Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...
Когато бяхме малки, със сестра ми врънкахме мама в продължение на две години да си вземем коте. Дори и не подозираше какво я чака, когато най-сетне се предаде на обединената атака и доведохме малката пухкава черна персийка вкъщи. Както се случва с повечето деца и нашият интерес бързо намаля под допустимите норми и мама се оказа настойник на още едно (непланирано) дете.
Когато бяхме малки, със сестра ми врънкахме мама в продължение на две години да си вземем коте. Дори и не подозираше какво я чака, когато най-сетне се предаде на обединената атака и доведохме малката пухкава черна персийка вкъщи. Както се случва с повечето деца и нашият интерес бързо намаля под допустимите норми и мама се оказа настойник на още едно (непланирано) дете.
Германия е световен шампион по експорт. Това може и да не важи вече за бизнеса, но е вярно с пълна сила в областта на раздаването на добри съвети. Почти няма терористична организация по света, която да е пощадена от германски оферти за „конструктивни разговори“. В някои афганистански племенни региони страхът от поредната кръгла маса бил, казват, по-голям от страха от американските безпилотни ракети. Днешната германска рецепта гласи, всеки конфликт да се разрешава на масата на преговорите, на безкрайни конференции всеки фанатик да бъде омотаван в дебати до премаляване.
При това за глезотии няма място: без възражения, пък ако ще и да са от най-аргументираните, всеки трябва да разговаря с всекиго. Германската идея за успешен международен кризисен мениджмънт е идеята за подредените в кръг столове. На тях се сяда, разговаря се, изслушва се взаимно, спори се и и накрая всеки се сдобрява с всекиго.
Ето защо не е кой знае колко чудно, че и германската стратегия за Египет се състои в това „да бъдат привлечени“ и Мюсюлманските братя. Чува се за разговори с „умерени сили от редовете на организацията“. Ако има нещо, което германската външна политика да умее, то е да открива сред фанатиците онези, които са само умерено фанатични. За службите по сигурността на аерогарите би било от най-голям интерес да научат с помощта на какъв профайлинг се прави горната разлика.
Освен „умерените Мюсюлмански братя“ съществуват също така и „умерени кръгове“ сред Хамас и Хизбола, както разбира се и прословутите „умерени талибани“. Навсякъде се наблюдават по две крила – т.н. „реалоси“ и „фундита“, съгласно приетата от Зелените в Германия терминология. Феноменът се обяснява от самите Зелени по следния начин в техните документи:
„’Фундитата’, т.е. фундаменталистите отхвърлят всеки компромис, предложен от големите партии и са радикални критици на системата. „Реалосите“ – привържениците на реалната политика – са склонни към коалиране и се стремят да реформират системата отвътре. Според тях трябва да си готов на компромиси за да можеш да наложиш истински зелена политика.»
Ето защо Йошката Фишер е умерен Зелен и затова Германия би разговаряла с него, а не с фундаменталистката Юта Дитфурт например. Както Йошка Фишер и Зелените искаха и искат да „реформират системата отвътре“, същото желаят и умерените Мюсюлмански братя, умерените сили сред Хамас и Хисбола и умерените талибани. Те и без това са попаднали в тези терористични организации само по липса на алтернативи. Ако можеха щяха сигурно да предпочетат да се включат в някоя местна организация на СДПГ или поне да станат членове на Амнести Интернешънъл, но за жалост нямат тази възможност. Какво друго им остава – само свещеният Джихад и борбата с евреите.
По-деликатна е обаче работата с германската всеготовност за дебатиране и водене на преговори, когато обърнем поглед към самата Германия. Тогава бързо се отхвърлят диалогът и дискусията като принцип. От само себе си се разбира, че с дясната НДП не се водят дебати, но дори и с автор като Тило Сарацин не се води сериозен разговор. Бяха му организирани само няколко публични трибунала и това е всичко. Не съществува умерен Сарацин, това го отличава от талибаните. Ето защо той не ни е партньор за диалог за разлика от бойците на аллаха.
Но в момента така и така са на ред Мюсюлманските братя. С тях ще се разговаря, ще се дебатира и преговаря. Пък не потвърждават ли досегашните успехи ползата от германския опит? Както Иран отдавна се е отказал от ядрените си планове, така и Хамас са зарязали своята цел да унищожат Израел. Талибаните екзекутират само съвсем рядко влюбени двойки и изневеряващи, пък ето, че и Хизбола се разви и стана важен фактор в политическия пейзаж на Ливан. Браво! Все впечатляващи успехи на германската култура на кръглите маси и говорилни и на поголовното разбиране.
Превод: © Милен Радев
След като ви разказахме за това кога, колко, от кой град и държава са посетителите ни, от кой сайт идват и с какъв браузър, операционна система и монитор са, приключихме темата за статистиките.
Но няма как да не ви разкажем за пети пореден път кой с какви ключови думи попада в блога ни… Ако случайно сте пропуснали предишните постове от серията, непременно ги вижте за загрявка…
През последната половин година тенденцията хората да търсят „празници“ и „путка“ се запазва… Това са най-често срещаните ключови думи и нещата стават все по-зле… Но в този пост няма да залагаме на количеството, а на качеството. Ето защо можете да се насладите на най-доброто от юли 2010 г. насам:
Посещавам онзи ден любимата ми шкембеджийница в берлинския квартал Нойкьолн (Йени Колон).
Мерхаба, мерхаба, насълсън, ийим, бир ишкембе чорбасъ, буйрум, аби Милан…
Сядам, отлагам капата и си разхлабвам пояса…
Разговаряме се с любезните стопани Юсеин и Хасан. Е, хелбете, казвам, сега и в Египет белки изгрява свободата, ще падне черпня!
Те ме гледат умислено.
Я свобода, я нещо съвсем друго, казва стопанинът Юсеин. Хич не знаете вие, продължава той, какво нещо са туй Мюсюлманските братя. Втори Иран израства пред очите ни…
Приседна ми даже легендарното Юсеиново шкембе, признавам си.
Намерих я. Историята за любовта, която търсех. По замисъл може и да е коледна, но за мен е специална, истинска, любовна…
Днес приятелка ми подари „Приказки под прозореца” на Ваня Щерева. Приятелка, към която имам грях, защото не й давам достатъчно любов. Раздавам с пълни шепи на всички, но днес се засрамих, защото тя ми даде повече. Много повече! Подари ми прекрасната, ръчно изработена книга № 213, поставена в специална, ръчно изработена торбичка, подписана лично от Ваня Щерева. Книгата, за която отдавна мечтаех, но все не успявах да си купя. Благодаря ти, Ваня (Златева)!
На официалния англоезичен сайт на “Мюсюлмански братя”, главният редактор Халед Хамза заяви, че настоящето въстание в Египет е революция на египетския народ и в никакъв случай не означава, че е свързан с ислямски тенденции в страната, въпреки всички твърдения и обвинения, описващи я, като ислямска.
Хамза подчертава, че революцията е мирна и призовава само за реформа и демокрация, инициирана от младите хора, чрез социалните мрежи Facebook и Twitter, нямащи нищо общо с ислямистки групировки.
Той разкритикува също и твърденията на някои страни (Иран, Израел), че въстанието е ислямско и платено от страна на иранския върховен лидер Хаменей, като знак, че това е ислямско пробуждане, вдъхновено от революцията през 1979 г. в Иран. Въстанието е абсолютно и само срещу режима, който потиска населението в Египет над 30 години. В него са се включили хора от всякакви прослойки и религии, като християнската общност изцяло подкрепя протестите.
В подкрепяща нота към изказването на Халед Хамза, председателят на Националния съвет за съпротива в Иран, Мариам Раджави, осъди опитите на Хаменей да прибави въстанието в Египет към зоната на влияние на Иран и желанието му да вижда в това възможност за налагане на религиозна власт.
Лондонски симфоничен оркестър. „Paint it black.“
Припомнете си оригинала, ако искате.
Свидетели сме на време, в което политическото лицемерие е извисено до онзи връх в общественото мнение, когато е трудно да се върнеш назад. Когато по улиците на Египет се виждаха младежите, искащи по-добро бъдеще за себе си и семействата си, международното мълчание подписа техният смъртен акт. Агенциите наблюдаваха с полуотворени очи, когато първите жертви паднаха на площад “Тахрир”. Паднаха, неотразени, освен в своите семейства, които от този момент нататък няма да имат нормален живот.
Великите сили показаха своето могъщество. Те седят в своите кресла и избират кой народ може да се бори и кой не. Те наблюдават, усмихват се понякога, но не говорят. Мълчат, каквото мълчание бе обзело обществото в Египет, гледайки и усещайки забравата. “Най-лошото”, казва едно момиче, активисти срещу режима на Хосни Мубарак,” е че чувстваме липсата на подкрепа.” Много от хората, отишли на площад “Тахрир”, за да изкажат своето огорчение към властта, не знаят, че има все пак хора по света, които защитават правото им на по-добър живот. Те просто чакаха и чакат промяната да дойде. От три десетилетия за първи път казаха “не” на несменяемия режим режим, убил толкова много роднини, приятели, близки.
Но, уви, човешката мъка няма никаква цена, ако не може да бъде измерена в политическо отношение. Великите сили просто не се интересуват колко хора ще загинат, колко протестиращи ще бъдат ударени и колко журналисти ще бъдат арестувани. Целият екип на телевизия Al Jazeera бе вкаран в затвора от силите за сигурност, други двама журналисти от Гърция са в болница, а на човек от вестник Guardian почти не му разбиха главата в стремежа си той да не покаже на света какво е лицето на режима на Мубарак.
Когато властта видя, изненадана, че обществото в Египет няма да се примири, дойдоха два удара. Първият беше пускането на платени биячи по улиците на Кайро, които нападнаха мирните протестиращи на площад “Тахрир”. За 17 долара, бивши престъпници и работници в държавни фабрики, скочиха с ножове срещу своите съграждани. Само, за да се подмажат на властта. Над 5000 души са ранените, над 150 са убити. Агенциите съобщават различни цифри, но при всички положения вечерта на 2 февруари ще бъде запомнена с потеклата по плочите на “Тахрир” кръв. Това също не подейства на великите сили. Те продължиха да говорят с полуотворена уста, мудно и неразбираемо. Ако си спомним какви демонстрации имаше срещу Сърбия, по време на войната, когато Белград бе ударен с бомби, срещу властта в Украйна, само защото САЩ имат проблеми с Русия. Да си спомним дори какво медийно отразяване имаше срещу Ирак, когато хората биваха убивани от американски ракети, посрещайки завинаги своята свобода. Тогава дойде вторият удар.
Властта в Египет знае много добре кое би донесло подкрепа на изгнилия режим от страна на Запада. Това е неистовият и шовинистичен страх към исляма във всички негови форми. Само с едно изречение, Хосни Мубарак накара параноичната мисъл на западното общество да заработи на пълни обороти, рисувайки невероятни картини. “Мюсюлмански братя” изведнъж се оказаха в центъра на събитията. Агенциите показват забрадени жени, брадати мъже, а обществото очаква сега и самият Сатана да се появи в пълно снаряжение – бомби през кръста и чалма, какъвто несъмнено си представят днес много хора. Изказвайки това причината, поради която той няма да си тръгне, а именно “защото щяло да настане хаос”, Хосни Мубарак даде на света достатъчно, за да може да спечели симпатии.
С два удара движението на младежите от “6 април”, “Кефая” и “Всички сме Халед Саид” бяха покосени, а тяхната кауза опетнена така, че години наред за тях ще говорят, че са ислямисти. Хосни Мубарак и хората около него извършиха най-голямото престъпление срещу народа си, който никога няма да им прости. Затова, нека дойдат танковете. Нека армията вземе властта в Египет, за да се спре с агонията на този изстрадал народ, платил вече достатъчно за грешките на своите управници. Нека войниците влязат в президентския дворец в Кайро и да кажат на света, че Египет може сам да реши своята съдба. Явно, освен армията, няма кой друг да поеме властта, без да бъде обвинен, че е ислямист и прочие удобни за великите сили определения.
„You know that Evian is just Naive spelled backwards, right?“
Всички пият минерална вода.
В офиса има големи пластмасови бутилки минерална вода.
Минералната вода е новата вода.
Постоянно чувам препоръки да се пие повече минерална вода, колко била полезна и така нататък.
И никой ама никой не замисля дори за пет последователни секунди, че тази прекрасна минерална вода стои в пластмасови бутилки.
Да, в момента дори няма да се занимавам колко е минерална водата, която е в тях, нито ще се заяждам, че „трапезна вода“, означава просто „вода от чешмата“, не, ще задълбая в какво стои вода, която така ни се пропагандира като полезна.
Стои в пластмаса.
Една от най-големите истерии в модерния свят е колко е вредна пластмасата и как не е хубаво да държим неща в пластмасови опаковки, особено в евтини пластмасови опаковки. Например пластмасови торбички… или бутилки.
И изведнъж, като с магическа пръчка всички тези аргументи биват забравяни и бутилираната вода се идеализира, става еманацията на здравословния живот.
Тъжно, но факт е, че здравословното състояние на хората изобщо не е приоритет, това е просто средство за печелене на пари, а удобната вълна на екологично чистото хранене/пиене е перфектен способ са пробутването и на най-големите глупости. И докато в Индия хората вече нямат достъп до питейна чиста вода, където им се налага да си КУПУВАТ водата, защото заводите на Кока Кола я използват, за да правят гадна, вредна, наблъскана със захар и химикални безалкохолна напитка, ние тук отиваме в супермакета, за да си купим минерална вода. Защото имаме възможността и парите, но дори не се замисляме какво точно слагаме в телата си и то, в името на „здравето“.
“Едрите бизнесмени, които са арендатори на ловни стопанства и рибарници, ще могат да секат и строят сгради, без да плащат такси за превръщането на гората в строителна площадка. Тази привилегия бе гласувана вчера от мнозинството в новия Закон за горите. „Атака“ и ГЕРБ обаче не успяха да прокарат такъв бонус и за инвеститорите в ски [...]
Максим Проданов
Трябва да си призная, че през последните няколко дни гледах протестите в Египет с особено притеснение, защото мой добър приятел (К.К.) живее в Кайро. Притеснението дойде от това, че от седмица нямаше и помен от него. Разбира се, това беше заради решението на Хосни Мубарак да спре Интернет на цял Египет за политически цели. С К.К. се познаваме от около 10 години, обикновено общуваме по мрежата почти всеки ден. Почти никога не говорим за политика, познаваме се по общи интереси (3D графика, компютри). А и самият К.К. не се интересува особено от политическия живот на страната си. Все пак той е на 26 години, а “мандатът” на Мубарак вече кара 30.
Вчера късно вечерта К.К. най-накрая се появи и ми разказа за станалото през последните няколко дни. Направи ми впечатление спокойствието, с което говореше. К. не се беше включил в протестите; вместо това беше останал у дома да пази жена си от грабители. С ужас открих, че на приятеля ми, който е мирна и спокойна натура, се е наложило да простреля крадец, нахлул в сградата им, за да насилва жена от съседен апартамент. Нарочно го е уцелил в бедрото, за да не го убие. След няколко часа кървене, нападателят е отведен от армията, патрулираща из улиците. На излизане единият от военните казва на приятеля ми: “Трябваше да го убиеш. Нямаме място в затворите за такива. В тази суматоха никой нямаше да разбере.” Отговорът на К. е просто: “Ти шегуваш ли се?”
Армията е иззела изцяло ролята на полицията по улиците. За много хора това е добра промяна, тъй като отношението на полицаите към обикновените хора в Кайро винаги е било ужасно. Един приятел на К. дори отишъл до спряла полицейска кола и се е изплюл върху нея. Полицаят вътре му казал: “имаш късмет; сега засега можеш да го правиш.”
Каза ми и, че в Египет се говори за редицата ужасяващи случаи на бронирани дипломатически и военни коли, преминаващи с пълна газ през тълпата от протестиращи. Някои от тях са качени в YouTube, но смятам за по-добре да не ги пускам тук. Попитах дали това може да е чужд дипломат. К. ми отговори, че най-вероятно – да. Той използва термин от компютърните игри и каза, че дипломатите в Египет използват “God Mode”, т.е. са “безсмъртни” и никой не може да ги осъди.
Попитах и дали има някой заместник на Мубарак, когото хората започват да харесват. Отговори ми, че сегашният премиер Ахмед Шафик (разбира се от партията на Мубарак) е започнал да обикаля тълпата, да се появява по ток-шоута, да говори за промяна. Каза ми и че никой в Египет не харесва ЕлБарадей и Омар Сюлейман, предпочитани главно от външни сили. А и мюсюлманското братство не е много популярно. Но във всички случаи, никой не може да повярва, че 30-годишното управление на Мубарак най-накрая ще свърши; че само за няколко дни студентите успяха да променят страната по-осезателно от десетилетия под една и съща власт. Много хора все пак искат Мубарак да предаде властта постепенно, към средата или края на годината. Но вече малко са тези, които искат нещата да продължат по същия път.
К. ми обясни, че площад Тахрир е по-скоро в Гиза, далеч от неговия дом и нещата са се успокоили. Днес той би трябвало вече да е на работа. Пожелах му да се пази и да пази семейството си. Но без заблуди, и на двамата ни е ясно, че за добро или лошо, нещата в Египет вече няма да бъдат същите.
Някак неусетно се изниза този месец и покрай опаковане на багажи и привършване на работни задачи успя да мине една година от преместването ми на WordPress. Но това не е толкова важно. По-важното е, че и този месец съм успяла да провокирам интереса на доста хора, дори и със спорадичните ми постове. Ето кои са отличниците.
Явно най-много сте кликали на първото заглавие от 2011 – На върха на света е първенец по трафик. Доста близо го следват Single Dinner: по-различното ходене на театър, както и 101 графики за маркетинг и социални медии.
Дискусии също се случиха, къде по-разгорещено, къде по-мразовито, както подобава на януари. Безспорно тук води видеото от WordCamp 2010: Как блогът да ви намери работа. Следва един фото-пост: Кукерите на Разлог – да изгоним злото заедно. А тройката затваря Single Dinner (отидете, отидете, отидете!)
Мога да обещавам, че сега нещата в блога ще се нормализират и ще се върна към почти ежедневното тормозене на читателите (да, това сте вие). Но няма – просто защото не знам доколко ще спазя обещанието си. Но пък ако ви е скучно, може да се отбиете и при Слон. А засега ви пожелавам много розов и захарно-предозиран февруари. В най-кратките месеци винаги е най-интересно
___
снимка: bored-now
Още по темата:
Любов
Любовта ми се болно усмихна
и подире подсмръкна и кихна...
Аз й рекох: послушай ме ти,
няма веч да те бъде - прости!
Тъй напразно ще пръскам пари,
само гробът сакати цери.
Вместо топли компреси, хинин,
да ти дам ли аз хапче стрихнин?
Хайде, миличка, то не боли...
Ще го глътнеш без мъка, нали?
Любовта ми се кротко усмихна,
а подире подсмръкна и кихна...
Димчо Дебелянов
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
/Фили/ В началото на тази седмица в България бе официално съобщено, че бившият служител от специалните служби Алексей Петров, който се намира под домашен арест с обвинения за извършване на различни тежки престъпления, ще се кандидатира за президент на предстоящите избори тази есен. Петров бе номиниран от инициативен комитет, наречен “Единение и екипност”, начело на който е Милен Семков, професор-историк, преподавател по съвременна история в Софийския университет “Климент Охридски”.
Засега не се съобщава кой ще е кандидатът за вицепрезидент, но като възможности в момента е обявено името на Николай Георгиев и уважавана, но все още неназована дама. Както гласи текстът на съобщението – “нейното име ще бъде оповестено по-късно, поради риска да стане обект на репресии”.
Като своя главна задача бъдещият кандидат-президент Алексей Петров поставя възможността “чрез екипност да се преодолее социално-икономическата криза в България, а чрез единението на българите – да свърши студената гражданска война и да се сложи точка на изтощителния двадесетгодишен преход”. Като основен политически противник пък той сочи сегашния премиер Бойко Борисов.
Бившият служител на Държавната агенция за национална сигурност и дългогодишен агент под прикритие в българския престъпен свят Алексей Петров бе показно арестуван в началото на миналата година с обвинения за поредица тежки престъпления, включително създаване на престъпна група, пране на пари, рекет, сводничество и други. Доказателствата по делото обаче не бяха изцяло приети от съда, той постанови по-лека мярка за неотклонение и Петров остана под домашен арест, докато прокуратурата се зае “да прецизира” обвинителния акт срещу него.
Междувременно обаче в страната се разрази компроматна война със записани телефонни разговори на висши държавни чиновници, включително с участието на премиера Бойко Борисов. Тази война не затихва вече втори месец и наблюдатели смятат, че именно Алексей Петров е ключова фигура в нея, наред, разбира се, и с редица други хора и структури със засегнати от сегашното управление интереси.
- Пламен, има ли вече някакви данни от проучвания, които да показват на каква подкрепа може да разчита Алексей Петров в президентската надпревара?
- Не, Фили, все още е твърде рано за това. Може би в близките дни ще се появи някакво експресно социологическо проучване и неговите резултати при всички случаи ще бъдат интересни, за да се преброят, така да се каже, дивите зайци – ако мога да си позволя каламбур със заглавието на един известен български филм от миналото. Каламбурът е на място, защото ми се струва, че напоследък цялата история около личността на Алексей Петров се превръща в нещо като придатък към пищното шоу за филмовите награди “Оскар”. Или може би към по-малко известните, но не по-малко пищни церемонии за наградата “Златен клоун”, която се раздава всяка година в Монте Карло за постижения в цирка.
За съжаление, става дума не за истински, а за истински политически цирк, организиран на гърба на и без това объркания в голяма степен българин.
- И все пак, реалистично ли е да се очаква кандидат-президентът Алексей Петров да спечели достатъчно гласове, че да се окаже фактор в надпреварата през есента?
- В България е реалистично да се очаква всичко, Фили. Оказа се, че тук дори и най-абсурдните развития са възможни и реалистични. Аз не съм сигурен обаче доколко всъщност истинската цел на новообявения кандидат-президент е да седне в креслото на “Дондуков”. Все пак човек, който се е занимавал с аналитична дейност в службите и е имал успехи в това, както някои твърдят, не може да не си дава сметка, че изстрелването му от арестантската скамейка директно на светия престол ще предизвика силни вътрешни колизии в България, а може би и още по-силни външни реакции.
Дори да си представим, че при скоростта, с която действа българският съд, до есента делото срещу Алексей Петров бъде окончателно затворено и името му – съдебно изчистено, това няма да е достатъчно. Пред обществото то няма да му донесе ореола на светец, който той още от сега сам се опитва да си прикачи, светец, несправедливо и антидемократично атакуван от тъмните сили в сегашното управление на ГЕРБ.
- Какви са тогава целите му според теб, защо изобщо се кандидатира?
- Смятам, Фили, че първата от тези цели е да се окаже косвен натиск върху съда по време на процеса, който така или иначе предстои. Все пак мисълта, че при странните обрати, които са характерни за българската история, утре този човек, считан по принцип за доста опасен противник, може да се окаже на върха на държавата, няма как да не влияе, поне подсъзнателно, на който и да било магистрат.
Втората цел е постигането на предвидения законов имунитет и поне временна свобода, свързана с прекратяване на делото срещу Алексей Петров, докато тече самата президентска кампания. Ако дотогава човекът не бъде осъден, разбира се, което е малко вероятно. В края на краищата, не се намираме в Латинска Америка и тук не можеш да водиш президентската си кампания от терасата, докато си под домашен арест. Или поне не можеш да я спечелиш, ако я водиш само от терасата.
Преди години имаше такъв случай в Пловдив, когато един бивш банкер, ограбил парите на спестителите и поставен под домашен арест, се кандидатира за кмет на града и направи истинско шоу. Той покани журналистите на пресконференция, която проведе от терасата на апартамента си, като за тях беше осигурил голяма строителна платформа, която ги издигна до втория етаж, за да могат отблизо да чуят и запишат посланията му. Естествено, освен общоградско забавление, нищо друго не произлезе от цялата работа.
Третата и може би най-важна цел, заради която си мисля, че се кандидатира Алексей Петров, е възможността да отвори, така да се каже, втори фронт срещу сегашното управление, начело с Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Първият фронт е задкулисната кампания срещу тях, която се води и в момента, но очевидно, че само с нея не става. За постигане на истински ефект е необходимо да има съгласуване между официалната и неофициалната кампания. Тогава ходовете, предприемани в първата, могат да се подкрепят с “доказателства”, взети от втората, а “фактите”, извадени от втората, ще получават широко и “правилно” публично тълкуване, за да не би хората нещо да се объркат.
Струва ми се, че този вид действие, което на практика означава щракане с челюсти, отваряне и затваряне на истински политико-ченгеджийски клещи, ще видим за първи път в най-новата българска история, разиграно в неговия пълен вид. Какъв ще е реалният ефект от прилагането на този прийом, засега е трудно да се каже, защото в уравнението има все още много и много неизвестни. При всички случаи обаче съм сигурен, че месеците, които остават до изборите ще бъдат най-странните, най-абсурдните и най-жестоките месеци в българския политически живот може би от 10 септември 1944 година насам.
- Пламен, как обществото и политиците посрещнаха новината за президентската кандидатура на Алексей Петров?
- Всички и без това са доста настръхнали, Фили, така че ако питаш дали е имало фанфари – не, нямаше. Както и нямаше, учудващо според мен, остри реакции от страна на основните политически сили.
“Какво очаквате? Подкрепа от БСП ли? Няма как!” – каза по този повод лидерът на левицата Сергей Станишев. Той допълни, че според него “ще бъде интересна надпреварата, ако Бойко Борисов и Алексей Петров бъдат кандидати за президент, добре ще стоят на дебат”.
И толкоз. Синята коалиция и ГЕРБ май засега нищо не са казали по въпроса. Партията пък на Яне Янев – Ред, законност, справедливост, която се смята, че бе създадена с финансовата помощ и личната протекция на Алексей Петров, в момента е пред разцепление. Съмненията са, че то се случва точно заради амбицията на Петров да започне да играе по-активна политическа роля и желанието му да се раздели с Янев, който по принцип е неуправляем като характер и вече очевидно започва да му пречи повече, отколкото да му помага в новата ситуация.
Журналисти и анализатори също сякаш не бързат да се произнесат по-подробно по темата. Освен официалното съобщение за кандидатурата на Петров, медиите май изчакват да видят откъде точно ще задуха вятърът, за да се ориентират. Или да видят накъде ще задуха въпросният вятър.
В Интернет форумите като правило новината се посреща на нож и реакциите са силно отрицателни. Няма да правя подборка от множеството писания там, които, освен всичко друго, са и доста нецензурни. Ще цитирам обаче само едно простичко изречение от форума на Медиапул под заглавие “Българийо, Българийо!”, което започва така – знам, че е истина и пак не мога да повярвам.
- Пламен, а няма ли реакция от страна на сегашния президент Георги Първанов, все пак става въпрос за кандидатурата на един евентуален негов приемник на поста, който е знакова фигура и от престъпния свят…..
- Всъщност Първанов коментира тази възможност още преди почти два месеца, Фили, през декември, когато за първи път се появи информацията, че е възможно Петров наистина да се кандидатира. Тогава Георги Първанов иронично заяви, че най-логично е самият Бойко Борисов да издигне кандидатурата на Алексей Петров, защото двамата са били някога бизнес-партньори и все още поддържат лични отношения.
Това стана горе-долу по същото време, когато пък вътрешният министър Цветан Цветанов каза, че президентът Първанов всъщност е истинският политически гръб на Петров, известен в обществото още и като Трактора, прякор, останал му от пребиваването в средите на българската организирана престъпност.
Независимо каква е истината по този въпрос обаче, факт е, че най-малкото реалните интереси на двамата, имам предвид на сегашния президент Първанов и на евентуалния бъдещ президент Петров, до голяма степен съвпадат. Сплотяват ги много неща – общото им минало на хора, свързани със специалните служби, посоката им на мислене и маниерите им на действие, голямото желание да се отърват от сегашното управление, което по един или друг начин очевидно им пречи…..Най-вероятно обаче истинското, дълбокото свързващо звено между тях, са интересите на онези задкулисни играчи, независимо дали български или чужди, които управляват и двамата. А чрез тях искат да управляват и България.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com
Честито на печелившите. Share on Facebook
2004 - 2018 Gramophon.com