03/08/11 09:25
(http://patepis.com/)

Рим – пътуване из древността (9): Римският Форум – продължение и съвети за пътуване до Рим

Продължаваме с разходката на Юрий из Рим. Започнахме пътуването си фонтана ди Треви и „мола“ на Траян, бяхе в крепостта Сан Анджело и Ватиканските музеи, минахме от площад Навона към Испанските стъпала, обиколихме Колизеума, минахм е из хълма Палатин, а за последно започнахме с обиколка на Римския Форум. Днес ще приключим обиколката на Римския Форум, а така също и с този прекрасен пътепис на Юрий. Приятно четене:

Рим – пътуване из древността

девета част:

Римският Форум – продължение

По-нататък стигнах до рехавите останки от

базилика Юлия

Базилика Юлия – Рим, Италия

Започната от Цезар и довършена от Октавиан, тази публична сграда е изпълнявала доста разнообразни функции в началото на І век. Тук са се провеждали открити съдебни процеси, на които всеки гражданин на Рим можел да присъства. В нея са се помещавали и някои органи на властта. Противно на всяка наша съвременна логика в базиликата са съществували и голям брой магазини, предлагащи стоки от различните краища на обширната империя. Явно сградата е била нещо средно между днешен пазар, съдебна палата и министерски съвет :) На стъпалата ѝ отпред обикновено висели множество римляни, кой очаквайки съдебно дело, кой опитвайки се да се добере до някой магистрат, кой просто убиващ времето си. Явно чакането е било голямо или кибиците не са били никак малко, щом като по някои от стъпалата са издялани разни таблетни игри, които помагали на римляните да убиват скуката.

Плоча за игра – Базилика Юлия – Рим, Италия

Разчертаното на камъка явно е играта, за която Овидий споменава още преди две хилядолетия: „И предпазливо в играта “Разбойници” нека играе, където противника два, сблъскват пионка една, войнът попаднал в беда, без другаря когато воюва, гдето в обратния път бяга врагът му назад.” [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Все още никой наш съвременник не е разгадал, как точно се играе играта „Разбойници”, но щом древните кибици са си дали зора да я издялкат върху обществените стъпала, може и да е била интересна...

Колоната на византийския император Фока

пък е последното нещо построено на Римския форум. Нищо, че след неговото управление, римляните махат неговата статуя на върха и. Не са се обичали още оттогава Изтокът и Западът...

Колоната на византийския император Фока – Рим, Италия

След поставянето на колоната мястото започва все повече да запустява, за да се превърне през средните векове в обикновено пасище за добитък. Така свършват великите империи. Сред добитъка и неграмотните пастири... Доста време след това, в началото на 17-ти век художникът Cornelis van Poelenburgh вижда мястото така:

Рим от Cornelis van Poelenburgh

Виа Сакра пък завършва по принцип с Арката на император Септимий Север. В случая обаче завършваше с един павилион

! Воден от нездраво любопитство успях да надникна вътре, и мернах, че тук отново са започнати разкопки. На това място още от царско време се е събирало римското Народно събрание и явно земята има какво още да разкрие. Не, че наоколо, където и да копнеш, няма да се покаже нещо адски древно :)

Край Арката на император Септимий Север – Рим, Италия

Зад павилиона можах да зърна арката и естествено я щракнах с фотоапарата, макар и от прекалено близък план. Императорът все пак е успял да намери място във вече нагъчкания от сгради Римски Форум, за да постави

арката си в чест на победите му срещу партите.

Тук е заседавал Римският Сенат, първообразът на всички Горни Камари в света.

Римският Сенат – Рим, Италия

Стърчащите осем йонийски колони са единственото останало от

храмът на Сатурн,

чиято първа сграда е стърчала тук още преди 2500 години. Това, което може да се види днес са останките от наново построения храм в края на 3 век. Тук обикновено се давало началото на т. нар. празник Сатурналии, може би най-обичаният от тогавашните римляни, когато цялото население се е веселяло по улиците и хората си разменяли подаръци. Може би заради това, по късно през вече настъпилата християнска епоха, папа Юлий І, като видял, че езическият празник е неизкореним сред народа, го заместил с Рождество Христово. Така двата празника постепенно се припокрили, докато един ден Сатурналиите направо били забранени. А веселбите и разменянето на подаръци останали до ден днешен.

Храмът на Сатурн – Рим, Италия

Докато си разглеждах спокойно околността,

някакъв чичка започна да вика колкото му глас държи: “No sex, no sex, no sex”...

Добре де, рекох си, подразнен от настоятелното му крещене. Разбрахме, че няма секс! Можеш вече да млъкнеш! Явно и на други посетители им бяха минали подобни мисли, защото много от тях се спряха, гледайки го втренчено. После, когато наближих викащия, се оказа, че той викал: “No access”, но изговаряйки английските думи по един типично италиански начин, от който нищо не можеш да разбереш. Беше един от служителите на Форума, който се опитваше да съобщи на посетителите, че достъпът до открития музей е вече прекратен и с една дума, че ще метат, както казваме ние, българите. Наближаваше залез слънце, а това е времето, когато затварят Римския форум за посетители. Изкакачих стръмните стъпала към изхода с тежест, но не в краката, а в душата. Времето отново не ми беше стигнало. Този път обаче нямаше да имам възможност за наваксване на другия ден. Горе отправих последен поглед назад към мястото, откъдето е тръгнала нашата така разноцветна Европейска цивилизация.

Римския форум – Рим, Италия

И тогава видях форумът не такъв, какъвто е в наши дни –безмълвен, загадъчен и малко тъжен. Пропътувах към миналото две хилядолетия и се оказах на същото място, когато то е било изпълнено с живот, глъч и един универсалистичен дух покоряващ целия ни свят и до днес.

Римският Форум – Рим, Италия

Arrivederci Roma! Аз отново ще се върна... защото знам, че все още някои пътища водят към теб. ...

П.П. За огромно мое съжаление за пет дни успях да посетя може би една хилядна част от забележителностите в Рим и само половината от местата, които предварително си бях определил. Но някак успокояващо ми действаше мисълта, че всъщност италианската столица е само на час самолетен път от мястото, където живея. За разлика от древността, когато от Тракия до Рим се е пътувало три-четири седмици и то в дрънчаща по каменния път конска кола, която може да докара на пътника си само придобит тремор. Поляхме обилно последната си вечер с италианско червено вино (което никак не е по-хубаво от нашето), поспахме няколко часа и на другия ден рано сутринта поехме към летището. Нататък не ми се разправя... ..............

П.П.П. Туристически съвети, за онези, които за първи път отиват във Вечния град.

Те се базират на моя опит и на изживяванията на мои познати, посещавали Рим с туристически цели:

Ако сте решили да отидете в Рим и да посещавате музеи, а не магазини, ползвайте туристическата карта Roma Pass. Тя ви дава тридневна възможност за неограничено ползване на публичния транспорт и безплатен достъп до първите два музея или платени археологически обекти, които посетите Дава ви отстъпка в цената на билета и във всеки следващ музей или платено място. (За Ватикана, съвсем естествено картата не важи). Освен това няма да чакате на досадните опашки пред Колизея и разни други места, защото минавате през отделен вход. Посещенията на Колизея, Палатинския хълм и Римският форум се броят за едно с Рома Пас... или пък, ако сте без карта, а с обикновен билет –с него може да посетите и трите места. За да не чакате пред Колизеума идете на входа на Палатинския хълм и си купете билет от там. Разгледайте Палатин и Римския форум и чак след това идете в Колизеума. Това е другият начин да си спестите чакането.
Ползвайте метрото. И да походите малко до най-близката метростанция и после до обекта на вашето посещение, това ще ви спести повече време отколкото, ако ползвате наземния транспорт с всичките негови делнични задръствания.
Ако наистина искате да разгледате, колкото се може повече забележителности, отделяйки им необходимото време, за нищо на света не посещавайте Рим по време на католическия Великден. Ще си пропилеете времето в чакане по опашки и обкръжени от невиждани тълпи.
В Рим има ресторанти, където могат да ви отрежат главите, но има и достатъчно уютни и доволни места, където можете да хапнете на спокойствие и сред добра атмосфера на почти софийски цени. Търсете малките улички.
За нищо на света не пробвайте италианска бира :) Не пасва някак на българския вкус. Поне на моя.
Виното го бива, стига да е на цена над 20 евро за шише. И то от супермаркет или бакалия.
Не се притеснявайте, ако в менюто видите, че пиците са „бедни на асортимент”. Не знам как ги правят, но са достатъчно вкусни, дори да са само с домати, колбас и подправки.
Около по известните места, като Колизеума, площад Навона или Партенона заведенията са доста скъпи. Ако обаче си размърдате задника до някоя малка уличка наоколо може и да консумирате същото на два-три пъти по-ниска цена. На цените изложени пред заведението на големи табели прибавяйте винаги 10, 15 или 20%, защото италианците имат отвратителния навик да не прибавят процентът за сервиз там. Особено на площад Навона. Разбира се, ако искате да си платите за гледката пред вас, това е друг въпрос. И това си заслужава.
Италианците по принцип са усмихнат народ, но това нека да не ви прави неприятно впечатление :) По манталитет са много близки до българите. Когато гледаш италианец, все едно виждаш българин, но след като нашият е употребил 200 грама твърд алкохол. Е, с изключение на северните части на страната, където по скоро приличат на германските народи. Но пък Рим, макар и по средата между Севера и Юга, е пълен с преселници от долната част на Ботуша и си е един типично южен град, където животът се приема по-скоро като едно безкрайно удоволствие, отколкото като борба за оцеляване. Прищълците от Юга обикновено се съсредоточават около големите туристически обекти, където продават дребни сувенири, които, ако искате да отбиете номера пред близките, можете и да си купите :) Все пак внимавайте! Там има и засилено присъствие на ловки джебчии и ако не се оглеждате добре, може и да олекнете.
Ако някой италианец се обърне към съпругата ви с “bella” (красавице), хич не му се връзвайте, те така говорят на всички красиви жени :)
Научете предварително няколко десетки основни италиански думи, защото там нито сервитьорите, нито полицаите, нито дори обикновените служители в музеите, да не говорим за продавачите не са се си дали зора да научат английските им еквиваленти. Уж туристическа страна, ама... Май арабите в Египет поназнайват английския повече.
Ако искате спането да ви излезе по-тънко посетете Рим преди Великден или след октомври. Климатът е достатъчно мек и в средата на март, когато ние бяхме там, беше идеален. Е, стига котка да не ви мине път и да не вали. Можете да отидете в Рим и през август, когато е евтино, но пък съм чувал, че жегите тогава са непоносими, пък и доста обществени обекти не работят.