на днешния 8-ми март разбрах, че не само ние в екс-соц-а отдаваме чест на жените - дори Гугъл го призна, фб беше наводнен от коментари по темата на хора от всяка националност, всичко това не подмина и туитър (дай му на web 2.0 тема и гледай) на днешния 8-ми март Ани ...

-Кой е най-големият грях, по твое мнение? - попитал самодоволно свещеникът.
-Да смяташ другите за грешници - отвърнал Учителят.

Антъни де Мело "Една минута глупост"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Милен Радев, за бр. 10 на в-к СЕДЕМ

Седмица след гостуването на турския премиер Ердоган в Германия вълнението, което той предизвика с триумфалната си поява в Дюселдорфската конгресна зала продължава да люшка политици и граждани.

За втори път след 2008 година Ердоган се обръща към своите сънародници, живеещи в Германия пряко, провокативно, без да се съобразява с очакванията или притесненията на домакините в страната.

Дни преди голямото събитие Дюселдорф и околностите бяха покрити с плакати и билбордове с образа на благо усмихващия се Ердоган, протегнал бащинска десница. Придружени от поразителното съобщение на турски и на немски език, че пристига „Нашият министър-председател“…

Входните билети са разграбени от седмици в джамии, ислямски и землячески сдружения. В конгресната зала, превърната от донесените байраци в червено море с бели полумесеци и звезди се тълпят над 10 000 души. Представени са всички поколения – анадолски старци, забулени тетки с неустановена възраст, издокарани бизнесмени и модерно нагиздени млади девойчета. Внимателни немски журналисти правят сметката, че на всяка седалка организаторите от държавната агенция за живеещите в чужбина турци са положили точно преброени в съотношение 70 % на 20 % и 10 % турски, германски и европейски флагчета. Изказват се предположения, че такава е и желаната от Родината пропорция на бъдещата идентичност у представителите на турската общност.

Поразителното впечатление в началото е за сметка на перфектната професионална организация, на щедро излелите се за събитието средства. След появата и речта на Ердоган – вниманието е изместено от бурния ентусиазъм на публиката към посланията и акцентите, поставени от турския премиер.

За съдържанието на речта германската публика можа да се информира едва с известно закъснение, защото в залата отсъства какъвто и да е превод на немски. На въпросите на журналисти за симултанен превод организаторите със завидно самочувствие отговарят, че „интеграцията не е еднопосочна улица, трябва да се учи турски“…

Какво ще остане от близо двучасовите пламенно поднесени призиви и поучения на турския премиер към сънародниците му, които в Германия политическата коректност изисква да бъдат наричани „нашите съграждани с турски миграционен фон“? Най-шокиращ и поразил немските правителствени политици (с изключение на канцлера Меркел, която както в случая „Сарацин“ предпочете да се хлъзне по линията на най-малкото съпротивление и да гледа позитивно на нещата) в речта на Реджеп Ердоган бе настойчивият му призив към милионите сънародници, обитаващи Германия, да се интегрират, но да си останат турци. Заклинанията на традиционната турска идентичност, която трябвало да се запази при всички условия, прозвучаха като подигравка с догмите на интеграцията, проповядвана от „мултикултуралистите“ в Германия.

Ердоган повтори оценката си от Кьолн 2008 г., че „асимилацията“ била престъпление и заклейми някаква растяща ислямофобия („термин“, измислен от аятолах Хомейни за дискредитиране и задушаване на всяка критика към исляма) в Германия.

В Дюселдорф Ердоган отиде и крачка по-нататък: докато миналият път бе настоял за отваряне на турски гимназии в Германия, сега той призова „нека нашите деца учат немски език, но едва след като първо се научат на турски!“. Тук и политици и специалисти виждат най-опасният елемент в новата политика на Анкара. По този начин на практика се поставя рамката за учредяване на турско малцинство в Германия – в противовес на интеграционния модел, който досега е официална доктрина в страната.

Именно пълното непознаване на немски език при постъпване на децата в училище се смята за най-голямата пречка пред тяхното нормално образователно развитие. От най-ранна възраст, при отсъствие на навици и умение да се говори на немски в семействата на турските мигранти, децата се обричат на маргинална роля в учебния процес, затъват в комплекси и безперспективност, компенсирани с необичайна и шокираща немското общество агресивност. Сега, от най-авторитетно за турската общност в Германия място им се дава поръката да засилят турския елемент и да наблегнат на турския език при децата.

С възмущение на тази част от речта на Ердоган реагира коалиционният партньор на Ангела Меркел, външният министър Вестервеле от либералите, който настоя, че немският език е приоритетен. Политици от консервативните партии ХДС и ХСС с необичайна прямота оцениха думите на турския премиер като подстрекателство, като невиждано предизвикателство един чуждестранен министър председател да насъсква периодично своите сънародници срещу страната, в която живеят.

Прави впечатление странното съвпадение на позициите на германските левичарски интелектуалци с консервативния и авторитарен турски премиер: в Дюселдорф той предупреди за опасно разрастване на „ислямофобията“, определи я за престъпление срещу човечеството и я постави наравно с антисемитизма. Със същото от месеци се занимават водещи имена в културните отдели на германските масови медии. Те приписват предубеждения и ненавист към турците и към исляма на доказани демократи, на либерално мислещи и смело рискуващи благополучието си граждани като социоложката Неджла Келек, адвокатката Сейран Атеш, публицистите Хенрик М. Бродер и Аяан Хирси Али или оцелелия от Холокоста енергично борец за фундаменталните човешки права Ралф Джордано. И то само защото тези популярни личности си позволяват аргументирано да изтъкват дефицити и противоречия в исляма като политическа система и като ръководство за всекидневен живот с Конституцията на Германия.

Буди недоумение разочарованието и изненадата, с която някои в публичния живот тук реагират на Ердогановите инструкции към петимно поглъщащите думите му сънародници. Сблъсъкът на илюзорно лелеяни очаквания за някаква повишена отстъпчивост на Турция заради членството й в Евросъюза с грубата, възраждаща отомански традиции реалност, щеше да е комичен, ако зад него не се криеха тревожни симптоми на деформирани възприятия.

Стилът и тактиката на Ердоган ми напомниха повтарящата се и растяща от година на година арогантност на Путин, започнала с истеричните му нападки срещу Запада на Мюнхенската конференция за сигурност 2007 г. Принципът и в единия и в другия случай според мен е един: изпробване на примиренчеството и безропотната покорност на насрещната страна, на готовността й да преглътне в името на безоблачното днес поредната провокация, за да може идният път „жалоните“ да се преместят на следващия рубеж…

Питам се дали този път Ердоган не прекали и не подцени инстинктите за самосъхранение у германската общественост, колкото и тя да не намира адекватен израз в голяма част от политическата и медийно гласовита класа. Особено от Бавария се надига силен фронт на обезпокоено възмущение, а назначеният само няколко дни по-късно за нов вътрешен министър Ханс Петер Фридрих от ХДС констатира, че Ердоган е разкрил своите намерения да злоупотребява с милионите си сънародници в Германия в полза на турски интереси. Не случайно в първата си официална декларация след назначаването му за министър, Фридрих оспори заявлението на бундеспрезидента Вулф от миналото лято, че ислямът вече бил станал част от Германия. „Историята не ни дава основания да смятаме, че ислямът може да бъде част от Германия“, каза категорично новият министър Фридрих.

За формиращи се настроения сред германската общественост говори нарастващата от ден на ден интернет-активност на граждани, които се чувстват недостатъчно сериозно възприети и разбрани от утвърдените политически партии по комплекса от въпроси, свързани със злополучната интеграция на мюсюлманските мигранти. Текуща в момента анкета на онлайн изданието на в-к „Ди Велт“ с досега около 9 000 участници под заглавие „Смятате ли, че ислямът е част от Германия“ даде резултат от 88 на 12 % в полза на отрицателния отговор на въпроса. В друга анкета с над 9000 участници на въпроса „Да бъде ли приета Турция в ЕС“ 85 % отговарят с „не“, а 8 % с „да“.

Забелязвам също как все повече се утвърждава убеждението, че официална Турция се стреми да прилага чрез своята диаспора в Германия заложената в ислямската традиция още от Мохамед тактика на т.н. „такия“. Т.е. на скрито, подмолно, свързано със симулирана лоялност и готовност за интеграция проникване в локалните социални структури, на паралелно заемане на влиятелни позиции в научни, културни и медийни среди. Тук говоря за впечатления и настроения, които регистрирам все по-отчетливо в най-различни среди на германското общество. Прояви като обсъжданата едва ли спомагат за разсейване на такива опасения.

Интересно е дали и кога това ще установят и сериозните политически сили в Германия.

Какво би се случило, ако регистрацията на номер с надпис не струваше ненормалните 7000 лв., а много по-малко… И ако хората можеха да си избират номера. Ами стоенето в трафика щеше да е по-забавно и щяхме да научаваме по нещо за колегите-шофьори. Представете си, че видите например:

Веднага се сещате, че става въпрос за човек с опит, без значение дали в шофирането или просто за дядка, преживял Втората световна война. Или пък мернете:

Веднага ви става ясно, че става въпрос за IT специалист. Следователно, внимателно и без резки маневри. Или, да речем, видите розов автомобил и се чудите дали собственичката му е блондинка или брюнетка. Поглеждате номера и…

Аха!!! А онзи автомобил, на покрива на който има чаша кафе?! Защо да се учудваме, вижте му номера:Не знам дали ще има смелчага, който да си избере подобен номер, но той също изглежда супер:

А представяте ли си хлябът в кварталния магазин да се зарежда от камион с регистрационен номер TPOXATA, прясното мляко – от KPABATA, а колбасарят да идва с камионче MECOTO. Ако ви се наложи да ползвате хамалски услуги, те да пристигат с ТИР, носещ номер TOBAPEHE, електротехниците да пристигат с надпис KOHTAKT, а личната ви лекарка – с уникалния номер:

Да не говорим, че звездите също могат да си позволят подобни регистрационни табелки дори при сегашните цени от 7000 лв. Ванко-1 вече го направи с BAHKO1. Очаквам Христо Стоичков да си сложи номер KAMATA, Орхан Мурад – OPXAH, Димитър Рачков – PA4KOB, а Евгени Минчев – O6PATEH… За Милко Калайджиев също нямам съмнения кой номер би му прилягал най-много:

Ако все пак сте си купили автомобил и имате излишни 7000 лв., има няколко ограничения за тези номера:

• до 8 символа
• цифри и символи, които се срещат както в кирилската азбука, така и в латинската

Накратко, съвпадащите букви са: А, В, Е, К, М, Н, О, Р, С, Т, У, Х. За буквата „З“ може да се използва 3. Ако поради приликата добавим 4 за „Ч“ и 6 за „Б“, можем да получим над 13138 думи (толкова генерирах с една написана от мен за 5 минути програмка, използвайки речник с над 9 млн. словосъчетания). Списъкът не се побира нормално в публикацията, така че ето ви отделен линк:

Всички възможни VIP регистрационни номера с надпис

От тях избрах над 750 предложения, като умишлено махнах собствените имена, но хора като AHACTAC, AHTOH, AHHA, A3MAHOB, AHEBA и т. н. могат да се зарадват със страхотни табели. Пълният списък е във файла по-горе. А ето ги и избраните предложения:
АBАHC, АBАHТА, ABATAP, АB0АP, АBТ06А3А, АBТ06YC, АBТ0KPАТ, АBТ0MАТ, АBТ0P, АEP0HАBТ, А3, А30Т, АK0, АKP06АТ, АKТ, АKYPАТEH, АMА30HKА, АMYP, АHАMHE3А, АHАHАC, АHАC0H, АHАТEMА, АHАТ0M, АHТEHА, АHТPАKC, АHТPАKТ, АHYC, А0PТА, АPEHА, АPECТАHТ, АPMАТYPА, АPMEHKА, АP0MАТEH, АPCEH, АC, АCТMАТА, АCТP0H0M, АТ, АТАKА, АТEHТАТ, АТ0MEH, АХАТ, 6АBА4KА, 6АBEH, 6АHKEPА, 6АHKPYТ, 6E3YMEH, 6P0H3, 6YHKEPА, 6YHТАP, 6YHТ0BHА, BАKАHТHА, BАPBАP, BАPHА, BE3HАТА, BEK0BEH, BEKТ0PА, BEH03HА, BEH4АBKА, BEPEH, BEPMYТ, BEТEPАH, B3EТА, BKАMEHEH, BKАPBАM, BKYCHАТА, BMEHEHА, BMEТHАТ, BH0CEH, BHY4EТ0, BHY4KАТА, B0EHEH, B03А4, B03EH0Т0, B0Т, BPАТАP, BPА4KАТА, BPEMEHEH, BPEТEH0, BТ0PА, BТ0P0Т0, BТPEH4EH, EBEPECТ, EBHYХ, E3EPАТА, EKBАТ0PА, EK3АPХА, EKPАH, EKCТА3, EKCТPА, EKCТPАKТ, ECEHHА, ECEТPАТА, ECK0PТ, ECТEТА, ECТEТKА, ECТ0HKА, 3А6АBEH, 3А6PАBАH, 3А6PАBEH, 3АBАPEHА, 3АBАPKА, 3АBEТ, 3АEKА, 3АEKBАM, 3АEТ0, 3А3EMEH, 3АK0BАH, 3АK0HEH, 3АMА3АHА, 3АMECEH, 3АPА3АТА, 3АPА3EH, 3АCE4KА, 3АТB0P, 3АТB0PEH, 3А4EPBEH, 3BEP4EТ0, 3BY4EH, 3EMEMEP, 3ECТPАТА, 3EТK0, 3HАEM, 3HАMEТ0, 3HАТEH, 3HАТHАТА, 3HАХАPKА, 3HА4KАТА, 30HАТА, 30PАТА, 3YMEPА, KАBАPHА, KАBKА3KА, KА3АKА, KА3АPMА, KА3YC, KАKА, KАKА0, KАKB0, KАKТYC, KАMАPАТА, KАMАТА, KАM6АHKА, KАMEPАТА, KАMEPТ0H, KАMEPYH, KАHАP4E, KАH0H, KАHТ0HEP, KАP60HАТ, KАPEТАТА, KАPHА4E, KАPH06АТ, KАP0Т0, KАPТАТА, KАPТEPА, KАPТE4АP, KАPТ0HА, KАCА, KАCEТА, KАCKАТА, KАCKEТА, KАCТАТА, KАТАPАMА, KАТEPА, KАТEPА4, KАТEТА, KАТPАHА, KАТYHАP, KАY3АТА, KАY4YK, KА4АMАKА, KА4ECТB0, KBАHТ0BА, KBАPТEТА, KBАCEHА, KBECТ0PА, KB0ТАТА, KEKАB0Т0, KEPBАHА, KECТEHА, KECТEH0B, KE4, KMEТА, KMEТCKА, K03АP4E, K03АТА, K0KEТKА, K0K0HАТА, K0K0C0B, K0MАPА, K0MEHТАP, K0MEТАТА, K0MYHАТА, K0H, K0HKYPC, K0HCEPBА, K0HТАKТ, K0HТE, K0HТEKCТ, K0HТPАCТ, K0HТPАТА, K0HТY3EH, K0HYCА, K0H4EТ0, K0PАBАТА, K0PEKТEH, K0PEKТ0P, K0PEMА, K0PEH4E, K0P0HАТА, K0PCАP, K0PCEТ, K0CАТА, K0CА4KА, K0CBEH, K0CMАТ, K0CM0CА, K0CТ, K0ТАPАKА, K0ТBАТА, K0ТEТАТА, K0ТEТ0, K0ТKАТА, KPАBАP, KPАBАТА, KPАKАТА, KPАHА, KPАHТАТА, KPАC0ТА, KPАCТАТА, KPАТEPА, KPEBАТ, KPEM, KPEMАBА, KP0C, KP0ТKАТА, KCEH0H, KCEH0HА, KCEP0KCА, KY6АТYPА, KYKАТА, KYKEPА, KYK0Т0, KYKYPY3А, KYM0BEТE, KYP0PТEH, KYPCАHТА, KY4EТ0, KY4KАТА, MАECТP0, MА3А4А, MА3EH, MА3YТА, MАKАKА, MАKАPАТА, MАKEТА, MАMА, MАMYТА, MАHEBPEH, MАHEKEH, MАHEPKА, MАHHАТА, MАH0CАHА, MАHТАТА, MАHТPАТА, MАPАТ0H, MАPKАТА, MАPKEPА, MАPKY4А, MАPC, MАCА, MАCKАPА, MАCKАТА, MАC0HCKА, MАCYPА, MАТKАТА, MАТ0BАТА, MАТPАKА, MАТP0CА, MА4KАM, MА4ТАТА, ME3EТ0, MEKАТА, MEK0ТАТА, MEM6PАHА, MEM0АP, MEHТАТА, MEHТ0BKА, MEHТ0PА, MEHYEТ, MEPАK, MEP30CТ, MECАPKА, MECА4А, MECECТ, MECE4KА, MEC0Т0, MECТEHE, MEТАH, MEТE0PА, MEТPECА, MEТP0H0M, MEТP0Т0, MEХАHАТА, MEХYPА, ME4KА, ME40KА, ME4ТАТА, M0KEТА, M0KPАТА, M0MАТА, M0MEHТEH, M0M4EТ0, M0HАK0, M0HАPХА, M0HАХА, M0HEТАТА, M0HТАHА, M0HYMEHТ, M0PАBАТА, M0PEТ0, M0PK0BА, M0PM0HА, M0PCKАТА, M0CKBА, M0CТА, M0CТPА, M0Т0P, M0Т0PEH, MPАBKАТА, MPАM0PEH, MYCАKАТА, MYCKEТА, MYCKYC, MYCТАKА, MYТPАТА, MYХАТА, HА60PА, HАBАKCАХ, HАEMEH, HАEТАТА, HА3АEM, HАKА3АH, HАKА3BАM, HАKА3YEM, HАKBАCEH, HАK0BАHА, HАMА3АХ, HАMА4KАH, HАMEKBАM, HАMECEHА, HАM0ТАH, HАMPА3EH, HАHKАM, HА0CТPEH, HАPАHEHА, HАPАCHАХ, HАP04EH, HАC0KАТА, HАCТАHEH, HАCТP0EH, HАТАM, HАТ04EHА, HАYKА, HАY4EHА, HАХ0KАHА, HАХPАHEH, HА4EPHEH, HА4YKАHА, HА4YKBАM, HE6ECEH, HE6ECHА, HEBEPEH, HEBECТА, HEB0EHEH, HEBP03А, HE3АEТА, HE3EMHА, HE3HАEH, HEKАHEH, HEKТАP, HEM0ТEH, HEMCKА, HEHАY4EH, HEPBEH, HEPB03EH, HECECEPА, HECMEТHА, HECPEТEH, HEYBEPEH, HEYMEPEH, HEYM0PEH, HEYТP0HА, HEХАEH, HE4АKАHА, HE4ECТEH, HE4YBАH, H0BА, H0BАТ0P, H0MEP, H0CА4KА, H0ТАТА, 06BEТPEH, 06EKТ, 06EMEH, 06EPТ0HА, 06ECEH, 06EТ0BАH, 0630PА, 06K0BАH, 06H0BEH, 060P0ТEH, 06PА3, 06PАТEH, 06PE4EH, 06CE6EHА, 06Y4EH, 0B4АPKА, 0B4АP4E, 03BEPEH, 03BY4EHA, 03HА4EH, 030H, 030HАТ0P, 030PBАM, 0K, 0KАCТPEH, 0KА4BАHE, 0KEАHCKА, 0K0, 0K0BАBАM, 0K0K0PEH, 0K0CMEH, 0KPАCKА, 0KТАBАТА, 0MА3BАM, 0MА4KАHА, 0MEKBАM, 0PАТ0PKА, 0PEХА, 0PEХ4EТ0, 0PHАMEHТ, 0PHАТА, 0PТАKА, 0CА, 0CАKАТEH, 0CАHKА, 0CBEТEHА, 0CEMEHEH, 0CEMТE, 0CM03АТА, 0CM0KPАK, 0CH0BА, 0CТАBEHА, 0CТАBKА, 0CТАHАХ, 0CТPАТА, 0CТP0BА, 0Т60PА, 0Т6PАHА, 0ТBАPАТА, 0ТBEPТKА, 0ТBEТEH, 0ТB0PEHА, 0ТB0PK0, 0ТBPАТEH, 0Т3BYK, 0ТKАPBАM, 0ТKА4EHА, 0ТKP0BEH, 0ТKP0EH, 0ТMEHEHА, 0ТM0PА, 0ТHECEHА, 0ТHEТА, 0Т0MАHKА, 0ТPE3BEH, 0ТP0BHА, 0ТCK0P0, 0ТCPАMBА, 0ХPАHАТА, 0ХPАHEHА, 04АKBАHА, 04АP0BАM, 040BE4EH, PА36PАHА, PА3BАPEH, PА3BPАТ, PА3KАPBА, PА3MА3АH, PА3MEHHА, PА3MEPА, PА3H0C, PА3PEBАH, PА3PECАH, PА3ТB0PА, PА3YMEH, PАK, PАMА3АH, PАMKАТА, PАM0Т0, PАHАТА, PАHEHАТА, PАC0B, PАХАТ, PEАKТ0PА, PEBEPА, PEBEPАHC, PEBH0CТ, PEBHYBАM, PE3А4KА, PE3EPBHА, PEKАТА, PEKТ0PА, PEM0HТEH, PEHECАHC, PEH0ME, PEHТАТА, PECТ0Т0, PECYPC, PEХАBАТА, P03АТА, P03EТKА, P030BАТА, P0MАHC, P0ТАТА, PYHТАBА, PYCАТА, PYCE, PYCHАKА, PYC0K0CА, CАKАP, CАKАТАТА, CАM0BАP, CАM03BАH, CАM0K0B, CАM0ТEH, CАPKА3MА, CАPMАТА, CАТАHАТА, CА4MАТА, CBАK0, CBАPEH, CBАТ6АТА, CBАТ6EH, CBАТ0BE, CBECТEH, CBEТАТА, CBEТEHА, CBEТ0BEH, CBPАKАТА, CEBEPEH, CE30HHА, CEKPEТАP, CEKPEТEH, CEKC, CEKТАТА, CEKТ0P, CEMEEH, CEMEТ0, CEMKАТА, CEHАТ0PА, CEPCEMА, CEPYMА, CECТPАТА, CEТEPА, CKАPАHА, CKАPАТА, CKАТАBАH, CKАYТCKА, CK0BАBАM, CK0K0BE, CK0P0CТ, CK0CEH, CKP0MEH, CMА3АHА, CMА4KАHА, CMEHEHА, CMECEHА, CM0ТАH, CMYТ, CHECEHА, C06CТBEH, C0BАТА, C0KАKА, C0M, C0C0BEТE, CPА3EHА, CPАMH0, CPE6P0, CPE6P0Т0, CPECАH, CP04НА, CТАBАM, CТАPА, CТАPEEM, CТАP0Т0, CТАPТ, CТАP4EТ0, CТАТYCА, CТА4KАТА, CТEHАТА, CТ0KАТА, CТ0MАHEH, CТ0MАХА, CТ0MHАТА, CТ0ТАKА, CТ0ТАPKА, CТ0ТEH, CТPАHАТА, CТPАHEH, CТPАCТEH, CТPАХ0BE, CТPEMEТ0, CТPEC, CТPECHАТ, CТP0EH, CТPYBАM, CYEBEPEH, CYEТEH, CYEТHАТА, CYMАТА, CYMАТ0ХА, CYPBАKАP, CYP0BА, CYCАMKА, CYТEPEHА, CYХАPА, CYХ0Т0, CХBАHАТА, CХEMАТА, ТА6Y, ТАBАHА, ТАEH, ТАKCYBАM, ТАKТ, ТАHK, ТАHKEPА, ТАPАТ0P, ТАPТ0PА, ТАТАPKА, ТАТK0Т0, ТB0EТ0, ТEKCТ, ТEMEPYТ, ТEHEKEТ0, ТEH3YХА, ТEH0PА, ТE0PEMА, ТEPАK0ТА, ТEPАCАТА, ТEPEH, ТEPM0CА, ТEP0P, ТEPCEHE, ТECH0ТА, ТECТ, ТECТBАH0, ТECТ0BА, ТEТАHYC, ТEТEBEH, Т0BАPА4А, Т0BАPEHE, Т0ECТ, Т0KАТА, Т0H, Т0P6АТА, Т0PТАТА, Т04KАТА, Т04H0CТ, ТPАBEPCА, ТPАBMАТА, ТPАKАM, ТPАKТ0P, ТPАMBАEH, ТPАCEТ0, ТPАYPEH, ТPEBАТА, ТPE3BEH, ТPECKАB, ТPECKАТА, ТPECHАТ, ТPECHАТА, ТPEТАТА, ТP0EH, ТP0MАBА, ТP0H, ТP0CK0ТА, ТP0CHАТА, ТP0Т0АPА, ТP0ХАТА, ТPYC, ТY3АP, ТY3EMKА, ТYM0PА, ТYPHEТ0, ТYТKАBА, YBEH4АHА, YBEХHАХ, YKPАCАТА, YKPАCEHА, YKP0ТEHА, YMEH, YMEPEH, YM0PАТА, YHECEHА, YPBАТА, YCB0EHА, YCEТ, YCK0PEH0, YCТHАТА, YCТPEMEH, YCYKАHА, Y4E6EH, Y4EH, ХАBАHCKА, ХА3АPТEH, ХА3HАТА, ХАKEPA, ХАM6АPА, ХАH0BEТE, ХА0C, ХАPАKТEP, ХАPEM, ХАPECАHА, ХАPMАHА, ХАPH0, ХАP4А, ХАP4EХME, ХАCK0B0, ХАCТАPА, ХBАHАТА, ХBАHEТE, ХEKТАP, Х0H0PАPА, Х0PM0HА, Х0PCKАТА, ХPА6P0CТ, ХPАM, ХPАCТ4E, ХPА4KАТА, ХPEMАB, ХP0M, ХY6АBАТА, ХYPKАТА, 4АP0BEH, 4EPB0Т0, 4EPHАТА, 4EPH0K0C, 4EPH00KА, 4EPТАТА, 4ECТEH, 4EТB0PKА, 40BE4EH, 40BE4EТА, 40BKАТА, 40P6АТА, 4YBCТBEH, 4YKАM, 4YK, 4YMА, 4YТ0BEH, 4Y4YP4E

