САМО ГОЛА ЛЮБОВ БЕЗ МЯРКА

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Много ми се ще да не губим мярата за нещата, граждани, затова съм решил днес да не пиша нищо за СРС-та, взривове, Трактори, Бойко Борисов и прочие околна среда. Пък и в края на краищата – Свети Валентин е, душата на човека сияе любовно в очакване на бутилка хубаво вино довечера и бурен секс с непознат/а. Или поне с полупознат/а. В краен случай – в очакване на две бутилки хубаво вино, пък за секса ще се прецени допълнително.

Но не е тайна, че и в тази посока някои обичат да губят мярата. Имам един познат, който преди няколко години се опита да отпразнува светлия празник с двете си млади любовници и жената едновременно. Твърдеше, че идеята за постигане на заветната четворка му е в кръвта още от малък, още от началното училище. И също, че идеята пък за включване именно на жената като четвърти в екипа му дошла от някаква си прочетена философска книга, според която всеки човек, независимо колко ти е близък, си остава напълно непозната вселена, така че `що да не я включи…..

Грешка. Както стана известно по-късно, трите жени се сдушиха, направиха заговор срещу него, залостиха го в банята на гола вода и тръгнаха по баровете да търсят секс с непознат/и. Дали намериха, така и не е ясно, но със сигурност после при развода любовниците се оказаха твърде достоверни свидетели на тезата, че човекът редовно изневерява на жена си с тях. И като една се кълняха, че, ето, на последния Свети Валентин дори я оставил сама да се скита по баровете….. В резултат жена му го остави да се скита насред живота по просешка тояга. Или както там му викат на онова, по което го остави да се скита. Какво спечелиха девойките от цялата работа не е ясно, но е сигурно, че не проявиха мярка в женската си солидарност.

От тази история си правя поне два съществени извода, граждани. Първият е, че човек не трябва да се доверява изцяло на философските книги. Или поне трябва добре да помисли, преди да им се довери и да пренесе философията в практиката. Вторият – че Джон Ленън много сгреши, като изпя, че жената е негърът на света. Всъщност жената е най-привлекателният тарикат на света – знае как да ни стимулира да я обичаме непрекъснато, независимо от различните форми и образи, понякога зловещи, под които се явява в живота ни. И независимо, че по логика, щом зърнем някое от тези същества наблизо, би трябвало да бягаме с писъци.

Но не бягаме, де, обратно, стараем се да им се харесаме. Най-често – без мярка се стараем. Ето например, чета в едно меродавно женско списание съвет: за Свети Валентин най-добре е да подаряваме на жените не рози, а любов. Това списание очевидно напълно е изкукало. Другите опции са или да е напълно некадърно /това донякъде може да обясни защо е толкова популярно по целия свят/, или да е откровен провокатор, или да възприема себе си като някой от онези изчанчени философски трактати, пълни с теории, чието неразумно прилагане в практиката не просто може, а задължително ти докарва беля на главата по женска линия.

Защото кой нормален мъж, питам аз, ще си помисли да подари една гола любов, без рози, бе, граждани? Само някой пълен аджамия. Иначе останалите сме наясно, че тъй като всеки друг ден от годината поднасяме цялата си гола любов, на този ден номерът няма да мине. На този ден любовта не се възприема дори накичена с рози, ако е накичена само с рози, ако някъде между тях не е втъкната поне една малка кутийка от онзи вид, дето са толкова по-ценни, колкото са по-малки…..

Обичам този живот. Още повече, както казваше Уди Алън, той все пак е единственото място, където човек може да получи прилична пържола. Не обичам, ама наистина не обичам обаче, когато се губи мярата. Сигурно защото съм зодия Везни. Или заради някаква друга загадъчна причина. Но изглежда не само аз не обичам това, а има и други подобни хора. Защо например египтяните решиха да бутнат Хосни Мубарак? Ами той беше загубил мярата на времето и беше се превърнал в истински фараон. Нормално е, да седиш 30 години на власт означава, че в очите поне на част от поданиците си направо си се мумифицирал.

Някои твърдят, че Мубарак бил диктатор, та затова. Сигурно е имало диктаторски елементи и груби еднолични решения в управлението му, няма как. Облагодетелствал се е незаконно – със сигурност. Но той при нас Стоян Кушлев още от първия си мандат като шеф на комисията за отнемане на незаконното имущество уреди със синекури роднините си до девето коляно и надскочи закона, като се напъха в два управителни съвета на други организации, да не говорим каква заплата си подписа да получава, та представете си ако беше 30 години начело на комисията, какво щеше да се случи. И все пак трябва да се отчете, че диктатурите като тази на Мубарак, при която в страната се запазва пълното и неотменно право на собственост, при която имаш опозиционни партии и независим печат, при която нямаш концентрационни лагери, където прасетата се хранят с хора, са слаба ракия.

Диктатура…..Да бяха дошли египтяните да поживеят по комунистическо време в България, да видят те за какво става дума. Но на хората там така или иначе им писна и подгониха Мубарак от властта. Намериха собствената си мяра на търпение и теглиха чертата.

Казвам всички това не за да коментирам външно-политически събития, по чиито детайли не съм компетентен, а за да напомня, че нашата българска мяра на търпението очевидно никаква я няма. И прехода ни към демокрация изобщо не помогна да си я намерим. Сигурно е скрита в някоя прекалено дълбока гънка на потурите ни, ако не е в някоя прекалено дълбока гънка на мозъка.

Не знам, по принцип харесвам източната философия, според която търпението е достойнство на човешката природа. Сигурен съм, че по отношение на независещи от нас неща като например капризите на Вселената или странните реакции на квантовия свят трябва да проявяваме търпение. То не че в това отношение има и къде да ходим, де, та да не проявяваме.

Но когато става въпрос за чисто човешки неща, когато простотията, наглостта, лицемерието, вълчият инстинкт, непомерните финансови и властови апетити, както и много други добродетели на съвременното българско общество са ни стъпили на шията и държат да ни убедят, че точно те са нашият правилен избор, тогава търпението се превръща в…..недостойнство, в антидостойнство – не знам кой е най-точният антоним на достойнство. Абе, превръща се в обратното. А да живееш в обратното си е живо наказание.

И видяхте ли сега, граждани, като загубих мярата на собствените си приказки, докъде я докарахме. А уж днес нямаше да се занимаваме с текущи въпроси на житейската проза, само с възвишени теми като любовта.

Ама пак има връзка с Египет, де, защото един френски сайт класира сред най-паметните любовни двойки на света Антоний и Клеопатра. А най-паметна според колегите пък била двойката Бони и Клайд.

Не знам, граждани, раздвоен съм – не съм сигурен дали на някой Свети Валентин бих предпочел да бъда с Лиз Телър, която изигра Клеопатра, или с Фей Дънауей, която изигра Бони. Знам, че губя мярката, но все пак ще го кажа така – ако може и с двете едновременно, само че през 60-те, когато бяха в разцвета си. И ако може – жената да не разбере, защото тази година и без това не съм приготвил за нея от онези малките кутийки за празника. Даже рози не съм приготвил. Само гола любов без мярка – като пълен аджамия.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: