ПУБЛИКУВАМ ОТ САЙТА „БЛИЦ“ ИНТЕРВЮ, КОЕТО, АКО Е ПОНЕ 10 НА СТО МЕРОДАВНО ЗА ИЗНЕСЕНИТЕ В НЕГО ТВЪРДЕНИЯ, ЗАСЛУЖАВА ДЕСЕТ ПЪТИ ПО ТОЛКОВА ВЪПРОСИ КЪМ БОРЦИТЕ ( НЕ МУТРИТЕ, А МУТИРАЛИТЕ УЖ БОРЦИ) ЗА ЗАКОННОСТТА В ДЪРЖАВАТА. НАПОМНЯМ, ЧЕ ЗА ВЪПРОСНИЯ МАДЖО И ПРЕЗИДЕНТА ПЪРВАНОВ СЪМ СПОМЕНАЛ В КНИГАТА СИ „Президент на РъБъ“ – ЧЕ [...]

"Започнах да блогвам заради хора като Йовко, Зелен Крокодил (Васил Колев - maniax), Григор Гачев, ОрангУтан и още немного - те си се знаят от онова поколение първи блогъри. Заразиха ме с идеята, че можеш да изразяваш себе си - без цензура, без оценка - и от това има смисъл.. На хората като Йовко и другите днес съм дълбоко благодарна - за чувството за свобода, което ми показаха, че го има в нета. По-точно - свободата, която я има в нета. Тук прескачам цяла епоха в нет живота ми, за да стигна до закономерния момент, в който научих, че Бареков има блог и че Венета Райкова си споделяла във Фейсбук с Боби Цанков съкровености малко преди да го гръмнат. Тогава спрях да пиша. И ако е останал някой от хората, които са ме чели отпреди, си спомнят, че близо година не писах. Всъщност трябва ли на когото и да е да му пука? Което директно опира до въпроса: аз защо, или за кого пиша? Не знам..., вече не знам със сигурност, както знаех преди 5 години. Знам обаче, че пиша повече за себе си - каквато съм и каквото мисля; и оттам - за хората, на които съм им интересна такава. Не искам (както преди 2-3 години) да съм популярен блогър. Мисля, че заради това се отказах от всякаква политическа коректност. Допреди 2-3 и повече години се стараех да не засягам безоснователно никого. Сега, когато привърши дългата ми блог абстиненция, засягам и бих засегнала всекиго. Ако го чувствам и мисля. Майната й на коректността, майната й на популярността. На когото не му харесва, да не ме чете. Ама толкова ми е все едно. Блогът е мой и за мен. Ако някой намери нещо интересно за него - драго ще ми е. Ако не - какво значение има. P.S. Писах тези размисли, оставяйки ги в draft-а, защото не мислех, че имат какъвто и да е смисъл. Не че сега намирам особен такъв, но попаднах на постинг на Григор, свързан с тази тема - и си помислих - а може би има смисъл да публикувам тези (без)смисли..."

Източник: Автоцитат (част), октомври 18, 2010 - Защо блогвам (вдъхновено от Григор Гачев)

Така чувствах две години. През които разредих - понякога месеци - блогването, а също позаебах политическите теми. Исках да давам на други хора някакви смислени неща, а не на поредния блогър дрън-дрън-то. Затова направих и друг блог - "Културата е свободна, културата е свобода", в който с описание на споделеното давам линкове за даунлоад - предимно на книги, но също музика и софтуер.

И днес случайно се уверих в това, което знаех - популярността на блога ми - дали я мерим с алгоритъма на Google; или с базираните на съвсем друг принцип - Delicious, Digg, Facebook, нашето Svejo да не пропусна ;-) отдавна не ме интересува. Интересува ме, че блогът ми има смисъл за някакви хора - не много, но такива, с които мисля, че бихме могли да разговаряме смислено - дори да сме на различни мнения.

Как открих това? В блога "Културата е свободна" пускам подробно описание на книгата/албума/софта + линка за даунлоад. Този блог е непопулярен. Но аз правя насочване от, общо взето, известния основен блог " Семки и бонбонки" с резюме и линк към подробното описание и линка за даунлоад в блога " Културата е..." И понеже качвам повечето файлове в Megaupload, днес случайно си погледнах статистиката във файл мениджъра:


Babylon Pro 8.0.0 (r22) with Dictionaries.7z
Downloads: 27 | Created: 2010-10-06 | 74.67 MB

American Zombie Gothic. The Rise and Fall (and Rise) of the Walking Dea..
Downloads: 14 | Created: 2010-10-08 | 2.41 MB

Defence expenditures as a percentage of gross domestic product.pdf
Downloads: 10 | Created: 2010-10-09 | 94.65 KB

Ю. Фельштинский-Оглашению подлежит — СССР-Германия 1939-1941.f..
Downloads: 26 | Created: 2010-10-10 | 1.17 MB

brodel_1.djvu
Downloads: 20 | Created: 2010-10-12 | 204.3 MB

Yegor Gaydar - Collapse of an Empire. Lessons for Modern Russia.pdf
Downloads: 35 | Created: 2009-12-17 | 1.3 MB

Egor Gaydar - Gibel imperii. Urokov dlya sovremennoi Rossii.rtf
Downloads: 46 | Created: 2009-12-17 | 2.44 MB

Emir_Kusturica-Time_Of_The_Gypsies-2007-GYPSiES.rar
Downloads: 50 | Created: 2010-05-30 | 67.68 MB

ФОНДАЦИЯ ТИПИНГ ПОИНТ, ГЛАСОВЕТЕ ВИ ЧУВАМЕ.pdf
Downloads: 42 | Created: 2010-09-30 | 526.25 KB

Campbell, Joseph - The Hero With A Thousand Faces, Commemorative Ed (..
Downloads: 31 | Created: 2010-12-05 | 7.99 MB

Бенуа Мандельброт, Ричард Л. Хадсон - (Не)послушные рынки. Фрак..
Downloads: 16 | Created: 2010-10-18 | 9.75 MB

brodel_3.djvu
Downloads: 16 | Created: 2010-10-12 | 92.95 MB

brodel_2.djvu
Downloads: 9 | Created: 2010-10-12 | 86.46 MB

Hofstadter_-_Gedel_Escher_Bsch_Eta_beskonechnaya_girlyanda.djvu
Downloads: 9 | Created: 2011-01-04 | 11.51 MB

Douglas Hofstadter - Godel, Escher, Bach. An Eternal Golden Braid.pdf
Downloads: 12 | Created: 2011-01-04 | 22.08 MB

Последните хронологично две книги - "ГЕБ" на английски и на руски - ги анонсирах и качих днес следобяд и предполагам, че ще има още даунлоуди.

Броят на даунлоудите не е впечатляващ като броя на гласувалите за много постове в Svejo. Но " моите" (шега, разбира се) са много по-стойностни - за мен (за други не знам), защото даунлоудърите се интересуват сериозно от неща, които и мен интересуват. Не че съм въплъщение на световната Сериозност ;-) - говоря за определен и ограничен тип теми и проблеми - затова ми е драго от броя на даунлоудите, които съм представила, ъплоуднала и са даунлоуднати.

Прочетете също:

• January 3, 2011 -- Още линкове за бунта в Тунис (+видео за безработицата там)
• January 4, 2011 -- Кибервойната в Тунис се разрасна
• January 3, 2011 -- Почина тунизиецът,започнал бунта в Тунис.Кибератаки удариха правителствени сайтове
• January 2, 2011 -- Нова вълна протести в Тунис #sidibouzid
• December 29, 2010 -- Кратка хронология на бунта в Тунис и защо се случва той

Скоро се бяхме събрали в Lime (заведението, за което Джун ни разказа на форум Храна) и правихме планове за 2011. Ако и вие минавате през Lime, препоръчваме кейка от мак, а ако пък правите планове за 2011, ви пожелаваме да ви се получат. И да сте здрави.

В нашите планове влизат няколко форума, подобни на двата, които направихме миналата година. Следващият е форум Дом, на 26 февруари, и вече се срещаме с лекторите и изглежда ще се получи доста добро събитие.

Бразилия, освен родина на Пеле, се оказа и приемна родина на българската ни роднина Дилма – с риск да предизвикам “гнева Пелеев” ( не е от Пеле, а е от “Илиадата”) с нарастващ самоанализаторски интерес следя Бразилиадата. В България безспорни авторитети, както знаем, няма: но Бразилиадата показа, че “външни българи” може и да успеят да [...]

В търсенето си на сезонна работа преди няколко години се озовах в приемния офис на управителя на магазин за компютърна техника във Варна. Бяха обявили позиция продавач-консултант за играчките на Apple в нов, лъскав, но изискан щанд някъде из моловете. А аз нали обичам да съчетавам полезното с приятното, се отзовах на поканата за интервю. Обсъдихме основните неща около Apple и подхванахме финансовите въпроси.

350 лв. заплата, каза ми той, и бонуси. След това ми изнесе леко скучновата лекция за това как мотивирал хората. Защо за него по-важно било да се продават слушалки, а не толкова iMac-ове. Да, логиката му беше пределно ясна.

Печалбата от аксесоари действително е по-висока – и относително, и реално, поне по негови думи. Стига да разчиташ на сляпата надежда, че човекът, на когото си продал iPod, ще се върне, за да си купи нови слушалки от теб. Щото слушалките не са типичният продукт, изискващ висока концентрация при вземане на решение, поне в редките случаи, в които не си готов да оставиш 300 лв. за кутийка с името на Fritz Sennheiser. Слушалки можеш да си купиш в поне още един магазин в същия този мол, при това на по-ниска цена.

Другият вариант е по-прост и лесен – да ми създадеш необходимост отново да посетя точно твоя щанд, да си поиграя на новия Air и да поговорим за нововъведенията в четвъртото поколение iPod Touch, например. Ако ме и посрещнеш с вежлива усмивка и приятелско „привет!“, даже ще накарам приятел да си изхвърли лаптопа и да дойде за Macbook. Не е изключено, между другото.

И тук си представям моя американски колега от университета в Лунд, който за дипломната си работа написа уеб приложение, изследващо връзката между шумоленето в Twitter и бокс-офис класацията. Ако ти се чете, мога да ти дам анализа му, също така между другото. Та, си го представям как ми казва, че ефектът от този подход не може да се измери, следователно не вижда особен смисъл от приложението му.

А какво друго би те накарало да си купиш втора Toyota от шоурума, въпреки че преди няколко месеца си сменял скоростната кутия на първата, иначе нова и скъпа кола, а си имал проблеми и с окачването? Какво ще те заведе и към кварталния магазин, където хлябът е малко по-скъп, отколкото в Carrefour, а цената на бананите е срамно висока в сравнение с тази в Lidl?

Тук на преден план излизат и други понятия като „involvement in the buying process“, „consumer expectations“, „experience gap“ (на места се среща и като „service gap“),… Списъкът е дълъг. На кръгла маса с няколко бутилки бира може да стане още по-дълъг. Всичките тези понятия сигурно си имат еквивалент на български, но така звучат по-правдоподобно. Поставяш ги всичките в една матрица и забавата започва.

Та, да… Отношението, което си изградил с насрещната страна, почти винаги е най-лесното и евтино решение. Вярно, не може да се измери еднозначно, но все някой ще измисли начин. Някога. Иначе Christian Grönroos като вещ представител на Северната школа в маркетинг теорията прилага доста полезни примери, но пък понякога прекрачва границата на обективното и реално възможното, с което и не успява да спечели достатъчно привърженици.

Следващия път, когато решиш да се оплачеш, че бизнесът ти не работи, помисли си дали не би искал да пробваш с по-добър подход към клиента. Може и това да се окаже неизвестният елемент в неравенството на (не)успеха.

Книгата „Unmarketing: Stop Marketing. Start Engaging.“ на Scott Stratten говори точно за това с малко по-широко внимание към социалните мрежи и маркетинга лице-в-лице. След като я довърша по-късно днес, ще спретна и едно ревю вероятно.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Мъж и жена имали щастлив брачен живот повече от 60 години. Те споделяли всичко. Те разговаряли за всичко. Нямали никакви тайни помежду си, с изключение на една стара кутия за обувки, за която жената била предупредила съпруга си никога да не отваря или да разпитва за нея. Той изпълнил условието, но един ден, когато старицата легнала на смъртния си одър, попитал дали иска да и донесе кутията. Тя се съгласила, че вече е време да разбере какво има в нея. Мъжът я отворил и намерил вътре две салфетки, плетени на една кука и $25000. Погледнал озадачено жена си и тя обяснила: "Когато щяхме да се женим, моята баба ми каза, че тайната на щастливия брак е в това, никога да не спорим. Каза ми също, ако някога ти се ядосам, да не се карам с теб, а да изплета една салфетка."
Старецът се разплакал от умиление - две салфетки, само две салфетки! За всичките тези години тя му се била ядосала само два пъти!
-Скъпа, за салфетките разбрах, но откъде са парите тогава? - попитал той.
-О, - казала тя - това са парите от продадените салфетки.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Постингът ми е доста голям, защото вината ни като общество пред тези близо 20 000 деца и техните близки е неизмеримо голяма. Дори в най-дребната си част - че не говорим за тях. По стар соцтабиет, ако не говориш за нещо лошо, то не съществува. Както започнахме да подобряваме (доколко наистина?) ужасяващите условия в домовете за деца с увреждания, чак след като БиБиСи ни разнесе по цяла Европа какви сме гадове. Аз не съм БиБиСи, но се чувствам длъжна да говоря, дори дълго да е. Всъщност не аз говоря, а публикувам много малка част от това, което близките на тези дечица обсъждат по сайтове, блогове, форуми. То къде другаде изобщо ще ги изслушат?!

Приятели, силно сме загрижени от все по-задълбочаващите се проблеми, които срещат родителите на деца с Детска церебрална парализа и други заболявания, изискващи дългосрочна рехабилитация и специална грижа.

И в момента помагаме на две деца с ДЦП тук, а знаете, че общият им брой в България е над 20 000.

Трудностите пред семействата на тези деца са много – клиничната пътека на НЗОК е неефективно формулирана, социалното подпомагане - недостатъчно. Затварят се санаториуми, орязват се програмите за лични асистенти, намалява се заплащането... Докато накрая родителите се изправят пред дилемата - да лекуват децата си или да ги хранят:

„И това е дилема на 90% от родителите. Ние се отказваме от почти всичко в името на децата, но от каквото и да се лишим, пак не можем да се справим без подкрепата на държавата. Търсим пари да лекуваме децата си, а скоро ще търсим пари и да ги храним!!!” – ни писа една майка.

Преди близо 20 години България е декларирала, че всяко дете има присъщо право на живот и държавата ще осигурява в максимално възможна степен оцеляването и развитието на децата (чл. 6, ал. 1 и 2 от Конвенция за правата на детето).

Време е декларациите да станат реалност, затова, съвместно с Български дарителски форум, изготвихме няколко предложения.

Даваме си сметка, че кризата, в която е страната ни в момента, ще попречи проблемът да бъде решен веднага и окончателно. По тази причина правим компромис и предлагаме засега незабавна техническа промяна на клинична пътека № 240 на НЗОК, която не изисква допълнителен финансов ресурс, но ще направи използването й по-пълноценно.

Едновременно с това искаме да се създадат механизми и условия за по-нататъшното трайно разрешаване на този тежък проблем.

Изобщо, искаме държавата да започне реално да работи в интерес на децата и те наистина да станат неин безусловен приоритет!

До
Министър на здравеопазването
Д-р Божидар Нанев

До
Заместник-министър
Д-р Валерий Митрев


Предложения на инициативата „Спаси, дари на...” и Български дарителски форум

Относно: Решаване на проблема с недостатъчната рехабилитация на деца с ДЦП и други заболявания

В процеса на работата ни и от разговорите ни с родителите на деца с различни заболявания, изискващи рехабилитация, стигаме до извода, че в момента тези деца не получават достатъчно адекватна медицинска грижа.

Като се вземе предвид, че броят на децата с нужда от рехабилитация по неофициални данни е около 20 000, се поражда сериозен социален проблем и напрежение.

Семействата на деца с увреждания са поставени на границата на физическото оцеляване и в много случаи са принудени да оставят децата си в ДМСГ, поради финансова невъзможност да им осигурят необходимата специална грижа.
По този начин държавата ощетява и себе си, и най-вече децата.

В момента децата с ДЦП имат право на финансиране по клинична пътека № 240 „Физикална терапия и рехабилитация при ДЦП” на НЗОК. Тя допуска 12 повторни хоспитализации в рамките на 1 година, но не повече от един път месечно.

В клиничната пътека не са включени процедури като конна езда и плуване и родителите често нямат възможност да ги осигурят на децата си, въпреки положителния ефект от тях.

Цената на клиничната пътека (около 250 лв.) не покрива за повече от 10 дни разходите за процедури на никое лечебно заведение.
Първият проблем се поражда от този „разкъсан” начин на финансиране. Много от родителите нямат финансовата и физическа възможност да планират всеки месец няколкодневен престой в санаториум, често отдалечен от мястото, в което живеят и работят, както и разходи за път. Така те не успяват да използват всичките 12 направления по начина, който им се предлага.

Според специалистите, рехабилитацията започва да дава резултат след 20-ия ден, а е най-добре да продължи 30, за да има траен положителен ефект. Това означава, че средствата, отпуснати по клинична пътека № 240 се обезсмислят, ако родителите не доплатят за пълен курс лечение.

Доплащането за 30 дни престой в детския санаториум в гр. Банкя на дете с ДЦП, спастична квадрипареза, средна степен, възлиза на 1045 лв.:

15 дни процедури (масаж и гимнастика – 25 лв; процедури с парафин – 10 лв; електростимулация – 10 лв.) по 45 лв. дневно = 675 лв.
20 дни храна и нощувка на детето по 8 лв. дневно = 160 лв.
30 дни нощувка за родителя по 7 лв. дневно = 210 лв.

Децата с други заболявания, изискващи рехабилитация, имат право на значително по-малко средства, които стигат за не повече от 3-4 пъти годишно по 10 дни.


Предложения на родители на деца с ДЦП:

1. Децата с увреждания да се отделят от възрастните хора с увреждания в отделна, приоритетна за държавата програма.

Децата не са малки възрастни.
По закон детето не може да бъде оставено само вкъщи или в санаториум, дори и да може да се обслужва само, но въпреки това престоят на родителя в санаториум не се предвижда по клинична пътека.

Всички специалисти са на мнение, че при ДЦП може да се постигне значителен напредък, ако се работи интензивно в детска възраст. След това резултатите са по-слаби и незадоволителни.

Влагането на достатъчно средства в качествено рехабилитиране на детските неврологични заболявания ще позволи много по-голяма независимост на пациентите в зряла възраст, както и по-пълно адаптиране в социалния живот. Това би спестило значителен финансов ресурс на държавата за социално подпомагане и би повишило качеството на живот на гражданите й.

2. Децата да бъдат лекувани в самостоятелни детски лечебни заведения за рехабилитация.

Предвид спецификата на различните възрасти, е неудачно на едно място да се лекуват и деца, и пълнолетни пациенти.

Недопустимо е да се печели от деца, а в момента санаториумите, които лекуват само деца, са поставени в абсурдната позиция да търсят печалба от малките си пациенти. Клиниките гарантирано търпят загуби, защото с децата се работи индивидуално, докато при възрастните процедурите се извършват на групи.
Освен това, придружителят на дете заема легло, а не ползва лечебни услуги, с което допълнително ощетява лечебното заведение.
По тези причини детските санаториуми са на загуба и се затварят.

3. Да спре затварянето на детски рехабилитационни центрове.

В България има 3 санаториума, които работят с деца, и десетки, които лекуват възрастни. Този факт грубо нарушава правата на децата на качествено здравеопазване.

От есента на 2009 год. детският санаториум в Банкя има нови собственици и е затворен. Очаква се да бъде открит на 01.06.2010 год., но все още няма яснота дали ще продължи да лекува деца.

Освен в гр. Банкя, работят още 2 центъра – в Котел и Момин проход, но са смесени – за деца и възрастни.

4. Децата да получават толкова процедури, колкото е необходимо за заболяването им.


Във връзка с горното, „Спаси, дари на...” и Български дарителски форум предлагат:

1. Да се преработи клинична пътека № 240 „Физикална терапия и рехабилитация при ДЦП”.

Като краткосрочна мярка да се увеличи цената на клиничната пътека от 250 на 750 лв. и да се намали броят хоспитализации от 12 на 4.

Като дългосрочна стратегия предлагаме постепенното увеличаване на броя хоспитализации, до достигане на максималния обем, необходим за всеки индивидуален случай.

2. Да се разкрият нови санаториуми, само за рехабилитиране на деца. За целта би могла да бъде ползвана част от болничната база, оставаща извън условията за финансиране от НЗОК. По възможност да се предвиди санаториумите да са равномерно разпределени на територията на страната.

3. Да се създаде програма за обучение на родителите за ежедневна рехабилитация на децата им вкъщи, за да не се прекъсва процесът и да не се разчита само на санаториалното лечение. Съвместната работа между родител и специалисти е доказано най-ефективна.

4. Да се разреши отново на оторизирани от МЗ лечебни заведения, при спазване на правилата за провеждане на клинично проучване и в съответствие със законовата уредба на Р. България, да провеждат експериментално лечение чрез автотрансплантация на хемопоетични стволови клетки при заболявания на ЦНС.
Наблюденията ни показват, че след забраната на този метод в България при заболявания на ЦНС през август 2008 год., родителите масово бяха насочени от посредници към частни клиники в Русия, където заплащат около 180 000 лв. за 20 процедури, а медицинските критерии за включване на децата в програмата в мнозинството случаи са неясни.
Голям процент от индивидуалните дарителски кампании в медиите в момента са именно за набиране на средства за лечение на деца с ДЦП чрез вливки на стволови клетки в Русия.

5. Министерство на здравеопазването да създаде механизъм за статистика, контрол и цялостно наблюдение върху тази специфична област в детското здравеопазване – рехабилитиране на ДЦП.
В момента няма официална статистика за реалния брой деца, нуждаещи се от рехабилитация, нито обратна връзка дали им се осигурява достатъчно лечение и как се развиват. Това създава у родителите усещане, че децата им са изоставени от държавата и забравени от обществото.

Защо се увеличава броят на децата, засегнати от ДЦП?

За последните 40 г. в целия свят се е увеличил броят на децата с диагноза ДЦП /детска церебрална парализа/. И ако до 60-те г. на миналия век освен тесните специалисти друг не знаеше какво означава ДЦП, сега на практика всеки човек има роднини или познати с това заболяване.Каква е причината за това голямо увеличение на ДЦП? Защо се раждат деца с ДЦП при съвършено здрави родители, при жени с нормален размер на таза, живеещи в екологично чисти райони, спазващи всички препоръки на лекарите по време на бременността?

Терминът ДЦП не обозначава някакво определено заболяване, а само обединява деца, имащи непрогресивно нарушение на произволните движения /спастичност, атаксия, хипотензия/. Обединяването на децата с такива нарушения в една група с название ДЦП помага за концентриране на силите и възможностите за лечение и формиране на двигателни навици за максималната възможна рехабилитация. Но такова обобщение затруднява търсенето на мерки за профилактика, ранна диагностика и лечение в самото начало /острия период/ на заболяването.

Създателят на термина ДЦП, едно от светилата на неврологията през 19 век- Литъл, смята, че главната причина за ДЦП е родовата травма и хипоксията /кислородната недостатъчност/ по време на раждането, което се явява причина за увреждане на главния мозък на детето. Едно от доказателствата за това е фактът, че децата, които се раждат с цезарово сечение практически нямат ДЦП. И това е независимо от това, че майката има някакво заболяване /ендокринно, сърдечно, неврологично, например ДЦП при нея, токсикоза и нефропатия на бременността и т.н./

По време на раждане протичат физиологични /т.е. нормални/ процеси, които са в тясно единство: подготовка на матката за раждането, откриване шийката на матката, т.е. подготвя се родовия канал. Детето обикновено се намира с глава към родовия канал и в съдружие с майката се подготвя за раждането /биофизически и биохимически/ : главата се приспособява към родовия канал по размер, отчитайки гъвкавостта на съединението на черепните кости.

Храненето на детето и хранителните вещества са за сметка на майчиния организъм /чрез плацентата и пъпната връв/, затова всяко ускорение на раждането може да наруши хармонията на майката и детето в процеса на раждане:

1/Пробива се мехура с околоплодни води по-рано, в резултат на което главата на детето получава травма от костите на майчиния таз тогава, когато пълния мехур работи определено време като “амортизатор” докато главата на детето се подготвя за преминаване през родовия канал.

2/Ускорява се /или изкуствено се предизвиква/ с помощта на лекарствени средства или с други методи раждането преди детето да е готово за преминаване през родовия канал и главата на детето се травмира по родовия път.

3/Стимулират се родилните болки – получава се не само травма, а и хипоксия – недостиг на кислород и храна за детето /преди всичко за неговия главен мозък/, тъй като всяка болка намалява или прекращава кръвообращението в плацентата поради спазми на артериите. Болките са стимулирани, т.е. прекалени по сила и продължителност и затова нарушават хармоничното взаимодействие между майката и детето.

Хипоксията по време на раждане води до увреждане на ендотела на капилярите, до нарушение на авторегулацията на съдовете на главния мозък; увеличава се мозъчният кръвоток, повишава се венозното налягане. Всичко това предизвиква увреждане на главния мозък: кръвоизливи, оток, исхемия, т.е. завършва с развитие на церебрална парализа. След раждането при такива деца се получава: хеми- , ди- , тетрапарези, спастичност и дистония, хиперкинези, атаксия, изкривяване на тялото, крайниците и лицето, нарушения на слуха и зрението, хидроцефалия.

Така че истинската и основна причина за ДЦП - родовата травма и хипоксията при стимулиране на раждането, се потвърждава от следната статистика: ДЦП при момчетата се среща с 1,3 пъти по-често, отколкото при момичетата- три четвърти от случаите на умерена и тежка тетраплегия при ДЦП се среща при момчетата. Защо? Главата на момчетата по време на раждане е по-голяма по размер, отколкото на момичетата; момчетата по-често получават родова травма и хипоксия при стимулиране на раждането.

За намаляване на заболеваемостта при ДЦП е необходимо да се обърне внимание на наложената вече практика на стимулиране на раждането.

След раждането на практика не се прилагат такива точни методи за диагностика като магнитно-резонансна томография и компютърна томография на главния мозък, а двигателните нарушения при децата стават явни обикновено в края на 1-та година от живота и дори по-късно.

Необходимо е:

1.Да се признае на официално равнище основната и главна причина за ДЦП – родовата травма и хипоксията при стимулиране на раждането.

2/Да се забрани стимулирането на раждането в широки мащаби като опасно за здравето на детето.

3/Показанията за стимулиране на раждането да бъдат ясно изброени и регистрирани от лекарите-акушери.Средствата, използвани за стимулиране, трябва да се поставят под строг отчет.

4/Отчетността за използването на стимулиращи медикаменти да бъде такава, като при наркотичните средства. Това ще повиши отговорността на акушера при назначаването и количеството на използваните за целта медикаменти.

5/В историята на раждането е необходимо ясно да се обоснове използването на амниоцентезата /изкуствено пробиване на околоплодния мехур/, тъй като това ускорява родовата дейност.

6/Снабдяването на всеки родилен дом с електронни средства за постоянно следене на честотата на сърдечните съкращения на детето и активността на съкращаване на матката на майката ще помогне за профилактика на хипоксията и за избора на правилна тактика за водене на раждането, за вземането на своевременно решение за цезарово сечение.

7/Осигураване на апарати за МРТ и КТ диагностика ще позволи откриването на увреждане на главния мозък в най-ранния остър период, което ще подобри диагостиката и възможностите за лечение вследствие родова травма и хипоксия.

8/ Законодателството да задължи лекаря да съобщи на родилката за необходимостта от избор на стимулация или цезарово сечение. Цезаровото сечение носи риск /като всяка операция/ за живота на майката, но дава възможност на детето да не получи родова травма и хипоксия, т.е. да живее без ДЦП. Поради тази причина е престъпление да не бъде информирана родилката по време на раждането за възможния изход от раждането. Самата майка трябва да направи избор.

9/ Трябва да се разширят показанията за прибягване до цезарово сечение при нарушение на родовата дейност при майки, при които раждането е настъпило по-рано, преди 37 седмица. За недоносеното дете всяка стимулация на съкращенията на матката носи огромна вероятност за родови травми и хипоксия.

Не е учудващо, че през 2010 най-голям растеж на борсата се отбелязва в Естония, а най-голям спад – в Гърция. Все пак, двете страни са съответно най-големият успех и най-големият провал в ЕС през годината.

България е на второ място по най-голям спад – пореден индикатор, че правителството не успява да възвърне доверието на инвеститорите. Крайно време е да си извлече поука и да решава, вместо да замазва проблемите.

Промяна в индекса на фондовата борса, 2010

Източник: Инвестор.бг

Блогът за икономика 2010

В предишния пост споменах великата книга "Gödel, Escher, Bach: An Eternal Golden Braid" и тъй като я няма на български, давам оригиналния английски вариант и руския превод (който е добър).

Защо е "велика"? Първият отговор е на английски, вторият - на руски:

Gödel, Escher, Bach: An Eternal Golden Braid (commonly GEB) is a book by Douglas Hofstadter, described by the author as "a metaphorical fugue on minds and machines in the spirit of Lewis Carroll".^[1]

On its surface, GEB examines logician Kurt Gödel, artist M. C. Escher and composer Johann Sebastian Bach, discussing common themes in their work and lives. At a deeper level, the book is a detailed and subtle exposition of concepts fundamental to mathematics, symmetry, and intelligence.

Through illustration and analysis, the book discusses how self-reference and formal rules allow systems to acquire meaning despite being made of "meaningless" elements. It also discusses what it means to communicate, how knowledge can be represented and stored, the methods and limitations of symbolic representation, and even the fundamental notion of "meaning" itself.

In response to confusion over the book's theme, Hofstadter has emphasized that GEB is not about mathematics, art, and music but rather about how cognition and thinking emerge from well-hidden neurological mechanisms. In the book, he presents an analogy about how the individual neurons of the brain coordinate to create a unified sense of a coherent mind by comparing it to the social organization displayed in a colony of ants.


Не часто приходится держать в руках книгу, которая открывает новые миры, в которой сочетаются глубина мысли и блестящая языковая игра; книгу, которой удалось совместить ничем на первый взгляд не связанные сложные области знания.

Выдающийся американский ученый изобретает остроумные диалоги, обращается к знаменитым парадоксам пространства и времени, находит параллели между картинами Эшера, музыкой Баха и такими разными дисциплинами, как физика, математика, логика, биология, нейрофизиология, психология и дзенбуддизм.

Автор размышляет над одной из величайших тайн современной науки: каким образом человеческое мышление пытается постичь самое себя. Хофштадтер приглашает в мир человеческого духа и "думающих" машин. Это путешествие тесно связано с классическими парадоксами, с революционными открытиями математика Курта Геделя, а также с возможностями языка, математических систем, компьютерных программ и предметного мира говорить о самих себе с помощью бесконечных отражений.

Начав читать эту книгу,вы попадете в волшебные миры, отправитесь в путешествие, изобилующее увлекательными приключениями, путешествие, после которого вы по-иному взглянете на мир и на самого себя.

Переведенная на 17 языков, книга потрясла мировое интеллектуальное сообщество и сразу стала бестселлером. Теперь и русский читатель получил доступ к одной из культовых книг XX века.

Подробности за съдържанието и структурата, както и даунлоад --> тук

Днес преди обяд от терасата вкъщи се виждаше слънчевото затъмнение. За няколко минути облаците бяха достатъчно гъсти, за да се наблюдава с просто око, но и достатъчно пропускливи, за да се види природният феномен. Успях да го щракна, преди облаците да са закрили почти напълно рядко срещаното явление…

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 02.06.2010 -- Коя планета бихте искали да разгледате отблизо? (0)
• 09.12.2010 -- „Ръката на надеждата“ (11)
• 11.11.2010 -- Издаване на задграничен паспорт на бебе (14)
• 30.06.2010 -- Поиграй си на Господ! (2)
• 01.02.2010 -- Little Chopper 2010 (5)
• 28.01.2010 -- Центърът на зимна София – в една снимка (5)
• 09.01.2010 -- Триизмерен портрет от паспортна снимка (3)
• 07.07.2009 -- Дъждове, дъждове… (8)
• 23.01.2009 -- 33 детски анимационни филмчета от доброто старо време (75)
• 12.02.2006 -- Снимах любовта!!! (0)

Тъй като бунтовете в Тунис продължават без изглед за спиране, битката за информация се разгорещи в Интернет. Вчера имаше няколко сигнала от Facebook, за спрени страници на активисти, след “докладване”, както и за хакнати имейл акаунти, най-вероятно от режима, а потребителите на Yahoo! се оказаха най-уязвими.

В сайта nawaat са пуснали технически насоки за защита срещу нападения. В сайта на тунизийската Пиратска партия бе съобщено, че ще бъде организирано разпространение на USB-та, съдържащи програмата Tor (за анонимност) за студентите в Тунис.

Тунизийското правителство се счита за световен лидер в областта на интернет цензурата и лесно може да блокира достъпа на Facebook от всички страни, ако реши да го направи. Може би са сметнали, че такава мярка ще е много непопулярна и може да разпали още повече протестите, затова насочват действия към отделни хора, враждебни на режима.

Властите редовно блокират достъпа до сайтове, които публикуват критични статии за режима на Бен Али. Например, според потребител на Twitter, тази статия е била блокирана в Тунис за повече от 10 минути, нищо, че е от швейцарски сайт.

Паралелно с правителствените атаки, анонимната група от хакери, известни като Anonymous, продължава да атакува сайтове, свързани с правителството (за което вчера писах). По въпроса може да видите и публикация на Al Jazeera.

При проверка тази сутрин, тези интернет страници все още бяха извън строя:

• www.bmvt.com.tn
• www.sicad.gov.tn
• www.industrie.gov.tn
• www.commerce.gov.tn
• www.carthage.tn
• benali.tn
• www.ministeres.tn

Al Jazeera засега е единствена голяма телевизия, която отразява ден по ден събитията в Тунис, заради което попадна под критиката на правителството в Тунис. Телевизията бе обвинена в “непрофесионализъм” и, че използва “ненадеждни” източници (т.е. не от правителството). Поради автогола на правителството да спре всякаква информация, единствените канали за информация са наистина активистки сайтове и материалите, които те пускат.

Twitter потребители съобщават за демонстрации в няколко населени места в Тунис вчера, но подробностите са оскъдни. В nawaat бяха публикувани видео клипове на два студентки протеста (тук и тук). Съобщава се за гладна стачка на синдикалисти в Редейеф.

Адвокатската колегия обяви, че ще имат стачка на 6 януари.

В същото време египетският външен министър пристигна в Тунис за дискусия на тема “Основни въпроси от взаимен интерес”. Махмуд Абас също започна официално посещение .

Прочетете също:

• January 3, 2011 -- Още линкове за бунта в Тунис (+видео за безработицата там)
• January 3, 2011 -- Почина тунизиецът,започнал бунта в Тунис.Кибератаки удариха правителствени сайтове
• January 2, 2011 -- Нова вълна протести в Тунис #sidibouzid
• December 29, 2010 -- Кратка хронология на бунта в Тунис и защо се случва той

Добутахме до 2011-та, да ви е честита, берекетна и здрава!

А инак каква ще бъде ли? Не съм пророк, нито ясновидец, но някои неща са ясни: просто трябва да се направи преценка на случилото се през 2010-та и да се гради на тази основа.

Да вземем Първанов. Освен ако не побеснее до степен, да прави скандални глупости, той няма да е фактор през тази година. Защото се самоуби – в политически смисъл – още през 2010-та. Както се очакваше, лансирайки АБВ-то си, Първанов скоропостижно почина. Вместо да направи едно грамадно ОФ, всмукващо всичко и всички – както искаше – се оказа баща на мъртвороден „плод”, както е прието да се казва напоследък. Беше ясно, че така ще стане. Нито той, нито кой да е от БСП знае, как се гради организация „на зелено”. Те са отгледани във вече съществуваща Партия и нямат ни най-малка представа, как се живее извън нейната сянка. Край на сагата „Гоце”, край на този национален срам.

Вчера беше ден за протести в Египет, като много християни излязоха по улиците на Александрия и Кайро. Ядосаните на режима граждани нападнаха в скандиранията си Хосни Мубарак, като го оприличиха като враг на Църквата. Свещениците опитват да спрат протестиращите още от началото на протестите, но все пак тълпата се оказа по-силна, както и огорчението от случващата се криза в Египет след атентата в Александрия. В интернет има доста видео клипове, както и снимки, от проведените протести. Ето един клип от вчера, който проследява протест, преминал пред Министерство на външните работи и сградата на националната телевизия.

Въпреки обичайната бурна реакция на силите за сигурност, когато става дума за протести, повечето демонстрации преминаха без полицейско присъствие. Няма съмнение, че режимът иска гражданите да изразят гнева си, за да могат да ги контролират по-късно. Приказката “нека крещят, докато не се уморят” важи с пълна сила в случая.

Още едно видео, този път от The Daily News Egypt:

Надявам се, че гневът няма да избие към други висини, а хората да се успокоят и да намерят общо решение, защото и без това в Египет всичко се тресе. А една политическа криза в страната ще повлияе на всички наоколо. Още повече, че тунизийският бунт вдъхновява вече все повече араби.

Random Posts

• June 19, 2009 -- Unblocking the Blockers
• May 30, 2009 -- Арестуван израелски шпионин в Южен Ливан
• November 28, 2008 -- Моето село и манастирът му
• February 13, 2010 -- Арестуват 11 души заради прекъсване на реч на израелски посланик
• April 12, 2009 -- Снимка на деня

Много често моите „доброжелатели”, по вечеринки, седенки и интернет форуми ме обвиняват, че съм бил груб, неуважителен и даже вулгарен спрямо бивши и настоящи представители на официалната власт. В същото време, видите ли аз с...

Предимството на Queen пред Pink Floyd e че имат повече клипове.

Ходих снощи на Queen party в Rock Club Angel Heart и не беше зле.

Rock Club Angel Heart се намира на кръстовището на бул. „Тодор Александров“ и „Хр.Ботев“, по диагонал на Sin City, като антипод.

На голямата видеостена прожектираха непрекъснато концерти и клипове на Queen. Малък проблем имаше със звука на клиповете, който беше филтриран автоматично, тъй че силните моменти бяха нарочно с намален звук и това разваляше преживяването.

Преди партито дискутирах във фейсбук с управителката (май) странната идея да има куверт* (10 лева за мъже, 7 за жени, 15 за двойки) за партито.

Както очаквах, от цялото заведение бяха заети 3-4 маси максимум.

Безмилостният персонал не ни сметна за двойка с Джефри, тъй че си платихме пълните куверти.

После, когато към нас се присъедини и Д., поразсъждавахме с нея над критериите, по които посетителите се определят като двойка. Решихме, че освен чисто документалните доказателства (свидетелство за гр. брак), може вероятно да се донесе и чаршафа от първата интимна нощ.

Освен че се наливах напълно противопоказно с бира, партито си заслужаваше - припомних си клиповете на Куин, както и някои от албумите.

Музиката беше супер, макар че не пуснаха всичко. Фреди е бог!

Освен това, харесвам когато цялото заведение работи само за мен.

Това не пуснаха.

И тая песен не ни я пуснаха като клип (официалния), дори във версията на Wayne's World (горе), защото май го нямаха в добро качество. На емпетройка го чухме, слава богу, f*cking genious.


*За младите: Кувертът е квота задължителна консумация, за която клиентът се ангажира, влизайки в заведението.

По времето на социализма, кувертите бяха много популярни, защото заведения имаше малко, и въпреки че цените бяха доста високи за стандарта — кокаколата (неизвестен произход, неизвестно качество) беше 25-55 ст., малкото питие (неизвестен произход) — 2,50 лв. при заплати на младите хора 100-150 лева, напливът беше огромен. И за да не се пълнят дискотеките, кафенетата и баровете с хора, които висят по цял ден на една кола, а да се подбира само платежоспособна клиентела, баровете също бяха включени в петилетния план, беше въведен куверта, който е много ефикасно средство за ОГРАНИЧАВАНЕ на посещаемостта на заведението.

Неслучайно, кувертът е много рядка птица след 1989г.

Кувертът освен това действа дискриминиращо на тези които не пият (нямаш стимул да не пиеш, защото ще се минеш), т.е. ако си шофьор, не пиеш по здравословни или религиозни причини, нямаш никаква далавера от работата. Но той решава все пак главната си задача - ограничава посещенията.

Като тинейджър не пиех и си поръчвах по пет коли и едни бадеми, за да се включа в сумата.

Снощи 3-4 човека посочиха куверта като причина да не дойдат на партито.

Продукти:
1ч.ч. грах
1 малко парче сланина
1 глава зрял лук
1 морков
2- 3с.л. доматен сос от консерва
1- 2с.л. ориз
1/2ч.л. сол
1ч.л. сух девесил

Приготвяне:
Лукът се бели и реже на дребно. Грахът се премива през гевгир на течаща вода. Сланината се реже на дребно. Морковът се почиства, измива и стърже на ренде. Взема се дълбока тенджера. Слагат се подготвените грах, лук, морков и сланина. Налива се 4- 5ч.ч. вода. Похлупва се и се поставя на включен котлон. Вари се на кротък огън 40 минути. После се отхлупва за да се поръси 1/2ч.л. сол, 2- 3с.л. доматен сос и 1- 2с.л. ориз. Разбърква се и се похлупва наново. След още 30 минути варене, супата е готова. Поръсва се със сух, стрит двесил. Сервира се в купички с подложка. Отстрани в чинийката се слагат 2- 3 сухара.

Как можеш да си полезен в 123 символа? Никак. Само можеш да пуснеш линк към някъде другаде.
Можеш да си филтър, но си ограничен във времето, защото животът на един статус е примерно 6 часа.

Преглед на хавите при микромрежите:

Buzz

последните 6 месеца успя да загуби сериозна част от иначе малобройните си потребители, но зарадите стабилните устои е рано още да го отписваме. Стратегията на Гугъл е да не прави отделна мрежа, а да вгражда “социалния” елемент във всички останали услуги, та винаги има опасност от възкръсвания. Google Reader е все още жив и е най-широката врата към RSS света, Gmail е водещата поща, а Buzz и Гугъл профилите са някакви придатъци около тяхната потребителска маса

Facebook

Корабът на Зуки плава уверено с вече 600 милиона пътника на борда. Коментарите към статусите са по-прегледни, има всякакви видове известявания, но малоумниците премахнаха “Share” бутона и препубликуването (RT) стана проблем. Можеш да копираш изречението като текст, но няма очебиен начин да упомонеш автора – номерът е да натиснеш “@” и пада списък на контактите ти. За щастие намалиха приоритета на групите и безумните творения “Не ме гледай лошо защото съм кучка” изчезнаха като ланския сняг. Също така потънаха творенията на някои издатели, които се опитват да оформят “канали” и за използват мрежата за користни цели.

ФацаБука се оформя като официалната директория на Света, телефонен указател, откъдето братовчед ти Евлоги може да ти изрови телефона и да те засипе с молби да му станеш поръчител. Публикуваната информация е по презумция публична и изчистена от компромати.

Twitter

Също е жив и здрав, въпреки, че компанията още почти не печели и няма “лице”, за което да направят филм. Повечето хора се регистрират под никове и социопатията междо 100-200 милиона (пишман)хакери взема нови върхове. Коментирането на туитовете е трудно – някой ти хвърля нещо и се чудиш и маеш на какво е отговорил. Принципът е “говоря и си вярвам, че някой ме слуша, понеже тук ми пише една цифричка”.

Микроблогването

е добра алтернатива на RSS, силно пристрастяващо, но има един голям проблем. Главата, колкото и да ти е онлайн, задникът ти остава офлайн и ако закъсаш някъде с колата, не знам на кого ще звъннеш да ти помогне. На Интернета? От цялата тази психария забравяш как се води обикновен разговор по телефона и едно обажда не до Баба ти за Нова година ти изглежда като проблема на Хилядолетието.

В магазин КРОКОТАК сме подготвили няколко шаблона за календари, които може да отпечатате  със снимки за вашите деца. Както винаги ние първо ги изпробвахме:) Трябва само да подберете подходящи снимки с добро качество за всяка страница, да ги качите в магазин КРОКОТАК и малко изчакате, докато нашите приятели от PHOTOSYNTHESIS ги подготвят и отпечатат.

Пирамидката-календар ще стои на работното ви място много дискретно, но винаги ще може да се заредите положително от усмивката на вашето дете, дори и да имате неприятности в работата. За нея ще трябва да подберете 12 снимки (приблизително с размер 10х15 см при печат), които е добре да са съобразени с различните сезони. Разгледайте внимателно всичките темплейти:)

6 листов календар – този ми е любимият ( вече е закачен и на моята стена). Стилен и детски, без “актуалните” анимациони герои, които ни преследват навсякъде ( поне мен). Също много подходящ за офис или за дома. За него ще трябва да качите 7 снимки с добро качество (приблизително 20х25 см при печат).

Еднолистовият календар е с размери 30х42 см. Той е  детски – подходящ за детска стая. Снимката ви трябва да е с добро качество за дигитален печат в размер приблизително 15х15 см.

Макар че напоследък се нароиха не една и две фирми, които предлагат услугата да ви получат стоката на локален адрес в Англия и после да я доставят до България, аз реших да заложа на известното и си направих поръчката с Еконт.
Моментът настъпи когато реших да подменя стария Sony Reader с Amazon Kindle. Amazon доставят Kindle до българия, но с доставка от САЩ, а това значи освобождаване на митница – нещо което на всяка цена избягвам.(...)
прочетете останалата част от Покупка на адрес в Англия с Еконт (444 думи)

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Днешният  пътепис ще ни отведе до една страна от Европейския съюз, за която в общия случай средният българин не знае почти нищо – опитайте се да се сетите коя е столицата ѝ и ще разберете какво имам предвид. Както често случва наш водач из неиследваните места на познатия ни свят ще бъде Росица. Приятно четене:

Литва

Паневежис

Студено и мрачно е в Рига, за първи път най-тежкото ми и топло палто не тежи толкова, колкото в България. Толково е студено. Пък мрачно, мрачно, колко да е мрачно? Ето толкова: [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Рига – 9 часа сутринта"][/caption] С Рига отдавна сме на “ти”, няма да разказвам за този град сега, направила съм го поне два пъти. Още с пристигането си на летището помолих колегите-посрещачи да ме оставят на автобусната гара, за да си купя билет за Паневежис в съседната Литва. Да, съгласна съм с вас, същото си мислех и аз доскоро – какъв Паневежис, какви пет лева, няма ли нещо по-така в Литва, та... Паневежис?! Спокойно, всичко ще издам без бой!

Паневежис (Panevėžys) е четвъртият по големина град в Литва.

Намира се на почти еднакво разстояние между Рига и Вилнюс – съответно на 130км и 150 км от двете столици. През 2011 г. ще стане достатъчно известен сред любителите на баскетбола. Защото ще е домакин на Евробаскет 2011 заедно с още пет литовски града: http://en.wikipedia.org/wiki/EuroBasket_2011 Но аз не съм тук заради спорта, а заради случайността. През лятото в София пристигна литовско момиче от couchsurfing.org, което си търсеше компания за разходка в града. У нас бяха отседнали четирима младежи от същия проект – двама чистокръвни белгийци, една бременна американка от гръцки произход и един чилиец, изучаващ философия и изкуства в Белгия. И без това си имах група, която да разхождам, та по тази причина поканих момичето от Литва да се присъедини към нас. Само след месец това същото момиче ми написа благодарствено писмо и ме покани да ѝ гостувам в ПАНЕВЕЖИС, ако някой ден случайно се окажа наоколо. Милата К.! Просто нямаше как да знае колко навременна и актуална е поканата ѝ. Защото аз трябваше да пътувам за Рига и така или иначе умувах как да комбинирам това поредно работно “турне” с посещение на Литва. С две думи се разбрахме как да се действа – просто трябва да се кача на първия възможен автобус, а тя ще ме чака и ще подреди нещата. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Настаних се удобно в автобуса на Eurolines, беше (отново) дъждовен октомврийски ден, неделя, ранен следобед, време за почивка. За мой късмет не беше мрачно до черно, това помогна да се наслаждавам на краткото (около два часа и половина) пътуване. Равно като тепсия, брези и тук-там иглолистни дървета. Златна есен, все още сочна и цветна, макар че заварих цветята и храстите в Латвия попарени от слана. Пътят беше обикновен, двулентов, нямаше нищо „магистрално“, което да подсказва, че се движиш по международен път. „Ще разпознаеш кога си преминала в Литва по кравите и овцете”, беше ме предупредила колежка от Рига. Действително, малко след остатъците от някогашната граница, пейзажът се допълни със спокойно пасящи едри животни. Напусках протестантска Латвия, за да зърна за първи път в живота си католическа Литва. Никаквото разнообразие в релефа и флората започваха да ме приспиват, когато разбрах, че сме наближили

Паневежис

Останах със странното впечатление, че дърветата в този град са естествено продължение на крайпътните рехави горички, само дето човекът ги е о/б/градил с бордюри и ниски оградки, за да се получи парк. Пристигнах малко по-рано от очакваното, което ми даде възможност да си купя билет за утрешното пътуване до столицата Вилнюс и да позяпам хората наоколо. Рижани май са по-изтупани от тукашните хора, имах чувството, че по-скоро съм на нашенска провинциална автогара. К. се появи в компанията на един млад Марадона, перуанец, който живее в Испания, но отскоро е доброволец в дом за аутисти в Паневежис. Омотан до ушите в шал и сгушен дълбоко в дебело яке, перуанецът следваше К., очевидно зарадван, че ще има компания тази вечер. Много бързо разтоварих багажа и поднесох сувенири на К., после, малко преди да мръкне, тръгнахме на обиколка. Паневежис е град на 500 години. Минахме през работнически квартал, за да стигнем до една от величествените катедрали на града. [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Паневежис – работнически къщички"][/caption] Междувременно се смрачи и точно в този мистичен момент се оказахме при старото руско гробище. К. беше невероятен гид, знаеше в кои моменти да говори и в кои да замълчи. Тишината правеше преживяването при малката руска черква наистина запомнящо се. Мястото бе пусто заради часа, но и по принцип. Руската общност била силно „изтъняла“, почти никой не поддържал тези „ловни полета“. За да подсили тръпката, К. ме осведоми, че на връщане от работа минавала оттук – било ѝ по-пряко. Понякога срещала и други колеги. Майтапи ли се или говори  истината? [caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Дървената руска черква (ще прощавате, ама съм размазала снимката)"][/caption] В светлината на уличното осветление разгледахме още един храм, общината, центъра. Спряхме пред театъра, по-точно пред артистичната мефистофелска статуя на Juozas Miltinis. [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Juozas Miltinis – най-известният и обичан театрал в Литва"][/caption] Той дал името си на театъра, обучил мнозина актьори, между които най-известният е Донатас Банионис (Donatas Banionis) – голямата звезда на СССР, участвал в “Мъртъв сезон”,“Соларис” и други велики филми. Банионис е играл в паневежиския тетър дълги години, започвайки на 17, и именно тук са идвали да го гледат фенове от целия Съветски Съюз. Театърът се пълнеше, не можех да скрия удивлението си от това колко е важно за тези хора да четат, да ходят на опера, на театър, на изложби. В Балтийския регион тези действия все още изглеждат незасегнати от фактори, които не искам в момента да коментирам. А тук освен класически театър има и известен марионетен театър, който гордо е грабнал приза „Ханс Кристиан Андерсен“ съвсем наскоро. Няколко крачки и сме пред друг паметник – на Александър, великият Дук на Литва и цар на поляците от 1501 г. до 1506 г., основателят на града. Зад паметника вече съзирах отблясъците на езерото – романтиката на града е тук; островче за влюбени по средата; статуи и други скулптурни произведения – много от тях са силно фалически ориентирани, но тази тема е с продължение и ще я коментирам от Вилнюс; можете да поиграете на шах с този човек... [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Крайезерната и крайречната алея на Паневежис"][/caption] Алеята разделя езерото от реката Невежис, която е дала името на града, което в буквален превод означава „Покрай Невежис“. Неясният силует на паневежиския символ – огромен речен рак, се сливаше с тъмната в този час вода. Утре сутринта ще го снимам на светло. Докато вървяхме към кафенето-галерия, където щяхме да седнем за почивка и напитка, К. ми разказа за трескавата подготовка на града, който ще  домакинства на Евробаскет 2011, разказа ми и за мрачната мафиотска слава на Паневежис. „Преди пет-седем години тази вечерна разходка нямаше да е толкова 'спокойна', за да не кажа невъзможна“, казва тя. „А сега?“, попитах аз. „Явлението е изкоренено“, отговори тя. Не питах от кого и как. Оказахме се единствените посетители на заведението. „Хората са по домовете си“, отговаря К. на мълчаливия ми въпрос. „Откакто построиха всички тези големи магазини, предпочитат да пазаруват всичко необходимо, че и отгоре, и да ядат и пият вкъщи“. Скоро се преместихме в друго елегантно кафене, също тип „арт“, съвсем наблизо до първото. Беше разкошно, уютно, топло, красиво... Цялата вечер се шегувахме с перуанеца, защото в неговия „бейсик“ английски „йес“ звучеше като „джес“. Според него в Джунайтет стейтс щели да те разберат като казваш “джес”. Контрирам го, че по-важно е дали в Джунайтет кингдъм ще те разберат... Настъпи време за разотиване. Пихме по един чай в уютната дневна на К., тя ми подари тлъста туристическа брошура с хубавините на Литва и изброи всичко важно, което трябва да видя и да опитам: Планга – заради морето, Хълма на кръстовете (пилигримско място); езерата; керамиката; занаятите; кехлибара и цепелините – огромни картофи, пълнени с месо. Сутринта беше ведра и обещаваща. Разделихме се с К. – тя отиде на работа, а аз имах два часа за скитане, снимки и кафе. Каква прекрасна есен е, забелязах жена, която си правеше букет от пожълтели листа. Чувството, че съм сред природата, а не на територията на града, не ме напусна докато не подминах големия парк по пътя за центъра. [caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Златна есен в Паневежис"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="На път към центъра на града"][/caption] Трескаво търсех кафене, но единствено отворени бяха магазините за месо. При това пълни с хора в този ранен час. После видях от лявата си страна първата книжарница на града от 1905 г., с която местните хора много се гордеят, ще я видите в туристическите гидове като голяма забележителност. [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Първата книжарница "][/caption]

Първата книжарница – 1905 г., създадена от издателя Juozas Masiulis

Като нямам кофеин за разбуждане, ще наблегна на бързото ходене. Обходих „снощните“ места, направих финални снимки. [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Сграда в центъра с националния флаг на Литва"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Езерото с островче в средата"][/caption]

[singlepic id=7531 w=320 h=240 float=left]  [singlepic id=7532 w=320 h=240 float=right]

езерото                                                                                                ракът – символ на града

[caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Езерото и фалическите символи на брега"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Паневежис - център"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Паневежис – общината вдясно"][/caption] Паневежис – общината вдясно В 10:15 бях на автогарата и най-сетне пиех кафе. Обадих се на племенника си, за да го поздравя за рождения ден. Днес ставаше пълнолетен. Пожелах му... хммм... да пътува и да не се отърве от пътуване. Той ме попита дали съм добре, а аз му отговорих убедено, че съм толкова щастлива, колкото според мен е пределът на човешкото щастие. В 10:40 автобусът тръгна за Вилнюс. Небето беше изчистено и синьо, нещо отдавна невиждано от хората тук, нещо толкова нетипично за този сезон в Прибалтика! Всички снимки от Паневежис: http://royak.snimka.bg/europe/panevezys-luthuania-2010.544040 Автор: Росица Йосифова Снимки: авторът Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="105"]– на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto"    map_content="global" map_cat="105" auto_info_open="false"    marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="105"]

Тя е сериозно анализирана в книгата "Gödel, Escher, Bach", за която писах преди време тук (виж линка), защото отвори пред мен пространство нови мисли и смисли.

Ако я четеш със спокойно и освободено от цели съзнание - като планинско езеро - ще роди и у теб много мисли и смисли. Които ще са твои, а не аналогични на тези в книгата.

За мен един от смислите на тази графика на Ешер е непрестанният сблъсък-взаимодействие между човешкия дух/душа/разум - и материалния субстрат: човешкия мозък. Без този сблъсък-взаимодействие те не биха съществували. Защото са фундаментално пораждащи се един друг - затова сблъсъкът/противоречието е несекващо.

Елементарен пример: лимбичната система (част от мозъчната структура) , която генерира първичните емоции, би ни накарала да избягаме светкавично от шефа, който ни ругае; или да го нападнем безмилостно - ако не да го убием, то да го осакатим или уплашим дотам, че да спре да ни ругае. Всичко това наистина го изпитваме като импулс - но то е подтиснато, натикано дълбоко в подсъзнанието и не го осъзнаваме - защото разумът се е погрижил за това - обществото го е научило някъде между 4-6-годишната ни възраст.

Но и мозъкът има обратно въздействе върху разума. Неслучайно двете ръце на Ешер са еднакви и - тъй като се рисуват едновременно една друга - са и равноправни.

Бих могла да развия паодробно това мое тълкувание на великата графика, както и други; а още повече бих преразказвала Дъглас Хофстадер, автора на "Gödel, Escher, Bach". Защото - бахгииздателите - още не е преведена на български

‎"Онзи ден някой ми каза каква е разликата между демокрацията и народната демокрация. Тя е същата като тази между ризата и усмирителната риза." – Роналд Рейгън, 1986

Estonia launches its first 4G mobile network

KAPO Declassifies Savisaar Files - в Естония лявата опозиция искала и получила пари от Москва, обаче службите ги засекли…

Да се оплачеш от МВР вече е хулиганство

The Case Against Floating Currencies

Kindle

Equilibrium (2002)

[video] Jason Fried: Why work doesn't happen at work

Георги Ангелов:

в. Труд – Успехи ще има само ако ГЕРБ загърби популизма

в. Сега – БДЖ фалира още през май, но данъкоплатците пак я спасиха

в. 24 часа – Откъде се взе тази инфлация

[видео] ТВ7: Обедняхме ли през 2010?

Блогът за икономика 2010

 

   Вчера - 3ти януари - беше обявен за национален ден за бягство от училище. Според медиите и статистиките бе обявен за провал - едва 10% отсъстващи ученици, вял бунт, мързеливци, без идея какво ще правят на този ден, освен да ходят по купони и т.н. и т.н.

    Всеки, който говори и мисли това, е безнадежден. /Съвсем отделно е типичен бг комплексар./ Без надежда за нормално бъдеще са семейството му, децата му и тези, чиито психики и животи по някакъв начин зависят от него. Съжалявам, но е така. Наистина съжалявам, защото тези хора все още наистина са много. Продължавам твърдо да вярвам, че докато не измрат всички подобни, всички, които са възпитавани и обучавани от такива и т.н., разбирате, няма надежда за страната ни. Като отдавам значение на факта, че може би никога няма да станем толкова независими и борбени като гърците например (поради вековни исторически, културни и политически отражения и разни други такива фактори). Но наистина мисля, че трябва да минат няколко поколения, за да се измени тази тъжна действителност, която ни заобикаля и с която се примиряваме всеки божи ден. По няколко пъти.

    И все пак има надежда, нали. Има. Не само в младите (главно най-младите), но и в такива журналисти като този, написал по повода този текст: "С удоволствие обаче бих написала на сина си бележка, че в понеделник ще отсъства от училище по "граждански причини". Защото с отказа да повярваме на децата, че имат нужда и право на този ден ваканция, ние ги вкарахме в сивото стадо, за което "всички са маскари", за което България е "Абсурдистан" и, които в нихилистичен унес повтарят "българска работа, българска работа, българска работа..."

    Или пък журналистът, написал по повода този текст: "Мълчаливият отказ на новите млади да участват в политическото случване е техният обвинителен акт към поколението на родителите. Едни напускат, а оставащите възприемат България като стара гара със закъсняващи влакове..."

    Надежда ми вдъхва и особено този текст, написан от автор с име Арманда, с толкова яки разсъждения и с такова свежо и непрецакано от ежедневието мислене, че е ако не от доста млад, то поне  от много мъдър човек:). Абсолютно ви го препоръчвам, ще оправи деня ви.

 

   

   "В културата на леснодостъпните извинителни бележки никой ученик не би се занимавал с протести и всеки би се спасявал сам, ако това наистина не беше усещане за участие в някаква общност. А "говорителки" на протестиращите от 133-то са именно отличничките със стипендия, които в един глас с двуметровите симпатични гамени, заявяват, че "3 януари е национален ден за бягство от училище". Допирът с деца, които все пак отстояват някакви права, е отрезвяващ. Доста медии отново фрагментираха "наглостта" на учениците чрез лозунга им "Сега определяте ваканцията ни, след време - ние пенсиите ви" и инициативата им в публичното пространство бе омаловажена с тезата, че учениците могат да търсят правата си само когато става въпрос за купон. Всичко това обаче може да се разгледа и като репетиция за групово отстояване на гражданска позиция."

   Именно. Точно така. И наше задължение е - ако не да им помагаме - поне да ги подкрепяме. Да подкрепяме крехките наченки на самосъзнание, достойнство и отстояване на лични права. Да не смазваме у тях тези качества, към които самите ние отчаяно се стремим, но ни е така трудно да постигнем, защото... защото нашите родители не са ни подкрепяли за тях, когато ни е било времето да се научим. Лека полека сме длъжни да прекъснем порочния кръг, за да има надежда за внуците ни. Това е, да действаме. Ние сме, за да бъдат те.

Silvy Shtinkova posted a photo:

Ръководството на „Българския културен клуб“ – Скопие (БККС) е изпратило писмо-декларация до редица европейски институции, правозащитни организации, дипломатически мисии и медии в знак на солидарност с г-н Миле Йованоски (член на БККС от гр. Прилеп, Република Македония), жертва на груба етническа дискриминация и заплахи заради българската си националност и гражданство. В писмото се казва:

"Обръщаме се към Вас по повод на случая с г-н Миле Йованоски, гражданин на Република Македония и Република България. Г-н Йованоски е с български етнически произход и е активен член на нашето гражданско сдружение – „Български културен клуб“ - Скопие още от самото му създаване през 2008 година до днес.

Г-н Йованоски работеше като социален работник в Дневния център за деца със специални нужди в град Прилеп, открит през 2002 г. с помощта на УНИЦЕФ. Неотдавна той подаде оплакване до БККС, че е бил подложен на злобна дискриминация, обидно отношение и заплахи поради българския си произход и гражданство.

Служители на местната администрация в Прилеп (които са и политически функционери на управляващата партия ДПМНЕ) са му казали, че „тук няма място за тези, които предават нацията си“. Подобен тормоз е упражнил и директора на Дневния център, в резултат на което г-н Йованоски е бил уволнен от работа, макар да е сред малцината служители, чието образование перфектно съответства на дейностите на Центъра и всички професионални изисквания за поста на социален работник.

Осъзнавайки, че губи длъжността си на социален работник, г-н Йованоски се опитва да кандидатства дори за по-ниската позиция на „оператор“. Този опит е провален от местен чиновник на ДПМНЕ в Прилеп, който заявил, че длъжността „принадлежи на ДУИ в съответствие с Охридското рамково споразумение“ (ДУИ е коалиционна партия в правителството на ДПМНЕ). В резултат на тази груба политическа намеса и шуробаджанащина, некомпетентни служители с неподходяща квалификация (включително по дърводелство и фризьорство) са назначени на работа в Дневния център вместо г-н Йованоски, само защото са близки роднини и приятели на местните партийни велможи.

Напълно неприемливо е в 21-ви век, в държава, която се стреми към членство в ЕС, такива висококвалифицирани експерти с дългогодишен доказан професионален опит да са уволнявани безцеремонно от работа само заради българската си националност. Категорично осъждаме етническата дискриминация и тормоз, практикувани от държавната администрация на Република Македония, с което сериозно се нарушават Конституцията и законите на страната, както и всички международни конвенции за защита на гражданските права и борба срещу дискриминацията.

Уволняването от работа е измежду най-отвратителните практики на титовия комунистически режим и неговия „национален инженеринг“ в бивша Югославия, целящо да изтрие националните чувства на македонските граждани, които са силно привързани към своя български произход и културно-историческо наследство.

Ето защо, почтително Ви молим да използвате всички налични средства на Ваше разположение, заедно с моралното Ви влияние, за намиране на положително решение за случая на г-н Йованоски. Призоваваме международната общност да вземе неотложно всички необходими мерки, за прекратяване на такива средновековни практики срещу българите в Република Македония."

Декларацията на БККС е изпратена също до отговорни български институции и медии с настоятелен апел да окажат максимално съдействие за положително решение на случая с г-н Йованоски.

Оригинал на писмото в PDF.