Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Докато милиционерите рушат държавата, един страхотен актьор, режисьор и импровизатор успя да се появи и на “голямата сцена”. Първо в “Пълна лудница”, сега при “Иван и Андрей”.

Има нещо магическо в него, стои в образ и говори естествено, вместо да декламира! Явно това е възможно!

Стабилна колекция от негови изпълнения>>

Вторник, 18 часа, зала 200 на ФМИ. Не е задължително да сте студенти, за да присъствате.

Запознаването с Python ще ви даде различна гледна точка върху програмирането. Тази гледна точка ще ви е полезна какъвто и език да използвате. Python е cool и ФМИ е подходящото място да го научите.

Отделно, Николай и Стефан са много добри и забавни лектори.

Христо Йорданов е градинар, който се бори за това да превърне своята кауза ”+359 българска градина” от мечта в реален проект, който да се появи това лято в Лондон.

—

Поканихме го на Форум Дом, за да ни разкаже за идеята си и какво е нужно за да се случи.

—

Горичка: Какво бихте променили в града, в който живеете?
Христо: Да можем да вървим по тротоарите, като човешки същества!

Какво Ви прави оптимист и ви мотивира да се борите за такива трудни каузи?
Така съм устроен!

Как си представяте домът на бъдещето?
Хармония.

Къде е най-красивата градина в България?
Вътре в мен!

—

359garden.net

Частната телевизия bTV поиска публично извинение от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, съобщиха от медията. В предаване днес той изнесе информация за уволнението на журналиста Иво Инджев, която поставя под съмнение независимостта и обективността на медията, съобщи бТВ, която е собственост на бивш служител на Държавна сигурност, притежаващ рекламна агенция, вестници, радио и телевизионни [...]

Илюстрацията към тази публикация е корицата на февруарското издание на списание "ИНТРО". Ние обаче вече очакваме с нетърпение новия брой, защото имаме да ти споделим нещо много хубаво. Само месец след официалния си старт "Книга за теб" вече има собствена рубрика в едно от водещите младежки списания у нас - именно "Intro".

Новина на Българската Агенция за Инвестиции от 31.10.2006

Най-мащабният инвестиционен голф проект в България получи  сертификат ПЪРВИ КЛАС на 31 октомври 2006 г. в БАИ от д-р Стоян Сталев - изпърнителен директор на агенцията.
"Кабланд" ООД - град Поморие ще  реализира проекта "Блек Сий Голф & Кънтри Клуб" в град Каблешково, община Помориеза три години.
Г-н Дарио Томалети - Изпълнителен директор на "Кабланд" ООД и г-н Николас Галахър получиха сертификата, както и кмета на община Поморие г-н Петър Златанов.
Общият размер на инвестицията възлиза на 194,430,000 евро и  ще бъде реализиран на три фази.

През 2005 г. община Поморие и фирмата "Ен Джи Би консултинг" създават съвместното дружество "Кабланд". Общината апортира 2000 декара земя в Каблешково, оценени на 277 700 лв. (15 ст. на квадрат), срещу което придобива 20% от дяловете в "Кабланд". "Ен Джи Би" внася 1 110 800 лв. за 80% от дяловете. Фирмата обещава да инвестира 194 430 000 милиона евро в грандиозен проект за туристически център за 10000 души. Голф комплексът "Блек Сий Голф & Кънтри Клуб" с петзвездни хотели и апартаменти за продан трябва да създаде 800 работни места и да удължи курортния сезон в Поморие от 5 на 9 месеца - твърдят инвеститорите.

Шест години по-късно на терените предвидени за комплекса няма нищо построено, но причината за това не е световната икономическа криза. Просто от самото начало този проект е схема за присвояване на апетитните общински земи от трима международни шмекери: Дарио Томалети, Георги Гюрковски и Николас Галахър.

Божо "Дупето" и Клана Галахър

Първият е известен и с името Божидар Томалевски, председател на партия "Другата България".  На по-ранен етап от живота си, в края на 80-те и началото на 90-те е познат в чейндж-средите край "Магура" с прякора "Дупето". Истинското му име е Божидар Томалев.

Томалев-Томалети-Томалевски и Ива Николова, кандидат на Синята Коалиция за частичните кметските избори в Габрово през 2010 г.

В началото на демокрацията след кратък "гастрол" в чужбина, Томалев се завръща в България и отваря заведение в сградата на сегашния комплекс "Син Сити". През 1994 г. е следствен за наркотрафик, но отървава затвора и забягва в чужбина.

При следващото си завръщане в страната Томалев вече показва финландски паспорт с името Дарио Томалети. С него регистрира фирмата "Ен Джи Би Консултинг" в съдружие с френския гражданин Георги Андре Гюрковски и великобританския поданик Николас Томас Галахър.

Вторият от групата, Георги Гюрковски, е син на царския съветник Андре Гюрковски, който се кандидатира неуспешно за кмет на София през 2007 г. Томалети-Томалев също се изявяваше известно време като царски човек, член на националния съвет на НДСВ, определящ се като "хард-роялист". Освен царизма с Гюрковски ги свързва склонността да се представят с различни имена. Така например собственици и управители на фирмата "Ай Ел Пропъртис" са лицата Жоржес Андрей Гюрковски и Георги Андре Гурковски, които са фактически едно и също лице.

Николас Галахър е представен като "човека с парите". Пред общинарите той твърди, че е практикувал в адвокатската кантора  Memery Crystal", създател и директор е на Powerscrout Capital, инвестиционен фонд в Дъблин, Ирландия, а също така e представител на “Gallagher Trust” за European Property Portfolio.

Голямо Васюки

"Нашата група е представена в България от “Ен Джи Би Консълтин” ЕООД,  има богат опит в разработването на мащабни проекти във Великобритания, Испания и в цяла Западна Европа, включително и голф клуб (Northampton Golf Club – www.northamptongolfclub.co.uk), жилищни сгради, търговски обекти, заведения за свободното време и за търговски цели." - пишат инвеститорите в информацията за проекта, предоставена на общината.

Освен Николас Галахър, като инвеститори са посочени предприемачът Дейвид Нюман и Томас Галахър, за когото се твърди, че ръководи от 40 години строителната фирма J.J. Gallagher Ltd, построила повече от 20 000 къщи, търговски обекти, голф терени и места за отдих в Западна Европа и Великобритания. Освен това фирмата била строила пътища, пречиствателни станции, тунели, мостове и други проекти в гражданското строителство.

Инвеститорите оценяват скромно общата стойност на вложените от тях пари в строителни обекти в Европа на над 1.1 милиарда евро. За такива хора инвестицията на 193 милиона евро очевидно не представлява непреодолимо финансово препятствие, решават общинарите и се "хващат на хорото", като апортират в "Кабланд ООД" общинските земи.

Решението на ОбС и сключването на договора за Кабланд са датирани от 29 март 2005 г. Към този момент общинарите не са уведомени от "Ен Джи Би", че няколко дни по-рано, на 17 март 2005 г. фирмата "Ен Джи Би Консултинг" е продадена изцяло на малтийската офшорна фирма "Дарник Лимитед". Така връзката с реалните собственици се прекъсва, но не съвсем. Подробна проверка в Търговския регистър показва, че "Дарник Лимитед" е представлявана от адвокат Елисавета Соколова, която и към момента има общ бизнес с Дарио Томалети чрез фирмата "3К България".

Без голф, но с 2000 декара на морето за продан

Шест години по-късно реалността се оказва съвсем друга. След помпозната и медийна първа копка, инвеститорите не внасят нито лев в проекта. Няма план, няма виза за строеж на голф и хотели, но за сметка на това още през 2006 г. Гюрковски и Томалев започват да отправят претенции към община Поморие. Целта на атаките е да изключат от дружеството общината, която е миноритарен собственик. По този начин хората зад "Ен Джи Би" ще останат единствените собственици на 2000 декара земя на морето и ще могат спокойно да я препродадат.

За щастие това не се случва. През 2006-2007 излизат първите медийни публикации, поставящи под съмнение реалните намерения на Томалети и компания. Прокуратурата е сезирана и започва разследване, което след няколко години е изтеглено в София, тъй като районната прокуратура и полицията в Поморие не проявяват ентусиазъм да разследват сделката.

"Кланът Галахър" или "Децата на капитан Шмид"?

Съмнения обхващат и поморийските общинари, които многократно поставят въпроса за липсващите инвестиции и за реалните собственици на малтийската офшорка "Дарник Лимитед". "Кабланд" и Томалети имат обаче подкрепата на кмета Петър Златанов, който е преизбран през 2007 върху обещанията за реки от мед и масло след реализацията на голф проекта. В крайна сметка на 28 февруари ОбС в Поморие гласува единодушно докладна записка от председателя на Общинския съвет Янчо Славов за преразглеждане на участието на общината в смесеното дружество „Кабланд” ООД.

Съмненията на общинарите са основателни, установи разследване на Биволъ. Проверка в търговските регистри на Ирландия и Великобритания показва, че "Клана Галахър" е по-скоро организация от типа на  "Децата на капитан Шмид" от романа на Илф и Петров Златния Телец:

- Лицето Николас Галахър никога не е бил създател и директор на реномирания инвестиционен фонд Powerscourt Capital. Това съобщиха от самия фонд на запитване на Биволъ.

- Проверка в регистрите показва, че Николас Томас Галахър е създал през 2000 г. фирма с подобно име: Powerscourt Investments. През 2004 г. (две години преди офертата на "Ен Джи Би Консултинг") тази фирма е преименувана на Farben Investments, а на 14.10.2010 е заличена от фирмените регистри на Република Ирландия.

- Във фирмените регистри на Ирландия и Великобритания не се открива никаква следа от така наречения Gallagher Trust, чийто представител претендира да е Николас Галахър.

- Под името J.J. Gallagher откриваме фирма регистрирана в Ирландия, която е основана през 1976 и заличена през 2002 г. В списъка на директорите няма лице на име Томас Галахър.

- Друга фирма със същото име J.J. Gallagher е регистрирана във Великобритания през 1995 и още е действаща. Като неин директор е посочен Антъни Кристофър Галахър.

Заключението е, че не съществува такова мощно строително предприятие с 40 годишна история, построило 20 000 къщи, пътища, мостове и голф комплекси, с име J.J. Gallagher и с директор Томас Галахър.

Биволъ отправи запитвания и към другите фирми посочени в информацията за инвеститорите, както и към управата на курорите и голф комплексите, за които съдружниците от "Ен Джи Би Консултинг" твърдят, че са изградени благодарение на техни инвестиции. До момента на публикацията няма отговор, но лъжливата информация предоставена от инвеститорите за Галахър баща и син е достатъчно тревожен знак, че приказките за крупната инвестиция всъщност са балон от лъжи.

А сега накъде?

Налице е очевиден опит за измама по схемата на на Остап Бендер: мнимите инвеститори застават зад гръмки имена и се възползватот наивността на поморийските общинари, за да подготвят и реализират една откровена кражба на 2000 декара земя с голям инвестиционен интерес.

Не е известно какви документи и доказателства за състоятелност, извън апортната вноска от 600 000 евро, са предоставили Дарио Томалети и Николас Галахър в Българската Агенция за Инвестиции, за да получат сертификат на първокласен инвеститор. Въпросът може да се зададе директно на кмета на Поморие Петър Златанов, който на 31.10.2006 е получил сертификата заедно с тях от ръцете на Стоян Сталев.

Знае се обаче, че те са били в добри отношения с властта на Тройната коалиция, защото два месеца по-късно, на 11.12.2006, успяват да заменят земеделски земи в района на Тополовград срещу 203 декара апетитни терени на морето, съседни на общинските земи апортирани в "Кабланд". Буквално за няколко дни следата към реалните извършители на заменката се заличава чрез препродажби и дарения между бащата и тъста на Томалев и известни знакови "бизнесмени": Георги Тумпалов и синът му Никола Тумпалов, Антон Станков - Кабата и неговата майка Живка Дионисова (виж схемата). Шест месеца по-късно заменената земя, отстъпена от държавата с подписа на Нихат Кабил срещу 25000 лв. е препродадена за 4 100 000 евро на кипърски бизнесмени! 

Решението на поморийските общинари е първата стъпка, за да се предотврати обсебването на още 2000 декара от групата на Томалети - Томалевски. На ход е Върховна касационна прокуратура, която по данни на Биволъ вече работи по скандалната сделка в Поморие. Да се надяваме, че ще станат ясни и обстоятелствата около получаването на сертификата за първокласен инвеститор, който Томалев размахваше на сесията на ОбС в Поморие като държавна индулгенция от най-високо равнище за порочната схема.

{gallery}kabland_docs{/gallery}

Максим Проданов

В миналото писахме за многото тактики, които се използват срещу WikiLeaks с цел да се унищожи репутацията на сайта и създателите му. От сплашване на медии до натиск върху компании, работещи с WikiLeaks, блокиране на дарения, координирани атаки срещу сайта и сървърите му, до разкрити стратегии за съсипване на WikiLeaks и създателите му, конспирациите вече не са теоретични, а доказани и документирани. Макар, че съдебният процес срещу Джулиан Асанж е не по-малко конспиративен и екстрадицията му в Швеция и евентуално в САЩ върви почти по правителствен декрет, по-голямата конспирация срещу WikiLeaks в момента идва от частния сектор, по-точно Bank of America и HBGary.

Почти всеки знае какво е Bank of America и че WikiLeaks се готви да публикува документи, описващи финансовите измами на банката (търговия с „токсични“ ипотечни облигации). Но кои са HBGary?

HBGary е американска частна IT компания, използвана от правителството на САЩ и големи американски корпорации по редица сенчести задачи. Фирмата е била наета от Bank of America да саботира документите, публикувани от WikiLeaks, да сондира информация за нейните сътрудници и да изнудва журналисти, симпатизиращи на организацията, като ги накара „да избират между своята кариера и своите идеали“. Шефовете на HBGary – Арън Бар и Грег Ходлунд специализират в сондиране на социални мрежи като Facebook, Twitter, IRC и Интернет форуми за извличане на данни и манипулиране на общественото мнение. В атаката си срещу WikiLeaks, HBGary са се опитали да проникнат в децентрализираната група „Anonymous“ – абстрактно движение от хора, които се организират около някаква идея („мем“) – в случая защита на WikiLeaks. Целта на HBGary е била да проникнат в Anonymous и да идентифицират отделните й членове.

Отговорът на Anonymous не се забави. Сайтът на фирмата беше хакнат и на негово място се появи съобщение, че акцията е отговор на нападение от страна на HBGary. След това Anonymous срина телефонната мрежа на компанията, превзе e-mail системата им и публикува 68,000 фирмени имейла. Тук дойде и голямото разкритие за действията на американската фирма. Оказа се, че HBGary са били наети от Bank of America, за да проникнат в организацията на WikiLeaks и да се представят за легитимни източници. Целта е да се изпратят фалшиви документи, които да поставят под съмнение достоверността на WikiLeaks. От имейлите става ясно още, че компанията е създавала софтуер за „astroturfing“ (произвеждане на изкуствена опозиция). Този софтуер прониква в социални мрежи, форуми и т.н. и създава армия от изкуствени профили, които да манипулират общественото мнение по ключови въпроси. В презентация, намерена в един от имейлите се говори за „притискане на журналисти в избор между кариера и кауза“:

„Това са доказани професионалисти, които имат либерален уклон, но в крайна сметка повечето от тях ако бъдат притиснати, ще изберат професионалното си запазване пред каузата – такова е мисленето на повечето бизнес професионалисти“.

Като мишена на такава акция за „притискане“ е набелязан журналистът Глен Грийнуолд (от престижния сайт www.therawstory.com), който симпатизира на WikiLeaks. В презентацията се казва, че „без помощта на хора като него, УикиЛийкс ще се огъне“. HBGary пише за слабостите на WikiLeaks:

- Финансите: те са под растящ финансов натиск защото властите блокират тяхното спонсориране
- Сигурността: трябва да се хване (саботира) шведския им сървър за изпращане на документи. Трябва да се създаде съмнение за тяхната надеждност и впечатление, че източниците им ще бъдат разкрити.
- Да налеем масло в огъня на противоречащите групи. Дезинформация. Създаване на слухове за саботиране или дискредитиране на едната организация от другата. Да изпращаме фалшиви документи и после да посочим грешката.

Шокиращите разкрития в имейлите на HBGary показват, че стратегията цели не просто дискредитиране, но и унищожаване на WikiLeaks. Говори се за следене на поведението на работещите в организацията, медийна кампания за „постоянен натиск“ срещу тях, както и кибер-атаки (вкл. създаване на вируси), сондиращи информация за сътрудниците, което би убило проекта“.

Пълният документ може да бъде изтеглен тук:
http://213.251.145.96/IMG/pdf/WikiLeaks_Response_v6.pdf

В имейлите става ясно и че Bank of America е наела правната фирма Hunton & Williams, която да работи заедно с HBGary в координирана „кампания за мръсни номера“ и за изготвяне на въпросните подправени документи.

Още по-скандална е връзката на американската държава с конспирацията. Имейлите показват, че Търговската камара на САЩ е използвала HBGary и други подобни фирми да шпионира и да дискредитира журналисти, профсъюзи и други организации, а Департаментът на правосъдието е служил като връзка между Bank of America и Hunton & Williams. В атаката срещу WikiLeaks, Bank of America е наела и друга квази-държавна фирма – Booz Allen, която е пряко свързана с Пентагона и ЦРУ.

Според влиятелния икономист – проф. Майкъл Хъдсън, дори неоспорими доказателства за вина на Bank of America едва ли ще предизвикат разследване. Според него не е тайна, че банката е криминална организация, провела милиони измамни операции с токсични ипотечни облигации, но подобно на мощна мафиотска мрежа, тя се ползва със защита от властта. Държавният орган, който може да назначи разследване на Bank of America е именно Департаментът на правосъдието, който е препоръчал въпросните частни фирми, назначени за подправяне на документи. На същата защита може да разчита и частната мрежа за саботаж: HBGary, Palantir Technologies, Berico Technologies и др., които работят с американската държава и корпорации (вече е трудно да се намери границата между двете). А щом в имейлите една неголяма IT фирма с такава увереност говори за започване на „продължителни медийни кампании“, можем да бъдем сигурни, че мрежата е доста по-дълбока.

домът за мен е ароматът на току  що излязъл от печката хляб миризмата на сладко от ягоди, което къкри на котлона препълнената купа червени вишни, измити и проблясващи прясно простряно пране в слънчева сутрин неразтребената маса късно вечер, след събиране с приятели и приготовлението на същата тази маса преди това и смехът по време кротко подредените до входа ...

Някога отдавна баба Марта разполагала всичко на всичко с двадесет и осем дни, а Малък Сечко (Февруари) с тридесет и един. По това време в едно планинско селце живеела старица с остър език. Тя имала две бели козлета.
Веднъж, в последния мартенски ден времето било много топло. Старицата повела козлетата на паша в планината - хем да се погреят на слънце, хем да пощипнат свежа тревичка. Но не могла да сдържи злия си език и се провикнала с насмешка: "Бабо Марто, върви си, дните ти свършиха! Нищо не можеш да ми направиш, водя козлетата на паша!"
Разлютила се Марта, но наистина нищо не можела да направи, защото времето и било изтекло.
Хукнала тогава, колкото я държат нозете, към брат си Малък Сечко и го помолила да и даде три дни, за да отмъсти на старицата. Брат и и отстъпил. "Е, - казала баба Марта - хайде сега да видим кой ще се смее последен!"
Струпала облаци по небето, притъмняло, завил вятър, започнала снежна буря, цялата земя се покрила с лед. В планината, далеч от дома си, старицата треперела от студ и страх, докато кръвта не се смръзнала в жилите и и сърцето и не се превърнало в камък. Баба Марта бесняла още три дни и три нощи, а хората от селото, които не били виждали толкова страшна буря, не посмели да се подадат от домовете си.
Когато времето утихнало, се качили на планинското пасбище и видели, че бабата и козлетата и се превърнали в камъни, а отдолу избликнал извор. Старицата била мразена от цялото село заради острия си език, затова хората, като видели какво я сполетяло, се разсмели. Така и баба Марта постигнала своето, тя се смяла последна.
Оттогава февруари има двадесет и осем дни, а март - тридесет и един. А последните три дни от март се наричат "заемни" и хората не излизат на работа на полето.

Баба Марта наближи, а на нас не ни остана време да публикуваме всичките идеи, дошли в нашата поща:

Матренички изработени от децата от трета група при ЦДГ” Юрий Гагарин” Крумовград с госпожа Станкова.

Галина Стойчева от Варна ни изпрати своите идеи за мартенички, направени от  копчета, малки и големи, които никога няма да влезат в употреба, защото са останали по 1-2 броя.

Мартенички  ” хорце ” и кокичета за пролетно настроение – Изпратени ни от Школа Вита – гр.Варна  с педагог Петя Ангелова.

Мартенско дръвче изпратено ни  Десислава Стефанова от гр. Търговище.

Дървени лъжици, украсени от децата от ІVгрупа”Слънце”на детска градина “Яница”19 – град Плевен. Снимките ни изпрати Албена Цончева.

за всички малки и пораснали любители на космоса и на Стивън Хокинг - една много добра книга, наскоро издадена на български от Сиела. ако сте канени на детски рожден ден и се чудите какво да подарите - това е прекрасен подарък, дори ако детето още не може да чете. с много картинки ...

На 24 февруари в столичния клуб Ginger Силвия Чолева и Васил Георгиев представиха новата книга му книга - "Деград". Силвия Чолева прочете "Наистина" - свой текст, написан по повод на книгата, а след това и един разказ от сборника - "Киряк от Толстой". Авторът също прочете "едноименният разказ", както шеговито го нарече той  - "Деград", който може да чуете на записа.

Факт! Но статистиците не гледат поединично, а само групово, защото в него регион има люде, които им е трудно да си влачат торбата с парите. Като пример мога да дам любимците на Тр. Тр., на някои от които той плаща тройно и четворно с Ваш...

Редактирай мемето

Аз също си шия ризите по поръчка, но никога не ми е хрумвало да карам да пишат по тях разни неща с бродерия. Нито „И.С.”, нито „Sulla”, нито „Само „Левски”!” със сложната му система от главни букви, удивителни и кавички. На Цветан Цветанов обаче му е хрумнало, което ме принуждава, позеленял от завист, да го призная за по-голям гъзар от мен. Същевременно обаче ме кара и да се замисля за ролята и функцията на надписването на личните дрехи. Както показа в. „Капитал”, на видно място на ризата си, точно над бутонела , министър Цветанов е заръчал да се избродират със строг (но справедлив) шрифт инициалите му на латиница – TzvTzv. Същият вестник съвсем правилно отбелязва, че надписването на долните дрехи, каквито са по принцип мъжките ризи, има само една задача – да не се изгубят те в общото пране. Така че първият извод, който можем да си направим, виждайки надписаната Цветанова риза, е, че в ГЕРБ се грижат за кирливите си ризи на централно ниво. Знаят си ги един другиму, перат ги в общ кюп и после пак си ги взимат да си ги носят. И за да не отидат кирливите ризи на Цветанов, примерно, у Борисов и той после да се чуди как да се обяснява за тях, надписват си ги, за да си ги познават. За съжаление този първи извод е погрешен, защото не обяснява латиницата. Ако беше верен, на ризата щеше да пише не TzvTzv, а ЦвЦв или просто „Цецо”.

Изписано на латиница обаче, звучното и елегантно съкращение очевидно преследва други комуникационни задачи. То идва да покаже, че приносителят на ризата е изтънчен човек, надраснал балканската си люлка с нейната просташка Кирило-Методиева азбука. Че принадлежи на европейската цивилизация, че е като потомствения аристократ Феликс Дзержински и, знам ли, притежава неговите хладен ум, чисти ръце и горещо сърце.

Има и друго. Аз например, като човек, свикнал да гледа отвъд видимостта на нещата, се питам: TzvTzv само на единия маншет ли пише или и на двата. Защото, ако го пише само на единия, имам предложение какво да пише на другия. На другия маншет би могло да се избродира StKush – съкратено от Стоян Кушлев. Така изтънченият стопанин на ризата ще покаже, че е притежавал горещото сърце да си купи няколко апартамента, но не и хладния ум да не се остави да го хванат. И понеже законът, колкото и недодялан да е, важи за всички, TzvTzv трябва да е готов някой ден на вратата, независимо на кой от всичките му апартаменти, да почука StKush. А дотогава може да продължи да подчертава благородството си, като избродира например на джоба на блейзера си своя фамилен герб. Или ГЕРБ. Ако не друго, това поне звучи консервативно. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

_________________________

* “Записки по маншетите” – недовършена повест от Михаил Булгаков.

Tweet

Аз също си шия ризите по поръчка, но никога не ми е хрумвало да карам да пишат по тях разни неща с бродерия. Нито „И.С.”, нито „Sulla”, нито „Само „Левски”!” със сложната му система от главни букви, удивителни и кавички. На Цветан Цветанов обаче му е хрумнало, което ме принуждава, позеленял от завист, да го призная за по-голям гъзар от мен. Същевременно обаче ме кара и да се замисля за ролята и функцията на надписването на личните дрехи. Както показа в. „Капитал”, на видно място на ризата си, точно над бутонела , министър Цветанов е заръчал да се избродират със строг (но справедлив) шрифт инициалите му на латиница – TzvTzv. Същият вестник съвсем правилно отбелязва, че надписването на долните дрехи, каквито са по принцип мъжките ризи, има само една задача – да не се изгубят те в общото пране. Така че първият извод, който можем да си направим, виждайки надписаната Цветанова риза, е, че в ГЕРБ се грижат за кирливите си ризи на централно ниво. Знаят си ги един другиму, перат ги в общ кюп и после пак си ги взимат да си ги носят. И за да не отидат кирливите ризи на Цветанов, примерно, у Борисов и той после да се чуди как да се обяснява за тях, надписват си ги, за да си ги познават. За съжаление този първи извод е погрешен, защото не обяснява латиницата. Ако беше верен, на ризата щеше да пише не TzvTzv, а ЦвЦв или просто „Цецо”.

Изписано на латиница обаче, звучното и елегантно съкращение очевидно преследва други комуникационни задачи. То идва да покаже, че приносителят на ризата е изтънчен човек, надраснал балканската си люлка с нейната просташка Кирило-Методиева азбука. Че принадлежи на европейската цивилизация, че е като потомствения аристократ Феликс Дзержински и, знам ли, притежава неговите хладен ум, чисти ръце и горещо сърце.

Има и друго. Аз например, като човек, свикнал да гледам отвъд видимостта на нещата, се питам: TzvTzv само на единия маншет ли пише или и на двата. Защото, ако го пише само на единия, имам предложение какво да пише на другия. На другия маншет би могло да се избродира StKush – съкратено от Стоян Кушлев. Така изтънченият стопанин на ризата ще покаже, че е притежавал горещото сърце да си купи няколко апартамента, но не и хладния ум да не се остави да го хванат. И понеже законът, колкото и недодялан да е, важи за всички, TzvTzv трябва да е готов някой ден на вратата, независимо на кой от всичките му апартаменти, да почука StKush. А дотогава може да продължи да подчертава благородството си, като избродира например на джоба на блейзера си своя фамилен герб. Или ГЕРБ. Ако не друго, това поне звучи консервативно. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

_________________________

* “Записки по маншетите” – сборник разкази от Михаил Булгаков.

Tweet

Явно е, че като си минава времето, списанията неизбежно се скапват. Нещо като ентропията. Няма друго обяснение за това, да си купя TopGear и на страниците Gear & Gadgets (където преди имаше фланелки на Gulf, яки часовници и модели на коли) се мъдрят… парфюми?!?

(рекламата за фотоепилация може да те разплаче допълнително)

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

По повод на днешните избори в Ирландия добре е да си припомним какво се има предвид под "ирландско чудо" или "келтски тигър".

В началото на 80-те години Ирландия и Португалия са най-бедните страни в Западна Европа. През 2003 Ирландия вече е (заедно с Люксембург) най-богатата страна в ЕС. Няма друга страна в ЕС, която за този период да е постигнала нещо подобно.

След 2003-2004 година Ирландия е в застой – има повече популизъм, отколкото реформи. Да видим дали днешните избори ще променят ситуацията.

Блогът за икономика 2011

Продукти за 4 порции:
4 свински котлета
4 бутчета
1 кисела зелка
1ч.ч. ориз
1с.л. стафиди
1 глава кромид лук
1/2ч.л. сол
1ч.л. суха мащерка
1ч.л. сух риган

Приготявне:
Оризът се накисва предварително за 2 часа в съд с вода. Пържолите се очукват. Заедно с бутчетата се поръсват със сух, стрит риган. Увиват се поотделно в зелеви листа. Подреждат се в тава. Полива се 1ч.ч. вода, 1ч.ч. зелева чорба и 2- 3с.л. зехтин /олио/. Пекат се на умерена фурна 60 минути. После се махат зелевите листа. Връщат се за допичане още 10- 15 минути, колкото  да хванат коричка.
Оризът се отцежда от водата. Лукът се почиства, измива и реже на дребно. В тиган се налива 2- 3с.л. зехтин /олио/. Поръсва се щипка сол и съдът се поставя на включен котлон. Добавят се оризът и лукът. Бърка се непрекъснато с дървена шпатула, за да не загори. Запържва се за 5 минути. После съдът се оттегля. Добавят се стафидите. Оризеният микс се разпределя в тавичка. В тигана се налива 1ч.ч. вода, колкото да обере мазнината. С нея се залива оризената смес. Доливат се още 2ч.ч. топла вода. Покрива се с пекарско фолио. Пече се на умерен огън 40 минути. После се маха фолиото и се връща във фурната за още 10 минути. В порция се поднасят по 1 порция от двата вида месо, гарнирани с топка оризен микс.

Мафията – заплаха за медийната свобода в България 24/02/2011 Мафията и картелите са най-голямата заплаха за медийната свобода в световен мащаб – пише в нов доклад на американския клон на Репортери без граници озаглавен Организираната престъпност показва мускули на медиите, в който няколко пъти е цитирана и България. България е цитирана покрай изтеклата от Уикилийкс [...]

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ Свиканият през тази седмица от президента Георги Първанов Консултативен съвет по национална сигурност постигна съгласие по две от основните обсъждани теми – борба с корупцията и мерките за влизане на България в европейското шенгенско пространство. По третата тема обаче – използването на тъй наречените специални разузнавателни средства, с други думи, подслушването на телефони и следенето на кореспонденция, позициите се оказаха твърде противоречиви.

Макар да не са съвсем ясни подробностите, разбра се, че по време на заседанието на съвета президентът Първанов е оценил използването на специални разузнавателни средства като “прекомерно” и е цитирал данни, според които за последните няколко години то е нараснало около три пъти, а ефективността на мярката остава същата като преди – на практика близка до нулата, като се има предвид по колко дела, достигнали до съдебната фаза, данни от подслушването реално се използват и приемат като годни доказателства.

В същото време – ден по-рано правителството проведе кръгла маса специално по темата за използване на СРС-тата и набеляза някои мерки в посока засилен контрол върху тях и въвеждане на повече яснота при разпределяне на отговорностите между органа, който иска подслушването и съдията, който го разрешава. Обявено бе също решение да се промени закона и при искането за използване на специални разузнавателни средства последният подпис вече да слага не министърът на вътрешните работи, а главният секретар на МВР. Така според управляващите ще се избегне политическият привкус в темата за подслушването, доколкото министърът е политическо лице, а главният секретар е експерт с оперативни функции.

В медийните коментари по този повод обаче нещата веднага бяха персонализирани. Основната теза е, че така премиерът отнема още малко власт от силния втори човек в правителството Цветан Цветанов и подготвя освобождаването му от ключовия пост на вътрешен министър. 

- Пламен, отнемането само на прекия контрол върху използването на специални разузнавателни средства едва ли е достатъчно, за да провокира хипотезата, че Цветанов е на път да се раздели с поста си. Какви са другите основания за това? 

- Буквално за няколко дни, Фили, се навърза цяла поредица от управленски решения и действия, които подхранват подобни коментари. Те, впрочем, функционираха като упорити слухове, още преди да се появят като част от публичната медийна среда. Нещата започнаха неотдавна, когато, пак във връзка с това кой, как и защо използва СРС-тата,  премиерът Борисов за първи път не застана открито зад вътрешния си министър и личен приятел, а каза, че чака становище от прокуратурата по отношение на неговата роля в последните скандали. Малко по-късно Борисов пък обяви, че ръководството на ГЕРБ е взело решение Цветан Цветанов да оглави предизборния щаб на партията за предстоящата през есента кампания, че по това време Цветанов ще излезе в отпуск и няма да изпълнява министерските си функции. Нещо, впрочем, веднага отречено от самия Цветанов, който пък заяви, че няма проблем да съвместява партийната с министерската си работа.

Въпросът остана висящ, но междувременно правителството обяви и създаването на специален център за борба с корупцията, наречен БОРКОР, в който, сякаш съвършено неочаквано за всички, назначи бившия шеф на Държавната агенция за национална сигурност Петко Сертов. 

- Пламен, в разговора ни през миналата седмица стана дума за това кой е Петко Сертов, а оттам и защо назначението му е изненадващо. Междувременно обаче въпросът сякаш придоби доста по-широк смисъл, отколкото можеше да се очаква първоначално. Защо стана така? 

- Защото Петко Сертов се оказа – или поне бе възприет от мнозина – като своеобразен символ, Фили. При това символ на нещо, което премиерът Борисов твърди, че мрази и със сигурност винаги ще отрича, че се е случило – символ на неговата собствена капитулация. 

- Капитулация пред кого? 

- Капитулация, най-общо казано, пред онези кръгове в българския политически и икономически живот, които го атакуват твърде силно от поне два месеца насам. След тази най-обща констатация започват нюансите в мненията.

Едни казват, че назначението на Сертов е директна капитулация на Бойко Борисов пред Алексей Петров, бившият агент под прикритие на специалните служби, по-известен като бос от престъпния свят с прякор Трактора и арестуван преди година като глава на българския Октопод с поредица от тежки обвинения. Делото на Петров обаче се проточи и съдът постепенно облекчаваше неговата мярка за неотклонение, като от десетина дни насам той вече на практика е напълно свободен. Нещо повече – обикаля страната и подготвя почвата за кандидатурата си на президентските избори през есента. Така или иначе, в един момент от бурната си биография Алексей Петров се водеше съветник в Държавната агенция за национална сигурност, като се знаеше обаче, че той практически управлява службата през главата на своя слаб началник Петко Сертов. Това е връзката.

Другата връзка е на Сертов с БСП, лично с лидера на левицата Сергей Станишев, а оттам и с президента Първанов. Очаква се символичната засега капитулация на премиера Борисов пред тях да се потвърди реално най-вече по руска линия, като до края на март се подпише окончателното споразумение с руснаците за строителството на АЕЦ “Белене” в България.

От дясната Синя коалиция пък заявиха, че с назначението на Сертов всъщност Бойко Борисов прави завой към сътрудничество или поне сключване на примирие с всички тези сили едновременно, доколкото изобщо има разлика между техните интереси. А в същото време прави и жест към кръговете на бившата Държавна сигурност, които по един или друг начин са обединяващо звено помежду им.

Както и да се тълкуват нещата обаче, факт е, че на практика никой наблюдател не приема на сериозно обяснението на Борисов за назначаването на Сертов в новия орган за борба с корупцията. А обяснението е, че тъй като органът е надпартиен, то в него трябва да има представители включително на опозиционните политически сили. И не се приема това за сериозно, защото пък представител на дясната опозиция всъщност няма. Сочената за такъв Елеонора Николова е човек не от десницата, а от партия Ред, законност, справедливост, която се смята за политическа креатура на…..пак на Алексей Петров. 

- Пламен, имам чувството, че описваните комбинации започват да стават твърде сложни за отдалечени от събитията хора като нас, в Австралия….. 

- Сигурно е така, Фили, но аз наистина се опитвам да спомена само най-важните неща, за да могат нашите слушатели да си създадат все пак вярна представа за събитията тук. Истината е, че напоследък комбинациите от ходове и тълкуването на стоящите зад тях намерения на политическите играчи, а оттам и евентуалните прогнози за бъдещи развития се усложниха толкова много, че наистина отдалеч е трудно да се следват и разпознават.

Като цяло обаче, ако трябва да погледнем от мъглявото настояще към бъдещето, което силно се фокусира вече върху предстоящите избори, трябва задължително да се каже нещо изключително важно. А то е следното:

Свидетели сме на случващ се в момента, пред очите ни, голям и засега сякаш окончателен провал на политическото мислене и действие в страната изобщо, разпад на политическото като такова.

И ми се струва, че това вече до голяма степен е факт, Фили. И то не само поради изначално неясния политически характер на самата управляваща партия ГЕРБ, или поради наложения и практикуван вече десет години популистки маниер на управление, както коментирахме с теб до скоро. Това е факт, от една страна, поради естеството на войната, поведена срещу ГЕРБ през последните два месеца, война, която има изцяло конспиративен, ченгеджийски характер. От друга страна е факт поради много бързо демонстрираната готовност на управляващите да се нагодят към този стил на действие. Те се придържаха към политическата по форма реакция някъде до към времето, когато поискаха вот на доверие. След това обаче сякаш окончателно паднаха в капана на играта конспирация – контраконспирация. И от трета страна – общият провал на политическото мислене и действие се свързва и със слабата политическа преценка на ситуацията, а оттам и грешния избор на тактически действия, които демонстрира дясната Синя коалиция. Партиите от нея – СДС и ДСБ, бяха всъщност единствената възможност в този момент в българското общество да се запази донякъде трезв поглед и да се чуе принципен политически глас за това какво става, кой кой е в него и защо се извършва съответното действие. На практика Синята коалиция се провали в тази си задача и така до голяма степен погуби себе си – защото ми се струва, че с поведението си сега тя загуби възможността на предстоящите избори да претендира да бъде алтернатива на когото и да било. Но погуби не само себе си, погуби възможността изобщо за възникване на реална алтернатива, поне в краткосрочен план. 

- Какво следва от това, което казваш? 

- Следват няколко неща. Първото е все по-голямо затъване на управляващите от ГЕРБ в конспиративните игри, а оттам и намаляване на електоралната подкрепа за тях на изборите. Очаквам тази – впрочем вече забелязана тенденция – да се задълбочи.

Очаквам също да започне видим отлив в подкрепата за Синята коалиция. Те и без това са на ръба на политическото оцеляване и дори малък спад ще е пагубен за тях. На този фон левицата няма да прибави особена подкрепа за себе си, но дори запазването на сегашните и позиции ще означава придобиване на по-голяма относителна тежест в изборните резултати. Тоест, левицата ще спечели дори само от факта, че ГЕРБ и сините губят, без да прави никакви други усилия.

Най-тежко обаче това положение ще се отрази на хората, които сега оттеглят и предстои да оттеглят подкрепата си от десните, най-общо казано, партии, но няма за кого друг да гласуват. В този смисъл армията от не гласуващи вероятно ще се увеличи, този път ми се струва, че няма да помогне дори прочутата формула “гласувам, макар с отвращение”. Най-малкото, защото вече не остава партия, за която да се гласува дори с отвращение.

С други думи, Фили, освен най-ожесточените в новата българска история, очаквам предстоящите избори да се окажат и най-жалките в нея. Поне от гледна точка на истинските демократични политически принципи и възможността за реален избор.  

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Разглеждайки храма Хуан-гун, Конфуций се заинтересувал от съд, наречен ючжи. "Колко хубаво, че имах възможността да видя този съд! - възкликнал Конфуций. И обръщайки се към учениците, добавил: - Донесете вода!" Когато напълнили съда до половината, той стоял изправен, когато го напълнили догоре - се преобърнал. "Прекрасно! - възкликнал Конфуций. - Той съхранява пълнотата!" Стоящият редом Цзъ-гун казал:
-Позволете да попитам, какво означава да "съхранява пълнотата"?
-Добави, и ще нанесеш ущърб.
-А това какво означава?
-Упадъкът започва от разцвета, висшето наслаждение преминава в скръб, ако слънцето е в зенит, тръгва на заник, след пълнолуние Луната започва да намалява. Затова мъдростта се съхранява с глупост, образованието и красноречието с невежество, силата и мъжеството със страх, богатството и просперитета с икономия, благодеянията и благотворителността с въздържане от тях. Благодарение на тези пет неща, предишните владетели са съхранили Поднебесната и не са я загубили, пренебрегването им води до крах. Затова Лао-цзъ казва: "Верните на този път избягват пълнотата; защото да се износва, без да се превръща в нещо ново, може само непълният"

Харо фон Зенгер, "Стратегми"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!