Йордания – приказка за цветове и хора (1)

Нещо арабско има тия дни във въздуха (дано е за добро!). Ние се присъединяваме към тази вълна, може би за да не забравим красотите на арабския свят преди да затворят всички полети до там. В Йордания все още всичко е спокойно, за това днес Мая ще ни води към Петра или по-скоро ще тръгнем с нея и Индиана Джоунс да откриваме пазителите на Свещения Граал ;-) Приятно четене:

Йордания – приказка за цветове и хора

Част първа

Общи приказки и Петра

29.12 – 30.12.2010 Приказката този път ще бъде за цветовете. Цветовете на пустинята – най-невероятната комбинация от розово, кармин, наситено червено, жълто, охра, златно, бяло и синьо, която някога съм си представяла. И за хората. Невероятно милите, дружелюбни, усмихнати, спокойни и добри хора, които срещнах в Йордания.

Когато казах, че ще ходя в Йордания, много хора ме попитаха къде е това, какво ще гледам там и защо изобщо се забивам в арабския свят. Изтърпях ужасно много и ужасно неуместни шеги във връзка с този си избор. Все пак искам да благодаря на всички, които ме посъветваха да избера Йордания. Защото така се роди тази приказка. Йордания ми се върти в главата като идея от доста време. Тази година, поради поредната липса на правилната екскурзия до Мексико за Нова Година, много се колебаех между Йордания и круиз по Нил. Накрая, с малко добри съвети, се спрях на Йордания. Шест дни, с екскурзии до вездесъщата Петра, Мъртво море и река Йордан, и пустинята Уади Рум. Както винаги пътувам с агенция. Имам някои забележки и недоволства от нашата агенция, но ще ги спестя. И тъй като най-вероятно ще използвам отново същата агенция, ще изглежда нелепо да ги плюя. :) Нейсе, екскурзията сама по себе си си струваше. Подготвих се предварително, със закупуването на пътеводител за Йордания. Който, поръчах на един приятел от Лондон. Защото, ако щете ми вярвайте, в нашите мили, родни книжарници, такова чудо, като пътеводител за Йордания няма. Било на български или на английски. Предложиха да ми внесат от Англия за към 60 лева. А аз го взех пак от там, за 20. Представата за търговия на някои хора у нас е много стряскаща. :) Чинно си изчаках 29-ти декември и бодро – бодро се отправих на летището. Където, още при регистрацията, България Еър ни „зарадваха” с вестта, че имаме минимум час закъснение и може да отидем на много по-голямо. Казвала съм за „любовното” ми отоншение към националния ни ... „извозвач”, нали? :) Така. Само с приличните час и половина по-късно ни натовариха на чартъра за Акаба. Директният полет е три часа. Спокоен полет и към 4 кацаме на летището в Акаба. Следва първо гео-политическо отклонение. Градът, в който отседнахме, Акаба, е много интересно място. Намира се в залива Акаба и до 1994 година е бил окупирана територия на Израел. Тогава, след сключването на мирен договор между Йордания и Израел е върнат на йорданците, заедно с прилежаща територия от 10 км. Още 15 са преотстъпени на Йордания от намиращата се на юг Саудитска Арабия и така към момента, Йордания има територия от 25 км. морски бряг. Това е единственият излаз на море на страната. Акаба е и единственото пристанище на Йордания. Целият залив Акаба е адски интересно място. На територия от има-няма 20 километра по протежение на залива, са се събрали Египет, Израел, Йордания и Саудитска Арабия. Израелският курорт Ейлат, е на 3 км. от Акаба. На пет километра на юг от Ейлат е египетската Таба. И си съжителстват мирно. Границата е отворена и туристите си пътуват. Ей така разбират хората икономическо развитие. Не че се обичат особено. Ама ... търговия, какво да правиш. Летището на Акаба е най, ама най-миниатюрното летище, на което съм попадала. Явно приемат предимно чартъри. Благодарение на което, ни изхвърлиха за половин час от него. Натоварихме се по автобусите и ни разхвърляха по хотелите. Курортът, в който бях настанена, се нарича Тала Бей. Нещо като Слънчев бряг например. Само с хотели. Намира се на около 15 км. от центъра на Акаба и за да се придвижим до там, ползвахме или такси, или шатълите на хотелите. Последната опция е по-добра, защото шатълът е безплатен. :) За съжаление, в тази първа вечер не успях да добия впечатление за околностите и пейзажа, тъй като Йордания е в нашата часова зона /нещо много изненадващо за мен/. Тоест, като ни изхвърлиха към пет без двайсет от летището, вече се стъмваше и освен за палми и топло време, за друго впечатление нямаше време. А и те, палмите, вече не ме и впечатляват. :) Виж, температурите от 20-22 градуса, при минус 6, на които тръгнахме от София, си бяха впечатляващи. :) Та така, към шест и малко бях в хотела. Само за информация – хотелът, в който бях е Радисън. Хубав хотел, нямам забележки. Дадоха ми страхотна стая, с директен изглед към морето. Сутрин като си отворех очите, виждах морето. Прелест. За тази първа вечер си бях предвидила консуматорска програма. А иначе казано – шопинг. Подготвяйки се за пътуването, ровичках из нета и попаднах на информации за наличието на молове в Акаба. И аз, пишман шопинг маниачка, ще вървя на шопинг. Ей, как се прекарах, ако знаете! :) Оказа се, че въпросният „МОЛ” е ... абе даже и небеден за МОЛ е силна дума. То беше едно голямо и ... празно. На трите етажа, имаше горе-долу 4-5 магазина. В цялата сграда, бяхме охраната, отегчените 5-6 продавачи и няколко такива заблудени овци като мен. :) ) Голям цирк. Понеже цялата тази пародия е поместена в най-северния край на Акаба, а хотелът ме беше в най-южния, придвижването до там си беше ... малко приключение. Попитах на рецепцията на хотела как точно да стигна до там и момичето добросъвестно ми каза, че трябва да взема такси. Обаче не ми каза, че пред самия МОЛ таксита няма! :) ) Добре, че беше шофьорът, който явно видя, че се притесних и човекът ми остави номера си, ако не намеря такси, да му звънна и да дойде да ме прибере. Мисля, че не беше много изненадан, когато му звъннах петнайсет минути по-късно, с молба да си ме прибере обратно. :) ) И тук ще направя едно мако отклонение за местните. Човекът изобщо не беше длъжен да ме връща обратно. В над 90% от случаите, тукашен таксиджия би ме зарязал и не би се обърнал даже. Човекът, не само, че ме върна, ами като разбра, че съм разочарована, ме прекара през цялата Акаба, попита ме какво смятам да купувам и ми показа суковете, където се продават съответните стоки. Закара ме до мястото, където спира шатъла на хотела и даже ми предложи да ме разведе из един от другите молове, който изглеждаше съвсем обитаем и като нормален магазин. За цялото това разкарване, не ми е взел и една стотинка отгоре на определената тарифа. Ако оставиш бакшиш – оставиш. Това по никакъв начин не се отразява на обслужването или отношението. Подобно дружелюбно и откровено мило отношение съпътстваше целият ми престой. Хората се радват на туристите и се опитват да ги накарат да харесат страната им. И това, поне по моята преценка е искрено отношение. :) По въпроса за моловете. Като влязох във въпросния, придобих доста ясна представа за това, как, най-вероятно, ще иглеждат и доста от нашенските подобни недоразумения в близкото бъдеще. Не че има нещо лошо в това. :) Ако обаче някой ви предложи да идете на МОЛ в Йордания, не му се връзвайте. :) Придържайте се към традиционния пазар и всичко ще е наред. На следващата сутрин, 30 декември, беше най-интересната според доста хора екскурзия в програмата – целодневно посещение на Петра. Имайки предвид, че разстоянието е към 120 километра и се взема за около два часа, обявената целодневна екскурзия е доста силно преувеличение. Близо 3-те часа, които имахме на разположение в самата Петра са не просто недостатъчни. Те са абсолютно недостатъчни. За това време не можете даже основните места да разгледате, да не говорим, да се отклоните от главния път, или да се качите до паметниците на високите места. Съветът на пътеводителите, а и моят личен е, че два дена в самата Петра, са абсолютният минимум, който трябва да си отделите. Така ще можете както да видите евентуално изгрева, ще разгледате основно паметниците и при късмет, ще се насладите на вечерното шоу със свещи. Казват, че било знаменателно. Ние обаче имахме към 3 часа. Това е. Каквото разгледахме, разгледахме. Другият път повече. Следва първо историческо отклонение. Няма да се опитвам да цитирам Уикипедия. Ако ви е интересно, можете да прочетете подробните статии сами. Аз ще се придържам към това, което помня. Петра е древен град. Била е столица на цивилизацията на набатеите. Според някои исторически източници, а и според екскурзовода ни, набатеите са арабско племе, придвижило се на север от днешна Саудитска Арабия. Повод за това схващане са намерени руини от сгради в същия стил в Саудитска Арабия. Намира се в долината Уади Муса /Долината на Мойсей/ и по времето на най-големия си разцвет е била кръстопът на керваните. Най-голяма част от могъществото си, Петра е дължала на водата. Цялата Уади Муса, западната Уади Араба /Арабската долина/ и целият път до Червено море са пустиня. Наличието на вода в Петра е карало всички кервани да спират там, за да се запасят. За което са си плащали на набатеите. Наличието на вода е едно от чудесата на Петра. Не си мислете, че са открили вода или нещо такова. Събирали са дъждовната такава. Самата Петра се намира в най-ниската част на каньон. И при зимните дъждове, цялата вода се събира към ниското. Ето защо хората, много интелигентно, са преградили пътя на водата, правейки водохранилища, издълбали са в пясъчника канали и така са се превърнали в местната икономическа сила за доста време. През вековете, държавата на набатеите редува самостоятелност с попадане под властта на Римската империя. След разпадането на Римската империя, Петра попада под властта на мюсюлманите и започва да запада, поради изместването на търговските пътища на север. Към края на седми век, градът е разлюлян от мощно земетресение, което довежда до окончателното му обезлюдяване и потъването му в забрава за близо хиляда години. Петра е преоткрита за света през 1812 година от швейцареца Йохан Буркхарт. Интересна подробност е, че през годините след упадъка и, Петра е била населявана от местни бедуински племена. Които са обитавали всичките и прекрасни руини. Когато през 80-те години на миналия век е обявена за част от световното културно наследство, правителството се е принудило да ги изсели насилствено, тъй като не са искали да напуснат мястото. Построили са им къщи и цялостна инфраструктура в околностите, за да ги прилъжат да се преместят. Гробниците все още носят следи от присъствието им. Ако знаете какъв „аромат” се носи от тях. :) ) Толкоз за историята. Сега за екскурзията. 30.10.2010 г. е денят, в който ме валя във втората пустиня, в която съм била. В Сахара ме валя и сега пак. Почвам да се притеснявам вече, като тръгна на някъде. Нося си дъжда и последващите наводнения с мен. :) ) Сутринта, когато се натоварихме на автобуса, нямаше видими признаци за дъжд. Облачността в Акаба беше разкъсана и беше топличко. Бодро-бодро, поехме по новичка магистрала през пустинята, на север към Петра. Ще изненадам ли някого, ако кажа, че в Йордания не съм попаднала на път с дупки. Май не.

През близо трите часа, които ни отне пътя, гидът ни – йорданецът Уалид – ни запозна, на много добър руски, с подробности за Йордания. Така успяваше да ни забавлява, защото за наш карък, на петдесет километра от Акаба взе, че падна мъгла. Без майтап. Гъста и студена! Мнооого гадно. Аз точно се бях въодушевила и бях почнала да щракам пустинята. Ама на – ядец. Тъй като температурата значително се понижи, още на първата спирка по пътя ни, в съответния магазин за прахосъбирачки/сувенири, в който ни вкараха, нападнахме шаловете и шамиите. Шамията, ако се сещате, е кърпата за глава, която носят мъжете по тези места. Аз се сдобих с бяла. Като шал се оказа страхотно попадение, защото е памучна и много топли. Даже сега си я нося като шал. Един от продавачите даже ме опакова в нея, по правилния начин. :) Даже мога да приложа и снимков материал за доказателство. Както и да е, натоварени с първа доза китайски сувенири от Йордания, си продължихме пътя към Петра. Може би, сега е моментът да вметна малко полезна информация за начина на пазаруване. По отношение на пазаруването Йордания доста се различава от останалите арабски държави, в които съм била. Пазарлъкът определено НЕ върви. Цените са си фиксирани, и няма шест-пет. В наааааай-добрия случай са ми правили 15-20% отстъпка, но тя се заявява още като влезеш, или пък си има надпис, че имат отстъпка. Упях да се пазаря на едно-единствено място, в самата Петра, с един бедуин, за сувенирчета. И то само защото си купих по-голямо количество. Иначе масово виждах, как търговците отказват да преговарят и продажба не се осъществява. Освен това, за разлика от други арабски държави, търговците не са нахални. Ако забележат, че се заглеждате по нещо, ще се усмихнат и ще ви поканят да влезете. Ако кажете не, няма проблем. Никой не ви гони по улицата и не ви дърпа да влезете тук или там. Пътувахме си ние, а мъглата се сгъстяваше. В един момент взех да се притеснявам, че и в Петра ще има мъгла и нищо няма да видим. За щастие, гидът ни успокои, че в Петра всичко било наред. И така след около три часа пътуване, към 11.30 /при тръгване от хотела в 8/ успяхме да се паркираме пред Петра. Петра се наричат само руините. Самото населено място, където спират туристите, а вече има и хотели, се нарича Уади Муса /Долината на Моисей/. То е малко, изкуствено създадено място. Като са изселили бедуините, са им построили къщи в това село. И то се е разраснало до статута на град. Сега там има хотели, може да се отседне, нормално градче си е. Петра е национален резерват. Билети за вход се закупуват в посетителския център, на входа на резервата. Нашите струваха ... 50 йордански динара. Като имате предвид, колко безумно скъпа е йорданската валута, това са към 60 евро. И не се шегувам. Курсът е нещо като 1 динар за 92-93 евроцента. :) ) Всичко добре, чакахме си ние пред входа, да дойде гидът ни с билетите и точно в този момент започна какво ... да вали! Гадост! И то един ситен, ужасно мокрещ дъждец. Аз, бидейки с камера в едната ръка и фотоапарат в другата, нямах голям избор, освен да си закупя дъждобран. Входът на резервата е на около километър от началото на каньона на самата Петра. Който километър можете да вземете или пеша, слушайки екскурзовода или на кон. Имайте предвид, че ако си вземете билет като нашият, от 50 динара, превозването с кон ви е включено в цената. Единственото, което трябва да си заплатите е бакшишът на водача. Който е примерно два динара. Един им е малко, пък три може да са много за вас. Тъй като обаче пътят към каньона е полегат, широк, а и има какво да се чуе от екскурзоводите, по голямата част от групата ни избра пешеходния маршрут. Този един километър сам по себе си представлява външният край на град Петра. По-съвременно казано – предградията. Там са били разположени жилищата на набатеите. И като казвам жилища, да не си представите къщи или нещо такова. Обикновените набатеи са живели в палатки или в издълбани, или естествени пещери по склоновете на каньона. Тъй като каньонът е от пясъчник, издълбаването не е било сериозна пречка. Всички тези монументални руини, които познаваме от Индиана Джоунс, а и не само от там, са гробници на местните владетели. Никой жив човек, преди бедуините, не е живял в тях. След опознавателната разходка стигаме каньона. Ще цитирам отново Индиана Джоунс: „Каньонът на полумесеца”. Спомняте ли си как Харисън Форд и Шон Конъри яздеха през едни тесни, розови скали. Ето това е мястото.

Каньонът на Петра е естествен разлом, образуван в следствие на земетресение преди ... много хиляди години. Не помня колко. Имаме си Гугъл за тия неща. :) Дължината му е 800 метра. Ширината варира от ... да кажем грубо 3, до 10-12 метра. Това е едно от най-невероятните природни чудеса, които съм имала честта и удоволствието да посетя.

Стотици метри невероятни цветове от пясъчник се редят край вас. От жълто и златисто, през розово, кармин, ярко, наситено червено, до черни, гранитни жили в скалата, извайващи невероятни, причудливи форми по цялото протежение на каньона. В един момент сетивата толкова се препълват и пресищат от тази феерия на цветове и форми, че осъзнах, как вече не успявам да възприема всичко около себе си. Можех само там да си изкарам половин ден оглеждайки чудесата, които водата, вятъра и пясъка са сътворили. Категорично не бих препоръчала да ползвате каручка, за да слезете до Петра. Това ще бъде тотална загуба за вас. Отделете си време и го минете пеша. Поне на отиване. Ще останете поразени от цялата тази красота. Уверявам Ви :) Освен чисто природните, пътят надолу предлага и добър поглед върху достиженията на набатеите. Както казах, холата са събирали дъждовната вода. По протежението на целия каньон, в скалата са издълбани водопроводни канали. Хората са ги облепили с керамични плочки и по тях водата е текла към водохранилищата в ниското. Освен това на определени места в каньона има преграждения. Нещо като язовирни стени. Мънички, естествено. По този начин са заграждали пътя на водата, която е идвала от високото и така са я насочвали към каналите. И всичко това към 5-600 година преди новата ера. Забележителни хора! Ходехме си ние тихо, мирно и кротко след гида, зяпайки скалите и в един момент той ни спря. Каза, елате сега в този край на пътеката, погледнете нагоре и вижте еди-коя си скала. И ние се прехласваме. :) След което той каза, а сега се обърнете обратно и погледнете надолу. И през процепа ... се видя най-прочутата, известна и най-добре запазена гробница на Петра – Съкровищницата. :) ) Много хитър номер. Даже камерата не бях приготвила. Пак ще прибягна до Индиана Джоунс. Спомняте ли си сградата, в която беше Свещеният Граал? Тази, която се „срути” накрая, когато загубиха Граала. Ето за тази става дума.

Колосално място. Невероятно. Абсолютно феноменално и магическо. Тука май ми свършиха певъзходните степени. А на мен рядко ми се случва да остана без думи. :) ) Ще ви сложа няколко снимки, за да придобиете представа, въпреки че, съм сигурна, сте виждали за какво говоря. Но думите са бедни. Подобна красота трябва да се види и изпита. Всичко друго е слабо като описание. Самата гробница, за разлика от околните скали е розова. Предполагам защото пясъчникът е такъв когато се изреже в дълбочина. За съжаление не пускат да се влезе в нея. Можете само да се снимате. Целият площад, където се извисява Съкровищницата е съвсем мъничък. Да кажем елипса, с 50 метра в диаметър. Миниатюрно място. Което прави фасадата още по-колосална, защото трябва да си изкривите врата, за да погледнете нагоре и това ви кара да се чувствате малък. О, да не забравя да кажа, защо се нарича

Съкровищницата.

Всъщност там съкровища няма. И никога не е имало. Когато е преоткрита през 19-ти век, се е разнесъл слух, че в централния елемент, на върха, има скрити съкровища. И оттам е тръгнало името. Имало е глупаци, които са я обстрелвали, в опит да строшат арката, за да стигнат до съкровището. Следите от куршумите все още могат да бъдат видяни. Стоят си.

На самата фасада има издълбани статуи. На гръцки богини, ще ви излъжа точно кои. Самата Съкровищница е направена в гръцки стил. Статуи на богове, а и колоните са с гръцки капители, ще ви излъжа дали в дорийски или йонийски стил. Всички гробници в долината имат някакво влияние от околните цивилизации. Тъй като са били кръстопът, това е естествено. Паказаха ни една, на чиято фасада има издълбани египетски обелиски. Има в гръцки, а по-късните са в римски стил. Оставиха ни към половин час да зяпаме и щракаме това чудо на човечеството. Някои туристи нападнаха сувенирния магазин. :) След което ни подкараха към останалите гробници.

Самата Петра, без каньона и входа е доста голяма.

Тоест съвсем не е само Съкровищницата. Целият каньон от нея навътре и във височина на скалите е с издълбани гробници. Малки и големи. На по-богати и по-бедни набатеи. По-бедните са просто като дупки в скалата с малки фасади отпред. С едно, максимум две места вътре. Накъдето и да се обърне човек в тези още няколкостотин метра, около него изникват гробници. Главният път, по който се върви, се нарича „Царските гробници”, въпреки че, както ни обясниха, съвсем не са само царски.

А как са разбрали учените, че това все пак са гробници? Имайте предвид, че вътре не е имало, ковчези, саркофази или пък останки. Ами от надписите. Честна дума, не помня дали бяха на гръцки, но на гробниците на богатите, респективно царските, си има надписи. Та от тях е станало ясно, че това всъщност е град на мъртвите. След „Царските гробници” ни показаха и римският амфитеатър. Все пак римляните са владели това място. И къде без амфитеатър. Амфитеатърът е изкопан подобно на гробнците, направо в скалата. Казаха, че побира 4 000 човека. И тук ще изкажа част от недоволството си от туристическата агенция. Българската. Както казах по-нагоре, да се разгледа Петра за един ден, камо ли за трите часа, които имахме, е невъзможно. И щеше да е хубаво да ни кажат още в София, ако Петра ни представлява интерес, да се запишем на другата им екскурзия, в която имаше 3 дни само в Петра. Ама не. Имаше даже хора, които изрично са питали дали един ден е достатъчен и им е било казано, че за повече от половин ден просто няма какво да се види! Честна дума, такива малоумници работят по туристическите агенции. А ви говоря за една от най-големите български такива. Чудо на света и няма какво да се види!!! Това го споделям, не заради самото мрънкане, а за да имате предвид, че до втората най-добре запазена гробница – Манастирът – се стига след около час, час и малко ходене нагоре директно през каньона. Сериозно и тежко ходене. Само за там ви трябват, три – четири часа! За втората висока точка, Жертвеника, ви трябват още два. Едно семейство от групата успяха да се качат. Казаха, че гледката е зашеметяваща. И то след като вече бяхме зашеметени от красота и природен разкош. Ето защо, тези, които се интересуват от историята на мястото или от природата, имайте предвид – два дена. Не по-малко. Е, за съжаление беше три часа, а през зимата Петра я затварят в четири, ето защо ни подкараха обратно към изхода. Тук се възползвах от свободното време, за да направя нещо необичайно. Пазарих се. Както казах по-горе, тук беше единственото място, където пазарлъкът вървеше. Поне за мен де. Спазарих се с един от бедуините за едни от най-типичните местни сувенири. Бутлчици пълни с пясък. Ама не просто пясък. Благодарение на невероятното разнообразие от цветен пясък, което има в Йордания местните извайват истински картини от пясък в бутилки. Направо е невероятно. Даже ни показаха как се прави. И всичкият пясък си е местен. Пясък поне си имат. ;) ) Стриват различни на цвят скали и с получените цветове правят картини. Могат даже името Ви да изпишат в бутилчица. И са от мънички, да кажем по 50 грама, до доста големи. Аз май купих по 250 грама, но имаше и по-големи. Много красиво и автентично. Та се попазарих с бедуина и заради количеството ми даде по-ниска цена. След това остана само орбатният път нагоре. За връщане вече спокойно можете да ползвате каретите. Хората взеха да се уморяват и нагоре бая народ пое с конска тяга. Аз си го минах пеша. Слънцето се възползва от този момент и взе, че изгря. И сякаш целият каньон пламна!

Ако до този момент, въпреки облаците, цветовете бяха феерични и омагьосващи, когато изгря слънцето нещата станаха наистина ... неописуеми. Никога, никога не съм предполагала, че е природата може да сътвори такова чудо. Това не подлежи на описание. Трябва да го видите. Много е интересно как на слизане, при облачност и дъжд, скалите от външната страна на каньона все пак бяха розови. При слънце, станаха златисто жълти. :) Когато излязохме, попаднахме на местен оркестър, който репетираше. Направо навън, пред посетителския център. Оказа се, че това е един от двата оркестъра, които участват във вечерното шоу на свещи в Петра. Както казах, вечер, се организира светлинно шоу. Запалват свещи и осветяват целия град. И двата оркестъра свирят в двата края. Предполагам, че е нещо като шоуто във Велико Търново, но не е толкова интерактивно като нашето. Казаха, че било страхотно. И така, с този оркестър, завърши официалната част от посещението ни в Петра. Остана още едно нещо за деня. Обядът! Часът минаваше 4, ние още не бяхме обядвали. Това беше повод за сериозно мрънкане у част от групата. Както се оказа обаче, хората бяха имали право. Ако ни бяха нахранили и после юрнали през каньона, сигурно половината щяха да окапят още преди са сме стигнали до долу. :) ) Заведоха ни в един от местните ресторанти, който приемаше туристически групи и ни нагостиха. Много харесвам арабската кухня! Как готвят тези хора! Аз съм капризна и доста неща не ям, обаче като ида в арабския свят и съм като невидяла. Леле какъв лют кус-кус правят!!! Ама не ядяла люто, ама не ядяла кус-кус! Няма такова нещо! Ям на общо основание и даже повтарям! :) ) В този ресторант пробвах и местна бира. Убийте ме, не помня как се казва. Обаче беше силна. 8%. Мноооого блага биричка! Отношението към алкохола е още едно нещо, по което Йордания се отличава от останалия арабски и изобщо мюсюлмански свят. Алкохолът не е забранен. В смисъл, не само за туристите. В Акаба си имаше съвсем легални, нормални магазини за алкохол. С каквото ви душа пожелае вътре. И всеки можеше да влезе и да си напазарува. Цените са ... по-високи от нашите, но това се дължи на факта, че в Йордания принципно цените са на европейско ниво. Не мога да кажа, че съм видяла местен да влезе и да си купи, но то е, защото не съм се заглеждала. Със сигурност има и такива. Но пък магазините си се държат от местни. Изобщо по отношение на исляма, Йордания е много по-толерантна и напредничава от повечето мюсюлмански държави, в които съм била. От Египет и Мароко поне, със сигурност. Въпреки че, по-голямата част от жените ходят със забрадки на главите, това май е единственото външно проявление на ислямската им принадлежност. Иначе са си облечени нормално. Видях и полицайки по улиците. Както видях и незабрадени местни жени. Даже в хотела ни имаше такива по бански. Не са толкова стриктни колкото в ... Саудитска Арабия, да речем. Обясниха ни, че по Коран, препоръчетилно е покриването на косите. Това с пълното покриване била местна традиция на саудитците. Не че, не можете да видите и напълно забулена жена – може. Обаче са по-скоро изключение и туристите много ги заглеждат. :) ) Тъй. След като на нахраниха, тихо и кротко още близо три часа и обратно към хотелите. Цялата екскурзия отне общо ... 12 часа. И не мисля, че може да се мина за по-малко. Очаквайте продължението Автор: Мая Георгиева Снимки: авторът Още пътеписи от близки места:

1. Хашемитско кралство Йордания – част четвърта
2. Екскурзия до Петра в Йордания
3. Хашемитско кралство Йордания – част трета
4. Хашемитско кралство Йордания
5. Нова година в Петра, Йордания-разказ на една варненска гражданка:-)
6. Хашемитско кралство Йордания – част втора
7. Извинявайте!: Пътуване до Петра в Йордания
8. За ден в Аман (Йордания)

Прочети цялата новина

Свързани новини: