Гастрономически шок или да отидеш на бразилски ресторант

Може да се каже, че днес ще ходим до Америка: ще посетим едновременно Щатите, като място на действието, и Бразилия, като... ресторант. А, да – четивото не е за вегетарианци :) Приятно четене и добър апетит :)

Гастрономически шок или да отидеш на бразилски ресторант

Ако не сте били в бразилски ресторант, преживяването си заслужава! Концепцията за този тип ресторант, наречен чураскария, идва от традициите на Южна Бразилия. Там месото се приготвя в отворени пещи, нанизано на дълъг шиш. Ухаещият къс месо се донася до масата и от него вертикално се отрязват парчета от най-външния пласт – този ритуал показва уважение към хората, с които споделяте храната си, а също е и проява на уважение към храната.

Бразилските ресторанти се гордеят с избора на месо – пилешко, телешко, свинско, наденички, агнешко...

Почти с пренебрежение ви показват къде е останалата храна. Из целия ресторант неуморно „кръжат“ сервитьори с дълги шишове различно месо. Спират за малко до определени клиенти и продължават. Ресторантът е сравнително голям, но броят на тези момчета е поне десет.

С влизането са ви изяснени правилата на „играта“

– от дясната страна на приборите ви има картонче с две лица, всяка страна носи послание към сервитьорите – в този, от който са снимките – ако картончето е от зелената си страна, това означава, че бихте желали да ви бъде сервирано месо. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Първата ви стъпка е да посетите бюфета /шведска маса/ - там ви очаква щедро разнообразие от храни, кулинарни подчинени на месото... Броят на блюдата в този ресторант беше петдесет, според любезните домакини. Бюфетът предлага всичко – от картофи, аспержи, палмови сърца, артишок, домати, марули, печени чушки, пушена сьомга, риба тон, скариди, няколко вида мариновани зеленчуци, подобни на българските туршии, маслини, различни видове сухи салами и сирена, така модерното козе сирене, сос чимичури, бразилски сос, сушени домати, вкусна салата от грозде и синьо сирене...

За времето, прекарано в близост с латиноамериканската култура, едни от нещата, които намирам за вкусни са двата соса – бразилски сос или пико де гайо и чимичури.

Пико де гайо също е наричан прясна салца

– прави се с нарязани на много дребно домати /без сърцевината/, кромид и понякога чушлета, залива се с олио /зехтин/ и оцет, подправя се със сол. Почти наподобява соса, който остава на дъното на шопската салата. Сосът е популярен из повечето латиноамерикански кухни в различни вариации. Бразилският е по-воднист и с повече кромид.

Чимичури е друг популярен сос,

който се използва за подправка на много зеленчуци – той се приготвя с много дребно нарязан магданоз в щедро количество, счукан чесън, зехтин, оцет и сол. В някои варианти – и лют червен пипер. Поради обилното количество на всички съставки, сосът има богат вкус и е подходящ за меса, варени картофи, други зеленчуци. Храната в бюфета е вкусна и предостатъчна! Но нещата придобиват съвсем друг обрат, когато обърнете картончето си от зелената му страна – на секундата попадате в полезрението на момчетата с шишовете – които досега вежливо ви отбягваха.

Едно от най-атрактивните месни ястия се нарича

Пиканя

/простете побългареното произношение/ - парче телешко месо, което според кулинарни експерти е по-вкусно от филе миньон - заедно със слой сланина, прегънато на полукръг и нанизано на шиш. Подправя се само с морска сол и се пече по специален начин, за да се запазят соковете на месото, но и да се получи вкусна хрупкава коричка. Бразилските наденички също са хит. Също и наденичките, увити в бекон, пилешко в пармезан, филе миньон, агнешки бут на шиш или агнешки пържоли. Момчетата с шишовете не чакат дори да ги погледнете, надпреварват се да ви предлагат техните специалитети! Докато не обърнете картончето от червената му страна, този кулинарен ураган ще продължи да ви преследва. На този етап любителите на месото горко съжаляват за всяка погълната маслина, маруля или каквото там заема и без това ограниченото място в стомасите им...

Вечерята в бразилски ресторант е като битка между разума и стомаха!

Положението става дори още по-сериозно, ако се намеси и природното ни любопитство да опитаме всичко, особено ако е непознато. Месото се пече на дървени въглища /може да има и по-тайни техники, но тези са официалните/ и ароматът му следва сервитъорите като облак от анимационно филмче. Това подлага сетивата и тезата за изкушението на съвсем ново изпитание. И кой знае къде остана разумът... Разумът всъщност напомня, че тази вечеря струва $40... ;)

Американците предпочитат месото в по-суров вид от българите и някои от снимките може да не ви се сторят много примамливи. С годините и аз свикнах на червенеещото се месо и останалото ми се струва сухо. Агнешките пържоли се радват на популярност в американските ресторанти – месото е сравнително скъпо и местните го намират трудно за приготвяне. Интересът към господина с агнешките пържоли е очевиден! Шишът се свършва за минути и сервитьорът бива изпратен в кухнята за следващия. Обръщането на картончето от червената му страна е мъдро решение – ако успеете да стигнете до него навреме - отпраща прииждащите изкушения и ви предпазва от пръсване! И все пак, кулинарното приключение си заслужава! Ваша, Люси Рикспуун Автор: Люси Рикспуун Снимки: авторът Още пътеписи от близки места:

1. За кожата на един алигатор (Флорида, Съединени щати)

Прочети цялата новина

Свързани новини: