НИЕ, НАРОДЪТ…..

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ Вчера в Парламента правителството на ГЕРБ получи очаквана подкрепа по поискания от него вот на доверие за цялостната политика на кабинета Борисов и така си гарантира относително парламентарно спокойствие поне през следващите шест месеца. За вота гласуваха общо 140 депутати от ГЕРБ, Атака и независими, от лявата БСП и Движението за права и свободи бяха против, а дясната Синя коалиция се въздържа.

Въпреки че срещу всички досегашни български правителства от 90-та година насам са поставяни десетки искания за вот на недоверие, в резултат на които обаче не е паднало нито едно управление, това е едва вторият случай в най-новата българска история, когато министър-председател иска вот на доверие за своя кабинет. Първият такъв случай бе през 1992-ра година, когато същото стори Филип Димитров от СДС. Резултатът тогава обаче бе точно обратен на сегашния – с помощта на гласовете на ДПС и вътрешни опоненти бе свалено първото демократично правителство на България, акт, последван от дълъг период на разграбване на страната и забавяне на нейния естествен ход към членство в Европейския съюз. При сегашния вот правителството оцеля, но остават съмненията, дали постигнатото по този начин парламентарно спокойствие ще бъде съпътствано и от спокойствие извън парламента. Самият вот на доверие бе поискан от премиера Борисов до голяма степен с цел да се овладее скандала, при който в публичното пространство се появиха силно компрометиращи записи с неуточнен произход на телефонни разговори между висши държавни чиновници и министри, включително и самия премиер. По преобладаващото мнение на анализатори скандалът е резултат на координирани усилия на хора от бившата Държавна сигурност, които чувстват застрашени не само икономическите, но и властовите си позиции в държавата. Намесва се също името на президента Георги Първанов и интересите на българската левица като цяло, по-специално – тяхното  желание да се гарантира бъдещето на руските енергийни проекти в България и да се защитят кадрите на бившата ДС, които се намират на ключови позиции в държавата. 

- Пламен, искането за вот на доверие от премиера Бойко Борисов се оценява като добър политически ход. Ще успее ли обаче резултатът от това гласуване да потуши скандалните развития около темата за подслушването изобщо? 

- Ако погледнем нещата около вота на доверие само от чисто политическата им страна, Фили, партия ГЕРБ и лично премиерът Борисов вероятно излизат от тази история по-силни, отколкото когато влязоха, а нека дори да го кажем така – отколкото когато бяха набъркани в нея. Имам предвид няколко положителни за тях ефекта. Първо – те печелят от чисто технологичната хватка с вота, която по парламентарния правилник им гарантира, че в следващите 6 месеца, тоест, почти до времето на активната предизборна кампания, никоя парламентарна сила не може да иска вот на недоверие срещу правителството. Второ, печелят, защото блокират инициативата, набраната от БСП най-вече инерция, покрай скандалните записи да обвинява правителството за щяло и не щяло и да подготвя дори улични протести с искане за оставка. Трето, в хода на дебата всеки от министрите на ГЕРБ успя да представи пред публиката свой отчет на свършеното досега и задачите, които предстоят. Макар този отчет с право да се видя на мнозина скучен, а на други и не твърде достоверен, все пак управляващите казаха думата си, а не чуха срещу нея особено силни възражения, дори от страна на левицата. И четвърто, след като ГЕРБ поради колебливата си позиция около скандала през последните две седмици разочарова доста свои привърженици и те започнаха да гледат все повече към партиите от дясната Синя коалиция, сега, с колебливата позиция на самата Синя коалиция, която гласува “въздържал се” по вота на доверие, изглежда отново си ги върна.

Това са чисто политически ползи, които няма как да бъдат отминати, Фили. Обаче на практика всички анализатори са категорични, че тези политически ползи няма пряко да прекратят скандала с подслушванията и с разнасянето по медиите на уж секретни документи от специални разузнавателни средства, очевидно придобити и очевидно използвани по незаконен начин. 

- Какви са аргументите за това? 

- Смята се, Фили, че между политическите позиции на партия ГЕРБ и лично на премиера Борисов от една страна, и скандала с подслушването от друга, изглежда има пряка, но не и обратна връзка. Тоест, бъдещето на ГЕРБ и на Борисов до голяма степен зависят от продължението и развитието на скандала, докато бъдещето на скандала не зависи, поне не в същата степен, от политическите ходове на ГЕРБ.

Това е така, защото говорим за сблъсък между две паралелни реалности – официална власт, чиито действия са до голяма степен на светло, пред погледа на обществото, и паралелна, подмолна или както искаш я наречи, власт, която върши делата си на тъмно, а на светло показва само онова, което иска наистина да се види. Това е, условно казано, технологията на унищожението срещу технологията на съзиданието. Всеки средно интелигентен човек може да си даде сметка, че е далеч по-лесно да изкорениш едно цвете или едно дърво, отколкото да го засадиш и да чакаш да даде плод. По-лесно е да бутнеш двете кули в Ню Йорк, отколкото да ги съградиш. Примери много.

Това предопределя и липсата на обратната връзка в случая. Тя би била факт при открит  политически сблъсък на партия с партия, но няма как да е факт при сблъсък на партия с временна мрежа, конгломерат от хора, които стоят зад кулисите и които са се  обединили в защита на своите силно егоистични интереси. Разбира се, на везните трябва да се сложи и фактът, че никой престъпен картел, дори да разполага с много икономическа и политическа власт, какъвто е случаят с бившата Държавна сигурност в България, не би могъл да се изправи и да победи държавната машина, ако тя заработи целенасочено и координирано. Затова целта на картела в този случай е не машината да се разруши, а да се подкопае по такъв начин, че хората със съответните интереси, които са загубили част от позициите си, да успеят да си ги върнат.

Оттук и не особено утешителната прогноза, че независимо от чисто политическите положителни ефекти за управляващите, произтичащи от вота на доверие, няма да спре серията от компромати, незаконното вадене на записи, а защо не и снимки, видеоматериали…..В света, в който живеем – опции много. Нещо повече, тези атаки може сега дори да се засилят, такива са очакванията. 

- Пламен, ти говориш за конгломерат от интереси, за престъпен картел, който организира скандала с незаконните записи, но все още никой официално, не е изнесъл информация откъде и как са изтекли те, тоест, всичко е само в сферата на догадките. 

- Да, Фили, и това очевидно окуражава авторите на задкулисните действия, защото дава основания на техните марионетки в парламента и извън него вместо да се срамуват, да отправят обвинения, с които да забъркват още по-голяма каша по темата.

Като спомена “сферата на догадките” обаче трябва да направя едно уточнение. В тъй наречения български преход към демокрация сферата на догадките е една много важна и плодотворна сфера. Даже смея да твърдя, че ако не беше тя, щяхме да продължим като общество, като ниво на колективния разум, да си живеем някъде в 1990-та година, а не да прескочим в новия век. През последните 20 години много повече разумни, логични и обосновани догадки се оказаха истина, отколкото истини могат да се прочетат в официални документи, често пълни ако не с откровени лъжи, то поне с откровено замазване на нещата, предизвикано от различни съображения. Така че когато сега се твърди от мнозина, че в скандала с подслушването са намесени основно фигури от бившата Държавна сигурност, стимулирани, подкрепени, ако не и лично ръководени от президента Георги Първанов, обслужващи както политически, така и икономически интереси на вътрешни и външни сили, това може и да звучи като догадка, защото сигурно никога няма да бъде документално и недвусмислено доказано. В същото време има толкова много признаци, които сочат в тази посока, че човек трябва да е напълно сляп политически, за да ги пренебрегне. 

- Пламен, казаното дотук звучи доста черно-бяло, сякаш ГЕРБ са добрите, които се борят срещу левицата и бившите ченгета в ролята на лошите. В същото време вчера немският “Ди Велт” публикува статия, в която се казва буквално, че “в България припознатият като прочистващ реформатор Бойко Борисов упражнява властта си с машинации, които трябва да бъдат сравнени с методите на мафията.” Как ще коментираш това? 

- Въпросът има няколко аспекта, Фили. Някак си не мога да се съглася с колегата Болцен от “Ди Велт”, че управлението на Борисов, колкото и той лично да прилича на мутра, може да се сравни с методите на мафията. Най-малкото защото ако беше така, досега той да е изтрепал поне част от политическите си или икономически противници, които му мътят водата. А вместо това какво прави Борисов, когато го атакуват с незаконни записи? Ами отива в Парламента и иска вот на доверие. Тръгва по един чисто демократичен механизъм да търси защита и легитимност. Това определено не е мафиотски подход.

От друга страна истина е, че Бойко Борисов като премиер има за дялане не просто много трески, а цели клони. Прекрасно знаеш и ти, Фили, а и всички наши слушатели в Австралия, че в предишни разговори аз съм критикувал Борисов, при това много остро, за редица негови действия и бездействия, за неговата непредсказуемост и безпринципност, за самата му политическа същност на популист, на човек, който спекулира с понятието десен политик, просто защото така му е удобно в момента и редица още тежки грехове. Понякога съм стигал до открити подигравки или тежък сарказъм в тези си критики. И не се отказвам от тях, напротив, мога да ги повторя винаги, когато обсъждаме самото управление.

Обаче сега имаме налице съвършено друга ситуация, която се определя от два ясни факта – първият, политическият, е, че ГЕРБ и Бойко Борисов бяха избрани да управляват страната на законни, не манипулирани, демократични избори. Вторият, мафиотският факт е, че законното управление, независимо дали и доколко то ни харесва или не като външност и поведение, е подложено на незаконна атака от сили, които искат изкуствено да го свалят от власт. Искат да подменят вота на хората. Искат да изглежда така, сякаш като суверен ние, народът, сме предоставили суверенните си права да качваме и сваляме правителства на някаква шайка ченгета…..Защото това е демократичният път, нали – ако българите масово започнат да не харесват Борисов, те ще намерят начин или да го изтърпят до следващите избори, или да го свалят предсрочно. Всички други опити за промяна са антидемократични по самата си същност и затова си позволявам да бъда толкова категоричен.

 Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: