновяването на всеки RSA ключ използва нова различна двойка RSA ключове. Така, макар ключовете да са много, значително се намалява риска от компрометиране на една двойка ключове (чрез извъртяване или чрез открадване), и се запазва възможността за бърза реакция и подмяна на ключовете и дори самият софтуер, преди да е настъпила сериозна вреда, каквато и да е компрометираната RSA група (осен ако не са компрометирани всички едновременно, а този проблем трябва да се контролира физически).

Аз искам през моят клиент да може да се публикува неоторизирана информация, която да се пази от инфраструктурата (макар и да не се вижда на web-а).

За нея имам два проблема -

• как да известя другите клиенти, че има нещо (ново), което е важно да изтеглят и кешират при себе си, макар и да не го публикуват на web-а

• как да запазя анонимността на източника ако мога

• как да не позволя на MIM патерн устройства да могат да идентифицират по патерн какво се транспортира

Срещу патерн откриването използвам peer to peer торент криптацията (obfuscation protocol). Също така е препоръчително информацията да е събрана в компресиран архив и с допълнителна криптация отгоре (за да не могат да се видят и имената на файловете в архива). В бъдеще време ще вкарам вграден архиватор/криптатор със зашумяване (добавяне на случаен и излишен префикс-суфикс към файла) в моят клиент.

За известяването на клиентите използвам вградената възможност при peer to peer комуникация да се разшири стандартният бит торент протокол (и libtorrent поддръжката му) (bittorrent extension protocol – BEP) и съм си създал свой протокол.

Съобщение с префикс Wikileaks-версия-команда (msg push)-хаш на файла, който трябва да се изтегли. Отсрещната страна потвърждава или отказва протокола, но не казва нищо за действието, което ще предприеме. Ако го откаже – значи е стандартен клиент. Ако не, значи е моят торент клиент.

Тук обаче има проблем с анонимността. Достатъчно е някой да има един клиент (поддържащ протокола) и да следи кой първи анонсира нов файл, и по IP адреса ще го успее да намери къде е в момента с всички последствия (евентуален обиск, съд и т.н.).

За да намаля риска, използвам техниката на създаване на шум чрез случайност – новият файл не се анонсира на всички пиъри а само на един от тях, избран случайно и то след случаен интервал от време (със забавяне от до 4 дни, средно 2).

Той от своя страна го анонсира на някой друг спазвайки този алгоритъм. Това изолира драматично възможността за проследяване на първоизточника на данните, защото не знаеш кой подред е бил този, който ти прави анонса и след какво време. Също така не можеш да оцениш, кой има файла, кой не, и тъй като в анонса не е записана информация предпазваща от зацикляне, не можеш да направиш обратно проследяване, ако не подслушваш поне 1/3 от всички пиъри на всичките им мрежи за достъп, което при определен обем (над 2000 пиъра) и географска дистрибуция ще бъде изключително трудно.

Тази техника позволява и добра мобилност, анонси могат да се правят от web/интернет кафета и други публични места. Хаша на ъплоадвания неоторизиран файл ще е случаен (няма да следва останалите алгоритми), следователно ще е технически невероятно проследяването на целият спектър 160 бита за да следиш за нови файлове и да ги различиш от нормалните публикувани в DHT (тоест сред шума).

Недостатъка на тази техника е липсата на loop prevention механизъм (предпазване от зацикляне) – може да се направи анонс на пиър, който вече има файла. Това обаче не е проблем заради много големите таймаути (което намалява възможността от флууд, докато броят на клиентите съставляващи инфраструктурата чрез моят специализиран софтуер е по-малка от 400000, което е едно добро число).

Недостатък, който обаче остава е факта, че времето за редистрибутиране на нов файл между всички пиъри би било равно на максимално 4 дни по (1 + 1 / 2 + 1 / 3 + 1 / 4 + .... 1 / n ) където n е броят на пиърите. Но това не е голяма драма, тъй като дори при 1000000 пиъра максималното време би било някъде около 14.4 * 4 дни = 57.6 дни, но ще е покрило 80% от пиърите за 20-25 дни и ще е обменило файловете до тогава.

Как откривам кои са пиърите, с които мога да комуникирам? Това са всички тези, които анонсират, че вече имат зареден хаша на web сървърните файлове (търся предварително познатия хаш и след това получавам пиърите за него).

Това че участниците (пиърите) могат да бъдат извлечени бързо е проблем за анонимността им. От друга страна, публикуването на информация не е престъпление. Престъпление може да бъде открадването и, но не и публикуването (което се пази от първата поправка в американската конституция и от общата свобода на словото и законите за приоритет на общественият интерес в Европа). Това е нещо, с което дори ДАНС се сблъскаха у нас (Опасните.нет), така че си е стабилно законово правило в западният свят.

Заплахи за съучастничество също не могат да бъдат проблем за използването на подобен клиент и публикуването на информация, тъй като отново – трябва съучастие в открадването на данните, а не публикуването им, и трябва умишленост на действията, което напълно освобождава от отговорност всички потребители на моят торент клиент, тъй като те нямат проявена инициатива към всяко публикуване конкретно. Общата и индиректна отговорност не съществува в такива случаи, тъй като иначе строителите на магистрали щяха да бъдат съдени задето хората извършват ПТП-та върху тях.

Моят софтуер пробва да се закачи на два локални порта (за сервирането на web-а) – 80 и 18880. Вторият порт е за защита, тъй като не всеки ще може да отвори локален 80-ти порт (ограничени за сигурност или вече съществуващ софтуер там). След това с UPnP тези портове се опитват да бъдат отворени на локалният firewall (ако сте зад домашен маршрутизатор) автоматично. Това означава, че в 80% от случаите, без да се налага да правите каквото и да е, вие ще имате достъпен от интернет сървър на wikileaks. Няма нужда да знаете какво и как да си конфигурирате на firewall-а, за това.

Как потребителите от Интернет биха използвали тази инфраструктура?

Първо тези, които имат клиента инсталиран на своят компютър могат да се закачват локално – на порт 80 или 18880. Това е най-сигурният начин – изтегляте си клиента, и изчаквате да се синхронизира, след което се закачвате локално, а и доизграждате инфраструктурата на Wikileaks.

Но не можем да очакваме всеки да инсталира клиента си локално за да достъпва Wikileaks. Трябва да можем да осигуряваме достъп и за тези, разполагащи само с web клиент.

За целта трябва да можем да насочим browser-ите към IP адрес на клиент изпълняващ в момента web сървър. Тоест трябва да имаме DNS за даден домейн (wikileaks.ch ?) и конфигурация насочваща към IP адресите.

Малък софтуер (скрипт за DNS от типа на PowerDNS) може да извлича всички сиидъри (пиъри) за Web-а от неговият хаш (по подобие на техниката, която използвам за анонсиране на съобщения). След което може да проверява бавно кой от тях има порт 80 отворен и анонсира правилно web информацията. След което проверените peers влизат в списък, на който при запитване по DNS връща IP на web сървъра. Може да се върне най-близкото IP към запитващият, по геогравски признак (разстояние между автономни системи – публична информация) или дори още по опростено да изважда от адресите този на запитващият и да връща този, който има най-малък резултат от операцията по абсолютна стойност.

Така потребителите питащи за wikileaks.org например биха получавали най-близкият до тях работещ IP адрес, ако ще да е домашно PC. Ако то умре, автоматично (в рамките на до 15 мин) ще бъде анонсиран някой друг при запитване.

Освен скорост, отказоустойчивост, тази схема не позволява лесно проследяване на web сървърите (и тяхното събаряне) освен ако не изпратиш DNS запитвания от всички мрежи където има такива сървъри (а това е невъзможно без предварителна информация).

Така направената структура би имала над средната (за сегашните технологии и атаки) устойчивост като инфраструктура и би позволила истински дистрибутиран и децентрализиран клауд (ако съответният web сървър има стандартно API, това е достатъчно за да се постигне дефиницията).

Но тясно място остава домейна на организацията, тъй като той е под централизиран контрол. DNS-а е най-слабият протокол в Интернет от гледна точка на сигурността, бутането му е лесно, а е самодостатъчно да унищожи над 90% интернета, който познаваме, но в частният случай на Wikileaks – тъй като повечето GTLD-та подлежат на контрол индиректно (все още) от MD на USA, и следователно (както видяхме с Wikileaks) домейните могат да бъдат бързо спирани, без необходимост да се доказва незаконност на дейността на сайта. Ако домейните бъдат спирани, повечето от клиентите няма да могат да се закачат към уеб сървърите, и така нейната достъпност значително се намалява.

Слабостта на DNS е оръжие в ръцете на тези, които искат да заобикалят съдебните процедури и да разчитат на авторитарен механизъм на налагане на бързо решение. Точно и за това, след дълги и реално неуспешни лобизми на RIAA в телеком пакета в EU, DMCA в US и ACTA (от която отпадна задължителното изискване ISP-тата да блокират трафик и да съдействат на контент провайдерите преди съдебно решение), и неуспешните (на глобално ниво) обиколки сред ISP-тата за да бъдат подканени „те сами да решат“ да съдействат, както и проблемите, които се оформят от новите движения за мрежова неутралност в US и EU (които индиректно посочват, че блокирания на услуги ще изискват нещо да бъде обявено предварително за незаконно, което значи наличие на съдебно решение), това мотивира RIAA да се насочи към GTLD-тата с идеята да ги кара те да премахват домайни при оплакване, без чакане на съдебно решение (безкрайно интересният случай течащ в момента с rapidshare.com).

В частният случай на моят клиент аз боря DNS проблема чрез 3 начина -

• Предполагам, че Wikileaks ще работи с (наистина) независим GTLD (както те опитаха да напеавят мигрирайки към .ch домейн). Това прави изключително трудно спирането на услугата преди да тя да бъде обвинена, че извършва престъпление и то от съдебно решение (и дори тогава, то подлежи на обжалване по международните норми в Швейцария). Няма как Хилъри просто да каже „спрете домейна“ и това да стане.

• Локален достъп до данните, ако си инсталираш клиента (ако нямаш достъп до някой сървър просто си инсталираш клиента и вече си имаш сървър)

• Мултикаст DNS – новото развитие на DNS протокола, което на всичко отгоре се поддържа от много от съвременните операционни системи. Просто те запитват при DNS заявка и мултикаст група на порт 5353 (от там нататък всичко е същото) и много машини могат локално да отговорят кой обслужва този домейн. Моят клиент пробва да се биндне на порт 5353 за мултикаст DNS (дори ако там вече има нещо), оправя локалните hosts кешове, и ако намери bonjour (Multicast DNS услуга от Apple) я преконфигурира. Така дори да паднат международните DNS-и, локалните продължават да работят и да подават коректна информация. Стига да има по един „wikileaks“ клиент във всеки мрежов сегмент, и няма да има нужда от никакви GTLD-та, както и контрола върху информацията там. Спуфинг и флуудинг атаки не работят (ефекта им е само локален, евентуално) и системата става много по отказоустойчива, но най-вече децентрализирана и неконтролируема авторитарно

Всичко описано тук го имам направено в python базиран торен клиент и web сървър, с буквално 300-400 реда код като концепция. Това, което се каня да разработя е хубав графичен интерфейс и да го пусна като демонстрационен клиент. Той няма за цел нищо друго освен демонстрация на идеята. Избрах python тъй като има лесен порт на ползваните от мен библиотеки, програмирането е бързо и е относително преносим, както и позволява близко коопериране с операционната система. Съжалявам, но Java не ми е сила, а C++ би изисквал повече време за разработката на концепцията. Ако реша да напиша реален клиент, ще бъде на C++, но концепцията трябва да е лесна за модификация.

А самата идея е интересна. Тя позволява сериозна дистрибуция, отказоустойчивост и производителност при относително малко използвани (напълно домашни) ресурси дадени под наем от доброволци.

Една подобна инфраструктура може да поддържа множество сайтове и дори приложения (които могат да се изтеглят като python плъгини и ъпгрейди по стандартният начин описан за обмен на файлове и съобщения). При дефиниране на стандартно API и Framework тя би могла да изглежда като напълно дистрибутирана клауд услуга, без гаранция за производителност (но без никаква цена за същесъвуването си и със значително завишена отказоустойчивост при произволни удари и атаки). Отделно клъстеризация чрез MPI API и дистрибутиране на web заявки децентрализирано от един клиент на друг може да се доразработи много лесно, тъй като всеки клиент може да научи къде са му съседите, и от там нататък с минимално протоколно разширение може да знае кой как е натоварен и да служи като локален разпределител на заявки. Чрез структуриран алгоритъм (подобен на DHT) може тези заявки макар с дистрибутирано локално редиректване да получат глобално синхронизирано контролиране, и като ефект всички услуги, които една клауд инфраструктура типично предлага днес, но направени в една стъпка по напред.

Подобна инфраструктура би могла да обслужва и торент сайтове като thepiratebay или arenabg, по начин невъзможен за спиране (като инфраструктура) без значителна модификация на начина, по който службите оперират и то с много ограничен ефект.

Недостатък обаче би било практическата невъзможност за рекламна печалба (не и върху моят клиент) от съответните организации, поради трудната възможност за създаване на контент и потребитело зависими реклами (заради архитектурата и стремежа към анонимност) и следователно липсва потенциал за комерсиален интерес, освен ако не се модифицират клиентите, така че да могат да се използват и за някаква форма на дистрибуция на реклама.

При всички обстоятелства, такива системи предлагат доста голямо разширение на понятието и визията ни за това какво точно представлява една инфраструктура и как (и дали) тя може да се контролира въобще. Тази идея и демонстрира, че технологията позволява (и следователно не позволява) авторитивно налагане на мнение, разчитайки само на поддръжката на машините. Не можеш да изфилтрираш или да блокираш нещо лесно, нито да спреш на някой сървъра, задето не ти харесва. Щом има хора, които се интересуват от подобна услуга, тя ще съществува. Ако това е „неправилно и неморално“, то е редно хората да бъдат най-вече убедени в това, минимизирайки необходимостта от прилагане на сила, тъй като тя не би работила под никаква форма, когато подкрепата за „каузата“ е масова.