Любимци в новините: постоянни и променливи величини

By Global Reasearch

В политическата академия, наречена Близък изток и Северна Африка, Европа би имала слаб 2. За разлика от американската и руската (дори китайската) дипломация, ЕС не може да получи масова подкрепа и доверие. Ако можем да изкажем с една дума дипломатическите отношения между силните на деня държави със страните в Близкия изток и Северна Африка, то тя ще е само и единствено тази- парадокс.

В продължение на десетилетия ЕС, който има много повече общо със Средиземноморието, изостава в подкрепата на местното население, сравнение със САЩ, чиято дипломация умело лавира между сателитни режими и опозиционни движения. В това отношения Брюксел може единствено да догонва американската дипломация, което само по себе си е странно и парадоксално, имайки предвид връзките на бившите колониални сили в днешните арабски страни.

Официалната позиция на западните правителства като цяло е слаба по отношение на моментната ситуация в Близкия изток и Северна Африка. Докато полицията уби над 100 души насред Бенгази и Ал Байда, а в Бахрейн протестиращи бяха буквално пометени от армейски куршуми, дипломацията на запад не иска да отвори очите си за тези нарушения на поне дузина конвенции, договори. За човешките права не може и да става дума – те са напълно смачкани и незачитани от силите за сигурност.

В този момент идва неловката позиция на най-големите противници на миграцията – Франция, Италия и Германия, които заявиха, че няма да допуснат бегълци от размирните Тунис и Египет. Определено Париж и Берлин имат голям опит с нелегалната имиграция, за справянето с която, правителствата отделят значителни средства. Увеличението на броя на нелегални имигранти, опитващи се да влязат в Европа през Сицилия, притеснява властите в ЕС и този проблем тепърва ще се поставя на дневен ред. Разбира се, справянето със ситуацията не може да включва италианска полиция на територията на Тунис – това би имало привкус на нео-колониализъм.

И тук трябва да се отбележи много важен момент – в момента става дума за хора, бягащи от насилието в Тунис, Египет, а сега и от Либия. Като стожер на защитата на човешките права, ЕС трябва да помогне на тези хора. Немски депутат от християндемократите стигна дори до идеята да се изгради стена на юг, друг заяви, че няма да се допусне “прехвърлянето на имигранти от страна на страна”, сякаш тези хора са продукт, продаван на пазара. В подобна атмосфера на европейския външен министър Катрин Аштън е определено трудно да защитава единна позиция на ЕС по отношение на протестите в арабските страни, както и падането на режимите на Хосни Мубарак в Египет и Бен Али в Тунис. Смущаваща е връзката на Франция с тези личности, които дори са канили на собствени разноски френски министри, новина, която запали скандал завършил с оставки и неловко мълчание на кабинета.

Ролята на САЩ в Близкия изток и Северна Африка определено трябва да послужи за урок на европейската дипломация. Главно предимство на американските дипломати е, че те не са обременени от исторически предразсъдъци, както и културни скрупули. Американската история няма този сблъсък с Близкия изток, какъвто е имала европейската. Тези факти влияят дори днес, като не са малко случаите на дебати в европейските страни поставящи въпроса от гледна точка на страха от идването на ислямисти на власт. В това отношение САЩ нямат проблеми да подкрепят опозиция в сателитен режим, дори да е съставена от ислямистки групировки, стига да отговаря това на държавните интереси на Вашингтон.

Смущаващ е фактът, че в арабските бунтове в Северна Африка и Близкия изток, европейските дипломати виждат единствено проблема с нелегалната имиграция. Реално в т.нар. “приятелски диктатури” са застрашени човешки права, свободата на изразяване, животът. Милионите, които ЕС дава като помощи за социално слабите в Египет или Либия, реално не достигат до населението, тъй като се разпределят между властимащите. Въпреки, че Европа знае за това, очите остават затворени, а ръцете вързани от различни спогодби, които единствено затвърждават приятелството между страни, като Франция и Италия с режимите в арабския свят. Само, ако погледнем връзките между Муамар Кадафи и Силвио Берлускони, ще ни стане ясно, че въпреки десетките убити от началото на бунтовете срещу властта в Триполи, реакция от Италия няма да има. Което автоматично поставя на карта и общата европейска позиция, която все още липсва, въпреки тревожните новини.

Ще остане ли пасивна Европа по въпросите за протестите в арабските страни? Ще продължи ли даването на пари, без проследяване дали достигат до хората? И най-важното за ЕС – ще успее ли Брюксел да си напише домашното, за да догони другите големи сили в района – Китай, САЩ и Русия?

Игнасио Рамоне припомня думи на Балзак в своята статия “Тези “приятелски диктатури”: Печатът може да бъде убит по същия начин, по който се убива един народ, като му се даде свободата. Трябва да се замислим дали наистина не седим лицемерно спрямо правата и свободите, за които толкова се е борило западното общество и, които днес биват пропускани, само защото се отнасят за т.нар. “Трети свят”.

притча за родители

Учителка в началните класове помолила децата да напишат съчинение за това, какво биха искали Бог да направи за тях.
Вечерта, когато проверявала работите, тя се натъкнала на едно съчинение, което много я разстроило. В този момент влязъл мъжът и и я видял да плаче.
-Какво се е случило? - попитал той.
-Чети! - отговорила тя и му подала съчинението на едно момченце.
"Господи, днес ще те помоля за нещо странно: превърни ме в телевизор! Искам да заема неговото място. Искам да живея, както живее телевизорът в нашия дом. Искам да имам важно място и да събирам семейството около себе си. Искам да ме слушат, без да ме прекъсват и да задават въпроси, докато говоря. Искам да бъда център на внимание. Искам да ги занимавам така, както ги занимава телевизорът. Искам да бъда в компанията на татко, когато той се прибира вкъщи, даже и да е изморен. Искам мама вместо това, да ме игнорира, да идва при мен, когато се чувства самотна и тъжна. Искам поне понякога моите родители да оставят всичко настрани и да прекарат малко време с мен. Боже, не искам толкова много... Искам само да живея, както живее всеки телевизор!"
-Кошмар! Бедното дете! - възкликнал мъжът. - Що за родители са това?!
-Това е съчинението на нашия син ...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ Шефът на Държавната агенция за национална сигурност Цветелин Йовчев подаде оставка, след като премиерът Борисов остро критикува работата на агенцията. Неговото изявление дойде като следствие от проточилия се неуспех на ДАНС да разкрие кой  стои в дъното на последните скандали с незаконното изнасяне на телефонни разговори на висши държавни чиновници, включително самият премиер. Както се разбра по-рано, съмненията са за наличието на “къртица” в ДАНС, заради което нейни служители трябва да минат на детектор на лъжата. Все още не е ясно дали оставката ще бъде приета, но първите коментари са, че жестът на Цветелин Йовчев всъщност е опит да се отпуши натрупаното обществено напрежение и да се отклони вниманието от фигурата на вътрешния министър Цветан Цветанов, сочен от мнозина опозиционни политици като истинският човек, предизвикал скандалните развития.

Междувременно от миналата седмица насам, когато взривно устройство гръмна пред редакцията на в. “Галерия”, който беше основният източник за разпространение на незаконните записи, те спряха да се появяват. Вместо това един бивш заместник-шеф на митниците, Антоний Странджев, излезе с твърдения, че преди време е подготвян арест за него и шефа на агенцията Ваньо Танов, защото с действията си са засегнали интереси, свързани със сегашното управление. Странджев каза още, че знае за подкуп от 4 милиона лева, дадени на висш държавен чиновник, но не спомена име.

Така или иначе, този епизод може да се приеме като продължение с други средства на започналата от началото на годината компроматна атака срещу правителството на ГЕРБ. Атаката очевидно се отрази негативно на управляващите. Според последните социологически проучвания подкрепата за ГЕРБ само за месец е спаднала с 4 процента. Макар социолозите да отчитат, че при отлива си от ГЕРБ тези гласове засега не се преливат в никоя друга от реалните политически формации, все пак е очевидно, че с наближаването на изборите управляващите ще имат все по-големи проблеми, особено ако ситуацията продължи да се изостря, а техните действия останат все така хаотични. 

- Пламен, шефът на ДАНС подаде оставка, след като премиерът Борисов заяви, че за някои служители в агенцията думата “професионализъм” изобщо не би трябвало да се употребява. Може ли това негово мнение да доведе и до преформулиране на целите и задачите на агенцията, а оттам – до по-сериозни промени в нейната структура? 

- По принцип е възможно, Фили, макар че не ми се вярва да стане. За да съм толкова категоричен имам предвид няколко неща. Първо, независимо, че бе създадена от предишния премиер Станишев изкуствено, с цел да се ограничи властта на тогавашния твърде силен министър на вътрешните работи Румен Петков, и независимо, че дълго време съществуваше латентно, ДАНС напоследък все пак започна да намира, ако не и да отвоюва, своето място в общата картина на българските специални служби. Наистина, тази картина е твърде изкривена, дори гротескна от гледна точка на нормалните демократични практики, но такава е реалността в България. Казаното означава, че опитът за цялостно преформулиране на задачите, а дори и само за вътрешно преструктуриране на самата агенция, в момента е по-малко възможен, отколкото, да речем, в началото на мандата на сегашното управление.

Второто ми съображение е, че съществена промяна в тази агенция е невъзможна без наличието на обща, концептуална визия за промяна в цялостната философия и за сериозни законодателни промени, свързани със специалните служби, МВР и съдебната система. В тази сфера нещата са като скачени съдове и никаква промяна не може да стане в един от тях, без да се отрази по веригата, а оттам и на общите баланси на силите в страната.

Третото ми съображение е свързано с факта, че в момента Бойко Борисов и ГЕРБ като цяло имат толкова много проблеми, че едва ли са в състояние да извършат такава сложна операция. На всичкото отгоре, независимо от декларацията за недостатъчен професионализъм на част от хората в ДАНС, Борисов и компания всъщност имат нужда от ДАНС, просто тактическата им цел е не да разрушат агенцията, а да я овладеят така, че да служи на тях, а не на други интереси.

Иначе, Фили, твърдението на премиера за липсата на професионализъм сред хората от ДАНС ми се струва само по себе си е правилно. Видяхме през последните години толкова нелепи, а на моменти и незаконни акции от тяхна страна, прочетохме толкова некадърно написани техни доклади, научихме толкова факти за хаоса и безхаберието, които царят в самата агенция, че не е необходимо да си чак министър-председател, за да разбереш и кажеш това. 

- Пламен, първите реакции на опозицията и от дясно, и от ляво по повод оставката на Цветелин Йовчев са, че тя е бушон, чрез която се цели отклоняване на вниманието от тежките въпроси към вътрешния министър Цветанов. Ако е така, ще се постигне ли тази цел? 

- Ами самият факт, Фили, че първото нещо, което казва опозицията, е точно това за бушона, показва, че ако някой си е правил подобни сметки, те са без кръчмар. На мен обаче ми се струва, че премиерът всъщност беше изненадан от тази оставка, затова не каза веднага – приемам я или не я приемам, а забави приемането и.

Не познавам лично Йовчев, нито имам някаква особена информация за него, извън стандартното, което може да се намери. Има хора, които го оценяват като добър професионалист и умен човек. Подобни твърдения обаче, когато се отнасят до човек от българските специални служби, никога не бива да се приемат еднозначно, а трябва да се преценява от позицията на това кой и с каква цел хвали. В случая съмненията ми се засилват, защото едната похвала например идва директно от силно компрометирания бивш вътрешен министър Румен Петков, а целта му е неизвестна.

Освен всичко друго, Фили, напоследък около сегашни и бивши фигури от ДАНС се разиграват събития, чиито цели също остават твърде завоалирани за обикновената публика и трудно могат да бъдат коментирани. Например оказа се, че точно в деня, когато Цветелин Йовчев подаде оставка, премиерът Борисов обяви създаването на един нов правителствен център за борба с корупцията, в ръководството на който най-неочаквано е назначен…..бившият шеф на ДАНС Петко Сертов.

Сертов преди години първо беше съветник на президента Първанов, после стана доверено лице на премиера Станишев и оглави ДАНС. Там бе смятан за слаба фигура, управлявана изцяло от бившия агент под прикритие в престъпния свят Алексей Петров, който пък, след като бе осветен като таен агент, бе официално назначен в агенцията. После Петко Сертов беше буквално изхвърлен от ръководството на ДАНС, а премиерът Борисов спря назначаването му за консул в Солун и дори се закани, че ще го даде на съд заедно със Станишев, заради изтекли секретни доклади. Разбира се, нито Станишев стигна до съда, нито Сертов.

Най-неочаквано обаче, само година след тези закани, вече виждаме Петко Сертов като доверено лице на Борисов. Казвам доверено лице, защото кой премиер е луд да назначи на ключово място, в ръководството на новият орган за борба с корупцията, човек, на когото не може да се разчита. От друга страна е ясно, че Сертов е в конфликт с наследилия го в ДАНС Йовчев, така че назначението на единия може да е свързано точно с оставката на другия. Предлагам обаче, Фили, да не навлизаме много дълбоко в тези дебри, защото рискуваме да затлачим погледа си към общата картина в България. 

- А съвпадение ли е отново фактът, че точно в деня, когато беше обявено създаването на новия център за борба с корупцията, картинно озаглавен БОРКОР, излезе информация за получен огромен подкуп от висш държавен чиновник? 

- Както казва един приятел, Фили, в тази държава много искам някой сериозно да ме корумпира, та да си оправя живота, ама никой не го прави. Е, аз го посъветвах да стане министър или нещо подобно. Правилен съвет съм му дал, ако казаното от бившия заместник шеф на Агенция “Митници” Антоний Странджев за държавен чиновник, получил подкуп от 4 милиона лева, е вярно. Това дребно условие много често се пропуска или бързо забравя както от българските медии, така и от цялата българска общественост – ако е вярно. Излиза някой, хвърля бомбата и оттам нататък всички започваме да гадаем – кой е корумпираният, за какво са му дадени парите, как точно е станал трансферът, защото това все пак не са джобни пари, нали, не е лесно нито да се дадат, нито да се вземат незабелязано. Така де, явно обаче някой е забелязал далаверата, щом информацията е стигнала и до Антоний Странджев.  

Не ме разбирай погрешно, Фили. В никакъв случай не се съмнявам, че държавен чиновник в България е способен да си поиска, да заработи и впоследствие да получи такъв подкуп, а дори и по-голям. Майстори в това отношение – много. Само че в тази история има още една поредица от въпроси, два от които са същите като при по-горе споменатата похвала – кой го казва и защо го казва. Третият въпрос е защо човекът не казва името на корумпирания чиновник, както би трябвало да направи всеки достоен гражданин, до когото е достигнала подобна информация и който не иска да я използва със задни цели. Още повече, ако е получена по време, докато същият този човек е бил на висока служба. Така отново попадаме във въртележката на разговора за маниерите на действие на специалните служби, част от които е самият Антоний Странджев и които, по примера на уж бившата Държавна сигурност, са винаги готови да подхвърлят полу-компромат, който впоследствие, поради особеностите на българското обществено мнение, бързо и лесно се превръща направо в цял компромат. 

- Усещам, че ще предложиш да оставим и този въпрос да коментираме тогава, когато нещата се развият и станат по-ясни….. 

- Така е, Фили, и тук можем да се затлачим в излишни хипотези. 

- Тогава нека кажем няколко думи и за отчетения от социологическите агенции спад в доверието към ГЕРБ, очевидно дошъл като резултат от последните скандали. 

- Спадът е нормално явление в тази ситуация, Фили. Ако си спомняш, още преди около месец в един разговор се съгласихме с теб, че това може да се очаква, ако ранните тогава скандали се развият допълнително. Е, те се развиха и спадът е налице. Засега все още не може да се прогнозира, че той ще се отрази фатално върху бъдещето на ГЕРБ, свързано с резултатите от предстоящите през есента избори и причините са две – спадът е сравнително малък и гласовете не се преливат от ГЕРБ към други партии. Тези две положения обаче много бързо може да се променят. Първото – ако скандалите продължат и ГЕРБ продължи да реагира на тях неадекватно. Второто – ако в страната се появи нова, истинска дясна формация, която да бъде припозната като алтернатива и на ГЕРБ, и на Синята коалиция едновременно. За първото няма изгледи да се случи, за второто – има, макар засега те да са твърде крехки.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

…който е истинският Marlboro man.

София / ANNO 2011-02

Това е книга на Кърт Вонегът, която прочетох в Читанка. В нея натрапчиво се опитват да ме убедят да не я чета, защото човек може да се фокусира върху приятните неща и да игнорира неприятните. Вероятно ако бях убеден, нямаше да я прочета, защото е тежка. Допадна ми купчината идеи, хвърлени ей-така, между другото.

Между другото, Траут бе написал роман за едно дърво, което ражда пари. Вместо листа, по него растели двадесетдоларови банкноти. Цветовете му били правителствени бонове. А плодовете му — диаманти. То привличало човешките същества, които се избивали едно друго около корените му и ставали добър тор.
Така е то.

Сега трябва да прочета нещо позитивно, за баланс.

Това ми е първата изцяло прочетена книга за 2011. 2010 успявах да си открадна повече време за четене.

At the August 11 NATO Political Committee meeting on the fighting in Georgia, Allies unanimously deplored the Aug 8-11 developments but differed on how these events should affect NATO’s relations with Russia. Latvia, echoed by Estonia, Lithuania, and Poland highlighted their Presidents’ joint statement on the crisis and invited Allies to support that declaration. Each [...]

Кой иска да спести днес някой Лев(ски) от истината за неговите завети точно по отношение на нашата свобода? Кой ли не! Чрез “спестяването” на истината за Левски можем да си обясним много от уж необяснимото за нас самите днес. Защо сме такива, каквито сме и каквито не искаме да бъдем? Защото ни “спестяват” истината, а [...]

  Гадните сърби отново ни погодиха номер – не пуснаха българите да почетат паметта на Левски пред паметника му, който бил на тяхна територия.  Колко е тяхна е отделен въпрос.

  Гадните сърби отново ни погодиха номер – не пуснаха българите да почетат паметта на Левски пред паметника му, който бил на тяхна територия.  Колко е тяхна е отделен въпрос.

Добро утро!

Събуди ли се вече? Аз станах и дръпнах пердетата – както всяка сутрин. Но за пръв път видях колко златен е въздухът зад прозореца. Капките са като малки инкрустирани перли във въздуха. Проследих ги с ръка, отворих леко и вятърът високо тук ме погали – само лек свеж дъх по миглите. Прекрасно събуждане, а тази песен натрапчиво продължава да звучи в главата ми – нали се сещаш за коя говоря? Затворих очи и се усмихнах. Представих си вкуса на закуската, която ще направя, аромата на кафето, което ще изпием заедно и звука от смеха ти, политащ над нарязаните портокали. И всичко друго в това златно утро.

After the Rain, originally uploaded by Vassilena.

И докато малките перли се търкулваха по повърхността на златния прозорец, се обърнах с усмивка. И хвърлих един любовен поглед към празната страна на леглото, където би трябвало да лежиш ти – потънал дълбоко в приказния свят на съня си. Естествено, тогава можех почти физически да усетя твоята топлина на чаршафа – там, където никога не си лежал. Естествено, това не беше истина. Но въпреки това закуската беше по-вкусна от всякога, кафето ухаеше страхотно, а в ушите ми звучеше мелодията на твоя смях, леещ се над портокалите. “Едно прекрасно дъждовно утро”, би казал ти. Но не го каза. А може би…

Още по темата:

1. Летен Ноември
2. У дома е там, където има пудинг
3. Светът в кафето ми

На 19-ти февруари 1873 г. бе обесен Васил Иванов Кунчев – Апостолът на българската свобода. Народът го наричаше Дяконът, а душманите – Демонът на империята. Той няма нужда от похвални слова. Той посвети краткия си живот на България и се превърна в пример на саможертвата за Отечеството. Неговите дела са по-силни от думите, а неговата смърт е по-силна от живота. Той записа името си във Вечността, когато увисна със “страшна сила” над земята българска, която искаше неистово да го приеме в обятията си. Така, че да се слее с нея абсолютно, като капката в океана и да няма гроб, да няма камък, да няма край…. Защото той е просто един истински Българин. Защото той е Васил Левски.

Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае,
трябва да забрави греховния мир,
да бяга съблазни и да търси мир.
Мойта съвест инак днеска ми говори.
Това расо черно, що нося отгоре,
не ме помирява с тия небеса
и когато в храма дигна си гласа
химн да пея Богу, да получа раят,
мисля, че той слуша тия, що ридаят
в тоя дол плачевни, живот нестърпим.
И мойта молитва се губи кат дим,
и Господ сърдит си затуля ухото
на светата песен и херувикото.


Мисля, че вратата на небесний рай
на къде изглеждат никой ги не знай,
че не таз килия извожда нататък,
че из света шумен пътят е по-кратък,
че сълзите чисти, че вдовишкий плач,
че потът почтенний на простий орач,
че благата дума, че правото дело,
че светата правда, изказана смело,
че ръката братска, без гордост, без вик
подадена скришно на някой клетник,
са много по-мили на Господа вишни
от всичките химни и тропари лишни.


Мисля, че човекът, тук на тоя свят
има един ближен, има един брат,
от кои се с клетва монахът отказа,
че цел по-висока Бог ни тук показа,
че не с това расо и не с таз брада
мога да отмахна някоя беда
от оня, що страда; мисля, че канонът
мъчно ще направи да замлъкне стонът;
че ближний ми има нужда не в молитва,
а в съвет и помощ, когато залитва;
мисля ази още, че овчарят същ
с овцете живее, на пек и на дъжд,
и че мойте братя търпят иго страшно,
а аз нямам нищо, и че туй е гряшно,
и че ще е харно да оставя веч
таз ограда тиха, от света далеч,
и да кажа тайно две-три думи нови
на онез, що влачат тежките окови.
Рече и излезе.

Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнанье, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
и като отшелник живееше в пост.
Горите, полята познати му бяха;
всичките пътеки кракът му видяха,
пустинята знайше неговия глас,
хижата го знайше и на всеки час
вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
ходеше замислен, сам-си без другар.
Тая заран млад е, довечера стар,
одеве търговец, сега просяк дрипав,
кога беше нужно — хром, и сляп, и клипав;
днес в селото глухо, утре в някой град
говореше тайно за ближний преврат,
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,
и че време веч е да въстане робът;
че щастлив е оня, който дигне пръв
народното знаме и пролее кръв,
и че трябва твърдост, кураж, постоянство,
че страхът е подлост, гордостта — пиянство,
че равни сме всички в големия час —
той внасяше бодрост в народната свяст.

И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът,
а той беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен дал си бе животът!

