Преди около месец писах, че в контекста на ставащото в Египет, смятам, че е ценно да бъдат прочетени статиите на един от най-добрите съвременни арабски творци, майстори на перото - Наджиб Махфуз (1911-2006). Днес това е наложително. Мубарак падна, а Муамар Кадафи е в положение на гражданска война с народа си.

В продължение на целия си живот, статиите и публикациите на Махфуз са били катализатор на желанието за по-добър живот не само в Египет, но и в целия арабски свят. Неведнъж думите са се забивали като куршуми в сърцата на управляващите и никога не се е страхувал, че може да му навреди някой. За Наджиб Махфуз свободата и възможността да избираш винаги са били житейски принципи.

Преводачът от арабски Мая Ценова, която неведнъж е била гост на Интидар, предложи да пуснем преводи на избрани статии, за да се запознаят читателите на блога и не само те, с изкуството на този велик автор, който е и Нобелов лауреат.

Това е втората част, в която ви представяме статии, писани през 80-те години на миналия век.

(това е първата част)

Партиите в България и особено парламентарно представените сред тях, много плахо подхождат към предстоящите избори за президент, или поне така изглежда на повърхността. Според поговорката раното пиле, рано пее, но и равно го колят или го топят, че има много апартаменти.

Всичките партийни лидери казват, че още е рано да се говори за президентски избори и сега има други по-важни теми. Сякаш сме държава от люде кой от кой по-подходящ за държаван глава и когото да посочат, все ще е подходящ. А дали е така?

Ако за критерий се ползва настоящият президент, отговорът може и да е утвърдителен.

Пък и вече има два-трима заявили се кандидати. Единият е лицето Алексей Петров – клиент на Темида, бивш агент на ДАНС или на организираната престъпност в ДАНС, осветлен от Румен Петков като министър на вътрешните работи.

Другият е Волен Сидеров. Той докато имаше трибуната на телевизия СКАТ, все изтърваваше по някое изречение по адрес на циганите, което после опровергаваше. Освен това не бива да се забравя, че Волен носи основната вина за втория мандат на Първанов. Ако той не беше алтернатива, сегашният обитател на „Дондуков” 2 може би щеше да пише историята на Газпром. Как ако не с неготивен вот да обясни преизбирането на президент, който след дълго мълчание, а и отричане, си е признал съпричастност към репресивния комунистически апарат.

Потенциален кандидат за президент е и Батето Иван Славков. Казват даже, че вече има инициативен комитет, застанал зад неговата кандидатура. Кой знае, може би пък зетят на някогашния Първи да е достоен, ако не за друго то поне за това, че умее да пие и поне има харизма.

В общественото пространство и медиите се спрягат и имената Царя и първия български еврокомисар Меглена Кунева. Понеже държавата ни е република, а не монархия, може и от Бога да има промисъл през 40-те библейски години на лутане през пустинята на промяната монархът да е и премиер, а защо не и президент.

Меглена Кунева е наистина стойностен човек и трудно се вписва в българската политическа менажерия. Дано не му е платено на Слави Трифонов да не я критикува, и дано неговия PR да не се окаже мечешка услуга за нея. За жалост толкова високо интлигентен човек като Меглена, няма как да получи доверие от простолюдието, макор да умее да обяснява и найсложни казуси разбираемо. Това качество може да го има сачмо чевек, който разбира какво говори, а не повтаря заучени фрази. Който и друг да бъде претендент за президент едва ли ще е по-достоен от Кунева.

От БСП също пазят в тайна своя кандидат и мълчат по темата като в стихотворението за разпита на комуниста Антон, който бил не човек, а желязо. Споменават се Ивайло Калфин, Меглена Плугчиева(главен преговарящ по глава "земеделие", договорил сегашния хал на земеделските производители у нас), даже Корнелия Нинова. Съпричастни с тайните на "Позитано 20 казват обаче, че фаворит им бил главният прокурор Борис Велчев. На него Яне Янев се канел да противопостави предшественика му Никола Филчев.

Сините още умуват, въртят се много имена, но достолепен човек като Неделчо Беронов едва ли ще се намери, а и там ще се търси консенсусен кандидат.

Врачките обаче се надпреварват да вещаят, че следвящият президент ще бъде от ГЕРБ. В това увери даже шефът на предизборния щаб на управляващите, който по съвместителство е и вътрешен министър (за всеки случай). Говореше се, че него ще го кандидатират – все пак изглежда да е почел не само „Винету”. От НАП го изкараха чист откъм имоти и пари, въпреки нелицеприятната картинка, но нещо с тъщата и тъста му се обърка и сега всичките в семейството заедно и с бебето София ще трябва да се обясняват как е направен ремонт, като парите са дадени след завършването му. Все пак врачките може да познаят, защото везните в ГЕРБ накланяли към столичната кметица Йорданка Фъндъкова.

Не е изключено и други да се борят за креслото на „Дондуков” 2 , никога не сме застраховани от екзотика.

А до изборите е добре да помним поговорката „Всеки народ си заслужава управниците”.

Нали знаеш, че обичам да съм разточителна, да се обяснявам надълго и нашироко, какво ще следва, откъде е дошло и защо съм го избрала. В случая ще бъда кратка и няма да си говорим за рецепти, нито за пътешествия, защото този път, не аз избирах, а той избра мен. А той е GreenJotter – пътеводител в зеления свят. Специално за него приготвих тази рецепта в рубриката SOS и отговрих на интересните въпроси.

А ти направи ли грахам крекерите? Хайде, че ще печем чийзкейк.

Наскоро имах рожден ден и тъй като живея в една стая, открито си казах че предпочитам дребни или интелектуални подаръци и така Коко и Владо ме зарадваха с луксозното издание на "Децата на Хурин" на Дж. Р. Р. Толкин. Една книга, която отвежда читателя хиляди години назад в Историята на Средната земя, когато Саурон е едва слуга на Моргот, пръстените и Пръстенът не са изковани, картата на Арда (средната земя) изглежда съвсем различно и Белерианд е над водата.

Във Facebook публикувахме много снимки от Форум Дом

Тук ви предлагаме едно съвсем кратко фото-резюме от отминалата събота:

Усмивки зад бара

Маги Малеева и Петър Торньов откриват Форум Дом

Апостол Дянков

Мартин Заимов

Делчо Делчев

Георги Николов

Георги Кътов и Вяра Желязкова

I/O Architects: “По пътя на кравите”

Борис Енев и Евгения Ходкевич

fordewind architecture ltd

Ана Пападопулу и Христо Йорданов

Диана Иванова

Филип Кирилов

Лора Варийска и Илиан Хаджиин, funkt

Георги Господинов

Закриване на Форум Дом

Фотограф: Михаил Новаков

Разглейдайте още снимки от Форум Дом

Я, още някой е влизал на мемето

Екип на "Аз чета" улови в студената последна февруарска неделя жена да продава мартеници на площад Славейков, поставила половината си сергия и аксесоари върху паметника на Петко и Пенчо Славейкови. За някои обаче това не било проблем, защото мартениците също били символ на българското.

Ами ако не бяха мартеници? 

Руският фонд за изследване на общественото мнение (ФОМ) регистрира рязко покачване на протестните нагласите в Русия. Само за февруари готовност да протестират със социални искания са се увеличили с 9 на сто в национален мащаб, съобщава руският сайт РБКdaily. В анализа на сайта се прави връзка между тази тенденция и примера на арабските страни, в [...]

За няма и четири дни от както пристигна в офиса новият devel sample и вече по него работи всичко, което мога да подкарам преди да съм рапортувал грешките upstream (учудващо малко, свикнал да съм да очаквам най-лошото от китайците).

Нова архитектура (ST rules!), нови API-та, ново дистанционно и доста екстри, които бяха отдавна чакани покрай преминаването на ST. Всичко бачка, че дори ми остана време да си поиграя и в момента устройството работи едновременно и със старото ни дистанционно (което така или иначе е по-добро). Джаджата си е като истинска (ще си затворя очите за грозната кутия, която ще бъде сменена).

Отивам да се почерпя един обяд, за да започне седмицата както трябва и извън работата.

Преди години, още като ученик, често (буквално всяка седмица) ходех на кино, после като студент го практикувах също достатъчно често – даже и сам си ходех (без компания). И, ако в гимназиалните ми години гледах и доста от българските филми, то вече като студент (а това беше началото на 90те) май на ни един български филм не съм ходил. После полека-лека разредих ходенето на кино. Порастването на детето отново ме върна в кино салоните – и много се радвам, че днешната анимация за деца може да бъде гледана и от татковци :)

Цялото това въведение беше, за да ви кажа, че от 1988г насам не бях гледал български филм на кино. Както първите опити след 1990г, така и тези от последно време (прословутите Дзифт и Мисия Лондон) минаха покрай ушите ми, без да ме убедят да дам 9 кинта за билет за тях. „Играта на играчките“, „Социалната мрежа“ и „Рапунцел“ като че ли заслужаваха повече (да не говорим за наистина великолепния „Да си дресираш дракон“ ).

Когато обаче Комитата ми каза, че TILT си струва, реших да го послушам, не забравяйки старото кинаджийско правило „Филмът е хубав или съветски?“ ;-)

А българските филми винаги са страдали от неимоверното желание на авторите си да решат всички световни проблеми едновременно, както и да покажат поне един чифт цици (кажете ми български филм*, в който няма цици?)

С подобни очаквания в събота реших да жертвам 18-те кинта за билети, за да гледаме TILT заедно с благоверната. Публиката в салона бяха предимно мои връстници, като имаше даже няколко човека във видима пенсионна възраст. (Да сте ги виждали в последно време в киносалон? В мола?). Имаше и доста по-млади от мен, но тийнейджъри май изобщо нямаше. Като че ли връстниците ми все пак преобладаваха.

И се оказа, че за това си има основание – TILT се оказа буквално филм за моя набор. След Войната на таралежите, това е вторият филм, в който се разказва за мен самия.

Историята на пръв поглед е проста – една компания момчета се опитват на фона на наистина исторически събития да се „оправят“с живота. На втори поглед обаче историята е пълна с под-истории, точно както е и нашият живот: има и любов, има и предателство (и то повече от едно), има и почтеност, и приятелство, и надежда, и отчаяние – но всичкото това без грам морализаторстване, за което авторите на филма получават първото ми БРАВО!

Второто БРАВО е за реализма: реализъм има както в героите, така и в обстановката (декори, жаргон, атмосфера). Всъщност реализмът на героите не е в типичността им (колко от вас познават убиец? Или дъщеря на мутра? Която не е станала мутреса?!?), а в тяхната характерност.

Малко пояснение: „типичен“ е герой, който може да бъде срещнат всеки ден, на всяка маса или във всеки офис, докато „характерен“ е герой, който характеризира епохата си. В този смисъл героите в TILT са „характерни“

Личи си, че авторите са живели това време и са го пресъздали като истински познавачи: и жаргонът, и автомобилите (както и номерата им), и улиците, и поведението на милицията, и обстановката в милицията са напълно автентични (последното даже за 1995-96г мога да го потвърдя ;-) Емигрантските сцени са умопомрачително (даже мога да цитирам „Ебало си е мамата!“) реалистични.

Ако искате да разкажете на днешните двайсетгодишни българския социализъм, както и началото на прехода – заведете ги на TILT.

Филмът е МНОГО ДОБЪР и се надявам да показва тенденция за българското кино.

И все пак да кажем нещо и за забелязаните от мен „дефекти“:

• Комитата се чудеше, дали през 1989г имаше чешки (широки) трамваи. Такива имаше още през 1988 г (ходех с тях до гараж Дружба, където пък карах тролей в УПК-то), но... апаратите за самотаксуване с електронни карти се появиха след 2005 г ;-) (сцената с трамвая на последната спирка)
• А влакът от София до Драгоман пътува не повече от час – така че няма как по светло да минаваш покрай Сливница (пейзажът от прозореца на влака е точно от чукарите и полето край Сливница) и в дълбока нощ да минаваш граничен контрол на Драгоман (влакът на път за Германия).
  
• Съвкупността от дрехите на героите през 1989г :) – т.е. че всеки имаше поне едни читави дънки или ризка – имаше, но никога нямаше да идеш с тях в мазето ;) Както и вероятността четирима души едновременно да си ги носят също клонеше към нула
  

Разбира се това са само бележки за моята наблюдателност, а не критика на филма ;)

Първата специална похвала е за играта на артистите: имената, както и лицата им, нищо не ми говорят, но играят великолепно. А мадамата ми докарваше сълзи и то само с мимиката си, признавам си! (Има бъдеще в това момиче!)

Втората специална похвала е за авторите за отношението им към паметника със шмайзера! (то е Шпагин, де;) Гледайте филма, ще разберете :) :)

Ако все пак искаме да се абстрахираме от историческата обстановка, то филмът е за поредицата малки решения и избори, които взимаме в живота си, и които винаги водят до големи последствия. И това е разликата между TILT, филм от времето на демокрацията и Войната на таралежите, също прекрасен филм, но от времето на социализма (и който се отнася точно за същото поколение, което сега взима своите решения в TILT): във Войната на таралежите героите взимаха големи решения с малки последствия, докато в TILT – взимаха малки избори с големи последствия. Мили мои, че нали точно това е разликата между социализма и демокрацията?

Послепис за всички, които мислят, че българският народ е боклук или че политиците ни са лоши: Забелязвате ли колко се е променила страната ни за двайсет години и то в добра посока? А?

*който не е детски, разбира се ;-)

София / ANNO 2011-02
Калина обича да си играе с балончета, особено ако някой друг й ги прави, а тя само ги пука. Горната сцена се разиграва в Gymboree@TheMall, където Калина ходи 1-2 пъти на седмица.

1. Музиката

Този път слушахме Kottarashky, Tom Waits, Lovage, новия на PJ Harvey, новия на Radiohead, Prelude на Bonobo, новия на Hot Chip.

2. Гафовете  (#fail)

• дистанционното не сменяше слайдовете на fordewind и funkt и използвахме ръчен контрол
• субтитрите на TED видеото не тръгнаха  (предния ден тръгваха няколко пъти)
• микрофоните прекъсваха в началото, а по време на Делчо Делчев от Трансформатори, трансформаторите в озвучителната система се включиха с мощен бръм
• стрелките на часовника в презентацията на Апостол не тръгнаха
• залата реши да ни даде урок по енергийна неефективност и и отне доста време за да се стопли.

3. Архитектските семейства

Лора и Илиан, Евгения и Борис, Вяра и Георги, Жана и Ицо.
Явно семейният бизнес е тенденция в архитектурата.

4. Аплодисментите

Няколко пъти в залата имаше спонтанни аплодисменти:

• когато Ана Пападопулу прочете “Изворът на белоногата” от Петко Славейков
• когато Мартин Заимов разказа за кмета на Сао Паоло, който е забранил рекламата по улиците на града и е бил преизбран
• когато Георги Господинов ни припомни за соц бутилката от веро
• когато Илиан Хаджиин напусна сцената със стъпка от лебедово езеро
• когато Филип Кирилов разказа, за французина, който искал да се научи да затваря компоти от страх как ще оцелее, ако затворят супермаркетите

5. Френската

Ко-модераторът, селянинът, басистът, шефът на бара и стейдж мениджърът са завършили 9-та френска езикова гимназия в София.

Инфографиките са нещо прекрасно! Въпреки че не обичам числа и таблици, инфографиките са единственият начин, по който успявам да попия статистически данни и да разбера истинския им смисъл. Затова съм подготвила една малка селекция с полезна визуална информация за социални медии, която идва на помощ, щом трябва да представите необятния свят на Twitter, Facebook или YouTube пред недотам запознатите.

Първо, една забележка. Основен проблем при данните (а съответно и графиките) за социални медии е твърде бързата промяна на информацията. Все пак те остават най-добрата опция, когато представяте новата среда на онлайн-общностите пред клиенти или мениджъри. Затова основният ми съвет тук е да проверите дали няма обновена версия на дадена графика, преди да я включите в последната си презентация. Някои от материалите тук са адекватни за повече от година, но има и такива, които се променят на месечна база. Една бърза среща с чичко Гугъл ще предотврати опасността да сте out-of-date.

По-долу ще намерите няколко доста пълни селекции с инфографики, като за всеки пост съм извела три мои фаворита. Накрая на поста пък има линк към архив с точно тези топ-графики. Съзнателно изпускам повечето визуализации за демография, текущо състояние на социални медии или поведение на потребители. Първо, защото те са твърде динамични, а целта ми е да се фокусирам върху инфографики с по-дълъг срок на годност. И второ, защото те обикновено се базират на изследвания предимно в САЩ, където поведението и демографията са различни.

• COMMS corner: 9 charts that simplify the social media story.
  Наистина полезна кратка селекция, когато ви се налага да разгледате основни постановки за функционирането и философията зад социалните медии. Тук говорим за основни елементи от типа 101: еволюция на дигиталните разговори, разделение между paid, earned и owned media или видове публики според нивото им на активност.
• Madras Geek: Best 25 Social Media Infographics.
  Въпреки че голяма част от инфографиките се покриват с тези от други източници, вниманието ми привлякоха мнението на потребителите за доброто обслужване, прогнозата за развитието на Интернет през 2020 година и визуализацията на пътя на един туит (или есе за това как всички мрежи са свързани).
• shankarsoma: Social Media Infographics.
  Още едно обобщение на интересни графики, сред които повече за каналите на споделяне в мрежата, забавна визуализация на типовете потребители в Twitter, както и класики като Social Marketing Compass на Браян Солис. Бонус: тук дори има специален поздрав за Star Trek феновете: A Hubspotter’s Guide to the Galaxy (заглавието е намек за Дъглас Адамс, но съдържанието води към капитан Спок).
• Hongkiat: 55 Interesting Social Media Infographics.
  Наистина полезни визуализации. Допадна ми идеята за огромния обем информация, споделяна в интернет в рамките на ден. Интересни са данните за Google и статистиките на WordPress.
• Social Media Today: 65 Terrific Social Media Infographics.
  Това наистина е най-пълната колекция, на която попаднах. Затова слагам “цели” 5 инфографики. В този списък “дефилират” представяне на цикъла за управление на онлайн репутацията, силата на различните медии да провокират разговор между бранд и публика, обяснение на спектъра на онлайн-връзката, представяне на стратегическото използване на Twitter, както и кратък наръчник за ползите от най-известните социални мрежи.
• Най-добрите източници за редовен преглед:
  А това са едни от любимите ми онлайн-места за визуални данни. Те редовно публикуват информация за онлайн средата и си струва да хвърляте по един поглед за нова графика, таблица, flowchart или инфографика. Класацията оглавява Flowtown, които нееднократно ме спасяват с добри визуализации. Altimeter Group и Edelman Digital имат голямото предимство да предоставят задълбочени анализи и коментари, като графиките са само част от полезните елементи. Препоръчвам и каналите им в SlideShare за още полезни визуализации: съответно Edelman и Altimeter (група, тъй като имат доста презентатори).  И не на последно място, секцията с инфографики на Mashable. Те имат човешкия и времеви ресурс да събират инфографики отвсякъде. Отскоро сайтът дава възможността да следите определена тема, затова препоръчвам един Follow тук, както и редовно следене на другите им категории за социални медии, естествено (знам, че не казвам нищо ново!)

Ако имате друга любима колекция с инфографики или интересен източник на такива, не си мълчете!

Свалете моите топ инфографики в спретнато RAR-файлче.

___
снимка: D’Arcy Norman

Още по темата:

1. Специалист по социални медии – намери го!
2. Социални медии For Dummies
3. Какво са социални медии?

Продукти:
1 патица
1 кисела зелка
1ч.ч. ориз
1ч.ч. ориз
дреболии от птицата
1/2ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
1/2ч.л. суха, ронена чубрица
1/4 стрък праз лук
3с.л. олио

Приготвяне:
Оризът се накисва предварително във вода. Патицата се измива много добре. Слага се в тенджера. Налива се вода, колкото да покрие птицата. Съдът се поставя на включен котлон. Когато кипне водата, се оставя да се  вари 30 минути. Отделят се 3- 4 външни листа от зелката. Отрязва се кочанът. Останалото зеле се реже на много фини ленти. Празът се надребнява. Дреболиите се измиват и режат на малки кубченца. В тиган се налива 3с.л. мазнина. Поръсва се 1/2ч.л. сол и съдът се поставя на включен котлон. Добавят се оризът, лукът и дреболиите. Продуктите се запържват за 5 минути. Бърка се непрекъснато с дървена лъжица. Накрая тиганът се оттегля. Поръсва се 1/2ч.л. червен пипер и щипка суха, ронена чубрица. Оризената смес се обърква наново. С нея се пълни патицата. Птицата се зашива. В тава се на разпределя киселото зеле. Върху него се слага пълнената патица. Покрива се със зелеви листа. Полива се 3ч.ч. прецеден, пилешки бульон. Покрива се с алуминиево фолио. Яденето се пече  на умерена фурна 90 минути. После се маха фолиото и зелевите листа. Връща се във фурната за още 15 минути. Когато е готово, птицата се разшива. В чиния се поднася по 1с.л. от плънката, порция от месото и печено зеле.

Екранизацията на "Речта на краля" по книгата на Марк Лог може да бъде наречен "Филмът на 2011 година". Лентата си тръгна с цели 4 Оскар-а от церемонията по връчването на наградите на Американската филмова академия. Филмът на Том Хупър имаше цели 12 номинации и получи статуетки в някои от най-престижните категории, включително и "Филм на годината".

Много дълъг уикенд в Белград

Настаняват ни в Belgrade Art Hotel - чисто нов хотел на най-баровското място в столицата

1. Белград и малко от Сърбия – пътуване до Белград
2. Белград и малко за Сърбия
3. Още за Белград и Сърбия
4. На концерта на Rammstein в Белград: Jedan je Ramštajn
5. Съвети за пътуване: Белград
6. Към Европа с влака (1): Белград и Виена
7. За кръчмите в Белград
8. До Белград с влак за плескавици и рок
9. Градът Белград
10. Белград: AC/DC – концертът
11. Моето първо пътуване: До ГДР* през Белград, 1972г
12. Уикенд в Сърбия

Вчера племенникът ми беше много развалнуван, от това което са правили в детската градина – отпечатък на щъркел:) Изпратиха ми снимка, за да можем и ние да си направим у дома:) Използвахме темперни бои, но може и с акварелни.

Спуканият презерватив е предназначен за самоубийци, които искат да умрат от болест, предавана по полов път. Той е само един от безбройните традиционни и алтернативни артикули в Магазина за самоубийци в едноименната джобна книжка на френския писател, сценарист, режисьор и художник на комикси Жан Тьоле.

Майката Люкрес и бащата Мишима, които с мрачно удоволствие въртят наследствения от десет поколения бизнес на семейство Тюваш, изпробвали един-единствен артикул един-единствен път и ги сполетяло ужасно нещастие – светлокосото, усмихнато и оптимистично бебе Алан.

или как политическата коректност води до крайности

Представете си държава. Арабска.

Държавата от десетки години е управлявана от несменяем държавен глава, дошъл на власт след революционно взимане на властта (както знаем, „революционно“ означава насилствено). Държавата се управлява „демократично“ с периодични „избори“, на които лидерът или неговата партия (племе, клика) печели постоянно с почти 100%. Опозиция, ако има такава, отдавна е напуснала страната. Разбира се, страната е богата на петрол и спрането на доставките от тази страна би довело до чувствителна промяна в цените на борсите. Лидерът на държавата понякога влиза в конфликт със съседите си, поддържа анти-израелски терористи и поне веднъж е подлаган на нападение от страна на американците. До тук, както и да е, но нашият човек (лидерът на революцията) е изтребил и доста хора от собствения си народ, понякога с химически оръжия, понякога с помощта на лично преда ни му специални части или по друг анти-хуманен начин.

Друг детайл за страната е, че самото ѝ създаване е сериозен компромис между вероятно несъвместими племена, народи или религиозни течения и които се държат в обща държава само с помощта на насилието от горе.

И през цялото време този диктатор е като трън в очите на демократичния свят (демократичен е в смисъла, в който се влага в Европа (без ОНД), Индия, Северна Америка, Чили, Австралия, Южна Корея). Приличните хора биха избягвали контакти с него, но за съжаление петролът (т.е.лесните пари) са отрова за всяка страна, а и в крайна сметка, кои сме ние, за да даваме акъл на другите народи как да живеят?

И още един детайл: страната НЕ Е обект на масов туристически поток

В днешния свят за съжаление огромна част от населението на планетата живее при режим, върху който нямат никакво влияние.

И изведнъж диктаторът се дъни: извършва прекомерно насилие срещу хората.

Какво трябва да направим ние – описаните по-горе демократични страни и региони? Санкции, затваряне на граници, прекратяване на търговията с този диктатор, ембарго, военна намеса?

Преди да отговорите на горния въпрос помислете за коя страна ви говоря?

Либия на Муамар Кадафи?

Не, мили мои, става дума за Ирак на Садам Хюсеин!

Там бяха приложени всички изброени мерки, като само военната намеса реши проблема – нито санкциите, нито ембаргото му накривиха шапката на Садам, но пък и на нас повишението на цените на петрола в крайна сметка не ни накриви много шапката. Само военното решение премахна проблема Садам и точно военното решение ни накриви и нашата шапка: цялото политически коректно (едно време му викаха „прогресивно“) човечество оплю американците и всички нас за военното решение. И продължава да ни оплюва. И продължава да твърди, че е било лошо.

Сега разбирате ли защо Европа и Америка не искат да се намесват по-сериозно в Либия? Нали ако се вземат истински мерки срещу Муамар Кадафи, то пак ще бъдем оплюти от политически коректното (прогресивното) човечество. No thanks!

Така че – нека насилието в Либия продължава, нека видим как народът на Либия ще се справи с диктатора си без наша помощ.

В този момент Муамар Кадафи вече трябва да завижда на Садам Хюсеин: защото Садам Хюсеин беше изправен на съд и обесен като държавен глава, докато Кадафи според мен жив ще бъде дран с тъп бръснач на площада пред погледа на цялото човечество (вкл. и политически коректното) и много, ама много ще завижда на Садам.

Пък аз съм склонен да плащам и 3,50 лв за литър бензин за тази гледка.

А друг път – недейте да плювате много, когато американците ни вършат мръсната работа. Прави са.

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Астрономи само за една нощ откриха 19 астероида, които са насочени към Земята и евентуално могат да се окажат сериозна заплаха за живота на планетата. Аз обаче предлагам да не си губим времето с излишни страхове, а направо да ги поканим с хляб и сол, дори да им се радваме, докато гледаме как идват да ни затрият.

Логиката е, че колкото по-бързо катастрофираме като човечество, толкова по-големи стават шансовете ни след това да се оправим. Бетонен пример – Германия през миналия век катастрофира в две световни войни и беше разрушена до кота нула, а после…..ами, всички виждаме в какъв възход е тази достойна страна после.

Това ви се струва еретична идея ли? Не сте познали. Мога да извадя от размътения си мозък много по-еретични.

Какво ще кажете например за тази – да бъде изцяло забранено българското футболно първенство, заедно с всички негови мутренски босове, съдийски корупции, лигави футболни съпруги, пияно-дрогирани фенове, които вилнеят по улици, стадиони и автобуси като отвързано стадо бизони, както и цялата друга сган, навъртяна в този котел, пълен с гнусни съставки.

Да, бе, знам, че всички общества ползват футбола като социален отдушник и го предпочитат като малкото зло, пред възможността голямото зло да им се стовари на главата, ако въпросните добитъци не изпускат парата под някакъв – все пак – контрол, а вземат да я изпускат безконтролно и неорганизирано. Само че у нас и в това отношение нещата се оказват с главата надолу, защото е очевидно, че тази гмеж отдавна генерира повече обществени заплахи, отколкото редуцира.

Краен съм, разбира се. Знам, че има и други мерки, които могат да се вземат и нещата да си дойдат, поне донякъде, на мястото. Футболът сам по себе си не е виновен, нито пък хората, които обичат играта и я харесват истински. Само че след като дълго време онези, които са натоварени от обществото със задачата да вземат необходимите мерки, не ги взимат, трябва да се подхвърлят крайни идеи, та поне минимална промяна да се случи.

Еретична също може да ви се стори идеята, че одобрявам закриването на операта в България. Глупости говоря, разбира се. Операта като такава не може да бъде закрита никъде и от никого по света, защото си е страхотно изкуство. Аз харесвам опера и слушам опера. Само че последният път, когато отидох на опера, издържах пряко сили едва първото полувреме. В него солистите квичаха, хорът дуднеше, а балетът сякаш беше принуден от тайнствени зли същества да извършва подскоците си с помощта на високи кокили. Освен ако не страдаше вкупом от болезнени колики, де.

Затова ми се ще ние като общество да не финансираме до безкрай спорадичните изяви на лаици с видима склонност към болестен ексхибиционизъм, а да концентрираме парите и творческия си потенциал в една национална опера, която да е наистина конкурент на големите световни сцени. Опера, заради която в София специално да пристигат онези с частните самолети, фраковете и диамантените огърлици, и да пилеят тук парите си с наслада, защото получават наслада. Какво, нямаме потенциал да го сторим ли? Айде бе! Верно, няма да стане веднага. Дори не и бързо. Но пък иначе никога няма да стане.

По същия начин стоят нещата с театрите, с балетите, с филхармоничните оркестри, пръснати като гъби из цялата ни мила родина. По една такава национална институция, издържана от бюджета – толкова можем, за толкова имаме сили, за толкова имаме и публика, ако щете. Да, тогава ще ни се наложи неудобството от Пловдив да пътуваме до София, за да отидем на театър. Или от Варна, което е още по-неудобно. Но не се ли сещате, че така ще ни бъде дори по-сладко. Както казва моят приятел, скулпторът Иван Тотев – за да се докоснеш до истинското изкуство, необходимо е да положиш усилия. Понякога доста големи усилия.

И освен това – на мен, пък предполагам и на мнозина други, не ми е ясно защо всеки от нас като данъкоплатец трябва да издържа постоянно празния театрален салон в Горно Уйно. А ако, от друга страна, салонът в Горно Уйно е постоянно пълен с публика, отново възниква, и дори с още по-голяма сила, същият въпрос – защо всеки от нас като данъкоплатец трябва да го издържа. Освен ако доброволно не реши, разбира се, да прескочи до въпросното Уйно и да подкрепи местния театър с високата цена на билета, който ще плати, с парите за хотел и добра вечеря, които ще остави там.

Това съвсем не означава, че театрите, балетите, филхармониите и други веселби по места трябва да изчезнат и непременно ще изчезнат. Е, сигурно в първите няколко години ще се случи точно така, обаче постепенно нещата ще си дойдат на мястото – хора повече или по-малко талантливи ще се съберат, ще си направят трупа, няма да си намерят публика и ще затънат. Други обаче ще си намерят публика и ще изплуват. Тях местните бизнесмени и общините постепенно ще започнат да ги финансират, ще започнат трупите да търсят и да наемат истински мениджъри, които печелят пари от европейски и други фондове, с които да се реализира даден проект….. Изобщо, ще се случи всичко онова, което и както се случва във всички нормални страни по света. Освен дето ще се отключи и творческият потенциал на хората, който сега е поставен до голяма степен под административен ключ. И не се разгръща, защото смята, че под този ключ му е по-удобно. А донякъде и наистина му е по-удобно и лесно.

Както се сещате, тези разсъждения са провокирани от болезнения напоследък за родния ми и любим Пловдив въпрос с държавното финансиране на местната опера. Парадоксът е, граждани, че ако започнеш да спираш по улицата пловдивчани и да ги питаш трябва ли държавата да издържа местната опера, поне всеки втори, начело с кмета, ще ти отговори категорично положително. Ако ги попиташ обаче защо – никой няма да  обясни смислено. А ако вече им поставиш ребром, включително на кмета, и въпроса – вие лично колко пъти в месеца ходите на опера, тогава или ще излъжат безочливо, или ще запристъпят от крак на крак и ще признаят смутено, че никога не са стъпвали във въпросното съоръжение. Всеки според особеностите на филибелийския си характер, както сполучливо го “етикира” Евгений Тодоров.

Какво, струва ви се, че това е краят и не може да се отиде по-нататък от тази еретична визия ли? Може, може. Ще ми се например да поставя един въпрос, който напоследък доста обсъждаме с приятели – защо, когато говорим за държавното, което ще рече, от джоба на данъкоплатеца, финансиране на изкуството и културата в България, всички се сещат за операта, театъра, балета, за разни хорове и самодейни колективи, дори понякога за киното. А никой се не сеща за писателите и художниците. Тези изкуства по-маловажни ли са за духовното здраве и възвисяване на нацията? Или имат по-малка нужда от финансиране и друг вид обществено подпомагане, за да оцелеят – не, а да пробият таваните, които са ги блокирали отвсякъде?

Обяснения много, но тук ще обсъдим само едно. Някои твърдят, че групово сътворените изкуства са скъпи, защото имат нужда от изначални пари по принцип – трябва им подходяща зала, трябват им декори, осветление, костюми, голям обслужващ персонал, за да могат чак след това съответните режисьори и актьори да си направят изкуството и да ни го представят за наслада. Затова държавата, загрижена за духовния просперитет на нацията, трябва да ги подпомага. Сякаш някоя държава подпомогна финансово скъпото съграждане на лондонския театър “Глоуб”, където Шекспир поставяше пиесите си…..

Докато, казват, индивидуалните изкуства са евтини. Сяда на стола някой си човечец, писателят сър Здравко Попов да речем, докато изпълнява служебните си обязаности на нощен пазач в пловдивската библиотека “Иван Вазов”, плюнчи един стар химически молив и на обикновена ученическа тетрадка създава прекрасните си разкази. К`во му плащаш? Така де, никой нищо не му плаща. Но пък и никой нищо не печели от това, че публиката по света не е прочела сър Здравко, всички губят.

Няма да забравя как първо останах изумен, а после се вбесих, когато преди години собствената ми дъщеря, тогава на 12, ми каза, че писателите – ами к`во толкова, пишат си книжките, получават за тях големи пари, а горките деца трябва да се мъчат и да ги четат на всичкото отгоре. Бях и задал простия въпрос учат ли в нейното американско училище Марк Твен и изобщо – с кои писатели се занимават. Оказа се, че за Марк Твен не е чувала, а есетата по литература там всеки си ги пише върху каквато книга му попадне, едва ли не. Та искам да кажа, че горе-долу същото е отношението на българската държава и общество към тежкия, изнурителен, но наистина с голям потенциал да бъде много печеливш, литературен труд.

Слава Богу, на следващото си идване в България дъщеря ми вече съвсем не мислеше така – дали генът беше заработил в нея, макар и малко късно, дали самата система на американското образование най-после си беше свършила работата, не знам. Факт е обаче, че от страна на българската държава и общество подобна промяна, израстване в отношението, не забелязвам да се появява на хоризонта.

Още повече ми става чудно защо в тази ситуация никой сякаш не си дава сметка, че дори в чисто икономически план, когато става въпрос за износ на култура, е много по-изгодно държавата и обществото да подкрепят индивидуалните изкуства, отколкото груповите. Същото е като в спорта – много по-евтино е да издържаш докато тръгне към големите постижения един стрелец с пистолет или играч на снукър, които после започват сами да печелят и да ти разнасят славата по света, отколкото цял футболен или колоездачен отбор.

Още по-важно обаче е другото. Ако си хитър и направиш Фонд, от който да финансираш един или десет писатели не да напишат, само да си преведат романите на английски и да си направят контактите в чужбина, това общо ще струва много по-малко, отколкото издръжката на театъра в Кърджали за месец. Ако никой от тези романи не се реализира на външен пазар, ще загубиш няколко хиляди евро. Ако обаче се реализират дори само един или два, тези писатели не само ще си платят на Данков голям подоходен данък, но и ще могат спокойно да върнат парите, които държавата е похарчила за тях да речем в двоен размер. Или дори в троен, зависи как е сключен предварителният договор. Така само за няколко години Фондът вече няма да взима, а ще внася в хазната пари и всички ще са доволни. Това, последното, никак не е за подценяване, защото при сегашната ситуация хем се харчат без полза много пари, хем всички са недоволни и роптаят.

Това се отнася и за подпомагането на български художници да се представят пред света. Докато ако в същото време се опиташ да пратиш кърджалийския театър някъде навън, за да печели пари, нали се сещате какъв капитал първо трябва да се вложи в това начинание и второ – колко ще се окаже напечеленото в крайна сметка.

Ама аз май се отплеснах на български спортно-културни теми и не успях добре да ви обясня идеята си защо предпочитам онези 19 астероида да дойдат и да ни гръмнат като целокупно човечество. Или поне частично успях? Исках да ви говоря най-вече за Либия, диктаторите, диктатурите и нашето хуманно отношение към тях. Но и в посочените тук съвсем различни по характер примери, струва ми се, все пак достатъчно ясно се промъква идеята, че няма да се оправим като човечество, ако не започнем да вършим нещата, които трябва да свършим, във времето, когато трябва те да се свършат. А не години по-късно или най-добре – когато те сами се свършат. Това се отнася с еднаква сила и към начина, по който трябва да реагираме на диктаторите, и към начина, по който трябва да се грижим за духовните висини вътре в нас. На практика е едно и също.

Колкото до това защо в началото нарекох собствения си мозък “размътен”, вероятно това също ви стана безпощадно ясно. Ако не ви е станало, значи и вашият мозък е размътен от същите фактори в подобна степен.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

@Joko

Ще започваме, май #forumdom

—

@Joko
Апостол Дянков изкара италиански часовник от 19 век на сцената. Лек намек, че е време да се събудим? #forumdom

@gorichka
#forumdom @ApostolDyankov Първият дом на Земята е изглеждал ето така: http://en.wikipedia.org/wiki/Grand_Prismatic_Spring

@gorichka
#forumdom @ApostolDyankov Най-малкият рекордьор на Гинес: http://en.wikipedia.org/wiki/Deinococcus_radiodurans

@gorichka
#forumdom @ApostolDyankov Eто как всъщност би изглеждал един марсиански дом: http://en.wikipedia.org/wiki/Geysers_on_Mars

@gorichka
#forumdom @ApostolDyankov Единственият вид населяващ всички хабитати на планетата сме ние http://en.wikipedia.org/wiki/Human_Planet

@gorichka
#forumdom @ApostolDyankov “Оклепали” сме само 5 от оставащите за живота 500 милиона години http://en.wikipedia.org/wiki/Future_of_the_Earth

—

@gorichka
@MartinZaimov градът е огледало на вътрешния свят на хората, които го обитават. Снимки на Париж, Истамбул и София, която е мръсна #forumdom

@gorichka
Децентрализация на градоустройството, пешеходна мобилност и интегриране с природата. Най-важното е да стимулира общуването #forumdom

@velislava
Неслучайно домьт е най-скьпото нещо,к си купуваме/имаме,защото е най-важното…Той ни оглежда. @МартинЗаимов #forumdom

@gorichka
Смъртта различава живото от неживото. Всяка общинска организация трябва да има цел и срок @MartinZaimov #forumdom

@gorichka
Кметът на Сан Пауло е забранил всички реклами. И това е една от причините да бъде преизбран. Визуална култура на града #forumdom

@asennenov
Мартин Заимов говори за degrowth? Похвално. #forumdom

—

@gorichka
http://transformatori.net показват как едно паркомясто може да се трансформира в градинка за боси хора. с нисък бюджет #forumdom

@justinetoms
#forumdom Делчев доказва с примери, че архитектите не са никак ама никак сухари

@milla_d
Интересни идеи за преобразяване на проблемните градски места в стил “Спукано гърне”

@CapitalBg
Делчо Делчев от Трансформатори: Истинската архитектура се случва извън чертожната дъска; има нужда от повече практически занимания

@justinetoms
където е текло, пак ще тече да си оправим чешмичките, вече имаме актове за собственост

@velislava
жестоки идеи от Трансформатори. впечатлено-вдьхновена…А сега станахме собственици на чешми.

—

@asennenov
ТНТМ

–

@gorichka
Знаем колко гори колата ни. Знаем ли колко гори нашия дом? 30-40 л. на час http://passive.bg

@gorichka
Един човек излъчва около 150 W. Всекидневна в пасивна сграда може да се затопли от двама човека

@justinetoms
пасивна сграда се топли само с две чаени свещи

@gorichka
В пасивната сграда няма отоплителни уреди - външната светлина и това, че живеем в нея, е достатъчно.

@gorichka
Колко струва пасивната сграда? 11% оскъпяване или 83 EUR/кв.м. е конкретния BG пример. При по-големи сгради е по-ниско.

@gorichka
Стимулите за развитие на пасивните сгради не са в държавна политика, а личния финансов интерес и спестяванията.

@CapitalBg
Арх. Георги Николов #forumdom Неинформираността е най-голямата пречка, за да няма пасивни сгради в България #dnk

@milla_d
ако всички училища се преустроят в пасивни сгради, то ще свьрши ерата на дървените ваканции.

—

@gorichka
http://ioarchitects.com са вградили пътя на кравите в архитектурата на хотел в Банско #forumdom

@Joko
Много яка къща на I/O architects със скала като “четвърта” стена - и то в БГ #forumdom

@gorichka
Научихме готин архитектски термин - обживяване. Отнася се за сградите, а не за хората #forumdom

—

@t1sh0_
#forumdom Fordewind arch.: the form follows the function

@t1sh0_
#forumdom The architecture is one of the keys for sustainable living!

@gorichka
слънце, вятър, подземна вода - къщата трябва да използва енергията на околоната среда, а не да й се противопоставя #forumdom

@gorichka
http://fordewind.com Най-приятните места за живеене са там, където няма архитектура. Това прави професияата ни доста тъжна #forumdom

@velislava
reduce to the max!!

—

@gorichka
Можем да подкрепим проекта на Христо със SMS http://359garden.net #forumdom

—

@CapitalBg
Анета Василева от WhATA на #forumdom Архитектът и добре да живее, един ден си прави собствен дом #dnk

—

@gorichka
http://divanova.org фестивалът в Бела Речка е събудил хората от селото за пълна промяна - от изоставеното ТКЗС до кръчмата #forumdom

—

@gorichka
семейството е обединение от хора, а не кръвна връзка. как да организираме дома си около тази идея http://trinoga.org #forumdom

@gorichka
За да е здравословна средата, в която живеем, ние трябва да работим за нея http://trinoga.org #forumdom

@Joko
“Където има незнание, има невинност. Където има знание, има отговорност. Сега вече знаете, значи сте отговорни”. #forumdom

@gorichka
Най-важната информация и опит е във възрастните. Как да органзиираме дома така, че тя да се предава между поколенията trinoga.org #forumdom

—

@CapitalBg
Илиан Хаджиин, Funkt #forumdom Домът не е нещо, което се купува и никой архитект или дизайнер не може да ви го продаде. Той е в нас самите

@gorichka
Лайфсталът по каталог не прави дом. За домът са важни уникалните и лични неща. Затова собственикът участва в проекта. funkt #forumdom

@gorichka
В БГ се строят гадни прасковени блокчета, защото хората искат такива funkt #forumdom

@gorichka
Рецептата за дом е да положиш усилия, а не да прехвърлиш отговорността на архитекта funkt #forumdom

—

@gorichka
при преброяването никой не зададе въпроса колко книги имате ГГосподинов #forumdom

@gorichka
Усещането за дом се пази в БГ литературата. Бил е открит - асми, дувари и т.н. Соцът променя това ГГосподинов #forumdom

@gorichka
Бездомността не е да нямаш дом, а в дома ти да няма лична история ГГосподинов #forumdom

@gorichka
да забравим идеите си за нац. символи, като розовото масло - не са интересни нито за нас, нито за чужденците ГГосподинов #forumdom

@gorichka
Бабите с кокичетата на попа са новите първи щъркели ГГосподинов #forumdom

@gorichka
Няма общо между това, което харесваме в София и това, което предлагаме на чужденците, като символи ГГосподинов #forumdom

—

@KarinaDelcheva
#forumdom беше невероятен! Kotarashky бяха супер и цялото настроение беше невероятно! Нямам търпение да отида на Форум Бизнес!

—

Запазен е оригиналния правопис, не се сърдете за грешките.

На 16 февруари Майкрософт предостави на потребителите пакета за обновление SP1 на Windows 7/Server 2008 R2. На същата дата Президентът на Френската република, Никола Саркози, награди изпълнителния директор на корпорацията Майкрософт с ордена на Почетния легион. Ето така стана всичко:

Попаднах на хубав провокативен пост в блога на Влади. Той вярва, че успехът е функция от якото-бачкане и че неудовлетворението от живота е резултат от ниски цели. Ще ми се да го опровергая.

На 18 имах високи цели, за които ми трябваха пари. Реших да бачкам яко. Хванах се да нося кофи на строеж за 4 марки на ден. За хамалите, якото бачкане значи да носиш кофи и в събота. Можеш да скочиш от 160 на 176 марки на месец, без осигуровки, всеки ден пирони в краката и прах в дробовете. Ако искаш.

Със сигурност е добре, ако бачкаш яко, да не го правиш за 4 марки на ден и да не носиш кофи. Ако копаеш с багер, вместо с лопата и кофи, ще си в десетки пъти по-ефективен и най-вероятно ще изкарваш поне няколко пъти повече. Също така ще живееш по-дълго.

Можем да продължим нагоре в йерархията към архитекта, строителния предприемач, обслужващите адвокати и нотариуси, и куп други хора, които не носят кофи, но са много по-ефективни от хамалина. Повечето от тях бачкат яко, но не задължително. Те постигат повече с единица усилие или просто стоят на пътя на големи парични потоци.

За това, истинският проблем на армията мрънкачи, за която Влади пише, не е че са мързеливи, а че са необразовани и неподготвени за живота.