Червеят се гмурна в една ябълка и цялото му съществуване се промени. Опиянен до безкрай, заспа върху една костилка, някъде в центъра на ябълката, която хвръкна, пометена от един вятър, право в устата на една мечка. Мечката, духната от същия вятър, хвръкна към къщите, в една от които ти се смееше и си лягаше да спиш върху мек, топъл и удобен морж. Уличните лампи- цели хвърчащи художествени гимнастички! Къщите се събудиха след вечен сън. Откърти се малко тухла и те потеглиха свободни и живи, както никога преди, с опънати от вятъра платна. А в тях една дама пееше най-прекрасната песен на света, а втора дама си тръгваше завинаги. Тя отвори вратата и отлитна. С грейнали прозорци къщите се превърнаха в мигащи блокове, които станаха големи кораби, плуващи към тях. Те бяха от една и съща раса,строени маршируваха и с присвити очи тромпети надуваха. 1188 златни човеци зад един пушек, в който 42 000 птици луди хвърчаха и се смяха. Те вече знаеха.