ЖЪЛТОТО НЕБЕ НА БЕЗОГЛЕДНОТО ЩАСТИЕ

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Не мога да разбера защо се чувствам толкова щастлив, граждани!

Въпреки че и аз като вас живея изцяло и безвъзвратно в България, т`ва е положението, щастлив съм и толкоз – напук на проучването, появило се неотдавна, според което целокупният български народ се чувства изключително нещастен, най-нещастен сред всичките европейски народи и много по-нещастен от редица други световни народи. Е, аз пък не сам нещастен, а щастлив.

Разбирам го постоянно от начина, по който ме отбягвате всички вие, истински нещастните българи, когато ме видите, че вървя по улицата и се хиля някак леко отнесено и при всички случаи – безпричинно. Давам си сметка, че този път май на мен се е паднала ролята на вечното необходимо изключение, макар това изобщо да не ми помага да разбера защо пък точно на мен.

Погледнато обективно обаче, този мой малък кахър е наистина твърде незначителен в сравнение с проблема на еврокомисар Кристалина Георгиева. В интервю за Дарик тя пък каза, че не може да разбере обратното. “Не мога да разбера защо се чувстваме толкова нещастни, ние сме добре, значително по-добре от доста хора по света” – заяви Кристалина, с което направо ми преобърна от лошо към много лошо мнението за качеството на базисните европейски изисквания относно личните качества на комисарите. По-рано, с назначаването на баронеса Аштън, то вече се беше обърнало към лошо, а сега с думите си Кристалина направо го докара до дъното.

Но за да не губим време в празни приказки, имам няколко конкретни предложения за това как нашият еврокомисар да запълни дупката в собственото си образование досежно въпроса кой как разбира щастието и нещастието в България и защо ги разбира именно по този начин.

Първото предложение е да дойде при мен да и обясня. В смисъл – да дойде, да си плати и да и обясня. Това ми изглежда добра сделка, защото като запълни тя празнотата в образованието си, вече ще станем двама щастливите българи, което си е направо увеличение със сто процента. Верно, аз може да се окажа ма-а-а-лко по-щастлив от нея, защото освен усмивка на лицето, вече ще имам и някакви пари в джоба. Но съм сигурен пък, че за нея моралното удовлетворение няма да има цена.

Втората ми идея е с Кристалина да си сменим местата – аз да отида в Брюксел и да работя нейната работа с нейната заплата, а тя да дойде в Пловдив и да пише безплатни текстове за джумбуш на народонаселението. Мисля, че период от една година ще бъде напълно достатъчен и за двамата – тя ще разбере на живо защо българите се чувстват нещастни, а аз ще разбера защо тя досега не разбира защо българите се чувстват нещастни.

Третата ми идея е с малко по-широк обхват. Кристалина да уреди някакви европейски пари на образователното министерство под условие тази година за есето на кандидат-студентските изпити то да даде темата “Защо българите се чувстват нещастни?” И после да връчи на самата нея всичките изпитни работи накуп, за да ги прочете и да си направи съответните изводи.

Казаното дотук обаче се отнася само до първата част, до признанието на Кристалина Георгиева, че е несведуща по такъв тънък въпрос като българското нещастие, въпреки че на мен ми се вижда той да е свързан директно с нейния ресор като еврокомисар. В края на краищата – какво, ако не истинско природно бедствие, е масовото нещастие на един народ? Добре де, социално, национално и човешко бедствие, не природно, но това не променя съществено нещата.

Втората част от нейното изказване обаче на мен ми се вижда още по-смущаваща. Най-меко казано. Защото няма нормален човек по света, който да не знае първото правило в матримониалните отношения – ако жена ти я боли главата, да не си посмял да я утешаваш с факта, че и милиони други хора по света в същия този момент страдат от главоболие, а при някои то дори е може би по-силно, отколкото нейното. Не бива, най-малкото защото тогава главата и теб ще те заболи от бързия ответен удар с тиган или бухалка.

Докторите също имат подходящо правило за подобни случаи. Ако сте забелязали, те никога не утешават даден човек, който умира от СПИН, с настояването, че трябва да е благодарен, защото много по-болезнено за него би било, ако умираше от рак.

Да кажеш ти на българите, че са “добре, доста по-добре от много хора по света”, може да означава няколко неща. Първото е, че вероятно си изградил представата си за ситуацията в страната и положението на масата хора само по документи, отчитащи някакви макро показатели и си нямаш ни най-малка представа от научно доказания факт, че макро показателите не важат в микро живота. Още по-малко пък имат отношение към специфичния човешки въпрос за щастието.

Да, наистина, американците изчислиха преди време, че годишен доход от 60-70 хиляди долара може да те направи по-малко нещастен, но никой досега не е посочил сумата, която може да те направи истински щастлив. И това е, защото такава сума няма. А съм сигурен, че Кристалина това би трябвало да го знае, защото в своя микро живот самата тя най-вероятно познава поне неколцина милионери, които са добре, твърде добре. И в същото време са напълно и завършено нещастни хора.

Втората грешка в описания подход да се припомня на българите колко са добре е свързана с демонстрирания по този начин нане-вутевски манталитет. Десетилетия наред в България говорим, че трябва да се отървем от тази си национална черта, че трябва да започнем и ние като нормалните хора да се чувстваме добре, когато на другите им е добре, а не когато им е зле. Обаче явно не ни се получава, при това и сред най-добрите ни екземпляри, изпратени в Брюксел, за да ни представляват.

Третата грешка е в демонстрацията на пълна социална и човешка нечувствителност, изразена с думите, че ние сме добре, много по-добре…..По принцип това е отношение на парвеню, на новобогаташ, който изчерпва въпроса за чувствата на другите чрез пълното им заместване със собствените си чувства. Така с лека ръка се изтриват от лицето на човека част от божествено присъщите му екзистенциални страдания, които всъщност го правят човек, и той може да изживее живота си сравнително лесно. Само трябва тази характерна нечувствителност да бъде съчетана и с късмета да му се падне баницата откъм мекото. `Щото пък ако им се падне откъм твърдото, този тип хора обикновено оревават орталъка колко несправедлива е Вселената.

Но, ще кажете вие, защо ни занимаваш с някакво си дребно и незначително изречение на Кристалина, докато ние сме заети с по-важни дела – например да следим изтънко ставащото в Египет, изобщо зараждането и развитието на новата демократична вълна в арабския свят. Или сме ангажирани да тръпнем за политическата съдба на Янето и другите присъдружни на Алексей Петров организации. Доколкото знам, някои пък дори са заети да тръпнат заради евентуалната нова съдба на пловдивския панаир, който изведнъж се оказва извън грижовните ръце на бащицата Гергов, който пък се закани, че ще си го върне в името на народа, за да може евентуално после да дари акциите от него на въпросния народ като някакъв голям благодетел…..

Важни са тези дела, граждани, безспорно. Само че и въпросът за личното щастие не бива да се изпуска от очи, а аз, единственият щастлив човек в тая страна, сега съм ви паднал в ръчичките поради анонса на Кристалина. Така че опитайте се да разберете защо съм толкова щастлив, докато живея изцяло и безвъзвратно в България. Безогледно щастлив. Което значи – без оглед на каквито и да било околни глупости.

Но си давам сметка, граждани, че може и да няма някаква особена причина да съм толкова щастлив. Може да е само защото небето е синьо. Или жълто. Или каквото там е небето, докато му се хиля безпричинно.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: