Червено-кафяво-зелената ос или как Волен стъпва на световната арена

Във връзка с актуалните изстъпления на очевидно неволния Волен ми хрумна да препечатам тази статия от 2006 г. Може би тя има какво да ни каже.

Нещо, по което съм категоричен: няма и едно кресливо публично действие на Волен Сидеров и

сидеровци, което да не е поръчано и режисирано от московските им кукловоди.

Всяко изхвърляне с “антикомунистически” и “националистически” плам, всяка шумна акция срещу “поробителите”, за признаване на някакъв си “геноцид” и пр. дивотии имат една цел – увреждане на българските интереси, влошаване общата ситуация на Балканите (същото се отнася и до втората слугинска на Москва и Белград организация – ВМРО) и недопускане на нормални, взаимополезни отношения с Турция, осуетяване на европеизацията на южния тоз наш съсед. Спонсориране на неговото екстремизиране и ислямистко подивяване.

В тази област – в манипулирането на ислямски екстремисти по цял свят, в тяхното използване на принципа, наречен от Виктор Суворов “да убиеш с чужд нож” – Лубянка има дълъг и успешен опит. Тук и нашият неволен Волен дава, както виждаме своя посилен принос. И така, старата статия:

---

в-к Седем, бр. 10 (150) 15.03.2006 © Милен Радев

«След избухването на втората Интифада на «Ал Акса» през септември 2000, след 11 септември 2001, който маркира края на мита за американската стратегическа недосегаемост и най-вече след втората иракска криза, довела до отстраняването на режима на Садам Хюсеин, наблюдаваме как в западния свят възниква една червено-кафяво-зелена ос. Компонентите на тази ос имат своята обща цел – борба с новите лица на Злото: Америка, Израел, «империализма» и ценностите на Запада като цяло.»

Александър дел Вале, френски политолог и публицист

Много се изписа през последните месеци за генезиса на «Атака» и за публично известния или останал пó в сянка път към политиката на водещите й фигури. Знае се за подкрепата на политическия кръг “Зора”, изброяват се имена като това на о.з. генерал Любен Гоцев и подобни мрачни фигури на вече десетилетния български преход. Неведнъж е повдиган и въпросът за финансирането на появилата се изневиделица партия, на нейните скъпи кампании, на придворния й ТВ-канал СКАТ.

«Руската следа» е една от вероятните и вече формулирани версии. Може би за някои учудващо, но напълно логично в по-глобален контекст, изникват и доводи, че освен Москва, акушерски услуги в пръкването на световната сцена на Сидеровото образувание са оказвали и представители на агресивния международен ислямизъм. За да открием момента на включване на българския пишман-националистки вожд в червено-кафяво-зелена ос, която описва в много свои статии Александър дел Вале, трябва да се върнем няколко години назад.

На 26 и 27 януари 2002 г. в Москва се провежда

Международна конференция по глобалните проблеми на всемирната история.

Руските и чуждестранни гости са посрещнати в луксозните, както личи на някои достъпни ни фотоси, зали на Московската Социално-Хуманитарна Академия. Въпросното учреждение заслужава да бъде обект на отделно изследване. Тук ще се ограничим само със забележката, че този ВУЗ с гръмко име е наследник на Централната комсомолска школа, преименувана през 1990 г. в Институт за младежта, а през 2000 г. в Академия. От 2003 г. насам комсомолското учреждение е наречено Московски хуманитарен университет. Университетът впрочем не фигурира в пълния списък на руските вузове на портала «Руски съюз на ректорите», но това не му пречи да обявява на своя сайт «гарантирано трудоустройство» на дипломиралите се. Както и да произвежда на конвейер випускници по специалности от рода на «рекрутьор – консултант по социална психология», «маркетолог», «специалист по невро-лингвистично програмиране»…

Но да се върнем към конференцията, проведена през 2002 г. в гостоприемните зали на московската Академия. Както е обявено без всякакъв свян на многобройни руски и световни антисемитски сайтове, става дума за една от най-големите ревизионистки прояви, с участието на изтъкнати специалисти по тази специфична тематика. На някои сайтове конференцията е представена под някак познатия лозунг «Ревизионисти от всички страни обединявайте се!» До преди 2 години из мрежата можеше да се намери на няколко места дружеско фото на най-маститите докладчици. Междувременно този документ изчезна безследно и е останал като по чудо само в английската версия на маргиналния сайт Православен антиглобалистки портал. Предлагаме го със страхопочитание на нашите читатели:

Двата фланга се подсигуряват от Ахмед Рами (вляво) – марокански ислямист, емигрант в Швеция, фанатичен антисемит, подозиран във връзки с Ал-Кайда и от Волен Сидеров (вдясно). Между Рами и Сидеров са Ръс Граната (САЩ), швейцарецът Юрген Граф и Фредерик Тобен от Австралия. И тримата са сред най-известните световни ревизионисти (отричащи Холокоста като измислица на световното еврейство). Юрген Граф, осъден на 2 години затвор живее като политически бежанец в Беларус (възгласи в аудиторията на конференцията по този повод: «Да живее Лукашенко!»).

Нека хвърлим поглед на някои от докладите: Кристофър Болин (САЩ) – «Събитията на 11 септември и техните последици» (авторът развива тезата, че взривовете на Кулите в Ню Йорк са приписани без основание на Бин Ладен и че те са взривени от устройства, поставени предварително в сградите от «мощна секретна организация»); Юрген Граф – «Треблинка – критичен анализ на официалната версия» (заедно с австралийския инженер Ричард Крейги той «доказва», чрез радиационен анализ, че не съществуват масови гробове край нацистките концлагери, че там никога не е имало газови камери и крематориуми); Дейвид Дюк – «Ционисткият фактор в САЩ» (бившият лидер на Ку-Клукс-Клан докладва за селекцията в ционистки лаборатории на нови смъртоносни вируси, срещу които ще са резистентни само евреите по света).

В тази редица достойно се нарежда и докладът на представения като

български журналист-националист Волен Сидеров:

«Глобализацията – последен етап от опита за колонизация на Православния Изток». След излет в историята, описващ икономическия, правов и демократичен разцвет на Русия в края на XIX век Сидеров установява, че тя неминуемо е щяла да се превърне в смъртна заплаха за Западния свят и по-точно за «юдейския елит» в САЩ и Европа. Ето защо същият елит, вече създал «тайните общества на нихилистите, антихристияните, терористите и комунистите», предизвикали между другото Френската революция през1789 г. решил да се обедини с масони и илюминати за да прекрати чрез болшевишка революция споменатия възход на Русия.

Мислителят-националист разбира се не пропуска да представи пред аудиторията и българския трагичен опит със световното еврейство: «През XIII век българският цар Иван Асен Втори създава християнска държава на основата на справедливи обществени отношения и без робство, държава, простряла се до бреговете на Черно, Егейско и Адриатическо море… през това време във Венеция се създава мощна финансова олигархия… развихря се лихварство, малка върхушка спекулира с материалните ценности и… установява огромно неравенство в жизнения стандарт между 1 % властващи и 99 % управлявани… Такъв е западният модел, основаващ се на поробването на огромни човешки маси, на изсмукване на общественото богатство с помощта на банкови кредити…, финансиращи само владетели, които са готови да водят военни действия. Ето как войната става най-сигурното средство за подчиняване на цели народи на една върхушка… През 1444 г. устроената по този начин Венеция, управлявана от няколко банкера – главно евреи, действайки против християнството помага на турците да завладеят Източна Европа… В решителния момента на битката на полския крал Владислав Ягело край Варна, Венеция превозва турската армия със своя флот… и така венецианската олигархия разбива Изтока…»

В подобен дух Волен Сидеров продължава изказването си до зловещия край: България днес е неоколониална държава. На нея е отредена ролята на плацдарм за базите на НАТО и за инфраструктурата нужна на САЩ за да се втурне към богатствата на Изтока. В България се прогнозират сепаратистки процеси на етническа основа, вдъхновени от външни сили както в Сърбия и Македония. Това ще даде повод за въоръжена намеса на умиротворители като САЩ и НАТО, които ще се разположат трайно в страната…

Но докладчикът не оставя загрижената си публика без лъч надежда. В заключение той предлага конкретна рецепта: «Православният Изток стои днес пред съдбоносен въпрос. Той трябва да поеме по друг път, а не по натрапения му колониален модел на Международния валутен фонд и Световната банка. Той трябва да възроди православните традиции на управници като цар Иван Асен Втори, които са разчитали на обществения подход при използването на ресурсите, не на заробването, а на пълноценното развитие на всяка личност, която съхранява в себе си образа и подобието Божие.»

Не по-различни са и останалите доклади на конференцията, които най-убедително илюстрират констатацията на френския политолог дел Вале за червено-кафявата ос. Читателят, който си направи труда да ги открие на различни места в мрежата, остава впечатлен от дружното и мирно съжителство в тържествената зала на московската Академия на най-агресивна неонацистка, антисемитска фразеология, с болшевишка риторика, с цитиране на комунистическия лидер Зюганов и на бившия шеф на КГБ Крючков.

Това че в Путинска Русия се провежда международна конференция с антизападна насоченост, с доклади издържани в дух на антиамериканизъм, с участници предани на борбата с глобализацията, конспирацията и световния ционизъм има някаква, колкото и да е извратена, но все пак политическа логика. Какво да кажем обаче за участието в нея на лица като левофланговия, балансиращ заедно с нашия Сидеров композицията на историческата снимка? Именно Ахмед Рами добавя отсъстващия досега зелен цвят към оста на дел Вале – цвета на войнстващия ислямизъм. Цвят, който по презумпция няма какво да търси в днешна Москва, разтърсвана от страхови спазми пред всеки мургав кавказец и пред ерозията на империята под влияние на исляма.  

Кой е Ахмед Рами и какво го свързва с вожда на българската «Атака»

така бойко противопоставящ се на застрашаващия и България бич на исляма? Ахмед Рами е мароканец, който живее от 1973 г. в Швеция като политически емигрант. Въпреки няколкото си присъди в Скандинавия, той не може да бъде екстрадиран тъй като по собствени данни в Мароко го очаквала смъртна присъда за участието му в опит за военен преврат срещу крал Хасан II. Световната мрежа е пълна със стотици страници за Рами, от предположения за ролята му на емисар на Ал Кайда в Западна Европа, до свидетелства за активната му антисемитска и ревизионистка дейност из цяла Западна Европа.

През 1987 г. той получава лиценз за «Радио Ислям», предназначено за мюсюлманската общност в Швеция. Скоро обаче лицензът му е отнет за расистка пропаганда. От 1997 г. в интернет съществува сайтът Radio Islam, регистриран на несъществуващата организация Американско ислямско общество в Чикаго под името на фиктивния Мохамед Уилиям. Сайтът е поддържан от Ахмед Рами и е посветен на неговите религиозни и политически трудове, ако може да се използва това определение за писанията му. В многоезиковите версии на сайта разделът «Ислямът в Русия» е един от най-обемистите и включва както линкове така и локални материали по ислямски теми – от перспективите пред мюсюлманите в Русия, през теми като Кавказ и ислямът в Татарстан, до интервю с един от лидерите на палестинската Хамаз и до апологетични статии за ислямските безредици в Западна Европа.

След като със съдебно решение на Рами са отнети всички компютри, а провайдърът блокира неговия домейн, «Радио Ислам» се прехвърля и регистрира в Санкт Петербург на името на някоя си Лариса Рейнолдс-Дмитриева. На самия сайт е указано, че е «собственост на група бойци за свобода, които поддържат борбата на Ахмед Рами». На 30 септември 2005 г. в интервю за телевизионния канал на Хизбола в Палестина, Рами споделя, че е привърженик на Бин Ладен, но има една забележка към неговата тактика: «Бин Ладен направи голяма грешка като атакува Америка. Лично аз щях да ударя Тел Авив, защото американците са невинни хора.

Те са просто жертви на евреите».

Такъв е съвсем накратко образът на съдокладчика от 2002 г. и очевиден съмишленик на Волен Сидеров, споделил с него гостоприемството на конференцията по глобалните проблеми на всемирната история в зората на политическата му кариера. Можем само да гадаем, какво ли още са споделили двамата московски гости под патронажа на щедрите си руски домакини…

Впрочем, неотдавна Ахмед Рами попадна в ситуация, която българският му съратник за сега не познава. За интервю, в което подкрепя изявленията на иранския президент Ахмадинеджад, че Израел трябва да бъде унищожен, борецът за свобода бе осъден на 6 месеца затвор, които в момента излежава в Стокхолм.

След което вероятно отново ще се отдаде на укрепване на оста.

Червено-кафяво-зелената.

Швеция впрочем вече е член на Евросъюза. А на България тепърва й предстои да бъде…

март, 2006 г.

Прочети цялата новина

Свързани новини: