Едно дъ-ъ-ълго прибиране

Този пост е част от блог-предизвикателството на Prestigio “По пътя”. Всъщност, аз се занимавам с организацията на играта, затова би било доста нагло да участвам в нея. Но просто исках да разкажа една забавна случка и да се включа в общото меле – коментирайте, ако историята ви допадне. Това няма да ми спечели навигация, но пък ще ми вдигне самочувствието на интересен автор. А за всички блогъри: включете се в предизвикателството, знам, че можете!

Едно дъ-ъ-ълго прибиране

Така, представете си как точно започвам нова работа и ме канят на фирмен семинар на Златни пясъци. „Още не познавам никой от компанията и в неформална обстановка (разбирай басейни и барове) вероятно връзката ще стане по-лесно”, мисля си. Няма да ви отегчавам с подробности, но изкарването беше готино. Кое беше още по-готино ли? Прибирането!

Хич не ми се пътуваше с автобус, затова Любо доста лесно ме нави да пътувам с колата на Никола. Вече бях видяла, че колегите са готини и не хапят (може би само ако помолиш, и досега нямам идея!), затова реших, че ще е забавно. Тръгваме ние, аз и четирима мъже в едно BMW. Пътят Варна-София изглежда не особено пълен, времето е хубаво, затова си мислим, че ще стигнем бързо. Да, ама не!

В един момент Никола решава да ни осведоми, че все пак ще си пусне навигацията, защото не е шофирал по този път. Мартин, който седи на предната седалка (да, страхотни Жентълмени) веднага решава да помогне: „Спокойно бе, аз ще ти кажа накъде да караш, няма грижи!” След което продължава да си чете списанието. И си чете. И си чете. Докато в един момент Никола надвиква музиката: „Пичове, защо вече няма табели за София, а само за Русе?”

Тук правя малко уточнение за незапознатите: пътят Варна-София минава през Търговище. Което е доста кофти, ако не знаеш, защото всъщност основният път си продължава направо… към Русе. Ако не свиеш вляво към Търговище, заминаваш на разходка по Дунава.

И така, продължаваме. Тъй като никой няма идея точно откъде да цепим, просто стигнахме до околовръстното на Русе. Там имам check-in във Foursquare на едно OMV с текст „В Русе. Не питайте!” След това тръгваме (вече по правилния път, no thanks to Марто) за София. Ама нали са мъже – всички гладни! Затова спираме в Плевен да хапнем. Естествено, като градски чада инстинктът ни води в мола, където със сигурност може да си презаредим батериите. Отидохме в някаква пицария, където аз, като истински social media addict се чекирам с текст „В Плевен. Пак не питайте!”. Тогава някой направи много забавна онлайн-забележка за Плевен, която беше доста неприлична за четене офлайн. Което не ме спря, за колективно учудване на спътниците ми (какво ти учудване, беше си съвсем реален #facepalm). А тъй като съм си гласовита и самата идея, че някой неща е по-добре да прошепнеш, отколкото да извикаш, вероятността барманът и сервитьорът да са ни чули беше доста голям. Младежите се бяха поизпотили от вероятността да врътнат ключа на пицарията и да стане някакъв екшън. За щастие, боят ни се размина и си продължихме по пътя.

И не на последно място, преди да стигнем до София, за малко да отбием по погрешка към Ябланица. Това щеше да е последната капка!

Като цяло, откарахме едни хубави 11 часа път. За сметка на това ни беше зверски забавно. Но и научихме важни уроци: не вярвай на Мартин за пътя, недей да четеш туитове на глас и се оглеждай за табели към Търговище. Или си включи навигацията (добре де, нямаше как да не го кажа!) Защото след това всички в офиса винаги ще ви казват „И внимавайте, като минавате през Русе!”, дори като отивате до Сандански. От опит го казвам. Хайде, лек път!

___
снимка: emdo

Още по темата:

1. Запечатани мигове от едно пътуване
2. По едно за всеки ден
3. Nexus One – едно добро представяне

Прочети цялата новина

Свързани новини: