детят бе тази година на 8-ми февруари, а на 10-ти организирахме в БТА Кръгла маса на тема социалните медии и децата. присъстваха доста деца от столични училища (6 и 7 клас) и към написаното тук като официално обобщение мода да добавя още няколко лични наблюдения: децата са онлайн вече от малки, ...

Тези от вас, които са били на някой от форумите ни, знаят, че на сцената освен лекторите, слагаме и двама модератори, да представят лекторите, да им задават интересни въпроси и да викат хората от кафе паузите.

На Форум Дом (26 февруари) Маги Малеева ще е на сцената заедно с архитект Петър Торньов.

Петър е архитект с магистърска степен от техническия университет във Виена. Работил е с виенските Coop Himmelblau, преподавал е във виенския технически университет, а след това заедно със Стефан Петков правят +architecture в София. В момента работи в Bureau XII и е главен редактор на списание Abitare.

Зададохме им няколко въпроса, а те ни предоставиха снимки от архива си (не е използван фотошоп).

—

Ще модерирате ФОРУМ ДОМ, как се чуствате?
Петър: Развълнуван съм, темата е изключително важна и не бива да забравяме, че домът ни не е заключен само между собствените ни стени.
Маги: Добре се чуствам. Това ще ми е за трети път и се надявам отново да е пълна залата и да е толкова приятно, колкото първите два пъти.

Какво е първото нещо, което ви хрумва, като чуете думата ДОМ?
Маги: Моята къща.
Петър: Първото нещо което ми хрумва е УБЕЖИЩЕ - мястото където човек от милиони години насам търси покой и защита от външния свят.

Какъв е вашият ДОМ мечта?
Маги: Енергийно независим, без формалдехид, в град, в който няма замърсяване и трафик.
Петър: Мечтата ми за дом е до голяма степен номадска - домът ако може да е на колела или крила и на всяка цена без излишни неща, редуциран до най-необходимото. В същото време този минимален дом трябва да стимулира сетивата ни и да ни кара да се чувстваме добре.

Какво предстои да се случи с домовете ни?
Маги: Предстои голяма промяна, така както с много други неща и се надявам да се справим и да не страдаме.
Петър: Въпросът е много труден. Да започнем от там - какво се е случило с домовете ни в последните няколкостотин години. Има ли развитие в положителна посока? Днес много жилищни сгради за съжаление би трябвало да бъдат рециклирани. Защо сгради строени преди 80-100 години в България предоставят много по-стойностни домове от тези които в най-близкото ни минало бяха изградени. Ако сме в състояние да анализираме това, което се случва в момента, бихме могли да изградим и собствена визия за бъдещия ни Дом.

Оптимисти ли сте или песимисти?
Петър: Световната практика ми дава надежда и оптимизъм, но за съжаление примерите от България с наистина малко изключения са по-скоро повод за песимизъм. И въпреки това съм оптимист, защото вярвам в новото поколение, което несъмнено е недотам обременено.
Маги: Никое от двете, просто да действаме, защото положението е сериозно.

—

Форум Дом е на 26 февруари 2011

Регистрация

Майната му на св.Валентин - грешка, не на светеца, а на онова, което днес е датата за множеството.

Ха, множеството... Ако утре "Кока Кола" учреди празник на кока-колата и похарчи няколко милиона за реклама и пиар, мнозинството маймуни ще подскачат на кока-кола дей с убеждението, че този празник съществува от веки веков.

Има хубава дума - маймунджулъци. Има и една великолепна пиеса от Добри Войников - "Кривозарбраната цивилизация". Защо я наричам "великолепна", щом е примитивна като образи, сюжет, ситуации - изобщо за нищо не става. Освен за новогодишно тв шоу, режисирано от Хачо Бояджиев. Имаше небивал успех. През 1970 и някоя година. Според мен защото зрителите се разпознаха себе си - макар и в образа на другия - другия, над когото се смеят - бяха те. Германци, англичани, дори унгарци и чехи щяха да гледат тъпо скучната пиеса - защото не се разпознават в нея. За тях цивилизацията е естествена. Не присадена бържешком и отгоре-отгоре.

Както и да е.

Исках да кажа, че освен ден на влюбените, 14 февруари е знаменателен с това, че на тази дата през 1946 г. e демонстриран публично (в наше време, а и преди това - всичко, което не е публично, не съществува) ENIAC - първият компютър. Той е на снимката горе, по-точно част от него. Името му е абревиатура на Electrical Numerical Integrator And Calculator (електрически цифров интегратор и калкулатор). ENIAC тежи около 30 тона, заема площ около 60 кв.м. и струва около 6 млн. долара (500 000 тогавашни $, коригирани с инфлацията до днес).

Няма да сравнявам мощта му с днешните десктоп машини. То е смешно. Горе-долу колкото днешен джобен калкулатор за 10-20 лв. Или не е толкова смешно. Бил Гейтс казва през 1986 г. "Кому са необходими повече от 80 МВ?" Бил Гейтс.

Той не е съзнавал тогава, че започва нова епоха. Пред очите му. Пред очите ни. Очите на тези, които можем да виждаме. Всеки може да гледа, малцина могат да виждат.

Разказвам неща преди мен. Сега с мен - пред очите ми паплачта (тези, които не виждат, а само гледат) се роди, размножи и е мнозинство от човешките същества. Интернет за тях е даденост - както електричеството от контакта, за тях Интернет е мейл, чат и фейсбук. Бля :-(

Но това е неизбежно. С печатното слово е било същото. Само че по-разтегнато във времето. Пуснеш ли духа от бутилката... Мда, духът не подбира - паплач, непаплач...

Разликата между паплач и човеци е лесна:

Ако лицето може да отдели съществената информация от информационния шум, не е част от паплачта. Първите блогъри (2003-2004) бяха хора, които създаваха информация.

Днешните... Е, какво - от Шумер и Акад са останали плочки, на които пише, че днешната младеж за нищо не става, не почита традициите и бла-бла...

Аз знам и малцина знаят какво е.

Мда-а-а, бърборя като аристократите в изгнание след Френската революция. Колко хубаво било при краля. Беше хубаво. Но времето свърши. Не зная, но мисля, че революцията/промяната, която стана пред очите ни, е по-голяма и значима от индустриалната революция. Мога да я сравня само с древните гърци - които откриват субект-обектното разделение..., абе откриват/създават основите на цялата западна цивилизация. Зенон и Парменид. За субекта и обекта - друг път.

Обидно е да ги наричам паплач - тези, които не знаят и не искат да знаят. Не се стремят да знаят. Те са като Том Канти - просякът, станал принц - трошат орехи с кралския печат.

Умишлено не давам линкове. Който не разбира и не се стреми да разбира - не винаги ще му е лесно тук. Аз не се стремя да е лесно комуто и да е...

Ежко отчаяно потропвал с крачета и мърдал с иглички:"Не-е-е, не искам да вали!"
Ежко не бил капризен. Просто днес имал рожден ден, а съгласете се, не всеки би поискал небето да плаче на рожденния му ден.
Той подсмръкнал с нос, още веднъж погледнал през прозореца и тъжно поклатил глава. Цяла нощ правил сандвичи с маслинки, варил вкусен ошав и измислял игри за гостите ..., а сутринта завалял дъжд и потопил полянката, на която искал да разпъне новото покривало за пикник.
-Сега никой няма да дойде да ме поздрави! - изхлипал Ежко.
-Чук-чук! - казала вратата. Ежко наострил уши, сигурно му се е счуло: - Чук-чук-чук!
Той скочил от столчето и забързал към вратата, като пътьом се опитал да изтръска от муцунката си трохичките тъга.
Пред вратата стояла мишката. Била обута с червени гумени галоши, наметната с дъждобран на маргаритки и държала прозрачен чадър, през който се виждало небето и даже звездите и луната. Ежко винаги се удивявал как може да стоиш под чадър и да виждаш звездите и луната, това е толкова невероятно!
Мишката внимателно погледнала Ежко и махнала последната трохичка тъга от мустачето му.
-Тъжиш ли? - попитала тя.
-Не - колебливо отвърнал Ежко.
-Разбирам - казала мишката, на която и било ясно, че Ежко е тъжен, но никога няма да си признае, за да не огорчава приятелите си.
Тя поставила прозрачния чадър в ъгъла, смъкнала дъждобрана на маргаритки и червените галоши и се отправила към кухнята. Ежко се затътрил подире и.
-Първо, - казала мишката, делово прибирайки сандвичите в чанта - поздравявам те с рожденния ден. И второ, стопли компота.
За половин час всичко било събрано. Ежко наметнал дъждобран, обул гумени ботуши и двамата се отправили на път.
-Къде отиваме? - гадаел Ежко. - Това сякаш е близо до моята поляна, но всичко е така залято с вода, че въобще не мога да се ориентирам.
-А сега затвори очи! - наредила мишката. Тя била много строга и решителна и винаги знаела точно какво трябва да се направи. - И не ги отваряй, докато не ти кажа, че може!
Ежко послушно затворил очи. Те повървели още малко, като мишката го водела за лапичката.
-Отвори очи!
Ежко отворил очи и ахнал - на поляната, която с такава любов бил избрал и която сутринта залял дъжда, били разпънати прозрачни тенти, а под тях на пластмасови маси били наредени вази с цветя. Под самия покрив висяли гроздове разноцветни балони.
-Изнена-а-а-да! - в хор извикали събраните под навеса зверчета, неговите приятели, и запляскали с лапи.
Ежко едва не се разплакал от радост. Приятелите му, независимо от дъжда, дошли да го поздравят! Той се засмял и се втурнал да ги прегръща, а мишката през това време наредила почерпката на масата.
Това бил чудесен рожден ден. Какво значение има зали свети слънце, вали дъжд или пада сняг, щом имаш добри приятели, които непременно ще дойдат да те поздравят и да те сгреят с топлината си!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Кметът на Димитровград Стефан Димитров: Взривиха мавзолея в София и какво постигнаха – един голям паркинг понеделник, 14 февруари 2011 Христо Христов Г-н Димитров, докъде стигна проектът за Алея на монументалното изкуство в Димитровград? Проектът на този етап мога да кажа, че е замразен. Каква е причината за това? Ние отправихме покани към всички общини [...]

БЛИЦ Иво Инджев: Близък на Първанов постави рекорд по „печелене” на 14 февруари 2011 Шефовете на спецслужбите да са политически лица, предлага журналистът Политическият спектакъл у нас става все по-драматичен- словесните престрелки между президент и премиер добиват картечарски размери, СРС-гейт се заплита, май ще гърмят антимафиоти от ДАНС, както се закани вътрешният министър Цветан Цветанов. [...]

Ако търсите вдъхновение как да оформите пространствата в дома си, сигурно често се ровите из разни блогове. Преди Форум Дом, помолихме Адриана Андреева да ни препоръча любимите си блогове за красиви домове, прекрасни интериори и вдъхновяваща архитектура.

—

emmas.blogg.se

Деликатни, сдържани, монохромни, естествени, с много бяло и въздух… Все типични скандинавски черти на стил, които действат успокояващо, дори само да скролвате през редиците снимки от различни къщи и апартаменти, внимателно подбрани от Ема от Стокхолм.

–

decor8blog.com

Decor8 е гигант сред блоговете за “интериорно вдъхновение” и един от първите, който започва да се занимава с темата. Създаден е още през 2006 от една американка, установила се в Германия. В момента се е разрастнал до ежедневник, с тематичнии рубрики, редовни сътрудници, а наскоро издаде и книга с 1 000 изпитани съвета как да превърнете дома си в мечтаното от вас място.

–

arcspace.com

На фона на множество други добри архитектурни блогове, Arcspace се отличава със селекцията си. Тя пасва идеално на тези, за които архитектурата е по-скоро хоби или интерес. Ежеседмично, сайтът представя по един-два нови проекта, има изобилие от снимки и скици, ревюта на книги и изложби, както и портфолиа на архитектурни фотографи.

—

theselby.com

Selby заснема домовете на куп интересни, шарени, вдъхновяващи и артистични хора от цял свят. Сега е толкова известен, че има свой парфюм (продава се само в Colette, Париж), тениска (за UNIQLO), и прес офис. Неговите обиколки по къщи, ресторантчета, апартаменти, ателиета и пространства на популярни и не толкова личности са селектирани и подредени в бестселъра The Selby is in Your Place. Както сам той казва: „Не се интересувам от мода, а от стил; от това как хората събират неща в едно място и го оживяват с история”.

—

dhonline.smartwebmarketing.com.au

Сайтът на Дона Хей е за всички, които от време на време изпадат в нездравословни спазми на несигурност и липса на въображение относно какво да приготвят за вечеря или как да посрещнат гостите. Дона има рецепти за бързи, свежи и семпли ястия. Тя предлага не само храна, но и „стайлинг” - или галерия от страхотни снимки и идеи за декорация на масата, забъркване на коктейли, организиране на всякакви празненства и най-обикновени идеи за приятни домашни вечери.

—

unhappyhipsters.com

Явлението модерен дом заедно с всички стереотипи за него има въпиеща нужда от мощна и ободряваща доза ирония. Друг поглед към сюблимно проектираната архитектура, перфектно подредената къща и скъпите дизайнерски предмети хвърля блогът Unhappy Hipsters. В него, под изчистена фотографска композиция (обикновено към някое списание), са поместени едновременно потресаващи и забавни коментари като: “Marooned on her leather raft, she knew the carpet was coming for her.” (Изоставена на своя кожен сал, тя знаеше, че килимът идва за нея), или: „Though hilariously ironic, hiring the child laborers had tripled their build time.” (Въпреки забавната ирония, наемането на деца-работници утрои времето за изграждане на къщата.)

—

Заповядайте на Форум Дом

Рискова премия в базисни точки (разлика между лихвите по български и немски дългосрочен държавен дълг)

Според последните данни на ЕЦБ отново имаме начало на тенденция на подобрение на рисковата премия на България. Такава тенденция имаше и в началото на мандата на ГЕРБ, но тя беше брутално убита в началото на пролетта на 2010 когато правителството изпусна от контрол бюджетната дисциплина. Дано да са извлечени правилните изводи от тази грешка и тя повече да не се повтаря – за да можем да се върнем на ниските предкризисни нива на рисковите премии.

Чужди инвестиции през декември – първоначални и ревизирани данни, млн.евро за месец

Вероятно вече всички са прочели (лошата) новина, че чуждите инвестиции са спаднали и през 2010 година – този път с 58% спрямо 2009. По първоначални данни и през декември 2010 година чуждите инвестиции са спаднали почти наполовина. Обаче, не всичко е толкова лошо колкото изглежда на пръв поглед.

На горната графика се вижда, че ако сравняваме първоначалните данни (т.е. неревизираните данни от първото прессъобщение за месеца) имаме над 20% увеличение на чуждите инвестиции на годишна база. Рано е да правим някакъв особен извод, но ако и през следващите месеци имаме подобни данни, то това ще е показател за начало на позитивна тенденция.

Блогът за икономика 2011

В Карибски пирати 2, имаше една сцена, в която бащата на Леголас обясняваше как ако останеш прекалено дълго на кораба на пирата-октопод, малко по малко се превръщаш в морско животно, а след време и в част от кораба. Това е валидно и за голяма част от българите. Може да се родиш ебаси извънземното, но в крайна сметка ставаш или некролог или гледаш от размит плакат. Ставаш част от средата.

1. Лицето Хеляна Велинова aka Eneq вече бръмчи на адрес www.eneq.in

2. Лицето Таня Петрова aka Zazie танцува с пингвини на www.zaziez.com

3. И двете са способни на всичко, за това е хубаво да се държат под око

„Електронна граница“ е други организации започваме кампания за публичен/ обществен ОДИТ на софтуера за преброяването с цел да се види дали има начин – било програмен, било през базата данни да се извлече информация за тайната на вероизповеданието.

„Главите на семейството“ записват ЕГН и след това посочват религията си и друга информация, считана за тайна. Ако има начин да се направи връзка между ЕГН и това каква религия изповядва човек би било нарушение на Конституцията.

Очаквайте още съвсем скоро !

В петък Nokia обявили стратегическо партньорство с Microsoft. Щели да се съсредоточат върху правенето на телефони с Windows 7 и некви други лайна, сред които заебаването на Symbian и Meego. Е, Nokia мога само да ви пожалея успех и довиждане. Следващият ми телефон определено няма да е от вашите.

Ако искате се чудите поне нещо от следните чуденки:

• Как държавата събира данни за всеки един от нас и какви точно?
• Защо като говоря по мобилния си телефон ми се записва местоположението
• Какво точно се  съхранява за мен, когато изпращам мейл
• Защо вече няма тайна на източника при журналистически разработки
• Какво значи „задържани на данни“
• Вярно ли е, че сме виновни до доказване на противното?

Свалете си този малък документ, като начална точка да разберете всичко това. Той съдържа всичко необходимо, което трябва да знаете, за да можете сами да навлезете в теорията и практиката на подслушването на Интернет.

Ако можете да го качите по някои торент, ще ви бъда благодарен, но най-малкото го споделете с приятели на които държите.

Aко използвате мобилен телефон или Интернет – това четиво е задължително !!!

СВАЛЕТЕ от ТУК

Хорхе Марио Педро Варгас Льоса (на испански Mario Vargas Llosa) е перуански писател, един от водещите латиноамерикански романисти, публицисти и есеисти. През 2010 Марио Варгас Льоса е избран за Нобелов лауреат за литература.През 80-те Марио Варгас Льоса се включва в политическия живот и става активен привърженик на икономическия либерализъм. През 1990 се кандидатира за президент на Перу и губи изборите срещу Алберто Фухимори. Малко по-късно заминава за Испания и през 1993 получава испанско гражданство, след което се връща в Лима. През 1994 получава наградата за испаноезична литература „Мигел де Сервантес“.

Превод за Intidar от испански, Мария Иванова

Събитията, които разтърсиха страни като Египет, Тунис и Йемен, както и разразилите се вълнения, засегнали и Мароко, Алжир и Йордания са най-показателни за тези, като историка Т. Карлайл, които смятат че „историята на света е биографията на великите мъже”. Нито един лидер, група от поддръжници или политическа партия  не са виновни за сеизмичния катаклизъм, който доведе до свалянето на Бен  Али в Тунис  и Мубарак в Египет, както и вълненията за свалянето на Али Абдулах Салех в Йемен, както и за настроенията  в Сирия, Йордания, Алжир, Мароко и Саудитска Арабия.

Очевидно е, че никой ( нито анализатори, нито журналисти, политици и тн.) не бе могъл да предвиди какво ще се случи в тоталитарните арабски общества. Всички са крайно изненадани от социално – икономическата експлозия в арабския свят и правят сравнения със събитията около падането на Берлинската стена и разпадането на Съветския съюз . Не е случайно, че се прави такова сравнение между двете събития: и двете имат сходни значения за съответните райони  и доведоха до прибързани политически действия, както и последици  за останалия свят. Какво по-добро от това, че историята не  е написана и тя може внезапно да доведе до неочаквани посоки на развитие, отвъд всички теории, които се опитват да държат събитията в определени логически канали?

Казвайки това, мисля че е невъзможно да се отличи някаква рационалност  в тази заразна вълна от протести, която започна като във въображаема приказка с жертвоприношението на самозапалването на един беден и отчаян тунизиец Мохамед Буазизи, а след това и скоростта на разпространение на огъня в целия Близък Изток. Страните, които са преминали десетилетия на диктатура, корумпирана до мозъка на костите си , чиито управници, близки роднини и олигархична класа натрупват неимоверни  богатства, осигуряват стабилно положение  в чужбина на гърба на бедността и безработицата, липсата на образование и здравеопазване, а в някои райони и глад, който все повече расте. Широко разпространената корупция и привилегированата система за някои, затварят всички възможности за социално -икономически растеж.

Дотук  добре, но обръщайки се към историята, това състояние на нещата (протести и размирици) в много държави никога не е било провокирано без намесата на определено действие  от модерните времена : глобализацията! Информационната революция е твърде ограничавана в арабските общества, хората умишлено са заставяни да живеят в невежество и незнание. Но сега е много трудно, почти невъзможно правителството да подложи цялото общество в медийно затъмнение, с цел манипулиране и измами, както преди. Мобилни телефони, интернет, блогове, Facebook, Twitter, международните телевизионни и други аудио-визуални технологии и източници от цял свят са  реалността на нашето време. По този начин се насочи вниманието  към огромната разлика между западните общества и варварските безумия на режимите в арабския свят. И именно тези инструменти ( новите технологии) бяха позволили на активисти да организират и да дадат някакъв  ред на предстоящите събития, които първоначално изглеждаха като хаотична и анархична експлозия на недоволство. Но не беше така. Една от най-забележителните черти на арабския бунт бяха усилията на протестиращите за намаляване на вандализма и спиране на  бандитите, изпратени от режима за извършване на престъпления, за дискредитиране на въстанието и сплашване на пресата (пример – Египет).

Мудността (да не кажа малодушието) в изразяването на позиция на западните страни, най – вече на тези в Европа, говорят не за реална позиция, а по – скоро предложения за споразумения, но не и за подкрепа на бунтовниците, това крайно разочарова милионите хора излезли по улиците в арабските страни, призоваващи за „свобода” у демокрация”. И това ги накара да смятат, че свободните нации гледат с подозрение, презрение и паника на случващото се. Доказателство за това, наред с други неща, е че политическите партии на Бен Али и Мубарак са били активни членове на Социалистическия интернационал. Що за подход е това за насърчаване и подкрепа  на социалната демокрация и правата на човека  в Близкия Изток.

Огромна грешка на Запада се наблюдава във възприемането на арабското освободително движение. То е виждано, като „троянския кон”, благодарение на който, ислямският фундаментализъм би завладял целия регион и управлението би било по ирански модел – един вид управление на религиозни фанатици, което би се наложило в целия Близък изток. Истината е, че разразилият се „взрив” не е бил режисиран от фундаменталисти, а и най-малкото, те не водят освободителното движение, нито имат намерението да го правят. Изглежда, че те са много по-наясно от западните външни министерства, че това което мобилизира младите хора – тунизийци, египтяни, йеменци  и останалите, не са нито шериата, нито желанието на някои фанатични духовници,  които идват да заместят диктаторите – клептомани. Би следвало човек да е сляп или много предубеден, за да не забележи, че тайният двигател на това въстание е желанието за свобода и модернизация.

Несъмнено е, че все още не знаем каква посока ще поеме това въстание и разбира се, не може да се изключи, че в този безпорядък, фунтаментализмът или армията няма да се опитват да надделеят и да се възползват. Но това, което знаем за произхода и ранното развитие на това движение е гражданска инициатива, а не религиозна, и очевидно е вдъхновено от демократични идеали за политическа свобода, свобода на словото, свободни избори, борба срещу корупцията, социална справедливост, възможности за работа и подобрение. В либералните и демократични западни страни би следвало да се оцени това действие като особено потвърждение за универсална сила на ценностите, които представят културата и свободата, и би следвало да бъде изразена цялостна подкрепа към арабските народи в този момент, в борбата им срещу тираните. Не само, че би било акт на справедливост, но и начин за обезпечаване на приятелство и сътрудничество с бъдещ, свободен и демократичен Близък изток.

Това сега вече е реална възможност. Преди разразилия се бунт на много от нас, това им се струваше трудно. Случващото се в Иран, а и до известна степен в Ирак, оправдава определен песимизъм и възможност за демокрация в арабския свят. Но случващото се през последните няколко седмици би следвало да има помитащ ефект относно премълчаването и страховете, вдъхновени от културни и расистки предразсъдъци. Свободата, във всичките си значения, не е ценност, която трябва да бъде  притежавана само от модерните и цивилизовани страни. Неинформираните маси, дикриминирани и експлоатирани, също могат. Често пъти тези хора разбират по незнайни пътища, че свободата не е риторично същество лишено от съдържание, а верният път за излизане от ужаса, инструмент за изграждане на общество, в което мъжете и жените могат да живеят без страх в рамките на закона и да имат възможности за развитие. Свободата се е появила в Азия, Латинска Америка и в страните, които са били под властта на Съветския съюз. И сега, най-накрая, започна да се случва и в арабските страни, придружено от издръжливост и неимоверен героизъм. Наше задължение е да покажем активна солидарност и подкрепа, защото от превръщането на Близкия изток в свободна земя, не само биха спечелили милиони араби, но света като цяло (в това число, разбира се и Израел, въпреки че екстремистки настроеното правителство на Нетаняху не е в състояние да го разбере).

*Текстът е публикуван във вестник El Pais на 13 февруари 2011 г.

Продължаваме с новогодишния пътепис на Мая за Йордния. Вече търсихме Светия Граал в Петра, посрещнахме Нова година и обиколихме из пустинята Уади Рам. Днес ще продължим към река Йордан, Мъртво море и Мадаба Приятно четене:

Йордания – приказка за цветове и хора

Част трета

Река Йордан, Мъртво море и Мадаба, общи приказки

02.01. – 03.01.2011 На следващата сутрин беше най-изтощителната екскурзия от цялата програма – река Йордан, Мъртво море, планината Небо и Мадаба.

За тези които не знаят какви са последните две места – планината Небо е мястото, от което на Моисей е било позволено да погледне към Обетованата земя, преди да умре, а Мадаба е един от населените предимно с християни градове. Йордания има около 10% християнско малцинство. Гръцко-православни. Нямат проблеми и си живеят мирно. Така. Сутринта ни подбраха в едни нечовешки ранни часове. Нашият хотел беше най-късно по график, в 7 сутринта. Проблемът е, че пътят от Акаба до Мъртво море е малко под 300 км. Взема се за четири, четири и малко часа. Хвала на хотелите, отвориха ни ресторантите на всички преди началния час за закуска. Натоварихме се по автобусите, два автобуса – към 80 души и последва спокоен 4 часов преход през пустинята,

на север към Мъртво море

Пътят към Мъртво море се движи през Уади Араба /Арабската долина/, плътно по границата с Израел. Много беше интересно. Голяма, абсолютно празна равнина, осеяна със златни пясъци /направо ме сърбяха ръцете, да си заровя пръстите в пясъка/ и някъде по средата – границата. Не че с нещо се виждаше, че там има граница. Нямаше огради, тел или нещо такова. Много отчетливо обаче се виждаше къде започва /поне по моя преценка/ Израел. От нашата страна – пустиня, от тяхната страна зелено и гори. Хората са започнали да променят пустинята. Не им е полезна и я превръщат в обработваеми площи. Да живее капковото напояване.

Това, разбира се, е малко преувеличение. Просто

между Йордания и Израел, Израел го раздава Големият Брат.

И успява да отклони, заедно със Сирия, между другото, към своята територия и малкото вода, която постъпва от река Йордан. Така, на йорданците им остава да се молят за дъжд. Не че, и те не развиват земеделие насред пустинята. Правят го. И тя започва да се променя и да позеленява, малко по малко. Просто, Йордания наистина има много сериозен проблем с недостига на сладка вода. Затова са принудени да събират в изкуствени водохранилища дъждовната вода. И с нея си напояват земеделските земи. Което не им пречи да вадят по две реколти домати годишно, които да изнасят за ... България, например. В един от големите столични хипурмаркети съм виждала домати, внос от там. О, един много интересен факт от местния бит. В Йордания има голяма популация цигани. Които, йорданците си наричат цигани. Не ... по разни други измислени начини. Та, тези цигани ... работят! Представяте ли си!!! Всъщност, оказа се, че те се главната прослойка, заета в селското стопанство. Те са тези, които отглеждат селскостопанската продукция на страната. Значи все пак можели и да работят.

Сблъскахме се и с местният ... КАТ, по липса на по-удачно сравнение. :)

Иначе казано, хванаха ни, че се движим с превишена скорост. Оказа се, че в Йордания нарушенията на правилата за движение са голяма рядкост. А за превишение на скоростта /която по магистралата е 100 км/ глобата започва от 300 динара. Към 320-330 евро. И няма измъкване. Хващат те на радара, спират те и глоба. И няма – а сега какво правим. Не знам как са го постигнали. Сигурно има нещо общо с факта, че прилагат елементи от шариата в иначе доста модерното си законодателство. Е, нашият шофьор се спаси от глобата де. :) Обаче не защото сме подкупили полицаите. Европейките взехме да гледаме жално през прозорците на автобуса и ни се размина. Иначе, човекът щеше да си плати глобата от джоба. Така доста весело стана единадесет часа и

неусетно пред нас изникна Мъртво море.

Бяхме слезли от морското равнище до -417 метра под него. Както знаете Мъртво море е най-ниската суха точка на Земята. За съжаление, човешката дейност нанася чудовищна вреда на Мъртво море. В следствие на почти пълното пресушаване на река Йордан, морето се свива и вече се е разделило на две. И всяка година намалява с един метър. Има много голям проект за прекарване на канал от Червено до Мъртво море, но заради кризата, шейховете стиснаха кесиите и още няма осигурено финансиране. Ако този проект не се осъществи, прогнозата е, че до 2050 година, Мъртво море ще се стопи. Много се надявам това да не се случи. Мъртво море е природен феномен, който си струва да бъде запазен, въпреки човешката алчност и глупост.

На първата спирка ни показаха ... жената на Лот.

Нали се сещате, тази дето се превърнала в сол, когато погледнала назад, при унищожението на Содом и Гомор. Йорданците твърдят, че Содом и Гомор са се намирали в тяхната половина от Мъртво море. За което нямат абсолютно никакво доказателство, разбира се. :) Още двайсетина километра хубав път, малко обикаляне и изваждане на открит лист за автобуса

река Йордан е граница, все пак

и се паркирахме близо до

мястото на кръщенето на Исус от Йоан Кръстител.

Целият комплекс на кръщенето е голямо място с мащабно строителство на изцяло православни църкви. Само българска не се строи, естествено. Не можах да разбера защо другите деноминации не са се доредили, обаче фактът си е факт. На където и да се обърне човек, православна църква, до православна църква. В един момент започнах да се чудя, какви глупости ни набиват в главите за фундаментализма и човеконенавистничеството на мюсюлманите. Някой от вас да си спомня какво забраниха швейцарците да се построи на тяхна територия? Или на кое вероизповедание французите забраниха да се облича в традиционните си одежди? А тези хора нямат проблем с факта, че масово се стоят църкви на тяхна територия.

В целия комплекс, най-незабележимото място е ... река Йордан.

Поради тоталното използване на водите й от Сирия и Израел, до устието й в Мъртво море, където е и мястото на кръщенето, достига една кална локва от има-няма 5-6 метра ширина. Самото място на кръщенето на Исус отдавна не е на речния бряг, ами е на около 50 метра над речното корито. Името на реката означава „Бурна вода”. Може би е била, някога. Сега е просто, жалка, кална малка рекичка, лениво влачеща се към умиращото Мъртво море. Въпреки това, стигайки до водата настана голяма суматоха. Народът масово си събу обувките и взе да джапа във водата. Което е ... предизвикателство, имайки предвид, че това е границата между Йордания и Израел. От другата стена имаше стена, ограда, патрулна кула и войници. От нашата страна – тумба невъзпитани туристи, съвсем не само българи, които без да им мигне окото, нагазиха границата. Войничетата обаче, явно са навикнали. Даже блед интерес не проявиха към нас. Нито към факта, че взехме да щракаме като обезумели тяхната страна на границата. ;) ) Голям цирк беше.

Следващата спирка от екскурзията ни беше самото Мъртво море.

Тъй като изоставахме от програмата, вместо предвидените два часа за обяд и евентуално къпане ни отпуснаха един. За всичко, заедно с пазаруването на кал. :) Обаче ние се справихме с достойнство. За един час успях да обядвам, да се съблека, да се спусна до морето, да се изкъпя в него, да си измия солта, да се облека и да напазарувам! Голяма съм работа! :) Но, поред. Хапнахме набързо и се юрнах да слагам банския, за да се изкъпя в морето. На брега на морето вече са построени доста хотели. И освен туристите, които почиват там, приемат и пристигащи групи. Срещу съответната сума имат грижата да ви нахранят /ммм, вкусно!/, да ви предоставят съблекални за преобличане и бани за изкъпване след морето, и да ви осигурят съответния магазин, в който да оставите поредната безумна сума за кал и соли от Мъртво море. Бях обещала, най-тържествено, че въпреки че не мога да плувам, и щях да се удавя в Червено море, тук ще се потопя. И си изпълних обещанието.

Преди да влезем ни предупредиха, че водата е студена – към 17 градуса. Да ви кажа, това бяха някакви други 17 градуса, не нашенски. Водичката си беше топличка и съвсем добра за мокрене. :) И да, наистина не се потъва. Аз изпитвам див ужас от вода. И се отпуснах с триста зора и много окуражения от хора от групата на брега, че все пак няма да потъна. Успях, чак след като усетих, как водата много силно ми повдига краката. Така че, беше по-лесно да се отпусна и да изскоча като тапа отгоре, отколкото да се опитвам да стоя клекнала. Така че, да, не можете да се удавите в Мъртво море. Ставането след това обаче, може да е малко трудничко. Водата не ви позволява да стъпите на дъното. :) ) И колко е соленоооо. И лигаво. И щипе! Слава Богу, не ми влезе в очите, но имах раничка на крака. Брррр, докато не се измих така ми щипеше. А когато излезете от водата, имате чувството, че са ви залели с белина. Толкова ви е лигава кожата. И в момента, в който започнете да изсъхвате, започва да ви опъва и сърби от солта и минералите. И всъщност – солено не е точно. Горчиво е. Има 30% сол и други минерали, така че, вкусът е доста оттатък солта. Горчи. Цялото преживяване обаче си заслужава. Много беше весело. Хората се топяха и се носеха по повърхността с вестиници в ръце, за да се види, че не потъват. На брега бяха извадили от прочутата лечебна кал и можеше да се намажете. Само че, за съжаление съхненето на калта и миенето след това отнемаха повече време отколкото имахме. Иначе и това щях да направя! След като ме снимаха и се измъкнах от лапите на морето, се юрнах нагоре да се измия и преоблека. След което естествено – шопинг. Мисля, че успях да купя за фамилията от почти всички налични артикули козметика от Мъртво море. То не беше кал за глава, кал за лице, кремове, пилинги ... голямо пазаруване падна. За момента нямаме негативен отзвук от използването им. И станахме толкова неотразими, че чак ... огледалата не ни ловят. :) ) Само с 15 минути закъснение от определения час и след скоростно събиране на заплеси от магазина се отправихме към третата спирка от екскурзията ни,

планината Небо.

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Планина е силно казано. То е един хълм на около 800 м. над морското равнище. Ама ние бяхме на 400 под него. Тоест за няколко километра минахме една денивелация от 1200 метра. Ей, как ми пукаха ушите! Все едно си се изкачвахме сериозно нагоре в планината!

На самата планина няма кой знае какво. Освен зашеметяваща гледка надолу към река Йордан, Мъртво море и Израел.

Снимахме се, разбира се. Казват, че в особено ясни дни от там се вижда Йерусалим. Затова и Господ е изпратил там Моисей да погледне към Обетованата земя преди да умре. Легендата гласи, че е погребан някъде в околностите. Гробница обаче, като на Авраам например, не е намерена.

Мястото е обявено за свято за християните от папа Йоан-Павел II през ... 2003 година, ако си спомням добре. Самият папа го е посетил и благословил. В този момент, в мен започна да се надига един въпрос. Ако сте забелязали, през по-голямата част от историята дотук често споменавам герои от Стария Завет. Даже има легенда, че над хълмовете на Петра е гробът на брата на Моисей – Аарон. При река Йордан ни разказаха, как там пророк Илия е наредил на Иисус Навински да превземе град Йерихон.

Започнах да се чудя, как ли възприемат евреите цялото това ... „заемане” на историята им от съседите.

Слушайки ги, оставам с впечатлението, че йорданците доста се гордеят с участието на тяхната земя в историята на Израел. Ще трябва да се разходя до Израел, за да проверя, как стоят нещата от другата страна на границата. :) Последната спирка за деня, вече след четири, беше

почти изцяло населеният с християни град Мадаба.

Интересен е с факта, че в неговите православни църкви има много мозайки от римско време. Там е и най-голямата оцеляла карта-мозайка на древния свят. Въпреки, че доста голяма част от нея е разрушена през годините /все пак е на почти 2000 години/, от останките може да се прави заключение, че древните хора са имали доста добри познания за това, как е изглеждал техният свят. Самата църква, където се намира мозайката се нарича Св. Георги. Освен мозайката, това което ми хвана окото бяха иконите по стените. Всяка от които, освен надпис на гръцки, имаше и такъв на арабски. Което е още едно доказателство за толерантността и широтата на възприятията на местните хора. Тъй като Мадаба е нещо като център на индустрията с мозайки, ни заведоха, малко насила наистина, в един от местните цехове за производство на мозайки. В този момент, вече бяхме доста уморени, минаваше 6 часа и беше ясно, че с тези темпове преди 11 вечерта по хотелите няма да се приберем. Но, мир да има, а и в името на комисионната на екскурзовода, се оставихме да ни заведат и да ни покажат как се правят мозайки. А и да си купим, естествено. :) Е, аз не си купих. Имам си такава от Тунис. Последва дълго и вече откровено мъчително пътуване на обратно. Крайно уморени и изтощени след 10.30 започнаха да ни стоварват по хотелите. Бих могла да кажа няколко „мили” думи, за хората, които мрънкаха, че закъсняваме, но се нахвърлиха на сувенирите като невидели, та заради тях закъсняхме с още час, обаче ... ще се въздържа. С Мадаба завърши и програмата ни. На следващата сутрин – 3.01. в девет сутринта трябваше да освободим стаите си, за да се отправим към летището и България. Обаче ... ядец!

Трети се превърна в поредния приключенски ден

благодарение на кого ... познахте, благодарение на „България Еър”! Ставам аз сутринта, събирам рано-рано багажа, отивам, закусвам, правя последни снимки и мрънкам, че няма да мога да си направя плаж – а денят беше разкошен. И в 9 отивам на рецепция да сдавам стаята. И докато се обяснявам с момъка, влетява една от водачките ни. И ми обявява, че няма да излетим в 1, както е по програма, ами в 3, защото имаме закъснение на самолета от предишен полет. Тоест, имам време до 12 на обяд. Е, няма лошо, нали са ни казали на време. Вземам си обратно картата от стаята от кикотещият се младеж на рецепцията, довлачвам куфара, разопаковам банския и юруш на басейна. Такъв разкошен плаж си направих. В 12 вече сме се строили всички на рецепцията. И започват залагания дали все пак ще успеем да стигнем до България този ден или ще си нощуваме на летището. Пристига автобуса, натоварваме се, тръгваме към летището и ... хоп!, втора изненадка! Самолетът няма да излети от София преди два и половина. Тоест няма да кацне в Акаба преди пет. Което лееееекинко започва да ни изнервя. Заформя се неизненното скандалче с водачките от агенцията ни. Жените обаче, реагират адекватно и вместо да ни оставят да висим като прани гащи на летището, ни връщат обратно в града, за да убием още няколко часа.

Следва поредното мрънкане от страна на парвенютата,

защо не ни били оставили по хотелите. Ами сигурно, защото трябваше да напуснем до 12 часа, което и направихме, ама кой да мисли. Нали трябва да се демонстрира лошо възпитание. Както и да е, убихме ощи три часа в обяд на открито, под мекото слънце в Акаба. Възползвах се от последната възможност да се насладя на арабската кухня. Част от групата се позабавлява с вездесъщото в арабския свят наргиле. В Йордания му казват шиша /няма хашиш в него, да не се объркате/ и по мои наблюдения към тютюна добавят различни аромати. Дават ти меню и си избираш какъв аромат да ти сложат. Когато стана време да се отправим отново към летището, дойде момента и за последния грандиозен скандал. Когато напускате Йордания, на летището заплащате местна държавна такса, в размер на 20 динара. В Аман може да се плати и в долари. Поради миниатюрният размер на летището на Акаба се оказа, че може да се плати само в динари. Което не беше страшна драма. Защото го разбрахме предварително, а и около нас имаше множество обменни бюра. Еййййй, каква драма, каква трагедия, какъв скандал стана! Имаше обвинения, нападки, един двуметров ... „мъж”, да ме прощават мъжете за обидата, се беше извисил над високата към 1.60 водачка и и крещеше в захлас, коя била тя, че му казвала, че няма да успее да напусне страната. Абе цирк ви казвам. И това за едното нищо. Направо не мога да повярвам, какви хора има. Отиваш някъде, даваш една торба пари, защото Йордания, да сме откровени, е скъпа дестинация, и единственото което правиш е да критикуваш абсолютно всичко свързано с местните, или спретваш скандали за дреболии, които изобщо не би трябвало да забелязваш. А, и през цялото време не забравяш да размахваш, парите които си платил и правата, които имаш. „Нови българи”, какво да правим! Простотия до шия, че и отвъд! Само с един час допълнително закъснение, или общо 7 от първоначално обявеното по програма, към 7 вечерта успяхме да се отлепим от йорданска земя.

Нов тричасов полет и кацаме на Летище София в снежна буря.

Точно при кацането ни, на летището действително сериозно валеше. Което моментално събуди кошмарите ми от предишни години с по три-четири часови висенета за багаж. Този път обаче, летището ме изненада. Кацнахме в 10 вечерта, в 10.30 вече бях излязла от него. Необичайно експедитивна и професионална изява. Искрените ми поздравления, по този повод. :) Та така. С това, общо взето, приключението завърши. На следващата сутрин, при минус пет в автобуса за работа си мечтаех за плажа и мекото пустинно слънце. Ще добавя още няколко приказки за заключение. Все пак така са ни учили в училище. :) Благодаря на всички, които са издържали да прочетат чак до тук. Много се радвам, че отделих средства и време да отида до Йордания. Така имах възможността да се запозная с една красива страна и едни прекрасни хора.

Йордания е малка страна, вклинена между големите политически играчи в този регион.

Нямат си природни богатства. Те може би са единствената държава на Арабския полуостров /без да имам претенции да съм права/, която няма петрол. Ама никакъв. Даже ние имаме повече от тях. Всичкият си петрол го внасят от Ирак. Нямат вода. Събират дъждовната и се молят на Аллах за мокра зима, за да развиват земеделие. И въпреки това развиват земеделие и изнасят продукция. Развиват туризъм и привличат все повече туристи от цял свят. Хората са мили, доброжелателни и спокойни. Винаги ще ви помогнат. Животът тече спокойно и без излишни истерии. Мисля, че доста бихме могли да се поучим от тях. И съвсем откровено бих препоръчала. Отидете в Йордания. Запознайте се със страната. Запознайте се с историята и. Запознайте се с хората. Опознайте ги. И така ще сте се запознали с една приказка. Приказка за цветовете и хората. Автор: Мая Георгиева Снимки: авторът Още пътеписи от близки места:

1. Йордания – приказка за цветове и хора (2): Нова Година, Акаба и пустинята Уади Рам
2. Йордания – приказка за цветове и хора (1)
3. Хашемитско кралство Йордания – част втора
4. Израел (1): Подготовка, Тимна и Мъртво море
5. Екскурзия до Петра в Йордания
6. За ден в Аман (Йордания)
7. Хашемитско кралство Йордания – част четвърта
8. Хашемитско кралство Йордания

 

В София почти 70% от населението е участвало в преброяването по електронен път, на второ място е Варна, на трето – Габрово. На последно място е Кърджали, но дори там над 20% са участвали електронно.

91% от участвалите в електронното преброяване са от градовете – и само 9% от селата. Както винаги, новите технологии първо навлизат в София и големите градове, но не след дълго стигат и до цялата страна.

Ясно се вижда – когато се стегне, администрацията може сравнително бързо да организира масова електронна услуга, а хората я предпочитат пред обикновената.

Блогът за икономика 2011

Синът на отиващия си (буквално) диктатор на Египет – Гамал Мубарак, стана за смях в страната си, след като наяве излезе стар видеоклип от пресконференция през 2009 г., в който му е зададен въпрос какво ще направи за нарастващата вълна от недоволстващи египтяни, организиращи се във Facebook. Последвалият смях от страна на Гамал Мубарак е в ироничен контраст със станалото тази година.

Репортер: Искам да ви попитам: какво е вашето мнение по този въпрос (въпроса с допускането на опозиционни сили до избори, б.р.). Възможно ли е? И с кого бихте го обсъдили? Например, братството или други партии, или пък групи във Фейсбук, като 6-ти април, “Кефая” и т.н.?

Гамал Мубарак (Смях): Ти му отговори!… (обръща се към репортерите). Отговори му, Хюсеин! (репортер)

Репортер: (промърморва някаква шега за групата “6-ти април”)

(Смях)

Арабското издание на BBC пък цитира интересен разговор между двамата сина на Хосни Мубарак, дочут от един от прислужниците в двореца. След реч на Мубарак, в която той няколко пъти е губил съзнание, по-големият брат Алаа е станал толкова развълнуван, че е бил близо до сбиване с брат си Гамал:

“Ти погуби страната! Отвори път за твоите приятелчета! И това е резултатът. Вместо бъде издиган в почит, заради теб сега баща ни е обезчестен по този начин!”

Продукти за 2 порции:
200г пушен свински гръб
1 пакет замразен мексикански микс
500г картофи
2- 3 стръка копът
1/2ч.л. сол
2с.л. краве масло
1к.ч. прясно мляко
2- 3с.л. зехтин

Приготвяне:
Използва се готови нарязани пушени свински филета. Миксът се размразява. Слага се в тенджера. Налива се 1ч.ч. вода. Поръсва се щипка сол. Миксът се похлупва. Вари се на кротък огън 30 минути. После се отхлупва, полива със зехтин и пак се похлупва. Оставя се да къкри на изключен котлон. Накрая се поръсва със ситно нарязан копър. Картофите се белят, измиват и слагат в тенджера. Налива се вода колкото да ги покрие. Поръсва се щипка сол. Похлупват се и се слагат за варене на загрят котлон. Варят се така 40- 50 минути. После се отцежда водата. Намачкват се с преса. Добавя се прясно мляко и 2с.л. краве масло. Сместа се пюрира с пасатор. Заглажда се и се оставя да изстине. Вземат се 2 плоски квадратни чинии. На едната страна се подреждат свинските филенца. После се слагат по 3с.л. от мексиканския микс. Накрая картофеното пюре се оформя на розички.

Покрай Форум Дом потърсихме добри примери за екологично строителство в България, които да представим. С изненада открихме Дървообразната къща в покрайнините на Варна, дело на Ignatov Architects. Потърсихме автора на проекта, архитект Борис Игнатов и му зададохме няколко въпроса.

—

Горичка: Как стигнахте до идеята да направите къща, подобна на дърво?
Борис Игнатов: Възложителят искаше къщата да има зимна градина за отглеждане на цветя и билки и да има положително въздействие на терена за възстановяване на локалната екология. На иначе прекрасното място е имало бивша кариера за пясък, която впоследствие е ерозирала и се е превърнала в сметище за съседното село. Ние решихме да изчистим и запълним тази яма от необмислена човешка дейност и да поставим къщата именно там. В процеса на проектиране и обмисляне възникна идеята да поставим зимната градина върху къщата, за да получава максимална слънчева светлина, а необходимата за нея топлинна енергия да извличаме по чист и тих начин чрез геотермална система. Така възникна асоциацията с дърво, което има зелена корона (зимната градина), ствол и клони (конструкцията), корени (геотермалните сондажи) и е засадено в предварително издълбана яма.
Така къщата, освен че е полезна за обитателите си, укрепва стръмния скат и създава условия за зарастване на наранения терен.

Лесно ли беше приета идеята от клиентите?
Идеята се роди от съвместните размисли и обсъждания с клиента кое е най-полезно и подходящо за мястото. Така тя не беше изненада за тях, а логичен резултат на разговорите ни и беше приета с много разбиране и ентусиазъм.

Какво отличава тази къща от съседните в квартала, в който е построена?
Проектът беше изключителна възможност да направим нещо доста различно от тривиалната къща. Основното отличие е може би природоуважителната среда, която създава за обитателите си. Къщата насърчава непрекъсната връзка и взаимодействие с природата чрез панорамните си гледки, топлината, светлината, градинските си аромати, вместо да бъде една изолационна кутия.

Трудно ли беше да се построи такава къща в България?
В началото имаше скептични гласове, че е направо невъзможно. Когато обаче заработихме в тясно сътрудничество със строителя и всички подизпълнители се оказа, че не само не е невъзможно и трудно, а дори е много приятно да се направи нещо изключително. Естествено изискваше много внимание, търпение и усилие от всички.

Какви са екологичните предимства на тази къща?
Изключителен комфорт при много нисък разход на енергия.

По-скъпо ли е да се построи еко къща и как се изплаща това във времето?
Като правило екологичните високоефикасни решения са по-скъпи като инвестиция с 30-40% от конвенционалните, но за сметка на това започват да пестят разходи от енергия веднага с пускането си в действие. Прогнозното изплащане на такива инвестиции е средно 10-12 години, след което започват да трупат дивиденти. В нашия случай очакваме инвестицията да се възвърне по-рано понеже остъклената зимна градина би консумирала сериозни количества електроенергия при конвенционална система и разликите се трупат по-бързо.

Предстоят ли ви други подобни проекти?
В момента обсъждаме още две еднофамилни къщи с други клиенти, които са убедени в смисъла на енергийната ефективност. Надяваме се и с тях да достигнем до интересни и оригинални решения.

—

Галерия със снимки на къщата

Представяне на къщата в Inhabitat

—

Форум Дом

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Много ми се ще да не губим мярата за нещата, граждани, затова съм решил днес да не пиша нищо за СРС-та, взривове, Трактори, Бойко Борисов и прочие околна среда. Пък и в края на краищата – Свети Валентин е, душата на човека сияе любовно в очакване на бутилка хубаво вино довечера и бурен секс с непознат/а. Или поне с полупознат/а. В краен случай – в очакване на две бутилки хубаво вино, пък за секса ще се прецени допълнително.

Но не е тайна, че и в тази посока някои обичат да губят мярата. Имам един познат, който преди няколко години се опита да отпразнува светлия празник с двете си млади любовници и жената едновременно. Твърдеше, че идеята за постигане на заветната четворка му е в кръвта още от малък, още от началното училище. И също, че идеята пък за включване именно на жената като четвърти в екипа му дошла от някаква си прочетена философска книга, според която всеки човек, независимо колко ти е близък, си остава напълно непозната вселена, така че `що да не я включи…..

Грешка. Както стана известно по-късно, трите жени се сдушиха, направиха заговор срещу него, залостиха го в банята на гола вода и тръгнаха по баровете да търсят секс с непознат/и. Дали намериха, така и не е ясно, но със сигурност после при развода любовниците се оказаха твърде достоверни свидетели на тезата, че човекът редовно изневерява на жена си с тях. И като една се кълняха, че, ето, на последния Свети Валентин дори я оставил сама да се скита по баровете….. В резултат жена му го остави да се скита насред живота по просешка тояга. Или както там му викат на онова, по което го остави да се скита. Какво спечелиха девойките от цялата работа не е ясно, но е сигурно, че не проявиха мярка в женската си солидарност.

От тази история си правя поне два съществени извода, граждани. Първият е, че човек не трябва да се доверява изцяло на философските книги. Или поне трябва добре да помисли, преди да им се довери и да пренесе философията в практиката. Вторият – че Джон Ленън много сгреши, като изпя, че жената е негърът на света. Всъщност жената е най-привлекателният тарикат на света – знае как да ни стимулира да я обичаме непрекъснато, независимо от различните форми и образи, понякога зловещи, под които се явява в живота ни. И независимо, че по логика, щом зърнем някое от тези същества наблизо, би трябвало да бягаме с писъци.

Но не бягаме, де, обратно, стараем се да им се харесаме. Най-често – без мярка се стараем. Ето например, чета в едно меродавно женско списание съвет: за Свети Валентин най-добре е да подаряваме на жените не рози, а любов. Това списание очевидно напълно е изкукало. Другите опции са или да е напълно некадърно /това донякъде може да обясни защо е толкова популярно по целия свят/, или да е откровен провокатор, или да възприема себе си като някой от онези изчанчени философски трактати, пълни с теории, чието неразумно прилагане в практиката не просто може, а задължително ти докарва беля на главата по женска линия.

Защото кой нормален мъж, питам аз, ще си помисли да подари една гола любов, без рози, бе, граждани? Само някой пълен аджамия. Иначе останалите сме наясно, че тъй като всеки друг ден от годината поднасяме цялата си гола любов, на този ден номерът няма да мине. На този ден любовта не се възприема дори накичена с рози, ако е накичена само с рози, ако някъде между тях не е втъкната поне една малка кутийка от онзи вид, дето са толкова по-ценни, колкото са по-малки…..

Обичам този живот. Още повече, както казваше Уди Алън, той все пак е единственото място, където човек може да получи прилична пържола. Не обичам, ама наистина не обичам обаче, когато се губи мярата. Сигурно защото съм зодия Везни. Или заради някаква друга загадъчна причина. Но изглежда не само аз не обичам това, а има и други подобни хора. Защо например египтяните решиха да бутнат Хосни Мубарак? Ами той беше загубил мярата на времето и беше се превърнал в истински фараон. Нормално е, да седиш 30 години на власт означава, че в очите поне на част от поданиците си направо си се мумифицирал.

Някои твърдят, че Мубарак бил диктатор, та затова. Сигурно е имало диктаторски елементи и груби еднолични решения в управлението му, няма как. Облагодетелствал се е незаконно – със сигурност. Но той при нас Стоян Кушлев още от първия си мандат като шеф на комисията за отнемане на незаконното имущество уреди със синекури роднините си до девето коляно и надскочи закона, като се напъха в два управителни съвета на други организации, да не говорим каква заплата си подписа да получава, та представете си ако беше 30 години начело на комисията, какво щеше да се случи. И все пак трябва да се отчете, че диктатурите като тази на Мубарак, при която в страната се запазва пълното и неотменно право на собственост, при която имаш опозиционни партии и независим печат, при която нямаш концентрационни лагери, където прасетата се хранят с хора, са слаба ракия.

Диктатура…..Да бяха дошли египтяните да поживеят по комунистическо време в България, да видят те за какво става дума. Но на хората там така или иначе им писна и подгониха Мубарак от властта. Намериха собствената си мяра на търпение и теглиха чертата.

Казвам всички това не за да коментирам външно-политически събития, по чиито детайли не съм компетентен, а за да напомня, че нашата българска мяра на търпението очевидно никаква я няма. И прехода ни към демокрация изобщо не помогна да си я намерим. Сигурно е скрита в някоя прекалено дълбока гънка на потурите ни, ако не е в някоя прекалено дълбока гънка на мозъка.

Не знам, по принцип харесвам източната философия, според която търпението е достойнство на човешката природа. Сигурен съм, че по отношение на независещи от нас неща като например капризите на Вселената или странните реакции на квантовия свят трябва да проявяваме търпение. То не че в това отношение има и къде да ходим, де, та да не проявяваме.

Но когато става въпрос за чисто човешки неща, когато простотията, наглостта, лицемерието, вълчият инстинкт, непомерните финансови и властови апетити, както и много други добродетели на съвременното българско общество са ни стъпили на шията и държат да ни убедят, че точно те са нашият правилен избор, тогава търпението се превръща в…..недостойнство, в антидостойнство – не знам кой е най-точният антоним на достойнство. Абе, превръща се в обратното. А да живееш в обратното си е живо наказание.

И видяхте ли сега, граждани, като загубих мярата на собствените си приказки, докъде я докарахме. А уж днес нямаше да се занимаваме с текущи въпроси на житейската проза, само с възвишени теми като любовта.

Ама пак има връзка с Египет, де, защото един френски сайт класира сред най-паметните любовни двойки на света Антоний и Клеопатра. А най-паметна според колегите пък била двойката Бони и Клайд.

Не знам, граждани, раздвоен съм – не съм сигурен дали на някой Свети Валентин бих предпочел да бъда с Лиз Телър, която изигра Клеопатра, или с Фей Дънауей, която изигра Бони. Знам, че губя мярката, но все пак ще го кажа така – ако може и с двете едновременно, само че през 60-те, когато бяха в разцвета си. И ако може – жената да не разбере, защото тази година и без това не съм приготвил за нея от онези малките кутийки за празника. Даже рози не съм приготвил. Само гола любов без мярка – като пълен аджамия.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Нямаше как да се сдържа за това заглавие – просто то много добре подхожда на една много добре замислена кампания за… матраци! ТЕД да гледат внимателно и да се учат от американските си колеги. Защото марката Sealy преобразява продукта си от обикновена стока в източник на удоволствие и забавления.

Да започнем с удоволствията, но за тях съвсем накратко – в 30 секунди, колкото е рекламата на Sealy, излъчена по време на Super Bowl. Текстът на песента е достатъчно точен за ситуацията, а таглайнът “It’s Better on Springs” говори сам за себе си – със Sealy нещата са по-хубави:

Но рекламата беше само повод да се запозная с марката – причината за този пост е едно друго парче от маркетинг-мозайката, което се базира на познат meme: “in bed”. Сещате ли се – всичко звучи по-добре, когато на края на изречението прибавиш “in bed”. Sealy правят iPhone приложение, базирано на тази идея, като я визуализират. Причината? “Whatever you do in bed, Sealy supports it.”

Страхотен начин да взаимодействаш с марката по необичаен и отличаващ я начин. А подкрепата на Sealy ще накара много усмивки – имам предвид заради забавнте снимки, какво си помислихте?! Шегата настрана, “In Bed” е особено добро доказателство, че можеш да забавляваш потребителите независимо от типа продукт, който предлагаш. Просто ти трябва добра идея, която потребителите да са готови да споделят с приятелите си. Връзката й с ползите на марката може и да е далечна, но стига идеята да е достатъчно “зарибяваща”, тя ще свърши работа, за да затвърдите любовната си афера с публиката.

Още по темата:

1. И социалното трябва да е добре замислено
2. В Китай всичко е голямо, бюджетите също
3. iPhone – готов на всичко

Няколко бързи заявки за търсене, чрез които съм бил намерен:

kakvo se pishe na karticka za sveti valentin

ni kanchev ti si pederast

nintendo kuchek

бате сашо мн си туп

битова еротика

seks seliani s malki penisi snimki

правите ли свирка на мъжа си

спечелих от тотото

Задачка: Открийте разликите между спирането на проверката на акцизния склад на Мишо Бирата през 2011 при ГЕРБ и спирането на проверка на склад на водка Селект през 2008 г. при Тройната коалиция.

Подсказка: Еди си кой, звънна на еди си кой, той се обади на другия еди си кой и въпросът се реши, а моята заповед отпадна.

Из стенограмата на изслушването на Ваньо Танов пред Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на 26 март 2008 г. стр. 17:

Господин Иван Костов: А как точно пречеха политиците? С какво? Закони ли приемаха? И следващият ми въпрос ще бъде кои, но как пречеха политиците? За нас е важно да разберем механизмът на саботиране на вашата работа.

Господин Ваньо Танов: Ами ще ви кажа, примерно, по разработка "Хотелът", която е за водка Селект, ние вече бяхме направили контрол на покупка, на алкохол, бяхме пред реализация. За да извършим реализацията, трябваше да участва и Митницата и примерно да ударим складовете в момент, в който ние знаем, че там този алкохол е с фалшиви бандероли.

За този случай беше издадена заповед от Митницата, изтече информация към лицето, което е на разработка, той потърси съдействие от политици и те за 10 минути му решиха въпросът и заповедта беше отменена за влизането на нас в складовете и ние приключихме въпросът.

Господин Иван Костов: И сега другият ми въпрос е кои, дали ще съберете кураж кои политици, ето, виждате ли тук около масата?

Господин Ваньо Танов: Прочетете си разработката, защото може и да има на масата и аз не искам...

Господин Иван Костов: Хубава работа. Значи, директно се отменя заповедта за реализация на операцията?

Господин Ваньо Танов: Категорично го твърдя, стига да не са унищожени съобщенията. Ако сега не се запали министерството да изгори, ще видите.

Господин Иван Костов: А кой е отговорен за заповедта?

Господин Ваньо Танов: Шефът на Митницата. Сега ще ви кажа за разговорът, само няма да споменавам лицето, което е. След това го посети в дома му и се обади на половината си приятели и каза, видя ли как бързо решавам въпросът. Еди си кой, звънна на еди си кой, той се обади на другия еди си кой и въпросът се реши, а моята заповед отпадна.

Председател Минчо Спасов: Ама нали сега се сещате, че ако кажем, че сме изслушали всичко около министъра, а пък сме спестили за политика, ще бъдем малко несправедливо.

Господин Ваньо Танов: Добре, ще ви кажа. Разговорът на този Павлин е между него и той се обажда на Дъбов, поисква среща с него, след 10 минути звъни на приятелите си и казва, проведе хиляди разговори да се похвали колко е велик, виждате ли, аз отидох при Дъбката и той реши въпросът, обади се на Велчев, Велчев на туй и моята заповед отпадна. Но не знам кой е Велчев.

Пълният текст на стенограмата от 2008 г. публикувана във в-к Капитал можете да прочетете тук.

Красиви пролетни цветя направени от хартиен разтегателен шнур ( интернет магазин КРОКОТАК).

Продава се на ролка или  на метър.

За направата на едно цвете ви трябват около 1м шнур.

Как се правят тези цветя

За да се оформят листенцата на цветята, трябва да си отрежете  достатъчно дълго парче и да го разтворите с ръце.

За да се получи листенцето, се изисква само да се превърти шнура и подпъхне отдолу. След това добре да се “издуе”, като се оформя с ръка. Не се налага да се залепя допълнително.

Направихме и  кратко филмче имено на този момент.

След като си приготвите три такива елемента с хартиен шнур с тел или здраво лепило ги захващате така, че да се оформи цвете. От друг цвят оформете средната част и с лепило я залепете по средата.

За този вид цветя ви трябват само два предварително подготвени елемента, които да завържете отдолу с хартиен шнур с тел, за да се получи желаната форма. Дръжката се прави от зелен хартиен шнур, който е разтворен предварително и с лепило залепен и завит отново.

Честит Свети Валентин на всички влюбени в живота и хората!

Честит Трифон Зарезан на същите герои! Както аз обичам да казвам: "Важното е да обичаш, не е важното какво и кого." Докато двойките се разхождат по улицата с червени рози и балони и празнуват своя празник, в студиото на Радио Реакция ние ще празнуваме нашия книжен Свети Валентин. 

Субективни репортажи II

© Милен Радев

На кинофестивал като берлинския е късметлия, който успее да „програмира“ посещенията си в Берлинале-паласт така, че да си спести тягостните, прекарани в терзания заради загубеното време прожекции от „пълнежа“ на конкурса – онези, селекционирани от политическо-коректни или фестивално-стратегически съображения.

Дваж по-късметлия е, който при всяко от влизанията си в киното попадне на истории, разказани майсторски и проникновено, увличащи и пречистващи по древните рецепти чрез смях и сълзи и каращи те дълго след като си напуснал тъмнината на салона да се вълнуваш и умуваш върху тях.

За три такива филма от официалната програма на 61-то Берлинале искам да разкажа.

True Grit

или „Непреклонните“, както изглежда ще се нарича този класически уестърн на братя Коен на българския пазар, откри по нестандартен начин Берлиналето. Според сюжета и според използването на заглавния идиом в самия филм, по близко до оригиналното звучене според мен е „Истинско мъжество“ или „Наистина сърцати“. Защото именно сърцат и мъжествен помощник в нейния отмъстителен поход си търси главната героиня в True Grit, 14-годишната Мети.

„Класически уестърн“, както често бива титулован филмът, не обхваща всички измерения на това почти перфектно кинематографично приключение, в което стремително ни повличат сценаристите и режисьори Джоел и Итън Коен. Воят на зимна виелица в Арканзас, снежни вихри, мъждукащата светлина от верандата осветява падналия ничком труп на фермера Рос, застрелян подло от бандита Том Чейни. Така започва True Grit за да въведе веднага своята героиня – решително, остроумно, интелигентно полу-девойче, полу-дете, което пристига с влака във Форт Смит, да погребе баща си. Бандитът междувременно е потеглил на Запад, към беззаконните все още към 1878 г. т.н. „индиански територии“. Отчаяна от неспособността на правораздаването да го залови и накаже, Мети наема с частни средства прославения, но силно пропит и безскрупулен федерален маршал Когбърн. Той трябва да издири убиеца и се погрижи за справедливото му наказание.

Филмът се основава на едноименната книга на Чалз Портис от 1968 г., която със своите архетипични американски характери, с бликащия хумор, с блестящия език е христоматийна в много училища на Америка. Първата заслуга на братята Коен е, че успяват да изобразят с неповторима сила на екрана уникалния образ на 14-годишната Мети. Сухият й хумор, нахаканата й поза в чуждия град на авантюристи и мошеници спечелват зрителя още от първите кадри. Мети е прагматична и безразсъдна, зряла не според годините си и поглъщаща с широко отворени очи новия жесток свят, който се открива пред нея.

А светът наоколо е наистина жесток и див. Защото Мети няма намерение да остане в града и да пусне недодялания, груб пияница и прославен стрелец Когбърн сам с парите й, на доверие, без да се убеди, че убиецът на баща й ще бъде наистина застигнат от заслуженото отмъщение. Тя си купува кон, стяга седлото на баща си и връзва на кръста си неговия револвер в брашнена торба. Когбърн не може да я разубеди, Мети поема с него. Към тях се присъединява и суетния, нагизден по циркаджийски тексаски рейнджър ЛаБьоф, който също издирва бандита заради възнаграждение за главата му.

Това е тройката, която потегля към неадминистрираната тогава още пустош, която е днес щатът Оклахома. Актьорите са неповторимият Джеф Бриджес като намусения, ръмжащ и вечно пиян стар маршал Когбърн – с номинация за Оскар, Мет Деймън (наконтен със засукани мустаци и бакенбарди!) и Хейли Стейнфелд. След кастинг из цяла Америка братя Коен се спират в последния момент на живеещата на две крачки от Холивуд, по онова време още 13-годишна, Хейли. За нейната игра, за запомнящата й се роля, не са нужни много думи: свежа, очарователна, талантлива, навярно с голяма кариера пред себе си! Номинацията й за най-добра „поддържаща“ женска роля е според мен само дотолкова неточна, доколкото Хейли води своята героиня наравно с Когбърн и ЛаБьоф и я превръща в не по-малко главна от тях в развитието на всъщност вечния, старозаветен сюжет на филма.

Две големи теми насочват действието – отмъщението и справедливостта. И цената, която човек трябва да плати, когато вземе отмъщението от Онзи, който е казал „Отмъщението е Мое, и Аз ще отплатя” (Втор. 32:35) в свои ръце… Всичко това, разбира се – неминуемо – съпроводено с „добродетелите“ на всеки уестърн: борба на доброто със злото, на взимопомощта и алчността, жестокостта и състраданието.

Филмът пленява с големите панорами на Запада, с ледените простори и сумрачни, призрачни пейзажи, през които води преследвачите следата на неуловимия беглец пред тях. С напускането на цивилизацията Мети навлиза в съвършено чужд й свят. Четох тук вече пътешествието й да се сравнява с пътуването на Алиса в страната на чудесата или с приключенията на Дороти в Оз. За мен обаче, при цялата външна абсурдност, паралелите са по-скоро с похожденията на Одисей – в авантюрата на Мети и нейните спътници има и кръв, и невероятна, неочаквана жестокост, и неведнъж надвиснала смъртна опасност, има и борба със слепите стихии на битието и стълкновения със създания в човешки образ, отвличане в безнадежна ситуация, има саможертва и спасение… И накрая – намиране на покой макар и всички да остават белязани духовно и телесно от преживяното.

Не мога да спестя на читателите си в България и една връзка с нещо актуално, която мимо волята, щеш не щеш, ми се наби в очите. Колкото по-дълбоко навлиза Мати в света на престъпността и беззаконието, който е представлявал Далечният Запад през онзи години, колкото повече несигурността, бруталността, насилието дебнат иззад всяка скала, от всяка изоставена планинска колиба и край всеки речен брод, толкова повече у Вашия рецензент се засилваше чувството за нещо познато. Толкова познато, че дори типажите на бандитите, с които се стълкновяват героите от филма – тлъсти, почернели, с покарали бради и налети очи сякаш бяха събрани от някой кастинг сред днешни български мутри. Разликата е само там, че маршал Когбърн действа безмилостно и ефективно. И поне в рамките на повествованието поставя нещата на заслужените им места. Без помощта на СРС-та и компрмати…

Последни „технически“ забележки: Санудтрекът на Картър Бъруел е в духа на най-доброто от големите американски уестърни, а химнът Leaning On The Everlasting Arms от албума на Айрис ДеМент Lifeline разтърсва, поставя един затрогващо интимен финал и пронизва филма с ново измерение. Камерата на Роджер Дийкинс е феноменална – трескава, експлодираща там където трябва, величествено-щедра на планове и на филмово време, където е нужно. Сценографията и декорите, костюмите, гримът са на нивото на легендарния Heavens Gate на Майкъл Чимино (също с Джеф Бриджес!), който и заради този си перфекционизъм се превърна в най-скъпия провал в историята на американското кино.

Такава съдба разбира се не заплашва новия филм на братя Коен.

(продължава)

В  Конго Бразавил, съществува “Общество на елегантните хора”. Мъжете се обличат в пъстри дрехи, които за тях са култови – именно така изглеждали според тях европейските колонизатори през 50-те и 60-те години, преди да напуснат Конго. Много от хората в Бразавил гладуват,  влезли са в в дългове за да си позволят да имат тази екипировка. [...]