Между другото, алтернатива на 7000-те лева може и да е един сайт (от който генерирах изображенията по-горе), където можете да си направите (неофициален) регистрационен номер по избор, при това без да сте ограничени от символи на кирилица или латиница – www.vipnumber.net. Вече два пъти поръчвах от тях и съм много доволен от качеството на услугата и най-вече от отношението.

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 02.12.2009 -- Камери, които засичат номера (6)
• 10.09.2010 -- Внимание! Само за развлечение! (3)
• 07.01.2011 -- Как да изберем годежен пръстен с диамант (6)
• 17.11.2010 -- Шофирането в София – Survival Guide в 10 съвета! (18)
• 05.11.2007 -- Английското "БДЖ" :) (8)
• 21.02.2011 -- Две WC анкети (0)
• 11.02.2011 -- Детски столчета за автомобил: сравнителен тест на над 120 модела! (23)
• 10.01.2011 -- Генезис (Inception) (3)
• 16.12.2010 -- Официални празници 2011 (7)
• 04.12.2010 -- Ефектът на пеперудата (2)
• 03.11.2010 -- Най-добрите (и най-лошите) зимни гуми според ADAC (17)
• 12.09.2010 -- Коя кола излиза най-евтино (29)
• 07.09.2010 -- Sales!!! (4)
• 08.07.2010 -- Виртуалният офис на КАТ (8)
• 02.06.2010 -- Продава се: матрак Tempur за Вашата любима играчка! (6)
• 15.05.2010 -- G. M. Dimitrov Blvd. – Numero Uno! (4)
• 12.03.2010 -- Топ 10 на най-добрите летни гуми според ADAC (8)
• 18.01.2010 -- Понякога… (4)
• 14.01.2010 -- FML – Да си таковам живота! (4)
• 08.12.2009 -- Новата ни автолюбов – Citroën C3 Visiodrive (8)

 

Черната Златка си плаща, за да пишат за нея, а Русата не, кара го на скандали с Алисия. Сега щяла да се кротва и да се захване с организиране на сватби…

Знаех си, мамка им. Винаги съм знаел: у нас онкоболните не умират от рак. Болните са систематично и съзнателно изтребвани от здравната системата и от нейните наемници – чиновници и лекари.

Наемниците гледат близките ви в очите – и ги убиват. Всеки ден, по осем часа на ден.

Е, това излезе и в одита на Сметната палата. Лекарства няма и хора мрат, защото:

а/ има съзнателен хаос в търговете за лекарства
б/ не работи информационна система, за която са платени 2 милиона лева
в/ няма критерии за списък на чакащи пациенти
г/ всяка година с парите за лекарства са правени ремонти и плащани бонуси на чиновниците
д/ системата на (с извинение) здравето съзнателно саботира всички усилия за нормалното си управление в интерес на болните.

От вчера една цвета вълна е обхванала София, която може да се сравнява само с предпетнадесети Септември истериите. Но защо, би се зачудил някой, навсякъде ще има наръчи отрязани цветя, при положение, че 15 Септември вече мина, а абутириентските балове още не са наближили, а Свети Валентин мина и замина?

О, благодаря за въпроса, неизвестен, но удобно поддържащ целта на този текст любопитко.
Разбирате ли, днес е осми Март, което Е Много Важен Ден. Днес е международният ден на Жената (с главно „Ж“). Съответно, навсякъде се продават неща, които биха се Харесали на Жените, за техните приятели да им купуват. Или колеги. Или познати. Абе важното е да бъдфат от мъжки пол и да ги подаряват на тези от женски пол.
А жените обичат цветя и шоколади.
Това е Вярно, защото го казаха и по телевизията! И репортерката беше жена и твърдеше, че обича цветя и бонбони, значи това е вярно за всички жени!!
Логиката е необорима!!!

Пред офиса ми имаше сергия, които раздават на влизащите дами (само и единствено дами!) чашки с някаква кашкава гадост на Нестле, която е много полезна за желаещите да поддържат крехка талия (още нещо, което всички жени обичат и искат да правят… да бъдат слаби!!!) и по едно цветенце, за разкош. Защото Е Осми Март!!!!

Като всяка жена, ме гложди един много сериозен въпрос.
Защо идеята, че да бъдем „уважени“ за чутовното упражнение да бъдем жени, това се свежда до купуване на неудобни, непотребни вещи или на умиращи стръкове?
Вчера получих ето този линк  в пощенската си кутия на шега.
После получих още 4 в същия стил в официалната си спамърска кутия.

Бях изключителн очарована. Предлагаха ми отстъпка, за да:
1. Сложа силикон в устните и гърдите си (защото независимо как изглеждам, естествено е, че няма да се харесвам и ще искам да си сложа изкуствени вещества в тялото).
2. Процедури за изглаждане на бръчки/слагане на ботокс. (Няма значение, че съм на 22, манията по „младежкото излъчване“, както се бе изразил автора на имейла, явно тресе всички възрасти по всяко време. Интересно ми е дали идеалът няма да стане да изглеждаме като новородени, както е тръгнал.)
3. Вагинопластика!  Или по-точно Дизайнерска вагинопластика!! (И то не просто за осми Март, не, това е цял месец посветен на жената! Какъв по-добър начин да отпразнувам това, да бъда жена, от това да отида да ми отрежат разни части или да „върнат биологичния часовник на вагината ми“. Защото както знаем, същността на женствеността е дълбока самоомраза към външния вид и желанието за постоянно подмладяване. Ъхъ. Точно така.

Аз харесвам пола си.
Чувствам се добре в кожата си и се харесвам.
Този „празник“ би бил много повече празник за жената, ако не беше просто повърхностно и трескаво продаване на социално обусловени интереси на жените, а не реалните им интереси.
Не, не искам да ми подаряват цветя за празника, предпочитам рутер, например.
Не, не искам ваучер за „елегантни вечерни рокли“. Няма да откажа ваузчер за туристическо обурудване обаче.

Вместо да подаряваме безсмислени бижута (защото след цветята и шоколадите, това е най-разпространения подарък за жени. Нищо не казва „обичам те“ както поредната дрънкулка.

Нека, когато говорим за жените и коментираме, да споменем труда, който нашите майки и баби са влагали в семействата си и невъзможните изисквания към тях. Същите, които и днес ги има.
На трети Март всички националисти със сълзи в очите поименно споменахава герои от войните… само дето никой не си направи да спомене героИНИТЕ от войните, все едно ги е нямало. Което не отговаря на истината. Нека споменем двойната смяна, първо на работа, после вкъщи и как въртенето на семейството и домакинството още се смята за основно женска работа. Особено пък извън София, по малките градове и селата. Нека споменем и зачешем темата за проблемите със заплащането, сексуалното насилие и престъпления. Нека коментираме родителството… родителски права, осиновявания, сексуалната култура (или по-скоро липсата й), бременност, семейства, майчинство, бащинство.

Нека де факто споменем нещо, свързано с реалността на живота, който водят жените, а спрем да се прехласваме по шоколадови обувки и джунджурии, които ще свършат в кофата до няколко дни.
Защото този празник на жената, според мен изобщо не обръща внимание на жената. Не, то обръща внимание единствено и само на консумеризма, тотално игнорирайки всички тези теми и проблеми, за които по принцип на никой не сму се слуша и няма време през останалата част от годината.
Или просто да спрем да празнуваме осми Март.
Защото аз не виждам осми Март да се различава с каквото и да е от 14ти Февруати или който и да е от другите възвеличани празници, които све свеждат до елментарен псевдожест, че се обръща внимание на дадена група хора.

Да не споменаваме как ми е писнало и на туристически обувки да слушам какви крехки и нежни цветенца са жените и как върха на живота ни е да имаме бебе. И да се оженим, естествено.
Това, просто не отговаря на истината и ми втръсна от тъпата дихотомия и още по-тъпата репортерка, която реши, че трябва да пита една жена „но не се ли притеснявате, че с това ваше посвещаване на кариерата няма да ви остане да си родите детенце“, все едно ако пропусне да се размножи, директно си е пропиляла живота.

 За пореден път го казвам.
ЖЕНИТЕ НЕ СПОДЕЛЯМЕ КОШЕРЕН РАЗУМ! Желанията, ни, интересите ни, страховете ни и всичко останало, се различават, защото полът ни не ни первръща във взаимозаменяеми идентични същества с несъщесъвуващи личности.

Filed under: аз/Еneya, бръмчащи мисли Tagged: жени, женственост, консумеризъм, майчинство, осми март, празник, празници, проблеми, родителство, стереотипи

За 8-ми Март (българският ден на майката), реших да подготвя класация с най-хубавите и трогателни приказки за майки. Оказа се обаче, че по-скоро трябва да направя списък с тези, в които се говори за липсата на мама. Позачудих се защо е така всъщност, но нали децата учат чрез приказките, а липсата на майка и появата на ужасната мащеха ясно показват на тях, мъничките, защо е важна тъкмо мама.

Затова класацията ми ще е странна, нестандартна, но се надявам да ви припомни какво означава „майка”:

За 8-ми Март (българският ден на майката), реших да подготвя класация с най-хубавите и трогателни приказки за майки. Оказа се обаче, че по-скоро трябва да направя списък с тези, в които се говори за липсата на мама. Позачудих се защо е така всъщност, но нали децата учат чрез приказките, а липсата на майка и появата на ужасната мащеха ясно показват на тях, мъничките, защо е важна тъкмо мама.

Затова класацията ми ще е странна, нестандартна, но се надявам да ви припомни какво означава „майка”:

Отсега предупреждавам: това е един от ония Friday Bragging постове, които всички мразят. Но мисля, че събитието ще е интересно, а лекторите са повече от готини. #100 е семинар, който ще представи различни гледни точки за маркетинга в социалните медии и ще събере доста шарена селекция от специалисти по онлайн маркетинг с цел дискутиране на “горещите теми” на дигиталната среда. Уверявам ви, аз попаднах в тази селекция напълно случайно

Ако често проверявате онлайн пространството за интересни уебинари, то със сигурност името Markedu ви говори нещо. Компанията се занимава с организиране на онлайн семинари и тренинги за маркетинг-специалисти. Фокусът им е насочен предимно към новите медии, а големият плюс е, че повечето уебинари са безплатни. Основен лектор на Markedu е Майкъл Лийндер, с когото се запознах на семинара му в София (впечатления от него можете да прочетете тук и тук).

Та преди няколко седмици получих покана да участвам като лектор на юбилейния стотен уебинар на Markedu, който ще се проведе на 11 април. Идеята включва привличането на маркетолози, които се занимават активно със социални медии и имат какво да разкажат за дигиталния маркетинг. За да бъде семинарът наистина разнообразен, бяха поканени практици от различни страни, като картата ще е доста шарена: Европа, САЩ, Сингапур, Австралия, Египет, Саудитска Арабия. Целта е да се включат колкото може повече различни гледни точки към социалните медии и да се представи голяма колекция от добри практики, използвани в отделните региони. Програмата тече през целия ден като откриването е в 11:15 българско време, а закриването – в 19:15. Можете да видите пълния списък с участниците и техните теми на страницата на уебинара, като за някой теми все още няма напълно сигурен говорител.

Аз ще говоря за блоговете и тяхната роля в маркетинг микса. Няма да издавам по-точно съдържанието – до голяма степен защото презентацията ми още не е готова Но ще споделя някои интересни неща от опит и наблюдения. Надявам се да ви “видя” там.

Още по темата:

1. Специалист по социални медии – намери го!
2. Модното не ти отива!
3. Уроци по социални медии

Струва си раното ставане в утрини, като тази.

Корупция и журналистика 8 Март 2011 Йордан Матеев, Иван Бакалов В България често се чуват мнения, че журналистите са корумпирани. (Точно както се чува и за представителите на всяка друга професия – съдии, митничари, политици, държавни служители, лекари, полицаи и т.н.). Оставям настрана проблема с генерализираните твърдения и се връщам на журналистите. Защо в условията [...]

Продължаваме с разходката на Юрий из Рим. Започнахме пътуването си фонтана ди Треви и „мола“ на Траян, бяхе в крепостта Сан Анджело и Ватиканските музеи, минахме от площад Навона към Испанските стъпала, обиколихме Колизеума, минахме из хълма Палатин, а за последно започнахме с обиколка на Римския Форум. Днес ще приключим обиколката на Римския Форум, а така също и с този прекрасен пътепис на Юрий. Приятно четене:

Рим – пътуване из древността

девета част:

Римският Форум – продължение

По-нататък стигнах до рехавите останки от

базилика Юлия

Започната от Цезар и довършена от Октавиан, тази публична сграда е изпълнявала доста разнообразни функции в началото на І век. Тук са се провеждали открити съдебни процеси, на които всеки гражданин на Рим можел да присъства. В нея са се помещавали и някои органи на властта. Противно на всяка наша съвременна логика в базиликата са съществували и голям брой магазини, предлагащи стоки от различните краища на обширната империя. Явно сградата е била нещо средно между днешен пазар, съдебна палата и министерски съвет :) На стъпалата ѝ отпред обикновено висели множество римляни, кой очаквайки съдебно дело, кой опитвайки се да се добере до някой магистрат, кой просто убиващ времето си. Явно чакането е било голямо или кибиците не са били никак малко, щом като по някои от стъпалата са издялани разни таблетни игри, които помагали на римляните да убиват скуката.

Разчертаното на камъка явно е играта, за която Овидий споменава още преди две хилядолетия: „И предпазливо в играта “Разбойници” нека играе, където противника два, сблъскват пионка една, войнът попаднал в беда, без другаря когато воюва, гдето в обратния път бяга врагът му назад.” [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Все още никой наш съвременник не е разгадал, как точно се играе играта „Разбойници”, но щом древните кибици са си дали зора да я издялкат върху обществените стъпала, може и да е била интересна...

Колоната на византийския император Фока

пък е последното нещо построено на Римския форум. Нищо, че след неговото управление, римляните махат неговата статуя на върха и. Не са се обичали още оттогава Изтокът и Западът...

След поставянето на колоната мястото започва все повече да запустява, за да се превърне през средните векове в обикновено пасище за добитък. Така свършват великите империи. Сред добитъка и неграмотните пастири... Доста време след това, в началото на 17-ти век художникът Cornelis van Poelenburgh вижда мястото така:

Виа Сакра пък завършва по принцип с Арката на император Септимий Север. В случая обаче завършваше с един павилион

! Воден от нездраво любопитство успях да надникна вътре,  и мернах, че тук отново са започнати разкопки. На това място още от царско време се е събирало римското Народно събрание и явно земята има какво още да разкрие. Не, че наоколо, където и да копнеш, няма да се покаже нещо адски древно :)

Зад павилиона можах да зърна арката  и естествено я щракнах с фотоапарата, макар и от прекалено близък план. Императорът все  пак е успял да намери място във вече нагъчкания от сгради Римски Форум, за да постави

арката си в чест на победите му срещу партите.

Тук е заседавал Римският Сенат, първообразът на всички Горни Камари в света.

Стърчащите осем йонийски колони са единственото останало от

храмът на Сатурн,

чиято първа сграда е стърчала тук още преди 2500 години. Това, което може да се види днес са останките от наново построения храм в края на 3 век. Тук обикновено се давало началото на т. нар. празник Сатурналии, може би най-обичаният от тогавашните римляни, когато цялото население се е веселяло по улиците и хората си разменяли подаръци. Може би заради това, по късно през вече настъпилата християнска епоха, папа Юлий І, като видял, че езическият празник е неизкореним сред народа, го заместил с Рождество Христово. Така двата празника постепенно се припокрили, докато един ден Сатурналиите направо били забранени. А веселбите и разменянето на подаръци останали до ден днешен.

Докато си разглеждах спокойно околността,

някакъв чичка започна да вика колкото му глас държи: “No sex, no sex, no sex”...

Добре де, рекох си, подразнен от настоятелното му крещене. Разбрахме, че няма секс! Можеш вече да млъкнеш! Явно и на други посетители им бяха минали подобни мисли, защото много от тях се спряха, гледайки го втренчено. После, когато наближих викащия, се оказа, че той викал: “No access”, но изговаряйки английските думи по един типично италиански начин, от който нищо не можеш да разбереш. Беше един от служителите на Форума, който се опитваше да съобщи на посетителите, че достъпът до открития музей е вече прекратен и с една дума, че ще метат, както казваме ние, българите. Наближаваше залез слънце, а това е времето, когато затварят Римския форум за посетители. Изкакачих стръмните стъпала към изхода с тежест, но не в краката, а в душата. Времето отново не ми беше стигнало. Този път обаче нямаше да имам възможност за наваксване на другия ден. Горе отправих последен поглед назад към мястото, откъдето е тръгнала нашата така  разноцветна Европейска цивилизация.

И тогава видях форумът не такъв, какъвто е в наши дни –безмълвен, загадъчен и малко тъжен.  Пропътувах към миналото две хилядолетия и се оказах на същото място, когато то е било изпълнено с живот, глъч и един универсалистичен дух покоряващ целия ни свят и до днес.

Arrivederci Roma! Аз отново ще се върна... защото знам, че все още някои пътища водят към теб. ...

П.П. За огромно мое съжаление за пет дни успях да посетя може би една хилядна част от забележителностите в Рим и само половината от местата, които предварително си бях определил. Но някак успокояващо ми действаше мисълта, че всъщност италианската столица е само на час самолетен път от мястото, където живея. За разлика от древността, когато от Тракия до Рим се е пътувало три-четири седмици и то в дрънчаща по каменния път конска кола, която може да докара на пътника си само придобит тремор. Поляхме обилно последната си вечер с италианско червено вино (което никак не е по-хубаво от нашето), поспахме няколко часа и на другия ден рано сутринта поехме към летището. Нататък не ми се разправя... ..............

П.П.П. Туристически съвети, за онези, които за първи път отиват във Вечния град.

Те се базират на моя опит и на изживяванията на мои познати, посещавали Рим с туристически цели:

• Ако сте решили да отидете в Рим и да посещавате музеи, а не магазини, ползвайте туристическата карта Roma Pass. Тя ви дава тридневна възможност за неограничено ползване на публичния транспорт и безплатен достъп до първите два музея или платени археологически обекти, които посетите Дава ви отстъпка в цената на билета и във всеки следващ музей или платено място. (За Ватикана, съвсем естествено картата не важи). Освен това няма да чакате на досадните опашки пред Колизея и разни други места, защото минавате през отделен вход. Посещенията на Колизея, Палатинския хълм и Римският форум се броят за едно с Рома Пас...  или пък, ако сте без карта, а с обикновен билет –с него може да посетите и трите места. За да не чакате пред Колизеума идете на входа на Палатинския хълм и си купете билет от там. Разгледайте Палатин и Римския форум и чак след това идете в Колизеума. Това е другият начин да си спестите чакането.
• Ползвайте метрото. И да походите малко до най-близката метростанция и после до обекта на вашето посещение, това ще ви спести повече време отколкото, ако ползвате наземния транспорт с всичките негови делнични задръствания.
• Ако наистина искате да разгледате, колкото се може повече забележителности, отделяйки им необходимото време, за нищо на света не посещавайте Рим по време на католическия Великден. Ще си пропилеете времето в чакане по опашки и обкръжени от невиждани тълпи.
• В Рим има ресторанти, където могат да ви отрежат главите, но има и достатъчно уютни и доволни места, където можете да хапнете на спокойствие и сред добра атмосфера на почти софийски цени. Търсете малките улички.
• За нищо на света не пробвайте италианска бира :) Не пасва някак на българския вкус. Поне на моя.
• Виното го бива, стига да е на цена над 20 евро за шише. И то от супермаркет или бакалия.
• Не се притеснявайте, ако в менюто видите, че пиците са „бедни на асортимент”. Не знам как ги правят, но са достатъчно вкусни, дори да са само с домати, колбас и подправки.
• Около по известните места, като Колизеума, площад Навона или Партенона заведенията са доста скъпи. Ако обаче си размърдате задника до някоя малка уличка наоколо може и да консумирате същото на два-три пъти по-ниска цена. На цените изложени пред заведението на големи табели прибавяйте винаги 10, 15 или 20%, защото италианците имат отвратителния навик да не прибавят процентът за сервиз там. Особено на площад Навона. Разбира се, ако искате да си платите за гледката пред вас, това е друг въпрос. И това си заслужава.
• Италианците по принцип са усмихнат народ, но това нека да не ви прави неприятно впечатление :) По манталитет са много близки до българите. Когато гледаш италианец, все едно виждаш българин, но след като нашият е употребил 200 грама твърд алкохол. Е, с изключение на северните части на страната, където по скоро приличат на германските народи. Но пък Рим, макар и по средата между Севера и Юга, е пълен с преселници от долната част на Ботуша и си е един типично южен град, където животът се приема по-скоро като едно безкрайно удоволствие, отколкото като борба за оцеляване. Прищълците от Юга обикновено се съсредоточават около големите туристически обекти, където продават дребни сувенири, които, ако искате да отбиете номера пред близките, можете и да си купите :) Все пак внимавайте! Там има и засилено присъствие на ловки джебчии и ако не се оглеждате добре, може и да олекнете.
• Ако някой италианец се обърне към съпругата ви с “bella” (красавице), хич не му се връзвайте, те така говорят на всички красиви жени :)
• Научете предварително няколко десетки основни италиански думи, защото там нито сервитьорите, нито полицаите, нито дори обикновените служители в музеите, да не говорим за продавачите не са се си дали зора да научат английските им еквиваленти. Уж туристическа страна, ама... Май арабите в Египет поназнайват английския повече.
• Ако искате спането да ви излезе по-тънко посетете Рим преди Великден или след октомври. Климатът е достатъчно мек и в средата на март, когато ние бяхме там, беше идеален. Е, стига котка да не ви мине път и да не вали. Можете да отидете в Рим и през август, когато е евтино, но пък съм чувал, че жегите тогава са непоносими, пък и доста обществени обекти не работят.

Това се сещам засега... И благодаря, че стигнахте до тук. Край Автор: Юрий Александров Още пътеписи от близки места:

1. Рим – пътуване из древността (8): Римският Форум
2. Рим – пътуване из древността (7): Около хълма Палатин
3. Рим – пътуване из древността (6): Към Колизеума
4. Рим – пътуване из древността (5): От площад Навона до Испанските стъпала
5. Рим – пътуване из древността (1)
6. Рим – пътуване из древността (2)
7. Рим – пътуване из древността (3)
8. Съвети за пътуване: Белград
9. Рим – пътуване из древността (4): Ватиканските музеи
10. Америка: съвети за пътуване и почивка в Щатите
11. Съвети за пътуване до Виетнам
12. Барселона – съвети за пътуване

Продукти:
1/2 патица
1 глава зрял лук
1 морков
1/2ч.ч. доматен сок
5- 6 сухи корени магданоз
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
1ч.л. майорана
1с.л. краве масло
2- 3 зърна бахар

Приготвяне:
Месото се измива. Слага се в дълбока тенджера. Налива се 1, 5лт вода. Похлупва се и се слага за варене на включен котлон. Когато кипне водата се отхлупва. Обира се кървавата пяна изплувала на повърхността. Лукът се бели, измива и срязва на 4. Чушката се почиства, измива и реже на 2. Морковът се бели и стърже на ренде. Сухите корени магданоз се измиват. В тенджерата се пускат подготвените зеленчуци и доматен сок. Поръсва се 1ч.л. сол. Пускат се 2- 3 зърна бахар. Похлупва се и се оставя да се вари на кротък огън 80 минути. После месото се изважда. Нарязва се на дребно. Слага се в овално плато. Полива се с разтопено краве масло. Поръсва се с червен пипер, сол и майорана. В купички за супа се слага от бульона. Поднася се топъл. В средата на масата се поставя панер със сухар. Поднася се аранжираното месо и чинийка с нарязан кръгчета лимон. Всеки си слага в бульона по кръг лимон, надребнено месо и сухар.

Честит празник на всички жени и майки! Това е нашият подарък за вас:) Букет цветя, направен от тишу...

Честит празник на всички жени и майки! Това е нашият подарък за вас:)

Букет цветя, направен от тишу хартия

За да си направите цветята – изрежете няколко неправилни кръга с различна големина. Подредете ги един върху друг по големина. По средата пробийте дупка и прекарайте луличка или хартен шнур с тел. След като ги закрепите, започнете от вътре на вън да повдигате хартията и да я намачкавате с ръка.

За да си направите пеперудка: изрежете три правоъгълни листчета от тишу хартия с различна големина.Прищипете ги по средата и намачкайте с ръка.

Защо синдикатите не публикуват финансовите си отчети?

• не вярват в прозрачността
• не смятат, че някой се интересува
• не се считат за обществени организации
• не искат да се узнае колко малко хора плащат членски внос
• всичко изброено
• друго

Гласувайте в страницата за анкети на Блога за икономика.

Блогът за икономика 2011

Така изглеждат “бунтовниците” срещу режима на Кадафи. Самият полковник Кадафи пък казва, че срещу него са Ал Кайда и ислямистите. Може и да е прав. Авиацията на правителството е ефикасна. Това не е учудващо – в самолетите на Кадафи летят сръбски пилоти наемници. Ето как се справят те с бунтовническите позиции: Огневата позиция на бунтовниците: [...]

Честит Осми март и не забравяйте и за другите момичета

(клик за увеличение)

Честит празник с този чудесен стих на Валентин Йорданов, взет оттук!

Бъдете здрави! Бъдете огнени! Бъдете неустоими!

Весел празник, момичета!


И останалите поздравчета в стихове - в Осмомартенския албум на Притчите.

Почти всяка жена твърди, че за нея датата 8 март няма никакво значение, но се радва като малко дете на подаръка, получен по случай този ден. Така е било, така и ще бъде. Защото не са важни поводите, нито пък подаръците (е, с малки изключения). Важни са отношенията между близките хора.

По случай днешния ден тук, във Funky Bites, ще слушаме песента Girls и интересната колаборация между двете вокални формации The Moments и The Whatnauts, чиито пътища се пресичат по време на престоя им в лейбъла Stang. Те се обединяват единствено за песента Girls през 1975, достигнала до номер 25 в R&B чарта на Щатите.

Бандата The Moments е създадена през 1968 в Хейкънсак, Ню Джърси, и през 70-те оставя зад гърба си редица соул хитове. През 1968 Stang издава дебютния им сингъл Not on the Outside, а само две години по-късно продуцираната от Sylvia Robinson Love on a Two-Way Street оглавява класациите. Други от класиките на The Moments са If I Didn’t Care и All I Have (1970), Sexy Mama (1973) и Look At Me (I’m In Love) (1975).

През 1978 членовете на групата Harry Ray, Al Goodman и William Brown започват да се представят като Ray, Goodman & Brown, и под това име продължават да бъдат фактор в американската соул музика и през 80-те.

The Whatnauts е много ценена от истинските соул фенове вокална формация, макар че песните й така и не успяват да се превърнат в хитове (дума, която не обичам особено, но която много добре илюстрира масовия характер на някои парчета). Създадена в Балтимор, тази банда също е част от каталога на Stang, въпреки че една от най-успешните им песни, Message From a Black Man (1970), е издадена от A&M. най-известният сингъл на Billy Herndon, Garrett Jones и Gerald Pinkney е I’ll Erase Away Your Pain от 1971.

Песента Girls е пресечната точка между тези две групи. Те се обединяват, за да изкажат любовта си към всичките жени на света. Хм. Ето началните редове от текста:

Girls
I like 'em fat
I like 'em tall
Some skinny
Some small
I got to get to know them all.

Честит 8 март на жените и от четирите категории.

Moments & Whatnauts – Girls


Peace & Funk

“Какво да се прави” с Кадафи днес замени в световен мащаб въпроса от недалечното минало “какво да го правим”- в смисъл, че му се прощаваше всичко като на палавник, който е разглезен, но си е “наш” и ще го търпим като отроче на любовта ни. Сега вече (почти) всички се надпреварват да обясняват що за [...]