С бунтовниците от ПКК в планината Кандил в Ирак

Когато през 2007 година пътувах в Централна Турция, посетих няколко града, коите граничеха с източната част на страната и бяха свидетели на дългият конфликт между Анкара и бунтовниците от ПКК. Населението бе свикнало с атаките, а повечето семейства имаха пратени войници по иракската граница, за да се бият с частите на кюрдите. В един от градовете имаше паметник на убитите турски учители – разказаха ми, че било практика да се убиват учители, тъй като те били носител на турската култура. Пътувайки веднъж с автобус, беше късно вечер, чух новините, на които много от хората реагираха – започваше нова атака по цели в Северен Ирак, а една жена сподели, че и двамата й синове са на фронта.

Вестник New York Times публикува разказ на журналистите Стивън Фарел и Шихо Фукада за срещата им бунтовници от ПКК. Интересен материал, който ми напомни за това, което бях разбрал от пътуванията си в Турция.

Никак не е лесно да се посетят планинските райони на Северен Ирак, където ПКК има свои постове, разказва Стивън Фарел. Турция има амбицията да установи влияние в Ирак чрез икономика и култура, но често се извършват военните операции срещу постове на ПКК, определени като терористи от САЩ и Европейския съюз.

В същото време затоплянето на отношенията между Ирак и Турция може да осигури рамката за края на конфликта, продължил повече от четвърт век и струвал най-малко 40 000 жертви.

В скорошно интервю с комантира от ПКК, Мурат Карайлан, проведено в планината Кандил, той твърди, че е готов да прекрати борбата и да се потърси политически решение за кюрдите. В северната част на Ирак положението е малко по-добро, но не толкова различно. В големия кюрдски град, Ербил, турци изграждат търговски центрове и предлагат добри условия за живот. Няколко часа път с кола извън Ербил показват спартанския начин на живот на бойците на ПКК, които са се настанили на границата между Ирак, Иран и Турция.

Официално местното кюрдско правителство в Северен Ирак отрича да предоставя убежище на бунтовниците. Според официалната позиция, правителството ограничава достъпа до районите, където действат ПКК, но това не е толкова вярно. В планината Кандил, част от планинската верига Загрос, присъствието на ПКК е безспорно. Още при първите подстъпи се виждат портрети на кюрдския лидер Абдула Йоджалан и властта в Ербил едва ли може да направи нещо по въпроса.

През цялото време, разказват Стивън Фарел и Шихо Фукада, мъже и жени, в униформи на ПКК, съпровождат всеки минал през пунктовете, като се пращат постоянно патрули из пътеките и планинските пътища на скалистия терен. Бунтовниците имат своя шевна фабрика за изработката на униформи, клиника за ранените и гробище.

Германският лекар, Медия Авиян, сега работи именно в тази клиника. Тя няма кюрдски корени, доброволно решава да помогне, след като нейни приятели я запознават с каузата на ПКК през 1990-те години. Нейното име е кюрдско, но тя го приема по-късно, когато се премества в Северен Ирак през 1993 г.. Истинското й име е немско, като казва само, че е от Долна Саксония и е учила медицина в Хамбург.

На етажерка зад нея в болницата има снимка на Йоджалан, клетвата на Хипократ и историята на ПКК. Запитана как съчетава лечението на хора в болницата със знанието, че участва в организация, обвинена в убийството на хиляди, тя отговоря, че в Турция са избити също толкова кюрди. “ПКК не убиват цивилни граждани”, казва тя.”Те убиват тези, които ги убиват. Просто се защитават, нищо друго.”

Всички членове на организацията- лидери, бойци, доброволци -защитават борбата си с такъв романтизъм и сила на духа, че е трудно да си представят, че могат да се върнат към спокойния градски живот. Много от тях са в планината в продължение на години.

“Аз съм боец от 18 години”, разказва Горсе Мерето в почивката, докато се снима филм на ПКК. “През цялото време, в което съм бил тук, не е убит един цивилен, всички бяха войници.”

Прочети цялата новина

Свързани новини: