Новини без "глоби" не са новини

Не знам дали сте забелязали, но в последната година почти няма ден, в който да не се съобщава как ще бъдат или вече са глобени определена маса от хора от различни институции. То не бяха глоби за шофьори, то не бяха глоби за фирми, то не бяха бутания на "незаконни" имоти (съществували 20 години) а сега се сещат и още може би стотици подобни случаи.

Не съм политик нито някакъв анализатор, но защо ми се струва, че целта е да се направи всеки гражданин ако не изряден платец, то поне длъжник на държавата ... а държавата работела за нас ...

Европейският съюз най-накрая заяви позицията си спрямо Тунис. Според AFP, тази вечер Европейският съюз е осъдил жестоките мерки на правителството на Бен Али спрямо протестиращите. Тази събота и неделя над 14 души бяха убити, след като полицията стреля срещу протестиращи в два района на Тунис.

Ръководителят на звеното за външна политика на ЕС, Катрин Аштън, заяви, че е “загрижена за събитията, които съпътстват Тунис през последните дни”. Катрин Аштън призова за освобождаване на задържаните протестиращи.

“Ние осъждаме насилието и загубата на човешки живот, и изразяваме съчувствие към семействата на жертвите.”

ЕС призова и за незабавно освобождаване от ареста на блогъри, журналисти, адвокати и други хора, които са били задържани по време на мирни демонстрации в Тунис.

Франция, бившата колониална сила в района, призова също към сдържаност и спокойствие. Говорителят на МВнР на Франция, Бернар Валеро, заяви, че само диалогът ще позволи на тунизийците да преодолеят икономическите и социални проблеми.

Изглежда е трудно ЕС да си представи защо тези хора се конфронтират с правителството. Ниските доходи, невъзможност за реализация и всичко свързано с тези неща са само малка част от исканията на хората. Официалната реакция на ЕС бе нужна и дойде в момент, когато положението в Тунис може да излезе извън контрол, особено след убийствата. Тази реакция трябваше да дойде по-рано поне с две седмици, за да се предотвратят действията на полицията, убили 20 души (това е цифрата, споделена от различни медии).

Съединените щати реагираха още миналата седмица, загрижени за свободата на словото и намесата на правителството в Интернет. След стрелбата по протестиращи, натискът от САЩ може да се усили. Франция, за да не повдигне някой обвинения или заради нечиста съвест, сподели, че е нямала информация за това, че се планира такава намеса на властта в Тунис срещу протестиращите.

Същевременно отразяването на въстанието в Тунис придобива повече популярност сред англоезичните медии. Събитията от последните дни, обаче, имат различни окраски в различни медии.

Например, “Чикаго трибюн” говори за “бунт в знак на протест срещу безработицата и други социални злини”. Освен, че се споменава за “тълпи”, които атакуват офиси на правителството, други определения няма. Отсъства общия политически контекст (както например го има в AP), не се споменават социалните проблеми, няма и ред за репресивния режим на Бен Али.

В същото време “Ню Йорк Таймс” използва съобщение на Ройтерс, което говори за “вълна от недоволство”:

“Протестиращите казват, че са ядосани от липсата на работни места, но официални представители твърдят, че бунтът е демо на малка част, свързана с екстремизма.”

Още веднъж същото- липса на реалният контекст, свързан с режима на Бен Али. След като опозиционерът Наджиб Шаби, да се пощади животът на невинните граждани и да се зачете правото им да протестират мирно, Ройтерс се опитва да обясни позицията на режима:

“Длъжности лица заявиха, че полицията е стреляла при самозащита, когато тълпите нападнали органите на реда, игнорирайки предупредителните изстрели. Правителството каза в изявление, че полицията не е направила нищо повече от изпълнение на на законовата мисия да поддържа реда и гарантирането на безопасността на гражданите.”

Ройтерс продължават с искрени глупости, които не правят нищо друго, освен да удрят по лицето на протестиращите. Явно това е стратегия, поддържана от години:

“Президентът Бен Али заяви, че протестите са неприемливи и биха могли да обезкуражат инвеститорите и туристите, които осигуряват голяма част от приходите на страната. Властите казват, че са се повлияли от оплакванията на протестиращите и са стартирали програма с работодателите за осигуряване на работни места за 50 000 безработни висшисти.

“Тунис е регистрирал силен икономически растеж през последните десет години, но това не е достатъчно, за да се задоволи търсенето на работни места. Безработица е особено остър проблем за младите във вътрешността на страната.”

В доклад на BBC, британската агенция говори за “протести заради растящите цени на храните и безработицата в Тунис, като добавя, че “правителството съобщава, че за протестите са отговорни екстремисти, имащи за намерение да дестабилизират страната”.

Въпреки това, друг репортаж на BBC отбелязва:

“Демонстрациите са рядкост в Тунис, където има строг контрол, насочен към предотвратяването на израз на несъгласие. “

Британският вестник The Independent отбелязва, използвайки доклад на AP:

“Протестите срещу безработицата и липсата на инвестиции, продължават близо месец. Властите твърдят, че бунтът е дело на малка част от екстремисти. Президентът Бен Али заяви, че протестите са неприемливи.”

Рядко ми се случва целенасочено да търся книга. Обикновено разчитам на случайността  да ме срещне с някой роман или просто хващам първата по-лъскава корица, която видя в книжарницата. Този метод за снабдяване с литература действаше изключително ефективно... До миналия месец.

Утре съм на концерт. Освен, че съм почитател на хип-хоп музиката и харесвам изпълнителните, които ще участват, познавам главния "виновник" за това събитие и знам, че го прави, за да спази свой приятел.

Повече за Сашо и защо има нужда от подобни събития, можете да научите тук.

Надявам се да се видим утре вечер в Sofia Live. Ето и Facebook събитието.

Утре съм на концерт. Освен, че съм почитател на хип-хоп музиката и харесвам изпълнителните, които ще участват, познавам главния "виновник" за това събитие и знам, че го прави, за да спази свой приятел.

Повече за Сашо и защо има нужда от подобни събития, можете да научите тук.

Надявам се да се видим утре вечер в Sofia Live. Ето и Facebook събитието.

Утре съм на концерт. Освен, че съм почитател на хип-хоп музиката и харесвам изпълнителните, които ще участват, познавам главния "виновник" за това събитие и знам, че го прави, за да спази свой приятел.

Повече за Сашо и защо има нужда от подобни събития, можете да научите тук.

Надявам се да се видим утре вечер в Sofia Live. Ето и Facebook събитието.

Утре съм на концерт. Освен, че съм почитател на хип-хоп музиката и харесвам изпълнителните, които ще участват, познавам главния "виновник" за това събитие и знам, че го прави, за да спази свой приятел.

Повече за Сашо и защо има нужда от подобни събития, можете да научите тук.

Надявам се да се видим утре вечер в Sofia Live. Ето и Facebook събитието.

Разходи за цигари и алкохол на домакинствата, промяна на годишна база

Според изследването на домакинските бюджети на НСИ, през последните две тримесечия започва да се наблюдава спад на разходите за цигари и алкохол. Спрямо 10-12% растеж през 2009, през третото тримесечие на 2010 се стига до 7.5% спад.

В същото време, акцизите върху цигарите са значително повишени, т.е. повишение са цените на цигарите. Следователно има две възможности:

- или пушачите значително са намалили пушенето

- или пушат повече цигари без бандерол, които са по-евтини

Вероятно е някаква комбинация между двете, защото и двете са реалистични. При това сериозно увеличение на безработицата, намаление на доходите и увеличение на цените на цигарите, има много хора които просто не могат да си позволят да пушат толкова колкото преди (или могат само ако пушат цигари без бандерол). А други не искат да плащат толкова акцизи на държавата.

Разбира се, винаги остава и въпросът доколко реалистични са данните за домакинските бюджети (макар че ако се събират по една и съща методология, би трябвало да са сравними във времето).

Блогът за икономика 2010

(детски терапевтични приказки и притчи)

Петьо външно бил като всички останали момченца. От другите се отличавал само по едно - бил много недоверчив. Той вярвал само в това, което може да пипне, види или изяде. Затова много се съмнявал, че съществува Америка, че Земята е кръгла и че по проводниците тичат електрони.
Особено го развеселявали приказките за вълшебника, който живеел в парка накрая на града и изпълнявал заветни желания. Виж фокусник, това е друга работа! Те умеят да вадят зайци и гълъби от шапките си, да разрязват хората с тъпи триони, а един особено ловък се научил да се издига във въздуха чак до тавана. Но фокусниците не крият, че това е зрителна измама и ловкост на ръцете. А вълшебниците? Те не съществуват, те са от приказките. И въобще, какви вълшебници може да има при наличието на компютри и самолети.
Веднъж Петьо се прибирал с автобуса от болната си баба. И не усетил как задрямал.
-Момченце, събуди се, автобусът влиза в парка - разнесъл се нечий глас над главата му. Петьо разтъркал очи и разбрал, че е пропуснал спирката си. Слизайки от автобуса, видял ниска каменна ограда. По него се спускали клонки от някакво необичайно растение с гланцирани листа със сложна форма. Непознати аромати изпълвали въздуха. Петьо, кой знае защо, си помислил, че се намира до градината на вълшебника, за когото толкова говорели.
-Сега ще проверим - помислило си момчето и решително дръпнало дръжката на градинската порта. Градината била наистина фантастично красива, както и разказвали. Петьо тръгнал по пясъчната пътечка, като удивено се оглеждал встрани. Такива необикновени дървета и цветя никога не бил виждал. В дъното на градината на пейка седял белобрад старец.
-Вие вълшебник ли сте? - решително се обърнал Петьо към непознатия.
-И да, и не.
-Как така? - не разбрало момчето.
-Правя чудеса, но ... само наполовина.
-Наполовина? - продължавало да недоумява момчето.
-Работата е там, че вълшебната ми сила действа само дотогава, докато хората помнят, че аз съм им помогнал. Но те бързо забравят за това и остават без нищо.
-Не разбрах съвсем - признал си Петьо.
-Например, ти искаш майка ти да ти купи футболна топка. Докато не си получил подаръка, помниш за мама. Така ли е?
-Да - съгласило се момчето.
-Но когато започнеш да играеш футбол с момчетата, забравяш за мама и мислиш само кака да вкараш гол. Точно същото се случва и с моето вълшебство. С негова помощ са се сбъднали много от най-добрите и нужни желания на света, но хората бързо забравиха за това и ... всичко изчезна.
-А може ли да опитам да си пожелая нещо?
-Разбира се. Когато го намислиш, кажи само вълшебните думи:"Чудеса се случват!" и желанието ти веднага ще се изпълни. Но знай, можеш да поискаш само едно нещо!
Момчето се сбогувало с вълшебника и скоро пътувало с автобуса към къщи. Мислело си:
-Трябва да поискам баба да оздравее! Но ако забравя какво е направил вълшебника, тя пак ще се разболее ... Не, не става. Тогава да поискам колело? Но ако започна да карам и забравя , че това е вълшебство, колелото ще изчезне. Какво да направя? ...
Междувременно автобусът стигнал до неговата спирката. Момчето станало, погледнало пътниците и изведнъж разбрало, какво трябва да направи.
-Искам хората винаги да помнят, че чудеса се случват и ги върши вълшебникът - казало силно то пред всички.
Петьо знаел, че повече не може да иска нещо за себе си, но затова пък вълшебникът ще може да изпълнява желанията на другите хора. И той произнесъл заветните думи:"Чудеса се случват!"
Когато се прибрал у дома, звъннал телефона. Била баба му:
-Петьо, стана истинско чудо! Напълно оздравях!
-Повече никога няма да се разболееш, бабо - с радостна усмивка казало момчето.

Михаил Брущейн

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Имам сайт, който се рекламира единствено по телевизията. Трафикът е от долен по-долен, баба ти Марийка и бодрата й комшийка. Ето какво са засекли радарите за Декември. ~16K уникални посетители имат следните браузъри:

MSIE общо: 46.8 %
FIREFOX: 37.8 %
OPERA 4.2 %
SAFARI 1 %
CHROME 9.4 %

До тук ясно, Хромираното движи силно, обаче:

Msie 8.0 24.9 %
Мsie 7.0 13.8 %
Msie 6.0 7.7 %

Ура, само 8 от 100 бабички използват Експлодър 6, за никакъв чеп не ми трябва да го поддържам вече това изчадие.

Коментар от Борислав Сотиров. Публикацията е също негова, като Intidar предоставя място за публикация.

Разбира се, че паметникът на съветската армия е исторически, той отразява един дълъг и значим културно-исторически период на държавата ни. Освен това, той е и шедьовър (да, именно шедьовър) на един ярък период в изкуството, който също е останал безвъзвратно в миналото. Глупост е да се твърди, че определени стилове не са изкуство, защото носителите им са идеологически обременени. Всички исторически паметници са изградени под влияние на някакви противоречиви идеологически и културни условия. И също отразяват някакви направления и похвати в изкуството, които много често са тясно свързани с идеологическото си съвремие. Ако днес ние разглеждаме скулптурите и образите на някой римски император само като продукт на античното изкуство, то изобщо не си даваме сметка, че същият обикновено е бил жестоко мразен, сатанизиран и отричан от своите съвременници и наследници. Колко ни е яд когато видим отрязаните глави или избодени очи и носове на древните скулптури, а как злорадо се кефим на отрязаните крайници на комунистическите статуи в парка.

Разбира се, че трябва да се пазят историческите паметници на фашизма, нима трябва да се преорат до основи музеите в бившите концентрационни лагери? Нали за това стоят, за да се помни и да не се повтаря.  И какво, като повечето от наследството на фашизма е унищожено и забранено със закон, нима са малко днес почитателите на омразните и отречени фашисти? Напротив, добре че ги има филмите, картините, документите, за да се правят в днешно време хиляди и хиляди исторически анализи и очерци, да се напомня и преповтаря за огромната грешка, допусната тогава. Та нима едно унищожение на следите ще премахне от историята онези ужасни времена?

Огромна част от историческите паметници на миналото не са надживели своите времена поради абсолютно същите причини, заради които много хора днес искат да убиват българска история – заради същия стремеж на политическите противници да изличат падналия враг от историята. Така са постъпвали, рушейки и ограбвайки култа към обожествените си предшественици, и тракийските царе, и египетските фараони,  и кой ли още не. Толкова много не е достигнало до нас заради това! Самите комунисти страстно рушиха, зачеркваха и пренаписваха историята, за да установят върху пепелището своята нова истина. Точно същото през последните 20 години правят техните противници, със същия омразническо-вандалски плам, който уж отричат. И е очеизбодно, че уроците от миналото отново са ни минали покрай ушите.

Днес много хора се отнасят към паметниците от комунистическото минало, сякаш то е все още наше съвремие. Но то не е, история е. Вече са възрастни хората, които се родиха след него. И с всеки изминал ден тези паметници, всичко което ни е останало оттогава, все повече се превръща в далечна и непозната история, екзотика и туристическа забележителност. И ако в онези времена хората са се ужасявали и мразели замъка Бран на Влад Цепеш заради жестокостта му, родила легендата за Дракула, то днес същият е най-голямата туристическа забележителност на Румъния – именно заради страховитото и демоничното, с което се свързва. Точно такава трябва да бъде и съдбата на нашите комунистически паметници и ние ще бъдем най-големите идиоти, ако заколим поредната златоносна гъска.

Ако искате ваш материал да бъде публикуван в публичното пространство, пратете го на ruslantrad@gmail.com. Intidar винаги е подкрепял личното мнение на всеки един.

  Никога не съм си представял, че България ще има министър председател 20 години след началото на прехода, който да заяви, че подслушването на министри, шефове на агенции си е нещо нормално. От думите му се подразбира, че кръгът от лица дори е по-широк, така че подслушването си е масово. След това слушах изказвания на министри, [...]

Либийският писател Ибрахим ал-Кони получи наградата за най-добър арабски роман за книгата си "Седемте воала на Сет", посветена на племето туареги, от които е и самият автор. Ал-Кони бе избран сред 23 участници в конкурса за най-добър арабски роман по време на Конференцията на книгата в Кайро, чиято награда е 18 000 долара.

Определено най-добрият трилър за 2010 г.

Жанр: научно-фантастичен трилър

Официален сайт: http://inceptionmovie.warnerbros.com/

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt1375666/

Режисьор и сценарист:

Кристофър Нолан

Участват:

Леонардо Ди Каприо, Марион Котияр, Джоузеф Гордън-Левит, Кен Уатанабе, Елън Пейдж, Майкъл Кейн, Килиън Мърфи, Том Беринджър, Лукас Хаас, Дилийп Рао, Том Харди, Пийт Постълуейт

Трейлър:

Оценка: 9 / 10

И малко коментари от нас:

Вървял един ден Конфуций из гората с учениците си много умислен и мълчалив. Те никога не го били виждали такъв, чудели се и накрая попитали какво има.

-Тази нощ сънувах, че съм пеперуда -отвърнал Конфуций.

-Какво толкова странно имало в това? – попитали те.

-И сега вървя и си мисля дали пък в момента пеперудата не спи и не сънува, че е Конфуций…

* * *

Човешките сънища винаги са били в голяма степен нещо необяснимо, интересно, загадъчно и тайно. Може би ви се е случвало (а може би не) да сънувате, че сънувате… или че ви убиват насън? След като се събудите, се чувствате по-странно от всякога.

Ако обичате филми от типа на „Матрицата“ и „Ефектът на пеперудата“, няма начин „Генезис“ да не ви размаже. Това не е филм, който можете да гледате, докато сте на маса с голяма компания или пък нещо леко преди да заспите. Това е от филмите, в които дори една изпусната реплика може да означава да не разберете нищо от филма (всъщност, доста хора казват, че не са го разбрали)…

Леонардо Ди Каприо играе Коб, крадец на информация от човешки сънища. Подготовката и осъществяването на подобен „обир“ се оказват много по-сложни от това да обереш банка в реалния живот. Само че на Коб му се налага да направи нещо още по-сложно, за да види децата си… Със сценария – до тук.

Ето и няколко причини, поради които си струва да се гледа:

• Идеята. Идеята да се нахлуе в нечие подсъзнание, да сънуваш, че сънуваш, че сънуваш и т. н. на няколко нива, да вкараш екшън, семейна драма, трилър и картини от алпийски снегове до изгарящо горещ морски плаж е невероятна, затова няма да ви я разкриваме изцяло.
• Отново идеята. Защото някои неща просто кефят. Например, ако докато спите в реалността ви стане студено, нищо чудно в съня ви също да се появят ледени преживявания. Подобни неща са направени доста правдоподобно. Естествено, поне десетина въпроса остават необяснени и нелогични, но нима не беше така и в „Матрицата“, и в „Ефектът на пеперудата“… Личи си, че сценаристът е гледал да изпипа възможно най-голяма част от тези моменти.
• Атмосферата. Уникално добър баланс, на ръба между психо-трилър и филм на ужасите от една страна и научна фантастика с елементи на драма от друга страна, като балансът е направен в реалността. Пишем глупости, но няма как да ви обясним повече, без да разкрием от филма…
• Ефектите. Уникални ефекти! Технологиите на 2010 г. наистина са използвани на максимум.
• Актьорите. Лео отново е блестящ, но тук прави добро впечатление и играта на актрисите Марион Котияр и Елън Пейдж.

Накратко – гледайте „Генезис“, ако още не сте! От „задължителните“ е.

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 11.05.2006 -- Защо хората се влюбват? (3)
• 21.02.2010 -- Аватар (25)
• 06.01.2010 -- Шерлок Холмс (8)
• 28.07.2009 -- Приказки (2)
• 23.01.2009 -- 33 детски анимационни филмчета от доброто старо време (75)
• 01.12.2008 -- Кой сега до теб заспива? (10)
• 25.01.2008 -- "Как се запознах с майка ви" (How I Met Your Mother) (7)
• 06.05.2007 -- Три филмчета за пътуване във времето (3)
• 17.07.2006 -- Шифърът на Леонардо (и подобни загадки) (2)
• 15.07.2006 -- 3D кино (6)
• 07.01.2011 -- Как да изберем годежен пръстен с диамант (3)
• 04.12.2010 -- Ефектът на пеперудата (2)
• 22.11.2010 -- Открийте скритото послание! (8)
• 11.09.2010 -- Лукойл: Да заредим на осма колонка! (8)
• 01.06.2010 -- Сексът и градът 2 (16)
• 27.03.2010 -- One Tree Hill и Ajabez – два свята, [ποне] два фена :) (8)
• 10.03.2010 -- Графа… когато беше просто Владко Ампов (4)
• 14.01.2010 -- FML – Да си таковам живота! (4)
• 12.10.2009 -- Животът ми е нормален (My Life Is Average) (9)
• 04.10.2009 -- Фестивалът Merce’09 в Барселона (3)

www.politikat.net — уеб инструмент на гражданска инициатива “За намаляване на политическото лицемерие”

Колеги и приятели,

Заповядайте на пресконференцията, организирана от фондация “Четиринадесети януари”, на която ще ви запознаем с развитието на проекта www.politikat.net — посещаемост, популярност и влияние. Ще си припомним най-значимите обещания през последните 3 месеца — обзор и тенденции. Ще научите какво ни обещаха министерствата за 2011 г. и какво отчетоха, като изпълнено до сега.

www.politikat.net не остана незабелязан — Министерството на правосъдието, седмица след наше питане, упражни административен контрол върху решенията на съда и забрани вписването на фондацията в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза. Ще ви запознаем с казуса.

В този контекст, ще обсъдим и прозрачността на институциите и свободата на словото — предизвикателство пред съвременното българско общество. Ролята на българското Интернет пространство между трафичните данни, СРС и Уикилийкс.

ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ - ПОКАНАТА Е ЗА 13-ти ЯНУАРИ, един ден преди именния ден на фондацията. Някой да не се обърка да дойде на следващия ден!

Черните котараци.

Спирането на Facebook било шега

Вчера писах, че Facebook може да спре ТУК , но се оказа една измислена история, както и предполагах. В англоезичния сайт, който беше поместил тази "новина" всички статии били от подобен характер, един вид "неновини" :). Естествено попаднах случайно на статията докато разглеждах най-търсените думи и фрази за деня в USA. Учудиха ме точно търсените фрази от рода на "Наистина ли Facebook ще го затварят" и подобни.

От там логично потърсих и новини за подобни факти и попаднах на въпросната статия, за която има поместен линк към нея в предишната публикация. Не обърнах вчера внимание какви са останалите статии в сайта, но се оказа че всички в него са измислени и напълно абсурдни :). Вече знаете, че Facebook няма да спре със сигурност, така че споко ;)

Продукти:
500г бишкоти
3ч.ч. прясно мляко
11/2ч.ч. захар
2с.л. нишесте
300г сладкарска сметана
2- 3с.л. пудра захар
1 ванилия
кутия шоколадови Трюфели
3 яйца
щипка сол

Приготвяне:
Млякото се налива в тенджера, похлупва и се слага на слабо загрят котлон. Яйцата се разбиват заедно с 1 1/2ч.ч. захар. Добавят се 2с.л. нишесте. Разбива се до гладкост. Отхлупва се млякото и се налива на тънка струйка в него. Бърка се непрекъснато. Когато сгъсти, кремът е котов. Взема се тортена форма със закопчаваща се обиколка. Нареждат се половината бишкоти, отгоре се полива половината крем. Отгоре се нарежда втората половина бишкоти. Заливат се с другата част крем. Слага се в хладилника да стегне за 2 часа. Сметанат се разбива на твърд крем с 2-3с.л. пудра захар. Разпределя се като украса на тортата. Най- отгоре се подреждат във венец шоколадовите трюфели.

Когато бях малък се влюбих в Рупи. Беше най-яката мацка в квартала. Имаше гърди като Стара планина, ръце – като Марица и Дунав, зъби остри като върховете на Рила и Пирин, очите и – бистри като рилските езера, а отдолу, ммм космата като Странджа планина, имаше даже едно място, дето расте но не старее, сетете се за какво говоря. :)

Пораствах ли, пораствах и все бях влюбен в нея. Дойде момент обаче, когато взе да ме крънка за пари:

- Дай, вика тя, малко парички за да ми замязат нотките на магистрала Тракия. Давам, к’во да я правя, нали съм влюбен.
- Искам, казва ми един ден, ей тука това зъбче на Дунав мост 2 да ги напраиш. Правя аз, много ясно.
- Абе, кожата ми се е опесачила, вика ми, я ми оправи малко моренцето и сочи с поглед надолу.
- Искам вика, една оръгличка като Южен потока да блести …

Оказа се,освен всичко, че има семейство с 27 още роднини и някакъв дето и бил приемен баща, защото през няколко години го сменяли, щото давал все по-малко пари и все с него се оправдаваше, че иска да бъде красива.

Давай аз пари, макар, че виждаш, че отиват само за пиячка, а порите по кожата и ставаха все по-големи – чак кола можеше вътре да се събере. Ужас.

Ама като я хванах да ходи в чалга дискотека и да се целува с борчето Бойко, разбрах че нашата любов няма да я бъде дълго и ще се разделяме май…

Аз и виках Рупи, а другите и викаха Република България.

Когато бях малък се влюбих в Рупи. Беше най-яката мацка в квартала. Имаше гърди като Стара планина, ръце – като Марица и Дунав, зъби остри като върховете на Рила и Пирин, очите и – бистри като рилските езера, а отдолу, ммм космата като Странджа планина, имаше даже едно място, дето расте но не старее, сетете се за какво говоря. :)

Пораствах ли, пораствах и все бях влюбен в нея. Дойде момент обаче, когато взе да ме крънка за пари:

- Дай, вика тя, малко парички за да ми замязат нотките на магистрала Тракия. Давам, к’во да я правя, нали съм влюбен.
- Искам, казва ми един ден, ей тука това зъбче на Дунав мост 2 да ги напраиш. Правя аз, много ясно.
- Абе, кожата ми се е опесачила, вика ми, я ми оправи малко моренцето и сочи с поглед надолу.
- Искам вика, една оръгличка като Южен потока да блести …

Оказа се,освен всичко, че има семейство с 27 още роднини и някакъв дето и бил приемен баща, защото през няколко години го сменяли, щото давал все по-малко пари и все с него се оправдаваше, че иска да бъде красива.

Давай аз пари, макар, че виждаш, че отиват само за пиячка, а порите по кожата и ставаха все по-големи – чак кола можеше вътре да се събере. Ужас.

Ама като я хванах да ходи в чалга дискотека и да се целува с борчето Бойко, разбрах че нашата любов няма да я бъде дълго и ще се разделяме май…

Аз и виках Рупи, а другите и викаха Република България.

Още по темата:

1. Абе ти тъъъп ли си?
2. търся си дизайнер
3. То прасето е като човек, бе. Глупости от парламента !

Отминалата седмица на Франция на нашия сайт предизвиква продължение. Днес Вили ще ни води до Шатобриан (вино, град, писател? – вие ми кажете:) И както винаги – със страхотнои снимки, които даже на мойта германофилска душа действат положително ;-) Приятно четене:

Щрихи от Франция:

Дамски гамбит край Лоара

част първа Онези, които са прочели предишният ми пост  http://patepis.com/?p=19629 лесно могат да се сетят, че след неколкодневното ни кръстосване из там, вече бяхме безвъзвратно влюбени и много насериозно се замислихме дали да продължим по предварителната си дълго и прилежно кроена програма или просто да се отдадем докрая на магьосника Бретан :) След като цяла вечер се чудихме и обсъждахме "за" и "против" на бутилка бяло вино и хрупкави пържени рибета, развявайки картата на Франция над масата и тефтера с паметките от Интернета, си легнахме с извода, че утрото е по-мъдро от вечерта. А утрото се оказа доста мрачновато, че и студено. Впрочем, като цяло, бяхме неприятно изненадани от хладното за сезона време, докато бяхме в тази част на страната. Както и да е. Докато хапнем и си изпием кафето, започна да ръми. И решението си дойде само: Au revoir, Bretagne, продължаваме по програмата :) Предварително нямахме идея колко много замъци има из Бретан, някои от които, естествено, че видяхме и по-отблизо. Затова в програмата ни следваше двудневна разходка из долината на Лоара и да разгледаме който успеем от прочутите й замъци. За целта от Ван трябваше да хванем пътя за Нант, който е в долното течение на Лоара, да направим една пешеходна разходка из центъра, да хапнем на обед нещо там и да отпрашим за Анжер, където също да видим каквото успеем и да пренощуваме, а на следния ден да тръгнем нагоре по течението. Ее да, ама не. Значи, настанявам се /ред ми е да навигаторствам/ и, докато другите две последно наместват нещо там отзад, разпъвам картата на коленете и шарейки с очи и показалец по нея, внезапно ми светва, че Chateaubriant по французки ще рече "Шатобриан". А!... Извисявам глас: Момичета,

"Шатобриан" говори ли ви нещо?

И понеже сме една блондинка и две кухи лейки ;) се впускаме в разсъждения /с елементи на преразказ/: ... ?? ... Ъъъ... Писател! Не беше ли някакъв писател? ... Да! От кръстословиците: роман на Шатобриан... Често се среща, отговора е: "Атала"... ??...Абе, бял мъж с една индианка, тя е Атала-та и е дъщеря на вожда, мисионер един и т.н... Аха...аха... Яяя, а телешко-шатобриан? Яла съм такова на Слънчев бряг! ... Ихиии!  :) ... И на него да са кръстили някакво си градче тука, в Бретан?... ??... На кой бе, на телешкото или на писателя?... Че на писателя, я! Сигурно му е родно място... Аха! Или се е гътнал там! :(  ... Или там са измислили манджата, дето Вики е яла на Слънчев бряг! :) ... Слушайте, ай' да идем на място да видим! Вили, далече ли е? По път ли ни е?... Еемии... ъъъ... бее... тц!... Ама ще трябва да се поотклоним. По-точно, трябва да тръгнем на североизток и от там после да се спуснем към Нант... О'кей, аз съм "за"... И аз!... Хм... 'ми, честна мускетарска, и на мене ми се дощя :) ... Ванюшка, ти си! Карай, да видим на кого е кръстен тоя Шатобриан! [ge0_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Да поясня нещо неважно - и трите /И трите, дядо попе! :) / сме с буква "В": Вики, Ваня и аз, Вили. Приятно ми е, мерси ;) Щрак коланите. Цък чистачките. Десен мигач. Поехали! Пътят е второкласен, мокър, но добър, ненатоварен и спокоен. Екстра. И съвсем намясто, в тон с волното съчетание, което започваме, първата мелодия, дет' ни плисва из колата е ....  :)  ;) http://www.youtube.com/watch?v=oiUGKWK2h8o

Ехаа, така мога да обиколя Земята! Пък за тия 115 км между Ван и Шатобриан времето /метеорологичното/ направо се разчекна: тръгнахме на леека мъглица и ръмеж, след малко някой дръпна полечка облаците, просветна слънце, а след още десет минутки пак текна; пак просветна, пак се смръщи, ама пък духна отнякъде вятър и изсуши асфалта. Изсуши го то, хубаво, но пък довлече нови, че и дебели сиви облаци. И като затисна отгоре - тююю, една свястна снимка да не може да направи човек!

[caption id="" align="aligncenter" width="528" caption="Някъде по пътя"][/caption]

Сега светнахте ли се, че това ми беше извинението за не особено добрите снимки този път? :) ... Мерси, гранд мерси... знаех си, че ще проявите разбиране  ;)

Та значи, си пътувамее... Ииии... е не можахме да се удържим да не спрем за 15 минутки в

Редон...

Ми за няколко снимки, за какво друго?   :)

[caption id="" align="aligncenter" width="452" caption="Редон - замък, превърнат в административна сграда"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="650" caption="Редон е на около 45 км от морето, но е свързан с него посредством р. Вилен. А това е пристанището му за яхти и малки корабчета. "][/caption]

Продължаваме към нашата загадка и по едно време, минавайки край някакво селце се сещаме, че забравихме да си купим вода във Ван. Отбиваме се, спираме на мегданя. Леелее, к'во е това мъртвило? Джаан-джун, никой няма. Но магазинчето работи. Бон жур, мосю, дай 3 бутилки водичка по 2 литра. Нека да има бе ;)  Пък мосюто... един дребен такъв, сух и стаар... ама стааар... че и малко нещо почернял и сбръчкан... като сушена слива, ви казвам :) И потреперва! Последният мохикан в селото, сигур. Обаче "включи"  ;)

Шушукаме си, развъртаме се по рафтовете, но не се сещаме какво друго да си купим и му казваме: "фини". Он се подсмихва и ни вика "ариведерчи"... А?... К'о? К'о каза?... Чудим се на улицата: Ма тоя що ни рече "ариведерчи"?... И сега, драги слушатели, умното блонди прави връзката: 'ми май те чу като каза "мамма мия", дет' това село е умряло от три дена и само той бере душа още. За туй.  :) :) :) Ето! Колко им трябва на три кухи лейки да зацвилят от смях!

И таман да яхнем конете, на баш фотографа /c'est moi ;)/ му прималява - не се удържа и вади фотото из кобура. Щрак ей туй, което е... абе, малко претрупано, но на слънце може и да изглежда прекрасно. А?

[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption=""Умрялото село   :)"][/caption]

Ама на, изобщо нямам спомен как му беше името на това село. Не, че е важно, де. След още някъде половин час пристигаме благополучно в Шатобриан. И сякаш времето почна да се куми да прояснява. Решаваме: дай да вземем да пийнем по едно кафенце първо и да го измъдрим за нататък. Паркираме се в края на едно площадче, пък я, там точно Hotel de Ville-ът му щръкнал, което ще рече: Кметството. Значи сме у центъро  :)

[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Hotel de Ville или Кметството /с повредения часовник  ;) /"][/caption] От пръв поглед се виждат няколко възможности. Най-отпред, в единия край на площадчето има "брасерия" /малко ресторантче/, в другия - друго мънзарко заведенийце с тенти. Май се спираме на него. "Бар-табак не знам си к'ъв". Иии... егати името! Влизаме, а вътре само 5 масенца с карирани покривчици и пепелници. На едната в кьошето, пред едни малки стъклени чашчета с нещо бяло вътре, се гледат един дебел чичо с мустак и тиранти и един Луи де Финес. Бога ми, каква прилика само! Ако не знаех, че е отдавна умрял, щях да се втурна за автограф, вервайте! И двамата, сякаш някой им "включи тока", изведнъж се размърдаха на столчетата си и се взряха заинтригувано в нас. Насочваме се към другата масичка на кьоше и тогава се светваме, че тук явно се пуши, а ние сме върло против. И вън има 3-4-5 масички, ама не ни се седи на хладно. Понечваме да разпитаме за близко кафене за непушачи, но момчето казва категорично и отривисто "Non, non, non!" и ни въвежда зад една разноцветна стъклена врата: "S'il vous plait!"... Бря! Нещо като зимна градина ли, галерия ли, що ли? Само четири масички, на едната две дами на възраст си пият кафето и си хортуват... Зад големите прозорци се вижда малък двор с мокри нацъфтели рози и синкав клематис, сипнал се по стената на съседната къща. А по стените тук вътре - стари черно-бели, по-точно жълтенкаво-кафяви снимки, на една лавица - колекция от десетина ютии от времето на прабаба ми, на друга - няколко нощни лампи, вероятно пак от същата ера; саксии с ярки бегонии и други - със сини и бели, ситни цветенца. Интересно, приятно, уютно, топличко... Ооо, две кафета изпивам на таквоз местенце! И палачинка към тях ;) Упорито си мисля, че градчето е кръстено на писателя. Логично е, нали? И даже, макар и неголямо, то си има и замък. Като идвахме го видяхме. "Шато" де, по тяхному. Стоп! "Шато"? Демек "замък". А възможно ли е името на градчето да идва от Шато-Бриан, макар на картата и на табелите да е написано слято? Изказвам тази случайна мисла гласно и приятелките ми ме обявяват за възможен гений ;) Остава да разберем има ли почва идеята ми или е просто "something stupid" - да не забравяме все пак как започна днешния етап от пътешествието ни. Т.е. необмислено ;) Онзи младеж надниква отново да види дали "мадамз" имат нужда от нещо. Имаме, разбира се! Ела, гарсон, разкажи ни с две думи, защо твойто малко и кротко градче се казва така? Ама ядец! Той бил на гости на леля си тук и просто й помагал в момента, затова и... Всъщност, интересен въпрос, мадам, но нямам представа. Сорри, мадам. Двете дами се обръщат любопитно - А какъв е проблемът? Казват си нещо, малкият им се усмихва "Аа, s'est bon, tres bon!". Tова вече и ние знаем, че означава "добре". И след няколко разменени реплики /на английски, слава богу!/ двете дами, едната от които се представя като бивша учителка по история в местното средно училище, си предлагат услугите "с удоволствие" да ни разходят малко из улиците и да разкажат за малкия си скромен град. И те така пожертвувахме Нант. /виж заглавието/ Знаачи:

Правилно, имало е писател на име Франсоа-Рене Шатобриан

който е бретонец и който е прекарал детството си в замък. Но не в този град и не в този замък, а в Сен Мало и замъка Комбург. Баща му бил кофти човек, макар и да бил аристократ, а също и морски капитан и търговец на роби. А сина като пораснал, известно време се чудил пътя на баща си ли да хване, поп ли да стане? И взел, че станал лейтенант в армията :) Даже участвувал в Революцията, а после станал политик. Ходил насам-натам по света, изповядвал разни идеи. Едновременно с това и прописал. И се превърнал в известен представител на френския романтизъм. Даже бил първият от една поредица писатели, сред тях Ламартин и Виктор Юго, които съвместявали политиката с литературата. Най-известните му книги са може би "Атала" и "Рене", която е своеобразно продължение на "Атала".

А историята на градчето Шатобриан започва някъде през 11 век,

когато тук идва мосю Бриан, пратеник на графа на Рен, и построява замък на възвишението между реките Шер и Ролар. Този замък е, естествено, и крепост, която се явява една от точките по отбранителната линия на Бретан: Витре-Фужер-Ансени-Клисон. Тя трябвало да защитава Бретанското херцогство от Френското кралство.

[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Шатобриан - крепостната част от замъка... ама, ей тук от задната страна малко им е счупена   :)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="538" caption="Шатобриан - замъкът-крепост, но в приличен вид от към улицата :)"][/caption]

И, както почти винаги, около замъка с течение на времето се появило селище, което през следващия век започнали да наричат Шатобриан. Mais oui! Бравос на мен!  :) Излезе, че предположението ми е правилно - името на града идва от Шато+Бриан! :) Според мадам Флоранс /историчката/ градът бил на много стратегическо място и затова през вековете е бил свидетел на доста битки и нашествия, най-вече през Средновековието. После, през 16 век, управителят на Бретан, Жан де Лавал Шатобриан, направил реновация на замъка-крепост, ремонтирал го и достроил трите ренесансови крила на замъка.

[caption id="" align="aligncenter" width="631" caption="Шатобриан - едно от ренесансовите крила на замъка."][/caption]

И за кого, мислите, го направил? Ами заради жена, естествено! За благоверната си съпруга Франсоаз. Малеей, колко ли му е вадила душата за новата къща /барем/ ;) понеже, освен всичко друго, човекът бил и барон, ама ненадейно завещал баронските си права на... ами Ана-някоя си. Каква му е била тя? Е, очевидно не е съпругата, а не звучи и като дъщеря ... Ееей, и тоз не устискал само с една жена... тц-тц-тц... Ах, тези прекрасни мъже!! :)

Е, тоя дошъл, оня си отишъл, животът си върви... "Времето тече и всичко се променя", както мъдро го рекли древните. И ето, след Революцията, в Шатобриан се завихря един романс с едно голямо и важно последствие. Слушайте сега  ;)

По едно време преди някъде два века, на гости някому в градчето дохожда един млад, красив и мъжествен републикански офицер с фамилия Юго. Ден-два ядене и пиене, философстване и масали, и по някое време офицеринът излязал да глътне въздух и да се поразтъпче. А на улицата, баш пред сегашното мижаво кметство със спрелия часовник, случайно среща очарователната мамзель Софи Требуше... Ми к'во? И двамцата се набучват на стрелите на Амур!  :)  Следва сватба, бебета... най-малкото от които е световно известният автор на "Клетниците", Виктор Юго. Браво! /ударението на "о", за да е по френски ;) / Както казват мъдрите глави: нищо на тоя свят не е случайно :) Или може би, както казват "кухите лейки": да живее случайността!... Изберете сами ;) И днес къщата на Софи Требуше съществува в Шатобриан. Лесно ще я познаете, защото е една запазена средновековна къща и просто прави впечатление на фона на тези около нея.. За разлика от други градове в този район, в Шатобриан повечето сгради са с по-съвременен вид. Не казвам "модерен", а "по-съвременен" - имам предвид вероятно от началото и средата на миналия век. Къщата на Софи Требуше се намира съвсем близо до Офиса на Туристическа информация в града.

[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Шатобриан - къщата на Софи Требуше"][/caption] От по-новата история на Шатобриан по време на II св. война тук нацистите на бърза ръка осъдили и избили 27 комунисти в отговор на убийството на немския подполковник Хоц, който по това време се разпореждал в Нант. А днес един паметник напомня за това тъжно и неприятно събитие. Ние, за съжаление, нямаше как да видим освен двора му, какво още има в замъка, понеже от 1853 г. той е придобит от Генералния съвет на областта Loire-Atlantique, към която спада Шатобриан, и днес там е Главната администрация на града, Финансовият отдел и Районният съд. Но загадката, заради която се озовахме в Шатобриан, беше разгадана  :) Както казах и предния път, всеки град в Бретан може да се похвали с дълга история. Шатобриан понастоящем се числи към съседната област Лоара-Атлантик, вместо към Бретан, както в миналото, но това не е толкова важно.  Макар и малък,  Шатобриан също  се оказа с дълга и интересна история. Сърдечно поблагодарихме на мадам Флоранс и приятелката й, подарихме им и по едно албумче с десетина снимки (картички) от България, тъй като предвидливо си носехме няколко такива, като жест на благодарност и добра воля в подобни ситуации. Взаимно си пожелахме хубави неща, махнахме си за сбогом и супер доволни си "писахме" една шестица на "волната" програма. Единственият минус беше мрачното време.  Но, карай! Вече отдавна минаваше обед и, без повече да се туткаме, се понесохме към Анжер. А ето и още няколко /уви,  облачни най-вече  :( / снимки: [caption id="" align="aligncenter" width="538" caption="Шатобриан - цветната алея пред катедралата /която се пада вдясно/"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="538" caption="Шатобриан - катедралата изотзад   :)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="502" caption="Шатобриан - улиците и сградите в голямата част от градчето са подобни"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="502" caption="Из Шатобриан"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Шатобриан - друго крило от замъка /към вътрешния двор/"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Из Шатобриан"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="През центъра на някое селце по пътя"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="645" caption="И друго селце   :)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="645" caption="Френска селска архитектура. През кой ли век са започнали да строят такива къщи?"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="645" caption="На места покрай пътя е море от макове. Ако го нямаше дебелия сив облак отгоре точно в този момент, сигурно щяхте да се насладите много повече   :)"][/caption]

Очаквайте продължението

Автор: Вили

Снимки: авторът

Други разкази от Франция – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА! Още пътеписи от близки места:

1. Щрихи от Франция: Омагьосващият Бретан
2. Щрихи от Франция: Фонтенбло
3. Щрихи от Франция – Селата на Париж (2): Епинет
4. Щрихи от Франция – Селата на Париж (1): Батиньол
5. Франция и някой-друг факт
6. Щрихи от Франция: Панаир на независимите винари в Париж
7. Събрани впечатления от Франция
8. Страсбург — Париж — Лоара — Залцбург

"Така децата на бащите, които са част от номенклатурата – като
Иван Кръстев, Деян Кюранов, Евгений Дайнов и Красен Станчев
– присъстват в множество разкази в ролята на деца на дисидент-
ството. От think tank, създаден от колеги от Института по история
на БКП, историята за първите стъпки на ЦИД се превръща в исто-
рия на „гнездо на антикомунистически дисиденти“."

Нищо ново всъщност. От историческа гледна точка. Идейните вдъхновители и в известна степен активисти на Френската революция са деца на аристокрацията.

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Най-мразя да се оказвам в ситуация, когато току подхвърля на управляващите някаква саркастична реплика, а те я вземат на сериозно и тръгнат да я реализират в живота. То е все едно на бала на чудовищата да направиш комплимент на Горгоната Медуза за нейната изтънчена красота, а вечерта да я намериш, изтегната неглиже, да те чака в леглото ти, с пипала, протегнати за страстна прегръдка и устни…..абе, да не ви описвам.

Преди време подхвърлих на Станишев, че като не е способен да се справи с управлението на европейските фондове, най-добре е да назначи европейски комисари, те ще се справят. И малко по-късно, ако си спомняте, онова правителство наистина заговори за подобна възможност, граждани, даже полуофициално пред Брюксел Калфин го предложи това. Тъпаци – дотам тъпи, че да не могат да си поделят едни пари, без да се сбият и да олигавят всичко наоколо.

После в един момент писах, че аз всъщност искам да ме подслушват – тотално и безконтролно, както се предвиждаше по тогавашния нов закон. Това изпълнено със сарказъм твърдение беше публикувано тук, в блога, на 25 март 2009 година и ето, едва две години по-късно, оказваме се в ситуация на тотално и безконтролно подслушване, за което никакъв закон няма. И очевидно никакъв закон няма никакво значение. Ама някой ще рече – сега ситуацията е друга, защото управляващите са други, не са като онези, лошите комунисти, а са като онези, добрите десни, дето ги чакаме цял живот да ни оправят. Живота да ни оправят, де, вие да не си помислихте нещо мръснишко, както сте свикнали…..

И какво по-точно и е другото на ситуацията? – питам аз. В отговор чувам внушенията, че за разлика от преди, когато комунистите подслушваха най-вече политически противници, сега от ГЕРБ подслушват най-вече собствени министри и други висши държавни чиновници, с цел да имат те постоянно едно на ум и по-добре, по-съвестно, по-граждански отговорно да си вършат работата. Да не взимат рушвети. Да не крадат прекалено. С други думи – както е правилно да се тълкуват тези внушения – подслушва се сега не във вреда, а в полза на българското гражданско общество. Даже самият ни премиер дебело намекна, че именно такава е работата. И прочие краставици на колелета.

Но да оставим премиера настрани. Той самият заяви, че е човек мнителен. Пък като го знаем също, че е бивш охранител и бивш пожарникар от Системата на МВР, напълно логично изглежда да си получава информацията и да дърпа юздите на хората си по единствения начин, който познава – доколкото това е единственият начин, на който са успели да го научат по метода на безкрайното повторение. Защото – за тези, които не знаят, да обясня – те хората от Системата на МВР по онова време дори за пожарите в центъра на София научаваха по метода на тоталното подслушване, иначе рискуваха да ги пропуснат.

Друга тема е дали в едно демократично общество изглежда толкова логично премиерът да продължи да заема поста си дори минута, след като е изказал публично подобни свои съкровени мисли върху технологията на демократичното управление. Защото абсолютна загадка не само за мен, а и за мнозина други, продължава да бъде например въпросът как Бойко Борисов успя да убеди сам себе си, а оттам да убеждава и нас, че е възможно хем да подслушваш едновременно всички министри и висши чиновници, хем да го вършиш напълно законно, хем нито един от тези министри и чиновници да не е престъпник, а човек невинен и чист като момина сълза.

Загадка е, граждани, защото, както се знае, дори лошият български закон за СРС-тата изисква те да се използват само ако на съдията са предоставени от МВР сериозни основания той да сметне, че лицето, евентуален обект на подслушване, е извършило престъпление, за което се предвиждат над 5 години затвор, тоест, доста тежко престъпление. Значи в случая или законът, добър или лош, но не е спазен, или работата е по-дебела. Но като говорим за България, всички си знаем, че тук не е образцовото царство нито на нормалната технология на държавно управление, нито пък на нормалната демократична логика, нали…..

Както и да е, важното е, че покрай последната история за СРС-та в България, не само от страна на премиера, но и от страна на редица отговорни министри в кабинета Борисов прозвучаха такива невероятни простотии, че ако човек случайно не харесва абсурда като естетическа база на нашето съвремие, а се плаши от него, както се плашеха на времето Камю и Сартр, би бил докаран до дълбока депресия, от която няма измъкване. И ще трябва да пие хапчета, които да му помогнат да си спомни, че трябва да пие онези, другите хапчета, с които да забрави.

Няма нищо лошо в това да ме подслушват, не се притеснявам, не ме интересува, не ми пука – общо взето такива бяха отговорите на половината министри, когато колегите журналисти ги питаха как, аджеба, възприемат тоталното подслушване, упражнявано върху тях. Все едно слушам себе си през 2009-та година, но без онзи отчетлив мой сарказъм, който крещи, че истинската ми мисъл всъщност е точно обратната.

Един пък министерски клоун даже се изцепи, че направо се радва, задето го записват. Това било като флашка. По този начин мъдрите му мисли щели със сигурност да останат като вечен завет за поколенията, иначе архивите изчезвали и за народа загуба велика, както казваше Иванчо Йотата. Ега ти гигантската и търпелива флашка!

Но така е, те флашките, доколкото са обикновени технически устройства, нямат вградени морал и логика, та не могат да трият сами онова, което сметнат за гигантска простотия – длъжни са да записват всичко, което някой идиот реши да им качи, без да подбират, горките. Защото само да напомня, че тази Йота с флашката е същата онази Йота, на която не само не и пука, ами направо си се радва публично, когато сключва с руснаците заробващи за България енергийни договори. Нали не се учудвате, че не съм учуден ни най-малко.

Но честно казано, от реакцията на външния министър Николай Младенов и на финансовия Симеон Дянков се учудих. И то много. Тези момчета, които досега стояха сякаш най-интелигентно, професионално и донякъде принципно в целия кабинет на ГЕРБ, изведнъж демонстрираха такова жалко безгръбначие като казаха, че не ги интересува дали ги подслушват, та направо ми идва да им шибна по два шамара с профилактична цел, за да се опомнят. Да се опомнят на тема що е демокрация, що е свобода на личността, що е отговорност на министър пред интересите на избирателите – все неща, които те със сигурност знаят, най-малкото доколкото са американски възпитаници.

Трудно ми е да си обясня защо тези двамата изведнъж се оказаха в позицията на Зиновиев и Каменев от времето на сталинските чистки – да се съгласяват, а на практика това значи и да възхваляват, действия и политически практики, за които със сигурност знаят, че по принцип са антидемократични, разрушителни за обществото като цяло и ще им изядат главите на тях лично. Ако не в този момент, то малко по-късно. Ами не може нормален човек в 21 век да вика “За Сталину!” докато палачите на Сталин го разстрелват по заповед на самия Сталин. Или само така ми се струва, пък всъщност може, а?

Някой вероятно вече очаква, че като роптая толкова силно срещу системата на тотален контрол и подслушване, смятам я за антидемократична, за система, останала ни от тоталитарните времена и за практика, която продължава да ни заразява с тоталитарен манталитет, време е да изръся и някакъв достатъчно мъдър съвет как българският народ ще успее да се освободи от нея, ще избере свободата, без да изпусне сигурността от ръцете си в този несигурен свят. То много акъли в такъв смисъл различни хора вече раздадоха през последните дни, а немалко хора раздаваха безплатно и през последните 20 години.

Само че цялата работа със съветите сега ми прилича на онази реплика, изтървана от самия главен подслушван Ваньо Танов. Като ти падне хуят, путки много – изтърси той на едно място в записа. И аз се присъединявам към смисъла на казаното от него, макар да ми се ще да се изразя по-меко, например: Късно е либе, за китка!

Затова няма да изброявам сега необходимите мерки, макар много ми се иска да кажа например, че никога не е късно цялата система на МВР и специалните служби да бъде разпусната и после да се изгради като съвсем нова китка – на базата на нови закони, с нови вътрешни правила за действие, с нови хора, които се трудят в системата и с реалистични възможности за обществен контрол върху техните действия. Пък и да кажа това, дори да изброя всичко останало, което мисля по въпроса, на кого му пука? Със сигурност не и на онези, от които реално зависи възможността нещата да се случат и работата да се оправи.

На тях даже най-малко им пука. Те изглежда отдавна са свикнали да се целуват любовно с Горгоната Медуза и зеленото слузесто, което капе от нейната устата в тяхната, не само не им пречи на потентността, ами по чудодеен начин им помага да ни оправят и нас. В най-мръснишкия смисъл.

 Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Точно 1001 книги има в диска "Portable Library of Liberty" – книги за икономика, философия, право, история, политология, литература от различни школи, периоди и автори (например Аристотел, Лао Дзъ, Молинари, Бастиа, Сей, Бентам, Мил, Спиноза, Кромуел, Бейкън, Лок, Томас Джеферсън, Хамилтън, Мадисън, Хайек, Мизес, Кантийон, Менгер, Хумболт, Кант, Хюм, Адам Смит, Бюканън, Тълок,  че дори Нютон, Шекспир, Маркс и Кейнс).

Дискът може да се поръча (безплатно) от Liberty Fund - пристига за няколко седмици. Абонатите на икономическата библиотека могат да го заемат от там.

Блогът за икономика 2010

Защо някои хора си пълнят предаванията с чалга изпълнители на килограм? Канят механично някакви хора да кибичат като фикуси пред камерите, задават им шаблонни въпроси и се надяват техните “имена” да направят реклама на предаването.

Не съм фен на ориенталската естрада, но по стечение на обстоятелствата я познавам добре. Чудесно знам кой от бранша има дар слово, кой няма обща култура, кой какво може да прави, кой може да пее и кой драматично си отваря устата. Явно съм по-запознат от типичния редактор във “водещите” телевизии. За тях чалгарите са една тъмна Индия, долни селни, които са баснословно богати по неведоми причини. Канят ги, но ги канят с нежелание. Поставят ги в неадекватна среда, проверяват ги в Уикипедия и ги питат за глупости, съчинени по жълтите вестници. Правят от тях чалга телевизия.

В поп-фолк първенството играят може би около 200 човека, но честотата и начинът им на канене въоще не отговаря на музикалните им постижения и симпатиите на публиката. Въпрос е на PR, контакти, връзки, врътки и лични симпатии. Мара Отварачката е резидънт при Иван и Андрей, Емануела е при Слави, а Гала ги играе по азбучен ред. Получава се все едно бТВ да направят цял филм за “Левски” – Лясковец, а за “Левски” – София да не кажат нито една дума.

Пазарната икономика все още не е настъпила в сектора. Изпълнителите не могат да заплащат с пари ефирното време, но могат да пуснат някоя лична драма и така да го спечелят. Ревеш пред камерите и ставаш известен. Алисия си изложи разбитото сърце на показ, после затапи с една силна песен и много качи орбитата. Вече не продава дънки в Дружба, сега я знаят и кокошките.

Безкрайният цирк е малко нечестен спрямо хората със стабилни семейства, които уж трябва да са за пример. Тони Стораро е цар по кръчмите, работяга, но спи с жена си и не произвежда никакви скандали.

Милко след Вип Брадър до преоткриха, доста започнаха да го канят, но го питат главно за прословутия бостан. Ако беше някой педерас с хипстърски очила, градски човек, щеще да каже че отглежда био-дини от изчезващ вид в екозащитена територия и ги дава на домовете за сираци. Ама Милко е от народа, казва че се хванал с тия дини, колкото да се занимава с нещо.