Той беше безстрашлив. Той беше готов
сто пъти да умре на кръста Христов,
да гори, кат Хуса или кат Симона
за правдата свята да мре под триона.
Смъртта бе за него и приятел и брат,
зашил беше тайно в ръкава си яд,
на кръста му вярно оръжье висеше,
за да бъде страшен, кога нужда беше.
Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,
обърнал се беше не дух, на огън.
Думата си цяла лейше в едно слово,
понявга чело си мръщеше сурово,
и там се четеше и укор и гняв,
и душа упорна, и железен нрав.

Той беше невидим, фантом, или сянка.
Озове се в черква, мерне се в седянка.
Покаже се, скрий се без знак и без след,
навсякъде гонен, всякъде приет.
Веднъж във събранье едно многобройно
той влезна внезапно, поздрави спокойно,
и лепна плесница на един подлец,
и излезе тихо из малкий градец.
Името му беше знак зарад тревога,
властта беше вредом невидима, строга,
обсаждаше двайсет града изведнъж,
да улови тоя демон вездесъщ.
От лице му мрачно всички се бояха,
селяните прости светец го зовяха
и сбрани, сдушени във тайни места
слушаха със трепет, с зяпнали уста
неговото слово сладко и опасно,
И тям на душата ставаше по-ясно.
.................................
.................................
И семето чудно падаше в сърцата
и бързо растеше за жътва богата.

Той биде предаден, и от един поп!
Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
тоз позор за Бога, туй пятно на храма
Дякона погуби чрез черна измама!
Тоз човек безстиден със ниско чело,
пратен на земята не се знай защо,
тоз издайник грозен и божий служител,
който тая титла без срам бе похитил,
на кого устата, пълни с яд и злост,
изрекоха подло: „Фанете тогоз!“
На кого ръката не благословия,
а издайство сърши, и гръм не строши я,
и чието име не ще спомена
от страх мойта песен да не оскверна,
и кого родила една майка луда,
който равен в адът има само Юда
фърли в плач и жалост цял народ тогаз!
И тоз човек йоще живей между нас!

Окован и кървав, във тъмница ръгнат,
Апостолът беше на мъки подвъргнат
ужасни. Напразно! Те нямаха власт
над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас,
ни молба, ни клетва, ни болно стенанье
не издаде в мрака туй гордо страданье!
Смъртта беше близко, но страхът далеч.
И той не пошушна предателска реч.
И на вси въпроси — грозно изпитанье —
един ответ даде и едно мълчанье
и казваше: „Аз съм Левски! Ей ме на!“
И никое име той не спомена.

Но тиранът люти да убий духът
една заран Левски осъди на смърт!
Царете, тълпата, мръсните тирани
да могат задуши гордото съзнанье,
гласът, който вика, мисълта, що грей,
истината вечна, що вечно живей,
измислиха всякой по една секира
да уморят всичко, дето не умира:
зарад Прометея стръмната скала,
ядът за Сократа с клеветата зла,
синджир за Коломба, кладата за Хуса,
кръста на Голгота за кроткий Исуса —
и по тоя начин най-грозний конец
в бъдещето става най-сяен венец.

Той биде обесен.

О, бесило славно!

По срам и по блясък ти си с кръста равно!
Под теб ний видяхме, уви, да висят
много скъпи жъртви и да се тресят
и вятърът южни с тях да си играе,
и тиранът весел с тях да се ругае.
О, бесило славно! Теб те освети
смъртта на геройте. Свещено си ти.
Ти белег си страшен и знак за свобода,
за коя под тебе гинеше народа,
и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес
под тебе, бесило, правеше ни чест.
Защото подлецът, шпионът, мръсникът
в ония дни мрачни, що „робство“ се викат,
умираха мирни на свойто легло
с продадена съвест, с позор на чело,
и смъртта на тебе, о, бесилко свята,
бе не срам, а слава нова на земята
и връх, от където виждаше духът
към безсмъртието по-прекия път!

Вазов "Епопея на забравените"