Сянката на миналото днес дава легитимност на либийските бунтове

На 14 февруари протести заляха източния либийски град Бенгази. Тогава бе и задържан известния адвокат, защитник на човешките права Фатхи Тербил. Планираният за 17 февруари “Ден на гнева” в Либия бе предизвикан по-рано, именно поради тези обстоятелства. От началото на протестите до днес, са загинали над 120 души (според Human Rights Watch са 84). Изключително трудно е да се определи информацията точно, тъй като държавата налага ужасяваща цензура над медиите и комуникациите в Бенгази, а от вчера вечерта и в Триполи.

Управляващият вече 42 години полковник Муамар Кадафи има за какво да се притеснява. Ареста на правозащитника Фатхи Тербил е ключово събитие, което изкара хиляди по улиците на бунтовния град Бенгази. Адвокат Тербил представлява група от семейства, чиито синове са избити от либийските власти през 1996 г.  в затвора Абу Салим. Тогава, буквално за часове, над 1200 души, враждебни на режима са застреляни, а телата изчезват. Според Human Rights Watch те са погребани в масов гроб, за който все още не се знае нищо. Минават няколко години, докато властите решават да уведомят семействата на убитите, а едва през 2004 г. либийският лидер признава публично за клането в Абу Салим.

В този контекст, залавянето на адвокат Тербил е важен фактор в избухването на бунта в Бенгази и околните населени места. Той е работил заедно със семействата на жертвите, които през последните няколко години отправят постоянни искания до властите, за да оповестят обстоятелствата около убийствата в затвора, както и да кажат къде е масовия гроб. След ареста на Тербил, няколко семейства се събраха пред полицейското управление в Бенгази с искане да бъде освободен. Постепенно към тях се присъединяват над 2000 души, които нападат в последствие правителствените сгради в града.

Въпреки, че адвокат Тербил е освободен, тълпата отказва да се разпръсне и протеста се обръща на анти-правителствена демонстрация. Същата вечер, на 14 февруари, Al Jazeera успява да се свърже с писателя Идрис ал-Месмари, който успява да каже единствено, че полицията стреля по протестиращите, пред връзката да се разпадне. Малко по-късно се появяват първите съобщения в Twitter, че Месмари е задържан, защото е говорил с чужда медия.

През това време, главна роля изиграват либийците в странство, които получават постоянно информация от Либия и след това я разпространяват с помощта на социалните мрежи. Така, въпреки наложената цензура на медиите, в YouTube се появяват видео клипове от сблъсъци с полицията и демонстрации.

Объркването на информацията става толкова голямо, че Асошиейтед прес пуска репортаж, в който твърди, че протестите не са срещу Муамар Кадафи, а към премиера Багдади ал Махмуди. Следва огромна реакция в Twitter и Facebook срещу липсата на професионализъм в отразяването на новините от Либия, както и абсолютно пренебрежение към ставащото в Бенгази.

Медийното затъмнение, което цари в Либия от десетилетия спомага за сформирането на мнението, че хората в страната протестират едва от няколко дни, а не още от 1990те години. Информационният вакуум, създаден от липсата на новини от подобен характер, довежда до грешно тълкуване на протестите, липсата на знания относно ситуацията в Либия, както и недоверие и игнориране на социалните мрежи, като средство на политическите активисти срещу властта на Кадафи.

Наджла Абдуррахман обяснява за Foreign Policy, че либийците биха имали проблем с протестите, заради липсата на план и организация. Също така, медиите определено не проявяват интерес към либийските проблеми, освен ако не говори харизматичният полковник Муамар Кадафи. Установеният режим е от толкова дълго време в страната, че целият информационен поток минава през ръцете на властта, а световните агенции не се питат какво се случва във вътрешността на Либия, още повече, че европейски лидери имат сключени търговски и не само договори с арабската страна.

Както се спомена, липсата на организация е много лош момент в либийските протести. Ситуацията в страната е също различно от това в Тунис и Египет. Държавата има малко население за огромната си площ (6 420 000 души на територия от 1 760 000 кв.км.), а разстоянията между населените места са огромни. Само между двата най-големи града Триполи и Бенгази е над 1000 км. Това са предпоставки, които могат да се окажат фатални за демонстрантите.

Още един факт е налице. Населението на столицата Триполи е съставена главно от поддръжници на режима. Макар там също да има висока степен на неудовлетворение, мнозина предпочитат да подкрепят Кадафи. Бенгази, от своя страна, е бунтарски град още от началото на управлението на Кадафи. Така страната бива разделена грубо на две части – източна и западна. До вчера се смяташе, че териториите около Триполи няма да се надигнат, но днес това бе променено, след като няколко града се разбунтуваха.

Сигурно е, че властта използва африкански наемници, за да убиват протестиращи. През следващите дни Кадафи ще опитва да задуши още повече информационния поток от страната навън, а липсата на международен интерес може да помогне значително на режима в тези му усилия. При подобен развой на събитията, може протестите няма да получат своя шанс, а мнозина демонстранти може би ще бъдат убити или арестувани.

Прочети цялата новина

Свързани новини: